№ 922
гр. Бургас, 04.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20232100501074 по описа за 2023 година
Производството по делото е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на М. Д. У. ЕГН ********** от гр.Б****,чрез адв. Ж.Б.-
АК-Бургас, с адрес на кантората: гр.Б****, подадена против Решение №610/20.03.23г.,
постановено по гр.д.№4804/22г. по описа на Районен съд-Бургас , с което предявените от горното
лице против ответника искове са отхвърлени като неоснователни.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, т.к е
немотивирано и постановено при неправилно приложение на закона. Моли се за неговата отмяна и
за произнасяне от въззивния съд по същество, при уважаване на заявените претенции. Дирят се и
разноски за производството.
Конкретно се заявява, че решението на първата инстанция е немотивирано.
Съдът не бил взел предвид въведените твърдения, че вреди се търпят от зловредните за У.
внушения за участие в престъпни схеми, направени в статията на ответника и в нейното заглавие, а
и защото е бил фотографиран без негово знание и съгласие, при това в нарушение на чл.32 от
Конституцията на Р България.
Поддържа, че свободата на словото и изразяването не е безгранична, а следва да се
простира до пределите, накърняващи чужда правна сфера.Позовава се на цитирана в жалбата
съдебна практика и на общностното право на ЕС.
Намира също, че преди да разгласи факти, които опозоряват или са просто неблагоприятни
за някого, журналистът дължи тяхната предварителна проверка, което тук не е сторено.Това се
установявало според страната от анализа на събраните в първата инстанция доказателства.
1
Съдът бил отказал да събере доказателства, опровергаващи като неверни изложените от
А.К. и целящи очернянето на ищеца твърдения. Направил е доказателствени искания за служебни
справка в Икономическа полиция БРП, БОП, КПКОНПИ и КАТ относно А.К. които въззивният
съд е отклонил, като неотносими към спора.
Неправилни според страната са и изводите на съда относно отговорността за коментарите
под статията, с оглед приетото от ЕСПЧ, че европейските информационни сайтове не носят
отговорност за обидни, но законни мнения на техните читатели, ако имат ефективна система за
модериране на коментарите и премахване на обидното съдържание при поискване от съда. В
случая обаче издателството не е премахнало своевременно обидните коментари. В тази връзка се
цитира практика на ЕСПЧ.
В отговора на въззивната жалба , подаден от въззиваем ответник „Медиатор 2015“ ООД
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Б****, представлявано от управител В.Й.В. чрез
адв. П.Ч. и адв.Ст.Д. от БАК, жалбата се сочи за неоснователна.
Оспорват се всички въведени в горната оплаквания, като се правят подробни
възражения.Възразява се и срещу събирането на поисканите доказателства, сочени за неотносими
към предмета на спора.
Оспорва се твърдението, че решението е неправилно, т.к. съдът бил приел, че ответникът не
носи отговорност за коментарите под статията. Сочи се, че нямало отправено искане до медията за
премахването на коментари, нито съдът я е задължил за това. Коментарите се приемат като
обективиращи правото на свободно изразяване на трети лица, чието мнение е недопустимо да бъде
цензурирано от медията; тя не носела отговорност за горните. Освен това те вече били
премахнати, което е посочено в отговора на исковата молба и било видно от приложената към
писмения отговор разпечатка на коментарите под статията. Прилага се за сведение решение по
гр.д.№4778/22г. по описа на БРС, постановено на 06.04.23г., против което е подадена въззивна
жалба на М.У..
В обобщение се моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение, като правилно.
Дирят се направените във въззивното производство разноски.
Проверката на въззивния съд по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за
допустима, а тази по чл.269 от ГПК сочи за валидно и допустимо обжалваното съдебно решение
на първата инстанция.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника възражения, при съвкупна
преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба(допълнително уточнена) на М. Д.
У. против „МЕДИАТОР 2015“ ООД, , за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
10 000 лв.(частичен иск от общо 20 000 лв.), която се сочи за обезщетяваща причинените му
неимуществени вреди – болки, страдания, засягане на личното му и професионално реноме,
настъпили в резултат на неверни, позорящи и клеветнически твърдения за ищеца, съдържащи се в
статията „До МВР и прокуратурата: Действащ служител на ****-Бургас основен играч в схемите
на д-р Д.М.“, публикувана на **** г. в поддържаното от ответника електронно издание „*****“,
ведно със снимка на ищеца, направена без негово съгласие(с текст от медията,поясняваща
значението й), както и в резултат на негативните коментари във форума под статията, като се
претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на публикацията – **** г., до
2
окончателното й изплащане, ведно с направените съдебно-деловодни разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба, горепосочената статия, публикувана в
електронното издание „*****“, чийто издател е ответното дружество, се сочи за съдържаща
неверни, позорящи, клеветнически твърдения за ищеца – както в самото заглавие, така и в цялост.
Изложеното в нея очерняло и клеветяло ищеца. По отношение на него се правели зловредни
внушения, че не изпълнява точно и съответно на изискванията служебните си задължения като
служител на ****, а е част от незаконни „схеми“ заедно с трето лице с медицинско образование (д-
р М.), чиято дейност като собственик на частен х* била обществено обсъждана в много негативен
смисъл. Според ищеца статията внушавала, че е организирал по поръчка на това трето лице
„вендета“ на негов бивш служител, че му е „дясна ръка, администратор, счетоводител, ****“, т.е.
работи и извън системата на МВР, което се подсилвало и от приложената снимка, направена без
знанието и съгласието на У., извън работно време, на която е заедно с доктора и други лица, и под
която има допълнително пояснение за тяхната близост в контекста на участие в незаконни
„схеми“.
Горните факти били станали достояние на огромен кръг читатели в цялата страна и дали
повод за непрекъснати отрицателни коментари по адрес на ищеца. Те създали професионални
проблеми на У., срещу когото било образувано дисциплинарно производство и бил заплашен с
уволнение, притеснили цялото му семейство- жена и деца, което рефлектирало отрицателно и
върху личния му живот, злепоставило го пред колегите му, дало повод за множество негативни
коментари с клеветническо, унизително и дори заплашително към ищеца съдържание, които
умишлено не били премахнати и не били редактирани от ответника и от които ищецът
продължавал да търпи сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в публично засягане и
обругаване на личното му достойнство, както и на професионалната му репутация.
Заради широко разгласените със статията на ответника зловредни и неверни твърдения,
дискредитиращи моралния и професионален облик на ищеца, заради негативния отзвук от нея и
образуваното по повод същата статия дисциплинарно производство против ищеца, му били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения и здравословни проблеми.
Той не можел да спи, станал затворен и потиснат, социално изолиран, не бил пълноценен в
работата си, отнели му временно служебното оръжие, бил крайно унизен пред колегите и
приятелите си, притеснявал се, че ако бъде уволнен, семейството му ще изпадне в сериозно
материално затруднение. Тези негативни усещания били със значителен интензитет, тъй като
ищецът преди това никога не е бил наказван; те повлияли отрицателно на здравословното му
състояние и личностната му самооценка.
Така очертан, предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД за
обезщетение за неимуществени вреди, нанесени на пострадалото лице- ищец по делото, ведно с
компенсаторна лихва върху главницата на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД- считано от датата на
деликта, до изплащането й.
В отговора на ответника, искът е оспорен както по основание, така и по размер.
Отречени са твърдените от ищеца предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество по чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД.
Страната счита, че ищецът не е претърпял твърдените неимуществени вреди, както и
тяхното естество, а също че няма причинно-следствена връзка между публикуването на
процесната статия и описаните от ищеца вредоносни последици. Заявено е, че думата „вендета“ е
3
употребена от автора на статията като цитат на изявление на лицето А.К., с оглед на което не
следва да се ангажира отговорността на медията за изявления на това трето лице, т.к. липсва
осъществено от нейни служители деликтно поведение, още повече, че получената информация е
коректно медийно изнесена. Заявено е също, че в процесната статия е публикувана част от
информация, събрана пред журналисти на медията от различни източници по повод оплаквания на
близки на пациенти в х*а в гр. Ч., както и на база сигнали и жалби до прокуратура, РЗИ, КЗП,
ОДМВР и др. Твърди се, че А.К., чиито изявления са отразени, е работил в „х* М.“ като **** и сам
е потърсил медията, за да разкаже изнесената в статията информация. Според ответника, при
обективен прочит на статията не се налага извод за тенденциозно приписване на неправомерни
прояви,вярно е предадена информацията, съобщена на медията от различни източници, чието
разпространение е в обществен интерес. Поддържа, че в практиката си ЕСПЧ приема за ползваща
се с най-високата възможна степен на закрила свободата на пресата и журналистите, които имат
право да определят изразните си средства и не могат да бъдат ревизирани от националните
съдилища в този смисъл, нито да им бъдат налагани други виждания за използваните техники на
писане. Приемала се за допустима известна степен на преувеличение и дори провокативност на
заглавията и на изрази в текстовете на статиите с оглед ангажирането на обществения интерес към
злободневни теми, поради естеството на работата и жизнено важната функция на журналистиката
като „обществен страж“. Цитира се съдебна практика на СЕС и ВКС.
Също така се твърди, че позволяването на потребители да публикуват коментари под
статията не представлява неправомерно действие на ответника; че тези коментари не са довели до
сочените от ищеца негативни последици; че издателят на електронното издание не носи
отговорност за коментарите на трети лица. Освен това ищецът не бил поискал от медията
изтриване на коментари под статията, каквото право има, поради което неоснователно твърди
наличие на целенасочен отказ за редактиране и премахване на негативни коментари. Заявено е
още, че след получаване на исковата молба, ответното дружество е изтрило посочените от ищеца
коментари към статията.
По отношение дисциплинарното производство срещу ищеца се твърди, че то е било
инициирано от административния му ръководител, а не от медията и е по повод конкретни прояви
от 05.03.2019 г. и 26.06.2019 г., провокирали проверка дали е действал при превишаване с власт и
използвал ли е служебното си положение за облага на трети лица.
По повод снимката е посочено, че тя е направена на обществено място, видно от самата
нея(паркинга на ****), че публикуването й също няма вредоносни за ищеца последици.
Поради липсата на вменяваното му от ищеца противоправно поведение, без доказана
причинно-следствена връзка между публикуването на статията и твърдените от ищеца вреди и при
липса изобщо на причинени такива, страната е молила за отхвърлянето на иска.
При условие на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
С обжалваното съдебно решение искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан , с
конкретните съображения, че не е налице вредоносно противоправно действие, извършено от
служителя на ответника, написал процесната статия, т.к. е цитирал разказ на трето лице, но преди
това е получил аналогична информация от множество други лица, потвърждаващи така дадените
сведения и защото медията не носи отговорност за коментарите на своите читатели, а в
допълнение БРС е постановил, че дори заявените от А.К. данни да са неверни, не дружеството,
4
поддържащо електронната медия-разпространител, а посоченото физическо лице- информатор би
следвало да носи отговорност за евентуално причинени на ищеца в тази връзка вреди.
Въззивният съд споделя този краен правен извод , като в тази връзка и в отговор на
въведените с жалбата оплаквания, сочи следното:
Фактическата обстановка по делото, установена при съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и с оглед процесуалното поведение на страните в
производството пред първа инстанция, е предмет на спор пред въззивния съд само досежно извода
на РС за вярност на изнесената в процесната статия информация за близост, в смисъл на
допълнителна заетост и участие на ищеца в бизнес начинанието на трето лице, собственик на х* в
гр.Ч.. В останалата си част горната не е спорна, поради което въззивният съд я възприема изцяло,
както е изложена в обжалвания акт по съществото на спора, при условията на чл.272 от ГПК, като
препраща и към мотивите му в тази част и не счита за нужно да я преповтаря в изложението си.
По спорните факти в процеса са разпитани свидетели на двете страни.
Свидетелят на ищеца А.- негов колега от 20 години, не споделя данни в тази връзка, освен
общото си впечатление, че У. е начетен,коректен и стриктно изпълняващ служебните си
задължения, че няма наказания и други сигнали срещу работата му, освен този, по повод статията
на ответното дружество, предизвикала и дисциплинарно производство и проверка срещу него.В
показанията му е отразено и това, че семейството на ищеца и самият той са преживели тежко и
емоционално негативно тази проверка и отзвука на обществеността в тази връзка.БОС не
кредитира данните на свидетеля в частта, сочеща, че колегата му няма наложени дисциплинарни
наказания,т.к. кадровата справка на ищеца(л.193- дело РС)сочи шест награди и две наложени му на
заеманата длъжност наказания, а представено копие от решение на Бургаски административен съд
от 14.10.19г. сочи на още едно наложено наказание “порицание“ на У. за срок от 6 месеца, преди
последното, което е предмет на обсъждане и в настоящото производство наказание порицание за
срок от 12 месеца.
Свидетелят М., с когото статията свързва дейността на ищеца извън работата му като
служител на **** към МВР, заявява пред съда, че се познават от над 10 години, че са в приятелски
отношения включително със семейството му, че не е възлагал на У. работа лично или като
управител на х* „М.“, че статията на ответника се е отразила зле върху здравословното състояние
на ищеца и върху личния му живот, че се е лекувал неколкократно в болница в тази връзка.
Свидетелят е коментирал снимката към статията като отразяваща приятелската помощ, оказана от
него и ищеца на техен приятел с баща- инвалид на носилка, когото по молба на приятеля откарали
в дома му. Сочил е, че ищецът е посещавал х*а многократно, но никога не е работил в него, обаче
многократно се е лекувал там безплатно във физиотерапията.По повод А.К. е заявил, че го познава
като работило при него на длъжност „****“ лице, което извършило кражби на имущество на
свидетеля(телевизор, лек автомобил) и затова се разделили бързо.
На свидетеля е бил предявен пред БРС договор за настаняване на пациент в х*а му, чийто
подпис за предложител на услугата е потвърден като положен от М.. Последният е отрекъл
авторството на подписа си върху друг екземпляр от същия договор, за който процесуалният
представител на ищеца по делото е твърдял, че е включен в преписката по последното
дисциплинарно производство срещу У.. Това писмено доказателство съдът не обсъжда в контекста
на спора, т.к. заповедта е вече влязла в сила и с това са погасени всички незаявени възражения на
адресата срещу правилността й.
5
Свидетелката Р.Г.-автор на процесната статия, работеща в електронното издание на
„*****“ от около 10 години, заявява, че в случая става дума за поредица от статии в медията- две
описващи оплакванията на хора, дали свои близки като пациенти в х*а на д-р Д.М. в гр.Ч., в
насока, че за постъпилите не са били полагани достатъчни грижи и са починали. След това тя била
посетена от А.К., който й заявил информацията, отразена в процесната статия
дословно.Твърденията му били, че докторът не му е платил две заплати, а ищецът е „дясна ръка“
на М. и сключва договорите с близките на пациентите, че след като К. започнал да си търси
парите, У. започнал да го спира и да му пише глоби(в качеството си на служител на ****) за
нарушения на пътя. За думите“вендета“ и „схема“ сочи, че са използвани от К. и са отразени така в
статията.
К. й представил трудовия си договор с х*а и й дал „абсолютно всичкия снимков материал,
който е към статията“. Твърдял, че пациентите са използвани за нерегламентирани дейности като
пренос на други пациенти и всичко, описано в статията от *****г. било по негови твърдения.
Обяснява, че при написването на статията е разговаряла и с други хора, които са подали
сигнали- с рускинята Т.К., със С. К. и М.В.. Последната сочела, че при настаняването на
родителите й в х*а на М., договорите били подписани с У., че после тя не искала да се пише статия
за нейния случай, но всички горепосочени лица разпознали У. на снимката и го споменавали в
разговора като човека, с когото са сключили договорите. Определението „дясна ръка“ обяснява
като дадено от К. за У. по повод това, че е вършел основната работа в х*а на доктора. В
показанията си сочи, че близките на пациентите идвали с оплаквания във връзка с условията в х*а,
но били уточнили, че ищецът приемал пациентите, подписвал договорите и т.н. Заявила е, че К. се
страхувал, че ще продължат непрекъснатите проверки по пътя, че лично бил спиран от ищеца и
преди и след публикацията на статията и му били съставяни актове. Клиентите на х*а показали на
журналистката копия от договорите си с това заведение.
Думата „вендета“била употребена от К. в смисъл, че У. използвал служебното си
положение като полицай да го спира за проверки, да му съставя актове и фишове на пътя.
Свидетелката е дала пред БРС и други обяснения във връзка с две т.нар.“схеми“ за
събиране на пари от клиентите на х*а, но според БОС те касаят ищеца само досежно частта
сочеща, че той работи в х*а и използва за дейността там пациенти, които са в по-добро
здравословно състояние.
Разпитаната по делото св.К. е заявила, че познава ищеца, т.к. с него е подписала договора в
х*а за настаняването на съпруга й.Била посрещната там от ищеца, който й предоставил договора за
подпис и й указал да си напише имената. Екземплярите съдържали вече положени подписи от
страна на предлагащия услугата. Ищецът казал на К. колко дължи за услугата и поискал тя да
плати сумата за престоя на съпруга й, но т.к. нямала пари в момента двамата се разбрали за
отсрочка с ден-два. Сумата била заплатена от брата на съпруга й.
Свидетелката отрича да е подавала жалба срещу ищеца, но т.к. е била повикана, е давала
сведения за него в ОДМВР, касателно настаняването на съпруга й в х*а.
По повод нейния случай е издадена друга статия на „*****“, която е приложена на хартиен
носител по делото, но не касае пряко действията на ищеца, поради което съдът не я обсъжда в
контекста на спора.
По делото са приложени и документи във връзка с проучването, предприето от ОДМВР
при отдел „Охранителна полиция“ чрез назначен със заповед от 14.08.19г. на директора на
6
ОДМВР-Бургас дисциплинарно разследващ орган(ДРО) за реализиране на дисциплинарна
отговорност на ищеца, на база чиито констатации от 13.09.19г. и допълнително становище от
09.10.19г. по възраженията на ищеца от 16.09.19г., е издадена заповед от 19.12.19г.(л.62-63 дело
РС), налагаща на ***** М. У. – ***** І степен в група „*****“ на сектор „*****“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОДМВР дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една
година, считано от датата на връчването на тази заповед за това, че е извършил при изпълнение на
служебните си задължения тежки дисциплинарни нарушения, изразяващи се в следното: на дата
05.03.19г., при съставяне на документи за ПТП, У. извършил действия, квалифицирани от ДРО
като „използване на служебното си положение за облага на трети лица“; на дата 26.06.19г. при
изпълнение на служебните си задължения бил издал устни разпореждания към А.К. в качеството
му на водач на „****“ рег.№ **** за придвижване на автомобила до сградата на „*****“Бургас, а
впоследствие и до сградата на Областен отдел„Автомобилна администрация“ – Бургас, с което е
осъществил според ДРО деяние „превишаване на власт“; на дата *****г. във връзка с
публикуваната статия на ел.медийно издание „*****“ със заглавие: „До МВР и
прокуратурата:Действащ служител на ****-Бургас основен играч в схемите на д-р Д.М.“ и
проучвания на ДРО в тази връзка, поведението на У. е счетено за „уронващо престижа на
службата, нарушаващо т.19 от Раздел „Поведение и облик на държавния служител в обществото“
на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР и е определено от разследващия
орган като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващо престижа на службата.
При тези данни в контекста на повдигнатият фактически спор, съдът заключава, че
отразените в процесната статия от *****г. обстоятелства не могат да бъдат приети за
разпространяващи непроверени и неверни, дискредитиращи ищеца обстоятелства. Това е
така, защото:
Показанията на свидетелите на ответната страна са непротиворечиви и взаимно допълващи
се в насока, потвърждаваща изнесеното от К. пред медията и отразено от последната в процесната
статия, че ищецът е създавал у трети лица впечатлението за участник в дейността на х*а, като е
предлагал за подписване договори за настаняване на пациенти, преговарял е с близките им за
заплащането на дължимата такса(вж. св. К.) и това не е единичен случай, т.к. според св. Г. е
разпознат от оплакалите се пред „*****“ клиенти, посочени по- горе и от К. като лице, с което са
подписвали договорите за предлаганата от х*а услуга.
Без значение в тази връзка според БОС е безспорното за делото обстоятелство, че ищецът
няма създадени с х*а трудовоправни отношения, нито такива по граждански договор за
извършваните там услуги в изискуемата по закон писмена форма.
Изводът за ангажираността на У. със заведението на М. се базира на фактическото му
поведение на лице, създаващо впечатление у явилите се клиенти, че работи там, а не произтича от
официализирана трудово-правна или друга облигационна връзка.
Така демонстрираното поведение на ищеца за участие в дейността на х*а не може да се
обясни според БОС с установените от свидетеля д-р М. приятелски отношения, които двамата
имали от години и с това, че ищецът го посещавал за безплатно лечение. Не повлияват на горното
и изявленията на собственика, че не бил му възлагал такава работа.
Данни, потвърждаващи участието на ищеца в дейността на х*а се извеждат и от факта, че
при образуваното от ДРО дисциплинарно производство през м. август 2019г., поведението му е
7
било разгледано включително във връзка с процесната статия, при което след като е установено, е
официално порицано с наложено дисциплинарно наказание именно заради нарушение на
правилата на етичния кодекс на служителите в системата на МВР. Прието от ДРО за
дисциплинарно укоримо (заради превишаване на власт) и поради това наказано с горната заповед е
и поведението на ищеца спрямо А.К. демонстрирано на дата 26.06.19г.
Съдът отбелязва, че не взема предвид в този контекст показанията на св. А., т.к. те не
съдържат информация за посочените обстоятелства.
Индиция за верността на изнесеното в статията на ответника е и логическата причинно-
следствена връзка, която може да бъде изградена между едновременно съществуващите факти:
приятелски отношения между ищеца и д—р М.;конфликтни такива между последния и
оплакващия се от него К. и дисциплинарно нарушение „превишаване на власт“ от ищеца като
служител в **** спрямо К., при установяването на осъществени от него нарушения на правилата
за движение по пътя.
По правния спор на страните, касателно правилността на осъществената от първата
инстанция решаваща дейност и приложението на относимото към казуса материално право:
Предвид квалификацията на разглеждания спор- по чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, който е
за носенето на обективната гаранционно- обезпечителна отговорност на работодателя (в случая
юридическо лице) за деликтни действия на лицата, на които е възложил някаква работа, т.е. за
вредите, причинени от тях другиму при или по повод изпълнението на възложената работа,
преценката за основателността на иска за обезщетение, следва да се осъществи при съобразяване
наличието на предпоставките, ангажиращи според закона отговорността на прекия деликвент, а
именно: осъществено незаконосъобразно действие или бездействие; причинени на ищеца вреди;
пряка причинно- следствена връзка между двата факта и вина, като последната субективна
предпоставка се презюмира от закона(чл.45, ал.2 от ЗЗД), макар презумпцията да е оборима. Ведно
с тях, следва да са налични и предпоставките, ангажиращи обективната отговорност: възлагане на
работа и вреда, причинена на трето лице при или по повод така възложената работа.
Всички така посочени елементи, изключая презюмираната от закона вина, подлежат на
пълно и главно доказване от ищеца, с оглед правилото на чл.154 от ГПК, т.к. негова е правната
полза от тях.
Горните предпоставки следва да съществуват кумулативно.
Тъй като ищецът е описал деликта, от който заявява претърпени морални вреди като
медийна разгласа на неверни, опозоряващи го и клеветящи го лично и в професионален план факти
чрез ел.статия, издадена на *****г. от ответника, поддържащ електронно издание „*****“, ведно
със снимка, подсилваща внушението на журналистическия материал за участие на служителя на
**** при МВР в незаконни „схеми“ с трето лице, на което служи успоредно с упражняваната от
него дейност по служебно правоотношение с МВР, той следва да докаже както издаването на
посочената статия, така че тя е написана от лице, наето от ответното дружество, а също, че
негативното й съдържание е невярно и клеветническо и от разпространението й за него са
произлезли неимуществени вреди.
В конкретния случай анализът на събраните в процеса данни, изложен по-горе, не
установява обективната предпоставка „незаконосъобразно действие“(деликт), извършено от лице,
комуто ответникът е възложил издаването на журналистически материал в електронна медия
„*****“.
8
В същност статията е безспорен за страните факт, както и датата на издаването й, посочена
в исковата молба, а също създаването й от лице, ангажирано от ответника, при това признаващо в
свидетелските си показания, дадени по делото, че я е написало.
Не се установява обаче осъществяването на конкретната журналистическа дейност
да е неправомерно.
Тази дейност е принципно разрешена от закона, дори толерирана и специално защитена
както от Общностното право на ЕС, така и от вътрешното ни законодателство, т.к. е пряк израз на
свободата на мнение -вж. чл.11 от ХОПЕС, съответстващ на член 10 от ЕКПЧ, който гласи, че
всеки има право на свобода на изразяването на мнения, като това право включва свободата да
отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на
държавните власти и независимо от границите. Подчертава се, че свободата и плурализмът на
медиите се зачитат.
Обаче разпоредбата не забранява на държавите да въвеждат разрешителен режим за
дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична
продукция, освен това „ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които
са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици
или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на
другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на
авторитета и безпристрастността на правосъдието“.
От гореказаното следва, че свободата на изразяване и разпространяване на мнение се
зачита, но не е абсолютна, а се простира в определени нормативни рамки, до пределите, след които
се засягат други правни блага. Такива са конституционно защитимите добро име и права на
другите граждани – вж. чл. 39, ал. 2 КРБ. Не е абсолютно и правото да се търси, получава и
разпространява информация, предвидено както в нормативната база на ЕС, така и в чл. 41, ал. 1 от
КРБ. Съгласно чл. 41, ал. 1, изр. 2 осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу
правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения
ред, народното здраве и морала.Прекрачването на тези граници има за последица носенето на
отговорност за вредите, причинени на засегнатите.
Ответникът по делото е доставчик на медийна услуга по смисъла на чл.4 от Закона за радио
и телевизия(ЗРТ), поради което и с оглед оплакванията на въззивника ищец съдът съобразява
факта, че макар посоченият закон да не съдържа изрична разпоредба, забраняваща
разпространението на непроверени негативни данни, то това ограничение е залегнало в
принципите на Етичния кодекс на българските медии, а именно: „1.1.1 Ще предоставяме на
обществото точна и проверена информация и няма преднамерено да скриваме или изопачаваме
факти;1.1.2 Няма да публикуваме информация, за която знаем, че е невярна“ и в т.1.3.1 „Ще се
стремим да проверяваме информацията преди нейното публикуване, като търсим и използваме
различни източници, и доколкото е възможно ще посочваме нейния произход“ и следва да се
изведе от задължението, залегнало в чл.17,ал.1 от ЗРТ, сочещ, че доставчиците на медийни услуги
носят отговорност за съдържанието на медийните услуги.
Освен това практиката на ВКС винаги е приемала, че в най-общ смисъл противоправно
поведение според чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие (непредприемане на правно
9
изискуемо действие), обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в
същата разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и да не се накърнява правно защитено
имуществено или неимуществено благо на друго лице. В този контекст неимуществена вреда по
смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД се счита всяка негативна промяна в психическото състояние на
човека(отрицателно емоционално изживяване или душевно страдание).
В свое решение № 110 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 2808/2016 г., IV г. о., ГК, ВКС е цитирал
решение по делото "Де Х. и Гайселс срещу Б. " и по делото "Хендисайд срещу Обединено
кралство", в които Европейският съд по правата на човека приема, че свободата на изразяване на
мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат
благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления,
които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от
обществото. Позовавайки се на това, ВКС е приел, че съобразно стандартите, установени с
Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, в тези случаи следва да се търси
балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и
необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име на засегнатите лица, а
като най-важен критерий в тази посока е посочена преценката доколко конкретното изразяване на
факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва
целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Настоящият състав изцяло споделя това становище и в контекста на установените по
делото данни приема, че тук общественият интерес има превес над личния и предвид
обстоятелството, че ищецът е държавен служител и блюстител на закона и реда, собственото му
поведение дори в извън работно време е също обществено значимо, т.к. личният пример при
съблюдаване на утвърдените в професията му етични правила се приемат от обществото знаково, а
на него се гледа като на представителна извадка на институцията, в която работи.
На следващо място по делото няма индикации данните в статията да са тенденциозно
изнесени с цел превратно упражняване на права и намерение за личностно и професионално
дискредитиране на ищеца, а в процеса нито се твърди нито доказва конкретен мотив на ответника
за такова поведение.Не се въвежда като защитна позиция довод за нарушения на други законови
ограничения, като изнесените по- горе, които да засегнат с издаването на процесната статия
правната сфера на ищеца.
Освен това изложените в статията факти са верни, съображения за което са изнесени по-
горе в съдебния акт, като в тази връзка ищецът е понесъл дори дисциплинарна отговорност.
Верните обстоятелства, дори и дискредитиращи лицето, за което са изнесени от медията, но
не като самоцел, а в полза на обществото, не могат да бъдат санкционирани с носенето на
отговорност за вреди.
Основателно е възражението, че първоинстанционният съд не е обсъдил при произнасянето
си по заявената претенция доводите на У. за нарушаване на правата му по чл.32 от Конституцията
на РБ, поради прибавянето към статията на лична фотография, извършена без негово
съгласие.Обаче разсъжденията на БОС в тази насока и изводите, които съдът излага по-долу не
променят крайния резултат по спора, заради следното:
В чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБългария /КРБ/ е закрепено правото на зачитане на
личния и семеен живот на гражданите, т.к. той е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу
незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест,
10
достойнство и добро име. Според съдебния състав, елемент от правото на неприкосновеност на
личния живот е и правото на защита на личните данни на индивида. Според чл.32, ал.2 КРБ
неприкосновеността на личния живот на гражданите включва забраната те да бъдат следени,
фотографирани, филмирани, записвани или други подобни действия, без тяхно знание и въпреки
изричното им несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. Обаче тази забрана не е
абсолютна, тъй като може да се дерогира от закон-така например от Закона за специалните
разузнавателни средства /ЗСРС/, както и от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/.В последния
по отношение на основните понятия „лични данни“, „администратор“, „обработване на лични
данни“ и др., разпоредбите на пар. 1, т. 1, 2, 3, 4 и сл. ЗЗЛД препращат към разпоредбите на чл. 4,
т. 1, 2 и сл. от Регламент ЕС 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г.
Съгласно разпоредбите чл. 4, т. 1 от така цитирания Регламент, "лични данни" означава
всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може
да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално
чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн
идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната,
генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на
това физическо лице, а практиката на Съда на Европейския съюз приема, че образът на дадено
лице, заснето с камера, представлява "лични данни" по смисъла на член 2, буква а) от Директива
95/46, доколкото позволява засегнатото лице да се идентифицира-(така решение на СЕС -C-212/13,
т. 22от 11 декември 2014 г.).
Тук обаче следва да се съобрази, че според чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД(Нов – ДВ, бр. 17 от 2019
г.),обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното,
художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за
осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на
неприкосновеността на личния живот. Според ал. 3 на разпоредбата, при обработване на лични
данни за целите на посочената алинея, не се прилагат чл. 6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент
(ЕС) 2016/679, както и чл. 25 в – т. 1; администраторът или обработващият лични данни може да
откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 – 21 от
Регламент (ЕС) 2016/679 – т. 2.Посочените разпоредби създават принципни ограничения за
обективиране и обработване на лични данни, които отпадат щом са ползвани за журналистически
цели.
Освен горното, следва да се съобрази, че заснемането на ищеца е на публично място, няма
данни той да е изразил изрично несъгласие с това да бъде фотографиран, още повече, че според
обясненията на св. Г.- автор на статията, снимката е била предоставена на медията от лицето К.,
чиито изявления са отразени в същата статия, като това е изрично посочено в нея.При това
снимката е обща за няколко лица и не съдържа злепоставяща за тях информация, а изображението
на ищеца в по-едър план, колажно включено в общата снимка, самият той посочва за извлечено от
социалните мрежи, които са общодостъпни. Така че действието не може да бъде определено като
нарушаващо гражданските му права.
Самото изнасяне на статията от ответника, ведно със снимката, е сторено след влизане в
сила на чл.25з от ЗЗЛД(ДВ от 26.02.2019г.), но за това кога е направена тя- няма данни по делото,
следователно нарушение на нормата на чл.32 от КРБ само заради заснемането на ищеца без
предварително дадено съгласие, според този съд не се установява. Затова БОС не приема за
11
установен деликт в тази връзка, който да причини вреди, подлежащи на обезщетяване.
Ведно с горното, БОС изразява солидарност при условията на чл.272 от ГПК и със
съображението на първата инстанция за липса на деликт, осъществен от ответника чрез
публикуването на процесната по делото статия в ел. медия „*****“- в насока, че тя съдържа
изявления на трето лице(А.К.), а не собствени твърдения на автора.
Не се споделят от този съд и оплакванията на жалбоподателя, че медията носи отговорност
за негативните и обидни коментари под публикацията, защото те изразяват мнения не трети лица,
които не са свързани с нея и поради това не могат да я ангажират по смисъла на чл.49 от ЗЗД с
вреди, причинени на пострадало от тях лице.БОС не счита приложимо цитираното от въззивника в
т.8 от изложението в жалбата решение на СЕС, т.к. то е относимо към друга фактическа
обстановка.По делото няма нито твърдения, нито данни ищецът да е искал премахване на
коментарите, което да му е било неоснователно отказано от медията.
Тук е мястото да се акцентира, че предвид естеството на спора, тежестта за доказване на
твърдението за деликт е на ищеца по делото, но представените от него доказателства не са
достатъчни, за да установят при условията на пълно и главно доказване тезата му за насочено
срещу него незаконосъобразно вредоносно поведение на ответника, докато последният е провел
убедително насрещно доказване, че не е осъществил такова. От казаното следва, че деликт няма.
В обобщение на горното и поради недоказване на обективната предпоставка за носенето на
отговорност за причинени неимуществени вреди- деликт, БОС не обсъжда наличието на
останалите елементи от хипотезата на чл. 49, вр.чл.45 от ЗЗД.
Предвид липсата на предпоставки за носенето на отговорност за вреди, въззивният съд
приема за неоснователна заявената претенция за обезщетение за неимуществени такива,
причинени на ищеца от ответника по повод публикуваната от водената от ответното дружество ел.
медия „*****“ статия от *****г. със заглавие „До МВР и прокуратурата:Действащ служител на
****-Бургас основен играч в схемите на д-р Д.М.“ , ведно с приложена колажна снимка.
Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдилища, обжалваният акт на
първата инстанция следва да бъде потвърден с настоящото съдебно решение.
С оглед този изход от обжалването и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемата страна
има право на сторените в настоящото производство деловодни разноски, възлизащи според
представен списък по чл.80 от ГПК и оправдателни документи на 1400лв., заплатени за адвокатско
възнаграждение за защита и представителство по в.гр.д.№1074/23г. по описа на БОС.
Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №610/20.03.23г., постановено по гр.д.№4804/22г. по описа на
РС-Бургас.
ОСЪЖДА М. Д. У. ЕГН ********** от гр.Б****, да заплати на „Медиатор 2015“ООД ЕИК
***- издател на електронно издание „*****“- сумата 1400лв., като съдебно-деловодни разноски,
сторени по в.гр.д.№1074/23г. по описа на БОС за адвокатско възнаграждение за защитата на
дружеството във въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните в едномесечен срок от връчването му, с
12
касационна жалба пред ВКС на РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13