Р
Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 16.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр.Берковица……………………….гражданска колегия в публично заседание на 08 юли…….…………………………………………
през две хиляди и двадесета година…….……...…………..…………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Св.Петрова………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….………………………..…………………….гр.дело
658 по описа за 2019г……….……...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.108 от ЗС.
Предявен е иск от Й.С.Г., К.Г.М. и Л.Д.Г., по който е конституиран като
ответник А.И.Г..
Ищците
твърдят, че заедно с ответника са собственици по наследство на имот, находящ се
в село Долна Бела Речка, община Вършец, област Монтана и представляващ: УПИ III, планови
номера143, 144 и 145 в квартал 25 по плана на селото, с адрес: улица Дванадесета
№ 1, с площ
Твърдят още,
че през лятото на
Оспорват
ответникът да е придобил изключителни права върху имота, поради което за тях е
налице правен интерес да защитят правата си.
Молят съда да постанови решение, с което признае за установено
по отношение на ответника, че ищците са съсобственици на общо 6/8 идеални част,
при права: 4/8 ид. ч. за Л.Д.Г., 1/8 ид. ч. за Й.С.Г. и 1/8 ид. ч. за К.Г.М. от
горепосочения имот.
Молят съда да постанови решение, с което на основание
чл. 108 от ЗС да осъди ответника да предаде владението на ищците върху
посочените идеални части от имота.
С решението
си на основание чл.537, ал.2 ГПК съдът да измени
констативен нотариален акт № 454, том III, рег. № 2491, дело № 298 от 07.07.2016 г. на Нотариус
Огнян Каменов в частта, в която А.И.Г. е признат за собственик по давностно
владение на процесния имот до размера на признатите.
Претендират и
направените в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.И.Г.
оспорва предявения иск. Твърди, че същият е неоснователен и като такъв следва
изцяло да бъде отхвърлен. Заявява, че от дълги години той и семейството му
живее в този имот, правил е подобрения и този факт е явен за ищците.
В съдебно заседание чрез процесуалните
си представители страните поддържат твърденията и възраженията си. По делото са
събрани писмени доказателства и са изслушани показанията на посочени от
страните свидетели за относими към спорното право факти. От анализа им се
установява следното :
Предмет
на спора е дали ищците са собственици на общо 6/8 идеални части от процесния
имот на заявеното от тях основание – наследство; владее ли се имота от ответника
без правно основание, респ. възникнало ли е в полза на ответника основание,
което да изключва правата на ищците.
Ответникът
А.Г. е син на Иван Г. Шиячки, поч.на 09.08.2991 година. Ищците Й.Г. и К.М. са
съответно преживяла съпруга и дъщеря на другия син на Иван Шиячки и брат на
ответника – Георги И.Г., поч. на 23.02.2006 година. Ищецът Л.Д.Г. пък е
динствен син на брата на Иван Шиячки – Димитър Г., поч.на 07.05.2003 година.
Между
страните няма спор, че процесният имот е бил собственост по наследство на
двамата братя Иван Шиячки и Димитър Г., както и че в него е живяло семейството
на Иван Шиячки, а след неговата смърт – това на сина му, ответника А.Г.. Не се
спори и се установява и от свидетелските показания, че семейството на А.Г.
трайно и от години живее в имота и го поддържа.
От
показанията на разпитаните свидетели се установи, че семейството на ищцата К.М.
посещава имота епизодично по повод различни развлечения – риболов, празник на
селото, гостуване.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че имотът е
деклариран пред местните данъчни служби като съсобствен между ищците и
ответника. Ищците са заплащали регулярно дължимите местни данъци и такси.
През 2016
година по инициатива на ответника, ищецът Л.Г. го е упълномощил да извършва
разпоредителни сделки с полагащите му се от имота части, включително и да
договаря сам със себе си.
От съвкупната
преценка на доказателствата се налага извода, че процесният имот е наследствен
за страните в производството, а за ответника не са налице основанията да
придобие правото на собственост изключително за себе си в резултат на давностно
владение.
Законът
предвижда, че за да бъде трансформирано едно владение в право на собственост,
то следва да е продължило необезпокоявано и непрекъснато в период от десет
години. Наред с това следва у владелеца да е налице и психологическия момент,
че владее имота като свой. В отношенията между сънаследници, когато всеки от
тях има право да ползва имота, се приема, че владеещият владее своите части за
себе си и е държател по отношение на останалите части. За да придобие
собствеността, то следва владеещият недвусмислено да демонстрира пред
останалите съсобственици промяната в намерението си. Тази демонстрация се
изразява по различен начин и се извежда от съвкупната преценка на действията на
съсобствениците. Манифестирането на намерението следва обаче да не оставя
съмнение у останалите, че владеещият съсобствената вещ упражнява фактическата
власт единствено за себе си. В конкретния случай промяната в намерението на
ответника не се установи да е доведена по недвусмислен начин до останалите
сънаследници. Нещо повече – към 2016 година ответникът ясно е съзнавал, че
братовчед му Л.Г. притежава права в наследствения имот и е предприел действия
последният да го упълномощи, за да прекратят съсобствеността – завел е кметския
наместник лично при него; в пълномощното са посочили право А.Г. да се
разпорежда с полагащите му се части, като включително договаря сам със себе си
(в случая е ирелевантен фактът за редовността на упълномощителната сделка; от
значение е, че Г. е имал съзнанието, че не владее целия имот за себе си). След
като към този момент(крайно недостатъчен за трансформация на владението в
собственост) А.Г. ясно е съзнавал, че е съсобственик на имота, редом със сина
на брата на баща си, то с още по – голямо основание може да се приеме, че към
същия момент ответникът е осъзнавал, че права в съсобствеността притежава и
дъщерята на собствения му брат. Следователно към 2016 година ответникът не е
имал съзнанието, че владее целия имот като свой. След като това е така, то
фактическата власт, която упражнява безспорно продължително и непрекъснато
върху процесния имот, не притежава белезите на владение, което да го направи
собственик.
Ето защо
съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
Основателно е и искането за изменение на издадения в полза на ответника
констативен нотариален акт, което се явява последица от установените в
производството права.
С оглед
изхода на делото ищците имат право и на направените в производството разноски.
При изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.И.Г.
с ЕГН **********,*** правото на Й.С.Г. с ЕГН **********,***, К.Г.М. с ЕГН **********,***
и Л.Д.Г. с ЕГН **********,*** Климент Охридски № 38 върху УПИ III, планови
номера143, 144 и 145 в квартал 25 по плана на селото, с адрес: улица
Дванадесета № 1, с площ
ОСЪЖДА А.И.Г. с ЕГН **********,*** ДА
ПРЕДАДЕ на Й.С.Г. с ЕГН **********,***, К.Г.М. с ЕГН **********,*** и Л.Д.Г. с
ЕГН **********,*** Климент Охридски № 38 ВЛАДЕНИЕТО върху УПИ III, планови
номера143, 144 и 145 в квартал 25 по плана на селото, с адрес: улица
Дванадесета № 1, с площ
ИЗМЕНЯ НА 454, том III, рег. № 2491, дело 298 от 07.07.2016 г. на нотариус
Огнян Каменов до размер на 2/8 идеални части.
ОСЪЖДА
А.И.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Г. с ЕГН **********,***, К.Г.М.
с ЕГН **********,*** и Л.Д.Г. с ЕГН **********,*** Климент Охридски № 38 сумата
от 960.00 лева направени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред МОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на
решението, същото подлежи и на вписване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :