О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/………….04.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет
и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното
т.д. № 222/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. №
4450/22.02.2018 г. на Г.В.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, в която е отправено
искане за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото. Искането е
обосновано с липса на средства. С молба от 21.02.2019г. е представена
декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК без дата, в която ищецът декларира месечен
доход в размер на 784.20 лева и рента за 2018г. в размер на 400 лева, факта, че
е неженен, в задоволително здравословно състояние и че се легитимира като
собственик на 1/6 ид.ч. от двор 1.455 кв.м. с постройка 80 кв.м. в с. Новаково,
обл.Варна, 1/6 ид.ч. зем.земя от 19 дек в с.Новаково, 1/6 ид.ч. от апартамент
120 кв.м. в гр.Варна и пластмасова лодка 7м. дължина.
Съдът, след като се запозна с представените доказателства и
изложените обстоятелства, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че
нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83,
ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на
лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или
частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи,
доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение
за преценката средствата, с които разполага лицето дали да достатъчни, за да
заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към
разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките
за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко
материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по
делото му позволява заплащането на същата.
В разглеждания случай от представените с исковата молба
доказателства и декларация, както и от изисканите по служебен път справки от АВ
при ВРС и служба „Местни данъци и такси“ при Община Варна, БНБ, НОИ и НАП, е
видно, че последните пет години ищецът е бил трудово ангажиран с непрекъснати
осигурителни права, месечният му доход за последната една година варира от
860.26 лева до 914 лв., който значително надхвърля минималната работна заплата
от 560 лева и е съизмерим със средната работна заплата за Североизточния
статически район за м.12.2018г., а именно 1023 лева, по данни на Националния статистически институт. Установява се също, че ищецът е
съсобственик на поземлени имоти в с.Новаково с площ 30.899 дка, върху които има
вписани договори за аренда, както и на 1/6 ид.ч. от апартамент с чиста жилищна
площ 114.62 кв.м. в гр.Варна, ул.“Силистра“. Видно е от изисканите справки от
БНБ, че през 2017г. ищецът е имал разкрити пет банкови сметки, които не са
посочени в декларацията, три от които са закрити съответно на 02.11.2017г. и 25.09.2018г., а останалите
се поддържат и понастоящем. От служебната справка в НБД „Население“ се установява,
че ищецът има малолетно дете, но не са представени доказателства задължението
му за издръжка да е установено с влязло в сила решение. Видно от справката
гражданското състояние на ищеца е неженен, поради което не са събирани данни за
имущественото състояние на евентуален съжителстващ партньор. Не са
представени доказателства претърпяната на 22.02.2014г. злополука да е довела до
трайно намаляване на работоспособността на жалбоподателя, поради което следва
да се приеме, че същият е
трудоспособен, не страда от заболявания, които да му пречат да упражнява труд и които да
обуславят необходимост от разходване на средства за здравословното му състояние.
При установените данни за
имущественото състояние на ищеца, еднократното заплащане на държавната такса по
делото не се явява непосилен разход за страната. Следва да бъде посочено, че не
е налице изискване дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с
едномесечно трудово възнаграждение.
По изложените съображения съдът
намира, че във възможностите на ищеца е да заплати половината от дължимата
държавна такса, а именно сумата от 1680.36 лева, като за разликата същият
следва да бъде освободен от задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2
от ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца Г.В.Г. с ЕГН ********** от
задължението му за заплащане на държавна такса за производството по т.д.
222/2019г. на ВОС за разликата над 1680.36 лева до 3360.72 лева, като отхвърля обективираното в исковата
молба искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК до размера от 1680.36 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да
представи доказателства за внесена по сметка на ВОС държавна такса в размер на 1680.36 лв.,
на основание чл.18, вр.чл.2 от Тарифа за таксите, които се събират от
съдилищата.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания исковата молба ще бъде върната и
производството по делото ще бъде прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд – Варна, в частта, с
която искането с правно основание чл.83, а л.2 от ГПК се отхвърля.