№ 6550
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110155840 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД от „Дженерали Застраховане” АД срещу
Столична община за сумата от 215,71 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 08.06.2022г.,
с включени 15 лв. за ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско+” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка, с което са причинени
щети на застрахования автомобил, като твърди да е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 200,71 лв.. Поддържа, че причина за настъпване на застрахователното събитие е
попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Счита,
че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. С плащане
на застрахователното обезщетение в негова полза било възникнало регресно вземане в
размер на платената сума, поради което претендира същата.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва предявени иск. Оспорва като
недоказани твърденията на ищеца за настъпили щети, вкл. същите да са причинени именно
от попадане на автомобила в дупка. В тази връзка развива съображения, че не са посочени
достатъчно фактически твърдения за местоположението на твърдяната неравност на пътното
платно. Оспорва като недоказан размера на платеното застрахователно обезщетение. Прави
възражение за съпричиняване. Поддържа, че отговорността за настъпване на щетите е на
третото лице-помагач, на което е възложил извършването на ремонтни дейности на пътния
участък.
1
Конституираното с определение № 6608 от 17.02.2023г. трето лице-помагач на страната
на ответника „Хидрострой“ АД не взема становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят
следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между
увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното
покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за
което отговаря ответникът /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на договорното си задължение застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните
вреди.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.
С приетия доклад по делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно между страните
е отделено обстоятелството, че пътят, на който е реализирано произшествието, е общински.
Видно е от приетата по делото полица № 0312220855012073 от 29.04.2022 г., че между
„Дженерали застраховане”АД, в качеството му на застраховател, от една страна, и А. Б. С. в
качеството му на собственик/застраховащ, от друга страна, е сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско на МПС“ по отношение на процесния автомобил „Хонда
Акорд“, рег. № СВ 9263 ТЕ, със срок на застрахователно покритие от 29.04.2022 г. до
28.04.2023 г.
По делото не е спорно, че застрахователната премия по договора за застраховка „Каско на
МПС“ е била заплатена на ищцовото дружество. Ето защо, съдът намира, че наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/ към момента на твърдяното събитие е доказано.
С искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 13.06.2022 г. А. Б. С. е
поискал от ищцовото дружество изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпяната щета, като описал следния механизъм на ПТП: по време на движенние по
улица „Апостол Карамитев“ попаднал в дупка, порктиа с вода, при което се спукала предна
лява гума. Посочил, че желае обезщетението да му бъде сплатено по банкова сметка.
Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета № *********,
по която е изготвен опис на щетите, а именно - увредени предна лява гума и джанта. В
2
изготвения опис-заключение по щетата е посочен определеният размер на обезщетение от
200,71 лв., като в ликвидационния акт е посочено, че същото следва да бъде преведено по
банкова сметка на застрахования.
Прието по делото е платежно нареждане от 15.06.2022г. в полза на А. Б. С., от което
съдът приема за установено извършеното от застрахователя плащане на обезщетението в
размер на 200,71 лв.
Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на водача на увредения автомобил А. Б. С.. Същият потвърждава, че е
участвал в процесното ПТП, като при движението му по ул. „Апостол Карамитев“ в района
на 11-то училище спукал гума, преминавайки през дупка, пълна с вода, намираща се на
пътното платно.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Поради изложеното съдът приема,
че на описаното в исковата молба място са били налице неравности на пътя - дупка на
пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
От свидетелските показания се установява и местоположението на дупката, поради
което възражението на ответника в тази връзка не се споделя.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице - пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 - 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия - в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът.
Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи неравността на пътя с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо
съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника. Съгласно
заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от ищеца
щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението
на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното
3
МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от
277,48 лева. Вещото лице разяснява, че обичайните разноски за ликвидиране на щета по
риск Каско при ПТП са 15-25 лева. Съдът кредитира експертното заключение като пълно,
обективно и компетентно изготвено.
Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми - на
действителните вреди и на извършеното плащане и разноските по определянето му.
Ответникът не доказа погасяване, поради което искът за сумата от 215,71 лв. следва да бъде
изцяло уважен, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата
молба до погасяването.
По разноските
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца
за разноски е основателна. Същият е направил разноски за държавна такса 50 лв., депозит за
вещо лице 350 лв., депозит свидетел 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150 лв.,
които му се следват от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
представлявана от Кмета на общината да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ №68 на основание по чл. 410, ал. 1 КЗ вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата
от 215,71 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение за имуществени
вреди от ПТП настъпило на 08.06.2022 г. в гр. София при попадането на лек автомобил
„Хонда Акорд“ с рег. № СВ 9263 ТЕ в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, в т.ч. 15 лв. за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва считано от
14.10.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 78, ал.
1 сумата от 600,00 лв. за разноските по делото.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника – „Хидрострой“ АД с ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4