Определение по дело №177/2022 на Административен съд - Добрич

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ ……………………/19.04.2022 г., град Добрич

 

                                                                                                         

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                                                                              

          като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 177 по описа на Административен съд - Добрич за 2022 г. намира следното :

 

          Производството по делото е образувано по искова молба на Н.А.Н. ***, с ЕГН **********, с която срещу Административен съд – Варна е предявен иск за обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди в размер на 20 лева от незаконосъобразната правораздавателна дейност на съда при постановяване на решение по кнахд № 2450/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.

С определение № 126/25.03.2022 г. съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото поради неговата недопустимост.

С определение № 3590/14.04.2022 г. по адм. д. № 3039/2022 г. по описа на ВАС прекратителното определение на съда е отменено и делото е върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С молба с вх. № 1543 от 14.04.2022 г. ищецът е поискал да му бъде предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство на основание чл. 21, т. 3, във вр. чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от ЗПП поради липса на средства за заплащане на адвокат. Към молбата е приложена декларация относно семейното и материалното положение и имотното състояние на лицето.         

          За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното :    

Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП за предоставянето на правна помощ е необходимо страната да не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокат, да желае да има такъв и интересите на правосъдието да изискват това. В чл. 24, т. 1 от ЗПП е предвидено изрично, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 от ЗПП не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Наличието или липсата на тези предпоставки следва да се преценява с оглед на целта по чл. 3 от ЗПП за гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ.

По делото не е спорно, а това се установява и от приложената към молбата декларация, че ищецът не разполага с достатъчно финансови средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При същите условия той е освободен от заплащане на такси и разноски по производството с предходно определение на съда.  

При това положение и с оглед на желанието на ищеца да има адвокат следва да се приеме, че са налице първите две предпоставки по чл. 23, ал. 2 от ЗПП за предоставяне на правна помощ. Не е налице обаче третата кумулативно изискуема предпоставка на закона – интересите на правосъдието да изискват това.

В случая се касае за съдебно производство по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, във вр. чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Делото подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание, като съгласно чл. 171, ал. 5 от АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Следователно упражняването на правото на защита на ищеца по делото няма да е затруднено поради това, че не е защитаван от адвокат. Това води до извод, че интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. На ищеца е осигурен достъп до правосъдие, който е осъществен съобразно действащия национален закон. Спорът не представлява фактическа или правна сложност, поради което евентуално предоставената правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия.

По тези съображения съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 от ЗПП. Поради това молбата за предоставяне на правна помощ следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.     

Водим от горното, съдът 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н.А.Н. *** за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 177/2022 г. по описа на Административен съд – Добрич.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението.     

 

 

                                  Административен съдия :