О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 09.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, IХ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на девети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 24 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е по повод частна жалба от П.С.Г.
чрез адв.М.Д. – САК, в качеството й на служебен защитник, срещу определение № 273122
от 13.11.2019г. по н.о.х.д. № 11699/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 10 – ти състав, постановено
по реда на чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като се изтъква,
че осъденият Г. не разполага с финансови средства за заплащане сумата за осъщественото
процесуално представителство от служебен защитник, поради което визираните
разноски са несъбираемо вземане – факт, известен на страните.
Въз основа на релевираните аргументи е и
отправеното искане към въззивната съдебна инстанция за отмяна на контролирания
съдебен акт, с който в тежест на осъденото лице Г. са възложени разноските за
служебна защита в производството по н.о.х.д. № 11699/2018г. по описа на СРС,
НО, 10 – ти състав.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и отправеното искане, въз основа на материалите по
делото и закона, намира, че искането, с което е сезиран, е подадено от
процесуално легитимирана страна в надлежна форма, направено е в
законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК,
като разгледано по същество същото е неоснователно. Съображенията за това са
следните:
Срещу П.С.Г. е водено досъдебно
производство № ЗМ 569/2018г. по описа на 09 РУ - СДВР, пр.пр. 11675/208г. по
описа на СРП. В рамките на същото на 26.03.2018г. Г. е бил привлечен в процесуалното
качество на обвиняем за деяние с правна квалификация по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, като за негов
служебен защитник с уведомително писмо изх. № 27405/2018 от 26.03.2018г. е била
определена адв. М.Г.Д. – САК. Същата е назначена в това процесуално качество
съгласно постановление за назначаване на защитник от същата дата. В резултат от
това, процесуално-следствените действия с участието на П.Г. /повдигане на
обвинение, разпит на обвиняем и предявяване на материалите по делото/, са
извършени в присъствието на адв. Д..
С протоколно определение от 12.11.2018г.
по н.о.х.д. № 11699/2018 г. по описа на СРС, НО, 10 – ти състав, съдът е
одобрил постигнато между представителя на държавното обвинение и защитника на
подсъдимия Г. споразумение, по силата на което последният се признава за виновен
в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК. При сключването му участие
като страна в производството, осъществяваща функцията по защита на Г., е взела
адв. М.Г.Д.
– САК. Определението на съда е влязло в сила и е произвело законните си
последици.
Обжалваното в рамките на настоящето
производство определение е постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК, с
което П.С.Г. е осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ
сумата от 500 /петстотин/ лева - адвокатско възнаграждение за осъществена
служебна защита от адв. Д. – САК по воденото срещу него наказателно
производство. Районният съд е постановил атакувания акт въз основа на постъпило
от Националното бюро за правна помощ Решение № СФ-10687-21264/2018 от 17.10.2018 г., видно от което на служебния
защитник адв. Д. процесната сума е била изплатена.
На основание чл.190, ал.2 от НПК Г. е
осъден да заплати по сметка на СРС и сумата от 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
В производство по реда на чл.306, ал.1,
т.4 от НПК, с атакуваното определение СРС, НО, 10-ти състав, се е произнесъл по
въпроса за разноските в наказателното производство, като се е съобразил с
императивното изискване на чл.189, ал.3 НПК, съгласно което в тежест на
признатия за виновен подсъдим са били присъдени разноските по делото, а именно
- адвокатско възнаграждение за служебно назначения защитник. Предвид
императивния характер на тази разпоредба, както и воден от задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по тълк. дело №
4/2009 г. на ОСНК на ВКС, първостепенният съд е осъдил П.Г. да заплати в полза
на Националното бюро за правна помощ сумата от 500 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено процесуално представителство, като е зачетена и
доказателствената стойност на приложените по делото писмени доказателства -
основание за извършеното плащане.
В допълнение настоящата съдебна
инстанция намира за необходимо да отбележи, че неправилно първостепенният съд е
връчил препис от определение 273122 от 13.11.2019г. по н.о.х.д. № 11699/2018г.
по описа на Софийски районен съд, НО, 10 – ти състав, постановено по реда на
чл.306, ал.1, т.4, предл.2 от НПК на служебния защитник, взел участие в
производството, доколкото за него не
съществува правно регламентирана възможност да обжалва определението, тъй като
същото е постановено в полза на НБПП с оглед разноски, които вече са били изплатени
на служебния защитник във връзка и съобразно обема на осъществената от негова
страна адвокатска защита.
По посочените мотиви, въззивният съд
намира подадената частна жалба за неоснователна, а определението на районния съд,
с което в тежест на осъденото лице Г. са възложени разноските за служебна
защита в производството по н.о.х.д. № 11699/2018г. по описа на СРС, НО, 10 – ти
състав – за правилно и законосъобразно. Ето защо обжалваният понастоящем
съдебен акт следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 273122 от
13.11.2019г. по н.о.х.д. № 11699/2018 г. по описа на Софийски районен съд, НО,
10 – ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.