Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
Гр. Перник, 28.07.2020 година.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 323 по описа за 2020 година на Административен съд –
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от
Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на ***ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. “***” № 60, представлявано от К.А.М. против Ревизионен акт №
Р-22002218001957-091-001/21.11.2018 година, издаден от К.Г.М.– началник на
сектор – възложител на ревизията и Б.К.С. – главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 193 от 01.02.2019 година на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно
управление на Националната агенция по приходите, с който не е признат данъчен
кредит на дружеството и е определен ДДС за внасяне в размер на 63 422.10 лева и
лихви в размер на 18 776.99лева.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Твърденията
са, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
данъчната ревизия, които са довели до незаконосъобразен акт. Отделно от това е
налице противоречие с материалноправните разпоредби. Моли съда да отмени
оспорения акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведено съдебно
заседание на 29.06.2020 година жалбоподателят, редовно призован не се явява и
не изпраща процесуален представител. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
В проведено съдебно
заседание на 29.06.2020 година ответникът – директор на дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, редовно призован не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Окръжна
прокуратура–Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като
страна по делото.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК въз
основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, намери следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт. Ревизионният акт е обжалван
по административен ред, съответно е потвърден от директора на дирекция „ОДОП“
София при ЦУ на НАП, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
С Решение №
364 от 14.03.2018 година директора на ОДОП София при ЦУ на НАП е отменил Ревизионен
акт № Р-22001417002569-091-001 от 28.12.2017 година, издаден от К.М.– орган
възложил ревизията и В.Л.– ръководител на ревизията в частта за установен
резултат по ЗДДС за данъчните периоди от месец 08.2014 година до месец 12.2014 година;
за месец 02.2015 година; от месец 06.2015 година до месец 12.2015 година; от месец
01.2016 година до месец 04.2016 година; от месец 06.2016 година до месец
12.2016 година и е върната преписката за ново произнасяне и за провеждане на
ревизионно производство.
Въз основа на
отменителното решение със Заповед № Р-22002218001957-020-001/03.04.2018 година,
изменена със Заповед № Р-22002218001957-020-002/09.07.2018 година и двете
издадени от К.М., на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 2 от ДОПК, във връзка със Заповед № РД – 01 – 803/07.06.2017 година на директора на
ТД на НАП София е възложено извършаването на ревизия на ***ЕООД, с ЕИК ***,
относно данъка върху добавената стойност за следните данъчни периодите: от
01.08.2014 година до 31.12.2014 година, от 01.02.2015 година до 28.02.2015 година,
от 01.06.2015 година до 31.12.2015 година, от 01.01.2016 година до 30.04.2016 година
и от 01.06.2016 година до 31.12.2016 година, с крайна дата за приключването й –
11.09.2018 година.
Определените
с цитираните заповеди проверяващи органи по приходите са съставили Ревизионен
доклад № Р-22002218001957-092-001/28.09.2018 година, който е връчен на
задълженото лице на 02.10.2018 година. В срока по чл. 117, ал. 5, изр. второ от ДОПК не са постъпили възражения и не са представени доказателства. Ревизията е
приключила с издаването от компетентните за това органи, съгласно чл. 119, ал.
2 от ДОПК и в определения в същата разпоредба срок Ревизионен акт №
Р-22002218001957-091-001/21.11.2018 година. С него са определени данъчни
задължения на ревизираното лице – данък върху добавената стойност в общ размер
на 63 422.10 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен
кредит за следните данъчни периоди: от 01.08.2014 година до 31.12.2014 година, от
01.02.2015 година до 28.02.2015 година, от 01.06.2015 година до 31.12.2015 година,
от 01.01.2016 година до 30.04.2016 година и от 01.06.2016 година до 31.12.2016 година,
както и лихва върху тази сума в размер на 18 776.99 лева. Към него са приобщени
резултатите от ревизионния доклад. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя
на 26.11.2018 година.
В срока по
чл. 152, ал. 1 от ДОПК срещу него е постъпила жалба от задълженото лице. директорът
на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София, при ЦУ на НАП,
компетентен за това съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК, я е разгледал в срока по
чл. 155, ал. 1 от ДОПК. Произнесъл се е с Решение № 193/01.02.2019 година, с
което е потвърдил изцяло ревизионния акт, с който са определени данъчни
задължения на ревизираното лице – данък върху добавената стойност в общ размер
на 63 422.10 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен
кредит за следните данъчни периоди: от 01.08.2014 година до 31.12.2014 година, от
01.02.2015 година до 28.02.2015 година, от 01.06.2015 година до 31.12.2015 година,
от 01.01.2016 година до 30.04.2016 година и от 01.06.2016 година до 31.12.2016 година,
както и лихва в размер на 18 776.99 лева.
Предмет на настоящото дело е законосъобразността на
Ревизионен акт № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018 година, тъй като същият е
изцяло потвърден с Решение № 193/01.02.2019 година от директора на дирекция
„ОДОП“. С него не е признат на жалбоподателя данъчен кредит по издадени фактури
от неговите доставчици, за съответните данъчни периоди, както следва: „***“ ЕООД, ЕИК *** за периода от 01.08.2014
година до 28.02.2015 година, с отказан данъчен кредит по посочените по – долу
фактури в общ размер на 13 327.80 лева, а именно: Фактура №
**********/29.08.2014 година с ДО 6125.00 лева и ДДС 1 225.00 лева, с предмет –
доставка на резервни части за автомобил – скоростна кутия; Фактура №
**********/30.09.2014 година с ДО 6 800.00 лева и ДДС 1 360.00 лева с
предмет – доставка на резервни части за автомобил – главина, дюзи; Фактура №
**********/30.09.2014 година с ДО 7 480.00 лева и ДДС 1 496.00 лева с
предмет – доставка на резервни части за автомобил – скорости с ретардер; Фактура
№**********/17.10.2014 година с ДО 7 525.00 лева и ДДС 1 505.00 лева с
предмет – доставка на резервни части за автомобил – заден мост комплект, дюзи; Фактура
№ **********/07.11.2014 година с ДО 10 140.00 лева и ДДС 2 028.00
лева с предмет – доставка на резервни части за автомобил – преден мост комплект,
накладки, спирачни дискове, диференциал; Фактура № **********/20.11.2014 година
с ДО 6 580.00 лева и ДДС 1 316.00 лева с предмет – доставка на
резервни части за автомобил – съединител, щора с механизъм комплект; Фактура №
**********/16.12.2014 година с ДО 7 071.00 лева и ДДС 1 414.20 лева с
предмет – доставка на резервни части за автомобил – главина, стойка въздушен
филтър, интерколер, тръби въздушни, радиатор, перка, дискове; Фактура №
**********/30.12.2014 година с ДО 5 610.00 лева и ДДС 1 122.00 лева с
предмет – доставка на резервни части за автомобил – броня, преден капак,
фарове, водоустойчиви плоскости; Фактура № **********/09.02.2015 година с ДО 9308.00
лева и ДДС 1 861.60 лева с предмет – доставката на броня, фарове, решетка, маска
с воден и климатичен радиатор, греда под броня, конзола и други; „***“ ЕООД, с ЕИК
***за периода от 01.06.2015 година до
31.12.2015 година с отказан данъчен кредит
по посочените по – долу фактури в общ размер на 22 422.74 лева, а именно: Фактура №
**********/02.06.2015 година с данъчна основа: 10 875.00 лева и ДДС 2
175.00 лева, с предмет – доставка на мост за ремарке, главина задна, брезент за
ремарке, спирачни апарати; Фактура № **********/11.06.2015година
с ДО 10 589.00 лева и ДДС 2 117.80 лева с предмет – доставка на диференциал,
броня, скоростна кутия; Фактура № **********/19.06.2015одина с ДО 8 445.00 лева
и ДДС 1 689.00 лева, с предмет – доставката на заден мост комплект, маска с
воден и климатичен радиатор комплект, семеринга главина; Фактура №
**********/03.07.2015 година с ДО 7 518.00 лева и ДДС 1 503.60 лева,
с предмет – доставката на разпределителен вал, маска с водени климатичен
радиатор; Фактура №
**********/17.07.2015 година с ДО 5 880.00 лева и ДДС 1 176.00 лева,
с предмет – доставка на брезент за ремарке, мост на ремарке; Фактура №
**********/07.08.2015 година с ДО 7 074.00 лева и ДДС 1 414.80 лева с
предмет – доставка на цилиндрова главина, апарати, дюзи; Фактура №
*********/12.08.2015 година с ДО 5 470.00 лева и ДДС 1 094.00 лева, с
предмет – доставка на скоростна кутия; Фактура № **********/08.09.2015 година с
ДО 9 065.00 лева и ДДС 1 813.00 лева, с предмет – доставка на брезент
за ремарке, мост на ремарке; Фактура № **********/10.09.2015 година с ДО 6 336.00
лева и ДДС 1 267.20 лева, с предмет – доставка на охладител скоростна кутия,
заден мост комплект, амортесьор кабина, въздуховод; Фактура №
**********/05.10.2015 година с ДО 5 315.60 лева и ДДС 1 063.12 лева, с
предмет – доставка на помпа, резервоар, спирачна камера; Фактура №
**********/12.10.2015 година с ДО 5 171.20 лева и ДДС 1 034.24 лева, с предмет – доставка на
щанга торсионна кабина, амортесьор кабина камиони, накладки предни, накладки
задни, дискове; Фактура № **********/16.10.2015 година с ДО 4 970.00 лева и ДДС
994.00 лева, с предмет –доставка на скоростна кутия; Фактура №
**********/09.11.2015 година с ДО 5 363.00 лева и ДДС 1 072.60 лева,
с предмет – доставка на щанга за ремарке, главина; Фактура №
**********/11.11.2015 година с ДО 4 955.00 лева и ДДС 991.00 лева, с
предмет – доставка на броня, колянов вал; Фактура № **********/09.12.2015 година
с ДО 5 598.90 лева и ДДС 1 119.78 лева, с предмет – доставка на интерколер
турбо „Скания“, горивна помпа, резервоар
„Скания“; Фактура № **********/11.12.2015 година с ДО 5 394.00 лева и ДДС
1 078.80 лева, с предмет – доставка на дюзи; Фактура № **********/21.12.2015 година с ДО 4 094.00 лева
и ДДС 818.80 лева, с предмет – доставка на стойки резервоар, сонда резервоар,
комплект турбо компоунд, електромагнитен клапан, амортесьор кабина камиони; „***“ ЕООД, с ЕИК *** за данъчния период месец
януари 2016 година с
отказан данъчен кредит в размер на 1 502.80 лева Фактура №
**********/26.01.2016 година, с ДО 7 514.00 лева и ДДС 1 502.80 лева, с предмет
– доставка на главина задна, диференциал, интерколер и дюза; „***“ ЕООД, с ЕИК *** за данъчния период от 01.02.2016
година до 30.09.2016 година по посочените по – долу фактури с отказан
данъчен кредит в общ размер на 15 739.76 лева, а именно: Фактура №
*********/19.02.2016 година, с ДО 5 350 лева и ДДС 1 070.00 лева, с предмет – доставка
на резервоар, спирачни камери и апарати, въздуховод; Фактура № *********/22.02.2016
година, с ДО 2 190 лева и ДДС 438.00 лева, с предмет – доставка на охладител за
скоростна кутия; Фактура № *********/07.03.2016
година, с ДО 4 581.00 лева и ДДС 916.20 лева, с предмет – доставка на главина
за ремарке, дюзи; Фактура № *********/14.03.2016
година, с ДО 5 525.80 лева и ДДС 1 105.16 лева, с предмет – доставка на горивна
помпа,електромагнитен клапан, съединител, щанга, въздушен филтър, сензор износяне
накладки; Фактура № *********/08.04.2016 година, с ДО 5 024.00 лева и ДДС 1 004.80
лева, с предмет – доставка на охладител за скоростна кутия, интерколер; Фактура
№ 00000157/10.06.2016 година, с ДО 6 583.00 лева и ДДС 1 316.60 лева, с предмет
– доставка на воден радиатор, главен кран въздух, дюзи; Фактура № *********/17.06.2016
година, с ДО 5 610.00 лева и ДДС 1 122.00 лева, с предмет – доставка на заден
мост комплект, резервоар; Фактура № *********/08.07.2016 година, с ДО 6 652.00
лева и ДДС 1 330.40 лева, с предмет – доставка на преден мост комплект, дюзи; Фактура
№ *********/20.07.2016 година, с ДО 6 485.00 лева и ДДС 1 297.00 лева, с
предмет – доставка на разпределителен вал, резервоар, семеринга главина, стойка
резервоар, сонда резервоар; Фактура № *********/08.08.2016 година, с ДО 5 761 лева
и ДДС 1 152.20 лева, с предмет – доставка на накладки, спирачен диск, дюзи; Фактура
№ *********/24.08.2016 година, с ДО 4 512.00 лева и ДДС 902.40 лева, с предмет –
доставка на колянов вал, заден мост комплект; Фактура № *********/12.09.2016 година,
с ДО 3 765.00 лева и ДДС 753.00 лева, с предмет – доставка на маска с воден и
климатичен радиатор комплект; Фактура № *********/14.09.2016 година, с ДО 5 486
лева и ДДС 1 097.20 лева, с предмет – доставка на охладителна скоростна кутия,
охладителни тръби, перка, резервоар; Фактура № *********/20.09.2016 година, с ДО
5 944.00 лева и ДДС 1 188.80 лева, с предмет – доставка на разпределителен вал
и дюзи; Фактура № *********/26.09.2016 година, с ДО 5 230 лева и ДДС 1 046.00 лева, с предмет –
доставка на скоростна кутия; „***“ ЕООД, с ЕИК *** за данъчния период месец 07.2016
година по посочените по – долу
фактури с отказан данъчен кредит в общ размер на 2 586.00 лева, а именно: Фактура №
*********/15.06.2016 година, с ДО 5 840.00 лева и ДДС 1 168.00 лева, с предмет –
доставка на колянов вал, интерколектор и кардан; Фактура № *********/20.06.2016
година, с ДО 7 090 лева и ДДС 1 418.00 лева, с предмет – доставка на мост
за ремарке, главина за ремарке, горивна помпа и охладител скоростна кутия; „***“ ЕООД, с ЕИК *** за данъчния период месец 10.2016 година е отказан
е данъчен кредит в размер на 1 024.80 лева по Фактура № *********/17.10.2016 година с ДО 5 124.00 лева и ДДС
1 024.80 лева, с предмет – доставка на скоростна кутия; „***” ЕООД, с ЕИК *** за данъчния период от
01.11.2016 година до 31.12.2016 година по посочените по – долу фактури с отказан данъчен кредит в общ размер на 6 818.20 лева, а именно: Фактура № **********/09.11.2016 година, с ДО 6 100.00
лева и ДДС 1 220.00 лева с предмет – доставка на воден резервоар,
въздуховод, разпределителен вал, редуциращ винтил; Фактура №
**********/11.11.2016 година с ДО 5 840.00 лева и ДДС 1 168.00 лева, с
предмет – в доставка на резервоар, комплект турбо компоунд; Фактура № **********/15.11.2016 година с ДО 6 854.00
лева и ДДС 1 370.80 лева, с предмет – доставка на щанга ABS за ремарке, съединител, турбина; Фактура №
**********/05.12.2016 година с ДО 5 895.00 лева и ДДС 1 179.00 лева,
с предмет – доставка на скоростна кутия, уплътнение, дискове, амортисьор кабина;
Фактура № **********/12.12.2016 година с ДО 3 920.00 лева и ДДС 784.00 лева, с
предмет – доставка на брезент за ремарке, панти; Фактура №
**********/16.12.2016 година с ДО 5 482.00 лева и ДДС 1 096.40 лева, с предмет –
доставка на цилиндрова глава, охладител и скоростна кутия.
Органите по
приходите са приели, че обективираните в посочените първични счетоводни документи
доставки на резервни части за МПС по отношение на „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***” ЕООД и „***“ ЕООД, не са извършени
реално, поради което не е налице предпоставката на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС за
признаване на данъчен кредит по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. Изводът за това е
направен след подробно обсъждане на събраните в хода на ревизията
доказателства, както и въз основа на направените от органите по приходите
насрещни проверки на доставчиците, които са надлежно отразени в ревизионния
доклад. Въз основа на отправено на основание чл. 37, ал. 3, във връзка с ал. 2
от ДОПК искане, ревизираното лице – настоящ жалбоподател е представило
изисканите му обяснения и писмени документи.
В изпълнение
на служебното начало данъчния орган е изследвал информацията съдържаща се в
информационната система на НАП и при съпоставка с представените от
проверяваното дружество и неговия доставчик е приел, че „***“ ЕООД е декларирал
гореописаните фактури в дневниците си за продажби за съответния данъчен период.
Дружеството в периода от 01.02.2016 година до 30.09.2016 година, в който са
декларирани извършени продажби към ревизираното лице има едно наето лице на
трудов договор на длъжност „технически сътрудник в офис“. Дружеството не
притежава собствени търговски обекти, както и складове за търговия с резервни
части. Дружеството е имало регистриран ЕКАФП със следните данни: ИНФУ: ФУ с per. № 3700150, DY329813
и ИНФП:36420613. Фискалното устройство е
регистрирано на името на „***“ ЕООД с обект офис в гр. София, ул. „Галичица“ №
37. В изпълнение на служебното начало данъчния орган е изследвал информацията
съдържаща се в информационната система на НАП и при съпоставка с представените
от проверяваното дружество и неговия доставчик е приел, че „***“ ЕООД е регистрирано лице по реда
на ДОПК с ЕИК: *** в ТД на НАП София, офис „***“. Дружеството е регистрирано
лице по реда на ЗДДС, считано от 28.05.2008 година по инициатива на лицето и е
дерегистрирано при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС на 04.05.2017 година.
При извършена проверка в информационният масив е установено, че „***“ ЕООД е
декларирал фактура № *********/17.10.2016 година в дневника за продажби за месец
10.2016 година. Вписаният в нея предмет на доставката е „услуги", без да
се конкретизира какъв е видът на същата. Установено е, че дружеството има
декларирани два търговски обекта- офиси в гр. София, находящи се на ул. „***“,
но не е установено тези обекти наети ли са, от кого са наети и към момента на
доставката за какви цели са били използвани. Не разполага със собствени или
наети недвижими имоти, от което може да се направи извода, че предприятието не
притежава собствени търговски обекти и складове за търговия с резервни части.
Проверяваното лице не е декларирало складови бази за извършване на дейността,
т.е. няма представени доказателства къде точно на какъв адрес е съхранявана
стоката и преди продажбата й. Не е подавало справка по чл.73 от ЗДДФЛ за
изплатени доходи от наем на физически лица за 2016 година. За периода от
01.10.2016 година до 31.10.2016 година, в който е декларирана извършена
продажба към ревизираното лице, са наети общо 2 лица на трудов договор, едно е
административен персонал и едно лице е на длъжност „оператор, инсталиране на
софтуер“. Дружеството е имало регистриран ЕКАФП със следните данни: ИНФУ: ФУ с per. № 3718370, DY
382866 и ИНФП: 36498248.
В изпълнение
на служебното начало данъчния орган е изследвал информацията съдържаща се в
информационната система на НАП и при съпоставка с представените от
проверяваното дружество и неговия доставчик е приел, че „***“ ЕООД„ е
регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК: *** в ТД на НАП СОФИЯ, офис „Център“.
Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 25.03.2013 година
по инициатива на лицето и е дерегистрирано на 16.09.2016 година при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Фактурите са декларирани в дневника за продажби
за месец 06.2016 година, с предмет на доставката „покупка“, без да се
конкретизира какъв е видът на същата. Дружеството е декларирало два търговски
обекта – офиси в гр. София, находящи се на
ул. „***“. Тъй като не са представени документи /договори за наем/ не е
установено тези обекти наети ли са, от кого са наети и към момента на
доставката за какви цели са били използвани. От извършена проверка в имотния регистър на службата по
вписванията, е констатирано, че дружеството няма имотна партида, поради което
следва, че дружеството не притежава собствени търговски обекти и складове за
търговия с резервни части. Извършена е проверка в информационната система на
НАП, относно подадени уведомления за сключени и прекратени трудови договори за
06.2016 година, при което е установено, че ревизираното лице има три наети
лица, едно на длъжност „офис мениджър“ и две на длъжност „шофьор“. Анализирано е, че наетите лица не би могло да
се приеме, че са използвани за извършването на декларираните доставки и за
каква точно доставка като вид дейност. „***“ ЕООД е имало регистрирани ЕКАФП
със следните данни: ИНФУ: DY 386675 и ИНФП: 36497247. От справка в масива на КАТ
е установено, че дружеството има собствени транспортни средства – влекач с per. № СА 1838 ТС, марка „ДАФ ФТ ХФ 105“, поставен под запор през месец 09.2016
година. В дневниците си за покупки и продажби декларира доставки в особено
големи размери, а предмета е „продажби“ и „услуги“.
В изпълнение
на служебното начало данъчния орган е изследвал информацията съдържаща се в
информационната система на НАП и е приел, че „***“ ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК
с ЕИК *** в ТД на НАП СОФИЯ, офис „Красно село“. Дружеството е регистрирано
лице по реда на ЗДДС, считано от 13.09.2007 година по инициатива на лицето и е
дерегистрирано на 16.02.2016 година при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От извършена проверка в имотния регистър на службата по вписванията
е констатирано, че „***“ ЕООД няма имотна партида, по която да са направени
вписвания и отбелязвания за собственост на недвижими имоти и наемни договори за
такива. Направен е извод, че предприятието не притежава собствени търговски
обекти и складове за търговия с резервни части. При направена справка в
дневниците за покупки на лицето не се установени включени фактури с предмет
„наемни вноски". Направена е проверка за изплащане на суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на наети лица и е установено, че не са изплащани суми за 2016 г.,
включително за изплатени доходи от наем на физически лица. Извършена е проверка
в информационната система на НАП, относно подадени Уведомления за сключени и
прекратени трудови договори, при която проверка е установено, че за периода
01.01.2016 година до 31.01.2016 година, в който е декларирана извършена продажба
към ревизираното лице, има едно наето лице като административен персонал.
Основна дейност на дружеството е „Даване под наем и оперативен лизинг на
лекотоварни автомобили без водач“. Има
регистриран касов апарат с данни на ЕКАФП: ИНФУ: DY 386009 и
ИНФП: 36519493, които е регистриран с адрес гр. София, ж.к. „***“, бл. 650, вх. „А“, ап.
43. От справка в масива на КАТ е установено, че дружеството разполага с лек
автомобил с рег. № СВ 8105 ВМ, марка „Опел Монтерей“. В дневниците за покупки и
продажби, дружеството декларира доставки в особено големи размери, без да
посочва предмет по същите. При преглед на дневниците за покупки на
проверяваното лице в ПП ВАТ е установено, че основни негови доставчици са лица
от рисков профил. Като предмет на доставка се вписва „покупка на стоки/услуга“,
без да е конкретизиран точният вид на доставката.
В изпълнение
на служебното начало данъчния орган с протокол №
1268756/03.09.2018 година приобщил всички доказателства събрани в хода на
предходната ревизия по отношение на този доставчик и е изследвал информацията
съдържаща се в информационната система на НАП и е приел, че „***“ ЕООД е
регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК *** в ТД на НАП СОФИЯ, офис „Център“.
Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 11.10.201З година
по инициатива на лицето и е дерегистрирано на 24.02.2015 година, при установени
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От извършена проверка в имотния регистър на
службата по вписванията е констатирано, че „***“ ЕООД няма имотна партида, по която
да са направени вписвания и отбелязвания за собственост на недвижими имоти и
наемни договори за такива. Изведен е извод, че предприятието не притежава
собствени търговски обекти и складове за търговия с резервни части. При
направена справка в дневниците за покупки на лицето не са установени включени фактури
с предмет „наемни вноски“. Направена е проверка за изплащане на суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на наети
лица и е установено, че не са изплащани суми за 2014 и 2015 година, включително
за изплатени доходи от наем на физически лица. Извършена е проверка в
информационната система на НАП, относно подадени Уведомления за сключени и
прекратени трудови договори, при която проверка е установено, че за процесния
период, в които са издадени фактурите дружеството има едно наето лице на
длъжност „готвач“. Не разполага със собствени транспортни средства. Имало е
регистриран касов апарат ЕКАФП с данни:
ИНФУ:DУ369819 и ИНФП:36470477 с обект офис в гр. София, ул. „***“ № 44. Към
фактурите са приложени заявки за закупуване на консумативи от ***ЕООД, както и
фискални бележки, издадени от посоченото ФУ. Въз основа на това е прието, че
наличието на сключен трудов договор, не обезпечава по безспорен начин наличието
на трудов ресурс, тъй като няма доказателства, че наетото лице е използвано за
извършването на декларираните доставки и за какви точно доставки като вид
дейност.
В изпълнение
на служебното начало данъчния орган с протокол № 1268756/03.09.2018 година е приобщил
всички доказателства събрани в хода на предходната ревизия по отношение на този
доставчик и е изследвал информацията съдържаща се в информационната система на
НАП. Приел е, че „***“ ЕООД е регистрирано лице по реда на ДОПК с ЕИК *** в ТД на
НАП СОФИЯ, офис „Красно село“. Дружеството е регистрирано лице по реда на ЗДДС,
считано от 18.04.2016 година по инициатива на лицето и е дерегистрирано на
23.12.2016 година, при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. От
извършена проверка в имотния регистър на службата по вписванията е
констатирано, че „***“ ЕООД няма декларирани търговски обекти и складови бази
собствени и/или наети, от които да извършва дейността. В процесния период няма
наети лица на трудов договор. Направена е проверка за изплащане на суми по чл.
73 от ЗДДФЛ на наети лица и се установи, че не са изплащани суми за 2016 година,
включително за изплатени доходи от наем на физически лица. Не разполага със
собствени транспортни средства. Имало е регистриран касов апарат ЕКАФП с данни: ИНФУ:DУ382882 и
ИНФП:36500551, регистрирано на адрес гр. София, бул. „***“ № 53-55. От
съпоставка на декларираните доставки в информационната система на НАП
проверяващите са установили, че в дневниците за покупко и продажба са
декларирани доставки в особено големи размери, без да е посочен конкретен
предмет на доставката, а е вписвано „стока”, „услуга“.
В изпълнение
на служебното начало данъчния орган с протокол
№ 1268756/03.09.2018 година е приобщил всички доказателства събрани в
хода на предходната ревизия по отношение на този доставчик и е изследвал
информацията съдържаща се в информационната система на НАП. Приел е, че „***“ ЕООД, с ЕИК ***е регистрирано
лице по реда на ДОПК в ТД на НАП София, офис „Център“. Дружеството е
регистрирано лице по реда на ЗДДС, считано от 07.03.2000 година по инициатива
на лицето и е дерегистрирано на 05.01.2016 година при установени обстоятелства
по чл. 176 от ЗДДС. От извършена
проверка в база данни на НАП е констатирано, че „***“ ЕООД има деклариран
офис гр. София, кв. „***“. Няма декларирани складови бази. Притежава поземлен
имот, върху който е изградена мандра в гр. Перник, кв. „***“, с наложена върху
нея възбрана. Притежава и част от поземлен имот, ведно с част от изградена
върху него сграда – почивна база, находяща се в гр. Банкя, община Нова Загора.
В процесния период няма наети лица на трудов договор. Направена е проверка за
изплащане на суми по чл. 73 от ЗДДФЛ на наети лица, при което е установено, че
не са изплащани суми за 2016 година, включително за изплатени доходи от наем на
физически лица. Дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 година.
Не разполага със собствени транспортни средства. Имало е регистрирани касови
апарати ЕКАФП с данни: ИНФУ:DУ377959 и ИНФП:36510051, регистрирано на адрес гр. София, бул. „***“ №
165 и ИНФУ:DУ382866 и ИНФП: 36515654 на адрес гр. София, ул. „***“ № 44. От
съпоставка на декларираните доставки в информационната система на НАП
проверяващите са установили, че в дневниците за покупко и продажба са
декларирани доставки в особено големи размери, без да е посочен конкретен
предмет на доставката, а е вписвано „стока“, „услуга“.
Ревизиращият екип е установил, че през периода обхващан от ревизията
дружеството жалбоподател е ползвало услугите на „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. Във
връзка с това са направени насрещни проверки на тези две дружества, приключили
с протоколи за извършени насрещни проверки с № №
П-22220618100755-141-001/25.09.2018 година и
П-29002918100753-141-001/25.09.2018 година. И двете дружества са представили
документи и писмени обяснения. Съответно проверяващите са установили, че издадените
три броя фактури от „***“ ЕООД към ***ЕООД
са свързани с ремонтни дейности на конкретно индивидуализирани авточасти.
Прието е, че ремонтните дейности са реално извършени в сервизна база на
дружеството, находяща се в гр. София, кв. „***“,
ул. „***“ № 27. Има конкретно посочени лица, които са приели заявката и
съответно са посочени лицата, извършили ремонтните дейност. Две от фактурите са
заплатени в брой от управителя на ***ЕООД, а третата е платена по банков път,
за което е представено дневно извлечение от банка „***“ ЕАД. Съответно и „***“ ЕООД
е представило доказателства и писмени обяснения във връзка с издадените от него
23 фактури. Представени са доказателства за всички издадени фактури, по видове
дейности, стоки или услуги, период на доставките, посочено е МПС-то на което са
вложени различните авточасти. Въз основа на това е прието, че е налице реалност
на извършените доставки и услуги по тези фактури.
Проверяващите
са направили съпоставка със справката на ***ЕООД относно извършени ремонтни
дейности и закупени части и са приели, че ремонтите на влекачите, собственост
на ревизираното лице /всички с марка Скания/, се извършват в лицензиран сервиз
на „***“ ЕООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД с ЕИК ***, за което ***ООД разполага с
покупни фактури. Ремонтите, извършвани от посочените доставчици, са с
предоставяни и поставяни техни резервни части, съобразно марката, модела на
транспортното средство и с доказан произход предвид гаранционните условия на сервизите.
По отношение на останалите доставчици е прието, че не са налице доказателства
за фактурираните резервни части, от които да е видно с какъв произход са,
предназначени ли са именно за влекачи „***“ и „***“, каква е причината да бъдат
закупувани допълнително резервни части, предвид факта, че ***ООД работи с
лицензирани сервизи, в които получава гаранция за извършената услуга. От
представените подробно справки за извършените ремонти от на „***“ ЕООД с ЕИК ***
и „***“ ЕООД с ЕИК *** са установени периодите, през които са извършвани
професионално ремонти и то в оторизираните сервизи с оригинални части на „***“
и „***“. Такъв принцип е следван и за извършваните ремонти извън страната.
Въз основа на
всички описани действия е прието, че стоките, фактурирани като предмет на доставките,
за които се претендира приспадане на данъчен кредит изобщо липсват, т.е. липсва
предмет на доставката.
С Ревизионен
акт № Р-22002218001957-091-001 от 21.11.2018 година, издаден от К.М.и въз
основа на Ревизионен доклад № Р-22002218001957-092-001 от 28.09.2018 година са
установени основания за допълнително определяне на задължения за ДДС в размер
на 63 422.10 лева и начислени лихви към дата на издаване на ревизионния доклад
поради отказано право на данъчен кредит по издадени и описани подробно по –
горе фактури от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД,
„***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***” ЕООД и „***“ ЕООД за данъчните периоди: от 01.08.2014 година
до 31.12.2014 година, от 01.02.2015 година до 28.02.2015 година, от 01.06.2015 година
до 31.12.2015 година, от 01.01.2016 година до 30.04.2016 година и от 01.06.2016
година до 31.12.2016 година.
С Решение № 193 от 01.02.2019 година,
постановено в срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК директора на дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ София е потвърдил Ревизионен акт № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018
година, с която на дружеството са определени
задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 63 422.10 лева и лихви в размер на 18 776.99лева,
произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за следните данъчни периоди: от 01.08.2014 година до 31.12.2014 година, от 01.02.2015
година до 28.02.2015 година, от 01.06.2015 година до 31.12.2015 година, от 01.01.2016
година до 30.04.2016 година и от 01.06.2016 година до 31.12.2016 година.
В хода на
съдебното производство, за изясняване спора от фактическа страна и в изпълнение
на служебното начало, съдът с протоколно определение от 17.05.2019 година е
допуснал и изслушал съдебно – техническа експертиза, с конкретно формулирани
въпроси от техническо естество, пряко свързани с фактурираните резервни части,
както и допусна изслушване на съдебно – счетоводна експертиза с въпроси
поставени от жалбоподателя и допълнени от съда. В указания срок жалбоподателя
представи доказателства за внесен депозит за изготвяне на ССЕ, а допусната
техническа експертиза бе заличена.
Заключението на изготвената съдебно – счетоводната
експертиза, ведно с дадените уточнения и допълнения, като неоспорено от
страните и като изготвено от компетентно лице се цени като годно доказателство.
Въз основа на него се приема, че жалбоподателя ***ЕООД, гр. Перник, с ЕИК *** е еднолично дружество с адрес за
кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК, гр. Перник, ул. „***“ № 60. Същото прилага двустранна форма на
счетоводните записвания, като прилага Националните стандарти за финансови
отчети за малки и средни предприятия. Същото е водило редовно счетоводство.
Основни доставчици за процесните периоди са „***“
ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***” ЕООД и „***“ ЕООД. Издадените
данъчни
фактури от тези доставчици отговарят изцяло на изискванията на чл.7 от Закона
за счетоводството. В
процесния период от 01.08.2014 година до 31.12.2016 година дружеството е извършвало транспортна дейност с товарни автомобили – влекач „***“
с рег. № РК 1320 ВВ, влекач „***“ с рег. № РК 2005 ВВ и считано от 03.02.2016 година влекач „***“ с рег. № РК 9033 ВМ. Товарните автомобили са придобити като такива втора употреба. При
проверка на първични и вторични документи, оборотните ведомости, главните книги
на дружеството към 31.12.2014 година, 31.12.2015 година и 31.12.2016 година,
аналитичната отчетност на счетоводна сметка № 302 „Материали“ в съответната
аналитична партида, синтетичните и аналитични регистри, на счетоводна сметка № 207
„Транспортни средства“, на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“, на счетоводна
сметка № 411 „Клиенти“, на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“, на
счетоводна сметка № 4532 „ДДС на продажбите“, на счетоводна сметка № 4539 „ДДС
за внасяне“, на счетоводна сметка № 601 „Разходи за материали“, на счетоводна сметка № 703 „Приходи от продажба на услуги“ е
установило, че получените резервни части по фактурите са осчетоводени
първоначално в дебита на счетоводна сметка № 302 „Материали“ в съответната
аналитична партида и дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките“
срещу кредитиране на счетоводна сметка № 401 „Доставчици“, по аналитичната
сметка на съответния доставчик. Изписването на закупените резервни части е
извършвано след влагането им по принадлежност в МПС, в разходите за дейността
със счетоводни операции, като е дебитирана счетоводна сметка № 601 „Разходи за
материали“ и кредитирана счетоводна сметка № 302 „Материали“ по аналитични
партиди. Изписването на материалите е извършено по метода на средно
претеглената им цена. По счетоводните документи към 31.12.2014 година,
31.12.2015 година и 31.12.2016 година в дружеството няма налични резервни
части, невложени в дейността, от процесните доставчици. Разплащането на
фактурите е извършено по касов път, като е дебитирана счетоводна сметка № 401
„Доставчици“, по аналитичната сметка на доставчика и кредитирана счетоводна сметка
№ 501 „Каса в лева“. Според експерта счетоводните операции са намерили правилно
отражение в счетоводните регистри на дружеството за съответните месеци, периоди
и години. Според вещото лице, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД в периодите
за които са издадени от тези дружества спорните фактури, последните са водили
редовно счетоводната си отчетност. Всички фактури издадени от доставчиците на
жалбоподателя са ги осчетоводили периодично в съответните данъчни периоди. Вещото
лице е анализирало дейността на реализираните услуги – международен и
автомобилен превоз на товари на територията на Общността и е направило
изчисления, от които се установява, че общо
реализираните услуги от извършените превози от трите влекача с ремаркета за
периода от 01.08.2014 година до 31.12.2016 година са в размер 902 243.03 лева и
ДДС 180 448.60 лева, а извършените разходи за резервни части по влекачи и
ремаркета за същия период по процесиите фактури са в общ размер на 304 792.90
лева. Вида и количеството на
стоките – резервни части в приложените заявки за закупуването им съответства на
посочените стоки в процесните фактури. Счита, че разходите за резервни части са
пряко свързани с независимата му икономическа дейност.
Съгласно дадените задължителни указание с
Решение № 5 603/14.05.2020 година, постановено по адм. дело № 72/2020 по описа
на Върховния административен съд, настоящия съдебен състав с Определение от
04.06.2020 година е изискал от директора на дирекция ОДОП София да представи описаните в ревизионния доклад
приемно – предавателни протоколи към процесните фактури, приобщени с протокол №
1268756 от 03.09.2018 година, както и приемно – предавателните протоколи,
приложени към молба вх. № 23-22-73 от 27.02.2018 година по регистъра на
дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София. Така изисканите
писмени доказателства са представени с молба вх. № 1 765 от 25.06.2020 година, от
които се установява, че по всяка една от издадените фактури от дружествата –
доставчици на настоящия жалбоподател са приложени заявки за закупуване на
консумативи – резервни части /подробно описани/, приемно – предавател протокол
към конкретна фактура и с конкретно посочени резервни части за МПС /товарни
автомобили/, както и подпис на „Получил“ и „Предал“. С посочената по – горе
молба директора на ОДОП София е представил пътни листа по маршрут гр. Перник –
гр. София за доставка на резервни части по конкретните фактури, както и за кой
товарен автомобил са предназначени с посочен рег. номер. В тази връзка са
приложени трудовите договори на водачите на МПС на дружеството – жалбоподател,
които са посочени конкретно във всеки пътен лист за доставка на резервните
части. Представени са обяснения от управителите на дружествата – доставчици за
потвърждаване на доставките, както и счетоводни – регистри на сметки № 411, № 452, № 702 и № 501.
Към представените фактури са приложени фискални бонове за плащане на резервните части.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Ревизионният акт, е издаден от компетентен орган /чл.
119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма.
Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено
е името и длъжността на органите, които го издават, номерът и датата на
издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените
действия в хода на ревизионното производство, мотивите за издаването му,
разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице,
пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва и подпис на издателя му. В
съответствие с чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е приложен
ревизионния доклад, който е неразделна негова част. Ревизионният акт е издаден
в срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Производството, послужило за това е протекло
при спазване на предвидените процесуални правила и не са допуснати нарушения на
нормите, които го регламентират. Съобразена е отмяната на предходния ревизионен
акт, като ревизията е възложена на друг орган по приходите. Във връзка с
дадените указания в отменителното решение са извършени повторно действия и са
събрани годни доказателства. Всички искания за представяне на доказателства и
обяснения са свеждани до знанието на доставчиците. В тежест на жалбоподателя е,
в хода на съдебното производство, да ги обори при условията на пълно и главно
доказване. В случая дружеството – жалбоподател е ангажирал доказателства,
приложени към приемно – предавателни протоколи към процесните фактури, приобщени
с протокол № 1268756 от
03.09.2018 година, както и приемно – предавателните протоколи, приложени към
молба вх. № 23-22-73 от 27.02.2018 година по регистъра на дирекция „Обжалване и
данъчно – осигурителна практика“ София
опровергаващи, фактите, обективирани в протоколите, а именно, че е налице
реалност на доставките.
От
приобщените доказателства се установява, че Заповедта за възлагане на ревизия,
заповедта за нейното изменение, ревизионният доклад и ревизионният акт са
подписани от издателите им с валидни, към момента на подписването, електронни
подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и
електронния подпис.
От изложеното
до тук следва, че оспорения ревизионен акт отговаря на изискванията на закона
за материална компетентност на издателя му, процесуална законосъобразност и
обоснованост. Затова съдът следва да обсъди съответствието му със материалния
закон. От събраните по делото доказателства се установява следното:
Органите по приходите по реда на чл. 37,
ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и чл. 56, ал. 1 от ДОПК са изискали от ревизираното лице
писмени обяснения и писмени доказателства. От тях се установява, че през
ревизираните данъчни периоди дружеството е извършвало транспортни услуги на
територията на страната, както и вътреобщностен транспорт за клиенти Gopet Romania SRL с валиден VIN RO14381460; Unitcargo Speditions GMBH c валиден VIN ATU57970404; MOSTAGRO B.V c валиден VIN NL818294280B01, както и за регистрирани данъчно
задължени лица на територията на страната. Дружеството притежава лиценз № 10035
за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение,
издаден от МТИТС. Дружеството е получател по доставки на гориво, авточасти,
консумативи и услуги от други регистрирани лица, както и на комисионни за пътни
такси. За осъществяването на транспортната си дейност в периода от 01.08.2014 година
до 31.12.2016 година ***ЕООД е разполагало с моторни превозни средства – товарни
автомобили, влекач „***“ с рег. № РК ****
ВВ, влекач „***“ с рег. № РК ***
ВВ и считано от 03.02.2016 година влекач „***“ с рег. № РК **** ВМ. Товарните автомобили са
придобити като такива „втора употреба“. Дружеството не разполага със собствени
недвижими имоти. Има сключен договор за ползване на място за гариране на
автомобилите на територията на бившето тролейбусно депо в гр. Перник и в бившия
завод „Феромагнит“, гр. Перник, видно от договори за наем.
Жалбоподателят
е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 19.11.2012. година. Водил е редовно
счетоводство. Всички фактури, по които не е признато право на данъчен кредит
отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС и са отразени в дневника за
покупки и в справка декларация за съответния данъчен период, съобразно
изискванията на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС. Доставчиците по процесните фактури, към
момента на издаването, им също са регистрирани по ЗДДС.
Данъчният
кредит по всички фактури е отказан, поради отсъствието на доказателства, установяващи
извършването на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС или чл. 9 от ЗДДС.
Органите по приходите са направили този извод въз основа на представените от
ревизираното лице писмени доказателства и извършените насрещни проверки на
доставчиците по процесните сделки. В хода на съдебното производство са събраха
доказателства, категорично оборващи констатациите на ревизиращия екип, видно от
приемно – предавателни протоколи към процесните фактури, приобщени
с протокол № 1268756 от 03.09.2018 година, както и приемно – предавателните
протоколи, приложени към молба вх. № 23-22-73 от 27.02.2018 година по регистъра
на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София, както и от
заключението на вещото лице.
Предпоставките
за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ
от ЗДДС. Като цяло за възникването му е необходимо кумулативното наличие на
следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък
върху добавената стойност /68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, предметът по която се
използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки /чл. 69, ал.
1 от ЗДДС/, удостоверена по някой от начините, посочените в чл. 71 от ЗДДС,
като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния
данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката – декларация
за същия период /чл. 72, ал. 2 от ЗДДС/.
В настоящия
случай, установени от събраните в хода на административното производство
доказателства и безспорни по делото са обстоятелствата, че: страни по
процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са обективирани в
данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС; фактурите са
отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е включен в справката
декларация за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки е начислен
данък върху добавената стойност; от предмета им следва, че са сключени с цел
осъществяване на други облагаеми доставки. Единственото основание да не бъде
признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е
отсъствието на реално извършени доставки на стоки и услуги. Това
е и основният спорен въпрос между страните – получил ли е жалбоподателят
действително, фактурираните стоки от издателите на фактурите. Същият застъпва
тезата, че реално е получил фактурираните стоки, тъй като били придружени с
приемо – предавателни протоколи, които били доказателство за приемането на
полученото от доставчиците стоки и респ. същите тези стоки са вложени в
транспортните средства. Следва да се посочи, че се споделят напълно доводите на
ревизираното лице, че са налице доказателства за реално извършване на сделката,
поради което е налице предвидено в закона като основание право да бъде признато
правото на данъчен кредит. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 68 –
чл. 71 от ЗДДС води на категоричния извод, че правото на приспадане на данъчен
кредит възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или
услуги“ /чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ по доставка, която отговаря на останалите
предвидени в ЗДДС изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния
ред. Формулировката на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не оставя съмнения, че
сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит трябва да е
реално извършена. Това е и целта на режима на приспадане – стопанският субект
да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му
икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител
на стоката или услугата. По аргумент от посоченото по – горе, наличието на реално
осъществена сделка, е основание да се признае правото на приспадане на данъчен
кредит за фактурирана такава.
Съгласно чл.
6, ал. 1, във връзка с чл. 5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото
на собственост или на друго вещно право върху движима или недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и
други подобни, както и стандартният софтуер. Съгласно общите правила за
разпределение на доказателствената тежест, регламентирани в чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с § 2 от ДОПК, задължението за
установяване реалното извършване на сделка е на жалбоподателя. Негова е
тежестта, с допустими съгласно процесуалните закони преки или съвкупност от
косвени доказателства, при условията на пълно и главно доказване, да установи,
че правото на собственост върху стоките, предмет на облагаемите доставки му е
прехвърлено и същите са му предадени фактически от доставчика, респективно, че
фактурираните услуги са извършени от издателя на фактурите, в параметрите,
които му е възложил.
В процесния случай спорно е реалното осъществяване
на всички изброени по – горе доставки за покупко – продажба на резервни части
за товарните автомобили, а именно скоростна кутия; главина, дюзи; скорости с
ретардер; заден мост комплект; дюзи; преден мост комплект: накладки, спирачни
дискове, диференциал; съединител; щора с механизъм комплект; главина, стойка
въздушен филтър, интерколер. тръби въздушни, радиатор, перка, дискове; броня,
преден капак, фарове, водоустойчиви плоскости; броня, фарове, решетка, маска с
воден и климатичен радиатор, греда под броня, конзола, мост за ремарке,
главина задна, брезент за ремарке, спирачни апарати, диференциал, броня,
скоростна кутия, маска с воден и климатичен радиатор комплект; семеринга
главина, заден мост комплект, разпределителен вал, маска с водени климатичен
радиатор, брезент за ремарке, мост на ремарке, цилиндрова главина, апарати,
дюзи, скоростна кутия, брезент за ремарке, мост на ремарке, охладител скоростна
кутия, заден мост комплект, амортесьор кабина, въздуховод, помпа, резервоар,
спирачна камера, щанга торсионна кабина, амортисьор кабина камиони, накладки
предни, накладки задни, дискове, скоростна кутия, щанга за ремарке, главина, броня,
колянов вал, интерколер турбо „Скания“, горивна помпа, резервоар „Скания“, дюзи,
стойки резервоар, сонда резервоар, комплект турбо компоунд, електромагнитен клапан,
амортисьор кабина камиони, главина задна, диференциал, интерколер, дюза, резервоар,
спирачни камери и апарати, въздуховод, охладител за скоростна кутия, главина за
ремарке, дюзи; горивна помпа, електромагнитен клапан, съединител, щанга,
въздушен филтър, сензор износяне накладки, охладител за скоростна кутия, интерколер,
воден радиатор, главен кран въздух, дюзи, заден мост комплект, резервоар, преден
мост комплект, дюзи, разпределителен вал, резервоар, семеринга главина, стойка
резервоар, сонда резервоар, накладки, спирачен диск, дюзи, колянов вал, заден
мост комплект, маска с воден и климатичен радиатор комплект; охладителна
скоростна кутия, охладителни тръби, перка, резервоар; разпределителен вал, дюзи,
скоростна кутия, колянов вал, интерколектор, кардан, мост за ремарке, главина
за ремарке, горивна помпа и охладител скоростна кутия, воден резервоар,
въздуховод, разпределителен вал, редуциращ винтил, резервоар, комплект турбо
компоунд, „щанга ABS за ремарке,
съединител, турбина, скоростна кутия, уплътнение, дискове, амортисьор кабина,
брезент за ремарке, панти, цилиндрова глава, охладител и скоростна кутия. Така
описаните резервни части безспорно са свързани и необходими при осъществяване
на транспортната дейност на дружеството – жалбоподател с посечените по – горе
товарни автомобили. От друга страна безспорно се установи, че посочените резервни
части са вложени при ремонта на товарните автомобили, както и посочените такива
напълно съвпадат по издадените фактури и направените заявки от една страна, а
от друга страна вещото лице е установило, че за посочения период на
осъществяваната дейност от дружеството са извършени ремонти на стойност
304 792.90 лева, съответно е реализирал приходи в размер на
902 243.03 лева. Наред с това е установило по категоричен начин, че
процесните резервни части по всички спорни фактури са свързани с независимата икономическа
дейност на дружеството. В случая факт, който е от значение за изхода на делото
е, че дружеството – жалбоподател е разполагало с товарни автомобили „втора
употреба“, поради което не е съществувало задължение и необходимост да извършва
ремонти в оторизирани /специализирани/ автосервизи, като „***“ ЕООД и „***“
ЕООД за всички повреди. В тази връзка житейски нелогичен е извода на данъчните
органи, че извършените конкретни ремонти в посечените по – горе оторизирани
сервизи води до еднозначен извод, че самото дружество – жалбоподател не е в
състояние да си купува авточасти и да си извършва ремонт. Ноторно известен е
факта на цените на услугите предлагани в оторизираните сервизи и ремонта който
може да бъде извършен от служители/водачи на дружеството – жалбоподател. Ето
защо в тази връзка извода на данъчните органи не кореспондира с факта на реално
доставените стоки – резервни части на дружеството – жалбоподател. Така изброените фактурирани доставки представляват договори за покупко – продажба
на резервни части по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, във връзка с чл. 318, ал. 1 от ТЗ. С договорът за
продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на
конкретна вещ, срещу цена. Задължение на продавача е и да предаде вещта на
купувача/чл. 187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че фактурираните доставки са
извършени е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателят е
прехвърлил в собственост и фактически е предал на получателя описаните движими
вещи /резервни части за МПС/ и е получил от последния тяхната цена. Доказването
може да се извърши посредством преки доказателства, които да установяват
предаването на вещите, предмет на доставките от доставчика на получателя.
Ангажирането на доказателства за главния факт /прехвърлянето на собствеността и
предаването на стоките/, изключва необходимостта от установяване на предхождащи
или последващи факти от съвкупната преценка, на които може да се направи
единствения извод за настъпване на правнорелевантното обстоятелство. В случая
от събраните по делото писмени доказателства – заявки за резервни части
/конкретни резервни части/, приемно – предавателни протоколи /конкретни
резервни части/, пътни листа за доставка конкретни резервни части/ по конкретни
фактури /спорните/, фискални бонове, счетоводни записи, представляват
доказателства, които установяват пряко реалното осъществяване на сделката, водещи
до единствения и категоричен извод, че последната е реализирана между издателите
и получателя по фактурите. Реалността на доставката както на стоки, така и на
услуги предполага оставянето на определени следи в обективната действителност,
каквито в случая са налице. Въз основа на това следва да се приеме, че
прехвърлянето на собствеността е доказано. Въпреки, че транспортирането на
стоката не е елемент на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, същото е от значение за
установяване по безспорен начин на правото на фактическо разпореждане с процесните стоки – авточасти, съответно за
установяване реалността на доставката. В тази връзка
намират
опора в доказателствата по делото и твърденията на управителя на ревизираното
дружество, че стоките са били превозени с негов транспорт, като в тази насока
както се посочи по – горе са налице пътни листа за всяка заявка, по вяска
фактура и по всеки приемно – предавателен протокол. Липсата на доказателства за
транспорт и доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика не
могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит,
като в този смисъл е практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, и по дела С-324/11,
С-18/13,
като в конкретиката на казуса същите не спомагат да се сподели извода на
ревизиращия екип и на потвърдителното решение, че не е налице реалност на
доставките. Затова изводът на съда е, че в съдебното
производство, при доказателствена тежест на данъчнозадълженото лице, то е
установи действителното извършване на процесните доставки на стоки и този
правно релевантен факт е напълно доказан. Съвкупната оценка на посочените писмени
доказателствени източници сочи на пълно количествено съответствие на стоките по
фактурите с тези отразени в обсъжданите документи.
На
следващо място несъвместимо с неутралността на ДДС е признаването на реалността
на доставката за целите на плащането на начисления от доставчика данък, но не и
за правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по нея. В тази връзка
е практиката на СЕС по Решението от 21.06.2012 година по съединени дела C-80/11 и
C-142/11. Разпоредбите на чл.
167, чл.
168, буква а), чл.
178, буква а) и чл.
273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на
приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че
издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на
това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките,
предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил
задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената
стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава
други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на
посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112
процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател /т. 2 от диспозитива на
решението/.
В разглеждания
казус притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, определяемостта на родово
определените вещи по представените описи с отбелязване на „Приел“ и „Предал“, наличието
на плащане по всяка от фактурите, пътните листа, заявките, заключението на
вещото лице сочат на осъществяване на предпоставките на правото на приспадане
на данъчен кредит. Задължението за извършването на оценка на доказателствата е
за националната юрисдикция и то по правилата на националния правопорядък /вж.
т. 32 от решението на СЕС по дело С-285/11/. При този извод за реалност на
доставките правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано,
съгласно т. 33 от Решението по дело С-285/11 на СЕС. Санкцията на отказа на
право на приспадане на ДДС е недопустима при липса на обективни данни за
участие от ДЗЛ в данъчна измама, съгласно т. 39 – т. 41 от цитираното решение.
В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на
Република България, обективирана в Решение № 53 от 04.01.2013 година,
постановено по адм. дело № 5302/2012 година, I отд., Решение № 26 от 03.01.2013 година, постановено
по адм. дело № 4038/2012 година, I отд. и Решение
№ 7703 от 25.06.2015 година, постановено по адм. дело № 9274/2014 година, I отд.
Поради всички изложени по – горе
съображения се налага изводът, че процесните фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“
ЕООД, „***” ЕООД и „***“ ЕООД за данъчните
периоди от 01.08.2014 година до 31.12.2014 година, от 01.02.2015 година до
28.02.2015 година, от 01.06.2015 година до 31.12.2015 година, от 01.01.2016
година до 30.04.2016 година и от 01.06.2016 година до 31.12.2016 година удостоверяват
осъществени облагаеми доставка по смисъла на чл.
6, ал. 1 от ЗДДС, които са надлежно документирани с първичен счетоводен
документ, и осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък,
и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл.
68, ал. 1 и чл.
69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя, поради
което така постановения отказ следва да бъда отменен.
С оглед на изложените мотиви настоящия
съдебен състав намира, че обжалвания РА се явява неправилен и
незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон и като
такъв следва да бъде отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното
искане от жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски следва да
бъде уважено, като ответника по жалбата заплати на ***ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “***”
№ 60, представлявано от К.А.М. сумата в общ размер на 670 /шестстотин е седемдесет/
лева, от които 50 лева платена държавна такса и 620 лева платено възнаграждение
на вещото лице.
С оглед изхода на делото направеното
искане от страна на процесуалния представител на ответната страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22002218001957-091-001/21.11.2018 година, издаден от
К.Г.М.– началник на сектор – възложител на ревизията и Б.К.С. – главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 193 от
01.02.2019 година на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София при Централно управление на Националната агенция по приходите,
с който не е признат данъчен кредит на дружеството и е определен ДДС за внасяне
в размер на 63 422.10 лева, за следните данъчни периоди: от 01.08.2014 година до
31.12.2014 година, от 01.02.2015 година до 28.02.2015 година, от 01.06.2015 година
до 31.12.2015 година, от 01.01.2016 година до 30.04.2016 година и от 01.06.2016
година до 31.12.2016 година, както и лихва в размер на 18 776.99 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите София да заплати на ***ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “***”
№ 60, представлявано от К.А.М. направените съдебни разноски в размер на 670 /шестстотин
и седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/