СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
05.08.20г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 09.07.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 11785/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от Е. Ф.
против З. „Б.и.“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ за сумата
200 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди – следствие от ПТП/.
Претендира се /при условията на и чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочената
сума за периода след 13.09.13г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На 06.09.13г. е
настъпило ПТП-е и в резултат на същото е починала /на 13.09.13г./ В. Ф. /сестра
на ищеца/. Произшествието е причинено от Г. Н.. Обстоятелствата, свързани с
процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на
деянието, вредоносния резултат, причинно-следствената връзка между деянието и
резултата, и вината на Г. Н./ са удостоверени със събрания по делото писмен и
експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно – при
условията на чл. 300 от ГПК и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд.
Към датата на ПТП-е Г. Н. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника.
Главният иск е частично
основателен:
Горните обстоятелства
удостоверяват предпоставките на чл. 226 от КЗ.
Председателят на
настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице смъртен
случай – наличието на неимуществени вреди следва да се презумира /т.е.
обезщетение се следва винаги, във всички случаи на причинена смърт/. От друга
страна - по делото са събрани и конкретни /гласни/ доказателства - досежно
релевантното обстоятелство.
Процесното обезщетение
следва да се определи в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, след като
бъдат отчетени: горните принципни съображения, конкретните /събрани в процеса/
доказателства досежно претърпените неимуществени вреди /свидетелски показания/,
възрастта на пострадалата, възрастта на ищеца, конкретната родствена връзка /брат
и сестра/ и липсата на доказателства за съпричиняване на вредоносният резултат
/по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. В тази връзка:
Приетата по делото
комплексна експертиза установява, че обезопасителния колан в случая не би
изпълнил /предвид спецификата на механизма на инцидента/ защитната си функция.
С оглед това: възражението на ответника /че в момента на ПТП-е пострадалата е
била без поставен предпазен колан/ следва да се окачестви като неоснователно
/макар да е надлежно доказано по делото/.
Всички изложени
обстоятелства /преценени в съвкупност и преди всичко в контекста на подробните
и конкретни показания на разпитаната по делото свидетелка/ позволяват /принципно/
иска да бъде уважен до размера на сумата 100 000 лева.
С оглед изричната
/императивна/ редакция на пар. 96 от ПЗР на КЗ във
връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ /създадени целево - с оглед защита на
обществения интерес/ обаче: претенцията следва да бъде уважена до размера на
сумата 5 000 лева. Председателят на състава споделя принципните
съображения, наложили приемането на тези
законови текстове /след постановяване на ТР № 1 от 18г. на ВКС/. Обратно –
съдът не споделя съдебната практика /международна и национална/, която дерогира
изричното /категорично и императивно/ правило на цитираните законови текстове.
Тази практика може да бъде съобразена /изцяло или частично/ само след
приемането на наредба по чл. 493а, ал. 2 от КЗ /целта на която е - бланкетното
правило на чл. 52 от ЗЗД да бъде изпълнено с конкретно съдържание/.
Акцесорният иск е
основателен изцяло:
В полза на ищеца следва
да се присъди и законната лихва върху горната главница за периода след
13.09.13г. /когато е настъпил процесния вредоносен резултат/ доколкото
застрахователят покрива изцяло отговорността на делинквента, а последният дължи
лихва при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Претендираното от
застрахователя адвокатско възнаграждение превишава минимума по Наредба № 1 /с
оглед това заявената сума следва да бъде – редуцирана при условията на чл. 78,
ал. 5 от ГПК/. Възражението на ищеца в тази връзка се явява – основателно.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на Е.Е.Ф. ЕГН ********** сумата 5 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди, следствие от ПТП/ - на основание чл. 226
от КЗ; законната лихва върху тази сума от 13.09.13г. до цялостното й изплащане
и 125 лева - съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главния иск за
сумата над 5 000 лева.
ОСЪЖДА Е.Е.Ф. да плати на З. „Б.и.“ АД 5
977 лева – съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове; при приложение
на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“ АД да
плати на СГС 200 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: