№ 25 / 20.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Монтана
20.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА М.
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия М. гр.д. №2228 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.А.Т., като майка и законен представител на детето Р. Р. М., с настоящ адрес в Република Германия против Р.М.Н. xxx с посочено правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 вр. с ал.1 СК.
Ищцата поддържа, че живеела с ответника на съпружески начала, като съвместното им съжителство било съпътствано от много конфликти, чести раздели и множество побоища, поради което се разделили окончателно през лятото на 2009 г. и тя заживяла с дъщеря им в дома на родителите й в гр.Монтана. От съжителството твърди, че имат родено едно дете – Р. Р. М., която е вече на 12 г. От раздялата и до настоящия момент ответникът не е заплащал никакви средства за издръжката на дъщеря им, въпреки, че бил осъден с решение № 5043/04.12.2017 г. на РС-Варна по гр.д.№ 13872/2017 г., да заплаща по 115.00 лв. издръжка, считано от 14.09.2017 г., както и сумата от 1380.00 лв. издръжка за минало време, от които суми не е изплатил нито лев.
Поддържа, че на 18.09.2015 г. сключила граждански брак с Генко Владимиров Тодоров от с.Изгрев общ.Суворово обл.Варна и с него заминали за Германия, където се установили трайно и до настоящия момент. За времето от средата на 2015 г. до м.юли 2016 г. Р. останала да живее при ответника, а тя изпращала всеки месец средства за издръжката й, докато разбрала, че средствата не се използват по предназначение, като ответника ги изпива като алкохол и нищо не дава на детето.
Тогава започнала да изпраща пари до майка си Гинка Петрова Маркова, която купувала необходимите неща и ги носела на дъщеря им.
През м.юли 2016 г. си дошла в България и с много молби убедила ответника да й даде съгласие дъщеря им да пътува и живее в чужбина с нея, направила й паспорт и веднага я завела в дома й в Германия, където детето живее с нея и съпруга й и до настоящия момент. Оттогава твърди, че дъщеря й не си е идвала в България, защото ответникът отказва да даде съгласие за пътуване на детето /декларацията-съгласие важи само за календарната година, в която е дадена/. Така детето не може да се види с баба си и с дядо си, нито с другите си роднини, а ответникът няма желание да се срещне с нея. С него контактува от време на време по интернет и той я заплашва, че ще я убие ако води друго дело срещу него и че няма да й даде повече никакво съгласие нито дъщеря им да пътува в чужбина, нито за снабдяването й с документи за самоличност, нито за записване в училище, или избор на личен лекар и други подобни.
Ищцата заявява, че от 2016 г. досега ответникът не пожелал нито веднъж да види дъщеря си, въпреки че той няма други деца, в работоспособна възраст е, но не сключва трудов договор, за да не плаща издръжка.
За новата учебна година 2019/2020 г., когато записвали дъщеря им в гимназията, искали съгласието на ответника, но той не го дал, като твърди също, че няма да даде съгласие да извади лична карта на дъщеря им, когато тя навърши 14 год., нито ще даде повече съгласие да поднови паспорта й, когато изтече, повече не дал и съгласие за пътуване в чужбина за детето.
Детето Р. вече е трайно установена в Германия, владее писмено и говоримо немски език. От 2016 г. до края на учебната 2018/2019 г. имала добър успех и заради това е приета в гимназия, където ще продължи образованието си през следващите 8 години. Настъпило е трайно изменение в нуждите й от издръжка в посока увеличение - за храна, дрехи, учебни пособия, пътувания, организирани от училището, за ползване на мобилен телефон и компютър и други такива, които са необходими за дете на нейната възраст.
За детето Р. се грижа изцяло тя, като разчита и на подкрепа и средства за издръжка от настоящия си съпруг. Последният има лична собственост -къща от 230 кв.м. площ в Германия, в която живеят с него и с дъщеря й Р., където детето си има собствена детска стая. Всяка година заедно със съпруга си и Р. ходят на почивка на море, ходила са в Италия, Хърватия, Венеция, на езерото Гарда в Италия.
Докато баща й Р. никога не я е завел някъде, докато детето било в България, въпреки че няма други деца, нито дължи издръжка на някого, освен на дъщеря им.
От 23.01.2017 г. поддържа, че е инвалидизирана със 100% инвалидност и с определена чужда помощ. Заболяването й се състои в непълна слепота, започнала още в ранното детство. Същото е трайно и нелечимо, заради него получава по 316 евро месечно за придружител, който е съпругът й Генко Владимиров Тодоров. Също така получава и месечни помощи за детето в размер на 204 евро. Притежава лек автомобил АУДИ А3, за който прилага писмено доказателство.
Поддържа, че са нараснали нуждите на детето Р. от издръжка, настъпила е промяна в обстоятелствата, при които е била присъдена предишната издръжка от 115 лева, поради което счита, че ответникът би следвало да отделя по висока сума за издръжката на дъщеря им Р..
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.150 от СК да осъди ответника Р.М.Н., да заплаща чрез нея по 200.00 лв. вместо по 115 лв. месечна издръжка на дъщеря си Р. Р. М., считано от завеждане на делото до настъпване на условия, обуславящи промяната или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска съобразно падежа.
На основание чл.127, ал.2 от СК да постанови: Местоживеенето на детето Р. Р. М., с посочени по-горе данни, да бъде при нея - майката на адрес: Германия, 71691 Фрайберг ам Некар, ул.“Васенщрасе“ № 15, където детето живее и понастоящем. Родителските права върху детето Р. Р. М., с посочени по-горе данни, да бъдат предоставени на нея - майката, а ответникът баща Р.М.Н. да има право да вижда детето Радослава два пъти в годината - за 15 дни през лятната ваканция на детето и през коледните и новогодишни празници, /ако пожелае да го види, тъй като повече от две години не го е потърсил изобщо/.
На основание чл.127а, ал.2 във връзка с ал.1 от СК да разреши:Да бъдат издадени необходимите лични документи /лична карта и паспорт/ и съответно подменяни, за пътуване в чужбина за детето Р. Р. М., без съгласието на бащата Р.М.Н., а само по искане на майката И.А.Т.. Детето Р. Р. М. да излиза извън пределите на Република България, като преминава през страните от Европейския съюз до Германия и да се връща на територията на страната неограничен брой пъти или най-малко два пъти за една година, придружено от майка си - И.А.Т. или от упълномощено от нея лице, за всички години до навършване на 18-годишна възраст от детето, без съгласието на ответника, като решението на съда да замести съгласието за това на бащата Р.М.Н.. Моли да й бъдат присъдени направените разноски по водене на делото.
Към ИМ са приложени писмени доказателства. С ИМ са направени допълнителни доказателствени искания.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, ответникът Р.М.Н. xxx, редовно призован, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявените искове. По същество поддържа, че иска да вижда детето си и е във възможностите му да заплаща месечна издръжка в размер на 115.00 лева. Не работи на постоянен трудов договор, работи на частно, когато го потърсят и доходите му са непостоянни. Предоставя на съда да се произнесе съобразно доказателствата по делото.
Дирекция “Социално подпомагане”, Отдел “Закрила на детето”, гр.Монтана е изготвила социален доклад съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени във връзка с доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно се установява, а и не се спори, че страните са живеели на съпружески начала, като от съвместното съпружеско съжителство имат родено едно дете Р. Р. М., родена на xxx г. Страните окончателно се разделили през лятото на 2009г. и ищцата заживяла с детето Р. в дома на родителите си в гр.Монтана, ж.к.Плиска бл.6 вх.В ап.67. От раздялата ответникът не е заплащал никакви средства за издръжка на дъщеря си, въпреки че бил осъден и с решение №5043 от 04.12.2017г. по гр.дело № 13872 по описа за 2017г. на Районен съд гр.Варна да заплаща месечна издръжка в размер на 115 лева, считано от 14.09.2017г., както и издръжка за минало време в размер на 1 380.00 лева. Фактът на неплащане на издръжката се признава от ответника.
Ищцата сключила граждански брак с лицето Генко Владимиров Тодоров на 18.09.2015г. и с него заминали в Германия, където се установили трайно и живеят и до настоящия момент. Детето Р. за периода от средата на 2015г. до м.юли 2016г. останала да живее при баща си, ответника по делото, като майката изпращала парични средства за издръжката й, докато разбрала, че средствата не се използват по предназначение. Тогава започнала да изпраща пари до майка си свид.Гинка Петрова Маркова, която купувала необходимите неща и ги носела на детето.
През м.юли 2016 г. ищцата си дошла в България и убедила ответника да й даде съгласие дъщеря им да пътува и живее в чужбина с нея, направила й паспорт и веднага я завела в дома й в Германия, където детето живее с нея и съпруга й и до настоящия момент. От този момент детето Р. не си е идвало в България, защото ответникът отказва да даде съгласие за пътуване на детето /декларацията-съгласие важи само за календарната година, в която е дадена/. Така детето не може да се види с баба си и с дядо си, нито с другите си роднини, а ответникът няма желание да се срещне с нея. Ответникът контактува с ищцата от време на време по интернет, като я заплашва, че ще я убие ако води друго дело срещу него и че няма да й даде повече никакво съгласие нито дъщеря им да пътува в чужбина, нито за снабдяването й с документи за самоличност, нито за записване в училище, или избор на личен лекар и други подобни.
От 2016 г. до настоящия момент ответникът не пожелал нито веднъж да види дъщеря си, въпреки че той няма други деца, разговарят рядко чрез интернет, детето не желае да вижда баща си.
За учебната година 2019/2020 г., детето е записано в гимназия, вече е трайно установена в Германия, владее писмено и говоримо немски език. От 2016 г. до края на учебната 2018/2019 г. имала добър успех и заради това е приета в гимназия, където ще продължи образованието си през следващите 8 години. Настъпило е трайно изменение в нуждите й от издръжка в посока увеличение - за храна, дрехи, учебни пособия, пътувания, организирани от училището, за ползване на мобилен телефон и компютър и други такива, които са необходими за дете на нейната възраст.
За детето Р. грижи полага изцяло майката, като разчита и на подкрепа и средства за издръжка от настоящия си съпруг. Последният има лична собственост -къща от 230 кв.м. площ в Германия, в която живеят с него и с дъщеря й Р., където детето си има собствена детска стая. Всяка година заедно със съпруга си и Р. ходят на почивка на море, ходила са в Италия, Хърватия, Венеция, на езерото Гарда в Италия.
Ответникът не полага грижи за детето, не заплаща средства за месечната му издръжка, не контактува с детето.
От 23.01.2017 г. ищцата е инвалидизирана със 100% инвалидност и с определена чужда помощ. Заболяването й се състои в непълна слепота, започнала още в ранното детство. Същото е трайно и нелечимо, заради него получава по 316 евро месечно за придружител, който е съпругът й Генко Владимиров Тодоров. Също така получава и месечни помощи за детето в размер на 204 евро. Притежава лек автомобил АУДИ А3.
Ответникът не работи по трудов договор, няма регистрирано недвижимо имущество на негово име, има декларирани МПС. Ответникът е в трудоспособна възраст, същият не е пенсионер, не са постъпвали искания за преценка право на пенсия и не са извършвани плащания за пенсия, видно от приложеното писмо от НОИ, ТП Монтана на л.45 от делото.
Спорните въпроси по делото са относно режима на лични отношения с родителя, който няма да упражнява родителските права, а именно с бащата, както и за размера на дължимата месечна издръжка.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, показания на разпитани свидетели, обяснение на ответника, изготвен е социален доклад от отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане” гр.Монтана по настоящия адрес на детето.
Установява се, че между родителите към момента са налице не добри взаимоотношения, повлияни от времето на съвместния им живот. От момента на раздялата между родителите, бащата е полагал грижи за дъщеря си в периода от средата на 2015г. до м.юли 2016г., когато детето е живяло при него. От м.юли 2016г. до настоящия момент детето живее с майка си в Р Германия. Майката изцяло е поела издръжката на детето, бащата не дава никакви средства за месечната му издръжка. Р. е записана в гимназия, където учи за учебната 2019/2020 година.
В тази насока са писмените доказателства и показанията на разпитаната свидетелка Гинка Петрова Маркова, баба на детето по майчина линия, която има и преки впечатления от грижите, които полага майката, както и от поведението на бащата и неговата незаинтересованост относно отглеждането и възпитанието на детето.
Нейните твърдения се подкрепят от приложените писмени доказателства, поради което съдът ги приема за достоверни и обективни.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното:
При преценяване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за спора и за крайния му изход, съдът се ръководи на първо място от интереса на детето и неговите индивидуални потребности. Следва да се преценяват всички обстоятелства, които в своята съвкупност се обозначават като интерес на детето. В тази насока е константната практика на ВКС, намерила израз в редица Постановления на Пленума на ВС, не загубили сила и към момента, относно критериите, които са от значение за решаването на въпроса кой е по-подходящият родител, за да се постанови родителските права да се упражняват от него.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и представения социален доклад, се установява, че майката притежава необходимите родителски качества и е способна да полага грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете Р.. Също така е установено, че детето има изградена силна психо-емоционална връзка с майката, доверие и близост. С бащата не контактува и няма изградена психо-емоционална връзка и близост.
Между страните липсва споразумение за упражняване на родителските права, поради което съдът следва да се произнесе в тази насока, а именно кой от двамата родители е по-подходящ да ги упражнява. При преценка на тези обстоятелства следва да бъдат ценени всички относими към случая доказателства, като от една страна е ниската възраст на детето, грижите, необходими в тази възраст и по-големия обем внимание и лична ангажираност, а от друга страна характера и поведението на всеки един от двамата родители, способността и възможностите да полагат лични и непосредствени грижи за детето, спокойствието и емоционалното състояние на родителя, при когото ще живее детето, възможността на всеки един да поема лична отговорност по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
Съдът намира, оценявайки всички гореизброени факти и обстоятелства, че интересът на детето Р. несъмнено налага упражняването на родителските права да се предостави на майката И.А.Т..
С оглед на горното, следва да бъде определено местоживеене на детето при неговата майка И.А.Т., на адрес Германия, 71691 Фрайберг ам Некар, ул.“Васенщрасе“ № 15, където детето живее и понастоящем. По безспорен начин се установи, че детето се чувства добре в момента, на мястото, където живее, спокойно е, има доверие на майка си и горните факти не са спорни между страните.
Спорен е въпросът относно режимът, който следва да бъде определен, на лични контакти на детето с бащата.
При произнасяне относно упражняването на родителските права, следва да се определят и мерките относно личните отношения между родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права и детето, като може да се прилагат защитните мерки съгласно чл.59, ал.8 от СК.
Правото на лични отношения не е само право на родителя, то е право на детето, от което не бива да бъде лишавано.
Общуването с двамата родители е в интерес на детето. Най-голямото предимство е даване дължимото на детето - то да може да се радва на родителите си така, както преди те да се разделят, да може да е част от света на всеки от тях вече поотделно, което само би го обогатило.
Интересът на детето не е имагинерно понятие обаче. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че детето Р. не желае на този етап да се отделя от майка си и от семейството, тъй като при нея се чувства добре и й има доверие. Установи се, че от м.юли 2016г. детето не се е виждало с баща си, както и че не желае да се среща с него, дори не желае да разговаря с него по телефона.
От друга страна несъмнено е, че общуването на детето с всеки един от родителите съдейства за правилното му отглеждане и възпитание и е в интерес на самото дете.
Според чл. 8 от ЕКЗПЧОС правото на личен контакт е фундаментално човешко право. То принадлежи еднакво на всеки от родителите и на детето. Не само родителят, детето ще страда от липсата на контакт с баща си. В този смисъл е безспорен интереса на детето да поддържа пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителските права.
Основополагащ е принципа, изведен в чл. 18 от Конвенцията за правата на детето, за носене от двамата родители на обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, при въздигане на висшите интереси на детето в тяхна основна грижа.
В конкретния случай обаче, между бащата и детето няма изградена психо-емоционална връзка и физическа близост с детето, бащата не е търсил контакти с детето от повече от три години, не го е виждал, разговаряли са епизодично по телефона или по скайп. От друга страна детето живее и учи в друга държава, в Германия, поради което и режима на лични контакти следва да бъде съобразен с това обстоятелство.
Воден изцяло от интереса на детето и неговото психо-емоционално състояние и развитие, преживявания, чувства и желания, съдът намира, че режимът на лични контакти с бащата следва да е ограничен в следния смисъл: 20 (двадесет) дни през лятната ваканция на детето, които да не съвпадат с платения отпуск на майката, както и по време на коледните и новогодишните празници след споразумение между родителите.
При изменение на обстоятелствата, свързани с израстването на детето и установяване на психо-емоционална връзка с бащата, взаимното опознаване, определения режим на лични отношения може да бъде разширен. Водещ във всички случаи ще е интересът на детето и неговите желания, чувства и преживявания и родителите, в частност бащата, следва да се съобразяват с тези обстоятелства, за да може да бъде преодоляно това недоверие у детето към бащата.
По въпроса за дължимата месечна издръжка:
Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете, считано от 01.01.2020г. е в размер на 152.50 лева, съгласно чл.142, ал.2 от СК. С биологичното израстване на детето, нарастват и неговите потребности за храна, облекло и възникват нови нужди- образователни, социални и др., за задоволяването на които са необходими повече средства.Детето е на 12-годишна възраст, в която расте и се налага всеки сезон да се купуват нови обувки, дрехи, допълнителни ученически пособия, които да стимулират развитието му. Детето е записано като ученичка в гимназия в Р Германия. Несъмнено са нараснали нуждите на детето от повече средства за издръжка, налице е промяна в обстоятелствата, при които е била определена предишната издръжка в размер на 115.00 лева по гр.дело № 13 872/2017г.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
В тази връзка следва да се отчете фактът, че ответникът е в трудоспособна възраст – същият обаче не работи по трудов договор, работи на частно, няма задължения към друго лице, ненавършило пълнолетие, както и няма писмени данни да има заболяване, което да изисква повече средства и невъзможност да упражнява труд или същия да е ограничен. Притежава две МПС – лек автомобил Форд Ескорт и лек автомобил Фолксваген Пасат.
Майката е инвалидизирана със 100% инвалидност и с определена чужда помощ. Заболяването й се състои в непълна слепота, започнала още в ранното детство. Същото е трайно и нелечимо, заради него получава по 316 евро месечно за придружител, който е съпругът й Генко Владимиров Тодоров. Също така получава и месечни помощи за детето в размер на 204 евро. Притежава лек автомобил АУДИ А3.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно.
Не се доказаха особени нужди на детето, които да водят до по-високи разноски по отглеждането му.
С оглед на горното месечната сума необходима за издръжка на малолетното дете Р. е в размер на 350.00 лева, от която бащата Р.М.Н. следва да участва със сумата от 200.00 лева, а майката със сумата от 150.00 лева, тъй като последната ще полага и непосредствените ежедневни грижи за детето. Определения размер на месечната издръжка е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на неговите родители. Определеният размер на издръжката е дължим, считано от предявяване на иска, 04.09.2019г., до настъпване на условия, обуславящи промяната или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.
Определения размер на месечна издръжка съдът намира, че е достатъчен за покриване на най-необходимите нужди на детето, без такива с луксозен характер, в който смисъл е и практиката, установена в редица Постановления на Пленума на ВКС.
По отношение на иска с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, съдът намира следното:
Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на нужните документи за това, се решават по общо съгласие на родителите съгл. чл.127а, ал.1 от СК. При разногласие между тях и невъзможност да постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето – чл.127а, ал.2 от СК.
От доказателствата по делото се установява, че детето живее при майка си в Р Германия, където е записано като ученичка за учебната 2019/2020 година в гимназия. Бащата живее в България, в с.Смоляновци. Също така за учебната 2019/2020 година за записване на детето в училище е искано съгласието на ответника, което не е дадено и майката трудно преодоляла тази пречка. Ответникът отказва и да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина, както и за снабдяване с необходимите документи, съответно лична карта, паспорт.
Съгласно чл.76, ал.1, т.9 от Закона за българските лични документи не се разрешава напускане на страната на малолетни и непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, а при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а, ал.2 от СК.
Редът за упражняване правата за пътуване извън пределите на страната за ненавършилите пълнолетие лица е определен от законодателя с оглед ограничената им дееспособност, налагаща определени действия да бъдат извършвани вместо тях или със съгласието на техните родители или попечители, а процедурата по чл.127а, ал.2 от СК е с цел преодоляване на разногласие между родители, настойници или попечители, за да се реши от съда да бъде ли упражнено правото за пътуване в чужбина с оглед конкретната нужда. Въведените в чл.76, ал.1, т.9 от Закона за българските лични документи изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по смисъла на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи дееспособността на лицата.
В производството по чл.127а, ал.2 от СК, съдът извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването извън територията на Република България е в интерес на детето - когато причината е определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му, съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства, обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната. Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани със здравословното му състояние - необходимост от консултации с чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази.
В този смисъл е и разпоредбата на чл.76, ал.1, т.9 от Закона за българските лични документи, съгласно която разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл.127а, ал.2 от СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето. Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и държавите, които ще бъдат посетени, т.е. определя време и територия на пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на държави.
В случая детето е записано като ученичка, редовна форма на обучение, образователна степен – гимназия с 8 годишно обучение, в Германия, Фрайберг ам Некер, където и живее със своята майка И.Т.. Бащата Р.М.Н. не е дал съгласие за пътуване на детето в чужбина и издаването на задграничен паспорт.
Съдът, преценявайки доказателствата по делото, намира, че интересът на детето няма да бъде накърнен, при даване на разрешение за пътуване в чужбина, Германия, с неговата майка, тъй като детето е записано и учи в тази държава. Именно интересът на детето и продължаване на неговото обучение и образование, изискват даване на разрешение да пътува в чужбина, Германия, придружавано от своята майка или изрично упълномощено от нея лице.
Относно срока, за който следва да бъде дадено исканото разрешение за пътуване. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време, в случая за срока на задграничния паспорт на детето, и място пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен. На бащата, ответник по делото, е определен режим на лични контакти с детето и за осъществяване на тези контакти, детето следва да се връща и в страната. Независимо, че в последните три години бащата не търси контакти с дъщеря си и не дава средства за нейната издръжка, е важно за развитието на детето в психологично, емоционално отношение, следователно е в негов интерес, да не бъде прекъснат контакта на бащата с дъщерята. В тази насока е и приложения доклад от ДСП Монтана, отдел Закрила на детето.
С оглед на това разрешението за пътуване в чужбина, Германия, с цел продължаване на обучението, следва да е за срок до завършване на учебната програма за съответната степен на обучение, а именно гимназиална степен на обучение.
При така изложените мотиви, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло, ведно със законните последици.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по водене на делото в размер на 760.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК на л.51, от които 600.00лв. адвокатско възнаграждение, 60.00 лв. държавна такса и 100 лева разноски за преводач.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС Монтана сумата от 122.40 лева ДТ върху увеличения размер на издръжката, както и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р. Р. М., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx на майката И.А.Т..
Малолетното дете Р. Р. М., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx занапред да живее при майката И.А.Т. в Р Германия, 71691 Фрайберг ам Некар, ул. Васенщрасе №15.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Р.М.Н. с малолетното дете Р. Р. М., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, както следва:
20 (двадесет) дни през лятната ваканция на детето, както и по време на коледните и новогодишните празници и по споразумение между родителите.
ИЗМЕНЯВА на основание чл.150 от СК размера на присъдената издръжка по гр.дело № 13 872/2017г. на РС гр.Варна, като
ОСЪЖДА Р.М.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да ЗАПЛАЩА на И.А.Т., в качеството й на майка и законен представител на детето Р. Р. М., родена на xxxг., ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 115.00 лева месечна издръжка, по 200.00 лева месечна издръжка, считано от предявяване на иска, 04.09.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал.2 СК вр. с ал.1 от СК, ДА БЪДАТ ИЗДАДЕНИ необходимите лични документи /лична карта и паспорт за задгранично пътуване/ и съответно подменяни, за пътуване на детето Р. Р. М. ЕГН xxxxxxxxxx в чужбина, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Р.М.Н., само по искане на майката И.А.Т..
РАЗРЕШАВА на малолетното дете Р. Р. М. ЕГН xxxxxxxxxx да пътува в чужбина, да излиза извън пределите на Република България, като преминава през страните от Европейския съюз до Германия и да се връща на територията на страната неограничен брой пъти или най-малко два пъти за една година, придружено от майка си И.А.Т. ЕГН xxxxxxxxxx или упълномощено от нея лице, за СРОК до завършване на учебната програма за съответната степен на обучение, а именно до завършване на гимназиална степен на обучение в училище в Германия или до навършване на 18-годишна възраст от детето, без съгласието на ответника, като решението на съда замества съгласието на бащата Р.М.Н. с ЕГН xxxxxxxxxx.
ОСЪЖДА Р.М.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на И.А.Т. разноските по водене на делото в размер на 760.00 лева.
ОСЪЖДА Р.М.Н. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 122.40 лева ДТ върху размера на присъдената издръжка и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в частта за присъдената издръжка и относно иска по чл.127а, ал.2 СК, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК и чл.127а, ал.4 от СК
РАЙОНЕН СЪДИЯ: