№ 185
гр. Дупница, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510200576 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0245-000066 от 01.04.2022 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на Д. Г. С., с
адрес: гр. Б. д, ул. "С.." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174,
ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез редовно упълномощен от него
процесуален представител – адв. З.. В жалбата се развиват доводи за неправилност и
незаконосъобразност на НП. Твърди се липса на авторството на нарушението, тъй като
жалбоподателят не е имал качеството на водач на процесния лек автомобил. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, като чрез упълномощения от него процесуален
представител поддържа жалбата, оспорва събраните гласни доказателства и пледира за
отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения при
установяване на нарушението.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително
писмо до съда.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
1
На 18.03.2022 г., около 22:00 ч. вечерта, жалбоподателят С. управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СО2631СК, придружаван от своята непълнолетна
приятелка – св. В.Д., на 17 години, в гр. Бобов дол, обл. Кюстендил. Същият бил забелязан
от автопатрул № 734 на РУ-Бобов дол, съставен от полицейските служители от РУ-Бобов
дол – свидетелите И. и К., които тръгнали към него със служебен автомобил, като пуснали
светлинен и звуков сигнал с намерение да го спрат и извършват проверка. Жалбоподателят
тръгнал по ул. „Кирил и Методий“, където пред дом № 10 спрял, а непосредствено зад него,
на близко разстояние спрели и следващите го полицейски служители, които слезли веднага
от автомобила и установили последователно жалбоподателя, седейки като водач на
шофьорската седалка в автомобила, а на другата седалка до него седяла св. Д.. Потърсили
документи на водача и автомобила, но същият не разполагал със СУМПС или лична карта,
като при разговора им полицейските служители усетили мирис на алкохол от жалбоподателя
и докладвали случая на ОДЧ при РУ-Бобов дол, който изпратил св. Н. – мл. Автоконтрольор
при РУ-Бобов дол, за да им укаже съдействие. При пристигането си на място св. Н. бил
информиран за случая и установения водач от колегите си, като св. Д. потвърдила пред него,
че именно жалбоподателят С. е управлявал автомобила. Св. Н. предложил на С. да му бъде
извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с
фабр. № ARDM 0268. Жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван с аргумент, че
не той е управлявал автомобила, като не посочил конкретно някое друго лице да го е
управлявало. Говорът му бил неразбираем на моменти. Поради липсата на документи за
самоличност и управление на МПС жалбоподателят бил отведен от св. Н. в сградата на РУ-
Бобов дол, а св. Д. придружена от св. И. и К. отишли до домът на жалбоподателя, за да
вземат от жената с която живее на семейни начала СУМПС и лична карта, след което също
се отправили към РУ-Бобов дол, където свидетелката дала писмени обяснения, че именно
жалбоподателя Д.С. е бил водач на автомобила при спирането му от полицейските
служители. В сградата на РУ-Бобов дол св. Н. отново попитал жалбоподателя желае ли да
бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM 0268, но С.
отново му отказал. С оглед отказа му св. Н. издал на жалбоподателя С. Талон за
медицинско изследване /ТМИ/, който последният отказал да подпише и отказът му е
удостоверен с подписа на св. И..
С оглед отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство св. Н.
съставил на същия АУАН, в негово присъствие и в присъствието на свидетелите И. и К.,
който акт бил подписан от актосъставителя и свидетелите. Жалбоподателят отказал да
подпише и да получи срещу подпис препис от акта, което било надлежно удостоверено с
подписа на св. И..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с № 22-0245-000066 от 01.04.2022
г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на Д. Г. С., с
адрес: гр. Б. д, ул. "С.." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174,
ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева,
както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за
2
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели Н., И. и К., частично от показанията на св. Д.,
както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно
изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК с изключение на
представената с жалбата декларация подписана от от св. В.Д.. Съдът се доверява изцяло на
казаното от полицейските служители, които последователно, еднопосочно, ясно, логично и
точно описват възприетите от всеки от тях факти и обстоятелства по повод извършените
спрямо жалбоподателя служебни действия, съобразно компетентностите и длъжността им.
Добросъвестно сами отбелязват, че не си спомнят с категоричност определени
обстоятелства. Казаното от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с
проверката документи – Талон за медицинско изследване, АУАН, писмо на ФСМП, писмени
обяснения на св. Д. и т.н. С категоричност авторството на управлението на автомобила се
установява пряко от показанията на св. И. и К., които са очевидци на деянието и са
възприели непосредствено жалбоподателя, който е бил на шофьорското място при
спирането му със светлинен и звуков сигнал на ул. „Кирил и Методий“. Несъществените
разминавания в разказа на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от
време, на ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на различните им
служебни задължения и извършени действия по отношение на жалбоподателя. Няма данни
за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите спрямо жалбоподателя при
изпълнение на служебните им задължения. Наличните драстични разминавания в
изложеното от св. Д. пред съда по отношение на обстоятелствата на установяване на
нарушението съдът отдава изцяло на близката и приятелска връзка с жалбоподателя и
опитът й да поеме вината за случилото се, тъй като именно тя е инициирала управлението на
автомобила от жалбоподателя в процесната нощ и то въпреки, че е възприела лично, че С. е
употребил алкохол предварително. Казаното от нея изцяло и качествено се разминава със
споделеното от същата пред полицейските служители и описано в дадените в процесната
нощ писмени обяснения, които едва пред съда за пръв път заявява, че е дала под натиск от
неизвестен полицейски служител, но в същото време в тях противно на казаното от нея е
отбелязано, че са били приети именно от св. И.. Всичко това дълбоко и качествено
опровергава достоверността в изложеното от нея пред съда, в частта от разказа й, която не
се подкрепя от разказите на останалите свидетели или приетите писмени доказателства.
Съдът няма как да приеме и кредитира и представената към жалбата декларация, която е
недопустимо писмено доказателствено средство, с което за нуждите на процеса се цели да се
заместят първични гласни доказателства.
Съдът приема с доверие и информацията отразена в останалите писмени
доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен
материал и не са налице никакви противоречия или възражения от страните. Въпреки
изложеното в пледоарията на адв. З. съдът приема с доверие изцяло съставения ТМИ от
18.03.2022 г, в който е била указана възможността на жалбоподателя да се яви и даде кръвна
3
проба във ФСМП-Бобов дол до 22:50 часа, но същият е отказал категорично да го подпише и
получи, както и видно от писмото на ФСМП-Бобов дол същият по свое решение и желание
изобщо не се е явил в лечебното заведение за даване на такава кръвна проба в процесната
нощ.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на
АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган,
спазена е формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити.
Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е
напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е посочено мястото и времето на
извършване на нарушението, описано е поведението на водача на МПС изразяващо неговия
ясен и недвусмислен отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, а
именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM-0268, както и последвалото издаване на
задължителния талон за медицинско изследване, който жалбоподателят самоволно е отказал
да подпише и получи с аргумент, че не той е управлявал процесния автомобил.
Съдът намира, че защитната версия изложена в жалбата, че автомобилът е бил
управляван от св. Д., която е неправоспособна, непълнолетна, на 17 години изобщо не е
подкрепена с никакви достоверни доказателства, нито гласни, нито писмени, поради което
изобщо не може да се даде вяра на тези твърдения. Напротив тази версия е категорично
опровергана от останалите преки и непреки гласни доказателства събрани при разпита на
полицейските служители. Поради всичко това и тези твърдения в жалбата и в пледоарията
на процесуалния представител се явяват напълно изолирани от достоверния според съда
доказателствен материал. Ето защо, при отказа на жалбоподателя като водач на автомобила
да бъде тестван с посоченото техническо средство, полицейските служители и конкретно св.
Н. са действали по единствено законосъобразния за това начин – установяване на
административното нарушение посредством съставяне на акт за това и издаване на талона за
медицинско изследване цитиран в акта. Относно доказателствената стойност на талона за
медицинско изследване и отказът да бъде получен виж и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на
АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г. По повод релевираните от адв. З. в жалбата
доводи, че е налице нарушение на процедурата по тестване с дрегер на нарушителя на място
след спирането му от полицейските служители и че същият е разбрал за отказът си едва при
запознаване с връчена му ЗПАМ, съдът държи да отбележи, че не споделя същите, тъй като
липсва императивно законово изискване за това, а още повече нарушението е за отказ за
даване на проба. Тоест където и да е бил поканен да бъде тестван нарушителят, след като
обективно е отказал да даде проба, това не променя по никакъв начин извода на АНО и на
съда, че е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, което обуславя необходимостта от издаване на НП срещу
същия.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.
Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, чието
изпълнително деяние е отказ да бъде извършена проверка за употреба на алкохол. В тази
разпоредба не са уредени две или повече изпълнителни деяния, респ. няма повече от едно
нарушение относно начините за извършване на проверката за употреба на алкохол.
Обстоятелството дали проверката за наличието на алкохол ще се извърши посредством
техническо средство, доказателствен анализатор или анализ на кръвна проба не определя
броя на визираните нарушения. Различните начини за установяване на алкохол са просто
различни средства за проверка наличието на алкохол у водача, но изпълнителното деяние е
само едно и то е отказ. Това означава, че ако лицето откаже да бъде тествано с техническо
средство за наличие на алкохол, но даде кръв за анализ и по този начин бъде установено
наличието или липсата на алкохол в кръвта, това лице няма обективно да е извършило
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, защото не е отказало да му бъде извършена проверка за
наличие на алкохол, напротив - такава би била извършена надлежно посредством резултата
от безспорния кръвен анализ. Същият извод следва да се направи и в обратната хипотеза,
когато водачът се съгласи да му бъде извършен тест с техническо средство, но откаже такъв
чрез анализ на кръвна проба. В този смисъл виж и актуалната практика на касационната
инстанция - Решение № 159 от 17.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2020 г. на
Административен съд – Кюстендил и Решение № 355 от 31.12.2019 г. на АдмС -
Кюстендил по к. а. н. д. № 333/2019 г.
В случая жалбоподателят е наказан именно за отказа му като водач да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта, както и последвалия отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му , както е цитирано в НП, поради което с този отказ
формално е осъществен съставът на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП от обективна
страна.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината пряк
умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за концентрация на алкохол
в кръвта му с техническо средство и с непредоставяне на кръвна проба ясно е съзнавал, че
извършва нарушение на ЗДвП. Поведението му е било пряко мотивирано от желанието му за
5
избягване на евентуална наказателна отговорност по смисъла на чл. 343б, ал.1 от НК за
деянието му, още повече видно от показанията на полицейските служители жалбоподателят
С. е имал признаците на лице, което предварително е било употребило сериозно количество
алкохол в процесната вечер.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е наказал
жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, които в дадения случай
са строго фиксирани от закона като вид и размер, поради което за съда не съществува
възможност да ревизира същите като ги намали. Не е съществено нарушение, че наказанието
лишаване от право да управлява МПС е посочено като 24 месеца, вместо изписаното в
закона 2 години. Така описаната продължителност на наказанието е идентична и не води до
някакво двусмислие. Деянието е с висока степен на обществена опасност. Липсват каквито и
да е основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е налице
сериозна по степен обществена опасност на деянието.
При изложените мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0245-000066 от 01.04.2022 г., издадено от Началник
група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на Д. Г. С. , с адрес: гр. Б. д, ул. "С.."
№ **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание
„лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6