РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Благоевград , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Владимир А. Пензов
при участието на секретаря Лозена С. Димитрова
в присъствието на прокурора РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - БЛАГОЕВГРАД
като разгледа докладваното от Владимир А. Пензов Административно
наказателно дело № 20201210201376 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Е.” ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на управление
гр.К., ул. „К.“ , представлявано от управителя си С. А. М. против Наказателно
постановление № /04.10.2019г., издадено от Л. П. Х., началник отдел „Оперативни
дейности“ – С. в ЦУ на НАП С., с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на
чл.33, ал.1 от Наредба № от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
Министерство на финансите /Наредба № от 2006 г./, на основание чл.185 ал.2 във връзка с
чл.185 ал.1 от ЗДДС (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин)
лева.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакуваното наказателно постановление,
както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Сочи се,
че в случая не е осъществено административно нарушение, както и се поддържа, че предвид
незначителният размер на установената разлика в касовата наличност и отразените приходи
в касовият апарат и липсата на причинени от деянието вреди в случая е налице маловажен
случай по чл.28 от ЗАНН. Алтернативно се развиват и доводи за несъразмерност на
наложената санкция, постановена в нарушение на възприетият от европейската практика
принцип на пропорционалност. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
1
В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от
адв. И. М., който чрез писмени становища поддържа депозираната жалба, ангажира
доказателства в подкрепа на тезата си и изразява становище по същество, като моли съдът
да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган се представлява от юрисконсулт М., която оспорва
подадената жалба като неоснователна, ангажира доказателства в подкрепа на санкционния
акт и изразява становище по същество, като моли съдът на постанови решение с което да
потвърди обжалваното наказателно постановление.
За Районна прокуратура Б., редовно призовани, представител не се явява и не вземат
становище по същество.
След като се запозна със събраните по делото доказателствата, съдът установи следната
фактическа обстановка:
На 2019 г. в 14.55 часа била извършена проверка от И. Е. И. и В. М. У., двамата служители
„инспектор приходи“ при ГД „Ф. к.“ при ЦУ на НАП - С. в търговски обект – магазин за
промишлени стоки, находящ се в гр. К., ул. „Л. К.“ № , стопанисван от „Е.“ ЕООД, с ЕИК
със седалище и адрес на управление гр.К., ул. „К.“ , представлявано от управителя си С. А.
М.. При проверката се установило, че в обекта има монтирано и работещото в момента на
проверката фискално устройство (ФУ) – ЕКАФП, модел с индивидуален номер и
индивидуален номер на фискалната памет . В хода на проверката била констатирана
отрицателна разлика в размер на 44,49 лева, представляваща разлика в между наличността
по документи – дневен финансов отчет от ФУ в размер на 1564,65 лева и фактическата
наличност от парични средства в касата, в размер на 1520,16 лева. Установено е също, че
ФУ разполага с активни функции служебно въведените суми, както и служебно изведените
суми, като е отразено във дневния финансов отчет, изготвен за нуждите на проверката, че
служебно въведени са 81,40 лева, с които общата наличност, ведно с тези средства и
средствата от оборот в размер на 1483,25 лева следва да са в размер на 1564,65 лева. За
установената фактическа наличност на парични средства в касата бил изготвен опис на
паричните средства в касата на обекта към започване на проверката 08.04.2019 г. от С. Р. Д.
(лист 15) – управител на магазина, което потвърдило констатираната при проверката
отрицателна разликата в размер на 44,49 лева от фактически наличните в касата и тези,
отразени във фискалното устройство, която констатирана разлика не е регистрирана в
паметта на фискалното устройство с точност до минута. За така установените констатации и
в присъствието на управителя на търговския обект С. Р. Д. бил съставен протокол за
извършена проверка № от 08.04.2019 година (лист 9-13 от делото), с който било указано на
управителя на дружеството или пълномощник да се яви на 12.04.2019 г. в 09.00 часа в ТД на
НАП - С., офис Б., като представи съответни документи и за съставяне и връчване на АУАН.
На 12.04.2019 година в сградата на ТД на НАП – С., офис Б. се явила В. Г. Й., в качеството
й на пълномощник на дружество „Е.“ ЕООД, с ЕИК , където която след като представила
изисканите от проверяващите документи в нейно присъствие актосъставителят И. Е. И. в
присъствието на свидетеля по установяване на нарушението В. М. У. съставил АУАН №
(лист 7-8 от делото) на дружеството-жалбоподател за констатирано административно
2
нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № /13.12.2006г. на МФ. Акта бил връчен на
упълномощеното лице В. Г. Й. лично и срещу подпис на същата дата, като последната
отразила, че няма възражения по акта. Възражения по акта в писмена форма не постъпили в
законоустановеният тридневен срок за това. Въз основа на така съставения АУАН, на 2019
г. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – С. в Централно управление на Национална
агенция по приходите, упълномощена със Заповед № от 17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, издал атакуваното Наказателно постановление № от 04.10.2019 година, с
което за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № /13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185
ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност наложил на дружеството-жалбоподател „имуществена
санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева. НП било връчено на упълномощеното лице на
дружеството-жалбоподател – В. Г. Й., лично на 2020 година, като в законоустановения срок
– 2020 година е постъпила разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № от
11.06.2020г.
Представеният опис на парите в касата към момента на проверката към Протокол № от
04.08.2019 г. установява, че същият е изготвен и подписан от С. Р. Д. – управител на
магазина, стопанисван от „Е.“ ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.К., ул.
„К.“ , представлявано от управителя си С. А. М. и находящ се в гр. К., ул. „Л. К.“ № , като в
касата са установени и описани общо парични средства в размер на 1520, 16 лева.
Представената разпечатка на дневен финансов отчет от фискалното устройство на „Е.“
ЕООД, с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.К., ул. „К.“ , използвано в магазин
находящ се в гр. К., ул. „Л. К.“ № за 2019 г., 14.58 часа установява колко продажби са
извършени в обекта, какъв е оборота към момента на отчета, както и размера на служебно
въведените или служебно изведените парични средства, които следва да бъдат налични в
касата, а именно 1564,65 лева.
Представени са Декларация от лице, работещо по трудов договор/гражданско
правоотношение – 4 броя, съответно от С. С. З., К. В. Б., С. Е. А. и С. Р. Д., удостоверяващи
установените към проверката на 2019 г. лица, работещи в търговски обект на „Е.“ ЕООД. За
същите лица са представени трудови договори, ведно със допълнителни споразумения към
последните, с които се удостоверява, че С. С. З., К. В. Б., С. Е. А. и С. Р. Д., работят в
дружеството-жалбоподател по трудово правоотношение.
От Договор за наем от 2011 г. се установява, че проверяваният магазин, стопанисван от „Е.“
ЕООД, находящ се в гр. К., ул. „Л. К.“ № е нает под наем от дружеството-жалбоподател.
Представено е нотариално заверено пълномощно от 2019 г. № /2019 г. на нотариус № на
Нотариалната камара, с което В. Г. Й. е упълномощена от управителя С. А. М. на „Е.“
ЕООД, с права да представлява дружеството-жалбоподател пред НАП по всякакви въпроси
касаещи дружеството, включително да подписва и получава актова и Наказателни
постановления.
Заповед № от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП удостоверява материалната
и процесуална компетентност на лицето издало обжалваното наказателно постановление.
Актосъставителя И. Е. И. и свидетеля по акта В. М. У., разпитани в хода на съдебното
3
производство установяват в показанията си, че на 08.04.2019 г. извършили проверка в
търговски обекта, стопанисван от „Е.“ ЕООД, находящ се в гр. К., ул. „Л. К.“ № , при която
установили, че дневният оборот от монтирания в обекта касов апарат с фискално
устройство, съгласно направения отчет от фискалната памет е в размер на 1564,65 лева.
Установено е, че служебно въведените суми са в размер на 81.40 лева и служебно
изведените суми също са в размер на 0.00 лева, а фактическата наличност в касата на обекта
е в размер на 1520.16 лева, за което е изготвен опис на паричните средства от касата на
обекта. Свидетелите сочат, че при проверката е констатирана отрицателна разлика в размер
на 44.49 лева. Свидетелите сочат, че след установеното нарушение са съставили констативен
протокол, а по-късно и акт за установяване на нарушението.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите, приложените към административно-наказателната преписка и приети по
делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като
последователна и логична.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и
от компетентен орган /видно от заповед № /17.05.2018 г./. Както в акта, така и в НП е
отразено, че административно-наказателното производство е започнало след съставянето на
протокол от извършена проверка, и въз основа същия съставен акт за установяване на
административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на
търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице, както и са описани съвкупност от обстоятелства, имащи отношение към
административно нарушение, без обаче да е посочен конкретен състав на административно
нарушени, като единствено е посочена като нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба №/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. При извършената служебна проверка съдът намира, че в
производството по издаване на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения, водещи до отмяната му. При издаването на атакуваното наказателно
постановление административнонаказващият орган не е спазил императивната разпоредба
на чл.57 ал.1 от ЗАНН, съгласно която редовно издаденото НП трябва да включва в
съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити, което е и гаранция за
надлежно упражняване правото на защита от страна на санкционираното лице. В чл.57 ал.1
т.5 пр.1 от ЗАНН е въведено изискването наказателното постановление да съдържа
описание на нарушението. Както в акта, така и в обжалваното наказателно постановление
наказващият орган се е задоволил само и единствено с хронологично изброяване на
конкретни факти, който обаче не могат да бъдат приети като описание на конкретно
4
административно нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател. От така
представените документи за съда не става ясно въз основа на изброените доказателства и
установените посредством тях факти, административно наказващия орган какво именно
нарушение е установил, респ. описал в наказателното постановление, при положение, че се
касае за отрицателна разлика от 44,49 лева. При това положение не става ясно какво именно
административно нарушение е установено, а същото следва да бъде евентуално извеждано
по тълковен и аналитичен път, като посоченото процесуално нарушение се явява
съществено, тъй като ограничава и засягат правото на защита на жалбоподателя, който има
право да узнае кога и в какво точно нарушение е обвинен, респ. осъществил и въз основа на
какви доказателства. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до
порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН има императивен характер, поради което
изискването за посочване описанието на състав на извършено конкретно административно
нарушение е задължително. Докато законът в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде наказателното постановление, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, то тази хипотеза не се отнася до издаваното НП, при което
административнонаказващият орган следва да спази всички императивни изисквания на
нормите на ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление, и същото следва да бъде отменено, само на това процесуално
основание, дори без да се разглежда спора по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ,
извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане
и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
„служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Това означава, че лицата,
регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, всяка промяна на касовата
наличност, извън случаите на продажби, а когато ФУ не притежава посочените технически
характеристики, търговците са длъжни да отбелязват всяка промяна в касовата наличност в
книгата за дневните финансови отчети в момента на извършването й с точност до минута -
чл. 33, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на
промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ
притежава /поддържа/ такива функции. При извършена проверка на 08.04.2019 г. от
5
служители на НАП - С., на търговски обект находящ се в гр. К., ул. „Л. К.“ № , стопанисван
от „Е.“ ЕООД е установена промяна в касовата наличност в размер на 44.49 лева /дневният
оборот от монтирания в магазина ФУ, съгласно дневния отчет от 2019 г. е в размер на
1564.65 лева, а фактическата наличност в касата е 1520.16 лева, съгласно изготвен опис на
паричните средства. Установената промяна в касовата наличност в размер на 44.49 лева е
прието, че представлява “извеждане” на пари от касата, която не е отразена във фискалното
устройство в момента на извършване и с точност до минутата – нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № /13.12.2006г. на МФ. Бил е съставен АУАН № /12.04.2019 г., в който е отразен
резултатът от извършената проверка. Въз основа на АУАН, е било издадено и наказателното
постановление, в което макар и да не е конкретно посочено се твърди, че поради
нарушението е налице отрицателна разлика, която не е бил отразен по реда на наредбата.
Същите неясно като какво е възприета от проверяващите, като липсват доказателства на
какво се дължи тази разлика. Именно изложеното обуславя извода, че процесното
нарушение не се установи да е осъществено по безспорен и категоричен начин от
дружеството-жалбоподател и остана недоказано от обективна страна, което обуславя и
отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и на това
отменително основание.
Следва да се отбележи също, че в издаденото въз основа на АУАН, наказателното
постановление не е посочено практически, дали нарушението води до отразяване или не на
приходи, тъй като този въпрос не е изследван и нито в АУАН, нито в наказателното
постановление се посочва в резултат на какво е налице тази разлика, за да се прецени дали
следва да се наложи санкцията по чл.185 ал.2 изр.1 от ЗДДС или по чл.185 ал.2 изр.2 от
ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС. След като не е установено по безспорен начин от
административнонаказващия орган това обстоятелство, то не може да се направи обоснован
извод, че процесното административно нарушение е довело до неотразяване на приход.
Установеното при проверката е квалифицирано, като нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, но същевременно отговорността на дружеството-жалбоподател
е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от
ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000.00 лева до 10
000.00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на чл.118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото
прилагане, извън случаите по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена
санкция от 500.00 лева до 2000.00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което
не издаде документ по чл.118 ал.1 от ЗДДС. Съгласно изречение второ на чл.185, ал.2 от
ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по
ал.1 на чл. 185 от ЗДДС. Анализът на чл.185 ал.1 от ЗДДС и на чл.185 ал.2 от ЗДДС налага
обоснован извод, че за да се наложи на юридическо лице или едноличен търговец
имуществена санкция в размерите по чл.185 ал.2 изр.1 от ЗДДС, следва нарушението да е
довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от фактическия състав на
нарушението и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган. В
настоящия случай не е налице дори твърдение на наказващия орган, а единствено
6
предположение, извеждано по тълкувателно-аналитичен път, че след като разликата от
сумата по дневния финансов отчет и установената наличност в касата е отрицателна, то не е
налице приход, който да е бил отразен по реда на Наредбата. Този извод на
административнонаказващия орган е в противоречие с материалния закон. По аргумент на
чл.185 ал.2 изр.2 от ЗДДС, след като не е доказано, че нарушението е довело до
неотразяване на приходи, то не е налице основание за налагане на санкцията по чл.185 ал.2
изр.1 от ЗДДС, която от своя страна не съответства на вменената за нарушена правна норма
на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ (Решение № 276/16.02.2018 г.
постановено по КНАХД № /2017 г. по описа на Административен съд - Б.).
Съдът намира за нужно да отбележи и това, че дори да се приеме, че разглежданото
нарушение за осъществено от дружеството-жалбоподател, то същото представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което допълнително аргументира отмяна
на обжалваното наказателно постановление. Изводът за маловажен случай на съответното
деяние следва да бъде основан на конкретни данни, установяващи по-ниска степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на
други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от
обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено
по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. Преценката за маловажност изисква комплексен подход и конкретно
установяване степента на обществена опасност на деянието, тази на дееца и как те се
съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от съответния вид. Ето защо
преценката за „маловажен случай“ се прави на база конкретните фактически данни,
отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му последици, данните
за дееца и всички други обстоятелства, при които деянието е намерило проявление в
обективната действителност: време, място, обстановка на извършването му, начин и
средства за осъществяването му, причините и условията, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения. Тази проверка включва в обсега си обективни и субективни
признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца и сравнението й с
други сходни и типични за деянието хипотези.
Съотнесено съм настоящия случай, съдът намира, че в хода на проведеното пред наказващия
орган производство и съдебното такова, не са установени обстоятелства, отегчаващи
степента на обществената опасност на процесното деяние. Същевременно от самото НП се
установява, че това е първото нарушение на дружеството, като не са ангажирани
доказателства за предходно прилагане на чл.28 ЗАНН от наказващия орган по отношение на
дружеството-жалбоподател. Изложеното обуславя извод за спазване от страна на
дружеството на бюджетната и фискалната дисциплина, и инцидентност на извършеното
нарушение. Този извод се подкрепя и от констатираното по време на извършената проверка
издаване на фискален бон за извършената „контролна покупка“ и липсата на установени
други нарушения на данъчното законодателство. Съдът приема и конкретната степен на
обществена опасност на деянието като по-ниска в сравнение с други деяния от същия вид,
7
поради установеното по делото сравнително малък размер на разликата, само 44.49 лева,
която е и отрицателна такава, като липсват конкретни данни във случая да са настъпили
каквито и да било вреди за фиска или трето лице. При тези факти, съдът намира, че дори и
минимално предвидената с разпоредбата на чл.185 ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.185 ал.1 от
ЗДДС санкция в размер на 500 лева би била неоправдано висока, с оглед причинените
общественоопасни последици и несъразмерна на установеното административно нарушение
и неговата тежест.
По изложените съображения, наказателното постановление се явява издадено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила, поради което и следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № /04.10.2019 г.,
издадено от Л. П. Х., началник отдел „Оперативни дейности“ – С. в ЦУ на НАП София, с
което на „Е.” ЕООД с ЕИК със седалище и адрес на управление гр.К., ул. „К.“ ,
представлявано от управителя си С. А. М. за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министерство на финансите,
на основание чл.185 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд-Б.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8