Р Е Ш Е Н И Е№ 1094
07.06.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на девети
май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Й.ка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1455/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Еми Фрут“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Гоце
Делчев“ № 91, представлявано от Е.С.П., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 398627-F412783/16.01.2019 г., издадено от Ж.Н.М.
– Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 278б от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по
чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Твърди се нарушението
да е бланкетно описано в НП и в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), да липсват твърдения относно обстоятелства, включени в
състава на нарушението, което да влече неяснота относно подлежащите на
доказване факти в процеса. Жалбоподателят поддържа да не е доказано, че
дружеството – в качеството си на получател на процесната стока, е било
уведомено за извършения фискален контрол и за часа, деклариран от водача, в
който жалбоподателят е следвало да се яви или да осигури упълномощен свой представител.
Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност,
ако съдът приеме нарушението да е извършено от дружеството-жалбоподател, моли
случаят да бъде квалифициран като маловажен. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. К.Т., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от главен юрск. И.А.,
който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно
и правилно, взема становище да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а санкцията да е правилно опредЕ.в минимален размер.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Еми Фрут“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е от субект с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 31.01.2019 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена на 06.02.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 06.08.2018 г. през ГКПП Кулата преминало транспортно
средство марка Мерцедес с рег. № **** и ремарке с рег. № ****, управлявано от
св. Е.А.А., превозващо стока – цитрусови плодове: портокали, с нето тегло 21 500
кг. В пункта за фискален контрол ГКПП „Кулата“ в 08:23 часа била извършена проверка
на стоки с висок фискален риск, при която на транспортното средство било
поставено техническо средство за контрол с № 0267357. За проверката бил
съставен протокол (№ 010100959443_1/06.08.2018 г.), а св. А. попълнил и
декларация от водач на транспортно средство, в която декларирал като получател
на стоката жалбоподателя „Еми Фрут“ ЕООД, а като място, дата и час на
разтоварване – Борса Първенец, склад 46; 06.08.2018 г. в 13:00 часа. Свидетелят
А. не успял да уведоми „Еми Фрут“ ЕООД за извършения фискален контрол на
стоката и за декларирания час на разтоварване, както и за задължението да бъде
осигурен представител на дружеството.
В 16:10 часа на 06.08.2018 г. св. Е.К.Г. – ** ** по
приходите при ЦУ на НАП, пристигнала на декларираното място на разтоварване в
Борса Първенец, пред склад 46, където установила транспортното средство с рег.
№ **** и ремарке с рег. № **** и св. А.. Склад № ** бил затворен. След като св.
Г. се легитимирала, св. А. се свързал по телефона с представител на „Еми Фрут“ ЕООД
и го уведомил за пристигналите служители на НАП, като представителят на
жалбоподателя обяснил, че складът е затворен, тъй като работното време било
приключило. Свидетелката Г. не попитала св. А. дали той е уведомил
жалбоподателя за извършения фискален контрол на стоката и за декларирания час
на разтоварване, не изследвала този въпрос, но предположила, че жалбоподателят
трябва да е уведомен. На място съставила протокол за извършената проверка (№
010100959443_2 от 06.08.2018 г.).
На 27.09.2018 г. св. Г. съставила акт за установяване
на административно нарушение с бл. № F412783 против жалбоподателя „Еми Фрут“
ЕООД в присъствието на свидетел и на представител на санкционираното лице, на
когото бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на св. Е. К.Г. се установява, че към
момента на процесната проверка на място е установила транспортното средство и
неговия водач, но е нямало представител на жалбоподателя, а складът на
дружеството е бил затворен. Свидетелката посочва, че не знае какво е било
работното време на склада, но по време на проверката водачът провел телефонен
разговор с представител на дружеството-жалбоподател, при което било съобщено,
че складът бил затворен, защото работният ден бил приключил. Изяснява се още,
че проверката е била извършена три часа след 13:00 часа, т.е. към 16:00 часа.
Установява се, че св. Г. не знае дали към момента на проверката „Еми Фрут“ ЕООД
е било уведомено от водача на транспортното средство за часа на разтоварване,
който той е декларирал пред органа по приходите, и че не е изследвала този
въпрос преди съставянето на АУАН, а единствено „предполага, че би трябвало“
жалбоподателят да е уведомен. Съдът дава вяра на показанията на св. Г., в тях
тя възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец,
показанията й кореспондират и с останалите събрани и проверени по делото
доказателствени материали, не се установяват и основания, по които да се
приеме, че свидетелят е бил предубеден или заинтересован.
От показанията на св. Е.А.А. се установява, че той е
бил водач на транспортното средство, с което е превозена стоката с висок
фискален риск, получател на която е било дружеството-жалбоподателя. Изяснява се
и датата на извършения превоз – 06.08.2018 г. На следващо място се установява,
че св. А. е служител на търговско дружество с фирма „Т. транспорт“ и не се
намира в трудовоправни или друг вид отношения с жалбоподателя „Еми Фрут“ ЕООД.
Свидетелят изяснява, че при преминаването си през ГКПП Кулата транспортното
средство е било пломбирано, а той като водач е попълвал документи, но след това
не е успял да се свърже с представител на „Еми Фрут“ ЕООД, както и че преди
проверката не ги е уведомил за декларирания час на разтоварване. Посочва още,
че при пристигането си на мястото на разтоварване не са присъствали служители
на НАП, а те са дошли по-късно. Дава се вяра и на показанията на св. А., които
кореспондират в отделни свои части както с тези на св. Г., така и с тези на св.
Д.. От международната товарителница за извършения превоз пък се установява, че
превозвач е било дружеството „Т. транспорт“ ООД, на което свидетелят заяви, че
е служител. От протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск
пък се изяснява св. А. да е присъствал по време на проверката от служителите на
НАП в 16:10 часа.
От показанията на св. Й. Д.Д. се установява, че
начинът, по който водачът на транспортното средство е следвало да уведоми
жалбоподателя за часа на разтоварване, е по телефона. Свидетелят посочва, че не
е бил уведомен от водача за извършения фискален контрол и за необходимостта
дружеството да осигури свой представител при получаването и разтоварването на
стоката преди провеждането на телефонния разговор с водача, когато
проверяващите служители на НАП са били вече пристигнали на мястото на
разтоварване. Изяснява, че не е бил уведомен за задължението на дружеството и
по никакъв друг начин. Макар св. Д. да е служител на дружеството-жалбоподател,
това не е основание a priori да се отрече доказателствената стойност на неговите
показания. Подобен подход е незаконосъобразен с оглед правилата на процесуалния
закон, съгласно който св. Д. е допустим свидетел в процеса и оценката на
показанията му се подчинява на общите правила за тази дейност. Следователно, за
да се приеме, че показанията на свидетел са предубедени, това трябва да се
докаже като се установи неговите твърдения да са неистинни и оборени от
останалите доказателствени материали. Ако се приеме, че показанията на Д. не
следва да бъдат кредитирани единствено по съображения, че е служител на
жалбоподателя, то това изначално би обезсмислило въобще провеждане на неговия
разпит, а и би означавало ръководно-решаващият орган да дава оценка на
доказателствата преди те да са събрани. Тези аргументи ясно показват, че не
може да се отрече възможността св. Д. да дава правдиви показания по делото
единствено защото е служител на „Еми Фрут“ ЕООД. При оценката на показанията на
Д. съдът намира, че те се подкрепят от показанията на св. А. относно основния
въпрос, изследван чрез тези показания, а именно че св. А. не се е свързал и не
е уведомил св. Д. за часа на разтоварване на стоката и за необходимостта
дружеството да осигури свой представител предвид осъществения фискален контрол
върху движението на стока с висок фискален риск. По тези съображения съдът
приема това обстоятелства за доказан по делото факт.
От декларация от Е.А.А. от 06.08.2018 г. (лист 16-17
от преписката) се установява, че като получател на стоката е посочен „Еми Фрут“
ЕООД с ЕИК: *********, декларирано е място на получаване Борса Първенец, склад
46, дата и час на получаване – 06.08.2018 г. в 13:00 часа.
От протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 010100959443_2/06.08.2018 г. се изяснява, че проверката от
служителите на НАП е била извършена на 06.08.2018 г. в 16:10 часа, като на
адрес Борса Първенец, склад ** са били транспортното средство и водачът, но е
нямало представител на „Еми фрут“ ЕООД.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и
че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Въпреки това съдът намира, че при издаването на НП е
допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да се санира пред
въззивната инстанция. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН наказателното
постановление трябва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени. С
обжалвано НП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в
размер на 3 000 лева на основание чл. 278б от ДОПК. От своя страна чл.
278б от ДОПК има заглавие „неизпълнение на задължение при фискален контрол на
стоки“ и въвежда различни хипотези на санкциониране на адресатите на нормите му
с разпоредбите на ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 26, ал. 1 вр. ал. 2 от Указ № 883
за прилагане на Закона за нормативните актове всеки нормативен акт се състои от
членове, а членът може да се състои от алинеи. Тъй като чл. 278б ДОПК се състои
от алинеи, то съдът намира, че за да е налице надлежна правна квалификация на
нарушението, е трябвало да бъде изрично посочено на основание на коя алинея от
чл. 278б ДОПК се налага имуществената санкция. Както се посочи санкциите по
двете алинеи се налагат при осъществяването на различни факти в обективната
действителност. Съдът не би могъл да „дописва“, променя или конкретизира
правната квалификация, направена от административнонаказващия орган. В случая
така направената квалификация е непълна. Тя изисква да се прави предположение
за това каква е била действителната воля на АНО. Отговорността обаче не може да
почива на предположения. Азбучно известно е и че всяко съмнение трябва да се
тълкува в полза на лицето, привлечено към отговорност, а не в полза на
административния орган, който носи доказателствената тежест в процеса и при
пълно и главно доказване следва да докаже твърденията си, а не те да се
извеждат от предположения. По тези съображения съдът намира, че чрез
непълнотата при определяне на приложимата санкционна разпоредба е допуснато
съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което внася неяснота във
волята на наказващия орган – дали санкцията се налага на основание ал. 1 или
ал. 2 на чл. 278б от ДОПК. По този начин съдът е поставен в невъзможност да
упражни контрол върху законосъобразното определяне и индивидуализация на
имуществената санкция, а правото на защита на жалбоподателя е незаконосъобразно
ограничено. Допуснатото нарушение е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление.
На следващо
място следва да се посочи, че водачът на транспортното средство – св. А., е
декларирал пред органа по приходите час на разтоварване на стоката 13:00 часа.
По делото се доказа, че органите на НАП са започнали процесната проверка в
16:10 часа. Съдът намира за необходимо да отбележи, че с разпоредбата на чл. 18,
ал. 5 вр. ал. 4 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за
осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален
риск на територията на Република България и изискванията към фискалните
контролни пунктове, действително е вменено задължение на органа по приходите с
времетраене в рамките на 4 часа и с начало заявеният от водача/лицето,
придружаващо стоката, час, но същото се отнася не до пристигането на контролните органи на място, а до отстраняването
на техническите средства за контрол (така Решение № 2096 от 19.10.2018 г. по к.а.н.д. № 1651/2018 г. на
Административен съд – Пловдив). Пределно ясно законодателят е определил
момента, в който задълженото лице е длъжно да се яви или да осигури свой
упълномощен представител съгласно чл. 13, ал. 3, т. 2 ДОПК и това е
декларираният час на разтоварване на стоката. Буди недоумение подходът на
приходната администрация да „нагажда“ законовите разпоредби според служебната
си ангажираност. Така, видно от абзац последен от страница 1-ва от НП
жалбоподателят е санкциониран от фактическа страна за това, че за времето от
16:10 до 16:18 часа на мястото на проверката не се е намирал негов представител
или упълномощено лице. Съставомерното отсъствие, което се наказва по чл. 13,
ал. 3, т. 2 от ДОПК, ще бъде това в 13:00 часа. Това обстоятелство не само не е
доказано от носещия доказателствената тежест в процеса АНО, но дори и не е
изследвано. В тази връзка следва да се посочи, че към 16:10 часа склад № **,
където е мястото на разтоварване, е бил затворен, защото работното време е било
приключило. Обективно обаче е напълно възможно към 13:00 часа складът все още
да е бил отворен и ако проверяващите органи бяха пристигнали в декларирания
час, да заварят на място представител на жалбоподателя, макар и неуведомен
предварително за осъществения фискален контрол и за необходимостта да бъде
осигурен такъв представител. По делото не е събрано нито едно пряко
доказателство за отсъствие на представител на жалбоподателя на мястото за
разтоварване в декларирания час – 13:00 часа, а са налице единствено
предположения, което не е достатъчно за ангажиране на отговорността на
субектите на контрол. Същевременно в самото НП е описано едно несъставомерно
деяние от обективна страна – за това, че жалбоподателят не осигурил свой
представител или упълномощено лице три часа и десет минути (в 16:10 ч.) след
декларирания час на разтоварване. Посоченото време би могло да бъде единствено
време на установяване на нарушението, но не е и време на неговото извършване. Както
се посочи, пределно ясно в разпоредбата на чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК е
определен моментът към който се преценява дали е извършено административното
нарушение или не и той е декларираният час на разтоварване. Следователно дори и
жалбоподателят да е извършил нарушението, за което е санкциониран с НП, това е
станало на различно от посоченото в постановлението време – в случая в 13:00
часа, а не в периода от 16:10 до 16:18 часа, когато нарушението може само да
бъде установено.
Съдът намира за
основателно и основното наведено от жалбоподателя възражение, че извършването
на нарушението не е доказано предвид неустановяване водачът на транспортното
средство да е уведомил жалбоподателя за извършения фискален контрол върху
движението на стоката, за поставените технически средства за контрол и за
задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване
на стоката, каквото задължение водачът има съгласно чл. 13, ал. 2, т. 4 ДОПК.
Основателно е становището на жалбоподателя, че макар отговорността му да е
обективна, е налице поведение на трето лице, което не е служител на „Еми Фрут“ ЕООД, прекъсващо връзката между
поведението на жалбоподателя и настъпилия резултат – отсъствието на негов
представител в момента на разтоварване на стоката. Основателно се посочва и че
за да бъде изпълнено задължението по чл. 13, ал. 3, т. 2 ДОПК, е необходимо на
първо място задълженото лице да бъде своевременно уведомено за възникване на
това свое задължение. Това изискване пряко следва от разпоредбата на чл. 13,
ал. 2, т. 4 ДОПК, в този смисъл е и трайната съдебна практика. По делото
категорично се доказа от показанията на свидетелите А. и Д., че жалбоподателят
не е бил предварително уведомен за осъществения фискален контрол върху
движението на стоката и за следващите му се от това задължения. Уведомяване на
задълженото лице обаче е елемент от обективната страна на фактическия състав на
нарушението по чл. 13, ал. 3, т. 2 ДОПК. В настоящия случай този елемент не е
бил осъществен. Липсата на който и да е елемент от състава на нарушението
препятства възможността конкретното деяние да се квалифицира като нарушение от
съответния вид. Следователно щом жалбоподателят не е бил предварително уведомен
от водача на транспортното средство за извършения фискален контрол върху
движението на стоката, за поставените технически средства за контрол и за
задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване
на стоката, то той не е осъществил нарушението по чл. 13, ал. 3, т. 2 от ДОПК
(така Решение № 2229 от 13.12.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2927/2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2096 от 19.10.2018 г. по к.а.н.д.
№ 1651/2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 506 от 09.03.2016 г. по к.а.н.д. №
3283/2015 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 617 от 15.03.2018 г. по к.а.н.д. №
3714/2017 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 4455 от 27.6.2016 г. по к.а.н.д. №
3589/2016 г. на Административен съд – София; Решение от 22.04.2019 г. по к.а.н.д. № 131/2019 г. на Административен
съд – Монтана).
По тези съображения настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна, а атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и неправилно, поради което трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 398627-F412783/16.01.2019
г., издадено от Ж.Н.М. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ЕМИ ФРУТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. „Гоце
Делчев“ № 91, представлявано от Е.С.П., ЕГН: **********, на основание чл. 278б
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за нарушение по
чл. 13, ал. 3, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!Й.Т.