Р Е Ш Е Н И Е
София, 24.03.2016
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и пети февруари
през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: Росен
Димитров
при секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 15721 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск на П.Д.Д. ЕГН ********** чрез адвокат Т.Х.
против З. „Л.И.” АД гр.С. с правно основание
чл.226 ал.1 от КЗ(отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 45 000 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди-телесни увреждания,
настъпили в резултат от ПТП на 31.07.2013 г., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 31.07.2013 г. управлявал лек автомобил „ Фолксваген“,
модел „ Пасат“ с рег. № **** по бул. „О.п.“, с посока на движение от раЗ.лона
за с. М. към раЗ.лона за с. Световрачане и спрял на раЗ.лона за гр. Н.И., за да
изчака идващите в насрещното платно автомобили и да направи маневра „ляв
завой“. В същото време след него, в същата посока на движение, се движил
товарен автомобил „ Тойота“, модел „ Хай Лукс“ с рег. № ****, който поради
нарушение на правилата за движение го ударил отзад, изтласкал го в насрещното
платно за движение и тогава движещия се законосъобразно товарен автомобил марка
„ Мерцедес“, модел „ Актрос“ с рег. № **** го ударил отпред.
Твърди, че в резултат от описаното ПТП е претърпял следните травматични
увреждания: разкъсно-контузна рана по дясната теменна област на главата,
разкъсно –контузна рана по дясната ръка, фрактура на 4-то ребро на гръдния кош,
отляво и разкъсване на двуглавия мускул на лявата мишница. Твърди, че
посочените увреждания са му причинили болки и страдания в рамките на около 2
месеца, като контузията на левия горен крайник е довела и до затруднение в
движението му, което е налице и към настоящия момент. Освен това излага, че е
преживял и сериозен психологичен стрес от преживяното и от страха, че може да
загуби живота си по този внезапен начин.
Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за товарен автомобил „ Тойота“, модел „ Хай Лукс“ с рег. № **** е
бил налице валиден застрахователен за риска „гражданска отговорност“ при
ответното дружество, поради което е сезирал ответника с искане за извънсъдебно
уреждане на отношенията и изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди. Ответникът разгледал направеното искане и приел за
основателно и съответно изплатил само сумите от 309,80 лв. обезщетение за
имуществени вреди и 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като
последното ищецът намира за несъобразено с принципа на справедливостта с оглед
настъпилите болки и страдания, поради което предявява настоящия иск, с който
претендира определянето на обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на сумата.
Ангажира доказателства и претендира разноски.
Ответникът ЗК ”Л.И.” АД не оспорва наличието на валиден застрахователен
договор по отношение на товарен автомобил „ Тойота“, модел „ Хай Лукс“ с рег. №
**** към момента на настъпване на ПТП, но оспорва предявения иск по основание и
размер, като твърди, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговаря
на действителността. Оспорва вида и медико-биологичния характер на твърдените
травматични увреждания, размера на претендираното обезщетение, който намира за
прекомерен. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца като твърди, че същият е спрял управляваното от него превозно
средство на нерегламентирано за това място, с което е допринесъл съществено за
настъпването на ПТП и съответно на твърдените травматични увреждания.
Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан като претендира
направените по делото разноски, в това число и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
Доказателствата по делото са гласни
и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото споразумение от 21.10.2013 г., постановено по
НОХД № 8041/2013 г. на СРС, 20 –ти състав се установи, че С.С.Ц., ЕГН **********
е признат за виновен за извършването на престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3, б.
„а“, пр.1 и 2, вр. с ал.1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК като при
управлението на товарен автомобил „ Тойота“, модел „ Хай Лукс“ с рег. № **** е
нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.2 и чл. 23, ал.1 от ЗДвП,
при което по непредпазливост е причинил на ищеца средна телесна повреда.
Безспорно е наличието валиден застрахователен договор за товарен автомобил „Тойота“,
модел „ Хай Лукс“ с рег. № **** при ответното застрахователно дружество към
момента на настъпване на ПТП.
По делото е изслушана съдебно автотехническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно. Съобразно същото на 31.07.2013 г.
около 08,55 часа, товарен автомобил „ Тойота“, модел „ Хай Лукс“ с рег. № ****
се е движил по О.п., с посока от разклона за с. М. към разклона за с.
Световрачене със скорост 57,32 км.ч. В същото време и в същата посока на
движение лек автомобил „ Фолксваген“, модел „ Пасат“ с рег. № **** намалил
скоростта и спрял на разклона за гр. Н.И. в лентата, предназначена за ляв
завой, пред посочения горе товарен автомобил. Водачът на последния е имал
възможност да възприеме спрелия пред него автомобил, но въпреки това не е предприел
аварийно спиране, за което е била налице обективна възможност, поради което го
е ударил отзад. От удара лекия автомобил е бил изтласкан в насрещното платно за
движение, при което идващият в насрещното товарен автомобил „ Мерцедес“, модел
„ Актрос“ с рег. № ****, който се е движил със скорост от 60 км.ч., го е ударил
отпред. За този товарен автомобил не е съществувала обективна възможност да
избегне ПТП.
ПТП е настъпило в светлата част на деня, при сухо време и добра видимост,
като причината за настъпването му е именно несвоевременното задействане на
спирачната система от водача на товарен автомобил „ Тойота“, модел „ Хай Лукс“
с рег. № ****.
По делото е изслушана съдебномедицИ.ка експертиза, чието заключение съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото в пряка
причинно – следствена връзка с процесното ПТП на ищеца са причинени следните
травматични увреждания: разкъсно- контузна рана на дясната теменна област на
главата, разкъсно – контузна рана на дясната ръка, счупване на 4-то ребро
вляво, разкъсване на мускулните влакна на двуглавия мускул на лявата
подмишница. Получените наранявания на главата и дясната ръка са зараснали за
срок от две седмици, счупеното ребро е зараснало за срок от около 30 дни,
частичното разкъсване на мускулни влакна е зараснало за около 30 дни, а с
рехабилитационния период за срок от 2 месеца. В този период ищецът е бил
нетрудоспособен, поради мускулната увреда и е страдал от психичен стрес, който
е типичен за всички жертви на ПТП.
Ищецът е търпял болки и страдания в рамките на около два месеца, като
болките са били най-интензивни в рамките на първите тридесет дни. След този период
болките са останали като явяващи се периодично при преумора или влошаване на
времето.
Към момента на изготвяне на експертизата са изминали две години от
настъпване на увреждането, като здравето на ищеца е напълно възстановено и не
се очакват последващи усложнения.
Свидетелят К.П. И., живееща на семейни начала с ищеца, установи с показанията
си, че когато го е видяла в болницата той е бил окървавен, изгърбен, едната му
ръка била обездвижена, имал болки в гърдите, единия крак бил неподвижен. След
като го пуснали от там, имал нужда от грижи, тъй като бил обездвижен две
седмици, изпитвал силни болки и пиел лекарства със зелена рецепта. До сега имал
силни болки и посещавал рехабилитация, като този разход натоварвал семейния
бюджет, тъй като ищецът бил пенсионер. Преди това обаче, към момента на
настъпване на ПТП се занимавал със строителство.
По делото не е спорно, че ответното застрахователно дружество е заплатило
на ищеца сумата от 5 000 лв. обезщетение за причинени при същото ПТП
неимуществени вреди.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ(отм.) увреденият има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна
за съда, разглеждащ гражданските последици от престъплението по отношение на
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Влязлото в сила споразумение има силата на влязла в сила
присъда на основание чл. 383, ал.1 от НПК.
Видно от посочените по-горе писмени доказателства и заключението на САТЕ, както и на основание
чл. 300 от ГПК се установява, че процесното ПТП е осъществено по вина на водача
на товарен автомобил „ Тойота“, модел „ Хай Лукс“ с рег. № ****, който е
нарушил разпоредбите на чл. 20, ал.2( Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението) и чл. 23, ал.1 (Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко) от ЗДвП. Съществува и
пряка причинно-следствена връзка между причинените телесни увреждания и
осъщественото ПТП.
Установи се и че към момента на настъпване на процесното ПТП за товарен
автомобил „ Тойота“, модел „ Хай Лукс“ с рег. № **** е бил налице валиден
застрахователен договор по риска „гражданска отговорност“, сключен с ответното
застрахователно дружество.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за
претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД,
което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът взе предвид характера и степента на увреждането, двумесечния
възстановителен период, през който ищецът е бил обездвижен и е изпитвал силни
болки в рамките на първите 30 дни, травматичното преживяване на събитието,
невъзможността да се осъществява трудова дейност и затруднението и
неудобството, което е представлявала нуждата от постоянни чужди грижи. С оглед на това, като съобрази и социално-
икономическите условия в страната и принципа, че обезщетението може да служи едИ.твено
за репариране на причинените вреди, съдът намира, че справедливия размер на
обезщетение е 20 000 лв.
Във връзка с определянето на размера на обезщетението следва да бъде
разгледано направеното от ответната страна възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, с което се твърди, че същият е спрял
неправомерно управлявания от него лек автомобил, което е довело до настъпване
на ПТП. По делото, въз основа на приетата и неоспорена от страните САТЕ се
установи, че ищецът е спрял автомобила си на разклон, в лява лента, която е
предназначена за ляв завой, с цел да се направи такъв, за което по ЗДвП същият
е длъжен да изчака първо преминаването на
идващите в насрещното платно за движение автомобили. Това изчакване
нормално и законосъобразно става в предвиденото за целта платно за ляв завой
при спиране на превозното средство. Не е установено спираните от страна на
ищеца да е било внезапно или по някакъв друг начин да е представлявало изненада
за водача на товарния автомобил, а напротив- от експертизата става ясно, че
спрелият автомобил е бил видим за него и същият е имал и обективната възможност
да предприеме аварийно спиране и да предотврати настъпването на ПТП. В доказателствената тежест на ответника е да
докаже твърдението, че спирането на ищеца е било неправомерно, а по делото не
са събрани доказателства в тази насока.
С оглед приетото съдът намира, че възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
По делото безспорно се установи, че ответното застрахователно дружество е
заплатило на ищеца сумата от 5 000 лв., която е определило като достатъчно
обезщетение за причинените при това ПТП неимуществени вреди. Тази сума следва
да бъде приспадната от определения горе общ размер на обезщетението за
причинените при ПТП вреди, предвид което искът се уважава до размера от
15 000 лв.
Над уважения размер до претендирания такъв от 45 000 лв. искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
По претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение:
Определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва от
25.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като съображенията за това
са следните: Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД предвижда, че при
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а съгласно разпоредбата на чл.86 ал.1 от ЗЗД същият дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Правилото на чл. 223 от КЗ(отм.)
предвижда, че застрахователят трябва да обезщети изцяло всички вреди, които са причинени от
прекия делинквент на увреденото лице
следователно той дължи законова лихва от датата на увреждането, така
както би дължал лихви и прекия причинител на вредата. Правилото на чл.223, ал.
2 във вр. с чл.224, ал.1 от КЗ не е приложимо в конкретния случай, тъй като
същото е относимо досежно регресните
права на застрахователя срещу прекия делинквент. Неприложимо е и правилото на
чл.84, ал. 2 от ЗЗД, тъй като правилата на КЗ се явяват специални спрямо тези
на ЗЗД.
По разноските:
Съобразно този изход на делото
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1400 лв. включваща деловодни
разноски и адвокатско възнаграждение, а
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 16 лв. деловодни разноски и
1430 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, с адрес: *** да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********,
предявен чрез адвокат Т.Х., със съдебен адрес:***, офис * сумата от 15 000 лв., обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 31.07.2013 г., ведно със законната
лихва от 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата на основание чл.
226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 1400 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер
от 45 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК **** сумата от 16 лв. деловодни разноски на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК и 1430 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.
78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: