Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
28.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 578 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от А.В.А.
срещу З.Л.И. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 05.07.2015 г., вследствие на което е починала М.А.В.–
дъщеря на ищеца. Претендира законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че като последица от произшествието,
осъществило се на 05.07.2015 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника, е починала дъщеря му М.А.В.. От загубата на
детето си е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП по съображения, че настъпването му се дължи на поведението на
другия участник в ПТП, а не на застрахования водач. Оспорва материалната
легитимация на ищеца, както и твърдените неимуществени вреди. Позовава се на
съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол от 07.07.2015 г. – л.10, протокол за оглед на местопроизшествие заедно с
фотоалбума към него – л.17) и авто-техническата експертиза по делото, че на 05.07.2015
г. около 02:15 ч. на АМ „Тракия“, км 21+900 м, в посока София – Ихтиман, е
настъпило ПТП с участието на товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105“, рег. №*******с
ремарке рег. №*******, управляван от А.М.А., и лек автомобил „БМВ“ с рег. № *******,
управляван отЙ.А.Д., при следния механизъм: товарен автомобил „ДАФ“ се е движел
по АМ „Тракия“ в тъмната част на денонощието, със скорост по-голяма от 80 км/ч.
(между 80 км/ч и 90 км/ч), в участък с десен завой е навлязъл в аварийната
лента за движение, където се е намирал спрелият лек автомобил „БМВ“, ударил се
е в него, като вследствие на удара лекият автомобил е бил отхвърлен напред и
вдясно, а водачът на товарния автомобил е изгубил управление, продължил е движението
си напред и вдясно, удряйки се в стоманената предпазна ограда, ограничаваща
аварийната лента, и е навлязъл в крайпътния скат, преобръщайки се на лявата си
странична част, в резултат на което е настъпила смъртта на пътувалата на
дясното място в кабината на товарния автомобил М.А.В., чието тяло е изпаднало
от кабината.
От
заключението на комплексната експертиза по делото се установи, че причина за
произшествието е пресичането на габаритната лента за движение на товарния
автомобил с габаритите на спрелия лек автомобил, вследствие на което е настъпил
процесният удар - изцяло в аварийната лента, в нейната лява част. Според
разясненията на вещите лица, поради липсата на тахографски запис не може да се
определи точната скорост на движение на товарния автомобил, но с оглед
значителните деформации, които е нанесъл при удара на лекия автомобил,
скоростта му е била над 80 км/ч., но е изключено да е надвишавала 120 км/ч., тъй
като получените деформации не отговарят на толкова висока скорост. Според
вещите лица са налице достатъчно данни да се приеме, че лекият автомобил, спрял
в аварийната лента, е бил с включени аварийни светлини.
Според
заключението на експертизата пострадалата М.А.В.е получила черепно-мозъчна травма; тежка шийна травма; тежка гръдно-коремна травма и счупване
на лявата бедрена кост в средната й трета, като смъртта е настъпила в резултат на шийната травма,
поради което се констатира причинната й връзка с произшествието.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС
и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено
дете или живелите на съпружески начала лица.
Представено
е удостоверение за наследници от 10.07.2015 г. (л.9), от което е видно, че
починалата е оставила наследник по закон А.В.А. – баща.
От
показанията на свидетеля В.А.В., брат на пострадалата и син на ищеца, се
установява, че баща му и сестра му са имали близки отношения, както и че баща
му изживява тежко загубата. Двамата живеели в едно домакинство в апартамента на
пострадалата в гр. София до 2015 г., когато починала съпругата и ищеца, а след
това той се преместил да живее в гр. Чипровци, като дъщеря му го посещавала
почти всяка седмица и отсядала в неговия дом. Двамата били привързани един към
друг, след смъртта на дъщеря му често посещава гроба й, не е преживял загубата,
тъй като се разстройва, когато близките му говорят за нея.
Налице са
петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. Установи
се деянието на водача на товарен автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105“, рег. №*******с
ремарке рег. №*******, което съдът намира за противоправно – в нарушение на
чл.20, ал.1 и чл.58, т.3 ЗДвП водачът на товарния автомобил е нарушил забраната
за движение в лентата за аварийно спиране, нанесъл е удар на спрелия в нея автомобил,
изгубил е контрол над управлявания товарен автомобил, продължил е движението си
напред и вдясно, удряйки се в стоманената предпазна ограда, ограничаваща
аварийната лента, и е навлязъл в крайпътния скат, преобръщайки се на лявата си
странична част. Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени от
органите на досъдебното производство, и комплексната експертиза
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и смъртта на М.А.В.,
пътувала на дясното място в кабината на товарния автомобил. Родствените
отношения между починалата и ищеца установяват правото му на обезвреда на
неимуществените вреди вследствие на загубата на близък, каквито се установи, че
той е претърпял от ангажираните гласни доказателства. Поради това следва да се
приеме, че е налице деликт, извършен от водача А.М.А. при управление на товарен
автомобил „ДАФ ФТ ХФ 105“ с рег. № *******.
Не е спорно
между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника и собственика на процесния товарен автомобил, валидна към датата на
инцидента, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
При така
установените факти съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи страдания от загубата на близък човек.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалата (37 г.),
възрастта на ищеца (64 г.); същността на връзката родител-дете. От показанията
на свидетеля В. се установиха негативните изживявания на ищеца от смъртта на неговата
дъщеря. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 120000 лв. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав
приема, че сумата от 120000 лв. за бащата на пострадалата в пълна степен отговаря
на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от него
неимуществени вреди.
Няма да бъде разглеждано възражението на
ответника, че принос в настъпването на произшествието има и водачът на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № *******. При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането
от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската
отговорност“, сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния
размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса
за увреждането на застрахования при него делинквент /в посочения смисъл –
решение № 121 от 18.09.2014 г. по т.д. № 2859/2013 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване поради непоставяне на предпазен
колан от пострадалата. От заключението на комплексната експертиза по делото се
установи, че пострадалата е пътувала без поставен предпазен колан, вследствие
на което тялото й е намерено изпаднало от кабината на товарния автомобил, видно
от протокола за оглед на местопроизшествието. В случай че пострадалата е била с
поставен предпазен колан, тялото й е щяло да остане върху седалката и тя не би
получила несъвместимата с живота шийна травма, но е щяла да понесе травми от
самия колан, както и инерционни увреждания, поради което не може да се направи
извод, че при поставен колан не биха настъпили тежки и дори фатални увреждания.
След като не може да се направи категоричен извод, че поставянето на колан би
изключило настъпването на смъртен изход, то съдът намира, че пострадалата не е
допринесла с поведението си за настъпване на вредоносния резултат.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата, която е
пътувала при употребил алкохол/неправоспособен водач, знаейки за тези
обстоятелства. Ответникът не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
посоченото възражение.
При така установените факти съдът приема, че искът следва да се уважи за
сумата от 120000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 200000 лв. Върху така определеното обезщетение се
дължи законна лихва от датата на увреждането – 05.07.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 450
лв. разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
На процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 3318 лв. адвокатско
възнаграждение.
На ответника следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 140 лв. разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4600 лв. – държавна
такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ***, да заплати на А.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, както
следва:
на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 120000
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на М.А.В.– дъщеря, при
произшествие, осъществено на 05.07.2015 г., заедно със законната лихва от 05.07.2015 г. до окончателното изплащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 360 лв.
разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК*******, със седалище и адрес: *** да заплати на адв.С.Д., с адрес
на кантората: гр.София, бул.*******№ *******, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 3318 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 140 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК*******, със седалище и адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4600 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: