№ 13734
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110174236 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Д. К. срещу „А.Т.Е.Г.” АД.
Предявен е частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с
който се иска осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 5 лв. -
частичен иск от сумата в размер на 89,10 лв., представляваща недължимо платени суми по
Договор за потребителски кредит № 689401, сключен на 11.07.2024 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 12.12.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че на 11.07.2024 г. между В.С.С. и ответника бил сключен Договор за
потребителски кредит № 689401. Сочи, че при подписването на договора на В.С. не му били
предоставени необходимите документи по чл. 10 ЗПК, а в приложение към договора било
посочено, че най-късно до следващия ден кредитополучателят е длъжен да представи
обезпечение по кредита, което да отговаря на редица трудно изпълними условия. В чл. 4 от
Приложение № 5 към Договора за потребителски кредит № 689401/11.07.2024 г. било
посочено, че в случай, че потребителят не предостави исканото обезпечение ще дължи
неустойка в размер, посочен в погасителния план - в размер на 1,97 лв. средно на ден, но не
повече от 1 % на ден от главницата по кредита. Твърди, че сумата по кредита била в размер
на 300 лв. със срок на погасяване - 08.10.2024 г., при размер на погасителната вноска - 340
лв. с одобрено обезпечение и 399,10 лв. без одобрено обезпечение. Към договора за
потребителски кредит бил представен и погасителен план, съгласно който
кредитополучателят следвало да заплати една вноска в размер на 399,10 лв., формирана по
следния начин: 300 лв. - главница, 10 лв. - възнаградителна лихва, 30 лв. - такса
преференциално обслужване и 59,10 лв. - неустойка. Твърди, че уговорената неустойка е
нищожна. Счита, че с нея се цели да се заобиколи предвиденият максимален размер на ГПР -
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че с уговорената неустоечна клауза се цели осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума. В допълнение на това
твърди, че уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функции, като противоречи на закона и на добрите нрави. Счита, че с
неустойката се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото в полза на кредитора
се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно
задължение - недадено обезпечение, като се достига до кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва, което е недопустимо. Счита, че неустоечната клауза е нищожна и на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Твърди, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, доколкото посоченият размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, тъй като
към него е следвало да бъде включена уговорената неустойка. На следващо място твърди, че
между страните са уговорени „Условия за ползване на Преференциално /ВИП/ обслужване“,
1
но за тази услуга не следвало да се дължи възнаграждение - чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19,
ал. 1 и ал. 4 ЗПК. Счита, че клаузата на чл. 5 от Приложение № 5 към договора за кредит е
неравноправна - чл. 143, т. 9 ЗЗПК. Ищцата поддържа, че на 05.11.2024 г. бил сключен
договор за цесия, по силата на който В.С.С. й е прехвърлил вземането си срещу „А.Т.Е.Г.”
АД, представляващо сумата в размер 89,10 лв. - платена сума без основание по Договор за
паричен заем № 689401/11.07.2024 г., като посочва, че с настоящата искова молба ответникът
следва да се счита за уведомен за извършената цесия. С оглед гореизложеното моли за
осъждането на ответника да заплати сумата от 5 лв., частична претенция от 89,10 лв., която е
била заплатена без основание. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че сключеният договор за
цесия е нищожен поради липса на съгласие, тъй като между страните липсвало такова по
отношение на предмета на договора. На следващо място счита, че договорът за цесия е
нищожен поради невъзможен предмет. Допълва, че договорът за цесия не е породил
транслативно действие спрямо него, доколкото не му е било съобщено достатъчно ясно кои
вземания са предмет на цесията. Оспорва клаузата за неустойка в договора да е нищожна.
Оспорва твърдението, че не са били спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК, с доводи, че
на кредитополучателя е бил предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 ЗПК, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно
приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК. Оспорва твърдението, и че договорът нарушава чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, като твърди, че размерът на годишния процент на разходите е изчислен
съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 от Преходните и заключителни
разпоредби на ЗПК. Твърди, че задължението за неустойка не е разход по кредита и не е
следвало да бъде включвано към ГПР. Оспорва неустойката да излиза извън присъщите й
функции, както и да накърнява добрите нрави. Твърди, че неустойката е била индивидуално
уговорена между страните. Посочва, че неустойка за непредоставено обезпечение следва да
се отличава от забавата за плащане на паричните задължения, поради което ограничението за
максималната неустойка в размер на законната лихва за забавени парични задължения не
следва да се прилага по аналогия. Оспорва уговорената такса за „Преференциално (ВИП)
обслужване“ да е недействителна по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като предоставените услуги не
били във връзка с управлението на кредита. В заключение счита, че сключеният договор за
потребителски кредит е действителен, като са били спазени всички законови условия.
Твърди, че кредитът е сключен изцяло по волята на потребителя, като освен това същият е
имал срок от 14 дни да се откаже от него. Моли за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да върне на ищеца сумата от 5 лв., предявена като частичен иск от сума в размер
на 89,10 лв., представляваща недължимо платени суми за неустойка и такса преференциално
обслужване по Договор за потребителски кредит № 689401/11.07.2024 г.
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че в полза на В.С.С. е възникнало
вземане в размер на 5 лв. (че същият е заплатил посочената сума в полза на ответника по
сочения договор за кредит), както и че между ищцата и В.С.С. е сключен валиден договор за
цесия, с което на ищцата е било прехвърлено вземане за получени без основание суми по
договора за кредит и ответникът е бил уведомен за цесията.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на основание за
задържане на сумата от 5 лв., заплатена от страна на В.С.С., включително наличието на
действителен договор за потребителски кредит, отговарящ на всички изисквания на ЗПК, в
това число и коректно посочване на ГПР с включени всички разходи в него, както и
възраженията си за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет и липса на
съгласие – чл. 26, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, за което не сочи доказателства.
Съдът обявява на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно следи за
неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
2
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото фактите, че на 11.07.2024 г. между В.С.С. и
ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 689401, като сумата по отпуснатия
кредит е в размер на 300 лв. и че същата е била усвоена от кредитополучателя.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства
следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното решаване на
спора.
Искането на ищцата по чл. 190 ГПК е основателно по отношение на задължаването
на ответника да предостави справка от счетоводството си за всички извършени плащания за
погасителни вноски по кредита, а по отношение на искането за задължаване на ответника да
представи копие от договора за паричен заем, погасителен план и СЕФ искането следва да се
остави без уважение, тъй като същите са представени вече по делото.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй като
същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и изискват
специални знания.
Искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
дирекция „Регистри“ на БНБ следва да бъде оставено без уважение, доколкото
обстоятелствата, за които е поискано са неотносими към предмета на доказване.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 30.04.2025 г. от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в едноседмичен срок от
получаването на препис от настоящото определение, да представи справка от
счетоводството си за всички извършени плащания по Договор за потребителски кредит №
689401/11.07.2024 г., като му УКАЗВА, че при неизпълнение могат да бъдат приложени
последиците на чл. 161 ГПК, като съдът ще приеме, че по договора са заплатени 300 лв. -
главница, 10 лв. - възнаградителна лихва, 30 лв. - такса преференциално обслужване и 59,10
лв. – неустойка.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А. Т. Б..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400 лв., вносим от ищеца в
1-седмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно
ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищцата.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
3
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4