Р Е Ш
Е Н И Е
№ 15.08.2013
г. гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав на петнадесети юли две хиляди и тринадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 9689 по описа за 2012 г. и
като обсъди:
Субективно съединени искове с правно основание
чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата М.С.В. твърди, че е прехвърлила на
ответниците: С.В.В. и К.Г.В. право на собственост върху ½ идеална част
от недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 510 кв.м., парцел VІ-1044 от кв. 42 по плана на гр. К., ведно с построената
в същото едноетажна масивна жилищна сграда срещу задължението им за издръжка и
гледане, като и осигурят спокоен и нормален живот. По кадастралната карта на
гр. К. поземления имот е заснет с идентификатор № 39921.503.291, а сградата с
идентификатор № 39921.503.291.1. Със съдебно решение от 28.12.2001 г.
задължението на ответниците за издръжка и гледане е трансформирано в парично за
заплащане на сумата от 30 лв. месечно издръжка на ищцата, до настъпване на
законна причина за изменение или прекратяване. Ответниците не са изпълнявали
задължението си произтичащо от договора от съдебно решение въпреки влошеното
здравословно състояние на ищцата, поради което моли да бъде постановено
решение, с което да се развали сключения между страните алеаторен договор
оформен в нот. акт № 7, дело № 5973/1976 г.
Ответницата К.В.
оспорва предявения иск, като твърди, че същия е неоснователен, тъй като до нея
не е изпращано писмено предупреждение за разваляне на договора и не й е даден
срок за доброволно изпълнение, като в тази връзка заявява, че желае да изпълни
задължението си по цитирания нотариален акт. Ето защо моли да й бъде дадена
възможност да и изплати присъдената с решение на ПРС издръжка, като твърди, че
за периода по-голям от 3 години преди датата на предявяване на иска, същото е
погасено по давност, като евентуално при уважаване на предявения иск, моли
ищцата да бъде осъдена да върне всичко, което е получила в изпълнение на горния
договор.
Ответникът С.В.
оспорва предявения иск, като твърди, че не е налице неизпълнение на
задължението за заплащане на издръжка, съгласно решение по гр. д. № 90/2000 г.,
както и че ищцата избягва всякакви контакти със С. и К. и повече от 15 години
се опитва да развали договора, ето защо е налице забава на кредитора, в случая
ищцата. Също така твърди, че е налице сила на присъдено нещо по спора предмет
на настоящото производство, тъй като са налице две влезли в сила решения по
гр.д. № 1851/1997 г. и № 1510/1999 г., с които той е разрешен. Също моли да
бъде определен подходящ срок за доброволно изпълнение на задължението за
заплащане на сумата от 30 лв. месечно. Евентуално моли да бъде отхвърлен предявения
иск, поради погасяване по давност на правото на ищцата да иска разваляне на
договора, поради неизпълнение на условията в закона за даване на срока за
доброволно изпълнение, поради забава на кредитора. В случай на уважаване на
иска моли да бъде осъдена ищцата да върне полученото въз основа на горното.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Обстоятелствата, които се признават между
страните са, че е сключен договор за прехвърляне на правото на собственост
върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и че има
влязло в сила съдебно решение, с което задължението е трансформирано в парично
за заплащане на 30 лв. месечно и че е налице идентичност на имотите, описани в
нотариалния акт и в исковата молба.
От нотариален акт № 7, том ХVІІ,
дело 5973/1986 г. на Нотариус при РС Пловдив, за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължения за издръжка и гледане е
видно, че на 28.11.1986 г. ищцата М. С. В. е прехвърлила на синовете си: И. В.
и С.В. следния недвижим имот: дворно
място, цялото от 510 кв.м., представляващо парцел VІ-1044 в кв.42 по плана на
гр.К., при граници: от двете страни улици, Х.М. и Х.Т., заедно с построената в
това дворно място на 110 кв.м. едноетажна с мазе и два входа масивна
жил.сграда, като И. В. ще ползва югоизточната половина с югоизточния вход на тази сграда, а С. В. ще ползва югозападната половина с
югозападния вход на сградата, като продавачката си е запазила правото на
ползване на по една стая по избор от двете половини на сградата, съвместно
ползване на сервизните помещения и на дворното място, срещу задължението на
купувачите И. и С.В. да поемат гледането и издръжката на майка си М.В., като и
осигурят спокоен и нормален живот – какъвто е водила до като е жива
По делото са представени:
Удостоверение за данъчна оценка на имота, Скица на ПИ от АГКК Пловдив, Експертно
решение и Епикриза за М.В., Разписки за приведени по 30 лв. на ищцата за
месеците: февруари, март, април, май, юни и юли 2013 г.
От заключението на вещото лице М.М.
по приетата ССчЕ, неоспорена от страните – която съдът кредитира като
компетентно изготвена се установява, че общия размер на претендираната от
ищцата М.В. издръжка за периода от 20.06.2009 г. до 01.02.2013 г., изчислен при
дължима издръжка 30 лв. месечно е 1301 лева. Размерът на дължимата мораторна
законна лихва за забава в/у всяко едно от дължимите месечни плащана от
20.06.2009 г. до 01.02.2013 г., като се приеме, че законната лихва за забава
следва да бъде изчислена от 01.07.2009 г. за пропорционално дължимата част от
издръжката за м.06.2009 г. и на всяко първо число за дължимата издръжка за
всеки изтекъл предходен месец до 01.02.2013 г. е общо 238.35 лева. Общият
размер на претендираната от ищцата М.В.
издръжка за периода от 20.06.2007 г. до 01.02.2013 г., изчислен при дължима
издръжка 30 лв. месечно е 2 021 лева. Размерът
на дължимата мораторна законна лихва за забава в/у всяко едно от
дължимите месечни плащания от 20.06.2007 г. до 01.02.2013 г. като се приеме, че
законната лихва за забава следва да бъде изчислена от 01.07.2007 г. за
пропорционално дължимата част от издръжката за м.06.2009 г. и на всяко първо
число за дължимата издръжка за всеки изтекъл предходен месец до 01.02.2013 г. е
общо 613.17 лева.
От показанията на свидетеля И. В.В. - син
на ищцата /и брат на ответника/, които съдът кредитира се установява че М. е
инвалид 100 % от 8 години, много пъти е лежала в болница, ежемесечно за
лечението и се закупуват лекарства – за което се грижи единствено свидетеля. От
около 15 г. М. живее в стая, построена от свидетеля /до неговата страна от
къщата/, тъй като още тогава тя е споделяли, че при К. и С. “няма живот”.
Вратата на стаята на М. е денонощно отворена, тъй като тя има нужда от грижи
постоянно – не може да се обслужва сама, тъй като е инвалид, а и възрастна. С.
и К. не полагат грижи за М., нито са привеждали издръжката – която е присъдена
от съда, през тази години са привели на три пъти по 30 лева.
От показанията на свидетеля Д. М., съсед на ищцата – които съдът кредитира се
установява, че за баба М. от години се грижат само И. и съпругата му Н.. Стаята
на баба М. е от страната на И., тя не се заключва – тъй като за нея се полагат
денонощно грижи, тъй като е възрастна и инвалид. С. и К. въобще не се
интересуват от нея, за всичко необходимо за живота на баба М. си грижат И. и Н.:
носят и храна, палят и печката, купуват и лекарства, водят я на лекар – така е
от повече от 10 години.
Договорът за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане е алеаторен. Същият обвързва страните, които
са го сключили по силата на облигационна връзка. Длъжникът по договора има задължение да дава
издръжка и грижи в натура, което задължение по своята същност не търпи забава. Това
задължение на ответника е било трансформирано в паричен еквивалент в р-р на 30
лв. месечна издръжка. Задължението по договора трябва да се изпълнява цялостно,
общо, едновременно и ежедневно в размера, съответстващ на вида и размера на
дължимите грижи. След трансформиране на задължението по договора ответниците е
следва ода плащат присъдена ежемесечна издръжка с решението на ПОС на ищцата. От
ангажираните доказателства от страните се установява, че ответниците С.В. и К.В.
не са полагали необходимите грижи за М.В., след сключване на договора, не са
заплащали присъдената на ищцата с решението на ПОС издръжка ежемесечно.
Установи се още, че ответниците не полагат такива към настоящият момент по
отношение на ищцата, въпреки поетото от тях задължение, което свидетели
потвърдиха в съдебно заседание. Всички това е принудило ищцата след сключването
на договора /от преди около 15 г./ до настоящият момент да живее при сина си И.
и снахата Н., които се грижи за нея изцяло: заплащане на данъци, ток, вода,
лекарства и храна, тъй като здравословното и състояние се е влошило значително
/което е видно от представените епикризи и ТЕЛК решение/. Фактът на виновно неизпълнение на поетите
задължения и неизплащането на присъдената ежемесечна издръжка, дори частично
неизпълнение, е основание за разваляне на договора. Предявеният иск за
разваляне на сключения договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане, оформен с НА акт № 7, том ХVІІ, дело 5973/1986 г. на
Нотариус при РС Пловдив е основателен и доказан и следва да бъде уважен за
неизпълнение на поето задължение и неизплащане на присъдена ежемесечна издръжка
от С. и К.В., по отношение на М.В..
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС Пловдив сумата 51 лева държавна такса, направени по
производството разноски в нейна полза съдът не следва да присъжда тъй като по делото
няма представени доказателства за направени такива. С оглед на гореизложеното
съдът
Р Е
Ш И
РАЗВАЛЯ договора, сключен
с нотариален акт № 7, том ХVІІ, дело 5973/1986 г. на Нотариус при РС Пловдив,
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за издръжка и гледане, с който
М.С.В. с ЕГН ********** *** е прехвърлила /продала/ на С.В.В. с ЕГН **********, по време на брака
му с К.Г.В. с ЕГН ********** ***, следния свои собствен недвижим имот, а именно:
½ идеална част от поземлен
имот с идентификатор № 39921.503.291, находящ се в град К., ул. „Г. Г.” ***,
целия с ллощ от 592 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, ведно с ½ ид.ч.
от сграда с идентификатор № 39921.503.291.1, със застроена площ от 151 кв.м.,
брой етажи 1, предназначение – друг вид сграда за обитаване /от които С.В.
ползва югозападната половина от дворното място и сградата, с обособен
югозападен вход – уговорено в нот.акт/, при съседи: 39921.503.350,
39921.503.290, 39921.503.293 и 39921.503.292
/които недвижим имот по НА от 1986 г. е описан като представляващ дворно
място с площ от 510 кв.м., парцел VІ-1044 от кв. 42 по плана на гр. К., ведно с
построената в същото едноетажна масивна жилищна сграда/, срещу задължението от
страна на С.В.В. да издържа и гледа прехвърлителката М.С.В., като й осигури спокоен и нормален живот, поради неизпълнение на задължението за
издръжка и гледане от С.В.В. и съпруга му К.Г.В. по отношение на М.С.В., което
задължение е трансформирано със съдебно решение от 28.12.2001 г. – постановено
по гр.д.№ 890/2000 г. на ПОС в парично такова, възлизащо на 30 лв. месечна
издръжка, считано от 02.06.1999 г. – поради неплащане на присъдената месечна
издръжка.
ОСЪЖДА:
С.В.В. с ЕГН ********** и К.Г.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на
РС Пловдив сумата от 51 /петдесет и един/ лева държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: П. К.