№
260038
Силистра, 15.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение, публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Мирена
Стефанова и в присъствието на прокурора………, като разгледа докладваното от
съдия Стоева гр.д.
№ 46 по описа за 2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 28 от ЗЗДетето.
С решение № 24 от 26.01.2021г.,
постановено по гр. д. № 1673/2020г. по описа на СРС, е отхвърлена молбата на
Агенция за социално подпомагане /АСП/, Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/
гр. Силистра, за настаняване на детето М.Х.С., с ЕГН **********, родено на ***
г., в професионалното приемно семейство на Н.И. ***.
Недоволна от
решението, е останала Агенция за социално подпомагане /АСП/, Дирекция „Социално
подпомагане“ /ДСП/ гр. Силистра, която го обжалва в законоустановения срок.
Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съда да го
отмени, като вместо това постанови друго, с което да уважи молбата за
настаняване на детето М. в
професионалното приемно семейство на Н.И. *** за срок до 16.03.2021г.
Заинтересованата
страна А.Р.Л., лично и като законен представител на детето М.Х.С., изразява
становище за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде
потвърдено.
Заинтересованата
страна Х.М.С. също изразява становище, че решението е правилно и
законосъобразно, а жалбата - неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт.
Заинтересованата
страна Н.И.И. изразява становище, че най-добре за всяко дете да бъде в
семейството си.
Съдът, след като
обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството пред
районен съд е инициирано от Директора на Д"СП"- Силистра, с искане за
постановяване на решение, с което да бъде приложена мярка на
закрила-настаняване на детето М. в професионалното приемно семейство на Н.И.И.
за срок от три години, считано от датата на заповедта. Молбата е мотивирана от
обстоятелството, че родителите не получават доходи, майката няма адресна
регистрация и поради загубата на друго свое дете тя е емоционално нестабилна.
СРС е приел, че не са
налице изискванията на закона за извеждане на детето от семейната среда и е
отхвърлили молбата за настаняване на детето в приемно семейство.
Съгласно разпоредбата
на чл. 25, ал.1,т.3 ЗЗДетето, на която се позовава молителят в първоинстанционното
производство, извън семейството може да бъде настанено дете, чиито родители,
настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. В
случая правнорелевантно за спора е дали е налице трайна невъзможност на
родителите на детето М. да го отглеждат.
Безспорно е
установено, че М.Х.С. е родена на *** г. от майка А.Р.Л. и баща Х.М.С.. Детето
е плод от съвместното съжителство на родителите си, от което са се родили още
две деца. След раждането на М. родителите преценили, че не разполагат с
възможности да се грижат за новороденото си дете поради задълженията си към
двете по - големи деца, едното от които според социалния доклад страда от ДЦП,
и поради липсата на подкрепа от останалите им близки и роднини. Майката, след
поискана възможност за обмисляне на решението си до 23.11.2020 г., съобщава
пред ДСП намерението си да изостави своята дъщеря, което мотивира Директора на
Дирекция „Социално подпомагане” - общ. Дулово да издаде заповед №
ЗД/Д-СС-Д-016/25.11.2020 г., с която настанява детето М. по административен ред
в приемното семейство на Н.И.И. до произнасянето на съда по така предприетата
мярка за закрила. На същата дата почива и едно от децата на А.Р.Л. - Калоян,
като скоро след това тя преосмисля първоначалните си действия спрямо М., и на 9.12.2020
г. двамата родители подават заявление за връщане на новороденото дете в тяхното
семейство. Видно от изложеното в социалния доклад, това дава основание на ОЗД —
ДСП — Силистра да започне работа по реинтеграцията на детето в биологичното му
семейство, първата стъпка от която се изразявала в оценка на възможностите на родителите да се справят с
неговото отглеждане. Паралелно с тази насока на действие ДСП - Силистра депозира
пред СРС настоящата молба за предприемане на мярка за закрила. Пред настоящата
инстанция процесуалният представител на молителя заявява, че един от основните
им доводи за депозиране на молбата и на жалбата пред СОС, е смъртният случай на
детето Калоян и неприключилото по този случай наказателно производство за
извършено престъпление по чл.122, ал.1 НК. В проведеното пред въззиванат
инстанция с.з. на 16.02.21г. представя писмо от Районна прокуратура –Дулово,
получено в ДСП-Дулово на 11.09.21г., от което е видно, че прокурорската
преписка е с мнение на разследващия орган за прекратяване на наказателното
производство, като по същото няма привлечено лице в качеството на обвиняем. В
писмото на РП-Силистра, ТО-Дулово, е посочено също, че към 3.02.21г., след извършена
проверка в УИС на Прокуратурата на РБ, за лицата А.Р.Л. и Х.М.С., не е
установено наличието на други преписки.
Всичко това мотивира
жалбоподателя да изрази становище пред СОС, че детето следва да бъде върнато в
биологичното му семейство, като се даде едномесечен срок, считано от.
16.02.21г., в който технически да се подготви документацията по връщането му.
В с.з. приемният
родител споделя, че биологичните родители на детето са заинтересовани за него.
Ходят да го виждат, носят му дрешки и играчки, следят неговото развитие.
Действително след
раждането на М., вследствие на първоначалното решение на майката за изоставяне
на детето, е възникнал риск за физическото му оцеляване, който е оправдал
предприетата по административен ред мярка за закрила, осигуряваща насъщните
материални нужди на лишеното от родителска грижа дете, но преосмислената позицията
на родителите след това не може да не се вземе предвид при постановяване на
съдебен акт по депозираната молба.
Както бе посочено
по-горе, съгласно хипотезите на чл. 25 ЗЗДетето, регламентиращ случаите на
настаняването на детето извън неговото семейство, извън семейната среда може да бъде
настанено дете, чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да го отглеждат. В случая липсват доказателства, установяващи
трайна невъзможност на родителите да отглеждат детето. Обстоятелството, че към
момента на депозиране на молбата пред СРС родителите не са получавали трудови
доходи не е основание за предприемането на мерки за закрила спрямо децата им,
тъй като в социалния доклад липсват данни, че финансовият недостиг в
семейството е дотолкова сериозен, че застрашава физическите потребности на
неговите членове и на отглежданите в него деца. Самите родители са заявили, че
получават финансова подкрепа от своите близки, което е залегнало като факт и в
социалния доклад. Същевременно следва да се отбележи, че в този доклад липсват
данни за установени материални трудности по отглеждането на другото дете в
семейството или липса на подходящи условия за неговото правилно развитие. Настоящата
инстанция напълно се солидаризира с довода на СРС, че емоционалното страдание
на майката от загубата на детето Калоян не би могло да обоснове основанието по
25, ал. 1 т. 3 ЗЗДетето, при положение че то е естествена реакция на подобно
трагично събитие и спрямо него следва да се подходи с разбиране и
съпричастност, а не да се тълкува като обстоятелство, което накърнява
родителския й потенциал.
По делото липсват
данни, че житейските изпитания на родителите са провокирали психично заболяване
на майката, което компрометира родителските й качества и поставя в риск
правилното развитие на децата й. В съдебно заседание пред СОС майката
демонстрира съвсем адекватно поведение на родител, желаещ да отглежда децата си
и загрижен за тях. А.Л. заявява също, че към момента живеят заедно с родителите
на мъжа й и той вече е започнал работа в сферата на строителството в с. Чернолик. Представителят на ДСП
изразява готовност за съдействие от страна на институцията, включително и за
консултиране на семейството относно възможностите за социално подпомагане.
Предвид всичко
изложено до тук, съдът счита че СРС е постановил правилен съдебен акт,
отхвърляйки молбата на АСП, Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Силистра, за
настаняване на детето М.Х.С. в професионално приемно семейство. Ето защо
обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
Следва да се отбележи,
че към момента на постановяване на настоящото решение вече е изминал поисканият
от всички страни в процеса едномесечен срок – до 16.03.21г., в който технически
да се подготви документацията, както и адаптацията на детето М. за връщането му
в семейството на биологичните си родители.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24
от 26.01.2021г., постановено по гр. д. № 1673/2020г. по описа на СРС
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
На основание чл. 236, ал.3 ГПК,
поради отсъствие на с-я Василева, която е в отпуск, решението да бъде вписано с два подписа.
СЪДИЯ:
/Д. Стоева/