Р Е Ш
Е Н И Е
№ 116
гр. Русе, 10.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание, на трети юли, през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
**: Юлиян Стаменов
** : Александър
И.
Ралица
Герасимова
с участието на секретар
С.П., в присъствието на прокурора Валентина Личева, след като разгледа
докладваното от съдията Стаменов в.н.о.х. дело № 377/2014 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производство по гл. XXI от НПК.
С присъда от 31.03.2013 г.
Русенският районен съд е ангажирал наказателната отговорност за престъпления и е осъдил на наказания
подсъдимите както следва:
1. С.Г.С. –
по чл.202, ал.1,
т.1 във вр. чл.201вр. с чл.20 ал.2 от НК,
за това, че на 05 април 2013 год. в
гр.Д., в съучастие с М.К.Т. като извършител в качеството си на д. - ** - ** при
** - Д. и ** на ** определена със *** № ** от 27.03.2013 год. на ** гр.Д. е
присвоил чужди движими вещи: *****
като за улесняването на присвояването е извършил и друго престъпление за което по закон не се предвижда по - тежко
наказание:
на същата дата и място в съучастие
с М.К.Т. като извършител в качеството на ** в кръга на ** си съставил официален документ, в който е удостоверил неверни обстоятелства
с цел да бъде използван този документ като доказателство за тия
обстоятелства, като
съзнателно
удостоверил в ** с дата 05.04.2013 год. с рег.№ ***** от
05.04.2013 год. за у. на веществени доказателства представляващи неакцизни
стоки, че веществените доказателства по присъда № 26 от 28.11.2012 год. по НОХД
№ 967/2010 год.по описа на Д.ки районен съд са у.
чрез нарязване и
на същата дата и място, сам в
качеството на д. в кръга на ** си е съставил
официален документ в който е
удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде използван тоя документ като
доказателство за тия обстоятелства, а именно: ***** по досъдебно
производство № 64 / 2009г. по описа на С. - гр.Д. - престъпление по чл.311,
ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, като присвоените вещи
са *** по силата на присъда № 26/2012г. на Районен съд – Д., на обща стойност
1 027,40 лева ( хиляда двадесет и седем лева и четиридесет стотинки),
на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА с отлагане на изтърпяването по реда на чл.ц
66 ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и лишаване от правата по чл.
37 т. 6 и 7 да заема **, свързана с **
на чуждо имущество да упражнява професия или дейност, свързана с ** на чуждо
имущество, за срокове от по една година от ЕДНА ГОДИНА.
2. М.К.Т. –
по чл.202, ал.1,
т.1 във вр. чл.201вр. с чл.20 ал.2 от НК,
за това, че на 05 април 2013 год. в
гр.Д., в съучастие със С.Г.С.,
като извършител в качеството си на **. - ** - *** при ** - Д. и *** на **
определена със *** № ** от 27.03.2013 год. на ** гр.Д. е присвоила чужди
движими вещи /гореописаните за подс. С./, връчени й в това й
качество да ги унищожи,
като за улесняването на
присвояването е извършила и друго престъпление за което по закон не се
предвижда по - тежко наказание:
на 05 април 2013 год. в гр.Д. в
съучастие със С.Г.С., като
извършител в качеството на д. в кръга на ** си съставила официален документ, в който е удостоверила неверни
обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за
тия обстоятелства,
като съзнателно удостоверила в ** с дата 05.04.2013 год. с рег.№ *****
от 05.04.2013 год. за у. на веществени доказателства представляващи неакцизни
стоки, че веществените доказателства по присъда № 26 от 28.11.2012 год. по НОХД
№ 967/2010 год.по описа на Д.ки районен съд са у.
чрез нарязване - престъпление по чл.311, ал.1 във вр.
чл.20, ал.2 от НК, като присвоените вещи са *** по силата на присъда №
26/2012г. на Районен съд – Д., на обща стойност 1 027,40 лева ( хиляда
двадесет и седем лева и четиридесет стотинки)
на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА – условно, с тригодишен изпитателен срок – и
лишаване от правата по чл. 37 т. 6 и 7 от НК да заема **, свързана с ** на
чуждо имущество и да упражнява професия или дейност, свързана с ** на чуждо
имущество, за срокове от по ЕДНА ГОДИНА.
Постановено е и отнемане на
основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК послужилия за осъществяването на
престъплението лек автомобил **, с рег.№ **, собственост на М.К.Т..
Със същата присъда са признати за невинни и оправдани подсъдимите по
обвиненията в престъпления както следва:
3.
Д.И.Д. -
по чл.202, ал.1,
т.1 във вр. чл.201вр. с чл.20 ал.2 от НК /съучастие като съизвършител
с подс. С. и Т./
за това, че на 05 април 2013 год. в
гр.Д., в съучастие със С.Г.С., Д.Г.Д.
и М.К.Т. като извършител в качеството си на д. - ** - *** при ** - Д. и *** на **
определена със *** № ** от 27.03.2013 год. на ** гр.Д. е присвоил чужди движими
вещи: ****, като за улесняването на присвояването е извършил и друго
престъпление за което по закон не се предвижда по - тежко наказание: на 05
април 2013 год. в гр.Д. в съучастие със С.Г.С.,
Д.Г.Д. и М.К.Т. като извършител в качеството на д. в кръга на ** си съставил
официален документ, в който е удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тия обстоятелства, като
съзнателно удостоверил в ** с дата 05.04.2013 год. с рег.№ ***** от 05.04.2013
год. за у. на веществени доказателства представляващи неакцизни стоки, че
веществените доказателства по присъда № 26 от 28.11.2012 год. по НОХД №
967/2010 год.по описа на Д.ки районен съд са у. чрез
нарязване - престъпление по чл.311, ал.1 във вр.
чл.20, ал.2 от НК, като присвоените вещи са *** по силата на присъда №
26/2012г. на Районен съд – Д., на обща стойност 3 486.30( три хиляди
четиристотин осемдесет и шест лева и тридесет стотинки) лева.
4. Д.Г.Д. –
по чл.202, ал.1, т.1 във вр. чл.201вр. с чл.20 ал.2 от НК /съучастие като съизвършители с подсъдимите С. и Т./
за това, че на 05 април 2013 год. в
гр.Д., в съучастие със С.Г.С., Д.И.Д.
и М.К.Т. като извършител в качеството си на д. - ** - ** *** при ** - Д. и ***
на ** определена със *** № ** от 27.03.2013 год. на ** гр.Д. е присвоил чужди
движими вещи:*****, като за улесняването на
присвояването е извършил и друго престъпление за което по закон не се предвижда
по - тежко наказание: на 05 април 2013 год. в гр.Д. в съучастие със С.Г.С., Д.И.Д. и М.К.Т. като
извършител в качеството на д. в кръга на ** си съставил официален документ, в
който е удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ
като доказателство за тия обстоятелства, като съзнателно удостоверил в ** с
дата 05.04.2013 год. с рег.№ ***** от 05.04.2013 год. за у. на веществени
доказателства представляващи неакцизни стоки, че веществените доказателства по
присъда № 26 от 28.11.2012 год. по НОХД № 967/2010 год.по описа на Д.ки районен съд са у. чрез нарязване - престъпление по
чл.311, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, като
присвоените вещи са *** по силата на присъда № 26/2012г. на Районен съд – Д.,
на обща стойност 3 486.30( три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и
тридесет стотинки) лева.
Със същата присъда подсъдимите М.К.Т. и С.Г.С. са признати за невинни и оправдани по
обвинението в частите му за съучастие като съизвършители
с подсъдимите Д.И.Д. и Д.Г.Д., както и за част от процесните вещи, които не саустановени при огледа на веществените доказателства по
делото.
Присъдата
в оправдателните и части е протестирана от
прокурор в РРС В. Д. с конкретизирани оплаквания за необоснованост и
незаконосъобразност по подробно изложени съображения: неправилно съдът приел
липса на съставомерен умисъл у всеки от подсъдимите
към улесняващото документно престъпление по чл. 311 ал. 1 от НК, както и липса
на обективния съставомерния признак на вмененото им
присвояване - „разпореждане“ в свой или чужд интерес; съдът не съобразил правнозначимия факт, че към момента на съставянето на кП., в който било удостоверено у. на процесните вещи те още
не били у., което го прави с невярно съдържание; неправилно съдът приел, че
само подсъдимите Д. И. Д. и Д. Г. Д. не са осъществили улесняващото документно
престъпление; неправилно съдът приел, че подсъдимите Д. И. Д. и Д. Г. Д. не са
осъществили признаците от състава на ***; съдът не отчел противоречивите им
обяснения, както и това, че им е било наредено от *** – св. С. – стриктно да
изпълнят *** за у. на вещите, че са съчетали действията си с тези на подс. С., че не са се възползували
от възможността да преустановят участието си в престъпната дейност и че
очевидно са действували с намерението след
пренасянето на вещите в дома на подс. С. да си ги
поделят. Иска се отмяна на присъдата в оправдателните й части по отношение на
подсъдимите Д. И. Д. и Д. Г. Д., както и /в допълнителните съображения към
протеста/ по отношение на подсъдимите С. и Т. досежно съучастието им с тези
двамата и постановяване на осъдителна присъда в съответствие с обвинителната
теза от първата инстанция.
Присъдата
е обжалвана в осъдителните й части от защитника адв.
Б. на подсъдимите С. и Т., с развити допълнителни съображения от другия им
защитник – адв. Д.. Оплакванията в жалбата следва да
се субсумират като такива за /изрично и в правнологически план на база доводите на жалбоподателите/
незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните
правила относно събирането и анализа на доказателствата по делото и формирането
на решаващата воля на съда, както и евентуално такова за явна несправедливост
на наказанията. Изложени са подробни съображения: просъдата
е постановена въз основа на предположение и при игнориране на съществена част
от доказателствения материал; незаконосъобразно е прието качество „д.“ на всеки
от подсъдимите“ при нередовно връчване на процесната *** на Д.-Д. за
назначаването им като ** на **та за у. на процесните вещи; не е налице никой от
обективните съставомерни признаци „**“ или „**“ на процесните вещи;
незаконосъобразно процесната ** до Д.-Д. от подс. С. с
недовършен фактически състав /подпис от С./е третирана като официален документ;
липсва умисъл за осъществяване на д. у подсъдимите; при липса на указани в
процесната *** начин, дата и място на у.то на процесните вещи отнасянето им в
дома на подсъдимия С. въобще не е нарушение; предстояли два неработни дни, през
които достъпът до помещенията на О.-Д. с вещите бил обективно невъзможен;
подсъдимите не са прикривали действията си по пренасяне на вещите; съдът не
съобразил противоречията в обясненията на подс. Д. И.
Д. и Д. Г. Д. дадени в съдебно заседание и на досъдебното производство, не
изложил съображения защо кредитира като достоверни първите. Иска се отмяна на
присъдата в осъдителните й части и постановяване на оправдателна такава. Иска
се отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава.
В съдебно
заседание протестът и жалбите се поддържат. Всяка от страните счита
оплакванията на противната за неоснователни.
След като
прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните и независимо от
последните служебно провери изцяло правилността на първоинстанционния съдебен
акт, въззивната инстанция прие следното:
Протестът
и жалбата са процесуално допустими като подадени от оправомощени
за това страни, при спазване на законоустановените с
НПК срок, ред и форма.
Основателността
им по същество не може да бъде окончателно пререшена в настоящото въззивно
производство поради констатираните от инстанцията съществени нарушения на
процесуалните правила както в първоинстанционното, така и на досъдебното
производство, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите и другите
страни в процеса и основни принципи в наказателния процес.
Първоинстанционният
съд съдът е приел следната, припокриваща се изцяло със заявената от обвинението
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
В
инкриминирания период подсъдимите работели след надлежно назначаване като *****
при О.-Д.: С. – „***** при *** „*****“, Т. – „*****“ в „***** *****“-Д. и Д.И.Д.
и Д.Г. Д. – „***** ***** в *** „*****“.
С присъда
№ 26/28.11.2012 г. по н.о.х.д. 967/2010 г. на Рс-Д. било постановено отнемане в
полза на държавата и у. като предмет на престъпление по чл. 182б от НК на
гореописаните вещи – *****
Със *** №
*****/27.03.2013 г. Д.-Д. определил ** за извършване на у.то, като назначил за
нейни ** четиримата подсъдими, а подс. С. – като **.
В *** бил посочен кроен срок за у.то 19.04.2013 г. и указано съобразяване с м.
№ **/24.03.2011 г. за организация о контрол по у. на *****ва,
представляващи акцизни или неакцизни стоки.
На
5.04.2013 г., преди 10 часа, подсъдимите ***** и ***** процесния ** за у.то на
всички вещи по присъдата. След това влезли в склада за веществени доказателства
и започнали да ***** чрез *****. По време на изпълнението подсъдимите Т. и С. предложили да *****, с което
подсъдимите Д.И. Д. и Д.Г. Д. не се съгласили. До обедната почивка *****
стоките. След раздялата им за обяд подсъдимите Д.И. Д. и Д.Г. Д. уведомили св. С.
– ***** - за незаконната инициатива и им било указано да се придържат към *****.
С., която отцъствувала от града, сезирала по телефона ***** и в резултат св. П.,
след като уведомил ***** св. П. – предприел наблюдение пред жилието
на подс. С..
След 14
часа подсъдимите се върнали в склада с вещите, натоварили нарязаните от тях в
чували, а ненарязаните в други чували, изнесли всичко извън сградата на О. и ги
натоварили ги на леките автомобили на подс. С. и Т..
След това отнесли и разтоварили чувалите с ненарязаните облекла в жилището на подс. С., при което действията им били наблюдавани от св. П.,
а нарязаните изхвърлили в контейнери за смет.
Последвали
нови обаждания на всеки от подсъдимите Д.И. Д. и Д.Г. Д. до св. С. за да я
уведомят къде са оставени вещите, П. с изземването им и последващи беседи с
подсъдимите.
Констативният
***** за у.то на всички вещи по съдебната присъда, изготвен преди преди започването на у.то, бил входиран
в ***** на О.-Д. с регистрационен номер ***** в 15,40 часа.
Във
връзка с изпълнението на *** за у. на
стоките подс. С. изготвил процесната ** относно у. на
веществени доказателства по ДП № ***** г. с посочване, че всики
стоки по присъдата на ДРС са у.. За разлика от кП.
той не бил входиран въобще в ***** на О. на 5.04.2013
г. или след това.
При тези
констатации първоинстанционният съд
от правна
страна е възприел като законосъобразни и доказани инвокираните
от обвинението квалификации на извършеното от подсъдимите С. и Т., а обратното
за подсъдимите Д. И.Д. и Д. Г.Д., признал е първите двама за виновни и ги е
осъдил, а останалите двама оправдал по гореизложения начин. При това по
отношение на подсъдимите Д. И.Д. и Д. Г.Д. е приел, че за разлика от
подсъдимите С. и Т. при съставянето на процесния ** не действували
с цел този ***** да бъде използуван за удостоверяване
на неверни данни, а напротив, да докаже, че вещите са у.. За тези двама е приел
по отношение на процесното обвинение за д. че не са имал намерение вещите да
бъдат присвоявани, не са предвиждали те да преминат в полза някого и не са променяли отношението си към
повереното им имущество, тъй като се *****, както се изложи, св. С. за
случващото се. По отношение на подс. С. и Т. съдът
приел, че са консумирали изцяло съставомерните обективни
и субективни признаци на процесното престъпление - д., вкл. осъществяването на
изпълнителното деяние чрез неу. на предназначено за това имущество, поверено им
за ** и **.
Протестът
е частично основателен досежно визиращите съществени нарушения на
процесуалните правила оплаквания за едностранчив и непълен анализа на
доказателствата по делото, касаещи обективно извършеното от подсъдимите Д.Г. Д.
и Д. И. И., а именно
необсъждане
на противоречията в обясненията им на досъдебното производство и в съдебно
заседание, както и обстоятелствата за неизпълнението на ***** – св. С. да се придържат към у.то на стоките,
съгласуването на действията им с тези на подс. С. и
непреустановяването на съучастието им в процесните действия. Тези въпроси,
имащи съществено значение по същество и поставяни от страните в хода на цялото
наказателно производство, вкл. и при устните състезания пред РРС, са напълно
игнорирани в мотивите към присъдата.
По този
начин са допуснати две групи от съществени нарушения на процесуалните правила:
1/На един от основните принципи в наказателния процес – по чл. 16 от НПК -
изискващ формирането на вътрешното убеждение на съда въз основа на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото принцип в
наказателния процес; това нарушение
освен визиращо нарушение и на задължението на съда по чл. 305 ал. 3 изр. второ
– при противоречиви доказателства да се посочи и анализира кои и защо се
приемат и кои не, води и до нарушение на корелативните на това задължение права
на страните съдът да възприеме, анализира и се произнесе по исканията и
доводите по доказателствата, движението и съществото на делото. Нарушението на
основни принципи в наказателния процес е винаги съществено и е основание за
отмяна, в този смисъл наред с редица други е Р № 408/8.07.2002 г. по н.д. №
11/2002 г. на ВКС. 2/ Необсъждането от РРС на тези противоречия и обстоятелства
и произтичащите от тях изводи касаещи съществото на делото визира частична
липса на мотиви, приравнявана от съдебната практика на пълна такава, по
относими и съществени – касаещи съставомерните
признаци – обстоятелства и касаещите ги
доказателства. Този порок до невъзможност за проверка на начина на формиране на
решаващата воля на съда, представлява съгл. чл. 348 ал. 3 т. 2 от НПК
съществено нарушение на процесуалните правила и обуславя, както и първата
група, отмяна на присъдата на формално основание при неотстранимост
на нарушенията във въззивната инстанция. По невъзможността за отстраняване на
тези нарушения във фазата на въззивното производство
ще се изложат съображения по-долу, тъй като са сходни с тези по наведените от
жалбоподателите и констатираните по реда на служебната проверка. Тук следва да
се посочи, че
при липса на мотиви възможността за отстраняване на процесуалните нарушения във въззивното производство следва да се има предвид спецификата
на това производство в две насоки: 1/че то е способ за проверка на вече
формирана решаваща воля, а не липсваща или неясна такава, с оглед нейното
коригиране, а не първоначално формулиране и 2/при законоустановената
възможност въззивния акт да е окончателен, такова
заместване означава страната да бъде „изненадана“ с определени съждения и
изводи от съществено значение, без възможност да иска инстанционната
им ревизия от висшестоящ съд, което би превърнало наказателното
съдопроизводство в едноинстанционно.
Поради
наличието на формални основания за отмяна на присъдата и невъзможността за
отстраняване на предпоставящите ги процесуални
нарушения не е нужно да се обсъжда тук резонността на останалите доводи по
протеста по същество.
Следва,
също единствено в аспекта на съществените процесуални нарушения, допуснатите с
присъдата /а както ще се изложи по-долу и на досъдебното производство/ да се
посочи следното:
Действително
в мотивите си РРС, по обвинението по чл. 311 ал. 1 от НК за у.то, при напълно
идентични констатации, че процесният ***** е употребен като доказателство за
удостоверените в него неверни обстоятелства, противоречиво е приел, че деянията
на подсъдимите С. и Т. са съставомерни, а на Д.И. Д. и Д.Г.Д. – не. Очевидно
несъстоятелен е единственият аргумент в тази насока относно безспорно последващите вече довършеното деяние обаждания на всеки от
тези подсъдими на св. С.. Аналогично противоречиво и без изложени съображения,
а декларативно е прието в мотивите към първоинстанционната принсъда
по процесното обвинение в присвояване, че всеки от подсъдимите Д.И.Д. и Д.Г. Д.
не бил проявил волево отношение да се разпорежда с вещите в свой интерес, след
като заедно и идентично с другите двама, признати за виновни, са изнасяли
чувалите с ненарязани вещи за да ги отнесат и оставят в дома на подс. С., и то след изричното ***** на св. С. да не правят
това. Същевременно не са обсъдени и
съобразени другите изложени както от обвинението, така и от защитата по съставомерността на действията и на четиримата подсъдими от
обективна страна.
Тези
пороци следват и до голяма степен са предпоставени от
неясноти и противоречия в обвинителния акт, които първоинстанционният
ъсд е възприел безкритично и възпроизвел в процесната
присъда, както за прегледност ще се посочат по-долу по жалбите и служебната
проверка.
По жалбата касаеща подсъдимите
С. и Т.
частично основателни оплакванията
за съществени нарушения на процесуалните правила относно анализа и обсъждането на доказателствата по делото и формирането
на решаващите фактически и правни изводи по същество на първостепенния съд.
Така
действително,
както се навежда в жалбата, в мотивите към присъдата липсва обсъждане
въобще на поставените от защитата и имащи съществено значение по същество
въпроси относно ***** на процесната *** за назначаването на четиримата
подсъдими в **та по у.то, доколко са конкретизирани задълженията и специално
способа, времето и мястото на нареденото у.е, за да е ясно дали и какво са
нарушили, дали процесното ***** изготвено от подс. С.
представлява официален удостоверителен документ или не след като не е подписано
от св. С., относно неприкритите, вкл. пред лично познатия и наблюдаващ ги пред
къщата на подс. С. св. П., необсъждането на
противоречията в обясненията на подсъдимите Д.Г. Д. и Д.И.Д. на досъдебното
производство и в съда и непосочване защо едните се считат за достоверни, а
другите не.
По този
начин са допуснати аналогично на горепосочените по протеста съществени
нарушения на процесуалните правила по чл. 16, 305 ал. 3 и 348 ал. 3 т. 1 и 2 от НПК, които обуславят отмяна на присъдата на формално основание без произнасяне
по същество.
Опорочаването
на атакувания съдебен акт на тези формални основания в хипотезата на неотстранимост във въззивната инстанция е пречка, както и
по протеста, за произнасяне по същество относно основателността на жалбата в
настоящото производство. Това се отнася и до засегнатите с доводите материалноправни въпроси отностно
качеството на подсъдимите на *****, съставомерността
на неу.то на процесните вещи като ** или **, законосъобразността на действията
им по изнасянето на вещите по процесния начин и умисъла им, които следва да
предмет на непредубедено произнасяне при евентуалното ново първоинстанционно
съдебно производство.
Наред с
тези нарушения
по реда
на служебната проверка въззивната инстанция констатира съгл. чл. 314 от НПК и други, субсумирани под гореизложените
разпоредби от НПК. Така
и по
отношение на подсъдимите С. и Т. важи горепосоченото противоречия при
едновременни техни и на подсъдимите Д. действия по съставянето на процесния ** преди
въобще започването на у.то, но и преди /според обвинението/ вземане на
решение да не се унищожават част от вещите, да се приеме, че С. и Т. са
имали умисъл за ползуване на този документ за
доказване на неверни факти.
В
процесния ***** ***** неверни са не всички удостоверени обстоятелства, тъй като
по-голяма част от вещите са били действително у., а само в частите относно неу.те
облекла.
Наред с
това особено съществено е необсъждането и несъобразяването на също
дискутираните по същество въпроси, респ. касаещите ги
доказателства и материали по делото както следва: 1/Какво е правното значение на обстоятелството, че извършеното от
подсъдимите, вменено им като процесното улесняващо престъпление по чл. 311 ал.
1 от НК, безспорно е довършено преди формирането на решението да не се *****;
2/ Кога е била изготвена процесната ** от подс. С.,
дали преди или след предприемането на у.то, респ. изнасянето на нарязаните и
ненарязани спортни облекла и какво е правното значение на този факт; 3/как са
връчвани *** на всеки от подсъдимите и ако това е ставало по специфичен начин
или само са били устно уведомявани какво е правното значение на този факт;
4/доколко в процесния случай процесните м. кореспондират с действуващата
нормативна уредба и развиват правомощия на *** при положение, че се касае за веществени доказателства по ***** и
процесните веществени доказателства, макар и предмет на престъпление по чл. 172
б от НК не са под особен режим на съхранение, респ. разпореждане, както
например *****
Най-сетне,
също в съответствие със ***** по реда на служебната проверка инстанцията
констатира, че
свързани
и предпоставящи гореизложените са и
съществени
нарушения на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство, по
чл. 346 ал. 2 и чл. 219 ал. 3 т. 3 пр. 2 от НПК относно конкретизирането на
обвинението. Последното страда както от липса на изчерпателно и пълно
посочване на всички факти и обстоятелства, визиращи съставомерните
признаци на вменените на обвиняемите-подсъдими престъпления, така и противоречия
и неясноти в обстоятелствената част и между нея и диспозитива на процесния
обвинителен акт. Нарушенията в случая от една страна са довели да
накърняване на правото на обвиняемите, респ. подсъдими да знаят в какво точно
са обвинени от фактическа и правна страна. Те следва да бъдат отстранени чрез
връщане на делото на прокурора, като фактическата и правната формулировка на
евентуалното ново обвинение е суверенно право на последния стига да не съдържат
горните пороци..
От друга
страна тези нарушения са предпоставили дуализъм
относно правилната квалификация на деянията на подсъдимите /в случай че се
приемат за доказани, и то като ясно и непротиворечиво формулирани/, препятствува произнасянето на присъда по съществото по
процесното обвинение с оглед изпълнение на изискването по чл. 304 пр. посл. от НПК деянието да не съставлява престъпление. Според
тази разпоредба
за да
бъде признат подсъдимия за невинен не е достатъчно само да не се установи
авторството на деянието, действителното му осъществяване или виновността на
подсъдимия. Необходимо е също установеното по делото деяние въобще не
съставлява престъпление, макар и по различни от заявената от прокурора правна
квалификация. Забраната се свързва и с евентуалната невъзможност при такова
произнасяне да се дири отговорност, макар и при друга правна квалификация, да
извършеното от деееца поради класическата забрана „ Ne lis in idem“, обхваната в чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК. В тази насока е налице изобилна
и непротиворечива съдебна практика, като решения № 409/4.07.2002 г. по н.д.
304/2002 г. на ВКС второ н.о. докл. Р. Ненков, № 195/19.05.1997 г. г. по н.д. 656/1996 г. на
ВКС първо н.о. вдокл. Пл. Томов,№ 86/11.03.2010 г. по
н.д. 23/2010 г. на ВКС трето н.о. и мн.др.
Така на
първо място, наред с горните процесуални нарушения, вкл. възпроизвеждащи
аналогични празноти и противоречия в обвинителния акт, в атакуваната присъда,
така както и във възпроизведената от нея обстоятелствена част на обвинителния
акт, въобще липсва обсъждане, респ. в обвинителния акт твърдения относно
един от обективните признаци на
процесното престъпление д., без който
е невъзможна квалификация по чл. 201 и сл. от НК, а именно съставомерната
щетата. *** е вредоносно престъпление, като резултатно такова то винаги има
като елемент от състава си РЕАЛНО НАМАЛЯВАНЕ НА ПАТРИМОНИУМА на собственика
на имуществото, като наличност или стойност, но винаги в стойностно
изражение и то като реална щета, а не като пропусната полза и пр. По това то се
различава от редица други, също резултатни престъпления, при които обаче
резултата може да е от нематериално естество да не довежда непременно да реална
щета, като престъпленията по служба, транспортното по чл. 342 ал. 1 от НК
/изчерпва се със създаване на опастност/ и пр. В процесния
случай щета от този вид очевидно липсва, тъй като действията, чието
неизпълнение е вменено на подсъдимите, са се изчерпвали единствено с
физическото у. на процесните вещи, предмет на престъпление по чл. 172б от НК.
Случаят очевидно е различен от едни или други форми на остойностяване или
каквото и да било оползотворяване на „имущество“, при което консумирането или
преобразяването му да донесат на собственика друга някаква насрещна престация или въобще каквато и да било материална полза, а
няма да се сведат до изчезването им като субстанция.
Необсъждането
на този въпрос само по себе си е съществено процесуално нарушение по
гореизложените текстове от НПК. Същевременно, в хипотезата че такава щета не е
налице, постановяването на осъдителна присъда би било материално
незаконосъобразно, но при евентуална възможност за друга наказателноправна
квалификация
посочената
забрана по чл. 304 пр. посл. от НПК е пречка за постановяване
и на оправдателна присъда.
Най-сетне
недопустимо е и произнасяне на осъдителна присъда, вкл. с възможностите по чл.
317 вр. 287 ал. 3 от НПК по различна правна
квалификация, ако тя обхваща непредявени на подсъдимите обстоятелства, като
например по чл. 282 и сл. от НК, което обхваща и непредявявани на подсъдимите обстоятелства
относно служебните им задължения, наличието, вида и обема причинените вреди,
вкл. както е известно с възможност за неимуществени вреди. В този смисъл Р №
409/4.07.2002 г. по н.д. 304/2002 г. на ВКС второ н.о. докл.
Р. Ненков.
При тези
неясноти, неконкретизиране и вътрешни противоречия е възможна квалификация на
деянията по ползуване от процесния ** и съставянето
на процесната ** от подс. С. като отделни
престъпления, каквато хипотеза не им е вменявана – повдигани са им
обвинения за едно единствено престъпление, което също изключва възможността за
приключване с акт по същество на настоящото производство по предмета, очертан
от фактическа и правна страна с процесния обвинителен акт.
Наред с
това произнасянето по същество, вкл. от настоящата инстанция, при процесната
конструкция на обвинението, е недопустимо и поради посочените
неконкретизирани
и неуточнени твърдения и вътрешни противоречия в процесния обвинителен акт,
които следва да се отстранят след връщането на делото на Районна прокуратура – К..
Преценката относно фактическата и правна формулировка, както и родовата
подсъдност при едни или други клафикации, ако се
приеме че деянията на подсъдимите са сътавомерни, е
от компетентност на последната.
Така в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва твърдение по въпроса в кой
момент подс. С. е изготвил процесната ** за у. на
веществените доказателства. Това е от съществено значение за евентуалното за
квалифицирането на това деяние като улесняващо основното престъпление, или
самостоятелно отделно такова, вкл. прикриващо.
По
отношение пък на процесния ** за у. обвинението изрично е формулирано, че изготвянето
и подписването му довършено преди започването на у.то, респ. преди още
по-късно формиралото се решение на подсъдимите да не унищожат част от вещите.
При това положение то очевидно е несъставомерно
поради липса на изискуемия умисъл за доказване на неверни обстоятелства при
осъществяването на деянието – подсъдимите още не са имали такова намерение,
нито са знаели, че ще го формират. Следователно постановяването на осъдителна
присъда в това отношение би била незаконосъобразно. От друга страна ползуването от такъв документ с безспорно невярно
съдържание също може да бъде съставомерно по чл. 316 от НПК, но
постановяването на осъдителна присъда и по такъв текст е недопустимо по
съображения идентични с тези касаещи преквалификацията от д.- текста предвижда
и ползуване, което не е вменявано на подсъдимите и
не е конкретизирано като факт.
Както се
посочи горе, в хипотезата, че изготвянето на процесния ** е несъставомерно,
а
последващото ползуване на този ** за у.то
в условията по чл. 316 от НПК, както и изготвянето на процесната ** от подс. С. след осъществяването на твърдяното престъпление,
се явяват не улесняващи, а прикриващи престъпления, необхванати с другото в
обща квалификация, а отделни такива, за които следователно трябва да се
формулират отделни обвинения
Свързана
с тези неясноти е и формулировката, че процесния ** за у.то е изцяло неверен,
след като се твърди, че у.то на голяма част от посочените в него вещи
действително е извършено.
Несъвършенството
на процесното обвинение, наред с изложеното, е очевидна от представянето едва
в стадия на съдебното следствие на ***** на О.-Д. за у. на процесните вещи,
залегнали в сърцевината на фактическата му и правна формулировка. Трудно може
да се поддържа тезата, че тези указания са съобразявани при формулирането на
обвинението, вкл. касателно всички изложени
обстоятелства касаещи съставомерните признаци, след като
въобще не са били събрани на досъдебното производство. Във връзка с това след
връщане на делото следва обвинението да обсъди и съобрази и в светлината на
обективността, пълнотата и всестранността на *****то и обстоятелствата и
въпросите относно правомощията на полицията за у. на
веществени доказателства предадени и ползувани в съда,
както и, в случай че има такива, конкретните изисквания в процесните м. относно
начина, времето и мястото на у. на веществените доказателства с оглед презициране на твърденията относно нарушените от
обвиняемите служебните задължения.
С оглед
изложеното и на основание чл. 334 т. 1 пр. 2 от НК окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
присъда № 76/31.03.2014 г. по н.о.х.д. № 2238/2013 г. на РРС – седми нак. Състав и
ВРЪЩА
делото на прокурора – Районна прокуратура К. - за до*****, при което следва да
се отстранят противоречията и се конкретизира и прецизира от фактическа и
правна страна обвинението съгл. мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационен контрол.
**:
**: 1.
2.