№ 70
гр. Берковица, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.ЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20231610200077 по описа за 2023
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на Г. Д. Н. от град Враца, ул.
„...................... и с ЕГН ********** против наказателно постановление №
23-0243-000124 от 17.02.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ
Берковица, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за административно
нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5,
пр. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за
административно нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление. Твърди, че не е извършил деянието, посочено в
АУАН.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответната страна – РУ Берковица, не изпраща представител и не взема
становище по жалбата. В писмото, с което е изпратена жалбата моли съда да
потвърди наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: Обжалваното НП е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение серия АД бл.
№ 019819/ 04.02.2023 г., съставен на жалбоподателя за това, че на 04.02.2023
г. около 13:20 часа, на път 1091 при разклон за с. Драганица, с посока на
1
движение от с. Черкаски към с. Слатина, управлява собствения си лек
автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № .............. като водачът: 1. безпричинно
навлиза в лентата за насрещно движение, като с поведението си създава
опасност за движението; 2. По време на управление на автомобила лицето не
поставя обезопасителен колан с какъвто автомобила е оборудван.
По този начин според актосъставителя и наказващия орган жалбоподателят
е осъществил състава на нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП- Водач на
МПС от категории М1, M2, M3 И N1, N2 и N3, когато е в движение, не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано и чл. 6, т. 1 от
ЗДвП- не съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка; създава
опасност за движението.
Актът бил съставен от Мартин Я. К.- полицай при ОД МВР Монтана,
РУ Берковица и подписан от Б. И. Т. в качеството му на очевидец на
нарушението и свидетел при съставяне на акта. АУАН е предявен на
жалбоподателя на 04.02.2023 г., като същият отказал да го подпише. В
административно наказателната преписка липсва изрично възражение,
подадено от Н. в 3-дневния срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН.
По делото са представени като доказателства: НП, АУАН, Копие на
пощенски плик, Удостоверение, Заповед- 2 броя, Справка картон на водача.
Съдът, като прецени становището на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното: Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице с активна процесуална
легитимация и е процесуално допустима. По същество жалбата е ЧАСТИЧНО
основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно- наказващият орган е приел за установено, че на 04.02.2023
г. около 13,20 часа в община Берковица на път 1091 при разклон за с.
Драганица, с посока на движение от с. Черкаски към с. Слатина
жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил „Хюндай Туксон“ с
рег. № .............. като безпричинно навлиза в лентата за насрещно движение , с
което създава опасност за останалите участници в движението, както и че не
използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
При така установената в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическа обстановка административно- наказващият орган е
приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП
и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложил
административно наказание глоба в размер на 50 лева, както и нарушение на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2
от ЗДвП е наложил на Н. административно наказание глоба в размер от 150
лева.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на 137А,
ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 137А, ал.1 от ЗДвП задължава водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
2
N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1
от ЗДвП - „несъобразено поведение” спрямо пътните знаци и пътната
маркировка.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП задължава участниците в движението
да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
АУАН е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта, не е
подписан от нарушителя, няма вписани възражения от последния.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно постановление № 23-
0243-000124 от 17.02.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ
Берковица.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване
на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в процеса на ангажиране на наказателната отговорност на
жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му
санкциониране с издаването на обжалваното постановление.
Актосъставителят е приел, че жалбоподателят е нарушил следната
материална разпоредба – чл. 137А, ал.1 от ЗДвП и чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган е приел, че е нарушена същата
разпоредба.
Фактическата обстановка не се установява и потвърждава от
актосъставителя и свидетеля по акта, тъй като двамата макар и редовно
призовани не се явяват в съдебно заседание, за да затвърдят констатациите в
акта, а именно, че на 04.02.2023 г. Г. Д. Н. управлявайки собствения си лек
автомобил извършва посочените по- горе нарушения, поради което
свидетелят К. съставил процесния АУАН срещу жалбоподателя за посочените
нарушения.
По отношение на нарушението на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП:
На жалбоподателя с обжалваното НП е вменено във вина
административно нарушение, квалифицирано като съставомерно по чл.137А,
ал.1 от ЗДвП. Съдът приема за безспорно, че жалбоподателят е управлявал на
04.02.2023 г. около 13:20 часа, на път 1091 при разклон за с. Драганица, с
посока на движение от с. Черкаски към с. Слатина, собствения си лек
автомобил „Хюндай Туксон“ с рег. № .............. като по време на управление
3
на автомобила Г. Н. не поставя обезопасителен колан с какъвто автомобила е
оборудван ,с което е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. В тази
насока не бяха представени доказателства, които да оборят констатациите,
отразени в АУАН и НП.
Деянието е извършено умишлено и като такова е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, съгласно разпоредбата на
чл.137а,ал.1,предл.1,респ.чл.183,ал.4,т.7 ,предл.1 от ЗДвП водача следва при
управление на МПС да използва обезопасителния колан на МПС от категории
М1,М2,М3 и N1,N2 И N3, когато МПС е оборудвано с такова.
Според санкционната разпоредбата на чл.183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от
ЗДвП, на водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан се налага наказание „глоба”, чийто размер е фиксиран в закона, а
именно 50,00 /петдесет /лева.
От разпоредбата на чл.183, ал. 4, т. 7, предл.1 от ЗДвП, е видно, че
законодателя не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на
АНО възможността за преценка при определяне на размера на наказанието.
Следователно при установяване на всички елементи от хипотезиса на
правната норма, административно-наказващият орган ще наложи посоченото
наказание в законоустановеният им, фиксиран размер, а именно петдесет
лева. Предвид на изложеното съдът намира, че НП в тази част следва да бъде
потвърдено.
По отношение на нарушението на чл. 6, т.1 от ЗДвП:
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на събраните по
делото доказателства, не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят като участник в движението не е съобразил своето поведение
с пътните знаци и с пътната маркировка.
За ангажирането на административно наказателната отговорност не е
достатъчно предположението на органите на полицията, а е необходимо
реално осъществяване на признаците на състава на това нарушение.
Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, преднамерено, а
не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с конкретната пътна
обстановка. Безпричинното навлизане в лентата за насрещно движение би
могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост, неплавно
потегляне след спиране на автомобила, заснежен/ заледен пътен участък,
избягване на неравности на пътното платно и като цяло несъобразяване с
вмененото с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП задължение като участник в движението
по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не
причинява имуществени вреди. Фактът, че жалбоподателят е системен
нарушител на правилата за движение, видно от приложената по делото
справка картон на водача, не обосновава, че е извършил и вмененото му
нарушение.
Същественото в административно – наказателното производство е да се
4
установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето
посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.
В конкретния случай, само на база отразените факти в АУАН и в НП се
вменява нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, което настоящият състав намира за
недостатъчно. Още повече, актосъставителят твърди „безпричинно“
навлизане в лентата за насрещно движение, а не преднамерено поведение на
водача. Доказателства, установяващи твърдяното, не се представиха от страна
на АНО.
В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и
само върху административнонаказващия орган и недоказването на
извършването на административното нарушение от санкционираното лице е
винаги предпоставка за отмяна на НП.
При така установеното съдът намира, че не се доказва по безспорен
начин вмененото на жалбоподателя нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради
което НП в тази му част следва да бъде отменено.
В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че при
извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите
посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК, не бяха констатирани съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила. При съставянето
на АУАН и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури,
изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Двата акта са издадени
от компетентни длъжностни лица и в кръга на делегираните им властнически
правомощия /по арг. от Заповед № 8121з-515/ 14.05.2018 г. на Министъра на
МВР/. Вменените във вина административни нарушения са конкретизирани в
степен, позволяваща на нарушителя да разбере за какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Конкретно в НП и АУАН са
посочени нарушените материално-правни норми, мястото и датата
на извършване на нарушенията и други релевантни обстоятелства, от
значение за предмета на спора. Воден от гореизложените съображения съдът
прие, че правото на защита на привлечения към отговорност субект не е било
накърнено в степен, че да не може да се защити и да развие в пълен обем
защитната си теза, както е сторил това с настоящата жалба пред съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0243-000124 от
17.02.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица В ЧАСТТА,
с която на Г. Д. Н. от град Враца, ул. „...................... и с ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предложение 1 от ЗДвП за нарушение на
чл.137А, ал. 1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0243-000124 от
5
17.02.2023 г. на Началник РУ в ОДМВР Монтана, РУ Берковица В ЧАСТТА,
с която на Г. ..........., с ЕГН ********** от град ................. е наложено
административно наказание глоба в размер на 150,00 лева на основание чл.
179, ал. 1, т. 5, п. 1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Монтана.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6