Решение по дело №504/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Делото е образувано по касационна жалба на Г. П. Г. от [населено място], [жк], № 632, вход „Б“, ет. 6, ап. 17, чрез *** М. Х. от ВТАК, срещу Решение №239/23.05.2024 г. по АНД № 1418/2023г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-1275-000604 от 18.05.2023г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново, с което на касатора за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Намира изводите на въззивната инстанция за доказаност на нарушението и самоличността на нарушителя за направени при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. В тази връзка касаторът твърди, че не е извършил вмененото му нарушение по ЗДвП, поради което спрямо него не е следвало да бъде издавано НП, а в нарушение на чл. 53 от ЗАНН административнонаказващият орган е издал НП без да е изяснил авторството на деянието. Поддържа се твърдението, че на посоченото в АУАН и НП време и място процесното МПС е управлявано от трето лице – П. А., а санкционираното лице не е било на местонарушението. Според касатора неоснователно РС не е кредитирал показанията на св. А. и тези на св. В. и св. В., въпреки тяхната категоричност, непротиворечивост и съответствие с останалите доказателства по делото. С подробно развити доводи се твърди, че единствено в специалното производството по реда на чл. 189, ал.4 и ал. 5 от ЗДвП е допустимо налагане на административно наказание на трето лице въз основа на писмена декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, без да е необходимо наказващият орган да събира доказателства за установяване на истинността на твърденията в същата. За приложими намира мотивите на ТР №1/26.02.2014г. по т.д. №1/2013г. на ОСК на ВАС. От съда се иска да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява. В представеното от пълномощника становище от 26.09.2024г. поддържа жалбата с аналогични на изложените в същата съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, в случай че има такова искане.

Ответникът по касация - Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР - В. Търново - не се явява и не се представлява. Не заема становище по жалбата.

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита че РС правилно е установил фактическата обстановка и въз основа на това е направил обосновани изводи за законосъобразност на НП и наличие на предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Намира решението за правилно и по тези съображения предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 26.12.2022 г., в 09,06 часа, в [населено място] село, община Велико Търново, на ПП I - 4, км. 106+200, в посока към [населено място], при ограничение на скоростта от 50 км/ч в населено място, въведено с пътен знак „Д-11“, с АТСС „TFR1 - М" с фабричен № 602, е заснето движение на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с peг. № [рег. номер], собственост на Л. Г. Г. от [населено място], със скорост на движение 102 км/ч (след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч) и е фиксирано превишение на скоростта от 52 км/ч. За нарушението е изготвен снимков материал. Според справката за собствеността на МПС, същото принадлежи на Л. Г. Г.. Към преписката е приложено заверено копие на декларация по чл. 188 ЗДвП от от 15.02.2023г., от което е видно, че собственикът на процесното МПС е декларирал, че към датата на нарушението водач на лекия автомобил бил Г. П. Г.. Последният също е представил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е декларирал, че в качеството си на ползвател на МПС его е управлявал на горепосочените дата, час и място на нарушението. До Г. П. Г. е изготвена Покана № 17-20537/602 – 26.12.2022г., получена на 15.02.2023г. (л.20 от първоинстанционното дело), за съставяне на АУАН за извършеното нарушение в сградата на сектор „ПП“ – Велико Търново в тридневен срок от получаването й. Поради неявяването на Г. в указания в поканата срок, АУАН №60/06.03.2023г. е съставен в негово отсъствие по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. АУАН е предявен на нарушителя на 23.03.2023г. за запознаване, подписан с възражения относно авторството на нарушението. Срещу АУАН са подадени писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е посочил като извършител на деянието П. М. А.. По повод това възражение е извършена проверка, за която е съставена докладна записка с рег. №1275р-4374/05.04.2023г. от инспектор при сектор „ПП“ при ОДМВР– Велико Търново. Издадено е НП №23-1275-000604 от 12.09.2023г. от началник сектор при ОД на МВР – Велико Търново, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. П. Г. за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ като на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. НП е връчено на лицето на 30.06.2023г., което в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН го е оспорило пред ВТРС.

Въззивният съд извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Прието е, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на НП. Въззивният съд е намерил, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява авторството на деяние и че именно Г. Г. е управлявал лекия автомобил на посочена в НП дата и час със скорост над допустима за населено място. Обсъдени и приети за неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че нарушението е извършено от трето лице – св. П. А.. От съда не са кредитирани показанията на св. А., приемайки го за заинтересован от изхода на спора, и тези на св. В. и св. В. поради съмнения в достоверността им с оглед изминалия период от време и липсата на конкретика по релевантни за делото факти. Според въззивният съд от доказателствата по делото по безспорен начин се доказва извършеното нарушение на ЗДвП, което било заснето с одобрен тип средство за измерване на скоростта, преминало последваща метрологична проверка към датата на установяване на нарушението. Прието е, че дадената правна [жк], а наложените наказания са съответни на нарушението и са определени в предвидения от закона абсолютен размер. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за правилно постановено, тъй като не са налице релевираните в жалбата касационни основания. При неговото постановяване не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението на Великотърновския районен съд е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, въз основа на задълбочен и всестранен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, а изводите на въззивния съд са правно издържани и се споделят от настоящия състав.

Правилно е преценено от въззивния съд, че АУАН и НП са съставени от компетентно длъжностно лице и съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като ясно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Противно на наведените в касационната жалба възражения, наказващият орган е извършил разследване на спорните обстоятелства, в т.ч и на наведените с възражението срещу АУАН доводи на Г. Г., че не е действителният извършител на описаното в НП нарушение, като за целта АНО е възложил проверка, в която с докладната записка от 05.04.2023г. на полицейския инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново са потвърдени установените в АУАН констатации и мнението на извършилия проверката е било производството да продължи и да бъде издадено наказателно постановление срещу Г..

Настоящият касационен състав намира, че производството по издаване на НП, не е проведено при съществено нарушение на процесуалните правила, противно на наведените в касационната жалба доводи. Към датата на нарушението (26.12.2022г.) е настъпила законодателна промяна в чл.189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП (ДВ. бр. 54/05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г.), с която е преодоляно задължителното тълкуване в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. 1/2013г., а разпоредбата има следното съдържание: При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от текста на разпоредбата е, че вече няма ограничение дали нарушенията по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП се установяват със стационарно или мобилно техническо средство. Изрично нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, заснето с автоматизирано техническо средство или система да се издава електронен фиш, но само тогава, когато за това нарушение не е предвидено наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ или отнемане на контролни точки. Т.е електронен фиш се издава само в случаите, в които за нарушението по ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“. След като законът не предвижда възможност с ЕФ да се налагат други по вид административни наказания, освен глоба, то изводът, който се налага е, че за деяния, наказуеми с различно от глобата наказание или за деяния, за които задължително се налага кумулативно наказание – в случая лишаване от право, то следва производството да се развие по общия ред (ЗАНН).

От приобщената от въззивния съд административна преписка се установява, че техническото средство, с което е установена скоростта на движение на процесното МПС, е мобилна система за видеоконтрол на скоростта, а самото нарушение е извършено в населено място и е такова по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. За установеното нарушение е предвидено налагане на две кумулативни наказания – глоба и лишаване от право да се управлява МПС, поради което и не е приложима разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, касаеща реда за издаване на електронен фиш. Ето защо, правилно от страна на административнонаказващия орган е избран общият ред за установяване и санкциониране на нарушителя с наказателно постановление по ЗАНН. Фактът, че към момента на нарушението водачът не е бил спрян за проверка и за съставяне на АУАН не опорочава процедурата по издаване на НП. Авторството е установено чрез декларация от собственика и от ползвателя на автомобила по реда на чл. 188 от ЗДвП, а самият АУАН е съставен при спазване на правилата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, след надлежно уведомяване на касатора, и по никакъв начин не е било ограничено и накърнено правото на защита на нарушителя.

Наведените в касационната жалба оплаквания, че касаторът не е извършил описаното в НП нарушение, са били заявени и пред въззивния съд, който правилно достига до извод за неоснователността им. Обстоятелствата, че засечената скорост е именно на процесния автомобил, се установяват от приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, а авторството на деянието – чрез писмената декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на МПС за лицето, на което е предоставил МПС, чиято отговорност следва да бъде ангажирана за извършеното нарушение, и от декларацията по чл. 188 от ЗДвП от Г. Г., в която последният сам е признал факта, че на посоченото дата и място е управлявал горепосоченото МПС, собственост на сина му. Именно въз основа на тези декларации АНО е съставил АУАН и е издал НП, след проверка на спорните факти досежно авторството, въведени с възражението по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. При подаване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП касаторът писмено е декларирал и препотвърдил, че е фактическия извършител на нарушението, а не друго трето лице, каквито са твърденията близо два месеца по - късно с писмените възражения и които съдът възприема като защитна теза предвид вида на едно от кумулативно предвидените наказания. Правилно въззивният съд не е кредитирал показанията на св. А., сочен за реален нарушител, приемайки лицето за заинтересовано от изхода на спора предвид роднинската връзка с касатора, както и показанията на св. В. и св. В. поради тяхната недостоверност и близки отношения с Г. и семейството му, и няма основание да се приеме, че санкционираното лице е било на друга локация към момента на нарушението, различна от описаната в НП.

Изцяло се споделя изводът за техническа годност на техническото средство, с което е установено превишение на скоростта. Извършена е правилна квалификация на деянието и правилно е определен размерът на наложените кумулативно наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

Не следва да се обсъжда и евентуалното прилагане на чл. 28 от ЗАНН, предвид разпоредба на чл. 189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), действаща към момента на извършване на деянието (26.12.2022г.) и изключваща преценката за маловажност за нарушения по ЗДвП.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Независимо от изхода на спора, от ответника по касация не се претендират разноски, при което такива не следва да му бъдат присъдени.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В  Решение № 239 от 23.05.2024г. по АНД № 1418/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.