РЕШЕНИЕ
№ 4350
гр. Пловдив, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева.
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева. Гражданско дело №
20215330102277 по описа за 2021 година
Предмет на производството са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК във връзка чл. 415 ГПК във с чл.14, ал. 3 от Закона за кредитиране на студенти и
докторанти във врс. с чл. 240 ЗЗД, чл. 74 ЗЗД, чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 против Е. Г. А., ЕГН **********, гр.
П., ул. „******** с която са предявени обективно и субективно съединени искове по реда
на чл.422 ГПК за признаване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№7868/2019 г. по описа на РС – Пловдив, както следва: сумата 1764,21 лв./хиляда
седемстотин шестдесет и четири лева и 21ст./, дължима главница по Договор за студентски
кредит от ******** г. за заплащане на такси за обучение, сключен с „Райфайзенбанк
България“ ЕАД по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти и издадена
държавна гаранция съгласно Споразумение № Д – 01- 4009/ 14.05.2013 г., сключено между
Министерство на образованието, младежта и науката и банката, сумата от 30,56лв./тридесет
лева и 56ст./ - редовна лихва за периода 20.10.2015 г. – 21.01.2016г., сумата от 11,27лв.
/единадесет лева и 27ст./– наказателна лихва за забава за периода 20.10.2015 г. – 10.02.2016
г., сумата от 514,14лв./петстотин и четиринадесет лева и 14ст./- законна лихва за периода
11.02.2016 г. – 09.01.2019 г., сумата от 59,29лв./петдесет и девет лева и 29ст./ - лихва за
забава в периода 09.01.2019 г. – 10.05.2019 г., сумата от 36,12лв. /тридесет и шест лева и
12ст./– платена държавна такса в заповедно производство по ч.гр.д. № 1677/ 2016 г. по
1
описа на РС – Пловдив, възстановена от държавата във връзка с активирана държавна
гаранция; сумата от 3489,10лв. /три хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и 10ст./–
главница по Договор за студентски кредит от ********* г. за покриване на разходи за
издръжка, сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти и издадена държавна гаранция съгласно Споразумение № Д – 01-
4009/ 14.05.2013 г., сключено между Министерство на образованието, младежта и науката и
банката, сумата от 78,95лв./седемдесет и осем лева и 95ст./ - редовна лихва за периода
20.09.2015 г. – 21.01.2016г., сумата от 22лв./двадесет и два лева/ – наказателна лихва за
забава за периода 20.10.2015 г. – 10.02.2016 г., сумата от 1016,81лв./хиляда и шестнадесет
лева и 81ст./- законна лихва за периода 11.02.2016 г. – 09.01.2019 г., сумата от 117,27лв. /сто
и седемнадесет лева и 27ст./- лихва за забава в периода 09.01.2019 г. – 10.05.2019 г., сумата
от 71,80лв./седемдесет и един лева и 80ст./ – платена държавна такса в заповедно
производство по ч.гр.д. № 1678/ 2016 г. по описа на РС – Пловдив, възстановена от
държавата във връзка с активирана държавна гаранция, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 10.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че задълженията на ответника произтичат от неизпълнение на два договора
по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, сключени с „Райфайзенбанк
България“ ЕАД.
Посочва, че съгласно договор за студентски кредит от ****** г., сключен по реда на ЗКСД
от „Райфайзенбанк България“ ЕАД на ответника е предоставен кредит в размер на 1600 лв. с
цел заплащане на два броя такси за обучение, всяка от които в размер на 800 лв. Уговорено
е, че кредитополучателят може да усвоява суми по кредита два пъти в рамките на една
учебна година от всяка година на обучение, като сумите се превеждат по сметката на
висшето учебно заведение.
Кредитополучателят ползва гратисен период с продължителност от 23 месеца, считано от
датата на сключване на договора до******** г., по време на който не се дължи плащане на
главница и лихва по кредита. Съгласно чл. ***. от договора, окончателният размер на
кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на гратисния
период.
На основание чл. **. от договора за кредит кредитополучателят заплаща фиксирана годишна
лихва в размер на 7 %. Съгласно чл. **. от договора лихвата се начислява върху усвоената
част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно.
Уговорено е, че след изтичане на гратисния период кредитът се погасява на 36 равни
анюитетни вноски, всяка една в размер на 56,10 лв., дължими на 20-то число на съответния
месец, считано от **********г. вкл.
Посочва, че съгласно чл. **. от договора, при забава в плащането на дължимите суми по
договора, кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на ОЛП с 10 пункта годишно
върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното
изплащане на забавените задължения.
2
На основание чл. ** от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем в случай на неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни
погасителни вноски.
На ******* г. посочва, че е изпратена покана – уведомление от банката до ответника
относно обстоятелството, че задължението по кредита й е обявено за предсрочно изискуемо,
тъй като за периода от ****** г. до ****** г. не е заплатила месечните си вноски в
дължимия размер. Поканата е получена на ******* г. Въз основа на подадено от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД заявление са издадени заповед за изпълнение въз основа на
документ и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1677/2016 г. по описа на ПРС. В размера на
присъдената главница е включена и капитализираната лихва, съобразно чл.**. от договора,
начислена върху размера на усвоените суми.
Въз основа на изпратеното искане от „Райфайзенбанк България“ ЕАД до Министерство на
образованието, младежта и спорта (МОМН) и издадената държавна гаранция, съгласно
Споразумение от ******* г. и Типов договор от 29.06.2010 г. за кредитиране на студенти и
докторанти, сключен между МОМН и „Райфайзенбанк България“ ЕАД задължението на
ответника към банката в размер на 1871,28 лв. е погасено от държавата чрез МОН. С
бюджетно платежно нареждане на ******** г. сумата е преведена по сметка на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД. На ******* г. от МОН на банката е преведена и сумата от
36,12 лв. – платена държавна такса в заповедното производство.
На ****** г. между „Райфайзенбанк България“ ЕАД и ответника е сключен още един
договор за студентски кредит по ЗКСД, съгласно който банката отпуска на
кредитополучателя кредит в размер на 3100 лв. с цел покриване разходи за издръжка.
Уговорено е, че кредитополучателят може да усвоява суми по кредита два пъти в рамките на
една учебна година от всяка година на обучение, не по – късно от последната дата за
заплащане на таксата за съответния семестър.
Кредитополучателят ползва гратисен период с продължителност от 23 месеца, считано от
датата на сключване на договора до ******* г., по време на който не се дължи плащане на
главница и лихва по кредита. Съгласно чл. **. от договора, окончателният размер на
кредита се определя от сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на гратисния
период.
На основание чл. **. от договора за кредит кредитополучателят заплаща фиксирана годишна
лихва в размер на 7 %. Съгласно чл. **. от договора лихвата се начислява върху усвоената
част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно.
Уговорено е, че след изтичане на гратисния период кредитът се погасява на 60 равни
месечни анюитетни вноски, всяка една в размер на 69,70 лв., дължими на 20-то число на
съответния месец, считано от **************г. вкл.
Посочва, че съгласно чл. **. от договора, при забава в плащането на дължимите суми по
договора, кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на ОЛП с 10 пункта годишно
върху забавената сума (вноска или част от вноска) за времето на забавата до окончателното
3
изплащане на забавените задължения.
На основание чл. ** от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем в случай на неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни
погасителни вноски.
На ******** г. посочва, че е изпратена покана – уведомление от банката до ответника
относно обстоятелството, че задължението по кредита й е обявено за предсрочно изискуемо,
тъй като за периода от ************ г. не е заплатила месечните си вноски в дължимия
размер. Поканата е получена на ********** г. Въз основа на подадено от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД заявление са издадени заповед за изпълнение въз основа на документ и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1678/2016 г. по описа на ПРС. В размера на присъдената
главница е включена и капитализираната лихва, съобразно чл.**. от договора, начислена
върху размера на усвоените суми.
Въз основа на изпратеното искане от „Райфайзенбанк България“ ЕАД до Министерство на
образованието, младежта и спорта (МОМН) и издадената държавна гаранция, съгласно
Споразумение от 14.05.2013 г. и Типов договор от 29.06.2010 г. за кредитиране на студенти
и докторанти, сключен между МОМН и „Райфайзенбанк България“ ЕАД задължението на
ответника към банката в размер на 3719,07 лв. е погасено от държавата чрез МОН. С
бюджетно платежно нареждане на ********г. сумата е преведена по сметка на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД. На ******* г. от МОН на банката е преведена и сумата от
71,80 лв. – платена държавна такса в заповедното производство.
Ищецът посочва, че на основание чл. 14, ал. 3 от ЗКСД в полза на държавата е възникнало
право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със
законната лихва от момента на плащането, като на основание ал. 4 вземанията на държавата
срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на цялото или на част от тяхното
задължение към банките са частни държавни вземания и се събират от НАП.
Ищецът посочва, че с молба от ****** г. въз основа на издадените изпълнителни листове и
заповеди по горепосочените заповедни производства е образувана изп.д. № 1321/2016 г. по
описа на ЧСИ М. С. – Ц., което впоследствие е прекратено поради обезсилване на
заповедите и изпълнителните листове поради непредявяване на установителни искове след
възражение от длъжника. Посочва се, че причина за непредявяване на исковете е
обстоятелството, че е активирана държавна гаранция.
С акт № 1/09.01.2019 г. за установяване на частно държавно вземане, издаден от НАП, е
констатирано, че към ****** г. държавата има изискуемо вземане срещу Е. А. в общ размер
от 7034,96 лв.
Въз основа на акта е депозирано заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, като същото е уважено. Постъпило е възражение в срок от длъжника,
което е обусловило и правният интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото
производство.
Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски в заповедното и исковото
4
производства.
Ответникът е депозирала отговор на исковата молба в срок, като оспорва исковете, като
неоснователни.
Не оспорва обстоятелството, че е кредитополучател по представените от ищец два броя
договори за студентски кредит от ******** г., сключени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
сключени на основание ЗКСД, както и че са и отпуснати сумите от 1600 лева и 3100 лв.
Признава се, че същите са усвоени.
Твърди, че не дължи претендираните суми, като се позовава на ЗКСД, който с явява
специален спрямо ЗПК, като твърди, че съдържанието на сключените по този специален
закон договори следва да съответства на специфичните изисквания на ЗКСД.
Оспорва като нищожни описаните от ищеца клаузи на чл.4.1. , чл. 4.2. и чл. 4.8. от двата
договора за кредит, уреждащи гратисния период и крайният срок на плащане и заплащането
на месечни анюитетни вноски. Твърди, че чл.4.1. и чл. 4.8. противоречат на нормата на чл.
24, ал. 3 от ЗКСД. Твърди, че нормата, предвиждаща, че кредитополучателят погасява
общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано
от края на гратисния период е императивна и неспазването й обуславя нищожност на същата
поради противоречие със закона. Твърди нищожност на договорната клауза за период на
връщане на сумата по – кратък от установения в специалния закон.
Сочи, че разпоредбата на чл. **. от договора за кредит, уреждащ гратисен период от 23
месеца е нищожна поради противоречие с разпоредбата на 23, ал. 2 от ЗКСД.
Освен това се сочи, че оспорените клаузи са нищожни, като неравноправни по смисъла на
чл. 143, ал. 1 ЗЗП, към която чл. 17 ЗКСД изрично препраща.
С оглед на изложеното ответникът счита, че банката неправомерно е обявила предсрочната
изискуемост на задълженията по двата процесни договора за кредит, тъй като не са били
налице предпоставките за това. Твърди се, че не са били налице предпоставките банката да
упражни правото си по чл. 34 от Типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти
и да претендира изпълнение със средствата от държавната гаранция.
Изразява становище, че към ******* г., когато държавата е изплатила в полза на банката
сумите по кредита, банката не е имала изискуеми вземания към ответника.
Оспорва размера и дължимостта на вземанията, установени с АУЧДВ № 1 от **** г., на
който се основава ищцовата претенция.
Прави възражение за погасяване по давност на част от исковите претенции за лихви.
Освен гореизложеното счита, че искът е неоснователен, като се позовава на разпоредбата на
чл. 27, ал.1, т. 3 от ЗКСД, която предвижда, че държавата заплаща непогасената част от
общия размер на задължението (главница и лихви) по договора за кредит при раждане или
пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на
гратисния период. Разпоредбата е възпроизведена и в чл. 8.3. от процесните договори за
кредит. В тази връзка посочва, че на ****** г. е родила второто си дете К. С. С писмена
5
молба и приложени към нея актове за раждане ответницата уведомила банката и помолила за
погасяване на задълженията по двата кредита със средства от държавната гаранция.
Молбата й е оставена без уважение, тъй като детето е родено преди изтичане на гратисния
период. Ответницата счита, че банката неправилно тълкува стеснително нормата на чл. 27,
ал.1, т. 3 ЗКСД, като й придава смисъл противоречащ на основните цели, залегнали в ЗКСД.
Твърди, че в случая ищецът няма право да претендира сумите, тъй като е изпълнила
задължението си по чл. 27, ал.1, т. 3 ЗКСД.
С оглед изложеното се моли предявените искове да се отхвърлят. Претендират се разноски.
С исковата молба ищецът е поискал да бъде конституирано като трето лице помагач
Райфайзенбанк България ЕАД -страна по договора за кредит, като същият е конституиран
като трето лице помагач на страната на ищеца.
На третото лице са връчени препис от исковата молба, от отговора на исковата молба
и приложенията към двете, както и проекто – доклад, като не е постъпил отговор в указания
срок.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Не се оспорва и от представените и приети като писмени доказателства договори за заем, се
установява, че ответникът е кредитополучател по представените от ищец два броя договори
за студентски кредит от ****** г., сключени с „Райфайзенбанк България“ ЕАД, сключени на
основание ЗКСД, както и че са и отпуснати сумите от 1600 лева и 3100 лв., както и
усвояването на сумите.
В договора за кредит, по силата на който е предоставена в заем на ответницата сумата от
1600 лв. е посочено, че същата се предоставя с цел заплащане на 2 броя такси за обучение на
кредитополучателя, всяка в размер на 800 лв. В чл. 2.4.1 е уговорено, че заплащането на
сумата е по сметка на ******************“. В чл. 1.2 от договора е предвиден, че
окончателният размер на кредита се определя от сумата, усвоена от Кредитополучателя до
изтичане на срока по чл. 4.2. В чл.1.3. е уговорено, че максималният размер на кредита за
заплащане на таксите за обучение не може да превишава дължимите такси за срок, равен на
оставащия срок от обучение на Кредитополучателя, съгласно учебния план на съответната
специалност и образователно – квалификационна степен. В чл***. е определено, че
договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на погасяване на
кредита – ***** г. В чл. ** е предвидено, че кредитополучателят може да усвоява суми по
кредита два пъти в рамките на една учебна година от всяка година на обучение, не по –
късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър.
Съгласно чл. ** ако кредитът не бъде усвоен до изтичане на срока по чл. ** , задължението
на банката да предоставя средства отпада. В чл.**. е предвидено, че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %.
Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно
6
ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и
без последния ден от този период). В чл. ** е предвидено, че при забава в плащането на
дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката лихва за забава в размер
на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума за
времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. В чл. **. е
уговорен реда на погасяване на задължения по договора за кредит, както следва: просрочена
лихва- лихва за забава- просрочена главница – редовна главница. Предвидено е, че при
обявена предсрочна изискуемост банката можа да прави погашения по кредита по друга,
избрана от нея поредност.
В чл.**. е предвидено, че крайният срок за погасяване на всички, дължими по договора суми
(включващи главница, лихва, евентуална лихва за забава) е *******г.
Съгласно чл. **. при погасяване на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период
от 23 месеца, считано от датата на сключване на договора до******* г. Съгласно чл. ** от
договора по време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница
и лихва по кредита. Съгласно чл. **. от договора по време на гратисния период банката
начислява лихва върху усвоената част на кредита, съгласно действащия погасителен план.
Начислената лихва се капитализира годишно.
В чл.**. е предвидено, че гратисният период, предвиден в чл.** може да бъде удължен, след
като кредитополучателят подаде писмено уведомление до банката, придружено от всички
изискани от банката документи за настъпване на едно от следните събития: чл. ***.
прекъсване на обучението на студента за срок за срок не по – дълъг от две години, поради
болест, майчинство по смисъла на КСО или за обучение в друго висше училище или научна
организация; чл. ***. записване за обучение за следваща образователно – квалификационна
или образователна и научна степен „доктор“ в рамките на гратисния период, уговорен в чл.
** и сключване на договор за кредит – за срок, равен на срока за обучение, съгласно учебния
план. Съгласно чл.** от договора за срока на удължаване на гратисния период банката
начислява годишна лихва, съгласно чл.**. Съгласно чл. **. след изтичане на гратисния
период кредитополучателят изплаща кредита, съгласно условията, посочени в чл. **, а
именно: на 36 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 56,10 лв., дължими на 20-
то число на съответния месец, считано от **************** г., съгласно Погасителен план,
неразделна част от договора. В чл. * от договора са уговорени предпоставките, при които
банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, като банката се позовава на чл. **
от договора за кредит, в който като основание е посочено неплащане от страна на
кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Съгласно клаузите на чл. *
от договора едно от основанията за прекратяването му е активиране на държавната гаранция
при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от
изтичане на гратисния период (чл.**.)
В договора за кредит, по силата на който е предоставена в заем сумата от 3100 лв. е
отразено, че същата се предоставя с цел покриване на разходи за издръжка. Уговорено е
сумата да се преведе по сметка на кредитополучателя, посочена в чл.** от договора за
7
банков кредит. В чл.**. от договора е предвиден, че окончателният размер на кредита се
определя от сумата, усвоена от Кредитополучателя до изтичане на срока по чл. **. В чл.**. е
уговорено, че максималният размер на кредита за издръжка не може да надхвърля сбора от
семестриалните издръжки за срок, равен на оставащия срок на обучение на
кредитополучателя, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно –
квалификационна или образователна и научна степен. Семестриалната издръжка е равна на
минималната работна заплата към момента на усвояване на конкретния банков превод,
умножена по броя на месеците през съответния семестър. В чл. **. от договора е
предвидено, че същият влиза в сила на датата на подписването му е и е с краен срок на
погасяване на Кредита – ***** г.
В чл. **. е предвидено, че кредитополучателят може да усвоява суми по кредита два пъти в
рамките на една учебна година от всяка година на обучение, не по – късно от последната
дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Съгласно чл. ** ако
кредитът не бъде усвоен до изтичане на срока по чл. **. , задължението на банката да
предоставя средства отпада. В чл.**. е предвидено, че за ползвания кредит
кредитополучателят заплаща на банката фиксирана годишна лихва в размер на 7 %.
Лихвата се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно
ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината (вкл. първия и
без последния ден от този период). В чл. ** е предвидено, че при забава в плащането на
дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на банката лихва за забава в размер
на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума за
времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. В чл. **. е
уговорен реда на погасяване на задължения по договора за кредит, както следва: просрочена
лихва- лихва за забава- просрочена главница – редовна главница. Предвидено е, че при
обявена предсрочна изискуемост банката можа да прави погашения по кредита по друга,
избрана от нея поредност.
В чл.**. е предвидено, че крайният срок за погасяване на всички, дължими по договора суми
(включващи главница, лихва, евентуална лихва за забава) е ****** г.
Съгласно чл. **. при погасяване на кредита, кредитополучателят ще ползва гратисен период
от 23 месеца, считано от датата на сключване на договора до ******* г. Съгласно чл. ** от
договора по време на гратисния период кредитополучателят не дължи плащане на главница
и лихва по кредита. Съгласно чл. **. от договора по време на гратисния период банката
начислява лихва върху усвоената част на кредита, съгласно действащия погасителен план.
Начислената лихва се капитализира годишно.
В чл. **. е предвидено, че гратисният период, предвиден в чл.** може да бъде удължен, след
като кредитополучателят подаде писмено уведомление до банката, придружено от всички
изискани от банката документи за настъпване на едно от следните събития: чл. **.
прекъсване на обучението на студента за срок за срок не по – дълъг от две години, поради
болест, майчинство по смисъла на КСО или за обучение в друго висше училище или научна
организация; чл. **. записване за обучение за следваща образователно – квалификационна
8
или образователна и научна степен „******“ в рамките на гратисния период, уговорен в чл.
*. и с*ключване на договор за кредит – за срок, равен на срока за обучение, съгласно
учебния план. Съгласно чл.**. от договора за срока на удължаване на гратисния период
банката начислява годишна лихва, съгласно чл**. Съгласно чл. **. след изтичане на
гратисния период кредитополучателят изплаща кредита, съгласно условията, посочени в чл.
**. , а именно: на 60 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 69,70 лв.,
дължими на 20-то число на съответния месец, считано от ************** г., съгласно
Погасителен план, неразделна част от договора. В чл. * от договора са уговорени
предпоставките, при които банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем, като
банката се позовава на чл. ** от договора за кредит, в който като основание е посочено
неплащане от страна на кредитополучателя на три последователни погасителни вноски.
Съгласно клаузите на чл. * от договора едно от основанията за прекратяването му е
активиране на държавната гаранция при раждане или пълно осиновяване на второ или
следващо дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период (чл.**.)
На ********* г. между Райфайзенбанк (България) ЕАД и Министъра на образованието,
младежта и науката е сключен типов договор за кредитиране на студенти и докторанти,
който урежда отношенията между министъра и банката по повод участието им в системата
за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа. Едно от
основните задължения на банката е да одобрява, отпуска, обслужва и събира кредитите на
студентите и докторантите, в съответствие с изискванията на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти и на типовия договор. Предвидено е, че банката отпуска кредити с
държавна финансова подкрепа за целия или за част от периода на обучение, съгласно
учебния план, като същите са два вида: за заплащане на таксите за обучение на студента или
докторанта и за издръжка. В чл. * от типовия договор е предвидено, че за договора за кредит
с банката се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Предвиден е максимален размер
на лихвата от 7 % , който е спазен от банката при сключване на процесните договори за
кредит.
Относно гратисния период в чл. 10 от типовия договор е предвидено, че гратисният период е
периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно – квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата. Предвидено е,
че гратисният период може да бъде удължаван в случаите по чл. 23, ал. 5 ЗКСД. В чл. 26 е
предвидено, че кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни
вноски в 10- годишен срок, считано от края на гратисния периодв съответствие с
погасителен план, изготвен от банката. Съгласно чл. 34 от типовия договор ако
кредитополучателите не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банката има
право да претендира изпълнение със средствата на държавната гаранция. В чл. 36 е
предвидено, че банката може да отправи искане до министъра само след като докаже, че е
претендирал дължимата сума първо от кредитополучателя, като е предприела необходимите
9
действия за събиране на вземането по кредита, включително чрез способите на
изпълнителното производство, съгласно ГПК.
Отношенията между банката и Министъра на образованието по повод издаването на
държавна гаранция се регулира от подписано на ******* г. споразумение.
От приетото по делото кредитно досие се установява, че сумата в общ размер от 1600 лв. по
договора за студентски кредит за заплащане на такси за обучение усвоена на ***** г. и на
*****г. Видно от представеното уверение, издадено от ***************** последната
поправителна сесия е септември ***** г.
На ******* г. в рамките на гратисния период и по двата договора за кредит е родено
второто дете на ответницата К. П. С. Първото дете З. П. С. е родено на ****** г. т.е. преди
сключване на договорите за студентски кредит.
Твърденията на ответницата, че от страна на банката й е отказано активиране на държавната
гаранция и погасяване на кредита със средства от нея, се установяват от приетото в този
смисъл писмо от ******* г. (л.**)
На ******** г. и по двата договори за кредит са изготвени писма за доброволно плащане на
дължимите по договорите суми, както и за обявяване на предсрочната изискуемост, като
същите са връчени на *******г., видно от приетите като писмени доказателства известия за
доставяне.
Депозирани са заявления по чл. 417 ГПК, които са уважени и в полза на банката са издадени
изпълнителни листове (л. ****)
На ******* г. въз основа на типовия договор от 29.06.2010 г. МОН е изплатило в полза на
банката сумата от общо 1871,28 лв. (сбор от главница и лихви).
На ****** г. въз основа на типовия договор от 29.06.2010 г. МОН е изплатило в полза на
банката сумата от общо 3719,07 лв. (сбор от главница и лихви).
На ***** г. от МОН са преведени в полза на банката по чл. 39, т. 3 и разноските по събиране
на вземанията, изразяващи се в платената държавна такса: 36,12 лв. и 71,80 лв.
На ***** г. ищецът е депозирал молба до частния съдебен изпълнител ******* – рег. №
****** за образуване на изпълнително дело въз основа на горепосочените изпълнителни
листове. Образуваното изпълнително дело № ******** г. е прекратено на основание чл.
433,ал.1, т. 3 ГПК .
С акт № ********* г. за установяване на частно държавно вземане, издаден от НАП, е
констатирано, че към ************ г. държавата има изискуемо вземане срещу Е. А. в общ
размер от 7034,96 лв., като са посочени главниците, лихвите и разноските по всеки от
договорите за кредит, сключени с Райфайзенбанк България ЕАД.
На ********* г. до ответника е изпратен препис от акта.
Въз основа на акта е депозирано заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, като същото е уважено. Постъпило е възражение в срок от длъжника,
което е обусловило и правният интерес от предявяване на исковете, предмет на настоящото
10
производство.
От приетото по делото като доказателство писмо от **************** се установява, че
ответницата е дипломирана в специалност „**************“ с протокол от *******г.
От приетите по делото заключения на съдебно – счетоводната експертиза основно и
допълнителни се установява, че сумите по двата договори за студентски кредит са
преведени по сметката на ответницата на четири транша, както следва: на ********** г. –
1550 лв. и 800 лв., на ******** г.- 800 лв. и на ********** г.- 1550 лв. Установява се, че и
по двата договори за студентски кредити ответницата не е заплатила месечните вноски в
дължимия размер за периода от *********** г., като на същата са връчени покани за
доброволно изпълнение. Не се установява заплащане на претендираните от ищеца суми. По
изпълнителното дело, образувано въз основа на заповедите и изпълнителните листове,
вземанията по които са предмет на установяване в настоящото производство, се установява,
че са постъпили суми в общ размер от 241, 46 лв., от които сумата от 176, 04 лв. е отнесена
към частично погасяване на дълг, а остатъкът е отнесен за погасяване на разноски.
При тези данни от правна страна изводите на съда са следните:
Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на физическо лице с цел
плащане на семестриални такси при обучение в университет. Този вид договори са
регулирани от държавата с нормите на Закона за кредитиране на студентите и докторантите,
които, с оглед предмета и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на
правилата на чл. 430 от ТЗ и на правилата за договор за заем по ЗЗД.
Това означава, че договорът, предмет на делото, се урежда от правилата на ЗКСД и
доколкото няма изрични норми, при празноти, от общите правила на ТЗ, ЗЗД и ЗЗП,
доколкото кредитополучателят е физическо лице.
Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с
държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). Този специфичен отделен вид кредитиране се
основава на принципа на сътрудничество между банката и държавата (чл. 2, ал. 2, т. 4 от
ЗКСД ). Качеството кредитополучател по този закон може да притежава единствено лице,
което отговаря на определени изисквания – чл. 3, ал. 1 от ЗКСД, сред които е качеството
"студент" и което е гражданин на страна – членка на ЕС или на ЕИП. Дейността по
отпускането на тези кредити по този закон се извършва само от банки, които са сключили с
министъра на образованието типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата
и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите
/чл. 6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и
министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на
студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото
задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени въпросите за:
максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време на гратисния
период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година
11
от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа
съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна
степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата; начин на
формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период - главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси и/или
издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит;
началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно погасяване на
задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%, под страх за
нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв. Същевременно, чл. 17, ал. 5 ЗКСД
изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл. 143 - 148 ЗЗП
касателно неравноправните клаузи в потребителски договори.
Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми следва да се считат
правилата на чл. 17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да извършва
плащания, които не са включени в условията на сключения договор, който трябва да бъде
писмени и написан на ясен и разбираем език; всеки превод е в размер на дължимата такса за
обучение; когато не са спазени изисванията за писмен договор, или се изисква плащане,
невключено в условията на договора, както и когато преди сключванет му банката не
уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е недействителен и в този
случай се връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси и други разходи;
чл. 19 ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на такси, комисиони
или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита, като
такива уговорки са нищожни; чл. 23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи
плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ
времето от сключване на договора до изтичане на едно година от първата дата за
провеждане на последния държавен изипт или защита на дипломната работа съгласно
учебния план за съответната специалност и чл. 24 от ЗКСД, според който общият размер на
задълженията на кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и
включват главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси,
и лихвата, дължима за срока на договора, като изплащането започва един месец след
изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните, при
което погасяването на общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става
в 10 – годишен срок, считано от края на гратисния период.
Съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗКСД Когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал.
3, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в
типовия договор по чл. 7 , договорът за кредит е недействителен. Съгласно чл. 7 от ЗКСД
типовият договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на
финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и
докторантите и се обнародва в "Държавен вестник".
В случая са спазени императивните изисквания, касаещи съдържанието на договора за
студентски кредит, като и съдържанието и на двата процесни договора е съобразено с
12
Раздел ІІ, чл. 6 от ТИПОВ ДОГОВОР за кредитиране на студенти и докторанти (обн. - ДВ,
бр. 33 от 30.04.2010 г., Неофициален раздел), утвърден от Министъра на образованието,
младежта и науката и министърът на финансите на основание чл. 6, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от
Закона за кредитиране на студенти и докторанти.
Следва да се разгледат възраженията на ответника за недействителност на договора за
кредит и на отделни негови клаузи.
Съобразно правилото на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗКСД, страните са уговорили, че за срока на
обучение, който обхваща времето от сключване на договора до изтичане на едно година от
първата датата за провеждане на последния държавен изпит, има гратисен период на
договора, през който не се дължи плащане на главницата и лихвите, като за времето на
гратисния период банката начислява лихви по кредита. Съдът счита за неоснователни
възраженията на ответницата, че гратисният период не е съобразен със законовите
изисквания, доколкото пред банката е представено уверение, в което е отразено, че
последната поправителна сесия е *****г., като фактът, че ответницата е завършила през
******** г. не е сведен до знанието на банката и съответно не е поискано да бъде удължен
гратисния период. Липсват, както твърдения, така и доказателства в тази насока.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответницата за приложение на разпоредбата
на чл. 27, ал.1, т. 3 ЗКСД. Съгласно цитираната разпоредба Държавата заплаща непогасената
част от общия размер на задължението (главница и лихви) по договора за кредит
прираждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от
изтичането на гратисния период. Второто дете на ответницата е родено на ********** г.,
поради което не са настъпили предпоставките на сочената разпоредба детето да е родено в
рамките на * години от изтичане на срока.
Съгласно чл. 24, ал. 3 от ЗКСД Кредитополучателят погасява общия размер на кредита на
равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.
Както беше посочено по – горе тази норма има императивен характер. Предвиждането в
договорите на по – кратък от законово определения обуславя нищожност на клаузите
уреждащи крайните срокове на погасяване на задълженията съответно 3 и 5 години от
изтичане на гратисния период, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 ЗКСД, има императивен характер и не представлява
диспозитивна правна норма, която не може да бъде заместена по волята на страните, с оглед
принципа на свободата на договаряне, установен в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗЗД. В чл. 2
от ЗКСД е заложена основната цел на закона, а именно подобряването на условията за
достъп до висше образование на основа на принципа за гарантиране на равен достъп до
висше образование на лица независимо от социалния им статус. Следва да бъде посочено, че
и в мотивите към законопроекта на Закона за кредитиране на студенти и докторанти
изрично е посочено, че необходимостта от приемане на Закон за кредитиране на студенти и
докторанти произтича пряко от чл. 8, ал. 4 и чл. 96 от ЗВО /предвиждащи, че държавата
създава условия за свободно развитие на висшето образование, както и условия за достъп до
13
висше образование като създава и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане
на такси за обучение и за издръжка и при определени условия осигурява социално-битови
придобивки на студентите, докторантите и специализантите/. Също така в мотивите е
посочено, че законът има за цел да създаде условия за подобряване на качеството и
облекчаване на достъпа до висше образование в Република България. С оглед на
гореизложеното се установява, както от мотивите на законопроекта, така и от основните
цели залегнали в ЗКСД, че същият има за цел да защити кредитополучателите /студенти и
докторанти/, които са в положението на по-слабата страна в отношенията си с кредитора
/банка/, по отношение на условията, реда, сроковете за отпускане и погасяване на кредити.
В настоящият случай уговарянето на срок за погасяване на кредита различен от това, което е
предвидено в разпоредбите на ЗКСД се явява основание за нищожност на тази клауза
поради противоречие с повелителни правила на закона -аргумент от чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД. Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, уреждащ частичната недействителност на договорите, в
такъв случай следва да се приложат императивните правила на закона, а именно чл. 24, ал. 3
от ЗКСД, като срокът за погасяване на кредита се явява в 10-годишен срок, считано от края
на гратисния период, като плащанията следва да бъдат извършени на равни месечни
погасителни вноски.
Нищожността на клаузите, уреждащи срока за изпълнение на задълженията по договорите
за кредити, обуславя и липса на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост,
доколкото 10 – годишния срок, считано от изтичане на гратисния период изтича през 2025
г., като предвидените срокове са два пъти, дори три пъти по – кратки от посочените в
договора, като прилагането на императивния 10 годишен срок би довел до промяна на
падежите и размерите на дължимите вноски.
На основание гореизложеното предявените искове следва да се отхвърлят, поради
ненастъпване на падежа на задълженията и съответно неустановяване на предпоставките за
изплащане на сумата в т.ч. настъпване на изискуемостта на вземанията.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер на заплатено адвокатско
възнаграждение от 720 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ
*********, гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 против Е. Г. А., ЕГН **********, гр.
********************** искове за признаване съществуването на вземания, за които е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д.№7868/2019 г. по описа на РС – Пловдив, както следва: сумата 1764,21
лв./хиляда седемстотин шестдесет и четири лева и 21ст./, дължима главница по Договор за
студентски кредит от ****** г. за заплащане на такси за обучение, сключен с
14
„Райфайзенбанк България“ ЕАД по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти
и издадена държавна гаранция съгласно Споразумение № ************** г., сключено
между Министерство на образованието, младежта и науката и банката, сумата от
30,56лв./тридесет лева и 56ст./ - редовна лихва за периода 20.10.2015 г. – 21.01.2016г.,
сумата от 11,27лв. /единадесет лева и 27ст./– наказателна лихва за забава за периода
20.10.2015 г. – 10.02.2016 г., сумата от 514,14лв./петстотин и четиринадесет лева и 14ст./-
законна лихва за периода 11.02.2016 г. – 09.01.2019 г., сумата от 59,29лв./петдесет и девет
лева и 29ст./ - лихва за забава в периода 09.01.2019 г. – 10.05.2019 г., сумата от 36,12лв.
/тридесет и шест лева и 12ст./– платена държавна такса в заповедно производство по ч.гр.д.
№ 1677/ 2016 г. по описа на РС – Пловдив, възстановена от държавата във връзка с
активирана държавна гаранция; сумата от 3489,10лв. /три хиляди четиристотин осемдесет и
девет лева и 10ст./– главница по Договор за студентски кредит от ************* г. за
покриване на разходи за издръжка, сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД по реда на
Закона за кредитиране на студенти и докторанти и издадена държавна гаранция съгласно
Споразумение № *************** г., сключено между Министерство на образованието,
младежта и науката и банката, сумата от 78,95лв./седемдесет и осем лева и 95ст./ - редовна
лихва за периода 20.09.2015 г. – 21.01.2016г., сумата от 22лв./двадесет и два лева/ –
наказателна лихва за забава за периода 20.10.2015 г. – 10.02.2016 г., сумата от
1016,81лв./хиляда и шестнадесет лева и 81ст./- законна лихва за периода 11.02.2016 г. –
09.01.2019 г., сумата от 117,27лв. /сто и седемнадесет лева и 27ст./- лихва за забава в
периода 09.01.2019 г. – 10.05.2019 г., сумата от 71,80лв./седемдесет и един лева и 80ст./ –
платена държавна такса в заповедно производство по ч.гр.д. № 1678/ 2016 г. по описа на РС
– Пловдив, възстановена от държавата във връзка с активирана държавна гаранция, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 10.05.2019 г. до окончателното изплащане
на сумите.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 52 да заплати на Е. Г. А., ЕГН **********, гр.
************************ сумата от 720 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
Райфайзенбанк България ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
15