№ 12
гр. Пазарджик, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500701 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
І.Развитие на съдебното производство.
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба , подадена от И. Л. М., ЕГН **********, с
адрес гр. Б., ул.“Г. Б.“ № 11, против Териториално поделение“Д.Г.С.“ гр. Б., ЕИК
**************, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Б., ул. „Ю.“ № 20.
С Решение № 1043/29. 09. 2023г. на районен съд Пазарджик ,постановено по гр. д. №
2529/2022г. по описа на същия съд исковете са отхвърлени изцяло, като неоснователни. Осъден е
ищеца да заплати в полза на ответника сторените съдебно – деловодни разноски .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано . Във
въззивната жалба се прави искане да се отмени решението на районния съд и спора да се реши по
същество от въззивната инстанция , като се уважат предявените искове.
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез
пълномощника на страната .В писмения отговор се оспорва въззивната жалба с твърдения за
неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение, като неоснователна .
Страната не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция .
ІІ. Правни изводи .
При служебната проверка на съда относно валидността и допустимостта на съдебното решение
при условията на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция установи следното :
1
Решението на районния съд е валидно ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от закона
писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания за прогласяване нищожността
на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решението на районния съд е процесуално допустимо ( няма основания за обезсилване на съдебното
решение , при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районен съд Пазардзжик е сезиран с три обективно ,кумулативно съединени иска , с правно
основание на исковете по чл. 344 ал. І т. 1, 2 и 3 от КТ , а именно :
-конститутивен иск за признаване на уволнението ,като незаконно и неговата отмяна ;
-конститутивен иск за възстановяване на предишната робата ;
-осъдителен иск за обезщетение за времето през което ищеца е останал без работа, поради
уволнението .
►Според задължителната съдебна практика на ВКС , постановена по реда на чл. 290 от ГПК (виж Р.
№ 665/ 01. 11. 2010г. по гр. д. № 242/ 2009г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 216/ 03. 07. 2014г. по гр. д. № 64/ 2014г. на ІV-
то гр. отд. на ВКС; Р. № 459/ 27. 10. 2011г. по гр. д. № 1532/ 2010г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 158/ 01. 07. 2013г. по гр.
д. № 1008/ 2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Р. № 23/ 02. 02. 2016г. по гр. д. № 4553/ 2015г. на ІV-то гр. отд. на
ВКС;Определение №906/ 29. 09. 2017г. по гр. д. № 1834/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), при спор относно
законосъобразност на наложено дисциплинарно наказание , съдът , който разглежда спора
няма право да се произнася по основания за незаконосъобразност на дисциплинарното
наказание , които не се посочени , като обстоятелства , на които се основава предявения
иск. В исковата молба ищеца е длъжен да изложи обстоятелства относно незаконосъобразността
на наказанието , които представляват част от изискването за редовност на исковата молба по
чл.127 ал.1т. 4 от ГПК. Съдът е длъжен да се произнесе само по основанията за
незаконосъобразност , които са посочени в исковата молба . Посочените от ищеца
основания могат да бъдат допълвани след предявяване на иска и в хода на съдебното
производство с нови факти , на които те се основават.
Нови основания за незаконосъобразност на уволнението , които не са посочени в исковата
молба не могат да се правят в хода на производството пред първоинстанционния съд. Такива
основания не могат да се навеждат за първи път във въззивната жалба или в хода на
въззивното производство.
►От приложената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание се установява ,че на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на основание чл. 190 ал.1 т. 2 от КТ , за
неявяване на работа в течение на пет последователни работни дни .В мотивите на заповедта
са посочени следните нарушения на трудовата дисциплина:
На 20.05.2022 г. в деловодството на ТП „ДГС Б." е входиран доклад с №10-08- 476/20.05.2022 г., от Е.Х.С. - Горски стражар
в охранителен участък „Ч.р.", ГСУ „Б." за обект 2106, включващ отдел 186 „а", с временен склад „Ч.м." и отдел 186 „д" , с
временен склад „Корените". Докладът съдържа информация, че в периода от 16.05.2022 г. до 20.05.2022 г. в обекта не се
работи и за този период няма добита дървесина. Собственият работник към ТП „ДГС Б." - И. Л. М. не се явява на работа в
обекта в дните от 16.05.2022 г. до 20.05.2022 г.
На 27.05.2022 г. в деловодството на ТП „ДГС Б.* е входиран доклад с № 10- 08-510/27.05.2022 г. от Старши лесничей на
ГСУ „Б." - В.Д.Х. относно проверка на обект 2106, който съдържа информация, че на 27.05.2022 г., е извършена теренна
проверка в обект 2106, включващ отдели 186 „а" и 186 „д", по време на която е установено, че в обекта не се работи,, няма
добита дървесина, извозена на временен склад от работещия в обекта собствен работник на ТП „ДГС Б." - И. Л. М..
На 01.06.2022 г. в деловодството на ТП „ДГС Б." е входиран доклад с № 10- 08-533/01.06.2022 г. от Старши лесничей на
2
ГСУ „Б." - В.Д.Х. относно обект 2106, който съдържа информация, че в обекта не се работи от 16.05.2022 г. до 31.05.2022 г.
С оглед на изложеното считам, че И. Л. М. извършва нарушение на трудовата дисциплина, състоящо се а неявяване на
работа на 16.05.2022 г., 17.05.2022 г., 18.05.2022 г., 19.05.2022 г., 20.05.2022 г. Нарушението е извършено в териториалния
обхват на ТП „ДГС Б.", обект 2106, отдел 186 „а".
Работникът е допуснал неизпълнение на трудовите си задължения, като не се е явил на работа в пет последователни
работни дни, за които няма искане и/или заповед за платен или неплатен отпуск и липсва издаден болничен лист.
►В исковата молба ищеца е изложил обстоятелства за незаконосъобразност на уволнението,
които в по-голямата степен са неотносими към основанието за налагане на дисциплинарно
уволнение.
Изложени са обстоятелства за това ,че работодателя не е осигурил на работника необходимата
механизирана техника и необходимите трудови условия за изпълнение на възложената работа .
Посочено е ,че дейността по добИ.ето , нарязването и извозването на дървения материал е
извършвана единствено с предоставен от работодателя моторен трион .Друга механизирана
техника не е била предоставена на ищеца. По – голямата част от дейността се е извършвала „ на
ръка „Посочено е ,че добива на дървесина е извършван в труднодостъпни планински терени ,без
да са прекарани временни пътища , за извозването на добитата дървесина с трактор до временните
складове. Често се е налагало за извозване на дървесината да ползва помощта на свои познати , за
което им е заплащал с лични средства. Изложените обстоятелства имат отношение към характера
на трудовия процес по добива на дървесина, но нямат отношение към основанието ,на което е
наложено дисциплинарното наказание , а именно – неявяването на ищеца на работа .
►Единственото възражение в исковата молба , което има отношение към наложеното
дисциплинарно наказание е това за нарушение на чл. 189 от КТ относно критериите за
определяне на дисциплинарното наказание. Твърди се в исковата молба ,че при определяне на
дисциплинарното наказание работодателя не е съобразил тежестта на нарушението,
обстоятелствата , при които е извършено и поведението на работника . Твърди се ,че
наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно тежко в сравнение с извършеното
нарушение.
Това възражение е неоснователно .
На първо място , следва да се отбележи ,че ищеца не оспорва обстоятелството относно
извършване на дисциплинарното нарушение . Такива обстоятелства и твърдения няма наведени в
исковата молба .Независимо от това следва да се отбележи ,че извършване на нарушението е
доказано по безспорен начин в производството пред районния съд . По делото са разпитани , като
свидетели лицата В.Д.Х.(старши лесничей в ответното предприятие ) , Е.Х.С. ( горски стражар в ответното
предприятие ) и М.С.(зам. Директор в ответното предприятие ) , които са установили пред съда ,че за
периода от 16. 05. 2022г.до 20. 05. 2022г .( пет последователни работни дни ) ищеца безпричинно не се е
явявал на работа,без да ползва разрешен отпуск или отпуск поради временна нетрудоспособност.
Извършване на нарушението се установява и от приложените по делото доклади на съответните
длъжностни лица в ответното предприятие, които бяха описани по – горе , от представената
длъжностна характеристика на длъжността „ работник горско стопанство“ , технологичен план за
добив на дървесина, Протокол № 10-03-12/ 07. 06. 2022г.,разрешителни за достъп и ведомости .
На основание чл.193 ал.1 от КТ работодателя е поискал писмени обяснения от И. Л. М. относно
извършеното дисциплинарно нарушение.Обясненията са били депозирани с писмо вх.№10-09-168-
1 от 30.05.2022г. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателя е събрал и преценил
всички доказателства .
3
Заповед № РД-07- 190/10.06.2022 г. , с която е наложено дисциплинарното наказание е била
връчена на ищеца М. , на 10.06.2022г. , срещу подпис ( чл. 195 ал. 2 от КТ).
Спазена е разпоредбата на чл. 195 ал. 1 от КТ относно мотивиране на заповедта.
Оспорваната заповед представлява законосъобразен и мотивиран работодателски акт. Заповедта е
издадена от надлежен орган по смисъла на чл. 192 ал. 1 от КТ(ръководителя на предприятието ), в
рамките на неговата материална компетентност, в предвидената от закона форма и при спазване
на процедурата по издаването, предвидена в КТ. Заповедта съдържа всички задължителни
реквизити по чл. 195 ал. 1 от КТ . В заповедта са посочени нарушителят,нарушението, кога е
извършено, наказанието и законния текст,въз основа на който се налага наказанието .
От доказателствата по делото въззивната инстанция приема , че работодателя е доказал в
съдебното производство правомерността на уволнението.
Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно наказание, съдът е длъжен и служебно
да извърши преценка за съответствие между вида на наложеното дисциплинарно наказание и
тежестта на дисциплинарното нарушение , според критериите на чл. 189 ал. І от КТ.
Според утвърдената съдебна практика на ВКС ( виж Р. № 1/22. 01. 2002г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;Р.№ 758/ 01.
10. 2008г. по гр. д. № 946/ 2006г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р.№ 169/ 21. 07. 2014г. по гр. д. № 5769/ 2013г. на ІV-то гр.отд. на
ВКС; Определение № 878/22.12. 2016г. по гр. д. № 3403/2016г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Р.№ 1158/ 26. 07. 2004г. по гр. д. №
2189/ 2002г. на ІІІ-то гр.отд. на ВКС;) при спор за законност на наложено дисциплинарно наказание в
тежест на работодателя е да установи процесуалната и материална законосъобразност на
заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. При положение ,че работодателя е
упражнил субективното си потестативно право да наложи дисциплинарно наказание , в
тежест на субекта на дисциплинарната власт е задължението да докаже ,че е упражнил
това право законосъобразно . В тежест на работника или служителя е да докаже
възраженията си против законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт.
Основният въпрос по това възражение е дали наложеното дисциплинарно наказание е
съразмерно по тежест на извършеното нарушение? Според съдебната практика на ВКС(виж Р. №
167/14.05. 2013г. по гр. д. № 1102/2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; Определение № 417/15.04. 2015г. по гр. д. № 355/2015г.
на ІІІ-то гр. отд. на ВКС;) тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед на характера на
изпълняваната работа и последиците от допуснатото нарушение и как те са повлияли или могат
да повлияят върху дейността на работодателя.
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за
съответствието между тежестта на нарушението и вида на наложеното дисциплинарно
наказание.
От представения по делото Трудов договор № РД -00-2/22. 02. 2021г. и от Длъжностната
характеристика на длъжността“Работник горско стопанство“ се установява ,че задължението на
ищеца , като работник в ТП „ДГС Б." е да работи при 5-дневна работна седмица от 8.00 до 17.00
часа . Това задължение не е изпълнено от ищеца и представлява нарушение на трудовата
дисциплина .Нарушението на трудовата дисциплина е по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ ( неявяване на
работа). Нарушена е разпоредбата на чл. 126, ал. 1 т. 1 от КТ.Според тази правна норма работникът е
длъжен да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време.Неявяването на
работа в продължение на 5 работни дни е „тежко „ нарушение на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, тъй като се отнася до съществен елемент на трудовото
правоотношение-престиране на работна сила в рамките на установените работни дни. Работникът
е бил длъжен да се явява на работа в установеното работно време и да полага необходимия труд .
4
Поведението на работника не съответства на дължимото поведение и в този смисъл то се явява
„противоправно поведение“, тъй като работника не изпълнява задълженията, визирани в
индивидуалния трудов договор и тези по Кодекса на труда.
Установено е по делото ,че горския обект , в който ищеца е изпълнявал трудовите си
задължения е предназначен за снабдяване с дърва за огрев на местното население. Неявяването на
работа на ищеца за такъв дълъг период от време( неявяването на работа на ищеца е общо 14 дни – от 16. 05.
2022г. до 31. 05. 2022г. ) поставя в невъзможност работодателя ТП „ДГС Б." да осигури необходимото
количество дърва и да задоволи нуждите на местното население от дърва за огрев. С действията
си ищеца е причинил имуществени вреди за работодателя , представляващи недобита навреме
дървесина . Отделно от това е уронен престижа и доброто име на работодателя сред
контрагентите му и сред местното население.
При определяне вида на наказанието работодателя е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника, който не се явявал на
работа до края на месец май 2022 г.( чл. 189 ал. 1 от КТ).
Неявяването на работа има за резултат пълното неизпълнение на основното задължение на
работника да бъде на разположение на работодателя в уговореното работно време и е основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Ще следва решението на районния съд, като краен логичен извод да бъде потвърдено ,тъй като
този извод съвпада с извода на въззивната инстанция относно законосъобразността на
уволнението по други съображения , изложени в мотивите на настоящето решение.
На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 23 ал. 1 т.1 от ГПК и с оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция ще следва да се осъди жалбоподателя да заплати в поза на ответника по
въззивната жалба сумата 300 лв.,представляваща юрисконсулско възнаграждение за въззивната
инстанция .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК и
чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1043/29. 09. 2023г. на районен съд Пазарджик ,постановено по
гр. д. № 2529/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. Л. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул.“Г. Б.“ № 11, да заплати в полза на
Териториално поделение“Д.Г.С.“ гр. Б., ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. Б., ул. „Ю.“ № 20, сумата 300 лв.,представляваща юрисконсулско
възнаграждение за въззивната инстанция .
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6