№ 86
гр. Габрово, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20224200200344 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по искане за признаване и изпълнение на решение, постановено в
Република Австрия срещу българския гражданин М. К. М. от гр. Трявна, с което му е
наложена финансова санкция. Молбата се придружава от Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
плащане на финансова санкция с рег. № BH-ND/03/171000005475/17, постановено от
несъдебен орган - Bezirkhauptmannschaft Neusiedl am See. Претендира се съдът да
упражни правомощията си, като признание решението за налагане на санкцията.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита, че са изпълнени
изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.
Засегнатото лице М. М. се явява лично в съдебно заседание. Оспорва искането,
като заявява, че няма спомен кое лице се е движело в Австрия със собственото му
ремарке за лек автомобил, тъй като било възможно това да е бил той или някой друг,
на когото е предоставил превозното средство. Отрича да му връчвано решението на
чуждия несъдебен орган по начина, посочен в Удостоверението.
1
Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Окръжен съд – Габрово е компетентен да се произнесе по признаването и
изпълнението на решението, тъй като засегнатото лице има местоживеене в района на
съда.
Засегнатото лице М. К. М. е български гражданин, роден на 01.04.1967 г. в гр.
Трявна, с постоянен и настоящ адрес в гр. Трявна, ул. „.....“ № 136.
В постъпилото Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета е посочено, че на 06.11.2019 г., в Република Австрия, от несъдебен орган
(Bezirkhauptmannschaft Neusiedl am See), срещу засегнатото лице М. М. е постановено
Решение № BH-ND/03/171000005475/17 за налагане на финансова санкция. Същото
решение е влязло в сила на 03.01.2020 г. Деянието, за което е наложена санкцията, се
изразява в това, че на 05.02.2017 г., 22:56 часа, в населено място: Neusiedl am See, A4,
Strkm 46,130,Fahrtrichtung Wien, с описаното превозно средство с рег. № ЕВ3472ЕА
(BG), заинтересованото лице е извършила нарушение „превишаване на скоростта“.
Пояснено е, че разрешената максимална скорост е 80 км/ч; измерено превишаване на
скоростта (след изваждане на допустимата погрешност на измерването): 21 км/ч.
Нарушението е квалифицирано по § 98 Abs. 1 KFG i.V.m. § 58 Abs. 1 Zif. 2 lit. e KDV; §
134 Abs. 1 KFG от австрийското законодателство. Паричната сума, която е наложена с
решението като санкция за извършеното административно нарушение е 95 евро и 10
евро разходи по производството, или общо 105 евро.
Съдът приема, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт
за налагане на задълЖ.е за плащане на финансова санкция в размер на 105 евро. Актът
за налагане на задълЖ.ята попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗПИИРКОРНФС.
Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е
представено по делото в образец с превод на български език, издадено от
компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма,
съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.
Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на
решението за налагане на финансова санкция.
В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото
деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и
изпълняващата.
Съдът констатира, че деянието е извършено на 05.02.2017 г. Същото съставлява
административно нарушение и по българския ЗДвП, което се наказва с наказание
глоба. От това следва, че към настоящия момент е изтекла абсолютната давност по
2
българското законодателство (чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК) за провеждане
на производство с наказателен характер, каквото е разглежданото. На следващо място,
решението на австрийския несъдебен орган е влязло в сила на 03.01.2020 г., от което се
налага извод, че е изтекла изпълнителската давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, но
все още не е изтекла предвидената по българското законодателство тригодишна
абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3,
вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието
за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по
българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да
се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Процесното деяние не е подсъдно на
българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на
чл. 4 от ЗАНН. Следователно не е налице и това факултативно основание за отказ.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което
да прави изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние,
което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на
територията на Република България или е било извършено извън територията на
издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото
лице не изключва отговорността му. Съдът намира, че не е налице и факултативното
основание за отказ по чл. 35, т. 10 от Закона. Видно е от Удостоверението, че в него се
съдържа информация за спазване на условията съобразно законодателството на
издаващата държава, като заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване
и сроковете за обжалване на решението; решението му е било връчено на 04.12.2019 г.;
лицето не е поискало повторно разглеждане или обжалване в приложимия за целта
срок.
Настоящият състав намира за неоснователни възраЖ.ята на засегнатото лице.
Извън компетентността на настоящия съд е да преразглежда по същество решението на
чуждия несъдебен орган, съответно да събира доказателства за обстоятелствата на
извършване на деянието, включително да установява кое точно е лицето, което се е
движело в Австрия на посочените в Удостоверението дата, място и превозно средство.
Не подлежи на преразглеждане от настоящия съд и удостоверената от издаващия орган
дата на връчване на решението на засегнатото лице. Принципно полоЖ.е, че
процедурите по признава на решенията на чуждите съдебни или несъдебни органи се
гради на взаимното доверие между държавите членки на ЕС. В случая не са налице
абсолютните или факултативните основания за отказ от признаване за изпълнение на
решението. Друг е въпросът, че най-вероятно на 03.01.2023 г. предстои да изтече
абсолютната давност на наказателно преследване по австрийското законодателство.
При такова развития обаче, суверенно право на издаващия орган е да поиска
прекратяване на производството в България.
3
След преценка на излоЖ.те обстоятелства съдът намира, че са налице
условията на чл. 30, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС за признаване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 8 съдът следва да определи размера на паричното
задълЖ.е в левова равностойност според съотношението евро/български лев към деня
на постановяване на решението. Размерът на наложената с решението парична санкция
е 105 евро, чиято левова равностойност е 205,36 лв.
По излоЖ.те съобраЖ.я и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 7, т. 1
от ЗПИИРКОРНФС, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № BH-ND/03/171000005475/17 за налагане на
финансова санкция, постановено на 06.11.2019 г. от несъдебен орган в Република
Австрия (Bezirkhauptmannschaft Neusiedl am See), влязло в сила на 03.01.2020 г., с
което на българския гражданин М. К. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в гр. Трявна, ул. ..... № 136 е наложена финансова санкция в общ размер на 105
евро (95 евро глоба и 10 евро разходи по производството), равностойни на 205,36
(двеста и пет лева и 36 ст.) лева, за извършено административно нарушение на
правилата за двиЖ.е по пътищата на Република Австрия.
Препис от настоящото решение, след влизането му в сила, да се изпрати на
НАП – офис Габрово, за изпълнение.
Да се уведоми, на основание чл. 38 от ЗПИИРКОРНФС, компетентният орган
на издаващата държава, който отговаря за изпълнение на решението - AUSTRIA,
Bezirkshauptmannschaft Gussing, Hauptstrasse 1, A-7540 Gussing, като копие от
уведомлението да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4