Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр.***, 23 .12.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТЕДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично
съдебно заседание на двадесет и шести ноември 2019г
в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
И.
ДРИНГОВА
при
участието на секретаря Дим.Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1468 по описа за 2019г,
за да се
произнесе, взе предвид:
Въззивното
производство е образувано по жалбата на И.Н.М. с вх.№ 2503/30.04.2019г
срещу решението на ПРС-ІVс-в № 92/12.04.2019г по гр.д.№ 616/2018г, с което е постановено изменение
на решението под №591/16.02.2017г по гр.д.№
14350/2016г на ВРС по отношение на: постановените мерки Представено е упражняването на родителските права по отношение на детето ****-на майката И. Ст.М.;
Местоживеенето на
детето ****е променено от такова при бащата – при майката И. Ст.М. във Федерална Република ****;
Определен е режим на лични
контакти
на бащата И.Н.М. с детето ****, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца от 13ч. в събота до 13ч. в
неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които несъвпадат с платения ГО
на майката,
Осъден е И.Н.М. да заплаща в полза на детето си ****
Ив.М., чрез нейната майка и законен представител И. Ст.М. месечна издръжка в размер на 160лв, считано от 5.04.2018г, с падеж
всяко 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни основания за нейното
прекратяване, на осн.чл.59 ал.9 СК;
Постановено
е детето
**** да
пътува неограничен брой пъти до ФРГ, придружавана от майка си И. Ст.М., за срок от 5г, считано от постановяване на
съдебното решение, на осн.чл.127а ал.2 СК;
Разрешено е да бъдат издадени лични
документи - задгранични паспорти на детето ****
Ив.М., което
разрешение замества съгласието на бащата И.
Нед. М., на осн.чл.127а
ал.2 СК;
Осъден е И.
Нед.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по см-ка на ПРС сумата
в размер на 230.40лв, представляваща дължима
държавна такса по присъдената издръжка, на
осн.чл.69 ал.1 т.6 ГПК, както и да заплати на И.С. М. сторените
по делото разноски в размер на 1631.50лв, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
В жалбата си излага
оплаквания, като сита решението за за незаконосъобразно и
неправилно поради неправилния анализ на събрания доказателствен материал.
Поддържа се, че въззиваемата заедно с нейния съпруг, за който се твърди, че
извършва нерегламентирана дейност и бил свързан с криминално проявени субекти,
има освен общото с въззиваемата дете, и още две. Двамата живеят под наем в две
стаи в гр.***, като едната стая е кухня, а другата се обитава от двамата
възрастни, новороденото дете на въззиваемата и настоящ съпруг, и 9-годишната ****.
Излага още, че до този
момент не бил определен родителският капацитет на ****, за да бъдат обосновани
подобни изводи на съда. Не на
последно място съдът е разделил двете деца, които са силно привързани един към
друг и никога не са били делени
Поради изложеното
моли за отмяната на постановеното от РС решение,
като бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.127 и чл.127а СК. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответницата
по жалбата И.С.Й. в депозирания
писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и за
потвърждаване решението на ВРС. Намира изложените в жалбата доводи за
несъстоятелни. Счита, че притежава необходимия родителски капацитет и качества
за отглеждането и възпитанието на детето с оглед неговата възраст.
Моли за оставяне без уважение жалбата на въззивника и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В исковата си молба, подадена на
5.04.2018г, ищцата И.С.Й. ЕГН **********
излага, че с Решение № 591/16.02.2016 по гр.д.№14350/2016 на ВРС-ХLІс-в бракът й с
И.Н.М. бил прекратен, като на бащата били предоставени родителските права върху
децата **** Ив.М., род.2003г, и **** Ив.М., род.2009г; майката била осъдена да
заплаща в полза на децата, чрез техния баща и законен представител Ив.Нед.М.
ежемесечна издръжка в размер по 115лв за всяко от децата, както и е бил
определен режим на лични контакти с децата; местоживеенето на децата е било
определено при техния баща.
Излага
се, че след развода, въпреки определения режим на лични контакти с децата,
бащата създавал редица затруднения за ищцата да вижда и чува децата. Променил
адреса на местоживеенето си от гр.Игнатиево в с.****, общ.****, обл.***, с
което е откъснал децата от близки и приятели. Твърди още, че върху децата бил
упражняван психически тормоз от страна на бащата и съжителстващата с него жена.
Бащата употребявал алкохол, в следствие на което ставал агресивен. Голямото
дете **** било поело изцяло грижите на сестра си ****, тъй като баща му и партньорката
му работели нощни смени и децата оставали сами или при непознати хора.
Твърди,
че работи на постоянен трудов договор в гр.***, ****, и от м.02.2017г има
сключен договор за наем на жилище в същия град, където има условия за
отглеждането и възпитанието на детето.
Моли
за постановяване на решение, което да
бъде изменен режимът на упражняване на родителските права по отношение на
детето **** Ив.М., като същите бъдат предоставени на майката И. Ст.Й., а на
бащата да бъде определен режим на личен контакт с детето – всяка втора събота и
неделя от месеца, от 13:00 ч. в събота до 13:00 ч. в неделя с преспиване, както
и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; да ъде
определена месечна издръжка, дължима от бащата в полза на детето **** в размер
на 130лв, считано от датата на предявяване на иска, с падеж 10-то число на
месец, за който се дължи, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска; да бъде определено местоживеене на
детето при майката на адрес: ****, гр.*** 80997, ул.„Шьонлойтнерщрасе“ № 5
жилище № 12; да бъде постановено разрешение, заместващо съгласието на бащата И. Нед.М., малолетното дете **** ЕГН **********
да пътува извън пределите на Република България до Федерална Република **** и
държавите-членки на Европейския съюз за неограничен брой пътувания, заедно с
майката, без съгласието на бащата си И.Н.М.
ЕГН ********** за срок от пет
години, считано от постановяване на съдебното решение, както и за даване
на разрешение заместващо съгласието на бащата И.Н.М., ЕГН **********, за издаване на паспорт на детето **** ****,
ЕГН **********, за да пътува в чужбина.
Моли
за предварително изпълнение на решението в частта за даденото разрешение за
издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето в чужбина.
Моли
за присъждане на сторените по делото разноски.
В
о.с.з. ищцата поддържа исковата молба.
В
срока по чл.131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност
на предявения иск.
Оспорва
наведените с ИМ твърдения, че е възпрепятствал контакта на детето **** с
тяхната майка, както и това че употребявал алкохол и ставал агресивен. Не
отговаряло на истината, че децата се гледали сами, тъй като работел нощни
смени.
Счита,
че евентуалното уважаване исканията на ищцата би довело до трайно прекъсване
връзката на детето **** с баща й и брат й ****.
Поради
изложеното моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В
о.с.з. поддържа становището си за отхвърляне на иска като недоказан по
основание.
Така предявените кумулативно обективно съединени искове
намират правното си основание в разпоредбите на чл.127 ал.2 във вр.чл.59 ал.9 и
чл.143 от СК, и чл.127а от СК.
СЪДЪТ,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, всички събрани доказателства по делото, приема за установено от фактическа страна:
Не
е спорно между страните, че същите се явяват родители на малолетното дете ****,
10 год., което се установява и от представеното копие от у-е за раждане.
Няма
спор и относно факта, че бракът между страните е бил прекратен с влязло в сила на
9.06.2017г решение на ВРС-41с-в № 591/16.02.2017 по гр.д. № 14350/2016г, както
и че по силата на същото родителските права спрямо детето ****, род.2009г
/10год./, както и спрямо другото общо дете на страните ****, род.2003г /16год./,
са били предоставени на бащата; определено е било местоживеенето на децата при
техния баща; определен е режим на личен контакт между децата и майката, като
последната е била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на всяко от
децата по 115лв, считано от датата на подаване на ИМ-5.04.2016г.
В мотивите на
решението съдът е приел, че между страните не е имало спор, че след настъпване
на фактическата раздяла между родителите, грижите за децата са били поети от
бащата и в техен интерес било да бъдат отглеждани то него.
От
представения легализиран превод на трудов договор /л.14-24-І/ е видно, че
същият е бил сключен на 15.05.2017 между „ДО и КО Кетъринг ***“ ООД като
възложител и настоящата ищца в качеството й на работник за длъжността
„кухненски работник“. Посочено е, че срокът на договора е за 12 месеца, т.е. до
м.май 2018г. От обясненията, дадени от процесуалния представител на ищцата в
с.з. на 22.10.2019, тъй като вече не ползва отпуск по майчинство, е започнала
работа като хигиенист, за което представя легализиран превод на трудов договор
за срок от 15.10.2019 до 30.09.2020г /л.39 и сл./.
От
представения легалиризан превод на договор за наем на жилище от 17.01.2018г, е
видно, че е влязъл в сила от 16.01.2018г. На ищцата е предоставено за ползване
двустайно жилище, намиращо се в гр.***, ****, 80997, ул.„Шьонлойтнерщрасе“ № 5,
жилище № 12. Посочена е възможност за ползване „с максимум едно лице“.
От
сл.бележка № 487/5.04.2018г е видно, че детето **** ЕГН ********** е с настоящ
адрес – този на нейния баща, намиращ се в с.****, общ.****, обл.***.
****
е била записана за редовна ученичка във 2-ри клас през учебната 2017/2018г.
От
социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“-**** вх.№
6517/15.11.2018г се установява, че детето ****е родена през 2009г от
съвместното съжителство на настоящите страни, които впоследствие сключили брак през
2014г. Дотогава семейството живяло в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.***. След
сключването на гражданския брак родителите взели решение да заминат да работят
и живеят заедно с децата си в ****. Семейството се завърнало в България през
м.август 2016г г е и скоро след това И.Й. напуснала съпруга си. Оттогава децата
**** и **** останали да живеят при своя баща. Към момента на постановяването на
решението за прекратяването на брака не съществувал спор между родителите, че в
интерес на непълнолетните деца било родителските права да бъдат упражнявани. Определеното
местоживеене при бащата се осъществявало в гр.Игнатиево ул.“Петрова нива“ № 2
След
прекратяването на брака И. Н.М. заживял на семейни начела с друга жена, която
има свои деца от предходен брак, вече пълнолетни. Впоследствие двамата сключили
граждански брак.
През
м.септември 2016г И.М. ***, където живее с двете деца и новата си съпруга. Къщата,
в която живеят е полумасивна, електрифицирана, водоснабдена, на един етаж, с
две детски стаи, спалня, кухня, баня, тоалетна и килер. Чиста и отоплена е.
Семейството
успява да задоволи основните жизнени потребности на ****, която е в добро
здравословно състояние и се развива съобразно възрастта си. През учебната
2018/2019г е ученичка в 3-ти клас на СУ„Хр.Ботев“-с.****.
Бащата
И.М. работи във фирма „Санди-95“ ЕООД гр.*** на пълен работен ден с основна
заплата от 700лв, като едновременно с това работи на частно като техник на
домакински ел. уреди. Съпругата му е санитар в ЦСМП в гр.*** с основна заплата
от 650лв, като работи на смени.
****
се чувства добре с баща си, но е привързана и към двамата родители. Споделила,
че желае да общува и с майка си. Последната им среща била през м.октомври
2018г.
Д“СП“-****
изразява становище, че в интерес на детето е да поддържа емоционална връзка и с
двамата си родители.
По
делото е приет социален доклад от
Службата за благосъстояние на младежите в ***, с превод на доклада от
немски на английски език, изготвен от МСС ****, както и превод на доклада от
английски на български език, изготвен от МСС **** Същият съдържа оценка относно
настоящото производство за родителски права с международен елемент по отношение
на **** Ив.М., род.***г.
От
доклада се изяснява, че майката И. Ст.Й. живее с новия си партньор ****
Йорданов и общото им 6-месечно дете **** в двустаен апартамент под наем в ***-Аллах,
на адрес „Шьонлойтнерщрасе“ 5, жилище № 12. То се намира в новоизградена жилищна
част. Апартаментът разполага с всекидневна, като и със спалня, има и вътрешен
двор.
Майката
и нейният партньор били добре интегрирани в ****. Той говорел и разбирал добре
немски език и работел като шофьор на камион в местния трафик. Майката понастоящем
е в платен отпуск по майчинство, като след това ще се върне на работа при
предишния си работодател.
Преди
връщането си в България, **** ходела на детска градина в ****, където говорела
немски език.
Семейството
изразява готовност, ако **** отиде да живее при тях в ***, да се преместят в
по-голямо жилище, с възможност за самостоятелни стаи за двете деца.
В
**** всички обществени училища и цялата образователна система ще бъдат на
разположение на ****. В зависимост от наличните свободни места **** ще има
възможност да посещава целодневен клас и/или дневен център след училище.
До
езерата за плуване може да се стигне от дома на майката с колело. Близо до дома
й има детски площадки. След евентуалното й преместване в ****, ****, която е на
възраст да ходи на училище ще бъде записана в основно училище
„Щпренгелгрундшуле“. В зависимост от нивото на справяне и свободните места, ****
може да бъде включена в преходен клас/специален клас, за подпомагане на немски
език/, за да получи или консолидира знанията си по немски език. В някои случаи
самите родители също имат възможност да учат немски език в училището, което
посещават техните деца. В своята бъдеща кариера в училище, **** ще има различни
възможности за средно образование, в зависимост от нейното представяне в
училище. **** може да се премести след четвърти клас на основното училище в
гимназия, в средно модерно училище или в среднообразователно училище.
Посочено
е, че вторият съпруг на майката бил й в голяма помощ и подкрепял нейното
желание да се грижи за **** в ****.
МСС
**** е дала прогноза, че родителските конфликти между майката и биологичния
баща на децата може да засегнат ****, както и сина на И.Й.. Децата може да
загубят контакт с един от родителите си - майката или бащата, което можело да доведе
до проблеми в училище, при наемане на работа или до психологични проблеми,
както и до забавяне в развитието на децата.
Що
се отнася до жилищните условия на майката и финансовите възможности,
апартаментът на майката е адекватен дори за четирима души съобразно стандартите
в ***. Това, което е от решаващо значение за положителното развитие на детето,
е не размерът на апартамента, а липсата на конфликт и подкрепяща среда.
По
делото е прието заключението на вещото лице Румяна Георгиева, клиничен психолог, по допуснатата съдебно-психологична експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че актуалното
емоционално и психично състояние на детето **** е функция от раздялата на
семейството и по-специално от раздялата с нейната биологична майка, живота й в
новото семейство на бащата. **** към момента е вътрешно тревожна, напрегната,
притеснителна, с чувство за малоценност, че е изоставена от своята майка;
обидено, наранено и ядосано дете. Във външен план изглежда усмихнато, но е
смутена, със затруднена експресия, с логоневроза, с непреработени
болезнени психотравмени изживявания, уморено, недоспало, с липса на интереси
/скучно му е /, но с желание да угоди, да се хареса на близките си, на първо
място на баща си, който е силният родител, тъй като живее при него и той се
грижи за нея. Поради това е формирало поведение, което е социално желателно,
толерантно, съпричастно, а в училище се стреми да получава само хубави оценки.
Детето изживява перманентен стрес от раздялата с майката. Изживява богат
спектър от негативни емоции; чувства се нежелано, отхвърлено, нехаресвано,
недостойно. Темата е доминантна в съзнанието му и този факт го изморява,
изтощава, тъй като не е в състояние да достигне до желания извод /коя е тайната
на изоставянето от майката и напускането на дома от нея /. **** не се чувства
комфортно и спокойно в дома на бащата, макар, че не желае друг дом, освен
неговия. Там вече има друг, чужд човек /кака **** /, въпреки, че детето желае
да бъде лоялно към нея, тъй като тя е жена на баща му, а то иска да му се
хареса. Но тя не може да замени неговата биологична майка, не е постигнала дори
ролята на ерзац-майка, тъй като не са установени емоционални, близки и
доверителни отношения. Малко или повече, родител, който е формирал негативно
отношение към своя бивш партньор оказва влияние върху създаването на нагласи на
детето към неговата майка. Цитирана е фраза, която то изрича и която не е характерна
за неговата възраст. Не са регистрирани конкретни страхове, нито индикации за
сериозни такива, провокирани у детето от страна на бащата. Както споменах,
съзнавано или не, родител в подобна позиция би въздействал върху детето с кого
следва да живее, тъй като самия той има страхове да не загуби децата си и
конкретно ****, ако тя отиде да живее при майка си в ****. Силното чувство на
обида от изоставяне, историята, която детето разказва за второто изоставяне
/според неговите разсъждения и вероятно, подкрепени от възрастните, и вкл.
бащата / също го карат да вземе категорично решение, което вярва, че е
единствено негово, при кого от двамата родители иска да живее и при кого-не.
Съзнавано
**** желае да живее с баща си. Страховете от неизвестното, което я очаква в ****,
при нейната майка, както и наличието на „онзи мъж", който живее с майка й,
също допринасят за категорично изказаното решение на **** да живее при баща си.
Когато едно дете или човек изразява толкова болка и страда, че е отделено от
предмета на първично доверие, какъвто е биологичната майка, особено когато е
дете във възрастта на **** и момиче, то неминуемо това е израз на желание /
неосъзнато / да бъде със своята майка.
Съзнавано
**** не показва признаци на привързаност към майка си, но желае тя да бъде до
нея, да я обича, да споделя както всяко друго дете със своята майка, да изпитва
нейната любов. Детето се страхува да изрази това свое желание, а именно - да
живее с майка си, тъй като там е „онзи мъж", заради когото тя е изоставила
нея и семейството й, както и новороденото й дете. Там е неизвестното, но не
може, вътрешно в себе си и неизказано гласно, детето да не изпитва любопитство
и потребност да види новия дом на майката, да бъде до нея.
В
устните си разяснения, дадени в о.с.з., в.лице допълва,че на този етап както
стоят отношенията между родителите, конфликтът между тях не е обработен и
отношенията им не са поставени на едно по-високо ниво в името на детето, не е
подходящо **** да отиде при майка си. Ако го стори, ще се измъчва от други
мисли, че е изоставило баща си и това ще го разсърди. Когато конфликтът между
двамата родители е обработен и са достигнали до ниво да си сътрудничат във
възпитанието на детето, да защитават неговите интереси, тогава без проблем може
да отиде при майката, да поживее, след което да се върне при бащата. На този
етап, обаче, това не е подходящо. Затова, независимо къде ще живее детето,
препоръката е отношенията между родителите да бъдат преработени; в противен
случай това създава опасност за сериозни психо-емоционално състояние, което
вещото лице е описало подробно в заключението си.
По
делото пред РС са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите,
сочени от ищцовата страна : Стефан Йорданов Стефанов /баща на ищцата/, Диан
Великов М. /без родство със страните/ и свид.****/син на страните/, сочен от
ответната страна.
В
показанията си разпитаният в о.с.з. на 21.11.2018 свид.Ст.Стефанов /л.43-І/, баща на ищцата, излага, че страните се разделили, когато дъщеря им **** била на 7год..
Майката живее и работи в чужбина в гр.***, а детето живее с баща си в с.****,
на когото са предоставени родителските права. С тях живее и по-големият син и
втората съпруга на ответника, Бащата не давал разрешение за пътуване на детето
в чужбина. Ищцата постоянно се обаждала в дома на И., но той не разрешавал
децата да разговарял с майка си, пречел й тя да се вижда с тях. За периода на
двегодишната им раздяла тя била виждала децата не-повече от десет пъти, като
ходела в училището, където учат.И.М. имал огнестрелно оръжие, с което заплашвал
ищцата, като и казвал, че има бойни патрони и да не ходи в домът им.Св.
Стефанов твърди, че И. има агресивен характер, в негово присъствие се е бил с
баща си и брат си, размахвал е огнестрелното си оръжие.Това е причината децата
да ги е страх от баща им и да не смеят да му противоречат, също така да няма
близки и приятели и да неможе да разчита на родителите си да помагат при
отглеждането на децата. Дори бил казал на И., че ще й даде документи за да
вземе **** и получи правата над детето, но след като му даде 1500 лв. Ищцата
изпращала пари за издръжката и на двете си деца, купувала им дрехи, обувки,
мобилни телефони. Когато успяла да вземе **** в дома на родителите си, детето
било лошо облечено с мръсни дрехи, с големи по размер обувки и имало въшки в
косата си, които тя изчистила.И. била добра майка, грижела се е за двете си
деца, когато е живеела с тях, държала на хигиената и помагала в учебните
занятия на децата.И. имала добри условия за отглеждане на детето в ****, имала
и добра работа.Била в много добри отношения със втория си съпруг, с който
заедно се грижели за детето което им се било родило и желаели при тях да отиде
да живее и ****. Същевременно не може да си спомни кога точно дъщеря му била
заминала за ****. Освен това, не е точен в описанието на жилището, в което
живее И. с новия си съпруг ****, за който не посочва, че е бил в близки
приятелски отношения с И., а синът **** е станал очевидец на интимните
отношения на майката с чуждия тогава мъж.
Въззивният
съд не възприема изложеното от
свидетеля като обективно и безпристрастно, а като целящо да подпомогне ищцата,
тъй като същият няма лични впечатления /живее в друго населено място/ и
възпроизвежда узнатото от дъщеря си, която се е установила да живее с новото си
семейство в ****.
В
показанията си свид.Д. В. М. /л.44-І/,
без родство със страните въпреки
съвпадението във фамилията с тази на ответника. Излага, че бил техен съсед,
докато са живели като семейство в с.Ст.Оряхово. И. познава от малка, а И.- след
като са се оженили. С И., откакто е заминала, не поддържал контакти. По
неговите думи се били развели и уредили отношенията за децата по мирен и
доброволен начин. Когато са живяли заедно И. и И. децата били винаги добри
облечени, майка им се грижела добре за тях. По думите му И. живеела в **** от
една година /т.е. от 2017г/, а преди това, след раздялата, се прибрала да живее
при баща си.
Свидетелят
имал лични впечатления от емоционалното състояние на детето, тъй като лично го
водил поне четири пъти до с.**** до дома на И.. Два пъти бащата не дал децата
на майка им понеже те не искали. Разказва как при един от случаите, когато с
брата на И. отишли до дома на И., за да занесат торта по повод рожден ден на
едно от децата, И. изкарал пистолет „Макаров” и гръмнал с него на половин метър
от него. Свидетелят не подал сигнал в Полицията, защото „може би И. искал да го
заплаши“. След този случай повече не бил ходил до селото, където живеел И. с
децата. Това се случило преди година и половина, /т.е. към средата на 2016г/ Свидетелят
знаел, че двамата родители не били в добри отношения, „имали кавга“, но според
него това било нормално. Бил очевидец двамата да се карат, но не е чувал И. да
вика и да крещи на децата. Посочва, че когато детето **** се видело с майка си,
се радвало, а когато се прибирала при баща си, била тъжна. По негово мнение И.
настройвал детето срещу майката, защото чул разговора, воден между И. и И. пред
автомобила му, а той е бил в него. Излага, че И. плачела и се молела да вземе
детето, без да уточнява дали това е станало в присъствието на детето.
Така
изложеното от свидетеля съдът намира за вътрешно противоречиво и неубедително и
затова показанията му не се кредитират.
Що
се отнася до разпитания пред РС като свидетел
**** И. М., непълнолетен син на страните, към него момент 15год /л.44,
гръб-І/, брат на ****, проведено в присъствието на социален работник от О“ЗД“
при Д“СП“-****. Показанията на същия не са кредитирани от РС като достоверни и
безпристрастни поради наличието на родствена връзка и заинтересоваността му от
изхода на делото, както и поради възможното влияние на бащата-ответник.
Същевременно е дадено вяра на показанията на свид.Стефанов/ баща на ищцата/,
който макар също да има пряка родствена връзка, няма формирани лични
впечатления, а излага опосредени такива от узнатото от дъщеря си.
Същият
излага, че знае защо се намира в съда. Майка им избягала с една кола в Разград,
без да предупреди семейството си.когато я търсили по телефона, тя ги излъгала,
че е във Франция. Баща им се грижел за всичко, а майка им изпраща издръжката
когато си искала. Когато си идвала в България, идвала до центъра на тяхното
село ****, „уж да ги види“, купувала на **** 2 чифта обувки, а на **** давала
50лв. Знае, че майка им живее в ****, в общежитие, заедно с настоящия си съпруг
****, с когото още докато цялото семейство живяло в ****, майката имала
извънбрачна връзка и самият **** е заварвал въпросното лице в дома им. Знаел,
но си мълчал, за да не тревожи сестра си и баща си. След редките срещи на ****
с майката, детето се разстройвало и това й пречело при усвояването на учебния
материал. По думите на **** сестра му не искала да заминава да живее при майка
си в ****, а предпочита да се вижда с нея. Посочва още, че и баща му и новата
му съпруга работят и се грижат за двете деца - **** и ****. С новата съпруга на
баща си се разбират добре. Тя имала деца от предходния си брак, които били
пълнолетни и живеели отделно. **** споделя и това, че когато се виждали с майка
си, тя не ги питала как са, а започвала да им говори за сегашния си съпруг ****,
за бебето **** и че било бяло като ****, а не черно като ****.
Въззивният
съд намира изложеното от **** М., макар и в пряка родствена връзка със
страните, за обективно доколкото съответства на съдържащите се по делото данни
за сочените обстоятелства, обективирани в писмените документи и в съвпадащите
части от свидетелските показания. Освен това, въззивният съдебен състав намира
за уместно да посочи, че доколкото **** М. се явява непълнолетен син на
страните и брат на детето ****, и очевидно пряко засегнат от отношенията между
неговите родители, поради необходимостта да придобие лични впечатления за
отношенията между брата и сестрата – доколко между тях действително има
изградена емоционална връзка на близост и привързаност, в тази връзка същият бе
изслушан от въззивния съд при спазване правилата, установени със Закон за
закрила на детето.
На
осн.чл.15 ЗЗДт и поради навършване на 10-годишна възраст бе изслушано и детето ****.
Що се отнася до задължителното изслушване на двамата родители, постановено на
осн.чл.176 ГПК, а също и във връзка с разпоредбите на чл.123 ал.2 СК и чл.127а СК, доколкото е необходимо въззивният съдебен състав да формира собствени
впечатления от двамата родители, съдът с определение от з.з. № 2779/24.09.2019
постанови задължителното явяване на същите.
Такова бе проведено на
въззивника-ответник по делото И.М. в с.з. на 19.11.2019г.
Ищцата не се възползва от нееднократно
дадената й възможност за това: същата не се яви в с.з. 22.10.2019, за което е
била редовно уведомена още на 26.09.2019, т.е. още преди започването на работа
по трудовия договор, заради който /по обясненията на процесуалния й
представител/ не би могла да се яви в с.з. Впоследствие не се яви и в с.з.
19.11.2019г, както и на специално насроченото за нейното изслушване с.з. на
25.11.2019.
Горната фактическа установеност обуславя
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.127 ал.2 вр.чл.59 ал.8 и
чл.143 СК.
Макар
погрешно същият да е квалифициран като такъв по чл.59 ал.8 СК, към която
разпоредба препраща специалната норма на чл.127 ал.2 СК, това не налага
обезсилване решението на РС, предвид че правилно е разпределена доказателствената
тежест и са обсъдени всички правно релевантни факти.
По отношение УРПЗ, местоживеенето, РЛО.
При
преценката при кого от двамата родители следва да живее детето,
съдът е необходимо да прецени и на кого от двамата родители да бъде
предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда от интересите
на детето и се ръководи от критериите, визирани в ППВС № 1/12.11.1974г.
Не
е спорно между страните, че бракът им е бил прекратен с влязло в сила през
м.09.2017г решение, като упражняването на РП на родените от брака деца **** и ****
са предоставени на бащата, при когото е определено и местоживеенето на децата,
а на майката е определен РЛО и същата е осъдена да заплаща издръжка в полза на
двете си деца.
Няма
спор и за това, че от 2017г ищцата трайно се е установила да живее и работи в
гр.***, ФРГ, като е създала ново семейство и има родено дете **** от втория си
съпруг, което към момента е под 2години.
На
първо място. В тежест на ищцата е да установи чрез главно и пълно доказване
наличието на промяна в обстоятелствата, че за детето **** не са полагани
адекватни грижи и продължаването на пребиваването при бащата е не е в интерес
на детето. При това, тази промяна следва да е трайна.
По
делото не се събраха убедителни доказателства в тази насока и затова съдът
намира иска за недоказан по основание. За да достигне до този извод, съдът е
изложил по-горе мотиви, че не дава вяра на сочените от ищцата свидетелски
показания, а представените от ответника такива /свид.**** М./, внасят съмнение
в тяхната достоверност и ги опровергават. Освен това, съвкупният анализ на
всички събрани по делото доказателства налага извода ,че не е налице трайна
промяна в обстоятелствата, която да е във вреда на детето. ****.
На
първо място, по повод задължителното изслушване на двамата родители,
постановено на осн.чл.176 СК, както и във връзка с чл.123 ал.2 СК и чл.127а СК.
Предвид, че ищцата живее в **** - държава от ЕС, която не отстои на голямо
разстояние от България, и че, както от ****, така и до там, е възможно
придвижването чрез различни транспортни средства, което би могло да бъде
осъществено своевременно, а не в последния момент, не намира за основателно
позоваването й на форсмажорни обстоятелства за невъзможността й да се яви в
с.з. на 25.11.2019. Затова процесуалното й поведение се възприема като проява
на неуважение към съда и дезинтересираност към предмета на спора, засягащ лични
права и отношения досежно родените от брака им деца.
На
следващо място. Поведението на майката, която разграничава двете си деца /****
и ****/, претендирайки РП само за ****, поставя под съмнение коректността на заявеното
пред съда желание.
От
заключението на вещото лице-клиничен психолог се установи, че **** страда от
логоневроза, за което въззивният съд има формирани и собствени впечатления при
изслушването му. Действително, това невротично заболяване на говорния апарат е
индиция за наличие на психотравма у детето. Според уточнението на в.лице в
с.з., когато започва тема, свързана с майката, тогава този проблем се засилва и
то трудно започва дадена дума или фраза. Тази психотравма оказва влияние върху
това **** да скрие дълбоко в себе си детската си потребност да отиде, да се
види и да бъде с майка си, защото съзнавано не може да го изрече.
Това
заболяване, обаче, не дава отражение върху интелектуалния капацитет на детето. Цялостното
впечатление на съдебния състав от изслушването на **** и брат й **** е, че са физически
здрави, с добър външен вид, говорещ за добри хигиенни навици и задоволени нужди
от облекло и обувки, с нормално интелектуално развитие, адекватно за възрастта
им, дори в известна степен по-зрели предвид житейските обстоятелства, пред
които са били изправени. Констатира се, че децата са силно привързани едно към
друго и затова съдът прави извод, че евентуалното им разделяне би довело до
увеличаване на тяхното психо-емоционално страдание и засилване на чувството за
негодувание спрямо родителя, който освен, че ги е изоставил, става причина и за
раздялата помежду им. Следва да се посочи и това, че разделянето на деца от
общи родители е допустимо само по изключение, при наличието на доказани
обстоятелства, налагащи това. В конкретния случай нито има наведени такива
твърдения, нито по делото се събраха такива данни. Ето защо и по тези
съображения няма основание за предоставяне РП само по отношение на **** на
майката.
На
трето място, уместно е да се посочи, че от влязлото в сила решение за развод
през 2017г до настоящия момент не е изминал достатъчно дълъг период от време и съвкупния
анализ на данните по делото налага извод, че травматичните преживявания между
родителите все още не са преработени, което дава отражение върху децата. В тази
връзка въззивният съд изцяло възприема и споделя изразеното от вещото лице-клиничен
психолог становище в о.с.з., че „на този етап както стоят отношенията между
родителите, конфликтът между тях не е обработен и отношенията им не са
поставени на едно по-високо ниво в името на детето, не е подходящо **** да
отиде при майката. Ако го стори, ще се измъчва от други мисли - че е изоставило
баща си и това ще го разсърди. Когато конфликтът между двамата родители бъде
обработен и те са достигнали до ниво да си сътрудничат във възпитанието на
детето, да защитават неговите интереси, тогава без проблем **** би могла да
отиде при майката да поживее, след което да се върне при бащата. На този етап,
обаче, това не е подходящо. Затова, независимо къде ще живее детето,
препоръката е отношенията между родителите да бъдат преработени; в противен
случай това създава опасност за сериозни психо-емоционално състояние“, което
вещото лице е описало подробно в заключението си.
Крайният
извод е, че към настоящия момент не са налице предпоставки, които да обосноват
промяна в установения режим на РП, РЛО, местоживеене и издръжка за детето ****,
определени с решението на ВРС-ХLІс-в № 591/16.02.2017 по гр.д. № 14350/2016г, влязло в
сила на 9.06.2017г, с което родителските права спрямо детето ****, род.2009г,
както и спрямо другото общо дете на страните ****, род.2003г, са предоставени
на бащата; определено е местоживеенето на децата при техния баща; определен е
режим на личен контакт между децата и майката и същата е осъдена да заплаща
месечна издръжка в полза на всяко от децата по 115лв, считано от датата на
подаване на ИМ-5.04.2016г.
Неоснователността
на иска за промяна УРП предпоставя неоснователност и на обусловените от него
претенции за местожи- веене на детето при майката, определяне на РЛО на бащата
и осъждането на последния да заплаща месечна издръжка в полза на детето ****
Предвид
изложеното решението на РС-**** в тази част подлежи на отмяна и постановяване
на друго за отхвърлянето на предявения иск.
По исковете с правно основание чл.127а СК за издаване на
задграничен паспорт и пътуване в чужбина.
По
отношение задрграничния паспорт,
Нормата
на чл.127а ал.3 СК визира, че при спор между родителите за издаване на
задграничен паспорт на детето, започва по молба на единия от родителите, т.е.
производството може да бъде инициирано от всеки един от тях, без значение на
кого е предоставено УРП. Затова съдът приема, че като самостоятелна искане същото
е основателно, предвид че право на детето е да му бъде осигурено свободно
придвижване, както в страната, така и в чужбина. А за последното му е необходимо
притежаването на надлежен документ. Получаването на такъв, без значение кой от
родителите отправил искането, е в интерес на детето. Затова решението в тази
част следва да бъде потвърдено.
Що
се отнася до искането за разрешение за извеждане
на детето ****.
Същото
е отправено от ищцата И. Ст.М. доколкото е било обусловено от уважаването на главния
й иск по чл.127 ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо детето **** и обстоятелството, че самата ищца се е установила да живее и
работи в ****.
При
достигането на извод за неоснователност на главния иск по чл.127 ал.2 СК поради
недоказаност на реално настъпила промяна в обстоятелствата, няма основание за
уважаването на този иск.
Съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.2 СК детето има право на лични отношения с родителите
си, освен ако съд е постановил друго. Това означава, че титуляр на правото на
лични отношения е самото дете, на което кореспондира задължението на родителя
да осъществява срещите си с него регулярно и в рамките на установения режим. Нормата
на чл.124 ал.2 СК не може да се тълкува нито разширително, нито обратно, т.е. че
това се явява право на родителя. Да се мисли противното би довело до обратна
дискриминация, осъществявана от родителя, на когото е определен РЛО, спрямо
родителя, комуто е предоставено УРПЗ. А последното включва осъществяването на
ежедневните грижи по отглеждането, възпитанието и надзора на детето, което е в
съответствие с нормата на чл.124 ал.1 СК, че детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да
осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално
развитие. Затова и режимът
на лични отношения /в случая на майката с детето/ следва да бъде осъществяван по
местоживеенето на детето. Това е в негов интерес, за да не
бъде откъсвано за дълъг период от време от обичайното му ежедневие, учебни занятия
и от обичайната му социална среда. Още повече, че от данните по делото се изясни, че майката е имала и има възможност да
си идва в България, макар и не често /както е постъпвала и до сега/, и да се среща
с дъщеря си ****.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че няма основание да се постанови разрешение детето ****
да пътува до ****,
придружавана от майка си И. Ст.Й.,
неограничен
брой пъти до **** за срок от 5г, считано от постановяване на съдебното
решение, на
осн.чл.127а СК.
Решението
в тази част подлежи на отмяна, а предявеният иск – на отхвърляне.
В
обобщение, достигането до правни изводи, различни от тези на РС, обуславят частичната
отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване единствено в частта
досежно разрешението за издаване на задграничен
паспорт.
Горното
налага промяна и по отношение дължимостта на разноските, сторени от страните по
делото пред двете инстанции.
Поради
неоснователност на исковете, и съгл.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззивника-ответник
следва да бъдат присъдени сторените от него разноски за производството в двете
инстанции, съобразно представените доказателства за реално сторени такива и
своевременно отправеното искане за това, както следва:
за първата
инстанция : 350лв /л.129, 130-І/
за въззивната
инстанция: 115,20лв-заплатена д.такса; 500лв-заплатен адв.хонорар /л.20, 69,
70/ или общо 965,20лв.
В тежест на
ищцата следва да останат сторените от нея разноски за заплатена държавна такса,
депозит за СПЕ, изготвяне на разноски за МСД, както и заплатен адв.хонорар за
ползвана адв.услуга.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Провадийски РС-ІVс-в № 92/ 12.04.2019г по
гр.д.№ 616/2018г в частите му, с които е постановено изменение на решение
№ 591/16.02.2017г по гр.д.№ 14350/2016г на ВРС
по отношение на: постановените мерки, като е представено упражняването на родителските права по отношение на детето ****-на майката И. Ст.Й.;
Местоживеенето на
детето **** Ив.М. е променено от такова при бащата – при майката И. Ст. Й. във Федерална Република ****;
Определен е режим на лични
контакти
на бащата И.Н.М. с детето ****, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца от 13ч. в събота до 13ч. в
неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които несъвпадат с платения ГО
на майката,
Осъден е И.Н.М. да заплаща в полза на детето си ****
Ив.М., чрез нейната майка и законен представител И. Ст.Й. месечна издръжка в размер на 160лв, считано от 5.04.2018г, с
падеж всяко 10-то число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на законни основания за
нейното прекратяване, на осн.чл.59 ал.9 СК;
Постановено
е детето
**** да
пътува неограничен брой пъти до ФРГ, придружавана от майка си И. Ст. Й., за срок от 5г, считано от постановяване на съдебното решение, на
осн.чл.127а ал.2 СК;
Осъден е И.
Нед.М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по см-ка на ПРС сумата
в размер на 230,40лв,
представляваща дължима държавна такса по присъдената издръжка, на осн.чл.69 ал.1 т.6 ГПК, както и да заплати на И.С.Й. сторените по делото разноски в размер на 1631.50лв, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА .
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.С.Й. искове с правно основание
чл.127 ал.2 СК вр.чл.59 ал.8 СК и чл.143 СК за изменение на решение № 591/16.02.2017г по гр.д.№ 14350/2016г на ВРС
по отношение на: постановените мерки, като бъде представено упражняването на родителските права
по отношение на детето **** на майката И. Ст.Й.; местоживеенето
на детето **** Ив.Мрчева да бъде е променено от такова при бащата – при майката И. Ст.Й. във Федерална Република ****; да бъде определен режим на лични
контакти на бащата И.Н.М. с детето ****,
както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя в месеца от 13ч. в събота
до 13ч. в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които несъвпадат с
платения ГО на майката; да бъде осъден И.Н.М. да заплаща в полза на детето си ****
Ив.М., чрез нейната майка и законен представител И. Ст.Й., месечна издръжка
в размер на 160лв,
считано от 5.04.2018г, с падеж всяко 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване
на законни основания за нейното прекратяване, на осн.чл.59 ал.9 СК; както и иска по чл.127а ал.2 СК да бъде
разрешено детето
**** да
пътува неограничен брой пъти до ФРГ, придружавана от майка си И. Ст.Й., за срок от 5г, считано от постановяване на съдебното решение.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Провадийски РС-ІVс-в само в частта, с която е разрешено издаването на лични документи - задграничен паспорт на детето **** Ив.М.,
което разрешение замества съгласието на бащата И.
Нед. М., на
осн.чл.127а ал.2 СК;
ОСЪЖДА И.С.Й. ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на И.Н.М. ЕГН ********** ***, сторените по
делото разноски за двете инстанции в размер общо на 965,20лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен
срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: