Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Казанлък- 12.03.2020
год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и дванадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТОДОРОВ
При секретаря Марийка Иванова, гражд. дело
№ 1996 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „П.и.б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, със съдебен адрес:***, „П.и.б.“ АД, *** против М.Ц.Ц.,
ЕГН **********,***.
Ищецът
твърди, че на 07.11.2005 г. в гр. Стара Загора между „П.и.б.“ АД („Банка“) и
кредитополучателя М.Ц.Ц. бил сключен договор № ******* за
банков кредит („Договор за банков кредит“), по силата на който Б.та
предоставила на кредитополучателя М.Ц.Ц. банков кредит в размер на 12 900 лв.
за погасяване на съществуващи задължения и текущи битови нужди (т. 4 от Договора
за банков кредит), при възнаградителна лихва в размер на основния лихвен
процент, определен от Българската народна б., увеличен с надбавка от 7 пункта
(т. 11 от Договора за банков кредит), краен срок за погасяване на кредита
07.11.2012 г. (т. 15 от Договора за банков кредит) и наказателна лихва за
забава в размер на възнаградителната лихва, увеличена с надбавка от 20 пункта
(т. 19 от Договора за банков кредит).
Сочи,
че на 07.11.2005 г. банковият кредит от 12 900 лв. бил усвоен по разплащателна
сметка на кредитополучателя М.Ц.Ц. в „П.и.б.“ АД с № ********** (понастоящем с
IBAN: ***.
По силата на анекс № 1 от 23.01.2009 г.
възнаградителната лихва била променена на Базов лихвен процент (БЛП) на „П.и.банка“
АД за лева, увеличен с надбавка от 8,5 пункта (т. 1 и 2 от анекса) и крайният
срок за погасяване на кредита бил удължен до 07.01.2016 г. съгласно нов
погасителен план - приложение № 2 (т.
3 от анекса).
Сочи,
че методиките за определяне на БЛП били приети с решения на управителния съвет
на „П.и.б.“ АД от 13.05.2008 г., 20.08.2010 г. и 14.02.2012 г. и съобразно чл.
33а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) били обявени на интернет
страницата на б.та www.fibank.bg/bg/kredit.
При
сключване на анекс № 1/23.01.2009 г. БЛП за лева бил в размер на 7,3407%
съобразно решение на управителния съвет на Б.та по т. 1 от протокол от
заседание на 28.11.2008 г.
Твърди,
че за времето след сключване анекс № 1/23.01.2009 г. стойностите на БЛП на „П.и.б.“
АД за лева били определени с решения на управителния съвет на Б.та, както
следва: от 01.05.2009 г. - 7,6407% (по т. 1 от протокол от заседание на
30.04.2009 г.); от 01.06.2009 г. - 7,7907% (по т. 1 от протокол от заседание на
29.05.2009 г.); от 01.07.2009 г. - 8,0907% (по т. 1 от протокол от заседание на
26.06.2009 г.); от 01.08.2009 г. - 8,5407% (по т. 1 от протокол от заседание на
28.07.2009 г.); от 01.10.2009 г. - 8,6907% (по т. 1 от протокол от заседание на
29.09.2009 г.); от 01.05.2010 г. - 8,7907% (по т. 4.П от протокол от заседание
на 30.04.2010 г.).
Съгласно
чл. 33а, ал. 4 ЗПК стойностите на БЛП за лева също били надлежно обявени на
интернет страницата на Б.та: www.fibank.bg/bg/kredit.
Твърди,
че от 08.12.2008 г. кредитополучателят М.Ц.Ц. бил в забава на плащанията по
Договора за банков кредит, поради което не били издължени 86 броя погасителни
вноски за главница и възнаградителна
лихва по погасителни планове - приложения № 1 и 2 със следните падежи и
размери: на 08.12.2008 г. (в размер на 91,84 лв.), на 07.01.2009 г. (в размер
на 120,01 лв.), на 09.02.2009 г. (в размер на 56,97 лв.), на 09.03.2009 г. (в
размер на 62,39 лв.), на 07.04.2009 г. (в размер на 135,29 лв.), на 07.05.2009
г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.06.2009 г. (в размер на 163,86 лв.), на
07.07.2009 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.08.2009 г. (в размер на 163,86
лв.), на 07.09.2009 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.10.2009 г. (в размер на
163,86 лв.), на 09.11.2009 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.12.2009 г. (в
размер на 163,86 лв.), на 07.01.2010 г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.02.2010
г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.03.2010 г. (в размер на 163,86 лв.), на
07.04.2010 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.05.2010 г. (в размер на 163,86
лв.), на 07.06.2010 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.07.2010 г. (в размер на
163,86 лв.), на 09.08.2010 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.09.2010 г. (в
размер на 163,86 лв.), на 07.10.2010 г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.11.2010
г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.12.2010 г. (в размер на 163,86 лв.), на
07.01.2011 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.02.2011 г. (в размер на 163,86
лв.), на 07.03.2011 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.04.2011 г. (в размер на
163,86 лв.), на 09.05.2011 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.06.2011 г. (в
размер на 163,86 лв.), на 07.07.2011 г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.08.2011
г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.09.2011 г. (в размер на 163,86 лв.), на
07.10.2011 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.11.2011 г. (в размер на 163,86
лв.), на 07.12.2011 г. (в размер на 163,86 лв.), на 09.01.2012 г. (в размер на
163,86 лв.), на 07.02.2012 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.03.2012 г. (в
размер на 163,86 лв.), на 09.04.2012 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.05.2012
г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.06.2012 г. (в размер на 163,86 лв.), на
09.07.2012 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.08.2012 г. (в размер на 163,86
лв.), на 07.09.2012 г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.10.2012 г. (в размер на
163,86 лв.), на 07.11.2012 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.12.2012 г. (в
размер на 163,86 лв.), на 07.01.2013 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.02.2013
г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.03.2013 г. (в размер на 163,86 лв.), на
08.04.2013 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.05.2013 г. (в размер на 163,86
лв.), на 07.06.2013 г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.07.2013 г. (в размер на
163,86 лв.), на 07.08.2013 г. (в размер на 163,86 лв.), на 09.09.2013 г. (в
размер на 163,86 лв.), на 07.10.2013 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.11.2013
г. (в размер на 163,86 лв.), на 09.12.2013 г. (в размер на 163,86 лв.), на
07.01.2014 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.02.2014 г. (в размер на 163,86
лв.), на 07.03.2014 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.04.2014 г. (в размер на
163,86 лв.), на 07.05.2014 г. (в размер на 163,86 лв.), на 09.06.2014 г. (в
размер на 163,86 лв.), на 07.07.2014 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.08.2014
г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.09.2014 г. (в размер на 163,86 лв.), на
07.10.2014 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.11.2014 г. (в размер на 163,86
лв.), на 08.12.2014 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.01.2015 г. (в размер на
163,86 лв.), на 09.02.2015 г. (в размер на 163,86 лв.), на 09.03.2015 г. (в
размер на 163,86 лв.), на 07.04.2015 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.05.2015
г. (в размер на 163,86 лв.), на 08.06.2015 г. (в размер на 163,86 лв.), на
07.07.2015 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.08.2015 г. (в размер на 163,86
лв.), на 07.09.2015 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.10.2015 г. (в размер на
163,86 лв.), на 09.11.2015 г. (в размер на 163,86 лв.), на 07.12.2015 г. (в
размер на 163,86 лв.) и на 07.01.2016 г. (в размер на 1310,34 лв.). Поради
неиздължаване на горепосочените погасителни вноски кредитополучателят М.Ц.Ц. не
погасил и просрочил следните суми по погасителни планове - приложения № 1 и 2:
- главница
в размер на 8504,94 лв.;
-
възнаградителна лихва съгласно т. 11 от Договора за банков кредит за периода от
07.04.2009 г. до 07.01.2016 г. в размер на 6727,43 лв.
Започналата от 08.12.2008 г.
забава на кредитополучателя М.Ц.Ц. в плащанията по Договора за банков кредит се
отнасяла не само до уговорените в погасителните планове вноски, но и до
наказателната лихва за забава, чиято дължимост произтичала от изричната разпоредба
на т. 19 от Договора за банков кредит, поради което от кредитополучателя М.Ц.Ц.
не била погасена и била просрочена и наказателна лихва за забава съгласно
т. 19 от Договора за банков кредит за периода от 08.12.2008 г. до 18.02.2019 г.
в размер на 13163,94 лв.
Сочи,
че по силата на т. 15 от Договора за банков кредит, изменена с т. 3 от анекс №
1 от 23.01.2009 г., вземанията на „П.и.б.“ АД от кредитополучателя М.Ц.Ц. били
изцяло изискуеми от 07.01.2016 г. поради изтичане на крайния срок за
издължаване на кредита.
При
настъпване на изискуемостта на банковия кредит на 07.01.2016 г. поради изтичане
на крайния срок за неговото издължаване кредитополучателят М.Ц.Ц. не погасил
всички свои задължения по Договора за банков кредит и към 19.02.2019 г. общият
размер на просрочената и непогасена сума по Договора за банков кредит възлизал
на 28396,31 лв., от които: 8504,94 лв. - главница, 6727,43 лв. -
възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 11 от Договора за банков кредит за
периода от 07.04.2009 г. до 07.01.2016 г., и 13163,94 лв. - наказателна лихва
за забава, начислена съгласно т. 19 от Договора за банков кредит за периода от
08.12.2008 г. до 18.02.2019 г.
На
19.02.2019 г. „П.и.б.“ АД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя М.Ц.Ц. въз основа на извлечение от
счетоводните си книги. По заявлението на Б.та било образувано ч.гр.д. №
523/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд и на 22.02.2019 г. била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК № 318/22.02.2019 г., с която било разпоредено длъжникът М.Ц.Ц. да
заплати на „П.и.б.“ АД следните суми: 8504,94 лв. - главница, 6727,43 лв.
-възнаградителна лихва за периода от 07.04.2009 г. до 07.01.2016 г., 13163,94
лв. - наказателна лихва за забава за периода от 08.12.2008 г. до 18.02.2019 г.,
законна лихва върху главницата от 19.02.2019 г. до изплащане на олихвяемото
вземане, 567,93 лв. - държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди,
че на 10.07.2019 г. в клона на „П.и.банка“ АД *** било получено съобщение от
Казанлъшкия районен съд за подаване на възражение от длъжника М.Ц.Ц. срещу
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 523/2019 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд.
Предвид
на изложените обстоятелства за „П.и.б.“ АД бил налице правен интерес да предяви
срещу длъжника М.Ц.Ц. при обективно и кумулативно съединяване искове по чл.
422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията на Б.та, за които била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 318/22.02.2019 г. по ч.гр.д. № 523/2019 г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, поради което:
Моли
съда да бъде образувано дело и да постанови решение за установяване на вземания
на ищеца „П.и.банка“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** от ответника М.Ц.Ц., ЕГН **********,***,
като кредитополучател по договор № 13КР-АА-4052/07.11.2005 г. за банков кредит
за следните суми:
8504,94
лв. (осем хиляди петстотин и четири лева и деветдесет и четири стотинки) -
главница,
6727,43
лв. (шест хиляди седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки) - възнаградителна лихва, начислена съгласно т. 11 от Договора за
банков кредит за периода от 07.04.2009 г. до 07.01.2016 г. и
13163,94
лв. (тринадесет хиляди сто шестдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки)
- наказателна лихва за забава, начислена съгласно т. 19 от Договора за банков
кредит за периода от 08.12.2008 г. до 18.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 19.02.2019 г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК № 318/22.02.2019 г. по ч.гр.д. № 523/2019 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд.
Моли в
полза на ищеца „П.и.банка“ АД да бъдат присъдени:
-
законната лихва върху главницата от 19.02.2019 г. до изплащане на олихвяемото
вземане;
-
разноските за заповедното производство по ч.гр.д. № 523/2019 г. по описа на
Казанлъшкия районен съд: 567,93 лв. (петстотин шестдесет и седем лева и
деветдесет и три стотинки) - държавна такса, и 150 лв. (сто и петдесет лева) -
юрисконсултско възнаграждение;
-
разноските за настоящото исково производство, относно които ще представи списък
по чл. 80 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Заявява,
че предявените искове за сумите както следва: 8504,94 лева главница, 6727,43
лева възнаградителна лихва и 13163,94 лева наказателна лихва поначало били
допустими, но разгледани по същество били изцяло неоснователни.
Заявява,
че оспорва изцяло така предявените три обективно съединени иска, както по
основание така и по размер.
Сочи,
че към договора за банков кредит № ****.,
сключен между М.Ц.Ц. и „П.и.банка“ АД, имало подписан допълнителен Анекс № 1 от
дата 23.01.2009 г. По силата на този анекс, остатъкът от задължението по
договора било разсрочено за погасяване до 07.01.2016 г., за което бил изготвен
нов погасителен план, именуван Приложение № 2. При така подписания между
страните Анекс № 1 и приложението към него, схемата за изплащане започвала да
се изпълнява въз основа на тях, а не въз основа на първоначалния погасителен
план от 07.11.2005 г. към договора за кредит.
Погасителните
суми, описани в Приложение № 2, били разпределени на месечни вноски, които били
еднакви по размер, а именно: 163,83 лв. /сто шестдесет и три лева и осемдесет и
три стотинки/.
Всяка
месечна вноска била съставена от два компонента - лихва и главница. Размерът на
лихвата и главницата бил различен за всеки месец и бил подробно описан в
цитираното Приложение № 2 към Анекс № 1. Всяка вноска имала период, за който
била дължима и падеж - тоест конкретна календарна дата, на която съответната
вноска ставала изискуема. При това условие, всяка непогасена вноска ставала
изискуема след определения за нея падеж и можела да бъде претендирана от
кредитора на собствено основание, без последния да било необходимо да чака
настъпването и на падежа и на следващите вноски, а още по-малко на последната
от тях по Плана.
Твърди,
че за да упражни правата си, кредиторът (ищецът по настоящия иск) можел да
потърси от длъжника наведнъж изпълнението на непогасените вноски след
натрупване на няколко от тях (примерно за половин, или една, или за две, или за
три години). Това право, кредиторът можел да упражни до определения в закона
срок за упражняване на правото му на иск, защото иначе рискувал след изтичането
му, да срещне възражението на длъжника да погасяване на правото на иск.
Предвид
изложеното и обследвайки погасителния план, описан в Приложение № 2, към Анекс
№ 1 към договор за банков кредит № ****** г.,
ставало ясно, че за компонентите на погасителната вноска - главница, съответно
лихва, важали две различни правила, въведени съответно от чл. 110 и чл. 111, б.
“в“ предл. 2-ро от Закона за задълженията и договорите.
В
настоящия случай: Кредиторът твърде дълго време нехаел за вземането си. Повече
от три години след като падежът на последната вноска по кредита бил вече
настъпил, кредиторът не предприемал никакви процесуални действия във връзка с
вземането си от ответника.
Първите
процесуални действия, които ищецът предприемал срещу ответника, които действия прекъсвали
давността, били от 19.02.2019 г., на която дата ищецът подавал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. Към 19.02.2019 г.,
обаче за длъжника вече било възникнало правото да се позове на погасителна
давност по отношение на всички претенции за лихва на кредитора с настъпил падеж
преди дата 19.02.2016 г., както и по отношение на всички вноски за главница,
които били с настъпил падеж преди дата 19.02.2014 г.
С
други думи, поради настъпилата, по силата на чл.111 б. в) 33Д, специална
погасителна давност, ответникът не дължал на ищеца претендираните от последния
възнаградителни лихви. (по иска за възнаградителни лихви в размер на 6727,43
лева)
А
поради настъпилата, по силата на чл.110 33Д, обща погасителна давност по иска
за главница, погасен по давност бил иска за всички вноски с настъпил падеж
преди 19.02.2014 г. (повече от 5 години назад, считано от 19.02.2019 г.). Т.е.
когато ищецът за пръв път предприемал процесуални действия срещу длъжника (на
19.02.2019 г.), непогасени по давност за вземанията му за главница, (но не и за
лихва), оставали вноските с падежи и размери, както следва: 7 март 14 г. -
124,07 лв.; 7 април 14 г. - 121,51 лв.; 7 май 14 г. - 124,47 лв.; юни 14 г.
-124,86 лв.; 7 юли 14 г. - 127,77 лв.; 7 август 14 г. - 128,31 лв.; 7 септември
14 г. - 130,06 лв.; 7 октомври 14 г. - 132,86 лв.; 7 ноември 14 г. - 133,64
лв.; 7 декември 14 г. - 136,38 лв.; 7 януари 15 г. - 137,33 лв.; 7 февруари 15
г. - 139,20 лв.; 7 март 15 г. - 143,30 лв.; 7 април 15 г. - 143,05 лв.; 7 май
15 г. - 145,61 лв., 7 юни 15 г. - 146,99 лв.; 7 юли 15 г. - 149,47 лв.; 7
август 15 г. - 151,03 лв.; 7 септември 15 г. -153,09 лв.; 7 октомври 15 г. -
155,46 лв.; 7 ноември 15 г. - 157,30 лв.; 7 декември 15 г. - 159,59 лв.; 7
януари 16 г. - 161,63 лв., или общо дължимата от ответника сума за главница, за
която правото на иск не било погасено по давност била в размер на 3226,98 лв.
/три хиляди двеста двадесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/.
Сочи,
че за отбелязване касателно претенцията за главница било и следното: Видно от
Приложение № 2 към Анекс № 1 главницата на кредита към 23.01.2009 г. била
8283,08 лв. (записано е горе в средата под името на ответника). Неизвестно как
ищецът стигнал до претенцията си в размер на 8504,94 лв.?!
Твърди, че освен
претендираните от ищеца главница и възнаградителна лихва, същият изразявал
претенции и за наказателна лихва за забава, която била възникнала въз основа на
чл. 19 от договора за банков кредит. Основанието за начисляване на тази
наказателна лихва възниквало на дата 08.12.2008 г., но повече от 10 години
кредиторът не предприемал никакви действия, за да охрани законовия си интерес
по този пункт. В тази хипотеза, за ответника настъпвал правен интерес да се
позове на правата си, произтичащи от чл. 111 б. в) от ЗЗД, а именно, че с
изтичане на тригодишна давност се погасявали вземанията за лихви, каквато се
явявала и наказателната лихва за забава, претендирана от ищеца. Предвид
горното, към момента на предявяване на искането по чл. 417 от ГПК на ищеца (на
19.02.2019 г.), вземането му за наказателна лихва било погасено по давност.
Счита също, че по отношение на
наказателната лихва за забава, ищецът я натрупвал съвсем неоснователно в
периода 08.12.2008 г. до 18.02.2019 г.
Този период се простирал дори след като последната вноска по кредита била
станала изискуема на 07.01.2016 г., тоест била начислявана лихва за период от
над 3 години и 1 месец (периодът от 07.01.2016 г. до 18.02.2019 г.) без каквото
и да било правно основание. Тези действия на ищеца били в нарушение на чл. 26,
ал. 2 предложение 4 от ЗЗД, поради което намира претенцията за наказателната
лихва за забава на ищеца за нищожна.
Счита, че размерът на така претендираната
от ищеца лихва била в почти двоен размер на целия отпуснат кредит. Неморално
било банкова институция, чиято дейност се ръководела от строги правила и
подлежала на постоянен контрол от БНБ, да действа в порядък характерен за
други, нерегламентирани структури - лихварите. Твърди, че огромният размер,
който претендирал ищецът, под формата на наказателната лихва за забава, бил
отвъд добрите нрави и нарушавал нормата, предвидена в чл. 26, ал. 1 предложение
3 от ЗЗД, поради което намира претенцията за наказателната лихва за забава на
ищеца за нищожна и на това основание.
Съответно нищожна като противоречаща
на добрите нрави била нормата на чл. 19 от договора за кредит, предвиждащ наред
с възнаградителната лихва, да се начислява и наказателна такава, чийто размер
бил равен на възнаградителната плюс 20% : 8,5% по анекса + 20% = 28,5%, които
се начислявали допълнително над възнаградителната лихва от 8,5% и общата тежест
за ответника ставала 37% годишно. Вписвала ли се тази банкова свръхлихва в
добрите нрави?
От името на доверителя си се
позовава на изтекла погасителна давност на правото на иск на ищеца по отношение
на:
1.
Иска за възнаградителна лихва - 6727,43 лв.;
2.
Иска за наказателна лихва - 13 163,94 лв.;
3.
Иска за главница за всички погасителни вноски, с падеж преди 19.02.2014 г.
От името на доверителя си се
позовава на нищожност на текста в договора за кредит, уреждащ наказателната
лихва свръх възнаградителната, поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че искането на ищеца за
присъждане в негова полза на направените разноски в настоящото производство и
разноските за заповедното производство по ч.гр.д. № 523/2019 г. на Казанлъшкия
районен съд, щяло да следва съдбата на исковете - при отхвърляне на два от тях
и силно редуциране на претенцията по иска за главница, съответно следвало да
бъдат редуцирани присъдените разноски до размера на признатото от съда вземане.
Общо предявените искове от
ищеца възлизали на 28396,31 лв., а основателните от единия от тях бил на
стойност 3226,98 лв. следователно разноските на ищеца следвало да бъдат уважени
в съотношение 3226,98/ 28396,31, а разноските, направени от ответника, следвало
да бъдат възложени върху ищеца в съотношение 25169,33/28396,31. (съобразно
изхода от спора).
Предявени са искове с правно
основание: чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430, ал.1, ал.2
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи основанието-наличието на
облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен договор
за кредит, основанието за възникване на вземането на кредитора, настъпила изискуемост и
размера на задължението на ответника за главница и лихви.
В доказателствена тежест на
ответника е да установи възраженията си в отговора относно изтеклата
погасителна давност и възраженията си за нищожност.
Не е спорно, а и от представените заверени копия на
договор № ******за
банков кредит с приложен погасителен план към същия договор , анекс № 1 към
същия договор от 23.01.2009г. се установява,че между ищеца и ответника има
сключен договор за банков кредит в размер от
12 900 лв. със срок на усвояване до 11.11.2005г., който следва да
се погасява на равни месечни вноски и със краен
срок на погасяване 07.11.2012г.. За ползвания кредит ответника следвало
да заплаща годишната лихва в размер на основания лихвен процент определен от
БНБ , увеличен със 7 % пункта.На 07.11.2005г. кредита е бил усвоен по
разплащателна сметка на ответника .
Впоследствие бил сключен анекс № 1 от 23.01.2009г. и въз
основа на който анекс възнаградителната
лихва е променена като се образува от базов лихвен процента на ‘П.и.банка’ АД утвърждаван от Управителния съвет на банката,
увеличен с 8,5 пункта. Приет бил нов краен
срок за погасяване на
кредита вече до 07.01.2016г..
От 08.12.2008г. ответника М.Ц. е изпаднал в забава на
плащанията по договора за банков кредит като не е издължил 86 бр. погасителни
вноски за главница и възнаградителна лихва по погасителните планове- приложения
№ 1 и 2 .С това ответника не е погасил главница в размер от 8504,94лв.и
възнаградителна лихва за периода от 07.04.2009г. до 07.10.2016г. в размер от
6727,43 лв.. Започналата забава в
плащанията по договора за банков кредит от 08.12.2008г. се отнасяла не само до уговорените
погасителни вноски но и до наказателната лихва за забава поради което за
периода от 08.12.08г. до 18.02.2019г. била в размер от 13 163,94 лв..
На 19.02.2019г. ищеца подал в РС-Казанлък заявление за
издаване на заповед за парично задължение съобразно разпоредбата на чл.417 от ГПК . Било образувано ч.гр.д. № 523/19г. по описа на РС-Казанлък , и на
22.02.2019г. била издадена заповед с №
318/22.02.2019г. за изпълнение на парично задължение за сумите от 8504,94лв.
главница, 6727,42 възнаградителна лихва за периода от 07.04.09г. до 07.01.16г.,
и наказателна лихва от 13 163,94лв. наказателна лихва за забава за периода
от 08.12.08г. до 19.02.19г., и законната лихва върху главницата от 19.02.19г.,
както и 567,93 лв. държавна такса и 150 лв. юристконсултско
възнаграждение.Срещу издадената заповед за парично задължение № 318/22.0.2019г. на 03.06.2019г.в РС-
Казанлък е постъпило възражение от ответника.
С разпореждане № 4376 от 02.07.19г., състав на
РС-Казанлък е указал на заявителя да предяви иск относно вземането предмет на
заповедта за изпълнение.
По делото са представени
извлечения от протоколи от заседания на управителния съвет на ‘П.и.банка’- АД, методики за определяне на
базовия лихвен процент и извлечения от счетоводните книги на ищеца които не са неоспорени.
По делото е
назначена съдебно-икономическа експертиза с депозирано писмено заключение,
неоспорено. От заключението се установява,че
по договор № 13 КР-АА-4052 от
07.11.2005г. ‘П.и.банка’ АД е предоставила на ответника Ц. сумата от 12900 лв.
с краен срок за погасяване 07.11.2012г..Кредита е бил усвоен изцяло на
07.11.2005г..Съгласно раздел VІ от догора за кредит годишната лихва е в размер
на основания лихвен процент определен от БНБ увеличен с надбавка от 7 пункта.
След сключения на 23.01.09г. анекс № 1 към договора за кредит е бил добавен нов
термин във връзка с договора – базов лихвен процент представляващ лихвен индекс
утвърждаван от УС на Банката и изчисляван за всеки отделен вид валута на база
съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихви
на същата валута приложими към кредита в национална валута. В анекса е
определена годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в лева увеличен с надбавка от 8,5
пункта.Утвърден бил и нов погасителен план на кредита с краен срок
07.10.2016г..Методиките са определяне на базовия лихвен процент на банката и
промените в стойността му били обявени на интернет страницата на
банката.Ответник Ц. бил във забава от 08.12.08г. поради което към 07.01.2016г.
не бил погасил 86 броя погасителни
вноски за главница и възнаградителна лихва
.Към датата на извършената проверка 29.10.19г. неиздължените погасителни
вноски оставали 86 броя за главница и
възнаградителна лихва в това число; 8504,94лв. неиздължена главница,6727,43 лв.
възнаградителна лихва за периода от 07.04.09г. до 07.01.16г.,13163,94лв.
наказателна лихва за забава начислена за периода от 08.12.08г. до 18.02.2019г.,
и 595,35 лв. законна лихва начислена върху неиздължената главница в размер от
8504,94 за периода от 20.02.19г.-29.10.2019г..
По така установеното съдът приема следното;
Искът за
установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415
от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За
ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на
вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът- длъжник е
възразил срещу издадената по ч.гр.д.№523/2019 г. по описа на РС-Казанлък
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
По възражението за погасяване на вземането по давност:
Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичането на 5-годишна давност се погасяват всички вземания, за които
законът не предвижда друг срок, а според чл.111, б. „в“ от ЗЗД, вземанията за
наем, лихва и други периодични плащания се погасяват с изтичането на 3-годишна
давност, като нормата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД не прави разграничение между
договорни и законни лихви, както и между компенсаторни и закъснителни такива. В
настоящия случай предоставеният кредит е в размер на определена сума и
обстоятелството, че страните са уговорили издължаването му да стане на части
/погасителни вноски/ не го
превръща в „периодично плащане“ по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД / в т.см. Решение
№28/05.04.2012 г. по гр.д.№523/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о./, поради което доводът
на ответниците в тази връзка се явява неоснователен и приложимата давност за
погасяване на вземането за главница по процесния договор за банков кредит е
общата петгодишна давност. Нормата на чл.114, ал.1 от ЗЗД сочи, че давността за
всяко вземане започва да тече от деня, в който е станало изискуемо. Доколкото
по делото няма доводи и данни кредитът не е бил обявяван за предсрочно
изискуем, то изискуемостта му е настъпила с изтичането на срока, за който е
предоставен, и който е определен с анекса № 1 от 23.01.2009г. а именно-
07.01.2016 г..
Съгласно чл.422, ал.1
от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т.е. в
настоящия случай- 19.02.2019 г. Предявяването на иска спира давността. С оглед
изложеното приложимата пет годишна давност за погасяване на вземането за
главница по договора за банков кредит в размер на 8504,94 лева не е изтекъл към 19.02.2019 г. поради което
възражението е неоснователно.
По своята същност
възнаградителната лихва представлява цената, която
кредитополучателят/заемодателят плаща на банката респ. на заемодателя за
предоставените му парични средства, за периода, за който трае ползването им.
Именно поради правната природа на договорената възнаградителна лихва, в
случаите на отнемането на преимуществото на срока при обявена предсрочна
изискуемост, възнаградителната лихва ще се дължи само до този момент, но не и
за в бъдеще, до датата на крайния уговорен падеж. Това налага извода, че макар
всяка погасителна вноска да се състои от главница и възнаградителна лихва,
докато за главницата е налице разсрочване на връщането на едно неделимо,
поначало, задължение, то за възнаградителната лихва като акцесорно вземане,
такова разсрочване не е налице, тъй като това притезание възниква и става изискуемо
едва след изтичане на съответния период от време, през което длъжникът има
право и е ползвал съответен финансов ресурс, в случая помесечно. Точно поради
тази своя правна природа, задължението за заплащане на възнаградителни лихви е
периодично и се погасява с изтичане на кратката погасителна давност – арг.
чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 19.02.2019 г. , поради което погасени по давност са вземания за
възнаградителна лихва, чиято изискуемост е настъпила преди 07.01.2016 г.
Претендираната
наказателна лихва е свързана със забавата на длъжника, поради което се погасява
с три годишна давност съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД, преди предявяване на иска,
тъй като обезщетението за забава е се дължи ежедневно – за всеки ден, след
изпадането на длъжника в забава /в т.см. решение №103 от 16.09.2013 г. по
т.д.№1200/2011 г. на ВКС, II т.о./. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 19.02.2019 г., поради което погасени по давност са
вземанията за обезщетения за забава – наказателна
лихва, чиято изискуемост е настъпила преди 07.01.2016 г.. Предвид
изложеното претенцията за възнаградителна лихва за периода 07.04.2009 г.-
07.01.2016 г. и претенцията за наказателна лихва за забава за периода 08.12.2008
г.- 18.02.2019 г. са погасени по давност.
По възраженията за
нищожност ;
В чл.58 от
ЗКИ е въведено изискването при отпускане на
кредити, б.та задължително да предоставя безплатно и в писмена форма на
клиентите си своите условия по кредитите, които съдържат най-малко данни за
общите разходи по кредита /такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с
договора за кредит/ и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи
могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита; допълнителните задължения,
свързани с разплащанията и условията и разходите при предсрочно погасяване на
кредита. С подписването на договора за банков кредит, ответника е потвърдил
съгласието си със съдържанието и условията по кредита. Тъй като процесният договор има за предмет
предоставяне на кредит от б., а кредитополучателят е физическо лице, който не
действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, то ответникът М.Ц.
има качеството на потребител смисъла на чл.5,
ал.2 от ЗПК /обн. ДВ, бр.53/30.06.2006 г., отменен 12.05.2010 г./, поради
което последният е приложим в настоящия спор по силата на действащия §5 на ЗПК.
Договорът за потребителски кредит е формален договор, към който законът
предявява определени изисквания за съдържание, неспазването на които го правят
негоден да породи права и задължения. В чл.7,
т.4 – чл.14
от ЗПК /отм./ са изброени задължителните реквизити, които следва да съдържа
договора за потребителски кредит, като липсата на някой от тях води до
недействителност на договора. В настоящия случай, с анекс № 1 към договора за банков кредит № ***** е създадена б.к. към раздел ІІ т.2 е разяснено
понятието „базов лихвен процент“, който според клаузата е променлив лихвен
индекс, определян от б.та за различни валути на база съотношението между
планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихви за съответната
валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от
банката в национална и чуждестранна валута,.
Направена е промяна в
т.11, 11.1 и 11.3 като в раздел ІV, т.9.3 от Общите условия е предвидено, че
„При промяна на базовия лихвен процент на банката за валутата на кредита,
договореният лихвен процент се променя съответно, считано от датата на
промяната, без да е необходимо предоговаряне. В този случай банката има право
едностранно да променя размера на месечните погасителни вноски, посочени в
погасителния план, за което уведомява кредитополучателя.“
Жалб. е бил запознат
изрично както със договора за банков
кредит и със анекса към него, като е получил предварително достатъчна и конкретна
информация за начините по който кредититодателя може едностранно да промени
цената на услугата, по съответната
методика на банката, поради което съдът приема,че може да се приложи
правилото на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП.
Предвид на това съдът
не приема възраженията на ответника за
нищожност по смисъла на чл.26 от ЗЗД.
Поради изложените съображения, съдът намира, че иска следва да уважи
до размера
само на главницата а във частта за
лихвите следва да се отхвърли.
Следва да се присъди и законната лихва върху
главницата от 8504.94 лева, считано от подаване на заявлението в
съда на 19.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По отношение на
претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е
предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото
събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по
издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се
извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по
установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за
присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от
ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното
производство - в размер на 717,93 лева представляващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото
производство - в размер на 215,02 лева,
възнаграждение за вещо лице, и
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай
тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия
случай ищецът е представил списък на разноските.
Ответника претендира общо разноски по списък по чл.80 от ГПК в
размер на 1450 лв. в
т.ч. 50 лв. възнаграждение за вещо
лице. Ищецът не е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатското възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците 1015.71 лв. разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422, вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 във вр. чл.430 от ТЗ, чл.138 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, че М.Ц.Ц. с
ЕГН-********** ***
дължи на „П.и.банка” АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 8 504,94лв. главница по договор № **** и анекс № 1 към него от
23.01.2009г. г., и законната лихва върху главницата от 19.02.2019 г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за 6727,43 лева възнаградителна лихва за периода 07.04.2009г. до 07.01.2016г. и
иска за 13 163,94лева наказателна лихва за периода 08.12.2008г. до 18.02.2019г. г. като погасени по давност, за които суми
е издадена заповед № 318/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№523/2019 г. по описа на
РС-Казанлък.
ОСЪЖДА , М.Ц.Ц. с ЕГН-********** ***
да заплати на „П.и.банка” АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление ***,
основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 215,02 лева, както и
направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 523/2019 г. по описа на
РС-Казанлък разноски в размер на 717,93 лв..
ОСЪЖДА„П.и.банка” АД с ЕИК:******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Ц.Ц. с ЕГН-********** *** , на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски
в размер на
1015.71 лв. .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Стара
Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: