№ 176
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.а
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 273 вр. чл. 250 ГПК.
Образувано е по жалба на К. А. Т. против Допълнително решение №
260277/ 13.07.2022 г. по гр. д. № 1745/ 2019 г. на ОС – Пловдив, с което е
оставена без уважение искането му за допълване на Решение № 260051/
13.04.2022 г.
В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на
постановеното допълнително решение, като се поддържа, че съдът погрешно
е определил правната квалификация на иска, както и че не е обсъдил в
мотивите на решението релевантни за спора въпроси, което е основание за
неговото допълване. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени
допълнителното решение, вместо което се постанови ново, с което да се
уважи направеното искане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна Г. З. Х..
Съдът, като провери правилността на обжалваното определение въз
основа на материалите по делото, констатира следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е
допустима.
Производството по гр. д. № 1745/ 2019 г. на ОС – Пловдив е образувано
1
по искова молба на П. Т. И., с която е поискал Г. З. Х. да му заплати на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 293 002. 15 лв., произтичаща от договор
за заем, представляваща част от общата дължима сума в размер на 297 002. 15
лв.
С Решение № 260051/ 13.04.2022 г. съдът е отхвърли изцяло предявения
иск, като е посочил в диспозитива, че правната квалификация на иска е по чл.
240, ал. 1 ЗЗД.
С Молба вх. № 266059/ 09.06.2022 г. ищецът П. Т. И. е поискал да бъде
допълнено постановеното решение, като съдът се произнесе по предявения
иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по който е пропуснал да се произнесе, както и да
допълни мотивите на съдебното решение по въпроса изразил ли е ответника
съгласие с поведението си, че спорното право е преминало в патримониума на
третото лице – помагач.
С обжалваното допълнително решение от 13.07.2022 г. окръжният съд е
оставил без уважение молбата по чл. 250 ГПК, като е приел, че несъгласието
на страната с приетата от съда правна квалификация на иска се разглежда по
реда на въззивното обжалване, а необсъждането в мотивите на ралевантни за
спора въпроси не е основание за допълване на решението.
При тези данни по делото съдът намира въззивната жалба за
неоснователна. Въззивната инстанция се солидаризира напълно със
съображенията на окръжния съд да остави без уважение молбата за
допълване на решението. Производството по чл. 250 ГПК е средство за
отстраняване пропуска на съда да се произнесе по цялото заявено от ищеца
искане – по един от съединените искове или за част от спорното право.
Силата на пресъдено нещо се формира от диспозитива на съдебното решение
относно предявеното вземане, основание и страни. Правната квалификация на
иска не се обхваща от силата на пресъдено нещо, а е относима само към
правилността на решението. Поради това посочената в диспозитива правна
квалификация на спорното вземане, която е различна от заявената от ищеца,
не е основание за допълване на решението, след като съдът се е произнесъл
по цялото заявено искане. Несъгласието на ищеца с дадената от съда правна
квалификация при отхвърляне на исковата претенция следва да се разгледа
във въззивното производство, но не и по реда на чл. 250 ГПК.
Както се отбеляза по – горе, по реда на чл. 250 ГПК се отстранява
пропуска на съда да се произнесе в диспозитива на решението по цялото
заянето искане за защита. Изразената в диспозитива решаваща воля на съда
относно предявеното вземане е резултат на изложените в съобразителната
част на решението фактически и правни изводи, които обаче не се обхващат
от силата на пресъдено нещо (т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. №
1/2000 г., ОСГК на ВКС). Поради това необсъждането в мотивите на
правнорелевантни за спора въпроси не е основание за допълване на
решението по реда на чл. 250 ГПК, след като съдът е формирал и изразил в
диспозитива воля по целия заявен от ищеца предмет на делото.
2
По изложените съображения съдът намира, че релевираните от
жалбоподателя пороци на постановеното основно решение не се обхващат от
хипотезата на чл. 250 ГПК, поради което правилно молбата за допълване на
решението е оставена без уважение. Гореизложеното налага обжалваното
решение да се потвърди като законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение № 260277/ 13.07.2022 г. по
гр. д. № 1745/ 2019 г. на ОС – Пловдив.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3