Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.10.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
БЕТИНА БОШНАКОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 8238 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 78496 от 29.04.2020 год., постановено
по гр.дело № 25495/2019 г. на
СРС, Г.О., 153 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК
вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС вр. чл.48, ал.8 ЗУЕС, че Н.М.П., ЕГН ********** дължи на Сдружение
с нестопанска цел „За в.с.К.”, ЕИК ******вземания в общ размер на 6033,26 лв.
за такси за поддръжка и управление за 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.
на общи части, обслужващи и самостоятелни обекти - ап.33 и ап.34 в къща 6, в.с.К.,
село Лозенец, община Царево, от които за ап.33 за 2015/2016 г. – 1015,96 лв.,
за 2016/2017 г. - 1015,96 лв. и за 2017/2018 г.
- 1015,96 лв., и за ап.34 за 2016/2017 г. – 1492,69 лв. и за 2017/2018
г. - 1492,69 лв., за което е издадена заповед за изпълнение от 16.01.2019 г. по
ч.гр.дело № 79980/2018 г. на СРС, 153 състав. С решението на съда е осъден Н.М.П.,
ЕГН **********, да заплати на Сдружение с нестопанска цел „За в.с.К.”, ЕИК ******на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумите 620,67 лв. разноски в заповедното производство
и 620,67 лв. разноски в исковото производство.
Срещу решението на СРС, 153 с-в е постъпила въззивна жалба от Н.М.П., подадена чрез пълномощника
адв.Р.Д., с искане същото да бъде отменено, и вместо това да
бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди
се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ищец Сдружение с нестопанска
цел „За в.с.К.”, гр.София, чрез пълномощника си адв.С.Н. оспорва
жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни процесуалноправни норми на
закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми
на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, поради следните
съображения:
В настоящия случай, безспорно е
обстоятелството, че първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗЕУС.
Ищецът Сдружение
с нестопанска цел „За в.с.К.”, гр.София е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника Н.М.П. за вземане в общ размер на 6033,26 лв.,
представляващо задължение на длъжника за годишни такси за поддръжка на общите
части на притежаваните от него недвижими имоти- апартамент № 33 и апартамент № 34 за периода 2015/2016 г., 2016/2017
г. и 2017/2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
й изплащане. В заявлението е посочено, че длъжникът Н.М.П. е собственик на
самостоятелни обекти в къща № 6 във в.с.„ К.“, м.“ Караагач“, построено в
поземлен имот с идентификатор 44094.2.297 по КККР на с.Лозенец, община Царево,
обл.Бургас, а именно- апартамент № 33 с площ от 69,26 кв.м. и апартамент № 34 с
площ от 101,76 кв.м. Посочено е също така, че с решения на ОС на ЕС, проведени
на 14.08.2010 г., 21.07.2012 г. и 20.08.2016 г. е приет размер на годишната
такса за поддръжка на общите части в размер на 7,50 евро/ кв.м. застроена площ,
съгласно нотариален акт, равняваща се на 14,67 лв./кв.м. С решение, прието на
проведено на 20.08.2016 г. по реда на чл.18 ЗУЕС, управлението и поддръжката на
общите части във в.с.„К.“ е възложено на
управител- юридическо лице- Сдружение
с нестопанска цел „За в.с.К.”, регистрирано по ф.дело № 637/2016 г. на Софийски
градски съд, с ЕИК по БУЛСТАТ ******и е приет правилник за вътрешния ред във в.с.„К.“,
където в чл.23 се регламентирал размера на такса за поддръжка и срока на
нейното заплащане- 30.10. на текущата година. Всички решения на ОС на ЕС били
влезли в сила и подлежали на задължително изпълнение. На 16.01.2019 г. по
ч.гр.дело № 79980/2018 год. по описа на СРС, 153 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с който е разпоредено
длъжникът Н.М.П. да заплати на кредитора
Сдружение с нестопанска цел „За в.с.К.”, гр.София, сумата 6033,26 лв.,
такси за поддръжка и управление за 2015/2016 г.,
2016/2017 г. и 2017/2018 г., на самостоятелни обекти- ап.33 и ап.34 в къща 6, в.с.К.,
село Лозенец, община Царево, ведно със законна лихва от 19.12.2018 г. до
изплащане на вземането, и 620,67 лв. разноски по делото.
След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК са предявени установителни искове за установяване на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Съдът приема, че
в процесния случай Сдружение с
нестопанска цел „За в.с.К.”, ЕИК *******, гр.София е ищец по делото, а не е
представител на ищеца; претендира, че е носител на претендиранато материално
право, а не че е представител на кредиторите, така е заявено и искането по
чл.410 от ГПК и заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на Сдружение с нестопанска цел „За в.с.К.”, ЕИК ******,
гр.София, в качеството му на кредитор /носител на материалното право/, а не в
полза на етажните собственици, представлявани от управителя на етажната
собственост.
Както е
изяснено в решение № 61/13.06.2014 г. по гр.дело № 3306/2013 г. на ВКС, ІV г.о.,
процесуалната легитимация в исковия процес се определя от твърденията в
исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение.
За допустимостта на процеса е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. При противоречие между обстоятелствена част и петитум, е
налице нередовност на исковата молба, в който случай съдът трябва да предприеме
действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. Ако лицето, подало исковата молба твърди, че е
носител на спорното материално право/ както е в процесния случай/ и на него се
дължи изпълнение, а по делото се установи, че е само представител на надлежната
страна по материалното правоотношение, няма нередовност на исковата молба; така
предявеният иск е допустим, но неоснователен поради липса на активна
материалноправна легитимация. Когато исковата молба е подадена чрез
представител - по закон или пълномощие, трябва да се приложат доказателства,
удостоверяващи представителната власт. По искове на собствениците в етажната
собственост, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете,
предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение
на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС /Нова - ДВ, бр. 57 от 2011 г./, се представляват от управителя, избран по
реда на чл.19, ал.4 ЗУЕС или от лица по чл.19, ал.8 от ЗУЕС, с които е сключен
договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните
съсобственици в съда. Във всички случаи, надлежни страни по материалното
правоотношение са етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно
име и за тяхна сметка. В заключение, управителят или представителят по
чл.19, ал.8 от ЗУЕС, могат да представляват етажните собственици по дела във
връзка с общите части на етажната собственост и изпълнение на решение на общото
събрание или задължения по ЗУЕС. Постановеното решение поражда присъщите си
правни последици спрямо етажните собственици. Ако представляващият етажните
собственици е предявил иска от свое име и в своя полза, а по делото се
установи, че страни по материалното правоотношение са етажните собственици,
искът е неоснователен, като съдът не може да се произнесе в полза на етажните
собственици, които на са страни по делото/ в този смисъл е решение № 326 от
07.11.2014 г. по гр.дело № 4010/2013 г. на ВКС, ІV г.о./.
Обжалваното решение е неправилно, тъй като
съдът е признал материалноправна легитимация в полза на управителя на етажната
собственост- Сдружение с нестопанска цел „За в.с.К.”, гр.София , въз основа на
избора му на такъв, което противоречи на дадените по-горе разяснения, че
управителят има само правото да представлява етажните собственици – да действа
от тяхно име и за тяхна сметка, но не е кредитор на техните длъжници и не може
да получава в своя полза вземанията на етажните собственици.
В
случая Сдружение с нестопанска цел „За в.с.К.”, гр.София е ищец, а не
представител на етажните собственици; твърди, че сам той е носител на
претендираното материално право на лично основание, а не, че е представител на
кредиторите. Така е заявено и искането по чл.410 ГПК и заповедният съд е издал
заповед за изпълнение на парично задължение в полза на Сдружение с нестопанска
цел „За в.с.К.”, гр.София, в качеството му на кредитор /носител на материалното
право/, а не в полза на етажните собственици, представлявани от управителя на
етажната собственост. Единственото доказателство в подкрепа на иска е решение
на общото събрание, но то може да установи евентуално само вземания на етажните
собственици срещу етажен собственик. Изборът на Сдружение с нестопанска цел „За
в.с.К.”, гр.София за управител на етажната собственост не му дава право да
претендира, че е носител на правото да получи в своя полза исковата сума от
ответника Н.М.П.. Няма нито твърдения, нито данни по делото, Сдружението с
нестопанска цел – ищец да е придобило претендираното материално право чрез друг
правен способ. Следователно липсва активна материално правна легитимация по
иска, като не се касае за нередовност на исковата молба – противоречие между
обстоятелствена част и петитум или непредставяне на доказателства за представителна
власт на подателя на исковата молба, който действа от името и за сметка на
етажните собственици. След като липсва
активна материалноправна легитимация, без значение е и дали ответникът е етажен
собственик, съответно, за кои обекти и в коя етажна собственост.
С оглед на изложеното, предявените искове с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗУЕС, следва
да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
При така изложените съображения и
поради несъвпадане на приетите от двете инстанции изводи по съществото на
спора, първоинстанционното решение, като неправилно следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта относно разноските, като постановено в нарушение на
материалния закон и вместо това да бъде постановено решение, с което
предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл.38, ал.1 от ЗУЕС, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Присъдените със заповедта за изпълнение разноски
за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск, а
представляват законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на
иска, така че петитумът, касаещ съдебноделоводните разноски, признати в полза
на заявителя със заповедта за изпълнение на парично задължение, следва да се квалифицира
като претенция по чл.78, ал.1 ГПК.
При този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на въззивника- ответник следва да се
присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за двете инстанции, в
размер на сумата от 1120, 66 лв./заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представително за двете съдебни инстанции и заплатена държавна
такса за въззивно обжалване/. На въззиваемата страна-ищец, разноски за въззивното производство не се дължат.
Настоящето
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК. Необжалваемостта следва да се преценява
спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, не
подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена
на иска до 5000 лв. При обективно и субективно съединение на искове меродавна
за допустимостта на касационното обжалване е цената на всеки иск поотделно, а
не сборът от цените на отделните искове. В случая цената на всеки от
предявените в обективно съединение искове се определя съобразно чл.69, ал.1,
т.1 ГПК и тя е под 5000 лв., т.е. под минимума по чл.280, ал.3, т.1 от ГПК,
поради което настоящето решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 78496 от 29.04.2020 год.,
постановено по гр.дело № 25495/2019 г. на
СРС, Г.О., 153 състав и вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Сдружение с нестопанска цел
„За в.с.К.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******,
представлявано от А.К.А.-Председател на УС, чрез пълномощника адв.С.Н., срещу Н.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване
за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Н.М.П., ЕГН **********, дължи на Сдружение
с нестопанска цел „За в.с.К.”, ЕИК ******, сумата в общ размер на 6033, 26 лв.
за такси за поддръжка и управление за 2015/2016 г., 2016/2017 г. и 2017/2018 г.
на общи части, обслужващи и самостоятелни обекти - ап.33 и ап.34 в къща 6, в.с.К.,
село Лозенец, община Царево, от които за ап.33 за 2015/2016 г. – 1015,96 лв.,
за 2016/2017 г. - 1015,96 лв. и за 2017/2018 г.
- 1015,96 лв., и за ап.34 за 2016/2017 г. – 1492,69 лв. и за 2017/2018
г. - 1492,69 лв., на основание чл.38, ал.1 от ЗУЕС, ведно със законна лихва от
21.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.01.2019 г. по
ч.гр.дело № 79980/2018 г. на СРС, 153 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Сдружение с нестопанска цел „За в.с.К.”,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******,
представлявано от А.К.А.-Председател на УС,
да заплати на Н.М.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата
от 1120,66 лв. / хиляда сто и двадесет лева, и 66
стотинки/, представляваща направените пред двете инстанции разноски.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.