Р Е
Ш Е Н И Е
номер 100 08.11.2017 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
седемнадесети октомври 2017 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 579 по описа на
съда за
2017
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
Производството е образувано по искова молба на С.И.К.
срещу М.К.К. и П.И.К. /конституирана на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия
в хода на процеса ответник И.С.К./, с която се предявява иск с правно основание
чл. 33, ал. 2 ЗС. Ищецът твърди, че неговият баща И.С.К. по време на брака си с
П.С. К., починала на 23.07.1999 г., с допълнителна заповед на ОбНС-Казанлък
получили обезщетение за отчужден техен недвижим имот, който придобили в режим
на СИО, а именно жилище, апартамент с идентификатор 35167.504.74.2.48, със ЗП
от 73,93 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № 48, находящ се в сграда №
2, разположена в ПИ с идентификатор 35167.504.74 и с административен адрес гр.
Казанлък, ул. *****. Твърди, че след смъртта на неговата майка П. К., той
заедно с баща си и неговата сестра станали съсобственици на частта на майката
от собствеността върху апартамента при квоти за него 1/6 ид.ч., за баща му 4/6
ид.ч. и за сестра му 1/6 ид.ч. Твърди, че въпреки родствената си връзка с баща
си не бил в добри отношения с него и че баща му поддържал връзка с ответницата М.К.
повече от 10 години и под нейно влияние и е прехвърлил своята част от
съсобствения апартамент чрез покупко-продажба от 21.02.2017 г. за сумата от
9900 лв., без да му предложи на него да го закупи за тази цена като
съсобственик. Твърди, че на 24.04.2017 г. заедно с бившата си съпруга И. И. М.
посетил АВп и направил устна справка за собствеността на апартамента, при което
разбрал, че собственик на 2/3 ид.ч. от апартамента е ответницата М.К., а не
баща му. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да замести
купувача и да изкупи продадената част на третото за съсобствеността лице М.К..
Претендира разноски. Представя писмени бележки.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответницата М.К.К., в който излага съображения за
недопустимост и за неоснователност на иска като подаден след изтичане на
2-месечния срок по чл. 33, ал. 2 ЗС и недоказаност на исковата претенция.
Претендира разноски. Представя писмени бележки.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 33 от ЗС съсобственикът може да продаде
своята част от недвижимия имот на трето лице само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици
да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че
никой от тях не е приел това предложение. Ако декларацията по предходната
алинея е неистинска или ако третото лице купи частта на съсобственика при
условия, уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици,
заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително
уговорените условия.
При продажба на дял от съсобствен имот разпоредбата
на чл. 33 ЗС въвежда ограничение в избора на купувач (което в останалите случаи
е предоставено изцяло на волята на собственика), като задължава продавача да
предложи дела си за изкупуване на останалите съсобственици. При нарушаване на
това изискване за другия съсобственик възниква правната възможност да изкупи
дела на разпоредилия се съсобственик при условията на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от
продажбата. Срокът започва да тече от узнаването за сключената сделка и само
при наличие на отправена покана (без значение дали е налице съответствие между
съществените условия на договора в предложението и тези, при които е изповядан
сделката с третото лице), този срок започва да тече от момента на извършване на
продажбата – решение № 383/26.10.2010 г. по гр. д. № 532/2010г., ВКС, II г.о., решение
№ 197/3.08.2012 г. по гр. д. № 1430/2010г., ВКС, I г.о. Срокът е преклузивен и към него не се прилагат
правилата на ЗЗД за спиране и прекъсване на давностните срокове. Съдът се произнася с решение независимо дали искът е
предявен преди или след изтичане на двумесечния срок – изтичането на срока погасява
материалното право на изкупуване по чл. 33 ЗС. Преценката дали ищецът е носител
на претендираното материално право, в чиято защита е предявен искът, е част от
спорния предмет, прави се от съда след преценка на събраните по делото
доказателства в съвкупност с доводите на страните и се обективира в съдебното
решение. Следователно, ако искът е
предявен след изтичане на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, то правото на изкупуване е
погасено, поради което исковата претенция е неоснователна, т.е. изводите дали е
спазен срокът или не във всички случаи се правят при спазване на процесуалните правила
за събиране и преценка на доказателствата и са относими към основателността на
иска, а не към неговата допустимост – определение № 300/7.07.2010 г. по гр. д.
№ 290/2010 г., ВКС, II г.о.
За основателността на иска в настоящия случай ищецът
следва да установи наличието на съсобственост върху апартамента; действителна
сделка за покупко-продажба на частта на своя баща на трето за съсобствеността
лице – конкретно на ответницата М.К.; датата на узнаване на извършената
продажба; цената, на която е придобита съсобствената част от третото за
съсобствеността лице; липсата на предложение до него за изкупуване на дела на
продажната цена.
Ответниците следва да установят, че преди
сключването на договора на ищеца е било предложено изкупуване при същите
условия. Законът не изисква предложението (което представлява волеви акт на
съсобственика, решил да прехвърли дела си) да бъде облечено в някаква форма,
но фактът на отправеното предложение подлежи на доказване само с писмени
доказателства (не и със свидетелски показания) – нотариална покана,
телеграма, писмо, съдържащо изявления на продавача или на другия съсобственик,
както и всякакви други писмени документи, обективиращи подобни изявления.
При наличие на спор обаче и за установяване на факта на получаването на
поканата, гласните доказателства са допустими.
Тъй като двумесечният преклузивен срок започва да
тече от различен момент в зависимост от наличието или липсата на покана до
съсобственика, то ще следва първо да се установи дали е имало в случая покана
до ищеца за изкупуване на дела или не, а след това да се прецени в кой момент е
започнал да тече срока – от датата на сделката или от датата на узнаване за
сделката.
По делото е приета като писмено доказателство
допълнителна заповед № СД-59 от 10.02.1988 г. на Общински народен съвет
Казанлък /л.8-9 от делото на КРС/, въз основа на която са обезщетени П.С.К. и И.С.К.
като им е даден в собственост държавен имот – апартамент № 48 на 5 етаж в
жилищна сграда блок 3/131, построен върху държавна земя, парцел В, кв. 131,
комплекс 3-А, находящ се на ул. „Т.Юлиев“ № 21 в гр. Казанлък, състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, със ЗП от 73,93 кв.м. и прилежащо избено
помещение № 48 със ЗП от 3,56 кв.м. и заедно с 1,55% ид.части от общите части
на сградата, ведно с отстъпено право на строеж върху държавна земя за 66,45
кв.м. застроена площ на апартамента и за 7,48 кв.м. от общите части на
сградата, или общо 73,93 кв.м. обща площ. Съгласно удостоверение изх. №
141/25.04.2017 г. /л.10 от делото на КРС/ жилището по допълнителната заповед е
с настоящ административен адрес гр. Казанлък, ул. ******.
От приетото удостоверение за наследници изх. № 764
от 25.04.2017 г. /л.11 от делото на КРС/ е видно, че П.С.К. и И.С.К. са имали
сключен граждански брак, независимо от обстоятелството, че няма доказателства
на коя дата е сключен същият. По делото няма спор, че към момента на издаване
на допълнителната заповед същите са били в сключен граждански брак, поради
което и съгласно действащия тогава Семеен кодекс от
От прието удостоверение за наследници изх. № 764 от
25.04.2017 г. /л.11 от делото на КРС/ е видно, че лицето П.С. К. е починала на
23.07.1999 г., към който момент е била омъжена за лицето И.С.К.. Същата е
оставила за законни наследници преживелият съпруг И.С.К. и децата П.И.К. и С.И.К..
Със смъртта на съпругата П.С. К. е прекратен бракът й с И.С.К., а придобитито
имущество в режим на съпружеска имуществена общност се е трансформирало в
обикновена съсобственост. Частта от ½ ид.части от процесния апартамент,
собственост на П.С. К. е наследена поравно от преживелият съпруг и двете й
деца, т.е. по 1/3 ид.части от ½ ид.части за всеки от тях. Като
заключение преживелият съпруг И.С.К. е станал собственик на 4/6 ид.части от
апартамента /3/6 ид.части придобити лично като СИО и 1/6 ид.части по наследство
от съпругата си/, съответно двете деца П.И.К. и С.И.К. са придобили по 1/6
ид.части по наследство от своята майка.
По делото е приет като писмено доказателство
нотариален акт № 34 от дата 21.02.2017 г., том 1, рег. № 497, н.д. № 34/2017 г.
по описа на нотариус Росица Буркова, видно от който лицето И.С.К. е продал на
ответницата М.К.К. следния свой недвижим имот, а именно 2/3 ид.части от жилище,
апартамент, с идентификатор 35167.504.74.2.48 със ЗП от 73,93 кв.м., заедно с
прилежащото избено помещение № 48, находящи се в сграда № 2 в поземлен имот с
идентификатор 35167.504.74 с административен адрес гр. Казанлък, ул. ******,
при съседи: на същия етаж 35167.504.74.2.47, под обекта 35167.504.74.2.45, над
обекта 35167.504.74.2.51, за сумата от 9900 лв., предадена в брой на продавача
от купувача. Данъчната оценка на целия имот е в размер на 18430,80 лв. съгласно
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/24.04.2017 г. /л.12 от делото
на КРС/.
По
делото е изпратено от съдията по вписванията при КРС копие от документите по
нотариално дело № 34/2017 г. по описа на бившия нотариус Росица Буркова, в
който се съдържат молба от И.С.К. и М.К.К. от 21.02.2017 г., сметка № 14170 от
21.02.2017 г., приходна квитанция от 21.02.2017 г. за внесени 236 лв. данък
придобиване на имот, посочената вече по-горе допълнителна заповед № СД-59 от
10.02.1988 г. на Общински народен съвет Казанлък, удостоверение за наследници
изх. № 111/24.01.2017 г., схема № 15-630554-22.12.2016 г., удостоверение за
данъчна оценка изх. № ********** от 07.02.2017 г., декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от И.С.К., декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД от И.С.К., декларация
по чл. 25, ал. 8 ЗННД от М.К.К., нотариалния акт № 34 от 21.02.2017 г., разписка
от 21.02.2017 г. за внесени 12,92 лв. за вписване на нотариалния акт и молба от
нотариус Буркова до съдията по вписванията към КРС за вписване на нотариалния
акт. Нито в представената преписка по нотариално дело № 34/2017 г., нито пък в
описаните приложения в самия нотариален акт е видно да е имало дадено писмено
съгласие от съсобствениците за извършване на покупко-продажбата. Всъщност по
делото не се и спори, че такова писмено съгласие за продажба на трето за
съсобствеността лице от съсобствениците П.И.К. и С.И.К. не е дадено. Няма и от
преписката данни да е подписвана писмена декларация от продавача И.С.К.,
че някой от съсобствениците П.И.К. и С.И.К. не е приел направено от него предложение
за изкупуване.
По
делото обаче няма писмени доказателства за отправено от продавача предложение
за изкупуване към съсобствениците на апартамента – ищеца С.К. и ответницата П.К..
В тази част, както се посочи вече, са недопустими гласни доказателства, поради
което дадените такива от свидетелите, че продавачът И.С.К. е казал на свидетеля
Ю., че е казал на негови приятели да предадат на сина му С.И.К. намеренията му
за продажбата, не ще се ценят. Но дори и да биха се ценили същите, то всъщност
се установява, че продавачът е казал на своите приятели да уведомят ищеца за
вече състоялата се сделка (в
показанията на св. Ю. същият на датата на сделката 21.02.2017 г. са дошли
двамата приятели на прехвърлителя, на които поръчал да кажат на ищеца за
сделката), т.е. този акт не е предложение за
изкупуване, а само уведомяване на ищеца за извършената вече сделка. От всичко
изложено е видно, че прехвърлителят И.С.К. не е отправил предложение до ищеца С.И.К.
за изкупуване на неговата съсобствена част от жилището при условията, на които
го е продал на ответницата М.К.К..
При
така установената липса на предложение до ищеца следва извод, че 2-месечният
преклузивен срок за предявяване на иска е започнал да тече от датата на
узнаване от негова страна за извършената сделка.
Исковата
молба е предявена на 11.05.2017 г., т.е. следва да се установи дали ищецът е
узнал за сделката преди или след дата 11.03.2017 г., която дата е 2 месеца
преди датата на подаване на исковата молба.
Логично
за установяване на това обстоятелство страните са ангажирали гласни
доказателства, които си противостоят.
Първата
група свидетели са тези на ищеца, според чиито показания след Великден –
16.04.2017 г., ищецът направил със свидетелката И.И.М. справка в имотния
регистър при СлВп-Казанлък и установили процесната сделка, тъй като
свидетелката научила за натиск спрямо бащата на ищеца да прехвърли имота от
приятелката на сестрата на ищеца, която била в Англия. Тук е необходимо да се
посочи, че интересът на св. И.М. „да остане нещо на нейното дете“ е нормална
последица в семейните отношения и не е учудващо, че тя е била инициатор да се
направи проверка в СлВп-Казанлък. Това по никакъв начин не опорочава нейните
показания и въпреки възможната нейна заинтересованост, пряко следваща от това й
изказване, тъй като показанията й са дадени под страх от наказателна
отговорност за лъжесвидетелстване. От друга страна св. Р.Д. си спомня точната
дата – 24.04.2017 г., на която ищецът му споделил да е ходил „до съда“
/всъщност до СлВп/ и установил, че баща му И.К. е продал апартамента на жената,
с която живее. Като заключение следва извод, че тези свидетели посочват като
дата за узнаване на сделката периода след 16.04.2017 г. – Великден, което с
повече от 1 месец след датата 11.03.2017 г.
Другата
група свидетели са тези на ответницата М.К.. Според показанията на св. Юсеин на
21.02.2017 г. продавачът И.К. му казал, че предал на двама приятели да уведомят
сина му С.К., че е продал апартамента на М.К.. Свидетелят заедно със свидетелят
С. посочват, че на 1-ви март отишли да закачат мартеница на „бай И.“ и той им
споделил, че предали на сина му за продажбата и „той реагирал бурно“. Тук обаче
следва да се посочи, че прехвърлителят И.К. беше страна в процеса, заменен от
наследниците си по реда на чл. 227 ГПК, и неговите извънсъдебни изявления към
свидетели не могат имат сигурна достоверност, тъй като същият е бил пряко заинтересован
от наличието на това обстоятелство. Следва обаче да се посочи, че липсата на
предложение за изкупуване, липсата на попълнени декларации пред нотариуса за
направено и отхвърлено или неприето предложение до съсобствениците разколебават
тази теза. Действително и волята на съда се базира донякъде на предположения,
но и на опит в сходни казуси. Алогично е по принцип да избягваш законовите
изисквания за писмено предложение и необходимите такива в нотариалното
производство, а да държиш на уведомяване чрез трети лица за сделката. От друга
страна с оглед логичния развой на събитията доста правдоподбни и откровени са
показания на св. И.М.. Видно е също, че делото е образувано около 2 седмици
след узнаване, а за това незабавно била уведомена адв. Д., която им казала да
събират документите за образуване на дело. Следва да се отбележи в тая връзка и
дадените от ответницата П.И.К. обяснения по реда на чл. 176 ГПК, в които
посочва, че разбрала за сделката като се върнала за погребението на баща си на
15.05.2017 г., но което пък се оказало на предходния ден. Видно е, че роднините
имат обтегнати отношения и се установява по-скоро една липса на желание за
уведомяване отколкото наличието на желание за това.
Поради
всичко изложено съдът намира за праводоподобна тезата на ищеца, че е узнал за
сделката след 16.04.2017 г. и незабавно е пристъпил към свързване с адв. Д. и
последвалото образуване на делото на 11.05.2017 г. Това пък води да пряк извод,
че 2-месечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС е спазен.
Няма
спор между страните, че сделката е осъществена на реална цена, посочена в
нотариалния акт като сумата от 9900 лв., на която сума следва да се допусне
изкупуване на дела от 4/6 ид.части от апартамента.
Следва
да се присъдят на ответницата М.К. и платените от нея суми за нотариална такса
от 348 лв. /виж сметката на л.25/ и местен данък в размер на 236 лв. /виж
приходната квитанция на л.26/, извършени във връзка с продажбата. Неплащането
на тези суми не води до обезсилване на решението по право.
По
разноските и държавната такса:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски.
По
исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС цената на иска се определя
съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая се иска изкупуване на 4/6 ид.части
от имота, а данъчната оценка на целия апартамент е в размер на 18430,80 лв.,
поради което цената на иска е в размер на 12 287,20 лв. (изчисление - 18430,80 лв. разделено на 6 дяла и по 4 дяла
е равно на 12 287,20 лв.).
Съгласно чл. 71, ал. 2 ГПК държавната такса се определя върху ¼ от
цената на иска или в случая следва да се определи върху сумата от 3071,80 лв. (12287,20 делено на 4). А
4 % от 3071,80 лв. е в размер на 122,87 лв., което е държавната такса по иска.
С оглед настъпилите промени в ГПК и в частност на чл. 72, ал. 1 ГПК, то в
случая се касае за защита на един интерес срещу две лица и следва да се събере
една държавна такса по исковете или сумата от 122,87 лв. Поради това до тази
сума ще се присъдят разноски за внесена държавна такса, а за останалата част за
ищеца е наличен способът по чл. 4б от Закона за държавните такси да иска връщане
на надвнесената държавна такса.
Ищецът
е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.05.2017 г. /л.14
от делото на КРС/, държавна такса за вписване на исковата молба в размер на
12,30 лв., държавна такса за издаване на преписи от нотариално дело № 34/2017 г.
на нотариус Буркова в размер на 37 лв., държавна такса за съдебно удостоверение
в размер на 5 лева, удостоверение за данъчна оценка в размер на 5 лв., държавна
такса за схема в размер на 22 лв. Платените банкови комисиони не следва да се
включват като разноски, тъй като съществуват и други способи за заплащане на
таксите, без заплащане на комисионни, поради което този разход не е пряка
последица от поведението на ответника.
В
хода на устните състезания адв. Д. направи изявление за заплащане на разноските
само от ответника М.К., но не и от ответника П.К.. Обаче разноските са
направени по делото общо, а не само спрямо ответника М.К.. Следва да се
отбележи, че ответникът П.К. пък е заместила по реда на чл. 227 ГПК ответникът И.К.,
спрямо който ответникът също реално са направени разноските. Затова ще се
уважат същите до половината от размера им спрямо ответника М.К. или общо за
сумата от 402,09 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА, на основание чл. 33, ал. 2, ЗС, по
иска, предявен от С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу М.К.К., ЕГН **********,
с адрес ***, и П.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, да бъде извършено ИЗКУПУВАНЕ от ищеца С.И.К., ЕГН **********,
на правото на собственост върху 2/3 ид.части от жилище, апартамент, с
идентификатор 35167.504.74.2.48 със ЗП от 73,93 кв.м., състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото избено помещение № 48 със ЗП от 3,56 кв.м. и заедно с 1,55% ид.части от общите части
на сградата, ведно с отстъпено право на строеж върху държавна земя за 73,93
кв.м., находящи се в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор 35167.504.74 с
административен адрес гр. Казанлък, ул. ******, при съседи: на същия етаж
35167.504.74.2.47, под обекта 35167.504.74.2.45, над обекта 35167.504.74.2.51, при
условията, договорени на 21.02.2017 г. от И.С.К. в качеството на продавач и М.К.К.
в качеството на купувач, обективирани в договор за покупко-продажба във формата
на нотариален акт № 34 от дата 21.02.2017 г., том 1, рег. № 497, н.д. № 34/2017
г. по описа на нотариус Росица Буркова с район на действие КРС, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от
влизане на настоящото съдебно решение в законна сила ищецът С.И.К. заплати на
ответника-първоначален купувач М.К.К. сумата 9900 лв. (девет хиляди и деветстотин
лева).
УКАЗВА на С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, че
ако не заплати дължимата сума в месечен срок от влизането на решението в сила,
настоящото решение се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на М.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 348 лв. (триста и четиридесет
и осем лева), представляваща нотариални такси за извършване на
покупко-продажбата и сумата от 236 лв. (двеста и тридесет и шест лева),
представляваща платен местен данък за придобиване на недвижим имот в полза на
община Казанлък.
ОСЪЖДА М.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на С.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 402,09 лв. (четиристотин и два лева и 09 ст.), представляваща разноски за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: