Решение по дело №106/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 242
Дата: 23 юли 2018 г.
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20181400500106
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 242

 

гр.ВРАЦА,23.07.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 18 май 2018 год. в състав:

 

                          Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                 Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

                                                                                           мл.с. СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ  

 

като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр.дело №106/2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №16/10.01.2018 год. по гр.дело №1276/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра състав на съда се е произнесъл по предявените пред него искове с правно основание чл.49 и сл. от СК,като е прекратил с развод гражданския брак между С.В.Д. ***,ЕГН ********** и Й.Н.Д. ***, ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № 0058/20.11.2005 г. на Община Мездра,по вина на  Й.Н.Д. и е постановил след  прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Й..

Със същото решение съдът се е произнесъл и по предявените небрачни искове,като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца А.С.Д.,роден на *** г.,В.С.Д.,родена на *** г. и Н.С.Д.,родена на *** г.,на бащата С.В.Д.,като е определил на майката Й.Н.Д. режим на лични контакти с децата А., В. и Н. както следва:всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния с преспиване,както и един месец през лятото,който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,всяка четна година на Нова година и великденските празници,а в нечетна година-на Коледа и на рождения ден на децата.Осъдил е майката Й.Н.Д. да заплаща за детето А.С.Д. месечна издръжка в размер на 90 лв.,месечна издръжка за детето В.С.Д. в размер на 80 лв. и месечна издръжка за детето Н.С.Д. в размер на 70 лв.,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното им изплащане, считано от 28.08.2017 г.,като е отхвърлил исковете на бащата за издръжка в останалата им част до пълния предявен размер като неоснователни и недоказани.

Уважавайки исковете на бащата,съдът е отхвърли исковете на майката за  предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца и за присъждане на издръжка в минимален размер,която бащата да заплаща за децата.Възложил е на Й.Д. направените от С.Д. разноски и я е осъдил да заплати следващите се държавни такси.

Недоволна от решение №16/10.01.2018 год. по гр.дело №1276/2017 год. на РС-Мездра  е останала Й.Н.Д.-ответница по гр.дело №1276/2017 год. и ищца по образуваното по нейна искова молба гр.дело №1291/2017 год.,впоследствие присъединено към гр.дело №1276/2017 год.,която го е обжалвала във всички части,с изключение на частта,с която бракът между страните е прекратен.

Въззивницата поддържа,че в обжалваните части решението е както неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения,така и необосновано.Твърди,че не е установена нейна вина за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство,като оспорва всички фактически изводи на съда,обосновали и правния му извод,че упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца следва да бъде предоставено на бащата като по пригоден родител. Акцентира и подробно се обосновава на извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения,допуснати преди и при доклада по делото,които са довели до нарушение на правото й на защита,а оттам и до непълнота на доказателствата.Твърди също,че събраните доказателства са анализирани непълно и тълкувани превратно.

При тези си доводи и съображения въззивницата Й.Д. иска решение №16/10.01.2018 год. да бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго,с което упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца бъде предоставено на нея,а бащата осъден да заплаща за всяко от тях издръжка в минимален размер.Не формулира изрично искане по въпроса за вината.Такова искане не е формулирано изрично и в представената писмена защита,но от изложеното в нея може да се изведе,че ищцата поддържа взаимна вина за прекратяване на брака.

Жалбата съдържа и искания по доказателствата,чиято допустимост е обоснована с твърдените допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Въззивницата иска да бъдат приети представени с въззивната жалба писмени доказателства и да бъдат допуснати до разпит двама свидетели,които да установят при какви условия се отглеждат децата към настоящия момент и с чия помощ.Иска да бъде възложено изготвянето на актуални социални доклади от ДСП Мездра и ДСП Левски.Настоява също за изслушване на родителите и децата,които не са изслушани пред РС-Мездра.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С.В.Д. ***,в който подробно се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.

Исканията на въззивницата са уважени,с изключение на искането за изслушване на децата В. и Н..Родителите са изслушани в проведеното на 20.04.2018 год. открито съдебно заседание,в което са разпитани и поисканите свидетели,а детето А. е изслушано в проведеното на 18.05.2018 год. съдебно заседание.Писмените доказателства са приети,както и социалните доклади,които са изготвени и представени своевременно.

Пред въззивната инстанция са представени и писмени доказателства за трудовата заетост и доходите на въззивницата,представени са и документи от училищата, посещавани от делата А. и В..За трудовата заетост на въззивника,но не и за доходите му,може да се съди от отразеното в изготвения от  ДСП Мездра социален доклад ,от обясненията му по реда на чл.59,ал.6  СК и от обясненията на детето А..

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите,съображенията и възраженията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното: 

Пред Районен съд-Мездра на 28.08.2018 год. е предявен иск с правно основание чл.49 СК за развод на съпрузите поради разстройство на брака.Искът е предявен от С.В.Д. със съображения,че бракът му с Й.Н.Д. вече е само формален и не съответства на закона .Образувано е гр.дело №1276/2017 год.

Пред Районен съд-Мездра на 30.08.2018 год. е предявен и втори иск с правно основание чл. 49 СК за развод на съпрузите поради разстройство на брака.Искът е предявен от Й.Н.Д. със съображения,че бракът й с С.В.Д. вече е само формален и не изпълнява своята социална функция. Образувано е гр.дело №1291/2017 год.

С протоколно определение от 17.112017 год. и на основание чл.213 ГПК гр.дело №1291/2017 год. е присъединено към гр.дело №1276/2017 год.

     С постановеното по гр.дело №1276/2017 год. решение №16/10.01.2018 год.  съставът на РС-Мездра е уважил предявения иск за развод,като е прекратил брака между страните по вина на съпругата и е постановил занапред тя да носи предбрачното си фамилно име Й..

В  частите относно прекратяване на брака и фамилното име решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

              Съпрузите са единодушни,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

              Спорен е въпросът чия е вината за това състояние на брачната връзка.Според С.Д.,вина има само и единствено съпругата,която системно му е изневерявала и постоянно е правела скандали в присъствието на децата.Според Й.Д.,съпругът й е работел на строителни обекти на морето в периода от месец май до месец октомври,като отсъствието му от дома е довело до охладняване един към друг.Освен това е проявявал грубо отношение към нея.

              Доказателства за твърденията си за грубо отношение Й.Д. не е ангажирала.С.Д. е поискал,а първоинстанционният съд е допуснал до разпит трима свидетели,като относими към въпроса за вината са показанията и на тримата свидетели:А.Д. -дядо на ищеца,Г.Й.-негов приятел и кръстник на вече бившето семейство,и Р.И.-съсед.А.Д. е заявил,че Й. си е намирала приятели и познати,с които е излизала,включително и нощем.Говорела е почти денонощно по телефона,като се е стараела повече да разговаря с колежки и приятелки и по-малко да се занимава с децата. Сама е напуснала семейното жилище,тъй като не й е харесъл съпруга.Г.Й. е заявил,че съпрузите са си гледали децата, като са се грижили за тях до раздялата си.Но преди около две години С. му се оплакал,че Й. му изневерява и оттогава тя се е отчуждила както от семейството на свидетеля,така и от децата си.Р.И. е заявила,че С. и нейни приятели са й споделяли,че Й. е имала 4  връзки  по време на брака.Знае от С.,че Й. му е казала,че иска свобода и обича друг.

               Обективно кумулативно съединени с исковете за развод са и небрачните искове за упражняване на родителските права по отношение на децата А.,В. и Н., личните им отношения с родителя,при когото те няма да живеят и издръжката.

     От неоспорените твърдения на страните и от представените от тях доказателства по безспорен начин са установени следните обстоятелства:

  Страните са сключили граждански брак на 20.11.2005 год. в град Мездра и са се установили да живеят на посочения в исковата молба на С.Д. адрес-***.От брака си имат три деца- А.С.Д., роден на *** г.,В.С.Д.,родена на *** г. и Н.С.Д.,родена на *** г..От сключване на брака до 21.08.2017 год. страните  са живеели заедно в гр.Мездра,На тази дата те са се разделили, като съпругата е напуснала семейното жилище.Към тази дата и трите деца са били в гр. Левски при своите баба и дядо по майчина линия. На 28.08.2017 год. С.Д. е депозирал исковата молба,въз основа на която е образувано гр.дело №1276/2017 год. по описа на РС-Мездра,а на следващия ден е отишъл в гр. Левски,взел е децата от бабата и дядото и ги е прибрал в гр.Мездра.Оттогава те живеят в гр.Мездра при бащата,като до постановяване на привременни мерки от Окръжен съд-Враца на 15.03.2018 год. те не са посещавали  гр. Левски,където майката се е установила да живее при своите родители. Срещите между децата и майката не са били преустановени,но винаги са се  осъществявали в гр.Мездра в рамките на 1 ден,за което тя е пътувала.Осъществявали са контакти и по телефона,но по твърденията на майката бащата е създавал пречки както за срещите,така и за контактите по телефон.Видно е от доказателствата по делото,че някои от срещите  са осъществявани със съдействието на ОЗД при ДСП-Мездра.След постановяване на привременните мерки бащата се е съобразил с тях и в периода до 22.04.2018 год. децата три пъти са били в гр.Левски при майката-за рождения ден на А.,за Великден и за третата събота и неделя от месеца.

              Бащата С.Д. няма братя и сестри,като по делото няма данни дали родителите му са живи.Разчита на подкрепа от своя дядо А.Д.Д.,който е на 77 години според снетата пред РС-Мездра самоличност,на 82 години според исковата молба на Й.Д. и на над 80 години според представения пред РС-Мездра социален доклад,изготвен от ДСП-гр.Мездра.Дядото е живеел в съседно жилище,негова собственост.Същият е с влошено здравословно състояние,като понастоящем живее заедно със С.Д. ***-четиристаен апартамент.Според отразеното в представения пред РС-Мездра социален доклад на ДСП-гр. Мездра,жилището е собственост на родителите на С.Д..Други данни за собствеността на този апартамент няма.Жилището е обзаведено с всичко необходимо и за децата е осигурено достатъчно лично пространство.

              Към момента на предявяване на исковете пред РС-Мездра С.Д. е работел в гр.Ботевград на три смени,като е пътувал до работното си място и обратно с осигурен служебен транспорт.От месец февруари 2018 год. е започнал работа в гр. Мездра като диспечер СОД.Работи на 12-часови смени от 8.00 сутринта до 20.00 часа вечерта.Данни за получаваното трудово възнаграждение за тази работа няма.

              Майката Й.Д. (вече Й.) също няма братя и сестри.Майка й В.М.К. е на 53години,а баща й Н.Й.К. е на 63 години и тя разчита на тяхната подкрепа.След раздялата си със С.Д. тя се е установила да живее при своите родители в гр.Левски.Живеят в тристайно жилище, собственост на родителите й.Хигиенните условия са отлични ,обзаведено е с всичко необходимо и е обособена самостоятелна детска стая.Според представения пред ОС-Враца социален доклад на ДСП-гр.Левски,тази детска стая е предназначена за А. и е обзаведена съобразно нуждите му.

              От месец януари 2017 год. до  месец май 2017 год. Й.Д. е заемала неустановена длъжност в Община Враца,а в периода 16.05.2017 год.- 19.09.2017 год. е била регистрирата като безработна в Бюро по труда-гр.Мездра и гр.Левски.На 20.09.2017 год. е започнала работа в гр.Левски  като продавач-консултант при 4-часов работен ден при възнаграждение от 272.50 лева.Според социалните доклади, изготвени от ДСП-гр.Левски, отразеното в трудовия договор не отговаря на действителното положение.Й.Д. е осигурена на 4 часа,но получава всекидневна надница от 40 лева,като работи през ден,а работното й време приключва към 14-15 часа.

              Свидетелят А.Д. е заявил,че след раздялата между съпрузите грижи за децата полага бащата.А той помага,като гледа децата,когато бащата е нощна смяна. Свидетелят е признал,че не е в добро здравословно състояние,но е заявил,че не е съвсем парализиран.Имал е помощница (социален асистент ) допреди 3-4 месеца.Относно грижите за децата след раздялата на родителите свидетелката Р.И. е заявила,че помага на доброволни начала,като от около 2 месеца (разпитана е на 17.11.2017 год.) спи при децата,когато бащата е нощна смяна.прибира ги и от училище. Възнамерява да помага на С. и в бъдеще.Тези двама свидетели,както и свидетелят Г.Й. са категорични,че бащата полага грижи за децата и те са привързани към него.

              По искане на ответницата са разпитани нейните родители В.К. и Н.К..Те са заявили,че Й. се е грижела добре за децата преди да се раздели със С. и държи на тях като всяка майка.Децата са идвали в град Левски всяко лято през месец август и са се чувствали добре.С. ***,като е казал,че трябва да ги заведе за ваксина.Не е казал,че няма да ги върне.След раздялата Й. *** по един -два пъти в седмицата,за да вижда децата. В.К. и Н.К. са разпитани и пред въззвината инстанция относно грижите за децата,полагани след постановяване на първоинстанционното решение.Заявили са,че при срещите  в град Мездра децата са били облечени със скъсани, нечисти или неподходящи за сезона дрехи,от което съдят,че не живеят в добри условия.

              При изслушването пред ОС-Враца по реда на чл.59,ал.6 СК бащата заявява,че може да се грижи за децата си,които са много привързани към него.Той също е привързан към тях.Поел е майчинството за най-малката си дъщеря и я е гледал две години,Придружавал е по-голямата си дъщеря при престоите й в болница в град Мездра и в гр.София,а след раздялата си с майката е наблегнал на образованието на децата и А. "вчера" е получил шестица по математика при положение,че  преди е получавал тройки "по милост".Има много силна връзка с  по-голямата си дъщеря,която вече навлиза в пубертета.Започнал е работа на дневни смени на постоянен трудов договор.Полагал е,полага и счита,че може да продължи да полага всички необходими грижи и за трите си деца.

              При изслушването пред ОС-Враца по реда на чл.59,ал.6 СК майката намира,че е по-пригодния родител,тъй като  преди раздялата с бащата тя е полагала 90 процента от грижите за децата.Работила е,изпълнявала е задълженията си в къщи и се грижила за децата,като в училище ангажиментът е бил неин.Децата са привързани към нея.Тя е от град Левски и след раздялата със съпруга си се е прибрала при своите родители и смята да се установи в този град.Може да осигури всички необходимо за децата като образование и медицинско обслужване,тъй като в града има такива възможности.Работи при удобно работно време,като през ден  е свободна и може да разчита на помощта на своите родители.Освен това,две от децата са момичета,като едното е болно и не била да спи само.       

              При изслушването пред ОС-Враца детето А. заявява,че иска да живее и с двамата си родители,но знае,че това няма как да се случи,тъй като родителите му са разделени.Иска той и сестрите му да са заедно.И трите деца искат да живеят в гр. Мездра.В момента грижи за тях полага баща им,като децата имат собствена стая и всичко необходимо.С майката се виждат сравнително рядко.Баща им работи от 8 сутринта до 8 вечерта,като вечер си е вкъщи.Помага и дядо им,който сега живее при тях.

              Така установената фактическа обстановка налага ледните правни изводи:

              По отношение на вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

              Както бе посочено по-горе,твърденията на Й.Д. са недоказани.Недоказани са обаче и тези на С.Д..Никой от посочените от него свидетели не говори за постоянни скандали,предизвиквани от съпругата в присъствието на децата.Никой от тях не излага и лично възприети факти за брачни изневери на съпругата.Свидетелите Р.И. и Г.Й. излагат споделени им от съпруга съмнения за изневери,при което няма как  тези твърдения  на Д. да се приемат за доказани.А в показанията на свидетеля А.Д. липсва всякаква конкретика за време,като сами по себе си не сочат на брачни провинения.                         При гореизложеното настоящият състав намира,че вина за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи,които не са положили необходимите и дължими усилия за преодоляване на възникналите помежду им противоречия и отчуждение,за да заздравят брачната връзка.

              Затова решение №16/10.01.2018 год. по гр.дело №1276/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра  следва да бъде отменено в частта,с която съдът е обявил,че бракът между страните по делото е разстроен по вина само на съпругата,като се постанови,че вина имат и двамата съпрузи.

              По отношение на родителските права:             

При произнасяне по въпроса на кого от родителите се предоставя упражняването на родителските права съдът изхожда преди всичко от интересите на детето.Съгласно чл.59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по ал. 2,след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата като:възпитателските качества на родителите,полаганите до момента грижи и отношение към децата,желанието на родителите,привързаността на децата към родителите,пола и възрастта на децата,възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,социално обкръжение и материални възможности.Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК).

Настоящият състав приема,че по отношение на възпитателските качества на родителите,полаганите до момента грижи и отношение към децата,желанието на родителите и привързаността на децата към тях страните са равнопоставени,като не може да се обоснове превес за някоя от тях по така посочените критерии.В тази връзка приема за ирелевантни недоказаните твърдения на ищеца за извънбрачни връзки и безотговорно поведение на ответницата спрямо децата,както и също недоказаните твърдения на ответницата за грубо отношение на ищеца спрямо нея.Тези твърдения потвърждават правилността на извода на РС-Мездра за дълбоко и непоправимо разстройство в брака на вече бившите съпрузи, но не могат да обосноват извод за лоши възпитателски качества или лош морален облик на който и да е от родителите,тъй като анализът на изложените по-горе доказателства сочи,че те не са пренесли своите лоши отношения и към децата,а и нито свидетелите,нито страните по делото твърдят,че по отношение на децата е упражнявано физическо или психическо насилие от който и да е от родителите.И двамата родители са полагали грижи за децата до раздялата си,а полаганите такива от бащата след раздялата и понастоящем не следва да се вземат предвид, доколкото майката обективно  е лишена от възможност да се грижи за децата .А за отношението между родители и деца може да се съди на първо място от обясненията на детето А. при  изслушването му пред Окръжен съд-Враца  в отсъствието на родителите,на следващо място от непротиворечивата позиция на родителите,че децата обичат и майката,и бащата и на последно място от данните в приложените социални доклади.

              По отношение на социално-битовите условия за отглеждане на децата настоящият състав приема,че и двете жилища са с добри условия за отглеждане на децата.Допълнителни съображения в подкрепа на този извод не следва да бъдат излагани,предвид приетите по-горе за безспорни обстоятелства.

              По отношение на материалните възможности съдът приема и за двамата родители доход в размер на минималната за страната заплата,която към момента е  510.00 лева,доколкото данни за получаваното от ищеца възнаграждение няма,а данните за получаваното такова от ответницата са противоречиви.Сочи се в социалния доклад,че работи през ден при надница 40 лева,но от това не може да се изведат работните й дни в месеца.

              По критериите пол и възраст на децата,възможност за помощ от трети лица и социално обкръжение обаче,настоящият състав намира,че превес има майката. Съображения:

              В случая следва да се разреши въпросът за упражняване на родителските права по отношение на три деца- А.С.Д.,който е роден на *** и в момента е на дванадесет години,В.С.Д.,която е родена на  *** г. и в момента е на 10 години и Н.С.Д., която е родена на ***  и в момента е на 5 години.Децата са разнополови,но същевременно са много привързани едно към друго и съдът,изхождайки и от правилото на чл.126,ал.1 СК,според което всички деца живеят заедно с родителите си,следва да определи един от родителите,комуто да бъдат предоставени родителските права.Н. е от женски пол и на ниска възраст,а В. е в предпубертентна възраст и с влошено здравословно състояние  и съгласно т. II, б. “е” и "ж"  от цитираното вече ППВС №1/12.11.1974 год. по-пригодна да ги  отглежда и възпитава е тяхната майка,която същевременно е еднакво пригодна с бащата да отглежда и възпитава А..

              Майката Й.Н.Д. (Й.) има превес и по критерия "възможност за помощ от трети лица",предвид безспорния факт,че може да разчита на подкрепата и помощта на своите родители,които са в трудоспособна възраст и с които живее заедно в едно жилище.Същевременно С.Д. може да разчита само на помощта на своя дядо,който вече е доста възрастен и в лошо здравословно състояние, като съдът отчита и факта,че вече е сключил трудов договор за работа при 12-часов работен ден и би имал нужда от такава помощ при упражняване на родителските права. При същите съображения майката има превес и по критерия "социално обкръжение".

Затова и изхождайки от най-добрия интерес на децата настоящият състав намира,че непосредственото упражняване на родителските права следва да се предостави на майката Й.Н. Й. (бивша Д.), като местоживеенето на децата ще съвпада с местоживеенето на майката-гр.Левски, Област Плевен,ул.***.

По тези аргументи обжалваният съдебен акт относно предоставяне на упражняването на родителските права на бащата е неправилен.Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго в посочения по-горе смисъл.

Следва да се отбележи,че с възлагане упражняването на родителските права само на единия родител,другият не губи нито качеството си на родител,нито правата и задълженията си на такъв.

По отношение на личните отношения между децата А.С.Д.,В.С.Д. и Н.С.Д.  и техния баща С.В.Д.,с когото те няма да живеят:

Личните отношения между децата и родителя,при когото те няма да живеят, представляват последица на постановеното решение,като съдът се произнася,изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.

Затова,отчитайки голямата им привързаност към бащата и неговата към тях и вземайки предвид необходимостта от поддържането на връзка на децата и с двамата родители,съдът намира,че следва да бъде осигурен широк режим на личните им отношения със С.Д..По този начин същият ще може да участва пълноценно в живота на децата си и да дава своя принос в емоционалното им развитие и възпитанието им.

За такъв режим настоящият състав приема  сходен с посочения в определение №207/ 15.03.2018 год. по настоящето дело в частта му за привременните  мерки,но с обратен знак,при което намира,че следва да бъде определен решим на лични отношения на бащата С.В.Д.  с децата му А.С.Д. , В.С.Д. и Н.С.Д.,включващ право му да:

-вижда и взема децата при себе си в гр.Мездра всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния с преспиване;

 -вижда и взема децата при себе си за един месец през лятото-юли или август,през който майката не е в платен годишен отпуск,през който има право да ги води и на почивки в България;

-вижда и взема децата при себе си  в гр.Мездра всяка четна година за Великденските и Коледни празници(Рождество Христово) за дните,обявени  за почивни-от 09.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния.

-вижда и взема децата при себе си  в гр.Мездра всяка нечетна година за новогодишните празници за дните,обявени за почивни-от 09.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния.

-вижда и взема и трите деца при себе си в гр.Мездра всяка четна година за рождените дни на децата А.С.Д. и Н.С.Д.-за времето от 09.00 часа в деня на празника до 17.00 часа на следващия ден;

- вижда и взема и трите деца при себе си в гр.Мездра всяка нечетна година за рождения ден на детето В.С.Д.- за времето от 09.00 часа в деня на празника до 17.00 часа на следващия ден;

Бащата ще има правото да взема децата от адреса,на който ще живеят - гр. Левски, Област Плевен,ул.***,и задължението да ги връща на същия адрес.

Не е необходимо да се определят каквито и да било мерки за осъществяване на личните отношения между децата и баща им.

По отношение на издръжката:

Претенцията и на майката,и на бащата са били за присъждане на издръжка в минимален размер за всяко от децата.

Съгласно чл.142,ал.1 СК,размерът на дължимата издръжка се определя от една страна според нуждите на лицето,което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето, което я дължи.Съгласно чл.142,ал.2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата,която към датите на депозиране на исковите  молби (28.08.2017 год. и 30.08.2017 год.  ) е била 460.00 лева,а към днешна дата,считано от 01.01.2018 год. е в размер на 510.00 лева.

И трите деца са малолетни,съответно на 12,10 и 5 години,като при установените минимални доходи и на двамата родители съдът приема,че бащата следва да заплаща на всяко едно от тях  месечна издръжка в минимален размер,а именно по 127.50 лева, представляващи една четвърт от минималната за страната работна заплата.

Издържката ще бъде дължима от влизане на настоящето решение в сила,предвид установения факт,че от 29.08.2017 год. и към настоящия момент децата живеят  при  бащата, като след 15.03.2018 год. той упражнява родителските права по силата на определените от Окръжен съд-Враца привременни мерки,валидни до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт.

Върху размера на така определената издърка С.В.Д.  следва да заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса от 558.80 лева.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има само въззивницата-ответник.Тя претендира такива и за двете съдебни инстанции,като следва да й бъдат присъдени само доказаните такива от общо 1120.00 лева-600.00 лева разноски за адвокатска защита пред РС-Мездра,20.00 лева заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 500.00 лева заплатен адвокатски хонорар за защита пред въззивната инстанция.С представения пред ОС-Враца списък по чл.80 ГПК пълномощникът заявява разноски за адвокатско възнаграждение от 1000.00 лева,заплащането на каквото не е установено по делото.

Водим от горното и на основание чл.271 ГПК,Окръжен съд-Враца

 

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ   решение №16/10.01.2018 год. по гр.дело №1276/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА,с която съдът е обявил,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между С.В.Д. и Й.Н.Д.,сключен с акт за граждански брак № 0058/20.11.2005 г. на Община Мездра,има само  съпругата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА ВИНОВНИ за  настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и двамата съпрузи.   

ОТМЕНЯ   решение №16/10.01.2018 год. по гр.дело №1276/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА,с която упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца  А.С.Д. , В.С.Д. и Н.С.Д. е предоставено на бащата и ищец по делото С.В.Д. ***,на ответницата Й.Н.Д. е определен режим на лични отношения с децата и същата е осъдена да им заплаща издръжка .

ОТМЕНЯ   решение №16/10.01.2018 год. по гр.дело №1276/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявените от Й.Н.Д. против С.В.Д. искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетни деца и за присъждане на издръжка в минимален размер,която бащата да й заплаща за децата,въз основа на които е образувано гражданско дело №1291/2017 г. на РС-Мездра, присъединено към гр.дело №1276/2017 год. на същия съд.

Вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетните  деца А.С.Д., роден на *** г. и с ЕГН **********,В.С.Д.,родена на *** г. и с ЕГН ********** и  Н.С.Д.,родена на *** г. и с ЕГН********** на майката Й.Н. Й. (бивша Д.),с ЕГН**********, с настоящ адрес ***.

ОПРЕДЕЛЯ местоживееене на децата при майката на адрес гр.Левски, Област Плевен, ул.***.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата С.В.Д. ***,ЕГН **********  и децата А.С.Д., роден на *** г. и с ЕГН ********** , В.С.Д.,родена на *** г. и с ЕГН ********** и  Н.С.Д.,родена на *** г. и с ЕГН**********,включващ правото на бащата да:

-вижда и взема децата при себе си в гр.Мездра всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния с преспиване;

 -вижда и взема децата при себе си за един месец през лятото-юли или август,през който майката не е в платен годишен отпуск,през който има право да ги води и на почивки в България;

-вижда и взема децата при себе си  в гр.Мездра всяка четна година за Великденските и Коледни празници (Рождество Христово) за дните,обявени  за почивни-от 09.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния.

-вижда и взема децата при себе си  в гр.Мездра всяка нечетна година за новогодишните празници за дните,обявени за почивни-от 09.00 часа на първия почивен ден до 18.00 часа на последния.

-вижда и взема и трите деца при себе си в гр.Мездра всяка четна година за рождените дни на децата А.С.Д. и Н.С.Д.-за времето от 09.00 часа в деня на празника до 17.00 часа на следващия ден;

- вижда и взема и трите деца при себе си в гр.Мездра всяка нечетна година за рождения ден на детето В.С.Д.- за времето от 09.00 часа в деня на празника до 17.00 часа на следващия ден;

Бащата ще има правото да взема децата от адреса,на който ще живеят - гр. Левски, Област Плевен,ул.***,и задължението да ги връща на същия адрес.

 ОСЪЖДА С.В.Д. ***, ЕГН **********  да заплаща на сина си А.С.Д., роден на *** г. и с ЕГН**********-чрез неговата майка и законен представител  Й.Н. Й. (бивша Д.),с ЕГН**********,с настоящ адрес ***, месечна издръжка в размер на 127.50 лева (сто два двадесет и седем лева и 50 стотинки), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,считано от влизане в сила на настоящето решение на ОС-Враца.

ОСЪЖДА С.В.Д. ***, ЕГН **********  да заплаща на дъщеря си В.С.Д.,родена на *** г. и с ЕГН********** - чрез нейната майка и законен представител  Й.Н. Й. (бивша Д.),с ЕГН**********,с настоящ адрес ***, месечна издръжка в размер на 127.50 лева (сто два двадесет и седем лева и 50 стотинки), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,считано от влизане в сила на настоящето решение на ОС-Враца.

ОСЪЖДА С.В.Д. ***, ЕГН **********  да заплаща на дъщеря си Н.С.Д.,родена на *** г. и с ЕГН********** - чрез нейната майка и законен представител  Й.Н. Й. (бивша Д.),с ЕГН**********,с настоящ адрес ***, месечна издръжка в размер на 127.50 лева (сто два двадесет и седем лева и 50 стотинки), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,считано от влизане в сила на настоящето решение на ОС-Враца.

ОТМЕНЯ решение №16/10.01.2018 год. по гр.дело №1276/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА,с която Й.Н.Д. е осъдена да заплати  на С.В.Д. деловодни разноски от 600.00 лева.

ОТМЕНЯ решение №16/10.01.2018 год. по гр.дело №1276/2017 год. по описа на Районен съд-Мездра В ЧАСТТА,с която Й.Н.Д. е осъдена да заплати по сметка на РС-Мездра  държавна такса от 345.60 лева върху присъдената с това решение издръжка.

ОСЪЖДА С.В.Д. ***, ЕГН **********  да  заплати на Й.Н. Й. (бивша Д.),с ЕГН**********,с адрес *** деловодни разноски за двете съдебни инстанции от общо 1120.00 лева-600.00 лева разноски пред РС-Мездра и 520.00 лева разноски за въззивната инстанция.

 ОСЪЖДА С.В.Д. ***, ЕГН **********  да  заплати по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса върху определената с настоящето решение издръжка в  размер на 558.80 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.