Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 11.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на единадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при секретаря………….….ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА….……………...и в присъствието на
прокурора………………………….…..…………………………...като разгледа докладваното от
съдията ………гр.дело № 1733 по описа за 2019год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.152 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Г.Т.Г., с адрес: ***, ъсд адрес: гр.Ловеч, ул*********против М.Г.Г., с адрес: ***.
Ищецът излага в ИМ, че на
29.03.2019 г. е сключил с ответницата Договор за покупко-продажба на недвижим
имот под формата на Нот.акт №116, том
ІІІ, рег.№ 3151, дело № 150 от
Наведени са твърдения, че на 02.07.2019 г. ищецът е изплатил изцяло паричния заем лично на ответницата в размер на 9 800 лв/ главница с уговорената възнаградителна лихва/, но по една или друга причина същата отлагала сключването на Договор за покупко-продажба, с който за възстанови собствеността на имота си. Изтъква, че процесният имот е единственото му жилище, владее същото като живее в него и именно там е постоянният му адрес. Твърди, че на 26.08.2019 г. се снабдил с писмено изявление от ответницата, че няма намерение да придобие собствеността.
Счита, че сключения между страните Договор за покупко-продажба на недвижимия имот е абсолютно симулативен, тъй като действителните им отношения с ответницата са по повод сключения между тях Договор за паричен заем от 29.03.2019 г.
В петитумната част е отправено искане съдът да
се произнесе с решение, с което да обяви за нищожен като симулативен Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нот.акт № 116, том ІІІ, рег.№
3151, дело № 150 от
Претендирани са и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответницата М.Г.Г.. Излага, че през м.март т.г. на
ищеца Г.Г. му трябвали пари и тя била готова да му помогне. След консултации с
познати, заявила на ищеца, че ще му даде пари, но след като й предостави залог.
Твърди, че в края на м.март сключили договор за заем, в който описали залога на
апартамента му, прехвърлили го пред нотариус, след което му дала парите.
Изтъква, че всички нотариални такси били платени от нея с уговорката, че ще й
бъдат върнати от Г., но до ден днешен същият още не й ги е дал. Лятото се
обадил и върнал заетата сума плюс лихвата, за което подписали разписка, а по
отношение платените пред нотариус пари заявил, че ще ги даде по-късно, което не
е сторил. През м.юли т.г. заминала за Англия и повече не е чувала и не е
виждала ищеца.
В с.з. ищецът Г.Т.Г. не се явява. Представлява се от адв. Т., който поддържа предявения иск. Позовава се на събраните по делото доказателства. Подробни фактически и правни доводи са развити в пледоарията по същество.
Ответницата М.Г.Г. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. Мишев. Оспорва иска като неоснователен. Не отрича, че действително заемната сума е върната на ответницата, но твърди, че не са върнати дадените от нея такси при нотариус, което е препятствало обратното прехвърляне на апартамента. В алтернатива моли, ако съдът постанови съд.акт, с който уважи исковата претенция, да приеме, че ответницата не е станала причина за завеждане на делото и да й се присъдят сторените разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на
11.02.2019 г. страните са сключили договор за паричен заем, по силата на който
ответницата, в качеството й на заемодател, е предоставила на ищеца, като
заемател, заемна сума в размер на 9 000 лв., при уговорено възнаграждение
на заемодателя под формата на месечна лихва в размер на 3/три/ процента от
заемната сума. Съгласно чл.5 от договора, заемателят се е задължил да върне на
заемодателя заемната сума заедно с уговорената лихва в срок до 31.12.2019 г.
Налице е клауза / чл.7/, според която връщането на заемната сума от заемателя
ще бъде обезпечено по следния начин: Заемателят се задължава да прехвърли
собствеността на собственото му жилище, подробно описано в договора, с адрес на
имота: гр.Ловеч, *********, на заемодателя – ответницата М.Г.Г..
Представен е Нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 116, том ІІІ, рег. 3151 по н.дело № 150 от
По делото е приложено писмено изявление на ответницата, направено в деня на изповядване на сделката, в което същата е заявила, че няма намерение да придобива собствеността на недвижимия имот. Отбелязала е е, че имотът служи като обезпечение при неизпълнение на Договор за паричен заем, сключен между страните, по силата на който на ищеца е предоставена в заем парична сума в размер на 9 000 лв.
Приобщена също е и разписка от същата дата/ 29.03.2019 г./, удостоверяваща, че ищецът е получил сумата от 9 000 лв. на основание Договор за заем с ответницата М.Г.Г..
Видно от Разписка за получена сума с дата 02.07.2019 г., ответницата М.Г. е удостоверила с подписа си, че е получила от ищеца сумата от 9 800 лв., представляваща задължение по сключения между тях Договор за паричен заем.
При такава фактическа обстановка
съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с който се
прави искане за прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нот.акт №
116, том ІІІ, рег.№ 3151, дело № 150 от
Нищожността на сделките настъпва по право и всеки може да се позове на нея, като при наличие на правен интерес нищожността може да се установи и с иск по съдебен ред. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна. Ето защо, съдът счита, че за ищеца в качеството му на страна по атакувания договор за покупко-продажба, е налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Като порок на сделката, обуславящ
нищожност на сделката ищецът релевира привидност на същата по смисъла на чл.26,
ал.2 от ЗЗД. От страна на ищеца се твърди наличие на абсолютна симулация,, тъй
като изложената в нотариалния акт воля и
съгласие на страните са привидни и същите никога не са целели настъпването на вещно-правния ефект на сделката. В случая в тежест на ищеца е да установи както твърдяното
заемно правоотношение, така и да докаже, че при сключване на договора за
покупко-продажа страните не са имали намерение да бъде извършена между тях
сделката, поради което същата е привидна и с нея единствено се обезпечава дадения от ответницата на ищеца заем.
В конкретния случай съдът приема
за безспорно установено, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по писмено договор за
паричен заем за сумата от 9 000 лв., с уговорен срок за връщане до
31.12.2019 г. По делото са ангажирани
доказателства, че сумата по договора е предадена на заемателя на 29.03.2019 г., за което е съставена
приложената по делото разписка за
получена сума. Установява се, че с клаузата на чл.7 страните са се съгласили
връщането на заемната сума от заемателя да бъде обезпечено, като заемателят се
задължил да прехвърли собствеността върху собственото му жилище в гр.Ловеч на
заемодателя – ответник.
По делото е приложено
писмено изявление, което изхожда от ответната страна и удостоверява изявлението
на ответницата относно обстоятелството, че е постигнато съгласие сделката
покупко-продажба да не породи правно действие. Същата изрично е заявила, че
няма намерение да придобива собствеността на недвижимия имат, както и че същият
служи като обезпечение при неизпълнение на сключения с ищеца договор за паричен
заем. В хода на процеса същата не е оспорила истинността на представеното с исковата молба писмено изявление,
направено в деня на сделката – 29.03.2019 г. В случая независимо от
едностранния му характер, съдът приема, че същото има характер на „обратно
писмо” – частен документ, изходящ от насрещната
страна, който разкрива действителните отношения между страните и установява
симулативността на атакуваната сделка. За да придаде характер на „обратно
писмо” на писменото изявление на ответницата съдът съобрази актуалната съдебна
практика, според която писменото заявление на една от страните по договор за
продажба, че към момента на сключването й тя не желае да придобие собствеността
и сделката е оформена по други причини, съставлява „обратно писмо” и пряко
разкрива симулацията по отношение на декларатора. Същото се явява документ, в
който страната, на която сделката се противопоставя, потвърждава липсата на
воля за настъпване на последиците й./ Решение
№ 175 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 1597/2019 г., ІV г.о. /
Изложеното по-горе по несъмнен начин налага извода, че явната сделка – договор за покупко-продажба е сключена като обезпечение на валидно сключен между страните договор за заем за сумата от 9000 лв., с уговорката на страните, че продавачът има право да си откупи имота, т.е. да си върне собствеността върху продадената вещ, след като върне заетата сума. Дотогава заемодателят е собственик на имота под прекратително условие въпреки установената забраната с нормата на чл.152 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнение, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Отделно от това, следва да бъде съобразена и нормата на чл.209 от ЗЗД , според която продажба с уговорка за изкупуване е недействителна.
С оглед на казаното дотук съдът намира, че сключения
договор за покупко-продажба е привидна сделка, сключена с оглед обезпечаване
вземането на кредитора и удовлетворяването му по начин, различен от предвидения
в закона. Вместо имота или част от него да е бил ипотекиран, според чл.149 и
сл. от ЗЗД, със сключения на 29.03.2019 г. договор за покупко-продажба, заемодателят-ответник
е станал собственик на вещното обезпечение. С оглед на това оспореният договор
за покупко-продажба, обективиран в Нот.акт № 116, том ІІІ, рег. 3151 по
н.дело № 150 от
При така изложените съображения
предявената претенция за прогласяване нищожност на това основание следва да
бъде уважена.
Без правно значение относно предмета на спора са доводите на ответната страна, изложени по същество, че ищецът е проявил недобросъвестност, тъй като не са върнати заплатените нотариални такси при изповядването на сделката, поради което счита, че с поведението си не е станала причина за завеждане на делото. В случая обстоятелството дали заемната сума, предоставена на ищеца и заплатените такси от ответницата са върнати на последната не е предмет на делото, с оглед на което съдът счита, че не следва да разглежда така направеното от ответника възражение.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски. Представен е списък на разноските по чл.80 от ГПК , като с оглед за ангажираните по делото доказателства в тежест на ответницата следва да се възложат сторените от ищеца разноски в общ размер на 370.00 лв., от които: 360.00 лв. – държавна такса и 10.00 лв – вписване на искова молба.
От приложеното по делото писмено пълномощно е видно, че упълномощения от ищеца адвокат Николай Г.Т. е оказал правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата и е осъществил процесуално представителство по делото безвъзмездно. Предвид изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004 г. да минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения. В конкретния случай с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото и предвид цената на уважения иск следващото се съгласно чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата №1/04 г. адвокатско възнаграждение следва да се присъда в минималния размер от 580.00 лв..
Мотивиран от горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА за нищожен като
симулативен, на основание чл.26, ал.2, предл.5-то от ЗЗД, Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нот.акт № 116, том ІІІ,
рег.№ 3151, дело № 150 от
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Г.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: *** разноски по делото в общ размер на 370.00 лв/ триста и седемдесет лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, М.Г.Г., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.НИКОЛАЙ Г.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 580.00лв/ петстотин и осемдесет/лева - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца Г.Т.Г..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: