Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1526 22.04.2019г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав
в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при
участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 13421 по описа на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с член 415 ГПК вр. с член 79,
ал. 1 от ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Ищецът Агенция за контрол на просрочени
задължения ООД с ЕИК ********* е предявил против И.К.Й. с ЕГН **********
обективно съединени искове с правно основание установителни искове за признаване за установено в отношенията
между страните дължимостта на парично вземане, за
което е била издадена заповед за изпълнение по член 410 ГПК по ч. гр. д. №
8583/2018г-1, 12 гр.с., РС за следните суми: главница
от 465,91 лева; 35 лева договорна лихва за периода 10.07.2016г.-08.10.2016г.;
100 лева адм. такса за събиране на вземането, ведно
със зак. лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.05.2018г. с окончателното й изплащане.
Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че на 01.12.2017г. между него и Фератум
Банк ЕООД е сключен договор за цесия, по силата на
който му е било прехвърлено вземането по договор за кредит с № **с длъжник И.К.Й.. По този
договор е бил отпуснат кредит от 600 лева, който е следвало да се върне с лихва
от 71,94 лева за срок от 180 дн, като последната
вноска по кредита е била на 08.10.2016г..
Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задължението си в уговорения срок.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 12.02.2019
година, лично, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е
бил редовно призован за първото заседание на 20.03.2019 година, като в
изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства
–договор за цесия, уведомление за цесията, копие на договор за гаранция №
*****, може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият съдебен
състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на
основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове да се уважат изцяло.
Ищецът претендира направените по
заповедното и исковото производство
разноски за държавна такса и юрк. възнаграждение, за които представя
списък. Същите, възлизат на сумата от
общо 350 лева, от които – 25 лева д.т. по заповедното
производство и 50 лева за юрк. възнаграждение, както
и 175 лева държавна такса по исковото производство и 100 лева за юрк. възнаграждение.
С оглед изхода на спора същите
следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
Агенция за контрол на просрочени задължения ООД с ЕИК ********* и И.К.Й. с
ЕГН ********** дължимостта на следните суми: главница
от 465,91 лева; 35 лева договорна лихва за периода 10.07.2016г.-08.10.2016г.;
100 лева адм. такса за събиране на вземането, ведно
със зак. лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.05.2018г. до окончателното й изплащане, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на член 410 ГПК по ч.
гр. д. № 8583/2018г. на 12 гр.с., ПРС.
ОСЪЖДА И.К.Й. с ЕГН
********** да заплати на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД с ЕИК
********* разноски по заповедното и исковото производство в размер на общо 350
лева, от които – 25 лева д.т. по заповедното
производство и 50 лева за юрк. възнаграждение, както
и 175 лева държавна такса по исковото производство и 100 лева за юрк. възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
Ответникът
може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се
изпрати на ПРС, 12 гр.с., ведно с ч. гр. д. № 8583/2018г. на 12 гр.с., ПРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.