РЕШЕНИЕ
№ 3233
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110150086 по описа за 2022 година
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Софийска вода” АД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу П. В. М. за следните суми: 1 525,54 лева,
представляваща главница за предоставени ВиК услуги на ответника за процесния имот
за периода от 17.09.2018 г. до 12.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от
24.03.2022 г. до изплащане на вземането; 132,09 лева, представляваща мораторна лихва
за период от 18.10.2018 г. до 12.07.2020 г., както и 83,15 лева за разноските по делото,
от които: 33,15 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, в което е посочил, че не е собственик на недвижимия имот, че
претенцията е неправилно изчислена, евентуално – че сумата е погасена по давност,
като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК по договор при общи условия
за жилище с адрес: гр. София, ж.к. „. Сочи, че до 22.06.2021 г. ответникът е бил
съсобственик на процесния недвижим имот, заедно с Г В.а М.а, а след тази дата и на
основание съдебно-разделителен протокол Грета М.а е станала изключителен
собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че доколкото за процесния период
ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот, той се явява потребител на
ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК услуги и поради това дължи
заплащане на услугите в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Твърди, че за
периода от 17.09.2018 г. до 12.07.2020 г. по партидата на ответника са начислени за
1
плащане суми за потребление общо в размер на 1525,54 лв. за потребени и начислени с
ежемесечни фактури за периода ВиК услуги. Ищецът претендира установяване
дължимостта на посочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК до погасяването. Моли съдът да установи съществуването на претендираното
вземане така, както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва иска, като твърди, че не е
собственик на процесния недвижим имот, както и че с влязло в сила решение преди
датата на исковия период решението по възлагането на недвижимия имот на Грета
Цанева е влязло в сила. Сочи, че лицето Грета Цанева използвала имота през
процесния период. Оспорва доказателствената стойност на представената справка чрез
отдалечен достъп от имотния регистър. В условията на евентуалност оспорва размера
на иска с твърденията, че ответникът следва да отговаря съобразно квотите си в
съсобствеността. Прави възражение за настъпила погасителна давност за
претендираните вземания за главница и лихва за забава. Оспорва твърдението, че са
издавани ежемесечни фактури за процесния период. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на правоотношение между В и К оператора и ответника, като потребител на
В и К услуги през процесния период; предоставянето от него, респ. получаването от
ответника на претендираните услуги в договорения вид, обем, количество и качество;
стойността на предоставените услуги и изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и К са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Аналогична е
и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Според чл.8, ал.1 и ал.3 от посочената Наредба, получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответен
регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198„о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане
за територията на гр.София. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги
най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им.
Служебно известен на съда е фактът, че Общите условия за получаване на ВиК
услугите са одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, публикувани са
по надлежния ред, както и са поместени на интернет страницата на дружеството. При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен индивидуален
договор между страните за уреждане на отношенията им по повод предоставяните от
ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия за
2
получаване на услугите ВиК от „Софийска вода” АД.
От приетата по делото справка за ответника, издадена от Служба по вписванията –
София, се установява, че под номер 2 от 22.06.2022 г. е вписано съдебно-разделителен
протокол между ответника и лицето Г В.а М.а по отношение на два апартамента,
единият от които процесния. По делото е приет и актът, вписан в Служба по
вписванията на посочената дата, а именно Решение № по описа на СРС. От приетото
съдебно решение се установява, че същото е постановено във фазата по извършване на
делба между съделителите Г В.а М.а и П. В. М., като процесният имот, а именно: ап. ,
находящ се в гр. София, ж.к. „ е поставен на осн. чл. 353 ГПК в изключителен дял на Г
В.а Ц. Видно от извършеното отбелязване върху съдебното решение, същото е влязло в
законна сила на 15.11.2019 г. Ето защо, считано от тази дата ответникът П. М. не е
собственик на процесния имот, като искането за присъждане на потребени ВиК услуги
след тази дата е неоснователно поради липса на облигационно правоотношение между
страните. По делото действително не е представен актът, от който да се установи,
считано от коя дата ответникът П. М. е придобил собствеността върху имота. От
представеното съдебно решение обаче се установява, че делба за процесния имот
между П. М. и Г М.а е допусната с решение № II- г. по посоченото гр. дело при права –
по ½ ид. част за всекиго от тях. Постановеното и влязло в сила съдебно решение, което
уважава заявен конститутивен иск по чл. 34, ал. 1 ЗС, е производен способ за
придобиване на вещни права. Постановеното и влязло в сила съдебно решение, което
уважава заявено искане с материално основание чл. 34, ал. 1 ЗС, се ползва освен със
сила на пресъдено нещо. Ето защо се налага изводът, че към момента на допускане на
делбата /2014 г./, до момента на нейното извършване /15.11.2019 г./, ответникът П. М. е
притежавал ½ част от процесния имот.
От заключението на комплексната съдебно техническа и счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
процесният апартамент е законно присъединен към инфраструктурата, експлоатирана
от „Софийска вода“ АД, като дружеството е доставяло ВиК услуги в имота в
процесния период. Посочено е, че разходът на вода е изчисляван на база чл. 25, ал. 8
вр. чл. 49 от Общите условия, като е посочено, че начисляваното месечно потребление
на обитател е 12 куб. м., като през целия исков период е начислявано потребление от
12 куб. м. Посочено е, че фактурираното количество е правилно изчислено, а именно:
616,71 куб. м., от които 551,54 куб. м. по изчисления на база и 65,17 куб. м. дял от
общото потребление.
От заключението, в неговата счетоводна част, се установява, че стойността на
предоставените в исковия период услуги възлиза на сумата от 1525,54 лева, като
същата е определена в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от
КЕВР цени. Изчислено е от вещото лице, че непогасените суми в процесния период са
в размер от 1525,54 лева главница и 132,09 лева лихва за забава, изчислена в 30-дневен
срок след датата на фактуриране до посочения краен период от ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника са
доставяни ВиК услуги съобразно уговореното, като доставените количества са
измервани коректно. Посочи се, че ответникът отговаря за претендираните вземания,
включени в процесния период, считано до 14.11.2019 г. вкл., тъй като от 15.11.2019 г.
не е бил собственик на имота. Освен това отговаря за ½ част от дълга, тъй като се
установи, че е притежавал собствеността върху ½ ид. част от имота. Следва да се даде
отговор на въпроса, какво е количеството потребени ВиК услуги, за които се дължи
заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за
погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.03.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 24.03.2019 г., са
погасени по давност.
Налага се извод, че ответникът отговаря за ½ част от процесните задължения за
част от процесния период /от 24.03.2019 г. до 14.11.2019 г./. В приложената към
експертното заключение таблица /л. 45/ са отразени всички издадени от ищцовото
дружество фактури, както и потребление за какъв отчетен период включва всяка от тях.
За периода, за който може да бъде ангажирана отговорността на ответника, са издадени
8 фактури на обща стойност 563,97 лева, като ½ част от задължението се равнява на
сумата от 281,99 лева, до който размер следва да бъде уважен искът, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
погасяване на задължението. Искът следва да бъде отхвърлен за периода от 17.09.2018
г. до 23.03.2019 г. и за периода от 15.11.2019 г. до 12.07.2020 г., както и за горницата до
пълния предявен размер от 1525,54 лева като неоснователен.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед изводите за частична основателност на главната искова
претенция, следва да бъде разгледана и акцесорната такава. Моментът на забавата в
случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно приложимите ОУ,
потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им. В този смисъл, и
съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на
цитираните разпоредби на ОУ, без да е било нужно да бъде канен от ищеца.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребените ВиК услуги за периода, погасен по давност, нито за периода, за който се
установи, че ответникът не е бил собственик на имота.
Установи се от експертното заключение, че размерът на лихвата за забава,
дължима в непогасения по давност и в който период ответникът е бил съсобственик на
имота /периодът от 24.03.2019 г. до 14.11.2019 г./ възлиза на сумата от 40,49 лева. ½
част от тази сума се равнява на 20,25 лева, като до този размер искът следва да бъде
уважен. За горницата до пълния предявен размер от 132,09 лева, както и за периодите
от 18.10.2018 г. до 23.03.2019 г. и за периода от 15.11.2019 г. до 12.07.2020 г. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 118,65 лева разноски в производството,
4
пропорционално на уважената част от исковете, включващи държавна такса,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение при първоначално
определен от съда размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ответника
възнаграждение за адвокат, което е основателно. Делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, поради което следва да бъде определен минимално предвиденият в
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размер. Съгласно Определение № 29 от 20.01.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК, когато с една искова молба са предявени от
един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми
искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Минимално
дължимият размер на адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 465,76 лева. На
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответника сумата от 380,84 лева, пропорционално на отхвърлената част на исковете.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 33,15 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 15,16 лева.
Минимално дължимото възнаграждение за адвокат съобразно относимата
редакция на Наредба № 1/2004 г. на ВАдС към момента на реализираната защита от
процесуалния представител на длъжника в заповедното производство е в размер на
сумата от 300 лева. Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответника сумата от 245,30 лева разноски в заповедното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че П. В. М., ЕГН
********** дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумите по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 12.04.2022 г. по ч. гр.
дело № 15276/2022 г. по описа на СРС, 33 състав, както следва:
- 281,99 лева на осн. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ,
представляваща цена на доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: гр. София,
ж.к. „ за периода от 24.03.2019 г. до 14.11.2019 г., ведно със законна лихва от
24.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния предявен размер от 1525,54 лева и за периодите от 17.09.2018 г.
до 23.03.2019 г. и от 15.11.2019 г. до 12.07.2020 г. като неоснователен;
- 20,25 лева на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главницата за периода от 24.03.2019 г. до 14.11.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 132,09 лева и за
периодите от 18.10.2018 г. до 23.03.2019 г. и от 15.11.2019 г. до 12.07.2020 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. В. М., ЕГН ********** да заплати
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ********* сумата от 118,65 лева, представляваща
5
направени разноски по гр. дело № 50086/2022 г. по описа на СРС, както и сумата от
15,16 лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 15276/2022 г. по описа на СРС,
пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Софийска вода“ АД, ЕИК *********
да заплати на П. В. М., ЕГН ********** сумата от 380,84 лева, представляваща
направени разноски по гр. дело № 50086/2022 г. по описа на СРС, както и сумата от
245,30 лева, представляваща разноски по ч. гр. дело № 15276/2022 г. по описа на СРС,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6