Определение по дело №245/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 29/28.02.2011 г., постановено по гр. д. № 1573/2010 г., Кърджалийският районен съд осъдил "У.- с." Е.- К. да заплати на И. Г. В. сумата в размер на 481.70 лв., от които 444.75 лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. септември, октомври и ноември 2009 г., както и мораторната лихва в размер на 36.95 лв. върху неизплатената част от трудовото възнаграждение за м. септември, октомври ноември 2009 г., като е отхвърлил предявените искове по чл. 124 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД за разликата до пълния им предявен размер. С решението съдът е признал за недоказано оспорването истинността на РКО с дата 07.09.2009 г. за сумата от 1050 лв., подписан от И. Г. В.. Присъдил е и разноски.

Жалбодателят И. Г. В. е останал недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 124 от КТ за разликата от 481.70 лв. до пълния предявен размер от 1998.48 лв. и иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за разликата от 36.95 лв. до пълния предявен размер от 213.70 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 391.12 лв. по компенсация. Обжалва решението в тези му части с молба да бъде отменено като необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде постановено друго решение, с което ответното дружество бъде осъдено да му заплати сумата в размер на 1998.48 лв., представляваща брутното му трудово възнаграждение за м. юли, август, септември, октомври и ноември 2009 г., както и 213.70 лв., представляващи обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение. Претендира законната лихва върху исковете, считано от предявяването им до окончателното изплащане на сумите, както и разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа като пълномощникът на жалбодателя уточнява, че решението се обжалва в отхвърлителната му част, но в петитума била допусната техническа грешка и записани като претенции сумите по исковата молба, без да са приспаднати тези, присъдени с решението. Поискана е поправка на техническа грешка като вместо сумата в размер на 1998.48 лв. да се чете 1506.78 лв., както и вместо 213.70 лв. да се чете 176.75 лв., която съдът с определение в съдебно заседание е допуснал.

От ответника по жалбата е постъпил отговор, с който оспорва обстоятелствата във въззивната жалба и моли да се остави в сила атакуваното решение.

Въззивният съд при извършената преценка на събраните доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на съда са следните:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание 128 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 124 от КТ и такъв по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че до 23.12.2009 г. бил в трудови правоотношения с ответника „У.- с." Е.- К. Изпълнявал трудовите си задължения, но работодателят не му изплатил трудовото възнаграждение за м. юли 2009 г.- 700 лв., част от трудовото възнаграждение за м. август 2009 г.- 216.66 лв., за м. септември 2009 г.- 533.33 лв., за м. октомври 2009 г.- 381.82 лв. и за м. ноември 2009 г.- 166.67 лв., или всичко в общ размер от 1988.48 лв. Претендира и мораторна лихва за забава в размер на 213.70 лв. върху посочените суми, като е конкретизирал периодите от време. Моли ответникът „У.- с." Е. гр. К. да бъде осъден да му заплати сумите, а главницата, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и деловодни разноски.

В писмен отговор ответникът частично оспорва предявените искове, като твърди, че е заплатил авансово на ищеца сумата в размер на 200 лв. за м. юли 2009 г. и сумата в размер на 100 лв. за м. август 2009 г., които суми следвало да бъдат приспаднати от претендираните възнаграждения за тези периоди. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава по смисъла на чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, поддържа че била налице забава по отношение на кредитора- ищец на основание чл. 95 от ЗЗД.

От фактическа страна съдът приема следното:

От приложените по делото заповед № 154/14.07.2009 г., трудова книжка на ищеца, допълнително споразумение №1/01.09.2009 г., извлечение от ведомост за заплати се установява, че И. Г. В. и ответникът „У.- с." Е.- К. били в трудови правоотношения до 23.12.2009 г. От писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице К. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, което съдът приема частично, се установява, че работодателят не е изплатил на ищеца следващото му се трудово възнаграждение за м. юли 2009 г.- 548.10 лв., за м. август 2009 г.- 447.02 лв., за м. септември 2009 г.- 420.93 лв., за м. октомври 2009 г.- 305.33 лв. и за м. ноември 2009 г.- 123.37 лв., или всичко в общ размер на 1844.75 лв. От заключението на вещото лице се установява още, че на ищеца са били изплатени 250 лв. на 08.09.2009 г. по авансов опис, на който има положен негов подпис, представляващи част от дължимата на същия сума за месец юли, както и 100 лв. срещу подпис по авансов отчет за м. август 2009 г., които суми следва да се приспаднат от общо дължимата на ищеца сума. Така, след приспадане на сумите, получени авансово в размер общо на 350 лв., на ищеца остава дължима от ответника сума в размер на 1494.75 лв. Съдът приема, че дължимите на ищеца суми следва да се присъдят като остатък след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски, тъй като при иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ може да се присъди или брутното трудово възнаграждение, или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки.

Тази инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд, че с оглед приложения към делото ордер от 07.09.2009 г. /л. 37 от гр. д. № 1573/2010 г. на КРС/ и заключението на вещото лице К., следвало да се приеме, че сумата по ордера в размер на 1050 лв., представлявала изплатени на ищеца трудови възнаграждения за претендираните периоди от време. В посочената част съдът не кредитира заключението на вещото лице К. по следните съображения: Безспорно, работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати, които са част от счетоводните му книги, трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения труд като ежемесечно разнася и вписва срещу имената им, съответното възнаграждение. С вписването, работодателят признава, че дължи съответното възнаграждение, заявява го официално и то е установено, лисквидно и изискуемо. От друга страна, за да бъде уважен искът за присъждане на трудово възнаграждение, в тежест на работника е да докаже по основание и размер своето вземане към работодателя като посочи доказателства за наличие на трудово правоотношение и за неговия размер. Като отрицателен факт обаче, не подлежи на доказване от работника обстоятелството, че възнаграждението за положения труд, не му е изплатено от работодателя. Ако последният навежда такива твърдения, в негова тежест е да докаже изплащането на падежа на дължимото трудово възнаграждение и то по установения ред. Съгласно императивната разпоредба на чл. 270 от Кодекса на труда, уреждаща мястото и сроковете за изплащане на трудовото възнаграждение, последното се изплаща в предприятието, където се извършва работата, изплаща се авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго- в случая предвид приложеното по делото допълнително споразумение към трудов договор, било уговорено трудовото възнаграждение да се изплаща на 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. В ал. 3 на сочената разпоредба са предвидени няколко начина за изплащане на трудовото възнаграждение- лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя- на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Във всички изброени случаи плащането се документира по надлежния ред. В конкретния случай, не се спори, че страните са били в трудови правоотношения, които били прекратени на 23.12.2009 г. По делото обаче, не се установява трудовото възнаграждение на жалбодателя за претендираните периоди от време, да е било изплатено по един от посочените начини. Напротив, категорично се установява, че във ведомостта за заплати за посочените месеци, освен, че не е направено отбелязване за изплащане на трудовото възнаграждение чрез процесния ордер от 07.09.2009 г., или друг документ, но липсва и подпис на работника. Освен това, ордера, представен от ответника и за който се твърди, че сумата по него представлява дължимата заплата за процесния период, не е редовен от външна страна и от същия не се установява по категоричен начин, че сумата от 1050 лв. представлява именно дължимата и получена от работника заплата за месеците юли, август и септември 2009 г. Обстоятелството, че вещото лице проверило хронологичния документо- оборот и касовата книга и установило, че към ордера, бил прикачен мемориален ордер, в който фигурирало името на ищеца и в него сумата от 1050 лв. била раздробена на три части и записано „окончателно плащане на заплата за месец юли, окончателно плащане на заплата за месец август”, не променя извода, че липсва фактическо изплащане на дължимото на ищеца трудово възнаграждение в посочения по- горе размер и за посочения период. Не променя този извод и обстоятелството, че ответникът подал до НАП декларация образец 6, още повече, че осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат, както върху получените, така и върху начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения и неначислените месечни възнаграждения.

Относно откритото производство по оспорване истинността на процесния РКС, следва да се посочи, че същият като частен свидетелстващ документ се ползва с формална, но не и с материална доказателствена сила. Поначало не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила данните, за които документа свидетелства и неговата достоверност следва да се преценява във връзка с всички доказателства по делото. Доказателствена му сила е обусловена от това дали е съставен по реда и във формата, изискуема от Закона за счетоводството и дали е съставен от лица, притежаващи съответното образование, квалификация и пр. В конкретния случай, представения РКС, освен че не представлява официален документ по смисъла на закона, дори не притежава доказателствената сила на счетоводен документ като частен свидетелстващ документ, тъй като не съдържа най- малкото имената на съставителя и подписа му, а и всички останали изискуеми реквизити. Безспорно е, че от заключението на вещото лице- графолог, се установява, че подписа на получател на сумата по ордера, е на ищеца по делото, но с оглед изложеното по- горе и всички останали доказателства по делото, не може да се приеме като безспорно установено, че сумата по РКО, представлява изплатени трудови възнаграждения на ищеца. Обстоятелството, че работодателят подал декларация образец 6 за изплатени заплати на всички работници, не доказва, че действително и реално заплатите са били изплатени на работниците и конкретно- на жалбодателя. И след като по делото не се установява по безспорен начин произхода на сумата по РКО и дали тя е елемент от трудовия договор, и представлява ли трудово възнаграждение или се базира на други отношения между работника и работодателя, то исковете са поначало основателни.

С оглед на изложеното и след като първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 481.70 лв., от които 444.75 лв., представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. септември 2009 г.- 16.45 лв., за м. октомври 2009 г.- 305.33 лв. и за м. ноември в размер на 123.37 лв., както и мораторна лихва в размер на 36.95 лв. върху неизплатената част от трудово възнаграждение за м. септември, октомври и ноември 2009 г., то тази инстанция следва да отмени решението като неправилно в частта, с която иска за неплатени трудови възнаграждения е отхвърлен за разликата от 444.75 лв. до 1494.75 лв. като се присъди на ищеца допълнително за неплатени трудови възнаграждения за м. юли, август и част от м. септември 2009 г., и сумата 1050 лв. Както вече се посочи, в случая съдът следва да присъди остатъка от чистата сума за получаване след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски. Следва решението да се отмени и в частта, с която иска за мораторни лихви е отхвърлен от 36.95 лв. до 145.21 лв., като иска следва да се уважи и за разликата в размер на 108.36 лв. на основание чл. 86 от ЗЗД.

Решението в останалата му част като правилно следва да се потвърди.

Несъстоятелен и неподкрепен с доказателства е довода на ответника по жалбата, че била налице забава по смисъла на чл. 95 от ЗЗД.

При този изход на делото, следва да се отмени решението и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 391.12 лв. Вместо това, следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца разноски по компенсация в размер на 128.10 лв., а по сметка на КОС- 50 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 29/28.02.2011 г., постановено по гр. д. № 1573/2010 г. по описа на Кърджалийският районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявеÝите от И. Г. В. от гр. К. искове против "У.- с." Е.- К. за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл. 128 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 124 от КТ за разликата от 444.75 лв. до 1494.75 лв., както и иска за мораторна лихва на основание чл. 86 от ЗЗД за разликата от 36.95 лв. до 145.31 лв., както и в частта, в с която И. Г. В. е осъден да заплати на „У.- с.” Е.- К. разноски в размер на 391.12 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:.

ОСЪЖДА „У.- С." Е. със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "С. С." № *, представлявано от Н. Д. Н., да заплати на И. Г. В. от гр. К. с ЕГН *, със съдебен адрес на призоваване гр. К., бул. "Б.", бл. "А.", ап. * адв. Н. М. допълнително сумата в размер на 1050 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. юли, август и септември 2009 г., както и сумата в размер на 108.36 лв., представляваща дължима мораторна лихва върху неизплатените трудови възнаграждения, както разноски по компенсация в размер на 128.10 лв.

ОСЪЖДА „У.- С." Е. със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "С. С." № *, представлявано от Н. Д. Н., да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд 50 лв. за възнаграждение за вещо лице.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/