ОПРЕДЕЛЕНИЕ
04.04.2023
г.
№
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, II
отделение, ХХIХ
състав,
На четвърти април, две хиляди двадесет и третата
година,
В закрито съдебно заседание в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Светлана Методиева,
след като разгледа
материалите по АД № 905/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, ХХIХ състав, намери за установено следното:
Производството по делото
е образувано по жалба от „Сдружение българска федерация по шахмат“ с ЕИК
********* гр. Пловдив, представлявана от президента на федерацията Ат.К. против
Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК -153-0115714/24.03.2023 г., на Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – къща „Елизиум“ етаж 1, находяща се в гр.Пловдив, ул. „Душо
Хаджидеков“ № 2, стопанисван от Фондация „Елизиум Пловдив“ с ЕИК ********* –
гр. Пловдив и забрана за ползването му и достъп до него за 14 дни на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
По делото е изискано
незабавно представяне на преписката, като към 16,04 часа същата е постъпила,
ведно със становище, каквото не е изисквано от съдията-докладчик, предвид
нормата на чл.60, ал.6 от АПК, с изложени съображения за допустимост, но
неоснователност на жалбата.
Според съда, в конкретния
случай, жалбата се явява недопустима, предвид липсата на правен интерес от
страна на депозиралия я правен субект.
На първо място, видно е,
че „ Сдружение българска федерация по шахмат“ - Пловдив изобщо не е адресат на
ЗНПАМ от 24.03.2023 г., съответно и на обжалваното разпореждане за допускане на
предварителното ѝ изпълнение, доколкото заповедта е издадена по отношение
на съвсем друг субект, а именно Фондация „Елизиум Пловдив“ с ЕИК ********** –
гр.Пловдив, в качеството му на лице, което стопанисва въпросният обект,
определен като търговски по смисъла на т.41 от §21 на ДР на ЗДДС, който бива
запечатван и в който се сочи в заповедта да се установява извършване на
търговска дейност продажба на пакетирани сладкарски изделия, топли и студени
напитки в обособено барче, без функциониращо фискално устройство. От страна на
жалбоподателя нито се твърди, нито са представени доказателства той да
стопанисва въпросният търговски обект, предмет на запечатване. Фактът, че му е
предоставена възможност за ползване на помещение в същия обект, стопанисван
от Фондация „Елизиум Пловдив“ в тази
насока също не прави жалбоподателя адресат на оспорения акт.
Съгласно чл.147, ал.1 от АПК право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито
права, свободи и законни интереси са нарушени или застрашени от него, или за
които той поражда задължения. В случая, следва да се посочи и това, че
административните актове, независимо дали са индивидуални или общи, не подлежат
на обжалване от всяко лице, а само от засегнатите лица - чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България. Тоест, за да се приеме, че жалбата е
допустима, всеки жалбоподател следва да установи наличие на неблагоприятно
засягане на неговата правна сфера, а именно следва в случая да установи, че
обжалваното разпореждане директно и
пряко засяга, нарушава или застрашава негови съществуващи и реални права, или
законни интереси.
В конкретния случай,
оспореното разпореждане за предварително изпълнение на ЗНПАП, както се каза, не
поражда каквито и да било задължения за жалбоподателя, който, както се посочи и
изобщо не е адресат на заповедта и съответно оспореното разпореждане за
изпълнението ѝ. Според съда не се обосновава правен интерес от страна на
жалбоподателя от оспорване на въпросното разпореждане. В жалбата си, същият е
посочил, че предварителното изпълнение би довело за него до значителна и труднопоправима
вреда, тъй като на запечатаното място следва да се проведе шах фестивал с
международни шахтурнири, които са организирани от жалбоподателя, като
провалянето на турнирите ще увреди имиджа на жалбоподателя, на гр.Пловдив и на
България пред чуждестранните участници и е вероятно да доведе и до съдебни дела
за причинени финансови и неимуществени вреди. Към жалбата в тази връзка е
приложено извлечение от база с турнири – стартов лист за 08 – 09 април 2023 г.,
както и договор за сътрудничество и взаимопомощ между жалбоподателя като
ползвател и София Пиасковски, като собственик,
за отдаване на жалбоподателя за безвъзмездно ползване собственост на
ул.“Душо Хаджидеков“ № 2 за подготовка и провеждане на игри по шах и
безвъзмездно съхранение на собственост на жалбоподателя, необходима за
провеждане на игрите, на място, определено от собственика по договора.
За да има правен
интерес за оспорване на един административен акт, жалбоподателят следва да
установи наличието на личен, пряк и непосредствени интерес от оспорването на
акта. Пряк интерес принципно означава със самата отмяна на оспорения акт,
да бъде отстранена щета, или да се предотврати настъпване на конкретна такава
от изпълнение на административния акт. В случая се обосновава евентуалното
бъдещо несигурно настъпване на вреди, свързани с имиджа на жалбоподателя, или
евентуални съдебни производства. Правният интерес от оспорване, както се посочи,
трябва и да е непосредствен -
оспорваният акт трябва да засяга неблагоприятно и непосредствено правната сфера
на оспорващия като отнема, изменя или ограничава конкретни негови права или
противозаконно създава задължения за него, или създава права по отношение на
трети лица, с което се уврежда жалбоподателят. Сиреч административният акт следва да има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и
правопогасяващ ефект по
отношение на личните права и законни интереси на правния субект и тогава ще е
налице правен интерес от оспорване, но в случая, такъв извод категорично изобщо
не може да бъде направен.
От
страна на жалбоподателя се сочи, че евентуално от оспореното разпореждане ще
бъдат засегнати негови интереси,свързани с това,че ще се увреди имиджът му и
това би могло да има и финансови последствия за него. Следва да се има предвид,
обаче, отбелязваното многократно и в практиката на ВАС различие между правен и
икономически интерес /напр. Определение № 3632/2007 г. по адм. дело № 3241/2007
г., Определение № 14231/2012 г. по адм. дело № 9614/2012 г., Определение №
1338/2015 г. по адм. дело № 14867/2014 г. и др./. В тази насока и да е личен правният интерес означава,
че интересът е свързан с това защитата да е на лични субективни права, свободи
и законни интереси. В процесния случай, както се посочи, въпросното разпореждане
за предварително изпълнение на ЗНПАМ е акт, който няма пряко отношение към правата на жалбоподателя, а единствено към
тези на адресата на ЗНПАМ. При това положение и за „Сдружение българска федерация
по шахмат“ с ЕИК ********* гр. Пловдив според съда липсва правен интерес, а икономическите
му интереси, свързани със загуба на добро име, или проваляне на турнири, са
извън обсега на административното производство.
Водим от изложеното
и предвид наличието на основание по чл.159, т.4 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Сдружение българска федерация по шахмат“ с
ЕИК ********* гр. Пловдив против Разпореждане за предварително изпълнение на
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК
-153-0115714/24.03.2023 г., на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в
ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – къща „Елизиум“ етаж 1,
находяща се в гр.Пловдив, ул. „Душо Хаджидеков“ № 2, стопанисван от Фондация
„Елизиум Пловдив“ с ЕИК ********* - гр.Пловдив и забрана за ползването му и
достъп до него за 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 905/2023 г. по
описа на ХХІХ състав на Административен съд Пловдив.
Определението не е
окончателно и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщението до жалбоподателя, чрез
изпращане препис от настоящия акт.
Административен съдия: