РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. Пловдив, 16.08.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 1588 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 2 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/.
2. Образувано е по жалба на М.Г.Н.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат
Б. К. от САК, срещу заповед № А-68 от 23.02.2022 г., издадена от председателя на Български институт по
метрология /БИМ/, с
която оспорващият временно е отстранен от заемана в администрацията на БИМ
длъжност.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед и се иска
нейната отмяна. Поддържа се, че заповедта е издадена при съществени нарушения
на процесуалните правила, при превратно упражняване на власт, лишена е от
мотиви и е в противоречие с материалноправните норми, целта на закона и
принципа за съразмерност. Твърди се, че на 02.11.2021г., преди да бъде образувано
дисциплинарно производство - стартирало едва със заповед № А-4/06.01.2022г.,
незаконосъобразно е било разпредено от главния секретар на отдел „Правно –
административни дейности и човешки ресурси“ спрямо оспорващия да бъде
подготвена заповед по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Сочи се, че с
отстраняването от длъжност се засяга правото на труд на жалбоподателя,
възможността му да получава доходи и правото му да участва в дисциплинарното
производство и да реализира правото си на защита. Възразява се, че заповедта е
лишена от предмет, тъй като към момента не са извършени никакви действия по
образуваното дисциплинарно производство и сроковете за ангажиране на
дисциплинарната отговорност са изтекли. Иска се присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
3. Ответникът – председател на Български институт по
метрология, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Д., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че са налице фактическите и
правни основания за издаване на заповедта, като преценката за прилагане на
мярката е по целесъобразност, за която органът не дължи излагане на отделни
мотиви. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се
възразява срещу размера на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок от лице с правен интерес срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. М.Г.Н. заема длъжността главен експерт в отдел „Правно – административни
дейности и човешки ресурси“ в дирекция „Обща администрация“ при БИМ.
7. Със заповед № А-268/02.11.2021г. на председателя на БИН е назначен
Дисциплинарен съвет /ДС/, определен е неговият състав и задължения, като е
наредено свикването му да се извършва от председателя (главен секретар на БИН)
след образуване на дисциплинарно дело по нареждане на дисциплинарно наказващия
орган, преди органът по назначаване да наложи дисциплинарно наказание по чл.
90, ал. 1 от ЗДСл. Според раздел III, т. 2.1 от заповедта, дисциплинарното дело се образува с разпореждане на
председателя на
Дисциплинарния съвет.
8. Според доклади рег. № 13-97/29.11.2021г. и рег. № 13-101/01.12.2021г. на
главния секретар на БИН, по отношение на М.Н. - главен експерт в отдел „Правно – административни дейности и човешки
ресурси“ в дирекция „Обща администрация“ при БИМ, са установения основания за
търсене на дисциплинарна отговорност, тъй като в срок до 17.11.2021г. и в срок до 26.11.2021г. не е изпълнил
поставени му служебни задачи от началника
на отдел „Правно – административни дейности и човешки ресурси“ - да изготви
проект на заповед за определяне на служител по предоставяне на достъп до
обществена информация.
9. Със заповед № А-4/06.01.2022г. на главния секретар на БИН, издадена
в качеството му на председател на ДС, срещу М.Г.Н. е образувано дисциплинарно
дело по повод информация за допуснати от същия нарушения, изразяващи се в
неизпълнение и забава за изпълнение на служебни задължения, както и неспазване
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.
Според представен по делото опис, заповед „А-4“ е
връчена на Н. на дата 20.01.2022г. Обстоятелството, че заповед №
А-4/06.01.2022г. е съобщена на оспорващия, преди издаването на заповед
№ А-68 от 23.02.2022 г., се потвърждава и от изявленията на Н., отразени в
жалбата, дала ход на настоящото производство.
10. Със заповед № А-68 от 23.02.2022 г. на председателя на БИМ, на основание
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и заповед № А-4/06.01.2022г., е наредено
отстраняване на Н. от длъжност до приключване на воденото срещу него
дисциплинарно дело като за времето на отстраняване на основание чл. 100, ал. 3
от ЗДСл същият не получава възнаграждение.
11. На 12.05.2022г. Н. е получил срещу подпис покана за даване на писмени
обяснения по повод образуваното със заповед № А-4/06.01.2022г. дисциплинарно
дело. В поканата е посочено, че Н. следва да изрази позиция във връзка с
неизпълнение на резолюция на прекия му ръководител за изготвяне на заповед,
обективирана в доклади рег. № 13-97/29.11.2021г. и рег. № 13-101/01.12.2021г.;
неизпълнение на заповед за паркиране на личния си автомобил; неизпълнение на
заповед № А-108/29.03.2021г. на председателя на БИМ; неизпълнение на резолюция
на прекия ръководител, обективирана в доклад № 21-02-102/06.08.2021г. и
неспазване на „Вътрешните правила за управление на цикъла на обществените
поръчки в БИМ“, обективирано в доклад № ОПИК2-П-14/21.09.2021г.
Н. е представил писмени обяснения, регистрирани в
БИМ с вх. № 46-04-21/23.05.2022г.
12. Със заповед № А-84-1/20.05.2022г. на председателя на ДС при БИН е
свикано заседание за 26.05.2022г., на което да се обсъдят действия по повод
образуваното срещу Н. дисциплинарно
дело. Според протокол от 26.05.2022г. на проведеното заседание на ДС е взето
решение Н. да се яви лично пред съвета на 02.06.2022г. за обяснение по
поставени въпроси.
На 30.05.2022г. Н. е получил покана рег. №
1.3-40/26.05.2022г. да се яви на 02.06.2022г. в 14:00 часа за изслушване пред
ДС на БИН.
IV. От правна
страна:
13. Според правилото на чл. 96, ал. 1
от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и 5,
дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет,
който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.
Съгласно чл.
94, ал. 1 от ЗДСл,
дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. Според трайната съдебна практика,
нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали
по дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет бъдат предоставени
на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да
направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли
са законовите основания да материализира волята си в административен акт за
налагане на дисциплинарно наказание.
Разпоредбата
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда възможност за органа по назначаването
да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е
образувано дисциплинарно дело. Нормата е диспозитивна и предоставя на
административния орган при осъществяване на предвидените в закона фактически
предпоставки да прецени наличието на основания за отстраняване на служителя от
работа във всеки конкретен случай. Преценката на органа е по целесъобразност,
поради което не подлежи на съдебен контрол (така Решение № 2319 от 4.03.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 9128/2014 г., V о., Решение № 6769 от 9.06.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 15265/2014 г., VI о., Решение № 6846 от 10.06.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 8909/2014 г., V о., Решение № 11762 от 7.10.2014 г. на ВАС по адм. д.
№ 15891/2013 г., V о., Решение № 12235 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8437/2018
г., 5-членен с-в).
Следователно,
за да възникне правото на органа по назначаването да упражни правомощието си по
горепосочения законов текст, е достатъчно да се установи, че против служителя е
образувано дисциплинарно дело. Законосъобразността на действията в това
дисциплинарно производство и наличието на законово основание за образуването му
са извън предмета на оспорване на заповедта за временно отстраняване от работа,
тъй като проверката за законосъобразност се ограничава до проверка за спазване
изискванията на цитираната норма и дали отстраняването е с временен характер.
Прилагането
на визирания в чл. 100 от ЗДСл. "временен характер" на мярката ще се
квалифицира като превратно упражняване на власт, сочещо на противоречие с целта
на закона, само в случаите когато дисциплинарното производство срещу държавния
служител не е праведно и приключило в разумни срокове при спазване на
императивната норма на чл. 94 от ЗДСл. В противен случай мярката по чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл ще се обезсмисли. Целта на закона при временно отстраняване
от работа при образувано дисциплинарно производство е да се предотврати
възможността държавния служител по един или друг начин да повлияе, респективно
да попречи за реализиране на дисциплинарната му отговорност, като в закона
изрично е записано, че отстраняването е временно. Следователно единствено
липсата на произнасяне на дисциплинарно-наказващия орган в продължителен период
от време, би довело до незаконосъобразност на заповедта за временно
отстраняване, с оглед погасяване на дисциплинарната отговорност.
При тази
фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспорената заповед е издадена
от материално и функционално компетентен орган в предписаната от закона форма
без допуснати съществени процесуални нарушения.
Безспорно в
случая са налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта по чл.
100, ал. 1, т 2 от ЗДСл, след като срещу държавния служител е било образувано
дисциплинарно дело със заповед № А-4/06.01.2022г. Дисциплинарното производство
като основание за прилагане на остаряването от длъжност предхожда оспорената в
настоящото производство заповед № А-68 от 23.02.2022 г., което обосновава
нейната материална законосъобразност. В тази насока възраженията на оспорващия
са неоснователни. Подготвителните действия по издаване на заповедта по чл. 100,
ал. 1, т 2 от ЗДСл, без значение от кога датират, се ирелевантни за
законосъобразността на административния акт, след като същият е издаден при
вече образувано дисциплинарно дело.
Видно от
съдържащите се в преписката доказателства, не се установява да е засегнато
правото на оспорващия да участва в дисциплинарното производство. Прочие, дори и
това да бе сторено, същото се явява извън предмета на настоящия съдебен
контрол, тъй като има отношение към законосъобразното провеждане на самото
дисциплинарно дело.
Противно на
възраженията на оспорващия, в обжалваната заповедта се съдържат мотиви
(образувано срещу служителя дисциплинарно дело), които съответстват на
посоченото правно основание по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Друго фактическо
основание законът не предвижда. В заповедта присъства и разпоредителна част, а
именно служителят да бъде временно отстранен от работа до приключване на
воденото срещу него дисциплинарно дело. Последицата по чл. 100, ал. 3 от ЗДСл –
лишаването на служителя от възнаграждение, е нормативно предвидена и не подлежи
на преценка от органа по назначаването.
Неоснователни
са и възраженията за несъответствие на заповедта с целта на закона.
Представените по преписката данни сочат, че дисциплинарното дело на оспорващия
се отнася до нарушения, датиращи от периода март – декември 2021г. Не са
ангажирани доказателства дейността на ДС при БИМ да е приключила, респ.
дисциплинарната преписка заедно с решението на дисциплинарния съвет да са били
предоставени на административния орган. Тоест не се установява неспазване на
сроковете по чл. 94 от ЗДСл, за да се обоснове соченото от жалбоподателя
превратно упражняване на власт.
Доводите на оспорващия,
че не са налице основания за образуване на дисциплинарно производство са извън
предмета на настоящия спор и не следва да бъдат обсъждани, тъй като
законосъобразността на действията на органа по провеждане на дисциплинарното
производство се преценява при оспорване на акта, с който приключва процедурата
по реализиране на дисциплинарната отговорност.
Възражението,
че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, също е неоснователно.
Целта на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл е да ограничи възможността
на лицето, срещу което е образувано дисциплинарното дело, да повлияе или да
попречи поради длъжността, която заема, на развитието на воденото дисциплинарно
дело. По този начин се осигурява възможност за провеждане на обективно и
безпристрастно дисциплинарно производство. В случая мярката е приложена с тази
цел. Това обстоятелство се потвърждава и от извършените в дисциплинарното
производство действия, сред които и такива гарантиращи правото на държавния
служител да даде писмени и гласни обяснения пред ДС. Поради това следва да се
приеме, че действията на административния орган са в нормативно очертаните
рамки, законовите правомощия са упражнени по разумен начин, добросъвестно и
справедливо, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски.
14. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане
на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./,
настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Н., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат Б. К. от САК, срещу
заповед № А-68 от
23.02.2022 г., издадена от председателя на Български институт по метрология.
ОСЪЖДА М.Г.Н., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Български
институт по метрология, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: