Решение по дело №341/2019 на Административен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

№.............

град Шумен, 24.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова

при секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 341 по описа за 2019 година на Административен съд – гр.Шумен и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба вх.№ 304-4/02.07.2019г. по описа на Дирекция “ОДОП“, гр.Варна, уточнена с Молба рег.№ ДА-01-2410/08.08.2019г. по описа на ШАдмС, депозирана от "В.П.2." ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление *** Стамболийски № 64, представлявано от управителя Н.Н.М., против Ревизионен акт № Р-03002718004470-091-001/25.03.2019 г., издаден от Ш.А.С.- началник на сектор, възложил ревизията и Р.М.М.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, органи по приходите в ТД на НАП – гр.Варна, в частта му, която е обжалвана по административен ред и е потвърдена с Решение № 97/17.06.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен акт на оспорващото дружество са установени допълнителни задълженияза внасяне на ДДС по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 350345,62 лева главница и 99516,61 лева лихви за данъчни периоди м.м.05, 06, 07, 08, 09, 11, 12/2014г.; м.м.01, 03, 06, 07, 08, 09, 10, 11/2015г.; м.м. 01, 02, 03, 07, 08, 09, 10/2016г.; м.м.07, 08, 09, 10, 11, 12/2017г. и м.м. 03, 04/2018г., по доставки, извършени от "А."ЕООД с ЕИК *********, "А.К.Г."ЕООД с ЕИК *********, "В.М."ООД с ЕИК *********, "Н.О.В.А." ЕООД с ЕИК ********* "Т.Л." ЕООД с ЕИК *********, "УА.К.Г." ЕООД с ЕИК ********* и "Х.С." ЕООД с ЕИК *********. Жалбоподателят оспорва констатациите в РА, релевирайки доводи за неговата незаконосъобразност поради неправилно приложение на материалния закон и относимата практика на СЕС. В тази връзка се сочи, че действително реалното изпълнение на доставката е основна предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, защото документалното й оформяне, без доказателства за действителното й осъществяване не води до законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит. След като получателят по сделките черпи права от доставките чрез приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, негово е задължението да докаже, че фактурираните му доставки са реално извършени. В същото време обаче трайно установената практика на ВАС и СЕС е, че получателят по доставките не може да отговаря за действията/бездействията на своите доставчици, както и, че той не може да осъществява контрол върху тях. Счита, че режимът на правото на приспадане на данъчен кредит по Директива 2006/112 не допуска данъчнозадълженото лице (ДЗЛ), което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от ДЗЛ сделка е опорочена поради измама с ДДС, вкл. и при допуснати нарушения от страна на доставчика, да бъде санкционирано посредством непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че дружеството е представило пред данъчните органи документи, от които се установява, че стоките по процесните фактури са закупени от доставчиците, като транспортът е осъществен изцяло за сметка на продавача, представени са приемо-предавателни протоколи, сочещи, че стоките са предадени, респективно приети без забележки по съответната фактура, както и стокови разписки и доказателства за транспортирането на стоките. Счита, че органите на приходите неправилно приемат, че след като договорите за наем на МПС, част от фактурите и съставените към тях приемо-предавателни протоколи или кантарни бележки, са подписани от лице без представителна власт, не е настъпило данъчното събитие по чл.25 от ЗДДС, тъй като при ненадлежно представителство на търговец не се изисква изрично потвърждаване, а то се счита за осъществено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването. Счита също, че преценката относно произхода на стоката не може да бъде аргумент за липса на реалност на доставките при облагане на реализирания в тяхно изпълнение доход с ДДС по реда на ЗДДС, в сила от 01.01.2017г., с оглед въведените с него различни принципи за облагане с този косвен данък. Твърди, че в ревизионното производство не са представени констатации и изводи за наличие на знание от страна на оспорващото дружество за привидност на доставките или за злоупотреби по веригата доставчици. Липсата на подобен анализ е пречка да се приеме за вярна констатацията, че доставчиците не са извършили спорните доставки. Наред с изложеното се оспорва извода на данъчните органи, че с възражението срещу ревизионния доклад (РД) са представени "новосъздадени" документи.

По-конкретно, по отношение на представените кантарни бележки за претеглено количество малини, предмет на доставките на "А.К.Г."ЕООД, не е обсъдено обстоятелството, че процесните товарителници касаят количества малини, превозени от Н.В.по граждански договор, сключен с "А.К.Г."ЕООД, поради което тези количества малини, заедно с останалото количество малини, превозени от П.В.– управител на "А.К.Г."ЕООД, сумарно съответстват на посочените количества в кантарните бележки при разтоварването на стоките. Относно липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, както и за произхода на стоката при дружеството доставчик или допуснати нередности от "А.К.Г."ЕООД счита, че същите не са основания за отказ на претендираното от получателя по доставката право на данъчен кредит. В допълнение се позовава на декларация-потвърждение от Д.Д.В.относно авторството и съдържанието на всички представени документи, носещи подписа му.

По доставките от "УА.К.Г."ЕООД сочи, че по отношение представения договор за наем на МПС е допусната техническа грешка, на която ревизиращия орган е отдал изключително преднамерено значение. По отношение на същите поддържа и направените по-горе възражения за действителност на сделките, извършени без представителна власт, както и тези за липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците или допуснатите нередности при доставчиците не са основания за отказ на претендирано от получателя по доставката право на данъчен кредит. Позовава се и на декларация-потвърждение от П.В.В. относно авторството и съдържанието на всички представени документи, носещи подписа му.

Досежно доставките от "В.М."ООД счита, че не е вярно твърдението на данъчните органи, че на договора за изработка от 15.08.2016г. е положен подпис и печат на "А.К.Г."ЕООД, вместо този на "В.М."ООД. По отношение на същите поддържа и направените по-горе възражения за действителност на сделките, извършени без представителна власт.

В обобщение по отношение на всички спорни доставки заявява, че изводите за липса на реалност на доставките, фактурирани по спорните фактури, по които ревизираното лице претендира данъчен кредит, се основава на установявания на несъответствия, които са извън правната сфера и фактическата възможност на "В.П.2."ЕООД да осъществи какъвто и да било контрол.

Сочи също, че неправилно данъчните органи са приложили чл.70, ал.5 от ЗДДС към установената от тях фактическа обстановка, тъй като неправомерно е начисляването на ДДС единствено и само тогава, когато данъкът не следва въобще да бъде начисляван. Такива са хипотезите на освободена доставка или доставка с нерегистрирано по ЗДДС лице или е начислен данък за дейност извън обхвата на ДДС, но обсъжданите в настоящото производство срлучаи не попадат в нито една от цитираните хипотези. Навежда и доводи, че незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от процесните доставчици за авансови плащания.

Въз основа на изложените в жалбата аргументи обосновава твърдение, че оспореният ревизионен акт в частта му, обжалвана пред Директора на "ОДОП", гр.Варна при ЦУ на НАП и потвърдена с Решение № 97/17.06.2019г., е незаконосъобразен, поради което отправя искане за неговата отмяна. В съдебно заседание оспорващото дружество, представлявано от пълномощници и процесуални представители адвокат М.Я.и младши адвокат В.В.заявява, че поддържа подадената жалба и моли ревизионният акт да бъде отменен. По делото е представено и писмено становище от адв.М.Я., която поддържа жалбата, като претендира и направените по делото разноски.

Ответната страна – директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", чрез процесуалните си представители гл. юрисконсулт И.Н.-П. (в първото по делото заседание) и ст.юрисконсулт П.Г.(в хода на устните състезания) оспорва жалбата, като отправя искане същата да бъде отхвърлена, а в полза на ответната страна да бъдат присъдени направените деловодни разноски, а именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 10527,24 лева, съобразно материалния интерес по спора.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-03002718004470-091-001/25.03.2019 г., издаден от Ш.А.С.- началник на сектор, възложил ревизията и Р.М.М.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, органи по приходите в ТД на НАП – гр.Варна, в частта му, която е потвърдена с Решение № 97/17.06.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която са установени допълнителни задължения за внасяне на ДДС по ЗДДС в общ размер на 350345,62 лева главница и 99516,61 лева лихви за данъчни периоди м.м.05, 06, 07, 08, 09, 11, 12/2014г.; м.м.01, 03, 06, 07, 08, 09, 10, 11/2015г.; м.м. 01, 02, 03, 07, 08, 09, 10/2016г.; м.м.07, 08, 09, 10, 11, 12/2017г. и м.м. 03, 04/2018г., по доставки, извършени от "А."ЕООД с ЕИК *********, "А.К.Г."ЕООД с ЕИК *********, "В.М."ООД с ЕИК *********, "Н.О.В.А." ЕООД с ЕИК ********* "Т.Л." ЕООД с ЕИК *********, "УА.К.Г." ЕООД с ЕИК ********* и "Х.С." ЕООД с ЕИК *********.

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който го е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод за нейната допустимост.

В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03002718004470-020-001/01.08.2018 г., издадена от Ш.А.С.- началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – гр. Варна, с обхват данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2018 г.

Със ЗВР са определени Р.М.М.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и М.Е.Е. - главен инспектор по приходите, да извършат ревизията. Определен е срок за завършване на ревизията - до три месеца от датата на връчване на заповедта. ЗВР е връчена по електронен път на 10.08.2018 г., видно от разписка за връчване на ЗВР. Заповедта за възлагане на ревизия е подписана с валиден електронен подпис към датата на издаването й, установено от огледа на оптичен носител – СD, приет по делото.

ЗВР от 01.08.2018 г. е изменена със ЗИЗВР № Р-03002718004470-020-002/05.11.2018 г., с която е посочено, че ревизията следва да завърши до 10.01.2019 г., връчена по електронен път на 06.11.2018г. ЗИЗВР е издадена от Ш.А.С.- началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – гр. Варна, с валиден електронен подпис, установено от коментираните по-горе доказателства.

С Решение № Р-03002718004470-098-001/13.12.2018 г. на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е иззето разглеждането и решаването на Р-03002718004470 от М.Е.Е., поради това, че последната, считано от 17.12.2018г. не е служител на НАП поради преместване на нова месторабота и правомощията й по извършване на ревизията са възложени на Ю.Г.К.– главен инспектор по приходите.

На същата дата е издадена и ЗИЗВР № Р-03002718004470-020-003/13.12.2018 г., с която е изменена ЗВР от 05.11.2018 г., като включената в състава на ревизиращия екип М.Е.Е. е заменена с Ю.Г.К.– главен инспектор по приходите. Заповедта е издадена от Ш.А.С.- началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП – гр. Варна, с валиден електронен подпис. Същата е връчена на дружеството по електронен път на 13.12.2018 г.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК от проверяващите органи по приходите е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03002718004470-092-001/24.01.2019 г., подписан от Р.М.М.и Ю.Г.К.– ревизиращ екип, с валидни електронни подписи.

Същият е съобщен по електронен път на "В.П.2."ЕООД. Несъгласно с констатациите по същия, дружеството поискало удължаване на срока за представяне на възражения срещу РД с 30 дни, считано от 11.02.2019г. (л.1074), с оглед представяне на допълнителни доказателства, обосноваващи твърденията им за реално осъществени доставки про процесните фактури, а след удовлетворяване на искането, с молба вх.№ 2749/11.03.2019г. представило допълнителни документи.

Въз основа на констатациите в РД и след обсъждане на допълнително представените документи с цел оборване констатациите в РД, е издаден процесният Ревизионен акт (РА) № Р-03002718004470-091-001/25.03.2019 г., подписан от Ш.А.С.- началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Р.М.М.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията, с валидни електронни подписи.

Ревизионният акт е връчен по електронен път на задълженото лице на 26.03.2019г.

Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна с жалба, заведена с вх.№ ВхК-3081/10.04.2019г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, офис Разград, вх.№ Ю-97/12.04.2019г. по описа на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП. От изисканата и представена от "Еконт Експрес"ООД информация с писмо вх.№ 304/24.04.2019г. на административен сътрудник в посочената куриерска фирма, се установява, че жалбата срещу РА е била депозирана в офис на "Еконт Експрес"ООД на 09.10.2019г. От мотивите и петитума на жалбата, с която е сезиран решаващият орган, е видно, че с нея се оспорва РА в частта му, отнасяща се до установени допълнителни задължения на "В.П.2."ЕООД за внасяне на ДДС по ЗДДС в общ размер на 449862,23 лева (в т.ч. 350345,62 лева главница и 99516,61 лева лихви) за данъчни периоди м.м.05, 06, 07, 08, 09, 11, 12/2014г.; м.м.01, 03, 06, 07, 08, 09, 10, 11/2015г.; м.м. 01, 02, 03, 07, 08, 09, 10/2016г.; м.м.07, 08, 09, 10, 11, 12/2017г. и м.м. 03, 04/2018г., по доставки, извършени от "А."ЕООД с ЕИК *********, "А.К.Г."ЕООД с ЕИК *********, "В.М."ООД с ЕИК *********, "Н.О.В.А." ЕООД с ЕИК ********* "Т.Л." ЕООД с ЕИК *********, "УА.К.Г." ЕООД с ЕИК ********* и "Х.С." ЕООД с ЕИК *********.

С решение № 97 от 17.06.2019 г. директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Варна, потвърдил РА в обжалваната му част.

Решението е връчено на оспорващото дружество на 18.06.2019г. по електронен път.

Срещу РА в частта му, която е била предмет на обжалване по административен ред, е подадена жалба вх.№ 304-4/02.07.2019г. по описа на Д"ОДОП" при ЦУ на НАП, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство по делото е представена цялата административна преписка по проведеното ревизионно производство, както и преписката, образувана пред решаващия орган по повод обжалването на РА по администратевин ред.

По искане на страните по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал без оспорване от страните, поради което, и предвид факта, че е надлежно мотивирано и обосновано, съдът го кредитира като обективно и компетентно дадено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА в атакуваната му част.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

В настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Видно от приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи в предписаната от закона форма и съдържание.

Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от с. з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху ЗВР подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл. 3, т. 15 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. При извършената служебна проверка се установява, че издател на ЗВР е Ш.А.С.– началник сектор "Ревизии".

Наред с това по делото са представени Заповед № Д-1249/30.06.2017г. и Заповед № Д-1465/31.08.2018 г., двете на директора на ТД на НАП – гр.Варна, с които са определени поименно органите по приходи, които да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, като в т. 7 от първата заповед и в т.11 от втората е посочена Ш.А.С.– началник сектор "Ревизии".

Решението, с което РА в обжалваната му част е потвърден, също е издадено в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а именно – от директора на дирекция "ОДОП", гр.Варна при ЦУ на НАП.

В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспореният РА е валиден административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. РА е издаден от компетентните органи - възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Подписан е и от двамата органи по приходите с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл. 24 от Закона за електронния документ и електронния подпис. В съдържанието не само на ревизионния акт, но и на ЗВР, ЗИЗВР и РД е отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК. Същите са предоставени и на електронни носители, неоспорени от жалбоподателя.

Предвид горното, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на дружеството, като по този начин на ревизираното лице е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Обжалваният РА е издаден в писмена форма и притежава изискуемите от чл.120, ал.1 от ДОПК реквизити, като в него са посочени както фактическите, така и правните основания за постановяването му. В мотивационната част на акта са посочени всички доставки, по отношение на които ревизиращият екип е приел, че оспорващото дружество няма право на приспадане на данъчен кредит, както и аргументите, обусловили направената от тях преценка. Налице е и позоваване на приложимите нормативни разпоредби, обуславящи непризнаването на данъчен кредит. Посочен е и конкретният размер на задълженията по всяка една доставка, както и размерът на начисления ДДС, чието приспадане е прието за неправомерно, определен е и общият размер на дължимия ДДС в резултат на непризнатия данъчен кредит, налице са и данни за размера на начислените лихви за просрочие. Съдържащите се в РА фактически констатации кореспондират с цитираните нормативни разпоредби, с оглед на което същият се явява надлежно мотивиран. Актът има ясна разпоредителна част, в която са посочени размерите на задълженията по данъчни периоди и в общ размер, като същият е подписан от ревизиращия екип. Спазени са и изискванията на чл.120, ал.2, изр.второ от ДОПК, доколкото са изложени подробни аргументи по възраженията на дружеството, депозирани в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК. Наред с това, подробни аргументи в подкрепа на направените от ревизиращия екип констатации са изложени в ревизионния доклад, представляващ неразделна част от РА съгласно чл.120, ал.2, изр. първо от ДОПК, както и в решението на горестоящия административен орган, с което РА е потвърден в обжалваната му част. С оглед изложеното, съдът намира, че РА е издаден при съблюдаване на изискванията за форма.

На следващо място съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Ревизионното производство е образувано по реда, предвиден в чл.112, ал.1 от ДОПК, а именно със заповед за възлагане на ревизия, която е издадена от компетентния съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК орган и съдържа изискуемите от чл.113, ал.1 от ДОПК реквизити. Същата е връчена на ревизираното лице, а ревизията е проведена в определения по предвидения в чл.114, ал.1 и 2 от ДОПК срок за нейното осъществяване, като първоначалният срок е бил надлежно продължен с нова ЗВР, която своевременно е била съобщена на ревизираното лице. Въз основа на направените в рамките на същата констатации и в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК ревизиращият орган е съставил ревизионен доклад, чието съдържание е съобразено с изискванията на чл.117, ал.2 от ДОПК, същият е връчен на ревизираното лице и е обезпечена възможността му да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията, като законово определеният срок е удължен по искане на заинтересованото лице по реда и при условията на чл.117, ал.5, изр.второ от ДОПК. Депозираното в посочения срок възражение е било разгледано от ревизиращия екип, а в РА са изложени подробни аргументи по направените възражения срещу РД.

От фактическа страна и по отношение на материалноправната законосъобразност на РА, съдът установи следното:

През ревизирания период дейността на "В.П.2." ЕООД е била с предмет - производство и търговия на едро със замразени и пресни плодове, както и производство на хляб.

В хода на ревизионното производство е констатирано основание за непризнаване на право на приспадане на данъчен кредит от регистрираното лице на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, по следните фактури за доставка:

-3 /три/ броя фактури, конкретно описани на страница 22 на РД № Р-03002718004470-092001/24.012019г., с посочен доставчик "Н.О.В.А." ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* начисленият ДДС по които е общо в размер на 14342,12лв.;

-5 /пет/ броя фактури, конкретно описани на страница 9 на РД № Р-03002718004470-092001/24.012019г., с посочен доставчик "А." ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, начисленият ДДС по които е общо в размер на 56762,77лв.;

-2 /два/ броя фактури, конкретно описани на страница 31 на РД № Р-03002718004470-092001/24.012019г., с посочен доставчик "Х.С." ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, начисленият ДДС по които е общо в размер на 3780,00лв.;

-24 /двадесет и четири/ броя фактури, конкретно описани на страници 12 и 13 на РД № Р03002718004470-092-001/24.012019г., с посочен доставчик "А.К.Г." ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, начисленият ДДС по които е общо в размер на 95255,94лв.;

-1 /един / брой фактура, конкретно описана на страница 24 на РД № Р-03002718004470-092001/24.012019г., с посочен доставчик "Т.Л." ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, начисленият ДДС по която е в размер на 2760,00лв.;

-6 /шест/ броя фактури, конкретно описани на страница 19 на РД № Р-03002718004470-092001/24.012019г., с посочен доставчик "В.М." ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, начисленият ДДС по които е общо в размер на 89758,00лв.;

-16 /шестнадесет/броя фактури, конкретно описани на страница 26 на РД № Р-03002718004470-092001/24.012019г., с посочен доставчик "УА.К.Г." ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, начисленият ДДС по които е общо в размер на 86046,79лв.

1. По отношение на "А." ЕООД с ЕИК *********:

В хода на ревизионното производство е установено, че за ревизирания период „В.П.2." ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, чрез включване в СД и Дневник за покупки на следните фактури с доставчик "А." ЕООД:

№ на фактура	дата на фактури	предмет на доставка	дан. основа в лв.	ДДС в лв.	За дан. период
69	28.08.14г.	Малини I кач. - 67337 кг. II кач. - 4390 кг	157259.90	31451.97	м.08.14г.
70	29.09.14 г.	Малини - 27278 кг.	79378.98	15875.80	м 09.14г.
74	27.11.14г.	Замразени кьпини - 7200 кг. + 800 кг	14400.00	2880 00	м.11.14г.
75	29.12.14г.	Доставка на брашно - 30500 кг.	18300.00	3660.00	м.12.14г.
78	11.01.15г.	Изпълнени строително-ремонтни дейности	14475.00	2895.00	м 01.15г.
		Всичко :		56762.77

Общата стойност на ДДС по всички описани фактури с доставчик "А."ЕООД е 56762,77 лева.

В хода на ревизионното производство към ревизионната преписка са приобщени 5 бр. фактури, с доставчик "А." ЕООД, с приложени към тях приемо-предавателни протоколи; 4 бр. вносни бележки; писмени обяснения от управителя на „В.П.2." ЕООД, съгласно които транспортът на стоката е за сметка на доставчика, като при закупуването на пресни малини, същите се превозват от доставчика директно до клиента; договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.08.2014г. между "А." ЕООД и „В.П.2." ЕООД, по силата на който страните се споразумяват да извършват съвместна дейност, а именно: стопанисване на селскостопански масиви, бране на малини и реализиране на продукция. Съгласно чл.3 от договора, страните се споразумяват „В.П.2." ЕООД да предостави за стопанисване, земеделска земя, находяща се в с. Миланово. общ. Велики Преслав, с площ от 54.580 дка, а „А." ЕООД да осигури необходимата работна ръка за бране на малини и необходимите парични средства за осъществяване на дейността, като фактурира на „В.П.2.“ ЕООД, реализираната продукция с калкулирани разходи и печалба.

В хода на ревизионното производство е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-040-002/02.11.2018г. до „В.П.2." ЕООД, като са изискани фактури, издадени от „А.“ ЕООД, ведно с всички други доказателства, които имат отношение към доставките, в т.ч. сключени договори, анекси, приемо-предавателни протоколи, складови/стокови разписки, експедиционни и кантарни бележки, както и всички други придружаващи документи, документи за извършени плащания, счетоводни регистри относно осчетоводяването на процесните фактури.

С вх. № ВхК-9047/20.11.2018г. от страна на дружеството са представени 5 бр. фактури, издадени от "А.“ ЕООД; счетоводни справки за осчетоводяването на процесните фактури, 4 бр. вносни бележки за извършени разплащания по банков път.

Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-041-003/30.10.2018 г. до „А.“ ЕООД, с което от дружеството са изискани първични счетоводни, търговски документи, счетоводни регистри и писмени обяснения във връзка с доставките към „В.П.2." ЕООД, подробно описани в искането.

С писмо вх. № ВхК-395/15.01.2019г. от страна на дружеството са представени: договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.08.2014г. между „А." ЕООД и „В.П.2." ЕООД; 5 бр приемо-предавателни протоколи; писмени обяснения, съгласно които доставките са извършени с транспорт, осигурен от „А." ЕООД.

Органите по приходите са установили, че процесните фактури са редовно осчетоводени и отразени в дневниците по ЗДДС. Извършили са проверка в информационния масив на НАП, при която са констатирали, че в периодите на издаване на процесните фактури: м.08.2014г. - м.01.2015г., „А." ЕООД няма назначени лица по трудов договор. Установено е също, че доставчикът по тези фактури не стопанисва недвижими имоти и моторни превозни средства. Въз основа на това са приели, че прекият доставчик на ревизираното лице не разполага с материално - техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки.

Органите по приходите са констатирали също, че от доставчика не са представени документи, удостоверяващи реалността на доставките, в т.ч. документи за произхода на стоките и тяхното наличие при доставчика към датата на данъчното събитие; счетоводни регистри, от които да е видно заприхождаването на стоките, съответно тяхното изписване при продажбата им; доказателства за материално - техническа обезпеченост на дружеството, в т.ч. трудови договори, ведомости за заплати.

При анализ на събраните по реда на ДОПК доказателства, органите по приходите са констатирали, че както от ревизираното лице, така и от прекия му доставчик, не са представени документи относно транспортирането на стоката, в т.ч. пътни листи, товарителници и експедиционни бележки; не са представени документи от кого е извършен превозът, място, от което е натоварена стоката, съответно къде е разтоварена; документи относно качеството на стоката, както и такива във връзка с количеството /складови разписки, кантарни бележки/. Поради това са обосновали извод за липса на реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на ЗДДС по фактурите, издадени от „А.” ЕООД, поради което с РА по отношение на тези доставки не е признато право на приспадане на данъчен кредит - на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9, чл. 12, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м.м.08, 09, 11, 12.2014 г. и м.01.2015 г., в общ размер на 56762.77 лв.

Направените от органите по приходите фактически констатации и изведеният въз основа на тях извод се споделя от съда, поради следните съображения:

Съгласно чл. 2, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО, с ДДС се облага "доставката на стоки или услуги, извършена възмездно на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество”. Що се отнася по-конкретно до понятието доставка на услуги, доставката на услуги е извършена "възмездно" по смисъла на чл. 2. т. 1 от Директивата, и следователно подлежи на данъчно облагане, само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя.

Обосновано в хода на ревизията е прието, че анализът на клаузите на сключения между "А."ЕООД и "В.П."ЕООД договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.08.2014г. води до извода, че между страните е договорена доставка на услуга, а не доставка на стока. В тази връзка се установява, че по процесния договор не е договорена цена на предоставените услуги. Същевременно, видно от приложените към административната преписка фактури с № 69/28.08.2014г. и № 70/29.09.2014г., издадени от „А.“ ЕООД, е посочен предмет на доставка - малини, т.е. посоченият във фактурите предмет на сделка е предоставена стока.

С оглед посоченото, обосновано данъчните органи са счели, че в случая процесните фактури, по които е претендирано право на данъчен кредит, не отговарят на изискването на чл.226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл.114, ал. 1, т.9 от ЗДДС - посочена е доставка на стока, а в случая се касае за услуга, като в тази връзка не се съдържа и информацията, необходима за индивидуализирането на престацията. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършената сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. Този извод се подкрепя и от цитираното от решаващия орган решение от 08.05.2013г. по дело С-271/12, поставено по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, в което СЕС приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчно задължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По аргумент на по-силното основание, след като към фактурата не е представена никаква допълнителна информация за конкретизацията на престацията, това обосновава извода за законосъобразно постановен отказ на органите по приходите на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Разпоредбите на Шеста директива допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на данъчен кредит може да се откаже на данъчно задължените лица, когато фактурата е непълна. Липсата на индивидуализиране на предоставените стоки обосновава извода за наличие на допълнително основание, за да се откаже право на приспадане на данъчен кредит.

От събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че и фактура № 78/11.01.2015г. с посочен предмет на доставка изпълнени строително - ремонтни дейности, не отговаря на изискването на чл.226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т.9 от ЗДДС, доколкото към нея е приложен единствено приемо-предавателен протокол от 11.05.2015г., съставен в гр.София, според който, дружеството жалбоподател, в качеството на възложител, приема от "А."ЕООД, в качеството му на изпълнител, изпълнени СМР на обект Хлебопекарна, м. Тунесец. Не са представени никакви доказателства за установяване на вида и обема на фактурираните строителни работи, липсва количествено-стойностна сметка на вложени материали и труд, както и актове за отчитане на извършените строителни работи. Липсата на документи, от които да се определи какви точно видове СМР е следвало да бъдат извършени, като вид и количество, препятства възможността да се установи дали те действително са били извършени и то именно от посочения във фактурата доставчик или от друго лице.

Относно фактура № 74/27.11.2014г. с предмет на доставка - замразени къпини, и фактура № 75/29.12.2014г. с предмет - доставка на брашно, обосновано ревизионните органи са констатирали, че освен фактурите са представени единствено приемо-предавателни протоколи, съгласно които процесните стоки са предадени между „В.П.2.“ ЕООД ***. От страна и на двете търговски дружества не са представени съпътстващи доставките документи, в т.ч. касаещи количеството на стоките - кантарни бележки, документи във връзка с транспортирането на стоката: пътни листи, товарителници, предвид обстоятелството, че местонахождението на складовата база на „В.П.2.“ ЕООД ***, а в гр. Велики Преслав.

Направеният от данъчните органи извод се подкрепя и от заключението по ССЕ. Според същото, "А." ЕООД не е включило в Дневника за продажбите ф-ра 75/29.12.2014г., докато "В.П.2."ЕООД е ползвало данъчен кредит по тази фактура, включвайки я в Дневника за покупки за м.12.2014г. През м.04.2018г. "В.П.2." ЕООД е включило фактурата със знак минус в Дневника за покупки и я включва като фактура без право на данъчен кредит (Обяснение от "В.П.2." ЕООД - лист 1118 т.IV от делото). Налице е Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15,08,2014г. - т.III, лист 850-851 и 862; т.IV лист 1047-гр. - 1048 и 1089-гр. - 1090 и 1153, според който, В.П.2." ЕООД предоставя за стопанисване 54,580 дка в с.Миланово (чл.3.1), а "А."ЕООД осигурява работна ръка за бране на малини и необходимите парични средства за дейността (чл.2.2), като договорът е сключен за срок от 1 година (чл.4) при възможност за подновяване за 1 година, ако не е поискано прекратяване (чл.5). Анализирайки клаузите по договора, вещото лице е констатирало, че по делото липсват доказателства за осигурени средства от страна на "А."ЕООД, както и конкретизация дали същите се дават като заем или на друго основание, не е уредено и за чия сметка са разходите по торене, поливане, оране, копане. Установено е също, че "А."ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 26.04.2013г. и дерегистрирано по ЗДДС на 30.01.2015г. - поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС.

Вещото лице е анализирало Обяснение вх.№ К-395 от 15.01.2019г. от "А." ЕООД (В.Ц.В.) - т.IV л.1047 - 1050-гр., според което, процесните фактури са издадени за "В.П.2." ЕООД; включени са в дневниците по ДДС; доставките за "В.П.2." ЕООД са извършени с транспорт, осигурен от "А." ЕООД; дължимите суми са платени от клиента. Към обяснението дружеството е приложило заверени с печат на "А." ЕООД Договор за сътрудничество и съвместна дейност с "В.П.2."ЕООД от 15.08.2014г. и 5 броя Приемо-предавателни протоколи. Не е представило счетоводни регистри на "А." ЕООД, от които да е видно осчетоводяването на процесните фактури и плащания; не е представило извлечение от банковите сметки на дружеството, от които да са видни постъпили плащания от клиента "В.П.2."ЕООД по процесните фактури; не е представило извлечение от алитични ведомости или картон за наличностите на стоките, от които да е видно, че "А." ЕООД е имало доставени и е разполагало със стоки/продукция за реализиране на продажбите към "В.П.2."ЕООД по спорните фактури. Установено е също, че по делото не са представени стокови разписки и кантарни бележки, от които да се установи по безспорен начин къде, от кого е претеглена и предадена стоката, къде е съхранявана, с оглед специфичните изисквания за съхранение и транспорт - плодове, замразени плодове, брашно. Не се установява превозното средство с което са транспортирани стоките, както и мястото на приемане (според Приемо-предавателните протоколи мястото на съставянето им е гр. София). В приемо-предавателните протоколи липсва информация, от която да се установи къде са приети стоките, техния вид, разфасовки; липсва информация от която да се установи къде и кой е теглил, броил (според вида на опаковката) стоките при приемането. Липсват товарителници и пътни листи, от които да се установи от къде е пристигнала стоката, къде е била съхранявана, с оглед малката трайност на плодовете малини и изискването за хладилни камери и хладилни камиони за доставените замразени малини. С направените плащания в брой с вносни бележки на касата в банката, "В.П.2." ЕООД е нарушило Закона за ограничаване на плащанията в брой, като плаща в брой суми над 15 хил. лв.

Установено е също, че представените Вносни бележки са типови бланки, попълнени и разпечатани от www.documents-online.net. Копията на същите са добре четими, но на никой от тях не се вижда печат на ДСК Банк, клон София-Слатина. Нямат контировка на банката с номер на движение или операция, не са придружени с документ на банката, указващ събраните такси и за чия сметка са. Липсва извлечение от банковата сметка на "А." ЕООД, от което да е видно, че сумите са постъпили в сметката на дружеството. Положените подписи за вносител на вносните бележки са видимо идентични с подписите на Н.В.В., положени върху вносни бележки за направени плащания от последния от името на "В.П.2."ЕООД в полза на "УА.К.Г." ЕООД в УниКредит Булбанк - т.III листи 1017-1025, но не е ясно в какво качество това лице борави с парични средства на "В.П.2."ЕООД в толкова голям размер.

С оглед гореизложеното, практиката на банките да се вписват имената на физическото лице-вносител( в т.ч.и ЕГН ), а като основание – дружеството, от името на което се внася сумата, както и поради липса на достатъчно първични документи, информация за лицето извършило вноските и извлечение от банковата сметка на "А." ЕООД, ССЕ приема, че не са налице реални плащания по описаните по-горе фактури.

В ССЕ е посочено също, че през периода, в които са издадени фактурите - 28.08.2014г. - 11.01.2015г., "А." ЕООД не е имало назначени лица по трудови договори - Справка за актуално състояние на всички трудови договори - т.IV лист 1215; както и не е имало собствени МПС - Справка - т.IV лист 1221.

След направен подробен анализ на представените от "А."ЕООД и "В.П.2."ЕООД документи, експертизата е приела, че липсва документална обоснованост по доставките от "А."ЕООД за дружеството жалбоподател по гореописаните фактури, поради липса на достатъчно информация и реквизити в приемно-предавателните протоколи и поради липса на други съпроводителни документи - кантарни бележки, стокови/складови разписки, товарителници, пътни листи, търговски документи и др. не може да се конкретизират по място на предаване, вид на разфасивка, къде и как са претегляни/броени (според вида на разфасовката), с какво са транспортирани (в т.ч. изискване за специфичен хладилен транспорт), къде са били съхранявани, срок на годност, и др. Посочено е, че поради непредставяне на счетоводна информация от доставчика не може да се установи по безспорен начин дали е имал в наличност тези стоки към момента на продажбата, какъв е произхода им и срока на годност; както и, че поради непредставянето на банкови извлечения от страна на доставчика не е установено извършване на реални плащания по процесните фактури, издадени от "А." ЕООД. Относно доставката по ф-ра 78/11.01.2015г. - СМР, вещото лице е посочило, че не са налице количествено-стойностна сметка (КСС) и Акт Образец 19 за отчитане натурални видове СМР, в който се конкретизират извършените видове строителни работи, техните количества, стойност и вложените материали.

Съдът кредитира експертното заключение като обосновано и компетентно дадено, още повече, че същото не е оспорено от страните. Въз основа на същото, както и на база на всички останали доказателства, събрани в хода на ревизионното производство и в съдебното такова, съдът приема, че по делото липсват доказателства за реалното осъществяване на описаните в РА фактури с доставчик "А."ЕООД. С оглед на това, като са приели, че по същите не е налице право на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, поради неправомерното му начисляване, данъчните органи не са допуснали соченото от жалбоподателя нарушение на материалния закон по отношение на описаните в РА доставки на "А."ЕООД.

По отношение на доставки от „А.К.Г." ЕООД с ЕИК *********:

№ на фактура	дата на фактура	предмет на доставка	дан. основа в лв.	ДДС в лв.	За дан. период
10..06	22.06.15г.	Малини - 6300 кг.	23625.00	4725.00	м.06.15г.
10..09	15.07.15г.	Малини - 3000 кг.	7800.00	1560.00	м.07.15г.
10..012	13.08.15г.	Малини - 5000 кг.	13000.00	2600.00	м.08.15г.
10..013	17.08.15г.	Пресни малини - 19600 кг.	34300.00	6860.00	м. 08.15г.
10..014	20.08.15г.	Малини /различни сортове/ - 1561 кг.. 1735 кг., 313 кг., 242 кг.	8279.20	1655.84	м.08.15г.
10..018	15.09.15г.	Малини I кач. - 10000 кг., II кач. - 10000 кг.	59000.00	1 1800.00	м.09.15г.
10..019	24.09.15г.	Трънка - 15880 кг.	11751.20	2350.24	м.09.15г.
10..021	29.09.15г.	Малини I кач. - 13792 кг., II кач. - 92 кг.. I кач. - 7067 кг.	64670.70	12934.14	м.09.15г.
10..022	01.10.15г.	Малини - 1060 кг.	3604.00	720 80	м.10.15г. i
10..023	12.10.15г.	Малини - 2480 кг.	7192.00	1438.40	м.10.15г.
10..024	14.10.15г.	Трънка - 20000 кг.	14400.00	2880.00	м.10.l5г.
10..025	20.10.15г.	Шипка - 20000 кг.	20000.00	4000.00	м.10.15г.
10..028	09.11.15г.	Шипка - 20000 кг.	24000.00	4800.00	м.11.15г.
10..029	16.11.15г.	Малини /различни сортове/ - 1070 кг. и 1464 кг., начупени малини - 2627 кг.	22533.80	4506.76	м.11.15г.
10..039	26.01.16г.	Брашно - 8000 кг.	4000.00	800.00	м.01.16г.
10..041	30.03.16г.	Обработка масив	3500.00	700.00	м.03.16г.
10..053	19.07.16г.	Аванс за малини	14700.00	2940.00	м.07.16г. 1
10..054	25.07.16г.	Пресни малини I кач. - 1788 кг.,. II кач. - 58 кг.	5433.60	1086.72	м.08.16г.
10..055	01.08.16г.	Пресни малини I кач. - 5138 кг., II кач. - 48 кг.	15476.40	3095.28	,м.08.16г.
10..056	04.08.16г.	Малини /различни сортове/ - 2000 кг., 7000 кг	16700.00	3340.00	м.08.16г.
10..058	08.08.16г.	Малини /различни сортове/ - 3000 кг., 1000 кг.	14800.00	2960.00	м.08.16г.
10..060	11.08.16г.	Малини /различни сортове/ - 1730 кг., 1461 кг.	9573.00	1914.60	м.08.16г.
10..061	12.08.16г.	Малини /различни сортове/ - 9000 кг., 3000 кг.	43200.00	8640.00	м.08.16г.
10..062	15.08.16г.	Малини /различни сортове/ - 6692 кг., 4683 кг., 142 кг. и 146 кг.	34740.80	6948.16	м.08.16г.
		Всичко :		95255.94

Общата стойност на ДДС по всички описани фактури с доставчик "А.К.Г."ЕООД е 95255,94 лева.

В хода на ревизионното производство, с възражението ревизираното лице е представило документи от „А.К.Г." ЕООД, както следва:

- Договор за наем на МПС от 01.06.2015г., сключен между Н.В.В.с ЕГН **********, като наемодател и „А.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.В.В., като наемател, за временно ползване на микробус Ситроен Джъмпер/бял/ с Рег.№ С8475НК, за срок от 6/шест/ месеца и месечна наемна цена в размер на 600лв. В раздел 5 – "Права и задължения на наемателя", т.9 от договора, е посочено, че наемателят следва да плаща всички консумативи и разходи, свързани с ползването на моторното превозно средство - гориво, ремонтни работи, общи разходи и др., считано от датата на подписване на договора.

- Разписки за наем за м.06.2015г., м.07.2015г., м.08.2015г., м.09.2015г. и м.10.2015г., като във всички е посочено - „ подписаният/ трите имена/ - Н.В.В., адрес София, ул. Луи Айре, бл.115, получих от "А.К.Г." ЕООД, адрес София, ул. Оборище 41, сумата 600,00лв., наем съответно за м.06.2015г., дата 30.06.2015г., наем за м.07.2015г., дата 31.07.2015г., наем за м.08.2015г., дата 31.08.2015г., наем за м.09.2015г., дата 30.09.2015г., наем за м.10.2015г., дата 31.10.2015г., като на всички разписки е посочено гр.София, броил сумата - положен подпис, получил сумата - положен подпис.

- Кантарни бележки без номер от 09.06.2015г., 11.06.2015г., 13.06.2015г., 17.06.2015г., 19.06.2015г., 21.06.2015г., 26.06.2015г., 28.06.2015г., 30.06.2015г., 02.07.2015г., 05.07.2015г., 07.07.2015г., 08.07.2015г., 11.07.2015г., 13.07.2015г., 15.07.2015г., 16.07.2015г., 18.07.2015г., 20.07.2015г., 21.07.2015г., 22.07.2015г., 23.07.2015г., 24.07.2015г., 26.07.2015г., 28.07.2015г., 30.07.2015г., 01.08.2015г., 03.08.2015г., 04.08.2015г., 06.08.2015г., 08.08.2015г., 10.08.2015г., 11.08.2015г., 29.08.2015г., 12.08.2015г., 13.08.2015г., 14.08.2015г., 16.08.2015г., 17.08.2015г., 19.08.2015г., 20.08.2015г., 21.08.2015г., 23.08.2015г., 24.08.2015г., 26.08.2015г., 27.08.2015г., 30.08.2015г., 01.09.2015г., 02.09.2015г., 03.09.2015г., 04.09.2015г., 06.09.2015г., 08.09.2015г., 10.09.2015г., 11.09.2015г., 13.09.2015г., 14.09.2015г., 15.09.2015г., 16.09.2015г., 18.09.2015г., 20.09.2015г., 21.09.2015г., 22.09.2015., 23.09.2015г., 25.09.2015г., 26.09.2015г., 27.09.2015г., 29.09.2015г., 0.09.2015г., 01.10.2015г., 02.10.2015г., 03.10.2015г., 04.10.2015г., 05.10.2015г., 06.10.2015г., 08.10.2015г., 12.10.2015г., 19.09.2015г., 21.09.2015г., 23.09.2015г., 11.10.2015г., 12.10.2015г., 13.10.2015г., 14.10.2015г., 17.10.2015г., 18.10.2015г., 19.10.2015г., 20.10.2015г., 06.11.2015г., 07.11.2015г., 08.11.2015г., 09.11.2015г., 10.07.2016г., 12.07.2016г., 14.07.2016г., 16.07.2016г., 17.07.2016г., 19.07.2016г., 20.07.2016г., 22.07.2016г., 23.07.2016г., 24.07.2016г., 26.07.2016г., 28.07.2016г., 30.07.2016г., 31.07.2016г., 01.08.2016г., 02.08.2016г., 03.08.2016г., 04.08.2016г., 05.08.2016г., 06.08.2016г., 07.08.2016г., 08.08.2016г., 09.08.2016г., 10.08.2016г., 11.08.2016г., 12.08.2016г., 13.08.2016г., 14.08.2016г. и 15.08.2016г., като във всички фигурират следните данни: фирма В.Преслав 2002 ООД, склад с.Кочово, претеглени и приети от Д.В. чрез Ай кей П.В./ трите имена на предавача/, наименование малини и количество в нето кг., предавач за Ай Кей П.В.и положен подпис, претеглил: за В.Преслав 2002 Д.В.и положен подпис.

-Товарителници за обществен автомобилен превоз в страната със сер.М №815834/19.09.2015г., сер.М №815834/21.09.2015г., сер.М № 815835/23.09.2015г., сер.М №815836/11.10.2015г., сер.М № 815836/12.10.2015г., сер.М № 815837/13.10.2015г., сер.М №815838/14.10.2015г., с.Костанденец, изпращач ГС груп, получател А.К.Г., превозвач Д.И., натоварване с.Костанденец, дата, която съвпада с датата на товарителницата, разтоварване с.Кочово, пробег 102км., дата, която съвпада с датата на товарителницата, товар трънка и тегло в кг., автомобил марка Мерцедес модел 817Л, рег.№СН0104ВВ и положен подпис и печат на изпращач.

-Товарителници за обществен автомобилен превоз в страната със сер.М № 815838/17.10.2015г.,сер.М№815839/18.10.2015г., сер.М №815840/19.10.2015г., сер. М № 815840/20.10.2015г., сер.М №815841/06.11.2015г., сер.М №815842/07.11.2015г., сер.М № 815842/08.11.2015г. сер.М №815843/09.11.2015г. с. Костанденец, изпращач ГС груп, получател А.К.Г., превозвач Д.И., натоварване с.Костанденец, дата, която съвпада с датата на товарителницата, разтоварване с.Кочово, пробег 102км., дата, която съвпада с датата на товарителницата, товар шипка и тегло в кг., автомобил марка Мерцедес модел 817Л, рег.№СН0104ВВ и положен подпис и печат на изпращач.

Към всички гореизброени товарителници са представени и стокови разписки, в които като получател е посочен А.К.Г. София, МОЛ П.В., изпълнител ГС груп София, МОЛ В.Б., дата, която съвпада с датата на съответната товарителница, като наименование на стоката е посочено трънка или шипка, мярка кг., количество и единична цена и стойност, предал подпис и печат на ГС груп ООД, приел подпис и печат на А.К.Г., рег.№ на превозното средство СН0104ВВ и № на товарителница.

- Представени са фактури № 3/23.09.2015г. с предмет на доставката трънка, 15880,00 кг., ед. цена 0,60, стойност 9528,00лв.; № 4/15.10.2015г. с предмет на доставката трънка, 20000,00 кг., ед. цена 0,60, стойност 12000,00лв.; №5/20.10.2015г. с предмет на доставката шипка, 20000,00 кг., ед. цена 0,80, стойност 16000,00лв.; №6/07.11.2015г. с предмет на доставката шипка, 10000,00 кг., ед. цена 0,80, стойност 8000,00лв. и №7/09.11.2015г. с предмет на доставката шипка, 10000,00 кг., ед. цена 0,80, стойност 8000,00лв., като на всички изброени фактури е посочен доставчик ГС груп ЕООД с ЕИК *********, МОЛ Г.Г.А.и получател А.К.Г. ЕООД с ЕИК *********, МОЛ П.В.В., получил П.В.и е положен подпис, съставил В.Б.подпис и печат на ГС груп ООД, начин на плащане пл.нареждане.

- Представен е договор за наем на МПС от 01.07.2016г. между Н.В.В.с ЕГН **********, като наемодател и „ А.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.В.В., като наемател за временно ползване на микробус Ситроен Джъмпер/бял/ с регистрационен номер С8475НК за срок от 6/шест/ месеца и месечна наемна цена в размер на 600лв. В раздел 5 – "Права и задължения на наемателя", т.9 от договора, е посочено, че наемателят следва да плаща всички консумативи и разходи свързани с ползването на моторното превозно средство - гориво, ремонтни работи, общи разходи и др., считано от датата на подписване на договора.

- Разписка за наем за м.07.2016г., като в нея е посочено „Подписаният/ трите имена/ Н.В.В., адрес София, ул. Луи Айре бл.115, получих от А.К.Г., адрес София, ул. Оборище 41, наем за м.07.2016г., 600,00лв., дата 31.07.2016г. гр.София, броил сумата и положен подпис, получил сумата и положен подпис.

- Разписка за наем за м.08.2016г., като в нея е посочено „Подписаният/ трите имена/ Н.В.В., адрес София, ул. Оборище 41, получих от А.К.Г., адрес София, ул. Оборище 41, наем за м.08.2016г., 600,00лв., дата 31.08.2016г. гр.София, броил сумата и положен подпис, получил сумата и положен подпис.

- Граждански договор от 01.08.2016г., сключен в град София между „А.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.В.В., като възложител и Н.В.В.с ЕГН **********, като изпълнител. В чл.1 от договора е посочено, че изпълнителят приема да извърши транспорт на сурови малини от с.Миланово, общ.В.Преслав до с.Кочово, общ.В.Преслав със собствен микробус Ситроен Джъмпер, рег.№С7599ХК.

- Товарителници за обществен автомобилен превоз в страната със сер.А№787001/01.08.2016г.,сер.А№787002/02.08.2016г.,сер.А№787002/03.08.2016г.,сер.А№787004/04.08.2016г.,сер.А№787005/05.08.2016г., сер.А№787006/ 06.08.2016г.,сер.А№787007/07.08.2016г.,сер.А№ 787008/08.08.2016г., сер.А№787009/09.08.2016г.,сер.А№787010/10.08.2016г.,сер.А№787011/11.08.2016г., сер.А№787012/12.08.2016г., сер.А№787013/13.08.2016г., сер.А№ 787014/14.08.2016г., гр.В.Преслав, изпращач А.К.Г., получател В.Преслав 2002, превозвач Н.В.С7599ХК, място и дата на натоварване с.Миланово, място и дата на разтоварване с.Кочово, пробег 17 км.,товар малини и тегло в кг. и положен подпис на придружител на товара.

- РКО от 20.08.2016г. без дата от А.К.Г. с ЕИК ********* с текст - да се брои на /имена на лицето/ Н.В.В., адрес София, ул. Оборище 41, ЕГН ********** за превоз на малини 16160 кг., по 10ст., сумата 1616,00лв., словом/хиляда шестотин и шестнадесет лв./, броил сумата и положен подпис и печат на "А.К.Г."ЕООД, получил сумата и положен подпис.

При анализа на описаните документи ревизиращият екип е установил явни несъответствия, изразяващи се в следното: В представените договори за наем на МПС от 01.06.2015г. и от 01.07.2016г. между Н.В.В., като наемодател и „ А.К.Г." ЕООД, представлявано от П.В.В., като наемател, в раздел 1, т.1 е посочено, че наемодателят предоставя на наемателя МПС за временно ползване - микробус Ситроен Джъмпер/бял/ с регистрационен номер С8475НК за срок от 6/шест/ месеца. При извършена Справка в в УИС/DWH е установено, че за периода, в който Н.В.В.е предоставил горецитираното МПС, до 22.03.2017г., то не е било негова собственост, а собственик на същото до 22.03.2017г. е М.В.Д., поради което няма как Н.В.В.да е предоставил коментираното МПС от 01.06.2015г. и от 01.07.2016г. за ползване на „А.К.Г." ЕООД през 2015г. и 2016г. за транспортиране на продукцията, както се претендира от страните по стопанската операция. Направеният извод се подкрепя и от посоченото в раздел 5 – "Права и задължения на наемателя", т.9 от договора за наем на въпросното МПС, където е посочено, че наемателят плаща всички консумативи и разходи, свързани с ползването му /гориво, ремонтни работи, общи разходи и др./, считано от датата на подписване на договора, но нито в хода на ревизионното производство, нито с възражението срещу РД, нито в съдебното производство от наемателя са представени документи за закупено гориво, за ремонтни дейности и др., както и документи, доказващи осчетоводяването на такива документи, свързани с ползването на МПС. В раздел 5 – "Други условия на наемателя", т.17 е посочено, че приемането и предаването на моторното средство става с протокол, подписан от двете страни, но не е представен такъв протокол за приемането и предаването на моторното превозно средство,както е посочено в договорите за наем на МПС.

На следващо място, в чл.1 на предствения граждански договор от 01.08.2016г., сключен в град София между „А.К.Г." ЕООД, представлявано от П.В.В., като възложител и Н.В.В., като изпълнител, е посочено, че изпълнителят приема да извърши транспорт на сурови малини от с.Миланово, общ.В.Преслав до с.Кочово, общ.В.Преслав със собствен микробус Ситроен Джъмпер, рег.№С7599ХК, като във всички представени товарителници за обществен автомобилен превоз в страната за периода от 01.08.2016г. до 14.08.2016г., като превозвач е посочен Н.В.и МПС с рег. № С7599ХК, т.е. отново има разминаване, изразяващо се в това, че при извършена Справка в УИС/DWH е установено, че за периода, в който Н.В.В.е извършил превоза на малини с горецитираното МПС, то не е било негова собственост до 22.03.2017г., а собственик до 22.03.2017г. е М.В.Д. и няма как Н.В.В.да е извършил превоз на малини с коментираното МПС от 01.08.2016г. до 14.08.2016г., както се претендира от страните по стопанската операция.

При извършена проверка в информационния масив на НАП в Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми е установено, че за Н.В.В.има подадени данни само от „Т.Б." ЕООД за 2016г. и 2017г. за доходи от извънтрудови правоотношения и няма подадени данни от „А.К.Г."ЕООД за изплатени доходи от извънтрудови правоотношения във връзка с приложения към възражението граждански договор и РКО от 20.08.2016г. за изплатени суми във връзка с извършения транспорт на малини. За периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. има декларирани данни с декларация обр. 1 с код за вид осигурен 14 само от „Т.Б." ЕООД. Няма декларирани данни за осигуряване с декларация обр. 1 с код за вид осигурен 14 от „А.К.Г."ЕООД, както и няма подадени декларации от платеца на дохода в случая „А.К.Г."ЕООД по чл.55 от ЗДДФЛ и по чл.73 от ЗДДФЛ. Н.В.В.няма подадени ГДД за 2016 г. с платец на дохода „ А.К.Г."ЕООД. Недекларирането на доходите от физическото лице Н.В.В.подкрепя направения от ревизиращия екип извод за липса на доказателства, удостоверяващи, че Н.В.В.е извършил превоз на малини.

Относно представените товарителници за обществен автомобилен превоз в страната, като превозвач е посочен Д.И. и автомобил марка Мерцедес модел 817Л, рег.№СН0104ВВ, с който е извършен превоза, а при извършена Справка в УИС/DWH е установено, че за периода, в който Д.И. е извършвал превоза на стоки с МПС с Рег.№ СН0104ВВ, то не е било негова собственост до 15.12.2016г., а собственик на същото до 15.12.2016г. е Т.И.Д.и няма как Д.И.И.да е извършил превоз на малини с коментираното МПС през 2015г.

Също така, по-голяма част от представените товарителници за обществен автомобилен превоз в страната са с еднаква серия и номер, но от различни дати, както следва: със сер.М № 815834/19.09.2015г., сер.М №815834/21.09.2015г., сер.М №815836/11.10.2015г., сер.М № 815836/12.10.2015г., сер.М №815838/14.10.2015г., сер.М № 815838/17.10.2015г., сер.М №815840/19.10.2015г., сер. М № 815840/20.10.2015г., сер.М №815842/07.11.2015г., сер.М №815842/08.11.2015г., като няма логика транспортът на стоката да е осъществен с една и съща товарителница, но от различни дати, което съставлява индиция, че представените товарителници са създадени за целите на ревизионното производство и не удостоверяват реално извършен превоз на описаните в тях стоки.

При извършена проверка в информационния масив на НАП в Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми е установено, че за Д.И.И.няма подавани данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения. В Справка трудови договори за ЕГН за периода, през който лицето е посочено в товарителниците като превозвач, е установено, че лицето има сключен трудов договор от 16.09.2015г. до 17.10.2015г. с ЕТ"М-Р.Щ." с ЕИК ********* и има декларирани данни с декларация обр. 1 от търговеца с код за вид осигурен 01, както и за цялата 2015г. е подадена декларация обр.1 като самоосигуряващо се лице - земеделски стопанин Д.И.И.с ЕГН **********, което е индиция, че вписаният в товарителниците превозвач Д.И. не е действителният такъв.

Ревизиращият екип е посочил също, че при визуална съпоставка на подписа на П.В.В., положен върху документите, публикувани в ТР и подписа на лицето, което се е подписало от името на „ А.К.Г." ЕООД в представените договори за наем на МПС, разписки за изплатени суми за наем, кантарни бележки, товарителници, стокови разписки, фактури с доставчик „ГС груп" ЕООД и получател „ А.К.Г." ЕООД и РКО от 20.08.2016г., се констатира видимо несъответствие между подписа в горепосочените документи и начина, по който се подписва лицето П.В.В..

Извършена е и визуална съпоставка на подписите на Димо Димчев Вълчев, положени върху документите публикувани в ТР и подписа на лицето, което се е подписало от името на „ В.П.2." ЕООД в представените кантарни бележки с възражението срещу РД от „А.К.Г." ЕООД, като също е констатирано несъответствие на подписа в кантарните бележки и начина, по който се подписва лицето Д.Д.В.Според данните от Търговския регистър, относно налична информация за „ГС груп" ЕООД, към датата на издаване на процесните фактури от „ ГС груп" на „А.К.Г."ЕООД (от 23.09.2015г. до 09.11.2015г). правната форма на дружеството е дружество с ограничена отговорност със съдружници Г.Т.А.и С.П.Д., а представляващ и управляващ на „ГС груп" ООД е Г.Т.А.. От 25.11.2015г. правната форма на дружеството става еднолично дружество с ограничена отговорност и В.Б. става едноличен собственик на дружеството от тази дата, а във всички представени с възражението фактури като доставчик е посочен „ГС груп" ЕООД, като съставител е посочена В.Б.и е положен подпис и печат на „ГС груп" ООД. Т.е., използвано е правилното към датата на издаване на фактурите наименование на дружеството, но като представляващ е посочено лицето, което към този момент все още не е било нито едноличен собственик на капитала, нито управител на дружеството. Извършената визуална съпоставка на подписа на В.Б., положен върху документите, публикувани в ТР и подписа на лицето, което се е подписало от името на „ГС груп" ЕООД в представените фактури с възражението срещу РД от „А.К.Г." ЕООД, също установява видимо несъответствие на подписа във фактурите, издадени от „ГС груп" ЕООД и начина, по който се подписва лицето В.Б..

При извършена проверка в Информационния масив на НАП в Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми е установено, че „ГС груп" ЕООД не е подавало данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за периода от 2015г. до 2017г. В Справка актуално състояние на всички трудови договори е установено, че има подадени уведомления за сключени трудови договори с 12 лица, от 19.09.2016г., които са прекратени на 15.11.2016г., на длъжност берач плодове и НКИД преработка и консервиране на плодове. От 2017г. има подадени уведомления за сключени трудови договори с 3 лица, от 07.08.2017г., които са прекратени на 28.02.2018г., на длъжност работник пещ, месач и пекар и НКИД производство на хляб и хлебни изделия. Посочените факти обуславят извод, че „ГС груп" ЕООД няма кадрова обезпеченост за да достави фактурираните шипки и трънки на „А.К.Г." ЕООД.

Прегледът на представените кантарни бележки води до извод, че в същите е вписано тегло на малини, трънки и шипки само в колона нето, въпреки че на практика не е възможно претегляне на визираните плодове, без същите да са в някакава опаковка - щайга, кашон или друга, а предвид посочените килограми - над 1000кг. в една кантарна бележка, същите биха могли да бъдат претеглени натоварени на превозно средство. Въпреки това информация за бруто тегло и тара в представените кантарни бележки не е отразена.

Съпоставката на вписаното в кантарните бележки с вписан склад с. Кочово, фирма "В.П.2." ООД, чрез "Ай кей" и товарителниците с изпращач "А.К.Г." и получател "В.П.2." с място на разтоварване с. Кочово, тегло на малини за периода от 01.08.2016г. до 14.08.2016г., за който са представени и двата документа, установява, че:

- на 01.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1120кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2343кг.;

- на 02.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1140кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2562кг.;

- на 03.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2417кг.;

- на 04.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2302кг.;

- на 05.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 1854кг.;

- на 06.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2119кг.;

- на 07.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2361кг.;

- на 08.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2387кг.;

- на 09.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2465кг.;

- на 10.08.2016г. -вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2410кг.;

- на 11.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1200кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2388кг.;

- на 12.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1100кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2211кг.;

- на 13.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1000кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2456кг.;

- на 14.08.2016г. - вписани в товарителница за транспортирани до с. Кочово - 1000кг., претеглени на кантар при получаване в с. Кочово - 2083кг. Анализът на представените в хода на ревизията документи, подробно описан във връчения на дружеството РД № Р-03002718004470-092-001/24.01.2019г., обуславя извод, че в хода на производството не е доказана реалност на коментираните доставки поради липса на доказателства за реално прехвърляне на собствеността върху стоката и доказателства, удостоверяващи, че точно вписаният във фактурите доставчик "А.К.Г." ЕООД е доставчик по сделките.

Ревизиращият екип е приел, че съвкупният анализ на събраните в хода на ревизията и представените с възражението срещу РД доказателствени средства, не променя изводите, направени от него за липса на реално осъществени доставки, предвид неотпадналата липса на доказателства, удостоверяващи произхода на стоката, липсата на доказателства, че същата е траспортирана до база на ревизираното лице и приета от същото по нормалния за стопанската операция ред - след претегляне и окачествяване, като вместо това с възражението са представени документи, които си противоречат, съдържат недействителна информация, а и удостоверяват ангажираност на ревизираното дружество в действия, нетипични и неприемливи от дружествата, полагащи грижи на добър стопанин към дейността на предприятията си, целящи единствено осигуряване на данъчно предимство за "В.П.2."ЕООД, чрез осигуряване на възможност за приспадане на данъчен кредит по фактури за доставка на малини, трънки и шипки от "А.К.Г." ЕООД.

Съдът споделя направените в хода на ревизионното производство изводи. От приложения към административната преписка договор за сътрудничество и съвместна дейност от 25.03.2015г. се установява, че страните са се споразумели „В.П.2.“ ЕООД да предостави за стопанисване земеделска земя, находяща се в с. Миланово, общ. Велики Преслав, с площ от 54.580 дка и в землището на с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, с площ от 47.807 дка, а „А.К.Г.“ ЕООД /впоследствие с анекс от 10.11.2016г. - „УА.К.Г.“ ЕООД/ да осигури обработка на земята, разсад /сорт одобрен от двете страни/ и работна ръка. С оглед посоченото, страните са договорили от една страна доставка на стока - разсад, и услуга - осигуряване на необходимата работна ръка за обработка на земята, като не е договорено конкретно дължимо възнаграждение. В тази връзка се установява, че както от страна на жалбоподателя, така и от страна на „А.К.Г.“ ЕООД, не са представени доказателства за доставен разсад и неговото засаждане. От друга страна, както правилно е отбелязал решаващият орган, ноторен факт е, че малината е многогодишно насаждение, като плододаването започва след първата година (по което не се спори). Земеделската земя, находяща се в с. Миланово, общ. Велики Преслав, с площ от 54.580 дка, е предмет на договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.08.2014г. с „А." ЕООД, като процесното дружество е следвало да осигури необходимата работна ръка за бране на малини, т.е. в посочения парцел е имало малинови насаждения, като няма данни същите да са били изкоренени.

По отношение на договорената между страните услуга по обработката на земята и осигуряване на необходимата работна ръка, е установено, че такава не е предмет на доставка по фактурите, издадени от "А.К.Г." ЕООД, в които е посочена стока - малини. Следователно, процесните фактури не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че е посочена доставка на стока, а се касае за услуга, при липса на информация, необходима за индивидуализирането на престацията.

Наличието на реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето за извършването на облагаеми доставки. Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото данъчно задължено лице, поради което не е необходимо установяване на субективния елемент. В конкретния случай се касае за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от лицето, издало фактурите, т.е. за пълна симулация, в която участва самото ревизирано лице, поради което не е необходимо установяване на знание у „получателя" за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия по съставяне и ползване на документи, които не отразяват реални стопански операции. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на реални доставки на услуги в цитирания смисъл: действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени критерии. Ето защо при доставките на услуги е наложително да се изследва дали при възлагане на услугата страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида й и дължимия резултат от възложеното и какви отделни компоненти формират договорната цена, защото индивидуализираното в достатъчна степен възлагане улеснява проверката дали е налице достатъчно конкретизирано приемане на резултата от изпълнението. В случая в договора за сътрудничество и съвместна дейност от 25.03.2015 г. не е договорена цена, конкретно възнаграждение, което е самостоятелно и достатъчно основание да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит.

Освен това, относно фактурите, издадени от „А.К.Г." ЕООД, с посочен предмет на доставка – шипка и трънка, се установява, че към същите са приложени единствено приемо - предавателни протоколи. Не са представени сключени между страните договори за доставка на стоки. Кьм възражението срещу РД от страна на жалбоподателя са представени кантарни бележки, стокови разписки и товарителници. При анализ на документите, съпровождащи доставките, се установяват множество несъответствия между тях, както следва:

- съгласно приемо - предавателен протокол към фактура №10..019/24.09.2015г., стоката е предадена между страните в гр.Велики Преслав на 24.09.2015г. Същевременно, по представените кантарни бележки стоката е претеглена в с. Кочово на дати 19.09.2015г., 21.09.2015г. и 23.09.2015г. В представените товарителници също е посочено, че стоката е превозена до с. Кочово.

- съгласно приемо - предавателен протокол към фактура № 10..024/14.10.2015г., стоката е предадена между страните в гр. Велики Преслав на 14.10.2015г. Същевременно, по представените кантарни бележки стоката е претеглена в с. Кочово на дати 11.10.2015г.,12.10.2015г., 13.10.2015г. и 14.10.2015г. В представените товарителници също е посочено, че стоката е превозена до с. Кочово.

- съгласно приемо - предавателен протокол към фактура № 10..025/20.10.2015г., стоката е предадена между страните в гр. Велики Преслав на 20.10.2015г. Същевременно, по представените кантарни бележки стоката е претеглена в с. Кочово на дати 18.10.2015г., 17.10.2015г., 19.10.2015г. и 20.10.2015г. В представените товарителници също е посочено, че стоката е превозена до с. Кочово.

- съгласно приемо - предавателен протокол към фактура № 10..028/09.11.2015г., стоката е предадена между страните в гр. Велики Преслав на 09.11.2015г. Същевременно, по представените кантарни бележки стоката е претеглена в с. Кочово на дати 06.11.2015г., 07.11.2015г., 08.11.2015г. и 09.11.2015г. В представените товарителници също е посочено, че стоката е превозена до с. Кочово.

Посочените несъответствия между приемо - предавателните протоколи, стокови разписки, товарителници и кантарни бележки, пораждат неяснота досежно точното място на получаване на стоката - с. Кочово или гр. Велики Преслав. Същите опровергават верността на изявленията в коментираните частни свидетелстващи документи за предаването на стоките и изключват добросъвестността на получателя по тях. Предвид това, налице са обективни данни, че жалбоподателят не е положил грижата на добър търговец, който е следвало да подпише съпроводителни документи, които кореспондират със съдържанието на издадените фактури.

С оглед изложеното, правилен и обоснован е изводът на ревизиращите органи, респ. на решаващия орган, че нито жалбоподателят, нито неговите преки доставчици са представили безспорни доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките.

Този извод се подкрепя и от заключението по ССЕ, според което, наличните по делото Кантарни бележки и Приемо-предавателни протоколи към фактурите за доставени малини през 2015г. не съдържат информация за превозното средство, с което са закарани в склад с.Кочово, лицето, осъществило транспорта, мястото, от където тръгва стоката; няма точно съответствие между количествата в кантарните бележки от една страна и количествата в приемо-предавателните протоколи и фактурите, от друга; общо за цялата 2015г. според кантарните бележки са приети в склад с.Кочово 92543 кг. малини, доставени от "А.К.Г."ЕООД, а са съставени протоколи за приети и фактурирани 87403 кг.малини, т.е. с 8187 кг. повече претеглени; в Приемо-предавателните протоколи, обобщаващи количества малини, докарани в склада в с.Кочово и претеглени на няколко дати, малините са разделени и описани в различни сортове, различни цени и количества; информация за количествата по сортове липсва в кантарните бележки; липсват стокови разписки или други документи, от които е изведена информация за доставките на малини по сорт (съответно и цена), станала основание за съставяне на Приемо-предавателните протоколи и фактурите. Описаните факти обосновават извода, че за доставените през 2015г. малини не може да се установи по безспорен начин от къде е тръгнала стоката/продукцията, с какво МПС е превозвана до с.Кочово, къде е отразен сорта (съответно цената) на всяко превозено количество, за да се състави ППП и фактура за различни количества и сорт. От съдържанието на протоколите не става ясно какво е предадено/прието.

Вещото лице е констатирало също, че през периода, в които са издадени фактурите: 22.06.2015г. - 11.11.2015г. и 25.07.2016г. - 15.08.2016г., "А.К.Г." ЕООД е имало назначени по трудови договори 10 лица и не е имало собствени МПС.

Посочените обстоятелства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, обуславят извода, че за доставките от "А.К.Г." ЕООД за оспорващото дружество по описаните в РА фактури, поради наличие на противоречива информация в съпровождащите ги приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници и др., както и поради непредставяне на счетоводна информация от доставчика за произведена продукция, препятства възможността да се установи, че са налице реални доставки по процесните фактури, в който смисъл е и заключението по ССЕ.

Действително, представянето на доказателства, които се намират при трети лица., не може да бъде вменено в тежест на ревизираното дружество, но е негово задължението да проявява добросъвестност в търговската си дейност и да изисква от прекия си доставчик съставянето на всички документи, свързани с осъществяване на конкретната сделка. Получателят е длъжен да установи, че услугите, обективирани във фактурата, действително са извършени от сочения доставчик, че са получени, одобрени от него, за да може той законосъобразно да реализира материалното си право на приспадане на ДДС като данъчен кредит. Неизпълнението на посоченото задължение, отсъствието на категорични доказателства, във връзка с тяхното изпълнение, обосновават извод за недоказаност на реалното им осъществяване. Както правилно се е позовал решаващият орган, в решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 Съдът на Европейския съюз отказва допускането на национална практика, при която данъчният орган налага допълнителни изисквания и задължения за лицата за признаване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, но във всички случаи настоява на необходимостта „да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112/ЕО процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане ...", т.е да са изпълнени условията за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Изводите за недоказаност на реалното осъществяване на спорните доставки в конкретната хипотеза са свързани с факти, относими към възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по доставките.

Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т. 37 от решението по дело С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това, като запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали претендиращия право на приспадане може да го упражни.

Осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последният да се разпорежда фактически със стоката като собственик, респективно при услугите - преценката за реалното възникване на резултата от услугата, е фактически въпрос, който изисква цялостна преценка на всички доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите магериалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано.

Само по себе си посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя.

Тълкуването на разпоредбите на ЗДДС, касаещо възникването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, не лишава претендиращия на право на данъчен кредит от задълженията му да установи действително осъществяване на пряката доставка, по която се твърди, че е получател и има право на данъчен кредит. Противното би означавало да се насърчи възстановяването на данъчен кредит „само по документи”, без да се държи сметка за това извършена ли е реално услугата, респективно прехвърлена ли е собствеността на стоката и дали издателят на фактурата е доставчик по сделката.

В случая следва да се отбележи, че съдът на Европейския съюз по различни поводи приема, че борбата с отклонението от данъчно облагане, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е призната и насърчавана от Шеста директива цел, и че принципът на недопускане на злоупотреба с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство. Така с Решение по дело С-653/11 съдът е постановил, че договорните клаузи, макар и да са един от елементите, които следва да се вземат под внимание, не са определящи за установяването на доставчика и получателя на „доставка на услуги” по смисъла на чл. 2, т. 1 и на чл. 6, пар. 1 от Шеста директива, изменена с Директива 200/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 г. Те могат по-специално да не бъдат отчитани, когато се установи, че не отразяват действителното икономическо и търговско положение, а представляват напълно изкуствена конструкция, която не отразява икономическата действителност и е създадена единствено с цел получаване на данъчно предимство.

С оглед изложеното, отказвайки да признае право на приспадане на данъчен кредит по описаните по-горе фактури с доставчик „А.К.Г.“ЕООД, ревизиращият екип е приложил правилно относимите материално правни разпоредби.

По отношение на доставки от „В.М."ООД с ЕИК *********:

През ревизирания период "В.П.2." ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, чрез включване в СД и Дневник за покупки на 6 /шест/ броя фактури, с посочен доставчик "В.М." ООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, общо в размер на 89758,00лв., както следва:

№ на фактура	дата на фактура	предмет на доставка	дан. основа в лв.	ДДС в лв.	За дан. период
10..01	24.08.16г.	Аванс за доставка на разсад за малини	76000.00	15200.00	м.08.16г.
10.02	25.08.16г.	По договор за изграждане на капково напояване	26100.00	5220.00	м.08.16г.
10..03	08.09.16г.	По договор за доставка на малини	160000.00	32000.00	м.09.16г.
10..04	14.09.l6г.	По договор за доставка на малини	118000.00	23600.00	м.09.16г.
10..05	04.10.16г.	Малини /различни сортове/ - 18320 кг., 74430 кг. /приспаднат аванс/	28190.00	5638.00	м. 10.16г.
10.06	06.10.16г.	Малини - 22500 кг.	40500.00	8100.00	м. 10.16г.
		Всичко:		89758.00

В хода на ревизионното производство, с възражение срещу РД ревизираното лице е представило документи от „ В.М." ООД, както следва:

- Договор за изработка от 15.08.2016г., сключен между „В.М." ООД с ЕИК *********, представлявано от В.Н.В., като възложител и „ ГС груп" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.Д.Б., като изпълнител, за бране на малини в с.Миланово, общ.В.Преслав за срок от 4/четири/ месеца.

- Представени са фактури № 15/12.09.2016г., с предмет на доставката по договор за бране на малини, 26000,00 кг., ед. цена 1,0, стойност 26000,00лв.; № 16/26.09.2016г. с предмет на доставката по договор за бране на малини, 18000,00 кг., ед. цена 1,0, стойност 18000,00лв. и №17/20.10.2016г. с предмет на доставката по договор за бране на малини, 25000,00 кг., ед. цена 1,0, стойност 25000,00лв., като на всички изброени фактури е посочен доставчик "ГС груп" ЕООД с ЕИК *********, МОЛ В.Д.Б.и получател „ В.М." ООД с ЕИК *********, МОЛ В.Н.В., получил В.В.и е положен подпис, съставил В.Б.подпис и печат на "ГС груп" ООД, начин на плащане пл.нареждане.

При прегледа на изброените документи ревизиращият екип е установил явни несъответствия, изразяващи се в следното:

В представения договор за изработка от 15.08.2016г., сключен между „В.М." ООД, като възложител и „ ГС груп" ЕООД, като изпълнител, за бране на малини в с.Миланово, общ.В.Преслав, в раздел I - Общи условия на договора, чл.1 е посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши бране на малини в с.Миланово, общ.В.Преслав. Изискванията за качество, количество, вид и т.н. са конкретизирани в приложение №1, явяващо се неразделна част от настоящия договор и в раздел IV - Приемане на резултата на договора, чл.10 е посочено, че приемането на резултата от извършената работа ще се извърши с приемо-предавателен протокол, който е неразделна част от настоящия договор.

В хода на ревизионното производство, в т.ч. с възражението срещу РД и с жалбите срещу РА до решаващия орган и до съда не са представени цитираните в договора приложение №1 и приемо-предавателени протоколи за приемането и предаването на резултата от извършената работа, които би трябвало даса неразделна част от договора за изработка. Не са представени и доказателства за извършването на бране на малини в с.Миланово.

Прави впечатление, че в чл.14 от договора за изработка е записано, че при забава на една от страните по договора, незправната страна дължи неустойка в размер на …, като няма посочен размер на неустойката, която се дължи. Този факт навежда на извода, че в договора не са предвидени и санкции за изпълнителя при евентуално неизпълнение на брането на малините, въпреки, че е предвидено да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1,00лв./кг. /един лев на килограм/ след извършване на определената работа. В договора за възложител е сложен подпис и печат на „А.К.Г."ЕООД, а всъщност възложителят е „ В.М." ООД.

Относно представените фактури с доставчик "ГС груп" ЕООД с ЕИК *********, МОЛ В.Д.Б.и получател „ В.М." ООД с ЕИК *********, МОЛ В.Н.В., получил В.В.и положен подпис, съставил В.Б., подпис и печат на ГС груп ООД, начин на плащане пл.нареждане, е осъществена визуална съпоставка на подписа на В.Н.В.и печата на „В.М." ООД, положени върху документите, публикувани в ТР и подписа на лицето и печата на дружеството, което се е подписало от името на „В.М." ООД и положения печат в представените фактури с възражението. Констатирано е видимо несъответствие на подписа във фактурите и начина, по който се подписва лицето В.Н.В., както и на печата на дружеството.

Видно от представените копия на фактури от 12.09.2016г., 26.09.2016г. и 20.10.2016г., издадени от ГСгруп ЕООД, в които за получател от „ В.М." ООД с ЕИК *********, е посочен МОЛ В.Н.В., за получил е посочен В.В.и е положен подпис от лицето, докато при направена справка в Есграон е видно, че В.Н.В.е починал на 27.09.2016г. и няма как да е подписал фактура за получил и да фигурира като МОЛ в нея след датата на смъртта си, както се претендира от лицата страни по стопанската операция.

Горепосоченото се удостоверява от приложена към РА справка от Информационния масив на НАП/ Есграон / за лицето В.Н.В.файл с наименование : lichni danni-Vasil Vasilev.pdf.

От извършената проверка в Търговския регистър, относно налична информация за „ГС груп" ЕООД по безпорен начин е установено, че към датата на издаване на процесните фактури от „ГС груп" на „В.М." ООД, които са с дати от 12.09.2016г. до 20.10.2016г., правната форма на дружеството е еднолично дружество с ограничена отговорност, като във всички фактури като доставчик е посочен „ ГС груп" ЕООД, а е положен печат на „ГС груп" ООД.

Извършена е визуална съпоставка на подписа на В.Б., положени върху документите, публикувани в ТР и подписа на лицето, което се е подписало от името на „ ГС груп" ЕООД в представените фактури. Констатирано е видимо несъответствие на подписа във фактурите, издадени от „ ГС груп" ЕООД и начина, по който се подписва лицето В.Б..

Анализът на представените в хода на производството документи, подробно описан във връчения на дружеството РД № Р-03002718004470-092-001/24.01.2019г., е установил, че в хода на производството не е доказана реалност на коментираните доставки поради липса на доказателства за реално прехвърляне на собствеността върху стоката и доказателства, удостоверяващи, че точно вписания във фактурите доставчик "В.М."ООД е доставчик по сделките.

Съвкупният анализ на събраните в хода на ревизията и представените с възражението доказателствени средства не променя изводите, направени от ревизиращия екип, предвид неотпадналата липса на доказателства удостоверяващи произхода на стоката, липсата на доказателства, че същата е траспортирана до база на ревизираното лице и приета от същото по нормалния за стопанската операция ред - след претегляне и окачествяване, липса на доказателства за фактическо предаване на стоката и приемане на изграденото капково напояване на конкретно определен терен и с конкретни количествени и качествени параметри. Вместо това анализът води до извод, че с възражението са представени редица новосъздадени за целите на производството документи, които съдържат недействителна информация, а и удостоверяват ангажираност на ревизираното дружество в действия, нетипични и неприемливи от дружествата, полагащи грижи на добър стопанин към дейността на предприятията си, целящи единствено осигуряване на данъчно предимство за "В.П.2."ООД, чрез осигуряване на същото на възможност за приспадане на данъчен кредит по фактури за доставка на разсад за малини, малини и извършено изграждане на капково напояване от "В.М." ЕООД.

В хода на производството по административно обжалване на РА също не са събрани доказателства, оборващи констатацията на данъчните органи, че доставките от „В.М.“ООД не са реални. Решаващият орган е посочил, че с протокол №0981936/10.12.2018г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на „В.П.2." ЕООД, обективирана с протокол № П-03002718009116-073-001/29.06.2018г.: ИПДПОЗЛ изх. № П-030027180091 16-040-001 /12.04.2018 г. до „В.П.2." ЕООД; договор за доставка от 10.07.2016г. между „В.М." ООД и „В.П.2." ЕООД, с предмет доставка на 120 тона пресни малини за периода юли - октомври; 6 бр. вносни бележки; протокол за извършена насрещна проверка № П-22221018064478-141-001/31.05.2018г. на „В.М." ООД. Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-040-002/02.11.2018 г. до „В.П.2." ЕООД, с което от дружеството са изискани фактурите, издадени от „В.М." ООД, ведно с всички други доказателства, които имат отношение към доставките, подробно описани в искането. С в.х. № ВхК- 9047/20.11.2018г. и вх. № ВхК-9799/18.12.2018г. от страна на дружеството са представени 6 бр. фактури, издадени от „В.М." ООД с приложени към тях счетоводни справки за осчетоводяване; 6 бр. вносни бележки; договор за доставка от 10.07.2016г. между „В.М.“ ООД и „В.П.2.“ ЕООД. Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-041-005/31.10.2018 г. до „В.М." ООД, с което от дружеството са изискани първични счетоводни, търговски документи, счетоводни регистри и писмени обяснения във връзка с доставките към „В.П.2." ЕООД, подробно описани в искането. С вх. № ВхК-396/15.01.2019г. от страна на дружеството е представен договор за доставка от 10.07.2016г. и писмени обяснения, съгласно които, доставката на стоката е извършена с транспорт, осигурен от „В.М.“ ООД. Посочено е, че издадените фактури са осчетоводени и включени в дневниците по ЗДДС, като дължимите суми са внесени от клиента по банковата сметка на „В.М.“ ООД. Предходни доставчици по сделките са „ГС Груп“ ЕООД и „Т.Л." ЕООД. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че процесният доставчик не притежава МПС и през периодите на издаване на процесните фактури - м.08.2016г. - м.10.2016г., няма назначени лица по трудов договор, както и не е подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения. В тази връзка е направен извод, че „В.М.” ООД не разполага с материално - техническата и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. Въз основа на изложеното е констатирано, че от доставчика не са представени документи, удостоверяващи реалността на доставките, в т.ч. приемо-предавателни протоколи, документи за произхода на стоките и тяхното наличие при доставчика към датата на данъчното събитие; счетоводни регистри, от които да е видно заприхождаването на стоките, съответно тяхното изписване при продажбата им; доказателства за материално - техническа обезпеченост на дружеството, в т.ч. трудови договори, ведомости за заплати. Направен е извод, че липсват документи, както относно предаването на стоката, така и по отношение транспортирането на същата, в т.ч. пътни листи, товарителници и експедиционни бележки; не са представени документи от кого е извършен превозът, място, от което е натоварена стоката, съответно къде е разтоварена; документи относно качеството на стоката, както и такива във връзка с количеството /складови разписки, кантарни бележки/. Към възражение с вх. № ВхК-2149/1 1.03.2019г. срещу ревизионния доклад, от „Велики Преслав 2012" са представени допълнителни доказателства във връзка с доставките от „В.М." ООД: договор за изработка от 15.08.2016г. между „В.М." ООД /възложител/ и „ГС Груп" ЕООД /изпълнител/, с предмет - бране на малини в с. Миланово, общ. В. Преслав; 3 бр. фактури, издадени от „ГС Груп" ЕООД с получател „В.М." ООД, с посочен предмет на доставка - по договор за бране на малини.

При анализ на представените с възражението документи, органите по приходите са констатирали, следните факти и обстоятелства:

-съгласно клаузите на договора за изработка, е посочено, че приемането на резултата от извършената работа се извършва с приемо-предавателни протоколи, като такива не са представени в хода на ревизионното производство;

-лицето В.Н.В., представляващ „В.М." ООД е починало на 27.09.2016г., предвид което няма как да е положило подпис на фактура, издадена на 20.10.2016г. Отделно от това, при извършена визуална съпоставка на подписа на В.Н.В., положен върху документите, публикувани в Търговския регистър, и подписа на лицето, което се е подписало от името на „В.М." ООД в представените документи, е констатирано видимо несъответствие;

-при извършена визуална съпоставка на подписа на В.Б., положен върху документите, публикувани в Търговския регистър, и подписа на лицето, което се е подписало от името на „ГС Груп“ ЕООД в представените документи, е констатирано видимо несъответствие.

След анализ на всички събрани в хода на ревизионното производство доказателства, включително и представените с възражението срещу ревизионния доклад, органите по приходите са приели, че нито от прекия доставчик „В.М.“ ООД, нито от ревизираното лице, са представени достатъчно доказателства за реално извършени доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС. По отношение на представените с възражението документи, предвид съдържащата се в тях противоречива информация, органите по приходите са приели, че същите са новосъздадени за целите на ревизионното производство, целящи осигуряване на данъчно предимство за „В.П.2." ЕООД, чрез възможността на дружеството да приспадане данъчен кредит по фактури за доставка на малини, разсад за малини и изграждане на съоръжение за капково напояване от „В.М." ООД.

С оглед гореизложеното, органите по приходите са констатирали, че както от доставчика, така и ог жалбоподателя не са представени документи, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки и услуги по смисъла на ЗДДС по фактурите, издадени от „В.М.“ ООД. Предвид посоченото, с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9, чл. 12, чл. 26, ал.1 и ал.2, чл.68, ал.1, т.1, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС за данъчни периоди м.м. 08, 09, 10.2016 г., в общ размер на 89758,00 лв.

Съдът се солидаризира с направените от данъчните органи изводи, че от представените документи не може да се установи извършването на доставките по фактурите, издадени от „В.М.“ООД - къде и кога е прехвърлена собствеността върху стоките, не може да се установи обекта - складова база на товарене. В тази връзка не е доказано в кой момент жалбоподателят е придобил стоките, къде са се намирали и/или са били съхранявани и респективно откъде са натоварени преди транспортирането им.

Установява се, че предмет на доставка по фактурите, издадени от „В.М.“ ООД, са стоки, които по своя характер са родово определени вещи. Правото на собственост върху родово определени вещи, по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прехвърля е тяхното отделяне от рода, чрез фактическото им предаване или друго индивидуализиране и това може да стане единствено при доказване на предаването на стоките в склад, измерване, изтегляне, натоварване на транспортно средство и т.н. В този смисъл, едва при индивидуализацията на родово определените вещи се прехвърля правото на собственост върху тях, респективно настъпва данъчно събитие. Ето защо, представянето от ревизираното лице на доказателства относно начина на тяхното приемане-предаване, претегляне, натоварване, разтоварване и т.н. е от съществено значение както за удостоверяване на обстоятелството, че дадена доставка е реално извършена, така и за определянето на данъчните задължения на жалбоподателя. Както в хода на ревизионното производство, така и при съдебното обжалване, доказателства относно приемане-предаване. претегляне, натоварване, разтоварване и т.н. не са представени от страна на жалбоподателя.

С оглед гореизложеното и след анализ на приложените доказателства, правилно органът по приходите е стигнал до извода, че не е безспорно доказана фактурираната доставка на стоки. Процесните фактури не обективират реални доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, които да формират правото на данъчен кредит за получателя по тях.

Не без значение е и обстоятелството, че седалището на „В.М.“ООД е в гр. София. т.е. извън региона на обичайната икономическа дейност на жалбоподателя, като в тази връзка не са представени никакви доказателства как е осъществен контакт между тях /обява, електронен път. др./,по какъв начин са договорени параметрите на доставката, и как жалбоподателят се е убедил какво точно ще му бъде доставено.

Установява се, че и фактура № 10..02/25.08.2016г., издадена от „В.М.“ ООД, с посочен предмет на доставка - по договор за изграждане на капково напояване, не отговаря на изискването на чл.226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл.114, ал. 1, т.9 от ЗДДС. Към процесната фактура не са приложени никакви съпътстващи документи, в т.ч. договор, доказателства за установяване на вида и обема на фактурираните работи, липсва количествено- стойностна сметка на вложени материали и труд, както и актове за отчитане на извършените работи. Липсата на каквито и да е данни и документи, от които да се определи какви точно натурални видове работи е следвало да бъдат извършени, като вид и количество, препятства възможността да се установи дали те са извършени и то именно от посочения във фактурата доставчик или от друго лице.

Изводът, че описаните по-горе фактури с доставчик "В."ООД не удостоверяват реално осъществени доставки се потвърждава и от неоспореното заключение по ССЕ, според което, с направените плащания в брой с вносни бележки на касата в банка "Токуда банк" офис Дойран-София по сметка на "В.М."ООД, "В.П.2." ЕООД е нарушило Закона за ограничаване на плащанията в брой, като плаща в брой суми над 10 хил. лв.

Вещото лице е констатирало, че положените подписи за вносител на вносните бележки са видимо идентични с подписите на Н.В.В., положени върху вносни бележки за направени плащания от последния от името на "В.П.2."ЕООД в полза на "УА.К.Г." ЕООД в УниКредит Булбанк - т.III листи 1017-1025, но не е ясно в какво качество това лице борави с парични средства на "В.П.2."ЕООД в толкова голям размер.

Установено е също, че липсва документ (РКО), с който "В.П.2."ЕООД да удостовери дадени суми на лицето, внесло тези суми в банковата сметка на "В.М."ООД.

Костатирано е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 30.07.2007г. и дерегистрирано по ЗДДС на 01.03.2017г. - поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС Според вещото лице, доставките от "В.М." ЕООД за "В.П.2."ЕООД по гореописаните процесни фактури, поради липса на достатъчно информация - приемно-предавателни протоколи и други съпроводителни документи - кантарни бележки, стокови/складови разписки, товарителници, пътни листи, търговски документи и др., не може да се конкретизират по място на предаване, вид на разфасивка, къде и как са претегляни/броени (според вида на разфасовката), с какво са транспортирани, къде са били съхранявани, срок на годност, от кого е произведен/закупен расада и др. Поради непредставяне на счетоводна информация от доставчика не може да се установи по безспорен начин дали е имал в наличност тези стоки към момента на продажбата, какъв е произхода им и срока на годност. Поради липса на документална обоснованост на стопанските операции, ССЕ е приела, че не са налице реални доставки по процесните фактури.

Или, установените от експерта и подробно описани в заключението факти, са в унисон с направения в РА извод, че трите посочени по-горе фактури с доставчик "В.М." ООД не удостоверяват реално извършени доставки, което изключва правото на дружеството жалбоподател на приспадане на данъчен кредит по тях в размер общо на 89758.00лева.

Относно доставките на„Н.О.В.А." ЕООД с ЕИК: *********:

За ревизираният период „В.П.2." ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, чрез включване в СД и Дневник за покупки на следните фактури с доставчик "Н.О.В.А." ЕООД, общо в размер на 14342,12 лв., както следва:

№ на фактура	: вата на фактура	предмет на доставка	дан. основа в лв.	ДДС в лв.	За дан. период
717	22.05.14г.	Брашно тип 500 - 23750 кг.	12350.00	2470.00	м.05.14г.
721	08.06.14г.	Малини - 8230 кг.	22385.60	4477.12	м.06.14г.
733	28.07.14г.	Малини - 14500 кг.	36975.00	7395.00	м.07.14г.
		Всичко :		14342.12

От изисканите документи с връчено ИПДПОЗЛ № Р-03002718004470-040-001/20.08.2018г., представени документи с вх.№ ВхК 7027/05.09.2018г., ИПДПОЗЛ № Р03002718004470-040-002/02.11.2018г., представени документи от ревизираното лице с вх.№ ВхК 9047/20.11.2018г. и ВхК 9099/18.12.2018г. и при анализ на събраната документация в хода на настоящата ревизия, приобщени документи от предходни контролни производства с Протокол КД 73 № 0981936/10.12.2018г., с който са приложени документи от извършена проверка на „В.П.2." ООД, приключила с Протокол КД 73 № П03002718009116-073-001/29.06.2018г., е установено, че от „В.П.2." ЕООД са представени копия от фактури, стокови разписки, вносна бележка за плащане по банков път на 23.01.2015 г. за сумата от 71232,72 лв. Във връзка с гореописаните фактури от ревизираното лице е предоставена счетоводна справка, отразяваща записването на съответната фактура, съгласно която придобитите стоки са намерили отражение по Дт на сметка 302 Материали и Кт на сметка 401 Доставчици. Представени са вносна бележка за разплащанията по тях от следните дати: 28.01.2015г. с основание по фактури № 721/08.06.2014г., 733/28.07.2014г., на стойност 71232,72лв.; Касова бележка № 000230 от дата 03.05.2014г. на стойност 14820лв. По отношение на доставчика „Н.О.В.А." ЕООД от ревизираното лице са представени документи с № ВхК-9799/18.12.2018г. и с Протокол КД 73 № 0981936/10.12.2018г. са приобщени документи от извършена проверка на „В.П.2." ООД, приключила с Протокол КД 73 № П-03002718009116-073-001/29.06.2018г., а именно: Стокова разписка № 28/08.06.2014г. относно 8230кг. малини, на стойност 22385,60лв.; Стокова разписка № 24/22.05.2014г. относно 23750кг. брашно тип 500, на стойност 12350лв.; Стокова разписка № 30/28.07.2014г. относно 14500кг. малини, на стойност 36975лв. Във връзка с ИПДПОЗЛ № П-030027009116/12.04.2016г,. приобщено с Протокол № 73 № 0981936/10.12.2018г. ,е получено обяснение от 25.04.2018г. от задълженото лице, че транспортът на стоката е за сметка на доставчика. Установено е, че фактурите са платени по банков и касов път, представена е хронология на сметка 401 Доставчици и 503 Разплащателна сметка, и 501 Каса в лева, като същите са намерили отражение по Кт на сметка 503 Разплащателна сметка, 501 Каса в лева и по ДТ на сметка 401 Доставчици. От ревизираното лице не са представени приемо – предавателени протоколи, кантарни бележки, товарителници, търговска кореспонденция, транспортни документи-пътни листи или други, доказващи начина на предаване и получаване на стоката. В хода на ревизията не са представени доказателства от ревизираното лице, удостоверяващи фактическото реално прехвърляне на собствеността на стоката и дали доставчикът на фактурите е доставчик по сделките. Не са представени транспортни документи за получените стоки: товарителница, пътен лист, експедиционна бележка или други съпроводителни документи. Не са представени документи относно търговските взаимоотношения с доставчика-контакти, начин на кореспонденция. Не е доказан стоковия поток, поради непредставяне на аналитични счетоводни регистри на материални, разходни и приходни сметки от контрагента „Н.О.В.А." ЕООД, от които да е видно заприхождаването и изписване на стоката. Прието е, че от представените счетоводни документи не се доказва по безспорен начин, че получените стоки са от същия доставчик.

В хода на ревизионното производство и пред съда „В.П.2." ЕООД не е представил доказателства за добра търговска практика при извършената търговия. Предвид факта, че не са представени документи, доказващи реалните доставки, данъчните органи са извели извод, че дружеството не е положило грижа за добър търговец при осъществяване на конкретните доставки и действията му не отговарят на обичайната търговска практика. За да се докаже претендираното право на данъчен кредит, ревизираното лице следва да докаже, че фактурите удостоверяват реални доставки, тъй като именно получателят носи доказателствена тежест относно наличието на действително извършена доставка чрез годни доказателствени средства. Ревизираното лице не е представило документи и писмени обяснения за установяване как е кореспондирал с въпросния доставчик, как е осъществен контакт с него във връзка с закупуването на стоките и услугата. Не са установени лицата, осъществили фактическия транспорт на стоката. Следва да се посочи, че в практиката си по прилагане на правилата за облагане с ДДС.

С цел установяване реалността на доставките е изпратено ИПДПОТЛ № Р-03002718004470-041-004/31.10.2018г. до "Н.О.В.А." ЕООД. Искането е връчено по електронен път на 16.11.2018г.

Установено е също, че считано от11.09.2014 г., регистрацията по ЗДДС на дружеството е прекратена – задължителна при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС; както и, че дружеството е включило въпросните фактури в дневниците за продажби по ЗДДС.

С ВхК-395/15.01.2019г. са представени обяснения от В.Ц.В. -управител на „Н.О.В.А." ЕООД, който сочи, че фактура № 717/22.05.2014г., фактура № 721/08.06.2014г., фактура № 733/28.07.2014г. са издадени на „В.П.2." ЕООД. Същите са редовно осчетоводени и включени в дневниците по ДДС. Доставките са извършени с транспорт, осигурен от „Н.О.В.Ателие" ЕООД. Дължимите суми са платени от клиента. Приложени са копия от стокови разписки: Стокова разписка № 28/08.06.2014г. - 8230кг. малини, на стойност 22385,60лв. Стокова разписка № 24/22.05.2014г. - 23750кг. брашно тип 500, на стойност 12350лв. Стокова разписка № 30/28.07.2014г. - 14500кг. малини, на стойност 36975лв. Дружеството има регистриран касов апарат с рег.№ 3164278, с № на ФУ 293873 и № на ФП 36381273 от 15.02.2012г. с адрес офис Лозенец, ул. Цанко Церковски № 26.

В хода на ревизионното производство не са представени фактури, издадени към „В.П.2." ЕООД, нито фактури за предходен доставчик, приемо – предавателени протоколи, кантарни бележки, товарителници, търговска кореспонденция, транспортни документи –пътни листи или други доказващи начина на предаване и получаване на стоката- малини, брашно. За платените суми от клиента не са представени документи. Видно от Справка актуално състояние на всички трудови договори за „Н.О.В.А. " ЕООД, за периода на извършените доставки - м.05.2014г. до м.07.2014г., няма назначени лица по трудови договори. При проверка в ПП Справка за декларирани недвижими имоти и превозни средства, актуална към 30.11.2018г., за Булстат ********* няма налични превозни средства.

При извършена проверка в ПП на ИС на НАП е установено, че задълженото лице няма подавани справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на ФЛ.

При проверка за предмет на доставките са посочени - покупки без конкретно описание съгласно изискванията на чл.113, ал.3 от ЗДДС, поради което не е възможно да се проследи дали са купувани малини, брашно-предмет на документираните доставки към „В.П.2." ЕООД. За 2014г. - 2016г. не са подавани ГДД от „Н.О.В.А." ЕООД. Не са посочени предходни доставчици, не са представени доказателства за произхода на стоката- малини и брашно.

От «Н.О.В.А." ЕООД не са представени доказателства, удостоверяващи фактическото реално прехвърляне на собствеността на стоката и дали доставчика на фактурата е доставчик по сделката. Не е доказано извършването на стопанските операции относно начисляване на данъка по кредита на счетоводна сметка 453/2 начислен ДДС за продажбите, разпечатки за счетоводно начисляване на данъка и разчитане с бюджета. Предвид предмета на доставките, не са представени документи, доказващи наличие на складови бази за съхранение на същите, собствени или наети - документ за собственост или договор за наем на обект. Не са представени документи, касаещи доставките по горецитираните фактури – договори, анекси, протоколи, споразумения и други. Не са представени доказателства за това отчетен ли е приход по издадените фактури, хронологични и аналитични ведомости на сметки от гр.70, с/ка 411 „Клиенти" и на счетоводна с/ка 412, ако има авансови плащания по доставките. Не са представени доказателства за това как е извършен транспорта на стоките, приемо-предавателни протоколи между страните, информация относно превозното средство, с което е осъществен транспорта. Във връзка с транспортирането по доставката по горе цитираните фактури, не са посочени количеството на стоките, от къде до къде са транспортирани, при каква единична цена за километър. Не става ясно от кой обект на „Н.О.В.А." ЕООД са доставени стоките. Не са представени документи, удостоверяващи разплащането по банков път - сметка 503 Разплащателна сметка в лева и 501 Каса в лева за постъпилите плащания от продажбите.

При извършената проверка не е установено лицето има ли материална и ресурсна обезпеченост за извършване на доставките, складове или обекти за извършване на дейността. Не са доказани извършени разходи, свързани с търговската кореспонденция на дружеството – телефон, пощенски разходи, интернет и др. свързана с горецитираните фактури.

В хода на обжалването на РА по административен ред решаващият орган е приел, че с протокол № 0981936/10.12.2018г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на „В.П.2." ЕООД, обективирана с протокол № П-030027180091 16-073-001/29.06.2018г.: ИПДПОЗЛ изх. № П-03002718009116-040-001 /12.04.2018 г. до „В.П.2." ЕООД; 3 бр. фактури, издадени от „Н.О.В.А.“ ЕООД; 3 бр. стокови разписки; вносна бележка за сума от 71232.72 лв.; протокол за извършена насрещна проверка № П-22221318066830-141 -001/11.06.2018г. на „Н.О.В.А.“ ЕООД. Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-040-002/02.11.2018 г. до „В.П.2.“ ЕООД, с което от дружеството са изискани фактурите, издадени от „Н.О.В.А.“ ЕООД, ведно с всички други доказателства, които имат отношение към доставките, подробно описани в искането. С вх. № ВхК- 9047/20.11.2018г. от страна на дружеството са представени 3 бр. фактури, издадени от „Н.О.В.А.“ ЕООД; фискален бон към фактура № 717/22.05.2014г.; счетоводни справки за осчетоводяването на процесните фактури; вносни бележки за извършено разплащане по банков път; 3 бр. стокови разписки. Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-041-004/31.10.2018 г. до "Н О.В. Ателие" ЕООД, с което от дружеството са изискани първични счетоводни, търговски документи, счетоводни регистри и писмени обяснения във връзка с доставките към „В.П.2." ЕООД, подробно описани в искането. С вх. № ВхК-398/15.01.2019г. от страна на дружеството са представени 3 бр. стокови разписки, както и писмени обяснения, съгласно които, процесните фактури са редовно осчетоводени и включени в дневниците по ДДС. Доставките са извършени с транспорт, осигурен от „Н.О.В.А." ЕООД, като дължимите суми са платени от клиента.

Органите по приходите са извършили проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че през периодите на издаване на процесиите фактури м.05.2014г. - м.07.2014г., „Н О.В. Ателие" ЕООД няма назначени лица по трудов договор; не стопанисва недвижими имоти и моторни превозни средства. В гази връзка е направен извод, че прекият доставчик на ревизираното лице не разполага с материално - техническата и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки.

Органите по приходите са констатирали, че от доставчика не са представени документи, удостоверяващи реалността на доставките, в т.ч. приемно - предавателни протоколи, документи за произхода на стоките и тяхното наличие при доставчика към датата на данъчното събитие: счетоводни регистри, от които да е видно заприхождаването на стоките, съответно тяхното изписване при продажбата им; доказателства за материално - техническа обезпеченост на дружеството, в т.ч. трудови договори, ведомости за заплати.

С оглед гореизложеното, са заключили, че не са представени документи, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки по смисъла на ЗДДС по фактурите, издадени от „Н.О.В.А." ЕООД, поради което с РА обосновано не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 12, чл. 25, ал.1 и ал.2, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС за данъчни периоди м.м.05, 06, 07.2014г. в общ размер на 14342.12 лв.

Съдът споделя направения от ревизиращия екип и решаващия орган извод, че от представените документи не може да се установи извършването на доставките по фактурите, издадени от процесните доставчици, доколкото не се установява къде и кога е прехвърлена собствеността върху стоките, не може да се установи обекта - складова база на товарене. Не е доказано в кой момент жалбоподателят е придобил стоките, къде са се намирали и/или са били съхранявани и респективно откъде са натоварени преди транспортирането им.

Предмет на доставка по фактурите, издадени от „Н. О. В. Ателие“ ЕООД, са стоки, които по своя характер са родово определени вещи. Правото на собственост върху родово определени вещи, по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се прехвърля с тяхното отделяне от рода,чрез фактическото им предаване или друго индивидуализиране и това може да стане единствено при доказване на предаването на стоките в склад, измерване, изтегляне, натоварване на транспортно средство и т.н. В този смисъл, едва при индивидуализацията на родово определените вещи се прехвърля правото на собственост върху тях, респективно настъпва данъчно събитие. Ето защо, представянето от ревизираното лице на доказателства относно начина на тяхното приемане-предаване, претегляне, натоварване, разтоварване и т.н. е от съществено значение както за удостоверяване на обстоятелството, че дадена доставка е реално извършена, така и за определянето на данъчните задължения на жалбоподателя. Както в хода на ревизионното производство и при административното обжалване, така и пред съда от жалбоподателя не са представени доказателства относно приемане-предаване, претегляне, натоварване, разтоварване и т.н.

С оглед гореизложеното и след анализ на приложените доказателства съдът намира, че правилно органите на НАП са стигнали до извода, че не е безспорно доказана фактурираната доставка на стоки. Процесните фактури не обективират реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, възникнали данъчни събития, които да формират правото на данъчен кредит за получателя по тях. В подкрепа на този извод е и фактът, че от страна на "Н.О.В.А."ЕООД не са подадени ГДД по чл.92 от ЗКПО, което налага извода, че посочените периоди доставчикът не е осъществявал търговска дейност.

Не без значение е и обстоятелството, че седалището на доставчика е в гр. София. т.е. извън региона на обичайната икономическа дейност на жалбоподателя, като в тази връзка не са представени никакви доказателства как е осъществен контакт с него /обява, електронен път и др./, по какъв начин са договорени параметрите на доставката, и как жалбоподателят се е убедил какво точно ще му бъде доставено.

Изводът, че описаните по-горе фактури с доставчик "Н.О.В.А."ЕООД не удостоверяват реално осъществени доставки се потвърждава и от неоспореното заключение по ССЕ, според което, "Н.О.В.А." ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 26.11.2001г. и дерегистрирано по ЗДДС на 11.09.2014г. - поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС; от Обяснение вх.№ К-398 от 15.01.2019г. от "Н.О.В.А." ЕООД (В.Ц.В.) е видно, че фактурите са издадени за "В.П.2." ЕООД; включени са в дневниците по ДДС; доставките за "В.П.2." ЕООД са извършени с транспорт, осигурен от "Н.О.В.А." ЕООД; Дължимите суми са платени от клиента. Към обясненията са приложени заверени с печат на "Н.О.В.А." ЕООД стокови разписки; Не са представени счетоводни регистри на "Н.О.В.А." ЕООД, от които да е видно осчетоводяването на процесните фактури и плащания; Не е представено извлечение от банковите сметки на дружеството, от които да са видни постъпили плащания оте представено представя извлечение от алитични ведомости или картон за наличностите на стоките, от които да е видно, че "Н.О.В.А." ЕООД е имало доставени и е разполагало със стоки/продукция за реализиране на продажбите към "В.П.2."ЕООД по горните фактури; Приложените по делото копия в т.III и в т.IV на фактури № 717/22.05.2014г., № 721/08.06.2014 и 733/28.07.2014г. с гриф "оригинал", издадени от "Н.О.В.А." ЕООД за "В.П.2." ЕООД се различават, като тези в т.III съдържат подпис на получателя, но не съдържат подпис на съставителя на фактурата, а тези в т.IV съдържат подпис и печат на съставителя на фактурата и не съдържат подпис на получателя; От приложените по делото стокови разписки не може да се установи лицето, приело и лицето, доставило доставило стоките по описаните фактури; Не се установява превозното средство, с което са транспортирани стоките, както и мястото на приемане (според фактурите мястото на сделките е гр.София); Липсват приемо-предавателни протоколи, от които да се установи кой и къде е приел стоките, техния вид, разфасовки; Липсват кантарни бележки, от които да се установи къде и кой е теглил, броил (според вида на опаковката) стоките при приемането; Липсват товарителници и пътни листи, от които да се установи от къде е пристигнала стоката, къде е била съхранявана, с оглед малката трайност на плодовете малини; С направените плащания в брой с вносни бележки на касата в банката, "В.П.2." ЕООД нарушава Закона за ограничаване на плащанията в брой, като плаща в брой суми над 15 хил. лв. Представената Вносна бележка е типова бланка, попълнена и разпечатана. Копието на същата е добре четимо, но не се вижда печат на Банка Пиреос, клон София-Лозенец. Липсва контировка на банката с номер на движение или операция, не е придружена с документ на банката, указващ събраните такси и за чия сметка са. Липсва извлечение от банковата сметка на "Н.О.В.А." ЕООД, от което да е видно, че сумата е постъпила в сметката на дружеството. Не е ясно на кого принадлежи положеният подпис за вносител на вносната бележка за направеното плащане от името на "В.П.2."ЕООД в полза на "Н.О.В.А." ЕООД в Банка Пиреос - клон Лозенец и не е ясно в какво качество това лице борави с парични средства на "В.П.2."ЕООД в толкова голям размер. Липсва документ (РКО), с които "В.П.2."ЕООД да удостовери дадени суми на лицето, внесло тези суми в банковата сметка на "Н.О.В.А." ЕООД, макар да са направени счетоводни записвания по с-ка 501"Каса" с обяснителен текст "вноска в банка" - т.II лист 445.

С оглед гореизложеното, практиката на банките да се вписват имената на физическото лице-вносител( в т.ч.и ЕГН), а като основание – дружеството, от името на което се внася сумата, както и поради липса на достатъчно първични документи, информация за лицето, извършило вноските и извлечение от банковата сметка на "Н.О.В.А." ЕООД, ССЕ е заключила, че липсват данни за наличие на реални плащания по описаните по-горе фактури.

Или, установените от експерта и подробно описани в заключението факти, са в унисон с направения в РА извод, че трите посочени по-горе фактури с доставчик "Н.О.В.А." ЕООД не удостоверяват реално извършени доставки, което изключва правото на дружеството жалбоподател на приспадане на данъчен кредит по тях в размер общо на 14342,12 лева.

Относно доставки на "Т.Л."ЕООД, с ЕИК *********:

За ревизираният период „В.П.2." ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, чрез включване в СД и Дневник за покупки на следната фактура с доставчик "Т.Л." ЕООД, по която се претендира право на данъчен кредит в размер на 2760,00 лв., както следва:

№ на фактура

30..022

дата на фактура

29.02.2016г.

предмет на доставка

Авансово за доставка на брашно

дан.

основа

в лв.

13800,00

ДДС в лв.

2760,00

За дан. период

м.02.16г.

За ревизирания период „В.П.2." ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, чрез включване в СД и Дневник за покупки на една фактура с доставчик "Т.Л." ЕООД - № 30..022/29.02.2016г. с предмет – "Авансово за доставка на брашно" с данъчна основа 13800,00 лева и ДДС 2760,00 лева.

В хода на ревизионното производство оспорващият „В.П.2." ЕООД е представил копие от фактурата, както и счетоводна справка, отразяваща записването на съответната фактура, която е намерила отражение по Дт на сметка 302 Материали и Кт на сметка 401 Доставчици. Не са представени документи, удостоверяващи авансово плащане по фактурата, не е представено във връзка с коя фактура е извършено авансовото плащане по фактурата, кореспонденция, договори, разплащателни документи, доказващи извършената доставка. В хода на ревизията не са представени доказателства от ревизираното лице, удостоверяващи фактическото реално прехвърляне на собствеността на стоката и дали доставчика на фактурите е доставчик по сделките. Не са представени документи във връзка с коя доставка е извършено авансовото плащане по фактурата. Не са представени документи относно търговските взаимоотношения с доставчика-контакти, начин на кореспонденция. Не е доказан паричния поток, поради непредставяне на аналитични счетоводни регистри на сметки -501 и 503 от контрагента „Т.Л." ЕООД, от които да е видно авансовото плащане по доставката.

С оглед на това ревизиращият екип е приел, че от представените счетоводни документи не се установява, че авансовото плащане е по реална доставка. Посочено е, че в хода на ревизионното производство „В.П.2." ЕООД не е представил доказателства за добра търговска практика при извършената търговия. Предвид факта, че не са представени документи, доказващи реалните доставки, е направен извод, че дружеството не е положило грижа за добър търговец при осъществяване на конкретните доставки и действията му не отговарят на обичайната търговска практика. Посочено е, че за да се докаже претендираното право на данъчен кредит, ревизираното лице следва да докаже, че фактурата удостоверява реална доставка, тъй като именно получателят носи доказателствена тежест относно наличието на действително извършена доставка чрез годни доказателствени средства. Ревизираното лице не е представило документи и писмени обяснения за установяване как е кореспондирал с въпросния доставчик, как е осъществен контакт с него във връзка с закупуването и авансовото плащане на брашното. Следва да се посочи, че в практиката си по прилагане на правилата за облагане с ДДС, Съдът на Европейския съюз (например Решение на СЕС от 21.06.2012г. по обединени дела С-80/11 и С-142811г.) приема, че в случай на установяване на нарушение от страна на доставчиците във връзка със спазването на данъчното законодателство, е необходимо да се установят обективни данни, от които да се направи извода за знанието на получателя, че участва в доставки с които се извършват данъчни измами.

С цел установяване на правомерността на ползвания данъчен кредит през ревизирания период са извършени следните процесуални действия: С Протокол КД 73 № 0981936/10.12.2018г. са приобщени документи от извършена насрещна проверка на „Т.Л." ЕООД; Приобщена е извършена насрещна проверка и изпратено ИПДПОТЛ до доставчика „Т.Л." ЕООД с ЕИК *********; Изпратено е Искане за извършване на насрещна проверка от други ОП № П-03002718009116-141001/12.04.18г. във връзка с извършени доставки от „Т.Л." ЕООД; Издаден е Протокол за извършена насрещна проверка № Протокол за извършена насрещна проверка № П-22221418065762-141-001/04.05.2018 г. Въз основа на събраните доказателства е установено, че „Т.Л." ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 27.09.2005 г. и дерегистрирано по реда на същия закон на 17.09.2016 г. при установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Във връзка с получено искане за извършване на насрещна проверка №П- 03002718009116-141-001/12.04.2018 г. на ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № П-22221418065762-040-01/18.04.2018 г. Същото е изпратено на декларираните електронни адреси, извършено е посещение на адреса за кореспонденция в гр. София ул. „Антон П. Чехов" № 65 и е съставен протокол с № АА0766653/18.04.2017 г., при което не е намерен представител на дружеството. На 19.02.2018 г. на електронен адрес ************@*****.*** е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № П-22221418065762-040-01/18.04.2018г. След изтичане на законоустановения 14 дневен срок от дружеството не са представени документи и писмени обяснения. Поради тази причина не може да се отговори на ИИНП № П- 03002718009116141-001/12.04.2018 г. на ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен. При извършена проверка в ИС на НАП е установено, че м.02.2016г. „Т.Л." ЕООД не е отразило в регистър дневник продажби издадена фактура №**********/29.02.2016 г. към "В.П.2.". Видно от Справка актуално състояние на всички трудови договори за „Т.Л. " ЕООД, за периода на извършените доставки - м.02.2016г., дружеството няма назначени лица по трудови договори. При проверка в ПП Справка за декларирани недвижими имоти и превозни средства, актуална към 30.11.2018г. за Булстат ********* е установена собственост на товарен мерцедес 814 Д с рег.№ СА 1830ВК. Съгласно справка за общите задължения /е-услуга/ от ПП СУП, към 14.01.2019г. „Т.Л." ЕООД има просрочени изискуеми публични задължения в размер на 7448,44 лв. и лихви за 10802,94 лв. При извършена проверка в ПП на ИС на НАП е установено, че задълженото лице няма подавани справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на ФЛ. При проверка за предмет на доставките са посочени - покупки без конкретно описание съгласно изискванията на закона чл.113, ал.3 от ЗДДС, при което не е възможно да се проследи дали е купувано брашно - предмет на извършената доставка към „В.П.2." ЕООД. За 2014г. е подадена ГДД без приходи, явяващо се индиция, че не е извършвало дейност. Не са представени документи, удостоверяващи авансово плащане по фактурата- кореспонденция, договори, разплащателни документи, доказващи полученото плащане по доставката. От „Т.Л." ЕООД не са представени доказателства, удостоверяващи фактическото реално прехвърляне на собствеността на стоката и дали доставчика на фактурата е доставчик по сделката. Не е доказано извършването на стопанската операция относно начисляване на данъка по кредита на счетоводна сметка 453/2 начислен ДДС за продажбите, разпечатки за счетоводно начисляване на данъка и разчитане с бюджета.

Не са представени документи касаещи доставката по горепосочената фактура – договори, анекси, протоколи, споразумения и други. Не са представени доказателства за това отчетен ли е приход по издадената фактура - хронологични и аналитични ведомости на сметки от гр.70 , с/ка 411 „Клиенти" и на счетоводна с/ка 412, ако има авансови плащания по доставката. Не са представени документи, удостоверяващи разплащането по банков път- сметка 503 Разплащателна сметка в лева и 501 Каса в лева за постъпилото авансово плащане.

Не е осъществен контакт с представляващия „Т.Л." ЕООД, или друго упълномощено лице или лице за контакт с данъчна администрация за представяне на исканите документи и писмени обяснения относно извършената доставка. Не са доказани извършени разходи, свързани с търговската кореспонденция на дружеството – телефон, пощенски разходи, интернет и др. свързана с горецитираната фактура.

В хода на административното обжалване решаващият орган се е солидаризирал с констатациите на ревизиращия екип. Приел е, че с протокол № 0981936/10.12.2018г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на „В.П.2." ЕООД, обективирана с протокол № П-03002718009116-073-001/29.06.2018г. : ИПДПОЗЛ изх. № П-030027180091 16-040-001/12.04.2018 г. до „В.П.2." ЕООД; фактура № 30..022/29.02.2016г., издадена от „Т.Л.“ ЕООД; протокол за извършена насрещна проверка № П-22221418065762-141- 001/04.05.2018г. на „Т.Л." ЕООД. Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-040-002/02.11.2018 г. до „В.П.2." ЕООД, с което от дружеството е изискана фактурата, издадена от „Т.Л." ЕООД, ведно е всички други доказателства, които имат отношение към доставката, подробно описана в искането. С вх. № ВхК- 9047/20.11.2018г. от страна на дружество то са представени фактура № 30..022/29.02.2016г., издадена от "Т.Л." ЕООД, с приложена към нея счетоводна справка за осчетоводяване. Изготвено е искане за представяне на документ и писмени обяснения изх. № Р03002718004470-041 -006/31.10.2018 г. до „Т.Л." ЕООД, с което от дружеството са изискани първични счетоводни, търговски документи, счетоводни регистри и писмени обяснения във връзка с доставките към „В.П.2." ЕООД, подробно описани в искането. От страна на дружеството не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Органите по приходите са извършили проверка в информационния масив на НАП, при която е констатирано, че „Т.Л." ЕООД няма назначени лица по трудов договор. Установено е същ, че дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г.

Въз основа на установените в хода на ревизионното производство факти решаващият орган е приел, че правилно ревизиращият екип е заключил, че от ревизираното лице и от прекия му доставчик не са представени доказателства за извършено разплащане, предвид обстоятелството, че основанието за издаване на процесната фактура е платен аванс за бъдеща доставка /чл.25, ал.7 от ЗДДС/, доколкото не са представени и други документи, в т.ч. договори, анекси, споразумения, с оглед установяване на взаимоотношенията между страните. Посочено е, че въз основа на представените от ревизираното лице счетоводни регистри е установено, че процесната фактура е отразена по дебита на сч. сметка 302 „Материали", срещу кредитиране на сч. сметка 401 „Доставчици", т.е. не е отразена като платен аванс за бъдеща доставка, а като първичен документ, въз основа на който са получени материали. В тази връзка от страна на „В.П.2." ЕООД не са представени никакви съпровождащи фактурата документи, в т.ч. приемо-предавателни протоколи, документи относно транспортирането на стоката, в т.ч. пътни листи, товарителници и експедиционни бележки; не са представени документи от кого е извършен превоза, място, от което е натоварена стоката, съответно къде е разтоварена; документи относно качеството на стоката, както и такива във връзка с количеството /складови разписки, кантарни бележки/.

Установеното от ревизиращия екип и от решаващия орган обуславя извода, че по делото не са представени документи, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки по смисъла на ЗДДС по фактурата, издадена от „Т.Л.“ ЕООД.

Направеният извод се потвърждава и от заключението по ССЕ. По-конкретно, вещото лице е установило, че "Т.Л." ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 27.09.2005г. и дерегистрирано по ЗДДС на 17.09.2016г. - поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. Посочило е, че не е налице документ, доказващ получено плащане в м.02.2016г. от "Т.Л." ЕООД, основание за издаване на процесната фактура и упражняване правото на данъчен кредит по ЗДДС. Посоченото дружество не е включило в Дневника за продажбите ф-ра 75/29.12.2014г. и не е декларирало задължение по ЗДДС по тази фактура. "В.П.2."ЕООД е ползвало данъчен кредит по тази фактура, включвайки я в Дневника за покупки за м.02.2016г. Не са налице доказателства за извършване на доставката на брашно (ПППротоколи, стокови разписки, кантарни бележки, товарителници, търговски документи и др.), за която е издадена процесната авансова фактура от "Т.Л." ЕООД. Това е достатъчно условие да се приеме, че доставката е била развалена и да се приложи чл.78, ал.4 от ЗДДС, като се коригира размера на ползвания данъчен кредит от "В.П.2."ЕООД по процесната фактура в месеца, в който е станало ясно, че доставката на брашно няма да се осъществи, независимо дали авансово платената сума е възстановена от доставчика. Последният е дерегистриран по ЗДДС на 17.09.2016г. ( поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС), което е самостоятелно основание за прилагане на чл.74, ал.5 от ЗДДС и коригиране на ползвания от "В.П.2."ЕООД данъчен кредит в м.09.2016г., което също не е сторено.

Въз основа на описаното в ССЕ съдът приема за безспорно установено, че по делото не е установено реалното извършване на доставката, описана в горепосочената фактура, доколкото липсват доказателства за нейното осъществяване и тя не е включена в дневника за продажби на доставчика за м.02.2016г. С оглед изложеното, обосновано в РА и потвърждаващото го решение не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 12, чл. 25, ал.1 и ал.2, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС за данъчен период м.02.2016 г. в размер на 2760.00 лв.

Относно доставки от „УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********:

В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури, издадени от доставчик "УА.К.Г."ЕООД, по които се претендира приспадане на данъчен кредит на обща стойност 86046.79 лева.


№ на фактура	дата на фактура	предмет на доставка	дан. основа в лв.	ДДС в ЛВ.	За дан. период
13	17.07.17г	Малини - 15000.00 кг.	27750.00	5550.00	м.07.17г.
15	25.08.17г.	Малини /различни сортове и качество/ - 30260 кг., 744 кг., 8 кг.	79491.75	15898.35	м.08.17г.
16	29.08.17г.	Авансово за шипки	10000.00	2000.00	м.08.17г.
17	11.09.17 г.	Малини /различни сортове и качество/ - 6743 кг., 5010 кг . 2115 кг.. 2275 кг.; Къпини - 2060 кг.	1 3859.70	2771.94	м.09.17г.
18	20.09.17г.	Трънка - 39025 кг.	35122.50	7024.50	м.09.17г.
19	27.09.17г.	Шипка - 20250 кг. /приспаднат аванс/	23817.50	4763.50	м.09.17г.
20	28.09.17г.	Авансово за шипки	10000.00	2000.00	м.09.17г.
23	17.10.17г.	Малини - 3440 кг.; Брашно - 20000 кг.	16956.00	3391.20	м.10.17г.
25	25.10.17r.	Шипка - 20250 кг.	30375.00	6075.00	м. 10.17г.
26	26.10.17г.	Трънка - 20250 кг.	20250.00	4050.00	м.Ю.Пг.
28	14.11.17г.	Сини сливи - 5400 кг.	2970.00	594.00	м.11.17г.
32	26.11.17г.	Шипка - 55560 кг.	91674.00	18334.80	м.11.17г.
35	15.12.17г.	Шипка - 20250 кг.	3412.50	682.50	м.12.17г.
38	22.12.17г.	Обработка масив малини	8555.00	1711.00	м.12.17г.
52	28.03 18г.	Аванс за доставка на малини	30000.00	6000.00	м.01.18г.
53	18.04.18г.	Аванс за доставка на малини	26000.00	5200.00	м.03.18г.
		Всичко :		86046.79

В хода на ревизионното производство, с възражението срещу РА ревизираното лице е представило документи от „УА.К.Г." ЕООД, както следва:

-Договор за наем на МПС от 01.07.2017г., сключен между Н.В.В.с ЕГН **********, като наемодател и „ УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.В.В., като наемател за временно ползване на микробус Ситроен Джъмпер/бял/ с Рег.№ С8475НК за срок от 6/шест/ месеца и месечна наемна цена в размер на 600лв. В раздел 5 - Права и задължения на наемателя, т.9 от договора е посочено, че наемателя следва да заплаща всички консумативи и разходи, свързани с ползването на моторното превозно средство/гориво, ремонтни работи, общи разходи и др./, считано от датата на подписване на договора.

- Граждански договор от 01.07.2017г., сключен в град София, между „УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.В.В., като възложител и Н.В.В.с ЕГН **********, като изпълнител. В чл.1 от договора е посочено, че изпълнителят приема да извърши транспорт на сурови малини от с.Миланово, общ.В.Преслав до с.Кочово, общ.В.Преслав със собствен микробус Ситроен Джъмпер, рег.№С7599ХК.

-РКО от 30.07.2016г., без дата, от УА.К.Г. с ЕИК *********, да се брои на / имена на лицето/ Н.В.В., адрес София, ул. Луи Айер бл.115, ап.79, ЕГН ********** за превоз на малини 36327 кг. по 10ст., сумата 3632,70лв. словом/ Три хиляди шестотин тридесет и два лв. и 0,70ст./, броил сумата и положен подпис и печат на УА.К.Г. ЕООД, получил сумата и положен подпис.

-РКО от 31.08.2016г., без дата, от УА.К.Г. с ЕИК *********, да се брои на / имена на лицето/ Н.В.В., адрес София, ул. Луи Айер бл.115, ап.79, ЕГН ********** за превоз на малини 24776 кг. по 10ст., сумата 2477,60лв. словом/ Две хиляди четиристотин и седемдесет и седем лв. и 0,60ст./, броил сумата и положен подпис и печат на УА.К.Г. ЕООД, получил сумата и положен подпис.

-РКО от 30.09.2016г., без дата, от УА.К.Г. с ЕИК *********, да се брои на / имена на лицето/ Н.В.В., адрес София, ул. Луи Айер бл.115, ЕГН ********** за превоз на малини 6852 кг. по 10ст., сумата 685,20лв. словом/ Шестотин осемдесет и пет лв. и 0,20ст./, броил сумата и положен подпис и печат на УА.К.Г. ЕООД, получил сумата и положен подпис.

Представени са стокови разписки от 04.07.2017г., 05.07.2017г., 06.07.2017г., 07.07.2017г., 08.07.2017г., 09.07.2017г., 10.07.2017г., 11.07.2017г., 12.07.2017г., 13.07.2017г., 14.07.2017г., 15.07.2017г., 16.07.2017г., 19.07.2017г., 20.07.2017г., 21.07.2017г., 22.07.2017г., 23.07.2017г., 24.07.2017г., 25.07.2017г., 26.07.2017г., 27.07.2017г., 28.08.2017г., 29.07.2017г., 30.07.2017г., г.31.07.2017г., 02.08.2017г., 04.08.2017г., 05.08.2017г., 07.08.2017г., 08.08.2017г., 09.08.2017г., 10.08.2017г., 12.07.2017г., 13.08.2017г., 15.08.2017г., 16.08.2017г., 18.08.2017г., 20.08.2017г., 22.08.2017г., 24.08.2017г., 27.08.2017г., 28.08.2017г., 30.08.2017г.,31.08.2017г., 01.09.2017г., 02.09.2017г., 04.09.2017г., 08.09.2017г., 10.09.2017г., 13.09.2017г., 15.09.2017г., 17.09.2017г., 14.09.2017г., 22.09.2017г., в които като получател е посочен "В.П.2." ЕИК ......., Кочово, МОЛ Н.М., изпълнител "УА.К.Г." ЕИК *********, МОЛ П.В., дата, наименование на стоката е посочено малини, мярка кг., без посочено количество, ед. цена и стойност, предал Н.В.и подпис, приел Н.М.и подпис, № на превозното средство С7599ХХ.

Представени са стокови разписки от 17.07.2017г. и 18.07.2017г., в които като получател е посочен В.П.2. ЕИК ......., МОЛ Н.М., изпълнител УА.К.Г. ЕИК *********, МОЛ П.В., дата, наименование на стоката е посочено малини- пресни, мярка кг., без посочено количество, ед. цена и стойност, предал П.В.и подпис, приел Н.М.и подпис, № на превозното средство С8475НК.

Представени са стокови разписки от 16.09.2017г., 17.09.2017г., 18.09.2017г., 19.09.2017г., 25.09.2017г., 26.09.2017г., 18.10.2017г., 19.10.2017г., 22.10.2017г., 02.11.2017г., 23.10.2017г., 12.11.2017г., 13.11.2017г., 14.11.2017г., 15.11.2017г., 16.11.2017г., 09.12.2017г. и 12.12.2017г., в които като получател е посочен В.П.2. МОЛ Н.М., изпълнител УА.К.Г., МОЛ П.В., дата, наименование на стоката е посочено трънка, шипка и сини сливи, мярка кг., без посочено количество, ед. цена и стойност, предал Н.В.и подпис и печат на УА.К.Г. ЕООД, приел Н.М.и подпис печат на „В.П.2.“ ЕООД, № на превозното средство СН0015СА, като само в стоковата разписка от 12.12.2017г. няма посочен № на превозното средство.

Представен е Договор за изработка от 03.07.2017г., сключен между „ УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.В.В., като възложител и „ ГС груп" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.Д.Б., като изпълнител за бране на малини в с.Миланово, общ.В.Преслав за срок от 4/четири/ месеца и анекс от 01.08.2017г. към договор за изработка от 03.07.2017г.

- Представени са фактури № 19/07.07.2017г. с предмет на доставката малини - бране, 15000,00 кг., ед. цена 1,0, стойност 15000,00лв., № 20/23.08.2017г. с предмет на доставката малини - бране, 41600,00 кг., ед. цена 1,50, стойност 62400,00лв., № 21/19.09.2017г. с предмет на доставката трънка, 39000,00 кг., ед. цена 0,70, стойност 27300,00лв., № 22/26.09.2017г. с предмет на доставката шипка, 20250,00 кг., ед. цена 1,00, стойност 20250,00лв., № 23/19.10.2017г. с предмет на доставката шипка, 20250,00 кг., ед. цена 1,20, стойност 24300,00лв., № 24/23.10.2017г. с предмет на доставката трънка, 20250,00 кг., ед. цена 0,90, стойност 18225,00лв., № 25/02.11.2017г. с предмет на доставката сини сливи, 5400,00 кг., ед. цена 0,45, стойност 2430,00лв., № 26/16.11.2017г. с предмет на доставката шипка, 55560,00 кг., ед. цена 1,50, стойност 83340,00лв., № 27/12.12.2017г. с предмет на доставката шипка, 20250,00 кг., ед. цена 1,00, стойност 20250,00лв., като на всички изброени фактури е посочен доставчик ГСгруп ЕООД с ЕИК *********, МОЛ В.Д.Б.и получател „ УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, МОЛ П.В.В. , получил П.В.и е положен подпис, съставил В.Б.подпис и печат на ГС груп ООД, начин на плащане пл.нареждане.

Представена е и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 22388173506973/29.09.2017г. от „ УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********.

Ревизиращият екип е анализирал представените документи, като е констатирал явни несъответствия, изразяващи се в следното:

В представеният договор за наем на МПС от 01.07.2017г., сключен между Н.В.като наемодател и „УА.К.Г." ЕООД, като наемател, в раздел 1, т.1 е посочено, че наемодателят предоставя на наемателя МПС за временно ползване микробус Ситроен Джъмпер/бял/ с регистрационен номер С8475НК за срок от 6/шест/ месеца. В раздел 5 - Права и задължения на наемателя, т.9 е посочено, че наемателят плаща всички консумативи и разходи, свързани с ползването на моторното превозно средство/гориво, ремонтни работи, общи разходи и др./, считано от датата на подписване на договора, но от „ УА.К.Г." ЕООД не са представени документи за закупено гориво, за ремонтни дейности и др., както и документи, доказващи осчетоводяването на такива документи, свързани с ползването на МПС. В раздел 5 - Други условия на договора, т.15 е посочено, че моторното превозно средство ще бъде реално предоставено за ползване на 01.07.2016г., а договора за наем с „УА.К.Г." ЕООД е от 01.07.2017г., т.е. има разминаване в датите от 12 месеца, още повече че „УА.К.Г." ЕООД е създадено от 25.08.2016г. и към 01.07.2016г. не е съществувало в правния мир. В раздел 5 - Други условия на договора, т.17 е посочено, че приемането и предаването на моторното средство става с протокол, подписан от двете страни, но не е представен такъв протокол за приемането и предаването на моторното превозно средство,както е посочено в договорите за наем на МПС. Представеният граждански договор е от 01.07.2017г., сключен в град София между „ УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.В.В., като възложител и Н.В.В.с ЕГН **********, като изпълнител. В чл.1 от договора е посочено, че изпълнителят приема да извърши транспорт на сурови малини от с.Миланово, общ.В.Преслав до с.Кочово, общ.В.Преслав, със собствен микробус Ситроен Джъмпер, рег.№С7599ХК, като в по-голяма част от представените стокови разписки за периода от 04.07.2017г. до 22.09.2017г., като превозвач е посочен Н.В.и МПС с рег. № С7599ХК, а с възражението срещу РД са представени РКО, издадени от „УА.К.Г." от 30.07.2016г., 31.08.2016г. и 30.09.2016г. за изплатени суми на Н.В.В.с ЕГН **********, за извършен превоз на малини, т.е. отново има разминаване, изразяващо се в това, че гражданският договор за транспорт на малини с Н.В.е сключен от дата 01.07.2017г., а са представени РКО от 2016г. - 12 месеца преди да е сключен договора е платена сума за превоз, който не е осъществен и няма логика близо една година по-рано да се плаща за нещо, което ще се извърши много напред във времето. Още повече, че „УА.К.Г." ЕООД е създадено от 25.08.2016г. и към 30.07.2016г., която е първата дата на РКО не е съществувало в правния мир и няма логика дружеството да е издало РКО.

При извършена проверка в Информационния масив на НАП в Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми е установено, че за Н.В.В.има подадени данни само от „Т.Б." ЕООД за 2016г. и 2017г., за доходи от извънтрудови правоотношения и няма подадени от „ УА.К.Г."ЕООД данни за изплатени доходи от извънтрудови правоотношения, във връзка с приложения към възражението граждански договор и РКО от 2016г. за изплатени суми за извършения транспорт на малини. За периода от 01.01.2015г. до 31.12.2017г. за лицето има декларирани данни с декларация обр. 1 с код за вид осигурен 14 само от „Т.Б." ЕООД. Няма декларирани данни за осигуряване с декларация обр. 1 с код за вид осигурен 14 от „УА.К.Г."ЕООД, както и няма подадени декларации от платеца на дохода, в случая „УА.К.Г."ЕООД, по чл.55 от ЗДДФЛ и по чл.73 от ЗДДФЛ. Н.В.В.няма подадени ГДД за 2017 г. за получени доходи с платец „УА.К.Г."ЕООД. Недекларирането на доходите от физическото лице Н.В.В.потвърждава установената от ревизиращия екип липса на доказателства в подкрепа на това, Н.В.В.е извършил превоз на малини.

Относно представените стокови разписки, в които, като превозвач е посочен Н.В.и превозно средство с рег.№СН0015СА, с който е извършен превоза на трънки, шипки и сини сливи за периода от 16.09.2017г. до 12.12.2017г., при извършена Справка в регистрите на НАП е установено, че за периода, в който Н.В.е извършвал превоза на стоки с МПС с рег.№СН0015СА, то не е било негова собственост, а собственик от 10.08.2007г. е ЕТ"М-Р.Щ." с ЕИК ********* и няма как Н.В.да е извършил превоз на трънки, шипки и сини сливи с коментираното МПС за периода от 16.09.2017г. до 12.12.2017г., както се претендира от страните по стопанската операция

Извършена е визуална съпоставка на подписа на П.В.В., положени върху документите, публикувани в ТР и подписа на лицето, което се е подписало от името на „ УА.К.Г."ЕООД, в представените договори за наем на МПС, граждански договор, РКО от 30.072016г., 31.08.2016г. и 30.09.2016г., за изплатени суми за превоз на малини, стокови разписки, договор за изработка и фактури с доставчик „ГСгруп" ЕООД с ЕИК ********* и получател „ УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********. Констатирано е видимо несъответствие на подписа в горепосочените документи и начина по който се подписва лицето П.В.В..

В представения договор за изработка от 03.07.2017г. и анекс към договора за изработка от 01.08.2017г., сключени между получател „УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, представлявано от П.В.В., като възложител и „ ГС груп" ЕООД с ЕИК *********, представлявано от В.Д.Б., като изпълнител, за бране на малини в с.Миланово, общ.В.Преслав, в раздел I - Общи условия на договора, чл.1 е посочено, че възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши бране на малини в с.Миланово, общ.В.Преслав. Изискванията за качество, количество, вид и т.н. са конкретизирани в приложение №1, явяващо се неразделна част от настоящия договор и в раздел IV - Приемане на резултата на договора. В чл.12 е посочено, че приемането на резултата от извършената работа ще се извърши с приемо-предавателен протокол, който е неразделна част от настоящия договор. В раздел IV - приемане на резултата на договора, чл.14 е посочено, че предметът на настоящия договор ще бъде извършен с работна ръка на изпълнителя, а в чл.15 е посочено, че транспортните разходи по доставката на работници ще бъдат за сметка също на изпълнителя .От страна на „ УА.К.Г." ЕООД не са представени цитираните в договора приложение №1 и приемо-предавателни протоколи за приемането и предаването на резултата от извършената работа, които са неразделна част от договора за изработка. Не са представени и доказателства за извършването на бране на малини в с.Миланово. Във връзка с посоченото в чл.14 и 15 от договора, че брането на малини ще бъде извършено с работна ръка на изпълнителя, както и че транспортните разходи по доставката на работници ще бъдат за сметка също на изпълнителя на „ГС груп" ЕООД е извършена проверка в Информационния масив на НАП в Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми. Установено, че „ГС груп" ЕООД не е подавало данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за периода от 2015г. да 2017г. В Справка актуално състояние на всички трудови договори е установено, че има подадени уведомления за сключени трудови договори с 12 лица от 19.09.2016г., които са прекратени на 15.11.2016г. на длъжност берач плодове и НКИД преработка и консервиране на плодове. От 2017г. има подадени уведомления за сключени трудови договори с 3 лица от 07.08.2017г., които са прекратени на 28.02.2018г. на длъжност работник пещ, месач и пекар и НКИД производство на хляб и хлебни изделия. Въз основа на всичко изложено ревизиращият екип е приел, че „ГС груп" ЕООД няма кадрова обезпеченост за да извърши брането на малини по договора за изработка сключен с „УА.К.Г." ЕООД от 03.07.2017г. Относно посоченото в чл. 15 от договора, че транспортните разходи по доставката на работници ще бъдат за сметка също на изпълнителя „ГС груп" ЕООД. При извършена справка в УИС/DWH са констатирани доказателства, удостоверяващи, че "ГС груп" ЕООД е наело МПС с цел изпълнение на цитирания договор. От това е изведен извод, че няма как " ГС груп" да е извършвал превоза на работници, както е посочено в договора за изработка след като не разполага с МПС. Липсата на посочен в чл.17 от договора размер на дължимата неустойка при забава на една от страните също навежда на извода, че в договора не са предвидени и санкции за изпълнителя при евентуално неизпълнение на брането на малините, въпреки, че е предвидено да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 1,00лв./кг. /един лев на килограм/ след извършване на определената работа, а с анекса от 01.08.2017г. възнаграждението се променя в размер на 1,50лв./кг. /един лев и петдесет стотинки на килограм/ след извършване на определената работа.

Относно представените фактури с доставчик ГСгруп ЕООД с ЕИК *********, МОЛ В.Д.Б.и получател „УА.К.Г." ЕООД с ЕИК *********, МОЛ П.В.В., получил П.В.и е положен подпис, съставил В.Б.подпис и печат на ГС груп ООД, начин на плащане пл.нареждане, е извършена визуална съпоставка на подписа на В.Б., положен върху документите, публикувани в ТР и подписа на лицето, което се е подписало от името на „ГС груп" ЕООД в представените фактури с възражението срещу РД. Констатирано е и видимо несъответствие на подписа във фактурите издадени от „ ГС груп" ЕООД и начина, по който се подписва лицето В.Б..

При извършена проверка в Информационния масив на НАП в Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми, е установено, че „ ГС груп" ЕООД не е подавало данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за периода от 2015г. до 2017г. В Справка актуално състояние на всички трудови договори е установено, че има подадени уведомления за сключени трудови договори с 12 лица , от 19.09.2016г., които са прекратени на 15.11.2016г. на длъжност берач плодове и НКИД преработка и консервиране на плодове. От 2017г. има подадени уведомления за сключени трудови договори с 3 лица, от 07.08.2017г., които са прекратени на 28.02.2018г. на длъжност работник пещ, месач и пекар и НКИД производство на хляб и хлебни изделия. Изведен е извод, че „ ГС груп" ЕООД няма кадрова обезпеченост за да достави фактурираните малини, шипки, трънки и сини сливи на „УА.К.Г." ЕООД.

Във връзка с представената справка за подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от „УА.К.Г." ЕООД е извършена проверка в Информационния масив на НАП в Справка по чл.57 от ЗОДФЛ и чл.73 за изплатени суми от фирми. Установено е, че „ УА.К.Г." ЕООД не е подавало данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за периода от 2016г. до 2017г. В Справка актуално състояние на всички трудови договори е установено, че има подадени уведомления за сключени трудови договори с 12 лица, от 27.09.2017г., които са прекратени на 20.10.2017г. на длъжност берач плодове и НКИД преработка и консервиране на плодове т.е. само за 23 дни, а фактурите, които са издадени на „В.П.2." ЕООД са за периода от 17.07.2017г. до 22.12.2017г. От тези факти също е изведен извод, че „ УА.К.Г." ЕООД няма кадрова обезпеченост за да извърши брането на малини, шипки, трънки и сини сливи.

Анализът на представените в хода на производството документи, е установил, че в хода на производството не е доказана реалност на коментираните доставки поради липса на доказателства за реално прехвърляне на собствеността върху стоката и доказателства, удостоверяващи, че точно вписания във фактурите доставчик "УА.К.Г." ЕООД е доставчик по сделките. Представените с възражението срещу РД документи не са в състояние да променят направения извод, предвид неотпадналата липса на доказателства, удостоверяващи произхода на стоката, липсата на доказателства, че същата е траспортирана до база на ревизираното лице и приета от същото по нормалния за стопанската операция ред - след претегляне и окачествяване. Вместо това се установява, че с възражението са представени създадени за целите на производството документи, които, разгледани в тяхната съвкупност си противоречат, което е индиция, че са създадени единствено с цел осигуряване на данъчно предимство за "В.П.2."ООД, чрез осигуряването на възможност за приспадане на данъчен кредит по фактури за доставка на малини, трънки и шипки от "УА.К.Г." ЕООД.

В хода на производството по обжалване на РА по административен ред решаващият орган се е солидаризирал с констатациите в РА. В тази връзка е посочил, че в ревизионното производство е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-040-002/02.11.2018 г. до „В.П.2.“ ЕООД, с което от дружеството са изискани фактурите, издадени от „УА.К.Г.“ ЕООД, ведно с всички други доказателства, които имат отношение към доставките, в т.ч. сключени договори, анекси, приемо- предавателни протоколи, складови/стокови разписки, експедиционни и кантарни бележки, както и всички други придружаващи документи, документи за извършени плащания, счетоводни регистри относно осчетоводяването на процесиите фактури. С вх. № ВхК-9047/20.11.2018г. и вх. № ВхК-9799/18.12.2018г. от страна на дружеството са представени 16 бр. фактури, издадени от „УА.К.Г.“ ЕООД с приложени към тях счетоводни справки за осчетоводяване; 9 бр. вносни бележки ; договор за сътрудничество и съвместна дейност от 25.03.2015г., сключен между „А.К.Г.“ ЕООД и „В.П.2." ЕООД; тристранно споразумение към него от 10.11.2016г. между ,.А.К.Г." ЕООД, „УА.К.Г." ЕООД и „В.П.2.“ ЕООД, съгласно което, поради невъзможност от страна на „А.К.Г.” ЕООД да изпълнява задълженията по договора за сътрудничество и съвместна дейност, правата и задълженията по договора се поемат от „УА.К.Г." ЕООД.

В хода на ревизионното производство е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-041-002/02.11.2018 г. до „УА.К.Г." ЕООД, с което от дружеството са изискани първични счетоводни и търговски документи, счетоводни регистри и писмени обяснения във връзка с доставките към "В.П.2.” ЕООД, подробно описани в искането. С вх. № ВхК-401/15.01.2019г. от страна на дружеството са представени договор за сътрудничество и съвместна дейност от 25.03.2015г. между „А.К.Г." ЕООД и „В.П.2.” ЕООД и тристранно споразумение към него; 10 бр. приемо-предавателни протокола, 2 бр. свидетелства за регистрация на МПС. Представени са и писмени обяснения, съгласно които дружеството е изпълнило договора със собствени средства, като е назначило работници по трудов договор. Посочено е, че фактурите са редовно осчетоводени и включени в дневниците по ЗДДС, като сумите по тях са платени ог контрагента по банковите сметки на дружеството. Дружеството закупува и продукция от „ГС Груп" ЕООД, за което са получени и надлежно осчетоводени съответните фактури. Съгласно писмените обяснения, за транспорта на продукцията и работниците са използвани товарни и лекотоварни МПС с peг.№ С 8475 ПК, рег.№ С 7599 ХК, рег.№ Н 7074 ВР, peг. № СН 0015 СА, peг. № СН 0104 ВВ, peг. № Н 8542 ВА и peг. № Н 9633 АН.

При анализ на представените от „УА.К.Г." ЕООД документи, органите по приходите са констатирали, че посочените моторни превозни средства са собственост на физически лица /подробно описани на стр.29 от РД. стр. 1059 от адм. преписка/, които в периода на издаване на фактурите не са били в трудови правоотношения с процесното дружество. Установено е също, че „УА.К.Г." ЕООД не е подавало справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица по извънтрудови правоотношения. Отделно от посоченото, органите по приходите са констатирали, че от „УА.К.Г." ЕООД не са представени доказателства за ползвани транспортни услуги от трети лица.

При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че процесният доставчик не стопанисва недвижими имоти и моторни превозни средства. Отделно от това е констатирано, че в периодите на издаване на процесните фактури м.07.2017г. - м.04.2018г. „УА.К.Г.“ ЕООД няма назначени лица по трудов договор. В тази връзка е направен извод, че „УА.К.Г.“ ЕООД не разполага с материално - техническата и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки.

Органите по приходите са констатирали, че от доставчика не са представени документи, удостоверяващи реалността на доставките, в т.ч. документи за произхода на стоките и тяхното наличие при доставчика към датата на данъчното събитие; счетоводни регистри, от които да е видно заприхождаването на стоките, съответно тяхното изписване при продажбата им; доказателства за материално - техническа обезпеченост на дружеството, в т.ч. трудови договори, ведомости за заплати.

При анализ на събраните по реда на ДОПК доказателства, органите по приходите са заключили, че не са представени документи относно транспортирането на стоката, в т.ч. пътни листи, товарителници и експедиционни бележки; не са представени документи от кого е извършен превоза, място, от което е натоварена стоката, съответно къде е разтоварена; документи относно качеството на стоката, както и такива във връзка с количеството /складови разписки, кантарни бележки/.

Към възражение с вх. № ВхК-2149/11.03.2019г. срещу РД от страна на „Велики Преслав 2012" ЕООД са представени допълнителни доказателства във връзка с доставките от „УА.К.Г.“ ЕООД: договор за наем на МПС от 01.07.2017г. между Н.В.В.- наемодател и „УА.К.Г." ЕООД - наемател и 3 бр. РКО; граждански договор от 01.07.2017г. между "УА.К.Г." ЕООД - възложител и Н.В.В.- изпълнител; 75 бр. стокови разписки; договор за изработка от 03.07.2017г. между „УА.К.Г." ЕООД /възложител/ и „ГС Груп" ЕООД /изпълнител/, с предмет - бране на малини в с. Миланово, общ. В Преслав за срок от 4 месеца; анекс към договора от 01.08.2017г., 9 бр. фактури, издадени от „ГС Груп" ЕООД с получател „УА.К.Г." ЕООД; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62. ал.5 от КТ от „УА.К.Г." ЕООД. Решаващият орган е констатирал, че по отношение на договора за наем на МПС от 01.07.2017г., съгласно клаузите на същия, всички консумативи и разходи, свързани с ползването на МПС, са за сметка на наемателя - „УА.К.Г." ЕООД. като в тази връзка от страна на дружеството не са представени документи за закупено гориво, ремонтни дейности и/или други разходи, касаещи експлоатацията на автомобила. Отделно от посоченото, съгласно договора МПС следва да бъде предоставено на 01.07.2016г., а договорът за наем между „УА.К.Г." ЕООД и Н.В.е от 01.07.2017г.. Приел е, че са представени РКО, издадени от „УА.К.Г." ЕООД от 30.07.2016г„ 31.08.2016г. и 30.09.2016г. за изплатени суми на Н.М.. Същевременно, съгласно представения граждански договор от 01.07.2017г. между „УА.К.Г." ЕООД и Н.В.е уговорена услуга превоз на малини за периода от 04.07.2017г. до 22.09.2017г., с оглед на което е направен извод, че е нелогично една година преди сключване на договора, да е извършено плащане за услуга, която следва да се извърши напред във времето. Отделно от посоченото е констатирано, че „УА.К.Г." ЕООД е вписано в търговския регистър на 25.08.2016г., т.е. към датата на издаване на първия разходен касов ордер - 30.07.2016г., дружеството не е съществувало. По отношение на представения граждански договор с лицето Н.В.В., при извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че има подадени данни за изплатени на лицето доходи по извънтрудови правоотношения единствено от „Т.Б.“ за 2016г. и 2017г. Отделно от посоченото е установено, че Н.В.не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016 и 2017г., т.е лицето не е декларирало получени доходи по граждански договор с „УА.К.Г.“ ЕООД. Относно представените стокови разписки с посочен превозвач Н.М., МПС peг. № СН0015СА, за извършен превоз на трънки, шипки и сини сливи за периода от 16.09.2017г., при извършена проверка в информационния масив, е установено, че процесното физическо лице не е собственик на посоченото превозно средство. Считано от 10.08.2017г. МПС с рег.№ СН0015СА е собственост на ЕТ"М-Р.Щ.". При извършена визуална съпоставка на подписа на П.В.В., положен върху документите, публикувани в ТР, и подписа на лицето, което се е подписало от името на „УА.К.Г.“ ЕООД в представените документи, е констатирано видимо несъответствие. Съгласно клаузите на договора за изработка от 03.07.2017г. и анекса към него от 01.08.2017г., сключени между „УА.К.Г.“ ЕООД и „ГС Груп” ЕООД, е договорено, че приемането на резултата от извършената работа, ще се извърши с приемо-предаватедни протоколи, като такива не са представени в хода на ревизионното производство. При извършена проверка в информационния масив на НАП, органите по приходите са констатирали, че за периода на издаване на фактурите в "ГС Груп" ЕООД има назначени трима работника по трудов договор на длъжност - работник пещ, месач и пекар. Дружеството не е подавало справки по чл.73 ог ЗДДФЛ за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения. При извършена визуална съпоставка на подписа на В.Б., положен върху документите, публикувани в ТР и подписа на лицето, коего се е подписало от имего на "ГС груп" ЕООД в представените документи е констатирано видимо несъответствие. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че „УА.К.Г." ЕООД е имало назначени по трудов договор 12 лица на длъжност берачи за периода от 27.09.2017г. до 20.10.2017г., т.е. само за 23 дена, като в същото време фактурите, издадени от процесното дружество на „В.П.2.“ ЕООД, са за периода от 17.07.2017г. до 22.12.2017г.

Въз основа на описаните документи решаващият орган е приел, че не са налице достатъчно доказателства за реално осъществени доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а представените с възражението срещу РА документи са новосъздадени с цел осигуряване на данъчно предимство на оспорващото дружество за приспадане данъчен кредит по фактури за доставка на малини, трънки и шипки от „УА.К.Г." ЕООД. Предвид посоченото е счел, че законосъобразно с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, чл. 12, чл. 25, ал. 1 и ал.2, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м.м.07, 08, 09, 10, 11, 12.2017 г. и м.м.01, 03.2018г., в общ размер на 86046.79 лв.

Съдът споделя направения от решаващия орган извод за наличие на предпоставките по чл.70, ал.5 от ЗДДС по отношение на доставките от "УА.К.Г."ЕООД. От приложения към административната преписка договор за сътрудничество и съвместна дейност от 25.03.2015г., се установява, че страните са се споразумели „В.П.2.“ ЕООД да предостави за стопанисване земеделска земя, находяща се в с. Миланово, общ. Велики Преслав, с площ от 54.580 дка и в землището на с. Хан Крум, общ. Велики Преслав, с площ от 47.807 дка, а „А.К.Г.“ ЕООД /впоследствие с анекс от 10.11.2016г. - „УА.К.Г.“ ЕООД/ да осигури обработка на земята, разсад /сорт одобрен от двете страни/ и работна ръка. С оглед посоченото, страните са договорили от една страна доставка на стока - разсад, и услуга - осигуряване на необходимата работна ръка за обработка на земята, като не е договорено конкретно дължимо възнаграждение. В тази връзка обосновано данъчните органи са приели, че не са представени доказателства за доставен разсад и неговото засаждане. Установява се, че земеделската земя, находяща се в с. Миланово. общ. Велики Преслав, с площ от 54.580 дка, е предмет на договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.08.2014г. с „А." ЕООД, като процесното дружество е следвало да осигури необходимата работна ръка за бране на малини, т.е. в посочения парцел е имало малинови насаждения, като няма данни същите да са били изкоренени.

По отношение на договорената между страните услуга по обработката на земята и осигуряване на необходимата работна ръка се установява, че такава не е предмет на доставка по фактурите, издадени от "УА.К.Г." ЕООД - в които е посочена стока - малини. Следователно, процесните фактури не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че е посочена доставка на стока, а се касае за услуга, като в тази връзка не се съдържа информацията, необходима за индивидуализирането на престацията.

Наличието на реална доставка е материалноправно изискване за признаване право на данъчен кредит, както съобразно нормите на съюзното право и практиката на СЕС, така и съобразно националното законодателство. За да се установи, че на основание доставката на стоки/услуги е налице право на приспадане, е необходимо да се провери, дали доставките са реално осъществени и дали са използвани от лицето за извършването на облагаеми доставки. Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото данъчно задължено лице /решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09. т. 48 и т. 49/, поради което не е необходимо установяване на субективния елемент. В конкретния случай, се касае за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от лицето, издало фактурите, т.е. за пълна симулация, в която участва самото ревизирано лице, поради което не е необходимо установяване на знание у „получателя" за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия по съставяне и ползване на документи, които не отразяват реални стопански операции. Доставката на услуги подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената услуга и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената насрещна престация. В доказателствена тежест на ревизираното лице е да установи наличието на реални доставки на услуги в цитирания смисъл: действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят насрещни престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително е определен според добре установени критерии. Ето защо при доставките на услуги е относимо изследване /дали при възлагане на услугата страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида й и дължимия резултат от възложеното и какви отделни компоненти формират договорната цена, защото индивидуализираното в достатъчна степен възлагане улеснява проверката дали е налице достатъчно конкретизирано приемане на резултата от изпълнението.

Във фактурите, издадени от „УА.К.Г.“ ЕООД с посочен предмет на доставка - къпини, шипка, трънка, брашно и сини сливи, в конкретния случай, не може да се направи извод, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи чрез тяхното отделяне и транспортиране. Не са представени документи относно окачествяването на стоките, както и кантарни бележки за претеглената стока при доставяне, въз основа на която се издава съответната стокова разписка. В случая кантарни бележки към стокови разписки с описания доставчик също не са налице, макар същите да съдържат данни за тегло. Не става ясно по какъв начин са определени данните за теглото. Изготвяйки съпровождащите доставките документи, а именно - разглежданите стокови разписки, без същите да са придружени със съответната кантарна бележка, удостоверяваща реално претегляне на стоката, дружеството-жалбоподател не установява, че се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, тяхното отделяне и претегляне, с постигане на съгласие, с което да се е прехвърлила и собствеността върху тях. Всичко това налага извода, че оспорващият е лице, което е знаело или няма как да не е знаело, че като получател на доставки от горепосочените фирми участва в привидна доставка /издателят на фактурите не е действителният доставчик на стоките/. С приемане на предмета на доставката от лице, за което знае, че не е действителният доставчик, получателят се поставя в положението на недобросъвестно данъчно задължено лице,което съзнателно участва в недействителна доставка и поради това не може да бъде защитено от принципа на правна сигурност в неговото проявление на защита на оправданите правни очаквания .С описаните действия ревизираното лице цели да легитимира входящия си стоков поток, а фактурите са използвани за неправомерно ползване на данъчен кредит.

Направеният от контролните органи извод се подкрепя и от ССЕ. Според същата, "УА.К.Г." ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 28.09.2016г. и дерегистрирано по ЗДДС на 20.06.2018г. - поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. По делото е приложено тристранно споразумение към Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 10.11.2016г. - т.III, лист 854, и т.IV лист 1036гр., с което "УА.К.Г." ЕООД поема правата и задълженията на "А.К.Г." ЕООД по договора с "В.П.2."ЕООД. "УА.К.Г." ЕООД не е включило в Дневника за продажбите ф-ра 53/18.04.2018г. и не е декларирало задължение по ЗДДС по тази фактура, а "В.П.2."ЕООД е ползвало данъчен кредит по тази фактура, включвайки я в Дневника за покупки за м.04.2018г. Не са налице доказателства за извършване на последващи доставки на малини (фактури, ПППротоколи, стокови разписки, кантарни бележки, товарителници, търговски документи и др.), за които са издадени процесните авансови фактури от "УА.К.Г." ЕООД - ф.52/28.03.2018 и ф.53/18.04.2018г., за които жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит. Това е достатъчно условие да се приеме, че доставката е била развалена и да се приложи чл.78, ал.4 от ЗДДС, като се коригира размера на ползвания данъчен кредит от "В.П.2."ЕООД по процесните фактури в месеца, в които е станало ясно, че доставките на малини няма да се осъществят, независимо дали авансово платената сума е възстановена от доставчика. Доставчикът е дерегистриран по ЗДДС на 20.06.2018г. (поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС), което е самостоятелно основание за прилагане на чл.74, ал.5 от ЗДДС и коригиране на ползвания от "В.П.2."ЕООД данъчен кредит в м.06.2018г. От приложеното по делото Обяснение от "УА.К.Г." ЕООД (П.В.В.) - доставките за "В.П.2." ЕООД са извършени със собствени средства, като дружеството назначава работници на трудов договор. Освен това изкупува продукция от "ГС Груп"ЕООД. За транспорта на продукцията и работниците са използвани товарни и лекотоварни МПС с рег № С8475НК; С7599ХК; Н7074ВР; СН0015СА; СН0104ВВ; Н8542ВА И Н9633АН - лист 1065 т.IV6.

Вещото лице е приело, че наличните по делото Стокови разписки и Приемно-предавателни протоколи към фактурите за доставени малини през 2015г. не съдържат информация за мястото на получаване и съхранение на стоките, мястото от където тръгва стоката. Няма точно съответствие между количествата в Стоковите разписки от една страна и количествата в приемно-предавателните протоколи и фактурите, от друга. Общо за цялата 2017г. според стоковите разписки са приети от "В.П.2."ЕООД 67656 кг.малини, доставени от "УА.К.Г."ЕООД, а са съставени протоколи за приети и фактурирани 65595 кг. малини, т.е. с 2061 кг. повече претеглени. Констатирало е и несъответствие между приети със складови разписки трънки - 54 275 кг. и съставени протоколи и фактури за 59 275 кг.; както и липса на складови разписки за къпини и брашно, въпреки, че такива доставки са фактурирани. Установило е, че в Приемо-предавателните протоколи, обобщаващи количества малини, фактурирани впоследствие, малините са разделени и описани в различни сортове, различни цени и количества. Информация за количествата по сортове липсва в стоковите разписки, липсват и кантарни бележки за претеглени количества от различните сортове. Липсват стокови разписки или други документи от които е изведена информация за доставките на малини по сорт (съответно и цена), станала основание за съставяне на Приемо-предавателните протоколи и фактурите. С оглед на това е заключило, че за доставените през 2017г. малини не може да се установи по безспорен начин от къде е тръгнала стоката/продукцията, къде е разтоварена, къде е отразен сорта (съответно цената) на всяко превозено количество, за да се състави ППП и фактура за различни количества и сорт, респективно, че противоречивите доказателства не позволяват да се направи категоричен извод, че документираните доставки действително са били извършени.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както и от заключението по ССЕ, съдът намира, че по делото липсват доказателства, обосноваващи извода за реалност на процесните доставки с доставчик "УА.К.Г."ЕООД.

С оглед изложеното, съдът намира за правилен и съответен на материалния закон и в частност на чл.70, ал.5 от ЗДДС извода на органите на НАП, че нито жалбоподателят, нито неговите преки доставчици са представили годни и безспорни доказателства, удостоверяващи реалното извършване на доставките с доставчик "УА.К.Г."ЕООД.

По отношение на доставките от "Х.С."ЕООД с ЕИК *********:

За ревизирания период „В.П.2." ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, чрез включване в СД и Дневник за покупки на следните фактури с доставчик "Х.С." ЕООД, с обща стойност на начисления по тях ДДС в размер на 3780,00 лева:

№ на фактура	дата на фактура	предмет на доставка	дан. основа в лв.	ДДС в .лв.	За дан. период
673	28.03.15г.	Брашно - 32800 кг.	16400.00	3280.00	м.03.15г.
607	01.07.15г.	Брашно - 5000 кг.	2500.00	500.00	м.07.15г.
		Всичко:		3780.00

От изисканите документи с връчено ИПДПОЗЛ № Р-03002718004470-040-001/20.08.2018г., представени докуементи с вх.№ ВхК 7027/05.09.2018г., ИПДПОЗЛ № Р03002718004470-040-002/02.11.2018г., представени документи от ревизираното лице с вх.№ ВхК 9047/20.11.2018г. и ВхК 9099/18.12.2018г. и при анализ на събраната документация в хода на ревизията по реда на ДОПК, приобщени документи от предходни производства с Протокол КД 73 № 0981936/10.12.2018г., с който са приобщени документи от извършена проверка на „В.П.2." ООД, приключила с Протокол КД 73 № П03002718009116-073-001/29.06.2018г., ревизиращият екип е установил следното: От „В.П.2." ЕООД са представени копие от фактурите, стокови разписки. Предоставил е счетоводна справка, отразяваща записването на съответната фактура, съгласно която придобитите материали са намери отражение по Дт на сметка 302 Материали и Кт на сметка 401 Доставчици. По отношение на доставчика „Х.С." ЕООД от ревизираното лице са представени документи с ВхК 9799/18.12.2018г. и с Протокол КД 73 № 0981936/10.12.2018г. са приобщени документи от извършена проверка на „В.П.2." ООД, приключила с Протокол КД 73 № П-03002718009116-073-001/29.06.2018г., а именно: Стокова разписка № 018/28.03.2015г. относно 14800кг. брашно тип 500, на стойност 7400лв.; Стокова разписка № 34/28.03.2015г. относно 5000кг. брашно тип 500, на стойност 2500лв.; Стокова разписка № 017/27.03.2015г. относно 18000кг. брашно тип 500, на стойност 9000лв. От ревизираното лице не са представени приемо – предавателени протоколи, кантарни бележки, товарителници, търговска кореспонденция, транспортни документи, разплащателни документи или други доказващи начина на предаване и получаване на стоката. Във връзка с ИПДПОЗЛ № П-030027009116/12.04.2016г., приобщено с Протокол № 73 № 0981936/10.12.2018г., е получено обяснение от 25.04.2018г. от задълженото лице, че транспорта на стоката е за сметка на доставчика. В хода на ревизията не са представени доказателства от ревизираното лице, удостоверяващи фактическото реално прехвърляне на собствеността на стоката и дали доставчика на фактурите е доставчик по сделките. Не са представени транспортни документи за получените стоки - товарителница, пътен лист, експедиционна бележка или други съпроводителни документи. Не са представени документи относно търговските взаимоотношения с доставчика-контакти, начин на кореспонденция. Не е доказан стоковия поток и паричния поток, поради непредставяне на аналитични счетоводни регистри на материални, разходни, приходни сметки, разплащателни сметки от контрагента „Х.С." ЕООД, от които да е видно заприхождаването, изписване на стоката и извършеното плащане от клиента. Прието е, че от представените счетоводни документи не се доказва по безспорен начин, че получените стоки са от същия доставчик. В хода на ревизионното производство „В.П.2." ЕООД" ЕООД не е представил доказателства за добра търговска практика при извършената търговска дейност. Направен е извод, че дружеството не е положило грижа за добър търговец при осъществяване на конкретните доставки и действията му не отговарят на обичайната търговска практика. За да се докаже претендираното право на данъчен кредит, ревизираното лице следва да докаже, че фактурите удостоверяват реални доставки, тъй като именно получателят носи доказателствена тежест относно наличието на действително извършена доставка чрез годни доказателствени средства. Ревизираното лице не е представило документи и писмени обяснения за установяване как е кореспондирал с въпросния доставчик, как е осъществен контакт с него във връзка с закупуването на стоките. Не са установени лицата, осъществили фактическия транспорт на стоката. Следва да се посочи, че в практиката си по прилагане на правилата за облагане с ДДС Съдът на Европейския съюз приема, че в случай на установяване на нарушение от страна на доставчиците във връзка със спазването на данъчното законодателство, е необходимо да се установят обективни данни, от които да се направи извода за знанието на получателя, че участва в доставки с които се извършват данъчни измами. С цел установяване на правомерността на ползвания данъчен кредит през ревизирания период са извършени следните процесуални действия: Изпратено ИПДПОТЛ № Р-03002718004470-041-008/31.10.2018г. до "Х.С." ЕООД. Искането е връчено по електронен път на 23.11.2018г. Представени са документи с ВхК-399/15.01.2019г. Установено е, че на 25.02.2016г. дружеството е дерегистрирано по инициатива на данъчен орган на НАП. Направена е справка в ПП на НАП, при която се установява,че фактурите са отразени в дневника за продажби и в справка – декларацията по ЗДДС за съответния данъчен период с получател "В.П.2." - ЕООД. С ВхК-399/15.01.2019г. са представени обяснения от Цветан Симеонов Митов-управител на „Х-С" ЕООД, който във връзка с посочените фактури заявява, че фактура № 573/28.03.2014г., фактура № 607/24.06.2015г. са издадени на „В.П.2." ЕООД. Същите са редовно осчетоводени и включени в дневниците по ДДС. Доставките са извършени с транспорт, осигурен от „Х-С" ЕООД. Дължимите суми са платени от клиента по банковата сметка на дружеството. Прилага копия от стокови разписки: Стокова разписка № 018/28.03.2015г. брашно тип 500 - 14800кг. на стойност 7400лв.; Стокова разписка № 34/28.03.2015г. брашно тип 500 - 5000кг. на стойност 2500лв.; Стокова разписка № 017/27.03.2015г. брашно тип 500- 18000кг. на стойност 9000лв. В представените стокови разписки е посочена кола влекач с рег. № СА7762 РА, но при проверка в ИС на НАП се установило, че същата е регистрирана на 10.07.2015г. на „Метросистем" с ЕИК ********* по данни от КАТ. От „Х.С." ЕООД не са представени фактури, издадени към „В.П.2." ЕООД, фактури за предходни доставчици, приемо – предавателени протоколи, кантарни бележки, товарителници, търговска кореспонденция, транспортни документи –пътни листи или други доказващи начина на предаване и получаване на стоката- брашно. За платените суми от клиента не са представени документи. Видно от Справка актуално състояние на всички трудови договори за „Х.С." ЕООД за периода на извършените доставки м.03.2015г. до м. 07.2015г. няма назначени лица по трудови договори. При проверка в ПП Справка за декларирани недвижими имоти и превозни средства, актуална към 30.11.2018г. за Булстат ********* не притежава превозни средства. Съгласно справка за общите задължения /е-услуга/ от ПП СУП, към 14.01.2019г. „Х.С." ЕООД има просрочени изискуеми публични задължения в размер на 175,98 лв. и лихви за 272,78 лв. При извършена проверка в ПП на ИС на НАП се установи, че задълженото лице няма подавани справки по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на ФЛ. При проверка в масивите на НАП за предмет на доставките са посочени- покупки без конкретно описание съгласно изискванията на закона чл.113, ал.3 от ЗДДС, като не е възможно да се проследи дали е купувано брашно- предмет на извършената доставка към „В.П.2." ЕООД. За 2014г. е подадена ГДД без приходи, което е индиция за липса на извършвана дейност. От „Х.С." ЕООД не са представени доказателства, удостоверяващи фактическото реално прехвърляне на собствеността на стоката и дали доставчика на фактурата е доставчик по сделката. Не е доказано извършването на стопанската операция относно начисляване на данъка по кредита на счетоводна сметка 453/2 начислен ДДС за продажбите, разпечатки за счетоводно начисляване на данъка и разчитане с бюджета. Не са представени документи, касаещи доставките по горецитираните фактури – договори, анекси, протоколи, споразумения и други. Не са представени доказателства за това отчетен ли е приход по издадените фактури, хронологични и аналитични ведомости на сметки от гр.70 , с/ка 411 „Клиенти" и на счетоводна с/ка 412, ако има авансови плащания по доставките. Не са представени документи ,удостоверяващи разплащането по банков път- сметка 503 Разплащателна сметка в лева и 501 Каса в лева за постъпилото авансово плащане.

При извършената проверка не е установено лицето има ли материална и ресурсна обезпеченост за извършване на доставките, складове или обекти за извършване на дейността, назначени лица по трудови договори. Към момента няма действащи трудови договори. Не са доказани извършени разходи свързани с търговската кореспонденция на дружеството – телефон, пощенски разходи, интернет и др. свързана с горецитираната фактура.

В хода на обжалването на РА по административен ред горестоящият административен орган е споделил направените от ревизиращия екип изводи. Посочил е, че с Протокол № 0981936/10.12.2018г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на оспорващото дружество, обективирана в Протокол № П-03002718009116/29.06.2018г. и протокол за извършена насрещна проверка на "Х.С."ЕООД с № П-22221018064843-141-001/27.04.2018г. Приел е също, че в хода на ревизионното производство е изготвено искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-040-002/02.11.2018 г. "В.П.2." ЕООД, с което от дружеството са изискани фактури, издадени от "Х.С." ЕООД, ведно с всички други доказателства, които имат отношение кьм доставките, подробно описани в искането. С вх. № ВхК- 9047/20.11.2018г. от страна на дружеството са представени следните документи: 2 бр. фактури, издадени от "Х.С." ЕООД: счетоводни справки за осчетоводяването на процесиите фактури.

Изготвено е искане за представяне на документи и писмени обяснения изх. № Р-03002718004470-041-008/31.10.2018 г. до „Х.С." ЕООД. с което от дружеството са изискани първични счетоводни, търговски документи, счетоводни регистри и писмени обяснения във връзка с доставките към „В.П.2." ЕООД, подробно описани в искането.

С вх. № ВхК-399/15.01.2019г. от страна на дружеството са представени 3 бр. стокови разписки, както и писмени обяснения, съгласно които процесните фактури са редовно осчетоводени и включени в дневниците по ЗДДС. Доставките са извършени с транспорт, осигурен от „Х.С.“ ЕООД, като дължимите суми са платени от клиента.

При проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че в периодите на издаване на процесните фактури м.03.2015г. - м.07.2015г. „Х.С." ЕООД няма назначени лица по трудов договор. Установено е също така, че процесният доставчик не стопанисва недвижими имоти и моторни превозни средства. В тази връзка е направен извод, че прекият доставчик на ревизираното лице не разполага с материално - техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните доставки.

Решаващият орган е заключил, в унисон с ревизиращия екип, че от доставчика не са представени документи, удостоверяващи реалността на доставките, в т.ч. приемо - предавателни протоколи, документи за произхода на стоките и тяхното наличие при доставчика към датата на данъчното събитие; счетоводни регистри, от които да е видно заприхождаването на стоките, съответно тяхното изписване при продажбата им; доказателства за материално - техническа обезпеченост на дружеството, в т.ч. трудови договори, ведомости за заплати. Констатирал е, че не са представени документи относно транспортирането на стоката, в т.ч. пътни листи, товарителници и експедиционни бележки; не са представени документи от кого е извършен превоза, място, от което е натоварена стоката, съответно къде е разтоварена; документи относно качеството на стоката, както и такива във връзка с количеството/складови разписки, кантарни бележки/.

С оглед гореизложеното, органите по приходите са констатирали, че както от доставчика, така и от жалбоподателя, не са представени документи, удостоверяващи реално извършени доставки на стоки по смисъла на ЗДДС по фактурите, издадени от "Х.С.“ ЕООД.

Съдът споделя направения от данъчните органи изводи, доколкото същите се подкрепят от представените по делото и подробно обсъдени в РД, РА и решението на горестоящия орган. Направеният от тях извод се потвърждава от приобщената в хода на съдебното производство без оспорване от страните ССЕ. Същата е констатирала, че "Х.С."ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 06.06.2007г. и дерегистрирано по ЗДДС на 25.02.2016г. - поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС. От Обяснение вх.№ К-399 от 15.01.2019г. от "Х.С." ЕООД (Ц.С.М.- т.IV л.1075 -1076-гр.) е видно, че горните фактури са издадени за "В.П.2." ЕООД; включени са в дневниците по ДДС; доставките за "В.П.2." ЕООД са извършени с транспорт, осигурен от "Х.С." ЕООД; Дължимите суми са платени от клиента по банкова сметка ***; Приложил е заверени с печат на "Х.С." ЕООД 3 броя стокови разписки. Не е представил счетоводни регистри на "Х.С." ЕООД, от които да е видно осчетоводяването на процесните фактури и плащания. Не е представил извлечение от банковите сметки на дружеството, от които да са видни постъпили плащания от клиента "В.П.2."ЕООД по процесните фактури; нито извлечение от аналитични ведомости или картон за наличностите на стоките, от които да е видно, че "Х.С." ЕООД е имало доставени и е разполагало със стоки/продукция за реализиране на продажбите към "В.П.2."ЕООД по горните фактури. Вещото лице е посочило също, че от приложените по делото стокови разписки не може да се установи къде са били доставени стоките по описаните фактури. Превозното средство, с което са транспортирани стоките - СА7762РА, не е собственост на "Х.С."ЕООД, както и мястото на приемане (според фактурите мястото на сделките е София); липсват приемно-предавателни протоколи, от които да се установи къде са приети стоките, техния вид, разфасовки; липсват кантарни бележки, от които да се установи къде и кой е теглил, броил (според вида на опаковката) стоките при приемането; липсват товарителници и пътни листи, от които да се установи от къде е пристигнала стоката, къде е била съхранявана; липсват придружаващи хранителните стоки търговски документи, от които да се установи произхода на хранителните стоки, партидния номер на брашното с оглед срок на годност и това, че купено преди жътва е от реколта пшеница от предходни години, вида на разфасовките - за търговия на дребно или за производствени цели; липсва документ за плащане. Констатирано е също, че през периода, в които са издадени фактурите 28.03.2015г. - 01.07.2015г., "Х.С." ЕООД не е имало назначени лица по трудови договори - Справка за актуално състояние на всички трудови договори - т.IV лист 1214; както и собствени МПС - Справка - т.IV лист 1220. Въз основа на тези констатации ССЕ е приела, че поради липса на достатъчно информация и реквизити в стоковите разписки и поради липса на други съпроводителни документи - приемно-предавателни протоколи, кантарни бележки, товарителници, пътни листи, търговски документи и др. не може да се конкретизират по място на предаване (мястото на сделката е София, според фактурите), вид на разфасовка, къде и как са претегляни/броени (според вида на разфасовката), с какво са транспортирани (в т.ч. специфичен транспорт - брашновоз), къде са били съхранявани, срок на годност, и др. Поради непредставяне на счетоводна информация от доставчика не може да се установи по безспорен начин дали е имал в наличност тези стоки към момента на продажбата, какъв е произхода им и срока на годност. Поради непредставяне на банкови извлечения, касови бележки и др.платежни документи не могат да се установят направени плашания по процесните фактури. В обобщение е заключено, че липсва документална обоснованост на стопанските операции.

От заключението по ССЕ се установява по безсъмнен начин, че не са налице реални доставки по процесните фактури.

Предвид посоченото, съдът намира, че доколкото с РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м.м.03 и 07.2015 г. в общ размер на 3780.00 лв.,на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 12, чл. 25, ал.1 и ал.2, чл. 68, ал. 1, т. 1, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, органите по приходите са приложили правилно материалния закон.

В обобщение на изложеното, следва да се отбележи, че в хода на ревизията на ревизираното лице „В.П.2." ЕООД са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения и отправени ИПДПОТЛ до доставчиците „А.К.Г." ЕООД, „А. „ЕООД, „Н.О.В.А." ЕООД, „В. – М" ООД, „Т.Л." ЕООД, „УА.К.Г." ЕООД, „Х.С." ЕООД , представени са документи описани подробно по-горе по отношение на получени доставки за периода на ревизираното лице. Във връзка с ИПДПОЗЛ № П-030027009116/12.04.2016г. приобщено с Протокол № 73 № 0981936/10.12.2018г. е получено обяснение от 25.04.2018г. от задълженото лице, че транспорта на стоката е за сметка на доставчика.

Не са представени документи от ревизирания субект относно доставките във връзка с това как е осъществил търговската кореспонденция с доставчика и как е осъществил контакт при договаряне на доставките. При проследяване на стоков поток и паричния поток не се доказва по безспорен начин произхода на доставката- пресни и замразени плодове. За упражняване право на приспадане на данъчен кредит нормата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС изисква наличието на получена стока или услуга по облагаема доставка. Доставка на стока съгласно чл.6, ал.1 от ЗДДС е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Дефиницията за облагаема доставка е визирана в чл.12, ал.1 от ЗДДС. Това е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната. Правото на ползване на данъчен кредит от получателя, регламентирано в текста на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, се обуславя от наличие на реално изпълнена доставка, която да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие. В настоящото производство не се доказа по безспорен начин реалността на получените от ревизираното лице доставки, т.е. не се установи, че са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, които да са основание за издаване на фактури и за начисляване на ДДС по тях. Съгласно дефиницията на това понятие, съдържаща се в разпоредбата на чл. 68, ал.1 от ЗДДС, данъчният кредит представлява сумата от начисления ДДС на регистрирано по ЗДДС лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка. Съдържанието на понятието доставка е изяснено в чл. 6 от ЗДДС и според него това е прехвърлянето на собствеността върху стока или извършването на услуга срещу насрещна престация по сключена сделка или с цел такава да се сключи. Ако не са налице доказателства, че е налице реалност на доставка, дори да са изпълнени всички останали изисквания на ЗДДС по отношение на издаването на данъчна фактура на регистрирано по същия закон лице, начисляването на ДДС от също регистрирано лице, то правото на приспадане на данъчен кредит няма да възникне. Предвид особеностите на правния институт, който урежда правото на данъчен кредит и при действието на ЗДДС следва да се посочи, че наличието на облагаема доставка - чл. 6, ал. 1 и чл.9 от ЗДДС е основният елемент от правопораждащия фактически състав на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗДДС. Доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит, то при липса на реална доставка на стока или услуга е налице основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Според легалното определение на чл.6, ал.1 и чл.9 от ЗДДС, доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или друго вещно право върху стока, а според чл.25 ал.1 от закона, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16. Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.

Следователно от събраните по делото доказателства се установява липсата на доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, извършени от „А. „ЕООД, "А.К.Г." ЕООД, „Н.О.В.А." ЕООД, „В. – М" ООД, „Т.Л." ЕООД, „УА.К.Г." ЕООД и „Х.С." ЕООД . Издаването на процесните фактури не поражда данъчен кредит за получателя по доставката, тъй като не е налице доставка, осъществена между доставчиците и получателя на сделките. Поради това, при преценката, дали е възникнало за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите имат правомощието да проверят дали реално е осъществена доставка, т.е. дали е възникнало данъчно събитие, което представлява предпоставка за начисляване на данък от доставчика и съответно - за възникване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката. Договорите са формални, няма определени цени, масивите са на ревизираното лице и логично е да се плаща за труд, а не за продукция - малини, къпини, шипки и др. В договорите е посочено, в чл.3.2 от Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 15.08.2014г. между „В.П.2." ЕООД и „А." ЕООД, че „А." ЕООД осигурява необходимата работна ръка за бране на малини и необходимите парични средства за осъществяване на дейността, а видно от приложените справки, няма назначени работници. В чл.3.2 от Договор за сътрудничество и съвместна дейност от 25.03.2015г. между „В.П.2." ЕООД и „А.К.Г." ЕООД е посочено, че „А.К.Г." ЕООД осигурява обработка на земята, разсад/сорт одобрен от двете страни/, работна ръка и необходимите парични средства за осъществяване на дейността, а видно от приложените справки, няма назначени работници.

Съгласно чл. 154 от ГПК - всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите твърдения и връзките между тях, т.е. лицето, което иска приспадането на ДДС трябва да докаже, че са изпълнени условията за това, а данъчната администрация - ако установи, че правото на приспадане е било упражнено с цел измама, има право да поиска плащането на приспаднатите суми.

Както начисляването на ДДС, така и приспадането на данъчен кредит се свързват с наличието на реално осъществена облагаема доставка от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата дейност. За упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура, в която е посочен ДДС. За получателя по фактурата възниква право на приспадане на начисления ДДС по нея тогава, която данъкът е дължим, т.е. той е начислен във връзка с реално осъществена облагаема доставка. Упражняването на правото на приспадане не обхваща и ДДС, който само е посочен във фактурата, но не е дължим. В този смисъл, за да се определи дали за получателя по фактурата е възникнало право на приспадане на начисления ДДС, е необходимо да се извърши обща преценка на всички обективни факти, които имат значение, за да се определи дали фактурираната доставка е действително извършена. От друга страна, правото на данъчен кредит на едно данъчнозадължено лице за начислен ДДС по доставка на стоки или на услуги от друго данъчнозадължено лице е ограничено до дължимия ДДС, тоест до ДДС, който съответства на облагаема доставка, като това право не се разпростира върху ДДС, който е дължим само заради това, че е посочен във фактурата. От събраните доказателства се налага извода, че ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит по горепосочените фактури, като същото не представя безспорни доказателства за това, че е получило стоките. Такива доказателства не са представени и от доставчиците. От изложеното до тук може да се направи извода, че при ревизираното лице не са налице доказателства за реално извършване на доставките по посочените фактури. Ето защо обосновано ревизиращият екип, а впоследствие и решаващият орган са приели, че всички документи за покупко-продажба на стоките са съставени с цел документално оформяне на фиктивни доставки. Поради това не е достатъчно получателят да притежава данъчна фактура, съответна на чл. 114 Зот ДДС от външна страна с начислен ДДС, за да упражни правото си на приспадане. За да упражни правото си на приспадане, лицето следва да е добросъвестно, да е положило дължимата грижа по всяка от процесните доставки - грижата на добрия търговец, т.е. да е взело всички разумни мерки, за да избегне участието си в данъчна измама, което е изискване за положителни действия. Упражняването на правото на приспадане по чл. 68, ал. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е свързано с действително осъществена облагаема доставка на стока или услуга, свързана с икономическата дейност на получателя по доставката. Съгласно членове 63 и 167 от Директива 2006/112, правото на приспадане възниква в момента, в който е осъществена съответната доставка на стоки или услуги, поради това посоченото право по принцип е свързано с действителното извършване на разглежданата доставка на стоки или услуги - правото на приспадане възниква в момента, в който е осъществена съответната доставка на стоки. Чл.70, ал. 5 от ЗДДС е категоричен, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Събраните по делото доказателства обуславят извода, че „В.П.2." ЕООД не е изпълнило описаните по-горе условия, за да претендира правото на данъчен кредит по описаните фактури. Не е представена информация относно действителното получаване на стоките.

Всички представени документи и доказателства не могат да докажат сами по себе си безспорното получаване на доставките, посочени в тях, тъй като те са частни документи без достоверна дата и не кореспондират с другите установени факти и обстоятелства.

Липсата на доказателства за реалното осъществяване на доставките по посочените фактури, издадени от „А.К.Г." ЕООД, „А. „ЕООД, „Н.О.В.А." ЕООД, „В. – М" ООД, „Т.Л." ЕООД, „УА.К.Г." ЕООД и „Х.С." ЕООД обуславя извода, че данъкът е начислен неправомерно по смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС - липсва доставка, по която да се начисли данък, съответно не са налице условията по чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Във връзка с горното и на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.5 от ЗДДС, чл.6 и чл.25 от ЗДДС ревизиращият екип е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по горепосочените данъчни фактури,издадени от „А.К.Г." ЕООД, „А. „ЕООД, „Н.О.В.А." ЕООД, „В. – М" ООД, „Т.Л." ЕООД, „УА.К.Г." ЕООД, „Х.С." ЕООД, при съблюдаване на материалния закон.

Представените с възражението срещу РД и с жалбата пред решаващия орган доказателства, отнасящи се до доставките от „ А.К.Г." ЕООД, „В.М."ООД и „УА.К.Г." ЕООД, не променят изводите, направени от ревизиращия екип, предвид неотпадналата липса на доказателства, удостоверяващи произхода на стоката, липсата на доказателства, че същата е транспортирана до база на ревизираното лице и приета от същото по нормалния за стопанската операция ред - след претегляне и окачествяване. Напротив, както правилно е отбелязал ревизиращият екип, а впоследствие и решаващият орган, с възражението срещу РД и с жалбата срещу РА са представени новосъздадени за целите на производството документи, които си противоречат и удостоверяват ангажираност на ревизираното дружество в действия, целящи осигуряване на данъчно предимство за "В.П.2."ООД.

От представените документи не става ясно дали дружествата „А.К.Г." ЕООД, „В.М."ООД и „УА.К.Г." ЕООД действително са доставили стоките. Не са представени документи за приемане и предаване на МПС, за собствеността на транспортните средства, за отчетените разходи във връзка с това. Няма никакви документи за наличие на МПС, необходими за извършване на доставките на стоки, както и за наети лица. Няма данни за плащане по доставките по веригата.

От преките доставчици на ревизираното лице "А.К.Г." ЕООД, „В.М."ООД и „УА.К.Г." ЕООД също не са представени доказателства, както за техническа обезпеченост, така и за кадрова обезпеченост на дружествата за извършване на фактурираните доставки на „В.П.2." ЕООД с предмет малини, шипки, трънки и сини сливи.

Видно от съдържанието на процесните фактури, същите имат за предмет родовоопределени вещи. Съгласно чл.24, изречение второ от ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Следователно, без да е установено съгласието за конкретизиране на вещите или тяхното предаване, собствеността не преминава върху получателя и липсва облагаема доставка. За доказване на предаването на съответните количества в хода на ревизията от ревизираното лице, към всяка една от процесните фактури са представени само приемо-предавателни протоколи.

В същото време ревизираното дружество не е представило доказателства, удостоверяващи както извършен транспорт, било от него или от доставчика на стоките, така и на кадрова обезпеченост.

В резултат на предприетите от ревизиращия екип действия е установено, че „А.К.Г." ЕООД, „В.М."ООД и „ УА.К.Г." ЕООД не разполагат с необходимата кадрова и техническа обезпеченост за осъществяване на фактурираните от тях доставки. В ЗДДС законодателят е поставил като изискване за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит притежаването на данъчен документ, отговарящ на изискванията на закона, но това е само едно от условията с цел упражняване на данъчния кредит, а за да възникне това право е необходимо на първо място да е налице реална доставка на стоки и/или услуга по смисъла на ЗДДС. По своята правна същност правото на приспадане на данъчен кредит е сложен фактически състав, правните последици по който могат за възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи, като първият и основен елемент на този състав е наличието на доставка. В хода на ревизията са предприети действия за изследване на всички обстоятелства относно фактическото изпълнение на доставките на стоки и по надлежния ред е събран годен доказателствен материал, въз основа на който се формира обоснования извод, че за „В.П.2." ЕООД не би могло да възникне право на данъчен кредит по процесиите фактури. Ревизираното дружество и неговите доставчици не са доказали еднозначно и безспорно реалното осъществяване на доставките по процесните фактури и след като не са налице доказателства за реалното им извършване, то за ревизираното лице не може да възникне право на данъчен кредит. Доставка на стока по чл.6 от ЗДДС, е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стока. Съгласно чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка. Съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, датата на която е прехвърлена собствеността на стоката или датата на която е извършена услугата е датата на данъчното събитие. Законодателят е предвидил да се признава правото на приспадане на данъчен кредит само по облагаеми доставки, т.е. по реално осъществени такива. Съгласно чл.69 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчик - регистрирано по закона лице му е доставил, които стоки или услуги ще се използват за извършване на облагаеми доставки, а съгласно чл. 71 от ЗДДС лицето получател може да упражни правото си на данъчен кредит, когато притежава някой от документите посочени в т.1-9. Регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне като данъчен кредит данъкът за получени от него облагаеми доставки на стоки или услуги, когато използва същите за осъществяване на облагаеми доставки и когато притежава за получените доставки данъчен документ с изискуемите от закона реквизити, като въведените изисквания за възникване право на приспадане на данъчен кредит са по отношение на конкретната доставка, по която е претендирано това право /по която е приспаднат данъка в подадената справка-декларация/, а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и представляваща предходна по отношение на процесната доставка. Съгласно чл.70 ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Неправомерно е начисляване на данък, което е извършено в нарушение на закона, като изискванията за начисляване на данъка са в чл.86 ал.1 от ЗДДС. Неправомерното начисляване следва да е свързано само с пряката доставка, по което се упражнява правото на данъчен кредит. Съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал.4 и ал.5 /случаите на изискуемост на данъка от получателя/, а съгласно чл.86 ал.1 от ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. При наличие на облагаема доставка на стока, съответно на услуга, осъществена от регистрирано по този закон лице, която стока, съответно услуга се използва от получателя за осъществяване на други облагаеми доставки са налице условията на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит по тази доставка. Данъчният субект е този, който следва да докаже наличието на предпоставките на ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Това, съгласно трайната съдебна практика, следва от общия принцип на разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици, и поради това, че данъчният субект, в случая „В.П.2." ЕООД претендира право на приспадане на данъчен кредит, то той следва да докаже изпълнението на всички законови изисквания, включително и реалното осъществяване на доставката по процесните фактури по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Ревизираното лице "В.П.2."ЕООД не притежава в счетоводството си документи, доказващи получена стока във фактурираните количества от „А.К.Г." ЕООД, „В.М."ООД и „УА.К.Г." ЕООД, а с възражението си срещу РД е представило документи, които само потвърждават обстоятелството за липса на доказателства при преките доставчици на ревизираното лице „ А.К.Г." ЕООД, „В.М."ООД и „УА.К.Г." ЕООД, както за техническа обезпеченост, така и за кадрова обезпеченост на дружествата за извършване на фактурираните доставки на „ В.П.2." ЕООД с предмет малини, шипки, трънки и сини сливи.

Данъчната фактура представлява частен писмен документ, поради което не се ползва с материална доказателствена сила. Затова, независимо че фактурите са издадени от доставчиците „А.К.Г." ЕООД, „В. – М" ООД и „УА.К.Г." ЕООД, то същите не доказват по безспорен начин, че удостоверената с тях доставка е действително осъществена, т.е. че съдържанието на фактурата съответства на обективната действителност.

С оглед изложеното и представените в хода на ревизията документи от ревизираното лице , от неговите преки доставчици „А.К.Г." ЕООД, „В. – М" ООД и „УА.К.Г." ЕООД и техния предходен доставчик - ,, ГС груп" ЕООД не се доказва реално извършена доставка, налице е само движение на документи и няма фактическо изпълнение на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Ако доставките са извършени, то както доставчикът, така и получателят трябва да притежават доказателства за това изпълнение. Липсата на доказателства при ревизираното дружество, за това, че с фактурите, по които е ползвало право на приспадане на данъчен кредит са документирани реални, фактически осъществени стопански операции, удостоверява че „В.П.2." ЕООД не е действал добросъвестно и не е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности като получател на процесните стоки и не е предприел мерки за установяване на добросъвестността на своите контрагенти, за да се увери, че получените от него доставки не го довеждат до участие в измама. С оглед на това, представените с възражението срещу РД, с жалбата, поставила началото на обжалване на РА по административен ред и с жалбата, поставила началото на съдебното производство, доказателства, не се променя направения в РД, а впоследствие и в РА извод за наличие на липса на реално осъществени доставки по спорните фактури и произтичащото от това липса на право на приспадане на данъчен кредит по тях.

В хода на оспорването по административен ред оспорващият се позовава на декларации-потвърждение на авторство, подписани съответно от П.В.В. – по отношение на положените подписи от негово име в подробно изброени в декларацията документи, в т.ч. такива, издадени от името на „УА.К.Г.“ЕООД, в които е посочен като представител на дружеството; и от Д.Д.В.– относно подписите, положени от негово име в кантарни бележки и всички останали документи, страна по които е „В.П.2.“ЕООД и по които фигурира неговото име. Тези документи не променят направения от данъчните органи извод за липса на реални доставки по процесните фактури, поради което правилно не са ценени от решаващия орган като релевантен източник на информация. Това е така, защото дори и въпросните лица да са подписали съответните документи, това не променя направения по-горе извод за липса на достатъчно доказателства за реално осъществяване на доставките по фактурите, още повече, че този извод е направен не само и единствено въз основа на констатацията за несъответствие на положените подписи от името на посочените две лица. Позоваването на констатираните различия в подписите на двете лица е посочено като индиция, а не като единствено и достатъчно доказателство за липса на реални доставки. И дори и да се приеме, че въпросните документи са подписани от П.В.и Д.В., направеният от данъчните органи извод за недължимост на претендираното от оспорващия право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури не се променя. Ирелевантно за този извод е обстоятелството, че сделки, сключени от лице без представителна власт, при липса на изрично противопоставяне от търговеца, са действителни. И това е така, защото в случая е от значение дали документираните доставки са действително извършени, което не е установено по делото.

Аналогичен извод следва да се направи и досежно договор за наем на МПС от 01.07.2016г., в който според жалбоподателя е допусната техническа грешка в годината, доколкото договорът бил сключен на 01.07.2017г., но погрешно е посочена дата 01.07.2016г. И това е така, защото наличието на грешка в датата на наемния договор само по себе си е индиция, че същият и придружаващите го документи са съставени за нуждите на ревизионното производство.

Неоснователна е и тезата, че чл.70, ал.5 от ЗДДС не е приложим в случая, тъй като същият е относим единствено в случаите, когато данъкът въобще не следва да бъде начисляван. Съгласно цитираната разпоредба, „не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно“. Логическото тълкуване на същата води до извод, че това право не е налице във всички случаи на неправомерното начисляване на ДДС, а не само в посочените от „В.П.2.“ЕООД хипотези.

Безспорно установеното от ССЕ обстоятелство, че спорните фактури, по които не е признат данъчен кредит, са осчетоводени от дрежуството и отчитането им отговаря на чл.3 от Закона за счетоводството; че същите са отразени според характера на операцията като разходи за материали и начислен ДДС за покупки; доставени стоки и начислен ДДС за покупки и разходи за придобиване на ДМА и начислен ДДС за покупки; и че тези фактури са вписани в съответните дневници за покупки на жалбоподателя, а извършените плащания са осчетоводени, също не води извод, различен от направения от органите на НАП. Основанието за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури се корени в това, че същите не удостоверяват реално осъществени доставки. Обстоятелството, че доставките са описани документално, не е равнозначно на действителното им осъществяване, поради което и предвид липсата на доказателства за реално извършване на описаните във фактурите доставки, не е налице право на данъчен кредит по тях.

В обобщение на горното съдът намира ревизионния акт в обжалваната му част за издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и в установения от закона срок. РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съдържащите се в него фактически констатации са обосновани със събраните доказателства, което води до извода, че същият съответства на приложимите материално правни разпоредби.

По изложените съображения съдът намира за законосъобразен РА № Р-03002718004470-091-001/25.03.2019 г., в обжалваната му част, с която са установени задължения за внасяне на „В.П.2.“ЕООД по ЗДДС, както следва:

- За данъчен период от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. – главница за внасяне 2470,00 лв. и лихва за внасяне 1197,55 лв.;

- За данъчен период от 01.06.2014г. до 30.06.2014г. – главница за внасяне 4477,12 лв. и лихва за внасяне 2134,52 лв.;

- За данъчен период от 01.07.2014г. до 31.07.2014г. – главница за внасяне 7395,00 лв. и лихва за внасяне 3461,80 лв.;

- За данъчен период от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. – главница за внасяне 31451,97 лв. и лихва за внасяне 14451,89 лв.;

- За данъчен период от 01.09.2014г. до 30.09.2014г. – главница за внасяне 15875,80 лв. и лихва за внасяне 7162,09 лв.;

- За данъчен период от 01.11.2014г. до 30.11.2014г. – главница за внасяне 2880,00 лв. и лихва за внасяне 1250,31 лв.;

- За данъчен период от 01.12.2014г. до 31.12.2014г. – главница за внасяне 3660,00 лв. и лихва за внасяне 1557,36 лв.;

- За данъчен период от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. – главница за внасяне 2895,00 лв. и лихва за внасяне 1206,08 лв.;

- За данъчен период от 01.03.2015г. до 31.03.2015г. – главница за внасяне 3280,00 лв.и лихва за внасяне 1313,57 лв.;

- За данъчен период от 01.06.2015г. до 30.06.2015г. – главница за внасяне 5225,00 лв. и лихва 1960,26 лв.;

- За данъчен период от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. – главница за внасяне 1560,00 лв. и лихва за внасяне 571,80 лв.;

- За данъчен период от 01.08.2015г. до 31.08.2015г. – главница за внасяне 11115,84 лв. и лихва за внасяне 3978,53 лв.;

- За данъчен период от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. – главница за внасяне 27084,38 лв. и лихва за внасяне 9467,78 лв.;

- За данъчен период от 01.10.2015г. до 31.10.2015г. – главница за внасяне 9039,20 лв. и лихва за внасяне 3079,30 лв.;

- За данъчен период от 01.11.2015г. до 30.11.2015г. – главница за внасяне 9306,76 лв. и лихва за внасяне 3095,34 лв.;

- За данъчен период от 01.01.2016г. до 31.01.2016г. – главница за внасяне 800,00 лв. и лихва за внасяне 252,27 лв.;

- За данъчен период от 01.02.2016г. до 29.02.2016г. – главница за внасяне 2760,00 лв. и лихва за внасяне 848,09 лв.;

- За данъчен период от 01.03.2016г. до 31.03.2016г. – главница за внасяне 700,00 лв. и лихва за внасяне 209,06 лв.;

- За данъчен период от 01.07.2016г. до 31.07.2016г. – главница за внасяне 4026,72 лв. и лихва за внасяне 1066,05 лв.;

- За данъчен период от 01.08.2016г. до 31.08.2016г. – главница за внасяне 47318,04 лв. и лихва за внасяне 12119,65 лв.;

- За данъчен период от 01.09.2016г. до 30.09.2016г. – главница за внасяне 55600,00 лв. и лихва за внасяне 13777,55 лв.;

- За данъчен период от 01.10.2016г. до 31.10.2016г. – главница за внасяне 13738,00 лв. и лихва за внасяне 3285,93 лв.;

- За данъчен период от 01.07.2017г. до 31.07.2017г. – главница за внасяне 5550,00 лв. и лихва за внасяне 906,58 лв;

- За данъчен период от 01.08.2017г. до 31.08.2017г. – главница за внасяне 17898,35 лв. и лихва за внасяне 2769,49 лв.;

- За данъчен период от 01.09.2017г. до 30.09.2017г. – главница за внасяне 16559,94 лв. и лихва за внасяне 2419,78 лв.;

- За данъчен период от 01.10.2017г. до 31.10.2017г. – главница за внасяне 13516,20 лв. и лихва за внасяне 1862,38 лв.;

- За данъчен период от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. – главница за внасяне 18928,80 лв. и лихва за внасяне 2450,43 лв.;

- За данъчен период от 01.12.2017г. до 31.12.2017г. – главница за внасяне 8393,50 лв. и лихва за внасяне 1014,29 лв.;

- За данъчен период от 01.03.2018г. до 31.03.2018г. – главница за внасяне 6000,00 лв. и лихва за внасяне 573,38 лв.;

- За данъчен период от 01.04.2018г. до 30.04.2018г. – главница за внасяне 840,00 лв. и лихва за внасяне 73,50 лв.;

на обща стойност : главница за внасяне 350345,62 лева и лихви за внасяне 99516,61 лева.

По изложените съображения подадената срещу РА жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

При този изход на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" – гр. Варна сумата от 7028,62 лева юрисконсултско възнаграждение, определено при съобразяване с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес в размер на 449862,23 лева.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на "В.П.2." ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление *** Стамболийски № 64, представлявано от управителя Н.Н.М., против Ревизионен акт № Р-03002718004470-091-001/25.03.2019 г., издаден от Ш.А.С.- началник на сектор, възложил ревизията и Р.М.М.- главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, органи по приходите в ТД на НАП – гр.Варна, в частта му, с която на дружеството са определени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС в общ размер на 350345,62 лева главница и 99516,61 лева лихви за данъчни периоди м.м.05, 06, 07, 08, 09, 11, 12/2014г.; м.м.01, 03, 06, 07, 08, 09, 10, 11/2015г.; м.м. 01, 02, 03, 07, 08, 09, 10/2016г.; м.м.07, 08, 09, 10, 11, 12/2017г. и м.м. 03, 04/2018г., по доставки, извършени от "А."ЕООД с ЕИК *********, "А.К.Г."ЕООД с ЕИК *********, "В.М."ООД с ЕИК *********, "Н.О.В.А." ЕООД с ЕИК ********* "Т.Л." ЕООД с ЕИК *********, "УА.К.Г." ЕООД с ЕИК ********* и "Х.С." ЕООД с ЕИК *********.

ОСЪЖДА "В.П.2." ЕООД с ЕИК ......., със седалище и адрес на управление *** Стамболийски № 64, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчноосигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 7028,62 лева (седем хиляди двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл. 137 от АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	138
Дата:	24 август 2020 г. (в сила от 8 декември 2020 г.)
Съдия:	Снежина Петкова Чолакова

Дело:	20197270700341
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	9 юли 2019 г.

Решение по дело №341/2019 на Административен съд - Шумен

Съдържание на акта