НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2499
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в
публичното заседание на 23.06.2020 г.
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17893 по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ********* против К.И.К..
В исковата молба се твърди, че между
ответника и .............бил сключен договор за кредит от разстояние на
01.10.2016 г. за сумата от 1000 лева. Договорът бил сключен по реда на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като кредитодателят
бил вписан в регистъра като финансова институция. Срокът на издължаване на
кредита бил 30 дни – до 31.10.2016 г. Твърди се, че ответникът не заплатил
сумата по кредита за главница в общ размер на 1000 лева, поради което сумата е
предмет на иска по настоящото делото. В договора за кредит била уговорена такса
за експресно разглеждане на кредита в размер на 206.31 лева. Начислена е и
наказателна лихва в размер на 1054.20 лева за периода 13.11.2016 г. до
22.11.2018 г., която е уговорена в договора
Вземането по договора за кредит са прехвърлени на ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г. Иска се присъждане на главницата,
таксата за експресно разглеждане и наказателна лихва. Претендира се законната
лихва върху главницата от подаването на исковата молба и разноски.
Сочи
банкова сметка ***: IBAN ***.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че са налице
формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът
е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея на 23.01.2020 г. /л.43-44/,
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
като е получил призовка за насроченото съдебно заседание на 12.05.2020 г.
/л.57-58/, указани са му последиците от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по
делото.
Налице е и предпоставката по
чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно
основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете.
Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество.
По
отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на
ищцовото дружество както следва - 150
лева – държавна такса /л.28/.
По делото ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя
на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с
ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна
сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски в общ размер на 250 лева.
Предвид
изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.И.К., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от Р.В. – ........., сумата в размер на 1000 лева,
представляваща непогасена
главница по договор за кредит № ..........
от 01.10.2016 г., сключен с .........., което вземане
е прехвърлено на „Кредитреформ България“ ЕООД с Договор за прехвърляне на
вземания № ........../23.11.2018 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 01.11.2019 г. до
окончателното плащане, сумата в
размер на 1054.20 лева – наказателна
лихва, начислена върху непогасената главница за периода 13.11.2016 г. до
22.11.2018 г., 206.31 лева – такса
за експресно разглеждане, както и сумата в размер на 250 лева
– разноски в производството.
Решението
не подлежи на подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат
да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с оригинала!
ММ