Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 30.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 860 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Установителен иск по
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, във връзка с чл. 50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София. бул. „Симеоновско шосе" № 67А,
против „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Македония"№ 3.
Предявен е установителен
иск с правно осн.чл.415, вр. чл.422 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за признаване за
установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следните суми: 235,00 лева – главница, представляваща сбор изплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в
резултат на ПТП от 14.09.2016 г., поради попадане на лек автомобил в
необезопасена дупка и 10 лв.ликвидационни разходи, както и 68,48 лева -
мораторна лихва за периода от 27.04.2017 г. до 10.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното
плащане, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по № 13355/2020г. по
описа на Софийски районен съд.
Ищецът
твърди, че във връзка с подадено от страна на ЗК „Лев Инс“ АД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №
13355/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав и била издадена заповед за изпълнение срещу
длъжника Агенция „Пътна инфраструктура". Същият подал възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1. т. 1 от ГПК. предявява настоящия иск.
Твърди също, че на 14.09.2016г., около 19:10 часа.
на път III 376 км. 16 + 120 водачът А.П.А. при управление на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „330 ЦД“, с рег. № РА 7070 ВС, собственост на същия било реализирано
ПТП, като при преминаване през стеснен участък на пътното платно (тесен мост на
р.Мътница), автомобила попаднал в необозначена и необезопасена дупка,
вследствие на което спукал гума.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил
изготвен Протокол за ПТП № 1517841.
Към датата на събитието лек автомобил марка “БМВ",
модел „330 ЦД", с рег. № РА 7070 ВС, собственост на А.П.А. бил застрахован
по застраховка “Каско” в ЗК „Лев Инс" АД - застрахователна полица №
93001510063935, със срок на валидност от 26.09.2015г. до 25.06.2016г.
Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред
ЗК „Лев Инс“ АД била образувана щета № 1202-1261-16-413133. При извършения
оглед на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330 ЦЦ". с рег. № РА 7070 ВС
били констатирани увреждания по гума предна лява Мишелин 225/40/К18 60% и
джанта предна лява. В съответствие с установените като вид и степен щети било
определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 225,00 лева.
Сумата в размер на 225,00лв. била изплатена на А.П.А. с платежно нареждане с
уникален регистрационен номер ВО1Ш08838292 на 10.11.2016г.
Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка
„Каско" на МПС и по силата на чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса на
застраховането /отм./, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу
причинителя на вредата.
Тъй като се касае до реализирано пътнотранспортно
произшествие на участък от път, стопанисван от Агенция “Пътна
инфраструктура", следвало да се има предвид, че съгласно § 1, т.1 от
Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по
пътищата от 17.01.2001 г.,“стопанин на пътя” бил собственикът или
администрацията, която го управлявала. По аргумент от чл. 19, ал.1, т.1 от
Закона за пътищата, управител на пътя е бил Агенция „Пътна инфраструктура”,
чрез нейното специализирано областно звено, следователно тя била и стопанин на
същия. Съгласно чл. 19, ал.2, т.3 от Закона за пътищата управлението на
пътищата включвал организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, като видно от §1. т.14 от Допълнителните разпоредби
на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година...”. Съгласно чл.3. ал.2 от Закона за движение по пътищата, лицата,
които стопанисват пътищата организират и движението по тях с помощта на пътни
знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения.
Настоява се и на това, че на основание чл. 410,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД ищецът ЗК .Лев Инс" АД придобил право
на регрес срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата от 235.00лв.,
представляващи изплатено застрахователно обезщетение, като и 10.00 лева- ликвидационни разходи по щета №
1202-1261- 16-413133.
С писмо с изх. № L - 1261/21.04.2017г. Агенция „Пътна инфраструктура”
била поканена да възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно
обезщетение. С писмо с изх. № 907/27.04.2017г. Агенция „Пътна инфраструктура“
уведомила ЗК „Лев Ине“ АД, че регресната претенция е неоснователна.
На основание чл. 86, вр. чл. 84 от ЗЗД за ЗК „Лев
Инс” АД възникнало правото да претендира от длъжника и лихва за забава в размер
на 68.48лв. за периода от 27.04.2017г. до 10.03.2020г.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска за
признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 235,00 лева – главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди настъпили в резултат на ПТП от 14.09.2016г., поради попадане на лек
автомобил в необезопасена дупка и 68,48 лева - мораторна лихва за периода от
27.04.2017 г. до 10.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното плащане, за което задължение е
издадена ЗИ по чл.410 ГПК по № 13355/2020г. по описа на Софийски районен съд.
Претендира и направени в заповедното и исковото производство, включително и
адвокатско възнаграждение за двете производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
АПИ, в който оспорва иска по основание и по
размер. Излага следните съображения:
От представените писмени доказателства не се
установявало по безспорен начин, дали е налице причинно - следствена връзка
между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди
по автомобила.
Не бил установен механизма на осъществяване на
14.09.2016 г. на ПТП при движение по републикански път III - 376, км. 16+120,
тесен мост на река Мътница в описания в ИМ участък, а именно: Не била
установена посоката на движение на автомобила, скоростта на движение,
големината на дупката на пътното платно /ако е имало такава/?
В уведомление за настъпило застрахователно събитие,
в частта обстоятелства било декларирано: „По време на движение сцепих гума“. Не
се описват причините, при които е спукана гумата, още по - малко това да е
свързано със състоянието на пътната настилка.
Състоянието на пътното платно на този ден и на този
/предполагаем/ участък би се установил от разпита на К.Х.Ч. ***, Областно пътно
управление - Пазарджик, който ежедневно следял за нередности по републикански
път III - 376 (Батак - Доспат) - Цигов чарк - Ракитово - (Ветрен дол -
Велинград) , като свидетел.
Към документите, приложени към исковата молба
липсвали категорични доказателства, че ремонтът на автомобила действително е бил
извършен от автосервиз /фактура, протокол/. Това поставяло под съмнение
основателността за изплащане на самото застрахователно обезщетение.
На Второ място, видно било от подробна количествена сметка от Сметка № 3 от
Сертификат № 8 поддържане и ремонт на пътните настилки през месец февруари 2016
г. за път III - 376 в участъка от км. 13+000 до км. 16+930, схема на
километричното положение на извършените работи на 23.02.2016г., технологична
схема за действително извършени видове работа по текущ ремонт и поддържане за
месец февруари 2016 г., протокол за установяване на извършени работи за м.
февруари 2016 г., справка за действително извършени видове работа по текущ
ремонт и поддържане за м.февруари 2016г. от Изпълнител по договор за обществена
поръчка - поддържаща фирма ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област
Пловдив” и одобрен от ОПУ - Пазарджик, РПС Велинград за февруари 2016 г., че на
републикански път III - 376 е извършено изкърпване на пътната настилка със
студена асфалтова смес ръчно. Тоест 7 месеца преди твърдяното ПТП, в края на
зимното поддържане е бил извършен ремонт на пътното платно на този път,
изразяващ се в запълване на дупки.
Поддържането на процесния участък: републикански път
III - 376 (Батак - Доспат) - Цигов чарк - Ракитово - (Ветрен дол - Велинград)
било възложено с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 -
19/09.10.2015 г., в сила от 17.10.2015 г., сключен между Агенция „Пътна
инфраструктура” гр. София и ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област
Пловдив” - с участници в обединението: „Европейски пътища АД /предишно
наименование „Пътища Пловдив” АД/, „Грома холд“ ЕООД /предишно наименование
„Агромах” ЕООД/ и “Инжстройинженеринг” ЕООД.
Съгласно договора, на изпълнителя били възложени
дейностите по ремонт и поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно -
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканската пътна мрежа на
територията на Южен Централен район, стопанисвани от АПИ, където попадал и
процесния участък - републикански път III - 376, км. 16+120, тесен мост на река
Мътница, описан в ИМ. Съгласно чл.1 от този договор, Възложителят възлага, а
Изпълнителят приемал да извърши дейностите по поддържане на участъка цитиран
по-горе.
Възложителят АПИ бил възложил на ДЗЗД „Пътно
поддържане област Пазарджик и област Пловдив” с месечно задание за месец
февруари 2016г. извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно - възстановителни работи) на републиканските пътища на
територията на ОПУ - Пазарджик в това число Сметка № 3 - Поддържане и ремонт на
пътната настилка, шифър 3008 - изкърпване на пътната настилка със студена
асфалтова смес - ръчно /оформяне, почистване, доставяне, полагане и всички,
свързани с това разходи, в т. ч. и транспорт/.
Съответно били изпълнени и заплатени гореописаните
дейности, възложени с месечно задание за месец февруари 2016 г., видно от
сертификат № 8 по месечно задание за м. февруари 2016 г. за действително
изпълнени и приети видове дейности и работи по Поддържането (превантивно,
текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи). Следователно АПИ, ОПУ -
Пазарджик полагали системни грижи за превантивно и текущо поддържане на
републиканската пътна мрежа, в това число и на процесния участък.
Гореизложените обстоятелства определяли различен от
твърдения фактически състав на реализирано ПТП и причинно-следствена връзка.
По
тези съображения се иска отхвърляне на иска, като неоснователен.
В о.с.з. ищецът, чрез
пълномощника си юрск.К.Захариев, с
писмена молба, подържа исковете и иска уважаване на същите, като и прави искане
делото да се разглежда в отсъствие на ищеца.
В о.с.з. ответникът, чрез
представителя си Я.Б., оспорва иска, поддържа възраженията си, по съображения изложени
в писмено становище.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства,
представени от ищеца, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца
доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 13355/2020г. на СРС, с
постановената по същото Заповед от 14.05.2020г., се установява да е разпоредено
„АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: ********* -гр.София, да заплати на ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД - гр.София, следните
суми: Сумата от общо 235,0лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 14.09.2016 г. около
19,10часа на път III 376, км. 16 + 120, в т.ч. и 10 лв. ликвидационни разходи
по щета № 1202-1261-16-413133, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 11.03.2020г. до изплащане на вземането, както и 68,48лв. –мораторна
лихва за периода от 27.04.2017г. до 10.03.2020г., както и разноски от 25лв.-
държавна такса и 50.00 лв. – юриск.възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13355/2020г.
на СРС е връчена на длъжника АПИ на 26.05.2020г. На 08.06.2020г. е постъпило
възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, поради което на заявителя е указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със съобщение
връчено му на 15.07.2020г., възможността да предяви иск. Такъв е предявен
от него на 22.07.2020г. пред СРС и в
указания едномесечен срок. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От Протокол за ПТП № 1517841/14.09.2016г. на РУ-Велинград
към МВР е видно да е настъпило ПТП на 14.09.2016г. в около 19:10 часа, на път
III 376, км. 16 + 120 при управление на лек автомобил марка “БМВ“, модел „330
ЦД“, с рег. № РА 7070 ВС, собственикът и водачът А.П.А. на автомобила, преминава
през стеснен участък на пътното платно (тесен мост на р. Мътница), като при
преминаването автомобила попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно с размери 60/80 см., вследствие на което спукал гума.
От същия протокол за ПТП се установява, че към
момента на настъпване на ПТП-то за л.а. “БМВ“, модел „330 ЦД“, с
рег. № РА 7070 ВС, собственост на А.П.А., има действаща застраховка със
застраховател ЗК „Лев инс“ АД – ЗП №
93001510063935, със срок на валидност от 26.09.2015г. до 25.06.2016г.
По делото е представена и ЗП № 93001510063935 за
застраховка „Каско“, сключена между А.П.А. и ЗК „Лев инс“ АД, във връзка с л.а.
“БМВ“, модел „330 ЦД“, с рег. № РА 7070 ВС, със срок на валидност от
26.09.2015г. до 25.06.2016г.
При което безспорно се установява, че и към
момента на настъпване на ПТП - 14.09.2016г. -за увредения л.а. „БМВ“ с ДКН РА 7070 ВС е
имало действаща застраховка Каско.
По повод на това ПТП, след подадено уведомление
за причинени имуществени вреди от ПТП от увреденото лице А.П.А. на 14.09.2016г.
е образувана преписка щета № 1202-1261-16-413133 при застрахователя ЗК „Лев
инс“ АД. При извършения оглед на лек автомобил марка „БМВ“, модел „330
ЦЦ", с рег. № РА 7070 ВС били констатирани увреждания по гума предна лява
Мишелин 225/40/К18 60% и джанта предна лява, по която след техническа
експертиза, заключение по техническа експертиза и доклад по щета е установена
стойност на нанесените имуществени вреди в размер на 225,0лв., като и разходи в
размер на общо 10,00лв.
С платежно нареждане от 10.11.2016г. ищеца ЗК „Лев инс“ АД е изплатил на собственика А.П.А. на увреденото
МПС сумата от 225,00лв.– застрахователно обезщетение по щета №
1202-1261-16-413133.
Установява се също, че с писмо изх. № L -
1261/21.04.2017г. ответната Агенция „Пътна инфраструктура” е поканена да
възстанови на ЗК „Лев Инс“ АД изплатеното застрахователно обезщетение, което
писмо е изпратено и до ОПУ-Пазарджик и получено от него, без да е посочено кога
в разписката. А писмо с изх. №
907/27.04.2017г. ОПУ-Пазарджик, като поделение на Агенция „Пътна
инфраструктура“ е уведомила ЗК „Лев Инс“ АД, че регресната претенция е
неоснователна.
Получаване на регресната покана би било от
значение ако ищецът претендира законна лихва за забавено плащане, мораторна
лихва. С исковата молба ищецът претендира 68,48 лева - мораторна лихва за
периода от 27.04.2017г. до 10.03.2020г. Началната дата на периода на забавата
съвпада с дата на отказа на ОПУ-Пазарджик, като поделение на Агенция „Пътна
инфраструктура“ да удовлетвори регресната претенция на ищеца, от който и момент
е налице забава за изпълнение.
Всъщност горната фактическа обстановка не и
оспорена от ответника. Единствените възражения са три –неясен механизъм на ПТП,
участъка от пътя да е бил без повреди, както и липса
на причинно - следствена връзка между твърдяното
пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила.
По делото е разпитан свидетеля на ищеца- А.П.А.,
от показанията на който се установява следното: протокол за ПТП го подписал
лично, като показва подписа на участник
№ 2 и твърди това да е неговия
подпис. Шофирал БМВ 330 модел кабриолет – черен. Попаднал в дупка
и скъсал предна дясна гума. Дупката
била с размери около 50см. на 50 см. Дупката
била дълбока, защото имала голям ръб повече
от 5 -6 см., като на дъното на дупката се виждала пръст. ПТП-то
настъпило в светлата част на деня, но не сигурен в това. Движел се със 60-70
км. Не можал да избегне дупката, защото я видял много късно. Не бил предприел
маневри за избягване на дупката, защото се разминавал с кола и нямало как да я
избегне, а след това вече бил късно. Дупката не била обозначена и обезопасена. Спомня
си, че дупката се намирала около моста и след моста и след
гара Костандово в посока към гр. Ракитово . Минал моста и имало дупка непосредствено
след моста. Движението не си спомня дали
е било натоварено. Продължих известно време около 100 метра, докато разбрал, че е скъсана
гумата и колата не може да се движи. Имало знак за стеснение на пътя и нямало
как да не намали скоростта. и не може да стане. Няма вариант.
По делото е разпитан свидетеля на ответника –К.Ч..
От показанията на този свидетел се установява следното: Свидетелят работи в ОПУ-Пазарджик,
като главен специалист в районна пътна служба Велинград. В структурата е от
1997 г. Като главен специалист в Районна пътна служба- Велинград, отговарям за
пътищата - за поддръжката на пътищата което включва асфалтови настилки,
канавки, почистване при зимни условия, текущ ремонт на територията на Велинград. Пътя гара Костандово - Ракитово е техния обхват, като това бил път
III-376, който е от превала
Ракитово- гара Костандово и бил републиканска пътна мрежа. За неговото
поддържане отговаряла Агенция пътна инфраструктура, със съдействието на Областно пътно град Пазарджик. Участъка преди и след моста на р.Мътница
между гара Костандово и Ракитово бил в тяхна компетенция. Специално километър
16 +120 от републиканския път III-376, се намирал малко преди разклона,
защото 0 на пътя се водела горе на
Превала, а край на пътя била връзката с II-84 на гара Костандово и се намирал малко преди разклона на гара
Костандово. Моста на река Мътница попадал
на този път, като моста бил с километраж 15+499. Ремонт на пътя в този процесен
участък от гара Костандово към Ракитово бил
правен през м.февруари с
изкърпване с асфалтова смес. За целта бил направен обход
на пътищата, и ако ремонт е правен февруари, те са го обиколили през януари месец. Направили планови задания,
които били възложени на фирма изпълнител да се направи ремонт на февруари. А в
същия период е правен и ремонт на пътя тогава. През м.август правили обход и
установили, че няма дупки и затова не било възложено за ремонт септември месец,
фактически не било имало дупки. Обхода го правел свидетеля или някой от
колегите му, но не може да каже кой е правил този обход. На края обобщавали резултати от обхода
в планови задания в зависимост от
разрушенията на пътя. Ако видел, че има опасни участъци, независимо дали са
дупки или разрушени банкети, може и една дупка да е, пишели да се възстанови.
Правел планови задания за ремонт в Пътно управление Пазарджик и се извършвали ремонти. През септември
месец 2016 година не бил възлагани
работи. Планови задания били направени, но тъй като не били установени
дупки след направения обход на пътя и за това не били правени планови
изкърпвания за август месец. Съответно през м.септември месец не бил
правен ремонт. Според свидетеля по посока от гара Костандово към град Ракитово
преди разклона за град Костандово имало знак за ограничение 50 км. и при моста
имало знак за стеснен участък, като от Ракитово били с предимство, а тези от
град Костандово - без предимство и
трябвало да изчакат идващите коли,
защото моста е със стеснен участък.
От ответника са представени Договор за възлагане
на обществена поръчка № РД - 38 - 19/09.10.2015 г., в сила от 17.10.2015 г.,
сключен между ответната АПИ и ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област
Пловдив” - с участници в обединението: „Европейски пътища АД /предишно
наименование „Пътища Пловдив” АД/, „Грома холд“ ЕООД /предишно наименование
„Агромах” ЕООД/ и “Инжстройинженеринг” ЕООД. Съгласно договора, на изпълнителя са
възложени дейностите по ремонт и поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканската
пътна мрежа на територията на Южен Централен район. Представени са и задания за
ремонт на дупки със студена асфалтова смес, възложени през м.февруари 2016г. От
схемите към тези задания се установява да следвало да се изкърпят дупки по
трасето на републиканския път III-376, в това число и от км.13+000 до
км.16+930.
По делото е приета неоспорена от страните САвТЕ
изготвена от в.л. М., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна.
Видно от заключение по СТЕ се установява
следното: Механизма на настъпване на ПТП-то е следния: По време на движение
автомобила е преминал през повредена част от пътното платно /дупка/ с широчина
напречно на пътя и дължина по протежението му около 60/80см. и дълбочина 5-7
см. Движел се със скорост по голяма от безопасната за преминаване през това
препятствие, която в случа е приемлива да е 10-15 км/час. В резултат се е
стигнало до разрушаване на предна лява гумата и повреда в джантата й. От
техническа гледна точка, при този механизъм на ПТП е налице причинно-следствена
връзка с щетите по л.а. “БМВ“, модел „330 ЦД“, с рег. № РА 7070 ВС изброени в
„Техническа експертиза по щета № 1202-1261-16-413133 на ищеца. В техническата
експертиза за отремонтиране на автомобила „БМВ“ били предвидени: предна лява
гума „Мишелин“ в степен за смяна и предна лява джанта – за ремонт. нови части.
Калкулацията на щетите за задължително застраховане. Според т.5.3 от
заключението размерът на дължимото обезщетение за получените в резултата на ПТП
вреди съответстващо на нормите на Наредба №24/2006г. е 225.0лв. Според т.5.2.2.
от заключението, ударът е бил предотваратим от страна на водача на л.а. „БМВ
300“, ако при движение на автомобила е наблюдавал пътя така, че при забелязване
на препятствието – дупка, да снижи скоростта и да спре или да я заобиколи.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът формира и правните си изводи.
Очертаната в исковата молба фактическа обстановка
се потвърждава и от съдържанието на всички приложени по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от ответната страна. В приложения протокол
за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, подробно е очертана
изложената от ищеца фактическа обстановка и е установено с обвързваща съда
сила, че вредите по автомобила са вследствие пропадането му в несигнализирана и
необезопасена дупка.
Съдът намира недоказани възраженията на
ответника, да няма данни за твърдения дефект на пътното платно. Такива се
установиха от протокол за ПТП и показанията на свидетеля, а ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Процесното ПТП е настъпило,
според Протокол за ПТП, на км. 16 + 120 на 14.09.2016г. По делото няма данни за
това да е възлагано извършване на ремонт на същия път след м.02.2016г., тоест
от последния ремонт е изминала повече от половин година. Няма данни и за това
през м.08.2016г. да е направено ново задание за ремонт, в което да не се
предвижда ремонт на републиканския път III-376, тъй като по него не е имало
дупки, както твърди свидетеля Челингиров.
Вместо това от показанията на св.А., се установява да имало дупка на пътя
на посоченото в Протокола за ПТП място. Това обстоятелство е и възприето от
съставителя на Протокола за ПТП и отразено в него. Видно от същия протокол в
него изрично е посочено водача да е А.П.А. и да се касае за дупка на път
III-376, като местопроизшествието и да е посетено от служителя мл.авт. Атанас
Узунов от РУ-Велинград, който издал Протокол за ПТП. В него е отразил при
движение в посока за гр.Ракитово, преминаване на автомобила “БМВ-300” през
необозначена и необезопасени дупка, визуално находяща се в средата на пътя, с
размери 60/80 см., при което на лекия автомобил са причинени имуществени вреди
описани в протокола. Следва да се отбележи, че отразеното в Протокол за ПТП има
обвързваща съда доказателствена сила, относно достоверността на отразеното в
него.
Данни за поведение на водача на МПС-то, които да
са в причинна връзка с настъпилото ПТП, в смисъл настъпването на вредите да е и
поради виновно или небрежно негово поведение не се установиха по делото. Всъщност
ответникът и не релевирал възражение за съпричиняване на щетите, поради
несъобразяване от страна на водача на скоростта с която се движи с пътната
обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че от една страна задължението
на водачите по чл.20, ал.1, т.2 от ЗДвП, по никакъв начин не ги задължава да се
съобразяват с евентуални дупки по пътя, тъй като по презумпция такива не би
следвало да има, а ако има такива то за е налице неизпълнение на това задължени
следва дупките да са сигнализирани. Именно това обаче в случая не се установява
да е налице. Сигнализирането им е задължение на този, който стопанисва пътя, а
след като ответника в това си качество не изпълнил задълженията си няма как да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Съдът намира недоказани възраженията на ответника,
за липса на причинно следствена връзка с вредите от ПТП и механизма на
настъпването му.
В заключението по СТЕ е посочено, че предвид
механизма ПТП и размера на дупката, то повредите са настъпили от това ПТП и са
в пряка причинна връзка с него. Вещото
лице сочи пазарната цена на повредите в размер на 225,00лв., точно колкото е изплатеното
от застрахователя обезщетение за стойност на ремонта.
Отговорността на ответната Агенция "Пътна
инфраструктура" следва да бъде ангажирана по реда на чл.50 от ЗЗД, тъй
като именно тази агенция осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища съгласно чл.30 от Закона за пътищата.
Следва да се посочи още, че съгласно чл.48 от Правилника за прилагане на Закона
за пътищата, организирането на дейностите по поддържане на пътищата са
задължение на Национална Агенция "Пътна инфраструктура", както за
републиканските пътища извън границите на населените територии, така също и за
платното /платната/ за движение на републиканските пътища в границите на
урбанизираните териториии. В случая безспорно се установи, че става въпрос за
републикански път III-376, гара Костандово - гр.Ракитово, до моста на р.Мътница,
непосредствено до който е имало необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно. Следва да се отбележи също така, че съгласно чл. 167 от ЗДвП,
лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно състояние,
което включва и обозначаване и сигнализиране на препятствия по него, както и
своевременното им отстраняване. в качеството й на собственик на пътищата от
републиканската пътна мрежа, съгласно чл.8,ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата.
Общинските пътища са публична общинска собственост и изграждането, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Нормата на чл.50 от ЗЗД установява, че за вреди, произлезли от
каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират. В случая отговорността е обективна или безвиновна. Т.е. собственикът
на вещта или лицето, под чиито надзор тя се намира отговарят без да е налице
виновно поведение от тяхна страна, като отговарят само защото са собственици и
защото вещта се намира под надзор на лицето. Безспорно по делото се установи
наличието на твърдените неравности по пътното платно във вида “дупка” на републикански
път III-376, като и настъпване на ПТП поради наличието на тази дупка, и
настъпила в резултат на това увреда на автомобила при преминаването през нея.
Ето защо е налице фактически състав визиран в нормата
на чл.50 от ЗЗД. Налице е вреда, съществува и причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, което се установява и от приетото по делото заключение по
СТЕ. Поради това се установява задължение на ответника за заплащане на
застрахователя- ищец пълния претендиран размер от 235,0 лева -главница
представляваща сбор от заплатено от застрахователя обезщетение за стойността на
претърпените от собственика на увредения автомобил вреди в резултат на виновно
бездействие на ответника от 225лв. и 10лв. ликвидационни разходи, ведно със
обезщетение за забава от подаване на искова молба, в случая от постъпване на искова молба в съда - 22.07.2020г.
до окончателното плащане.
Що се отнася за претенцията на застрахователя за
плащане на сумата от 68,48лв. лихви за забава за периода от 27.04.2017г. до
10.03.2020г. върху горния размер на главницата, съдът намира следното:
Действително съгласно чл.313 КЗ с изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на увреденото
лице, но до размера на заплатеното обезщетение. За да възникне отговорност за
забавено плащане на изплатеното застрахователното обезщетение е необходима
покана, тъй като това задължение не е срочно.
Установява се по делото, че ищцовото дружество в
качеството си на застраховател е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер от 225,0
лева с превод по банкова сметка. ***о Регресна покана но не до ответника
Агенция %Пътна инфраструктура, а до ОПУ-Пазарджик към АПИ-София. (л.25) за
заплащане доброволно на тази сума, като не е определил срок за доброволно
плащане. Същата е получена от адресата й ОПУ-Пловдив, а и това е видно от
представено известие –обратна разписка. По делото няма данни за датата, на
която е била получена регресната покана от ответника, но от Становище, изх. №
53-00-348/27.04.2017г. става ясно, че ответникът е получил регресната покана и
именно по повод същата, от своя страна е изпратил становището до ищеца с дата 27.04.2017г.
Казаното обосновава извод, че поне на датата 27.04.2017г. регресната покана
вече е била получена от ответника, или от тази дата последният е изпаднал в
забава за изпълнение на паричното си задължение и дължи обезщетение на ищеца за
това. Поради изложеното следва извода, че началната дата за начисляване на
лихвата за забава е 27.04.2017г. За посочения период съдът изчисли лихвата за
забава с помощта на общодостъпна програма, от която установи, че размерът й
възлиза на сумата 68,48 лева, точно колкото е претенцията на ищеца.
Предвид горните
констатации и по изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищеца установителен
иск е изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сума от общо 235,0лв. -главница представляваща сбор от заплатено от
застрахователя обезщетение за стойността на претърпените от собственика на
увредения автомобил вреди в резултат на виновно бездействие на ответника от
225лв. и 10лв. ликвидационни разходи, ведно със обезщетение за забава от
подаване на искова молба, в случая от
постъпване на искова молба в съда - 22.07.2020г. до окончателното
плащане, както и сумата от 68,48 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата периода от 27.04.2017г. до 10.03.2020г.
По отношение на разноските съдът намира следното: В издадената ЗИ на ищеца
са присъдени разноски в размер на общо 75лв., в това число 25лв. за ДТ и 50лв.
за юриск. възнаграждение. Предвид уважаване на установителния иск то на ищеца
се дължат направени в заповедното производство разноски. Ето защо и на ищецът
ще се присъдят разноски за заповедното производство от общо 75лв., като сума ще
се осъди ответника да му заплати.
По отношение на разноските в настоящото производство, съдът намира, че за
ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК е възникнало задължение за заплащане на
направените разноски от ищеца, който е юридическо лице и е представляван от юрисконсулт
и е претендирал такива. Ищеца е представил доказателства за направени разноски
общо 520,0лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, в това число 100лв. за
юриск.възнаграждение, 400лв. за ССЕ и 20лв. за призоваване на свидетел, като
сума ще се осъди ответника да му
заплати.
С оглед изхода на делото ответника няма право на разноски, а направените от
него такива остават за негова сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. „Симеоновско
шосе" № 67А, ЧЕ „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Македония"№ 3, му дължи следните сумите: СУМАТА от общо от общо
235,0лв. (двеста тридесет и пет лева)- главница, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на
14.09.2016г. около 19,10часа на път III 376, км. 16 + 120, в т.ч. и 10 лв.
ликвидационни разходи по щета № 1202-1261-16-413133, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 11.03.2020г. до изплащане на вземането, както и Сумата от 68,48лв. (шестдесет и осем лева и 48 ст.) –мораторна лихва за
периода от 27.04.2017г. до 10.03.2020г., които СУМИ е разпоредено „АПИ” да
заплати със ЗИ от 14.05.2020г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № 13355/2020г.
на СРС.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Македония"№ 3, да заплати на ЗК ”ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София. бул. „Симеоновско
шосе" № 67А, СУМАТА от 75,0лв. (седемдесет и пет лева) - разноски по заповедното производство,
както и СУМАТА от 520,0 лева (петстотин
и двадесет лева), разноски за настоящото производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)