РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502167 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от
ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №8520/20.08.2021 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжника Р. Д. П., ЕГН
**********, от гр. П., бул. ***, срещу постановление за разноските,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение, получена на 19.01.21 г.,
по изпълнително дело №3145/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд
Пловдив, III район, с което е уведомена, че има задължения по
изпълнителното дело в общ размер на 161.28 лв., от които 144 лв.
допълнителни разноски и такса в размер на 17.28 лв. по Тарифа за ДТ по
ГПК, дължими към 18.12.2020 г.
Жалбоподателят твърди, че режимът на лични отношения е
изпълнен, не е дала повод за завеждане на делото, като не дължи разноски.
Винаги е изпълнявала задължението си и е предоставяла детето на бащата.
Иска се вдигане на запора и разноските да останат за сметка на взискателя.
Ответната страна - взискателят ИВ. ИЛ. УШ., чрез процесуалния
си представител адв. Е.Т., счита жалбата за неоснователна и моли да се
остави без уважение, като се излагат подробни съображения, че именно
поведението на длъжника е наложило образуване на изпълнителното дело,
тъй като не е спазвала определения режим на лични отношения на бащата с
детето. Разноските са свързани с поведението на жалбоподателката по
1
изпълнителното дело.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на
жалбата, като навежда доводи за твърденията си.
Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие
от изпълнителното дело установи следното:
Изпълнително дело №3145/2019 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при Пловдивски районен съд е образувано на 11.07.2019 г. по
молба от И. И. У., ЕГН **********, с приложен изпълнителен лист, издаден
на 24.04.2019 г. от РС Пловдив на основание определение №4670/15.05.2017
г. по гр.д. №16966/2016 г. срещу длъжника Р. Д. П.. Според отразеното в
изпълнителния лист, същият е издаден въз основа на постигната между
страните по делото спогодба относно режима на лични отношения между
бащата И.У. и детето И. И. У., ЕГН **********.
С разпореждане от 11.07.2019 г. е постановено внасяне от
взискателя на държавна такса в размер на 24 лв. След представяне на
доказателства за внесената държавна такса е изпратена ПДИ до длъжника,
връчена на 02.08.2019 г. П. е уведомена, че взискателят желае да вземе детето
в периода от 25.08.2019 г. до 01.09.2019 г.
С отговора длъжникът е изложила съображения, че не препятства
режима на лични отношения, предвид здравословното състояние на детето и
посочени други обстоятелства е визирала периода от 29.08.2019 г. до
05.09.2019 г., през който бащата може да упражни правата си.
На 27.08.2019 г. е депозирана молба от адв. Т. – пълномощник на
взискателя. Посочила е, че майката отказва да предаде детето на 29.08.2019 г.,
като моли да се определи друг период – от 02.09.2019 г. до 09.09.2019 г. ДСИ
е отказал, позовавайки се на нормата на чл.528, ал.1, изр.2 ГПК.
Според протокол за проведен телефонен разговор, длъжницата е
била уведомена, че следва да предаде детето така, както е посочила – на
29.08.2019 г.
На 13.07.2020 г. е депозирана молба от адв. Т., че длъжницата
препятства личните отношения на взискателя с детето, като е поискано да се
изпрати нова ПДИ за датите 18 и 19 юли, и при неизпълнение да се наложи
глоба.
С молба от 27.07.2020 г. е поискано бащата да вземе детето при
себе си в периода от 03.09.2020 г. до 10.09.2020 г. Длъжникът е уведомена на
04.08.2020 г., като на 06.08.2020 г. е депозирала отговор, че бащата
злоупотребява с правата си, а тя изпълнява определения режим. Посочва друг
период – от 31.08. или от 01.09.2020 г. за една седмица, като иска детето да
2
бъде предадено и върнато пред съдебния изпълнител в сградата на съда.
С разпореждане от 17.08.2020 г. ДСИ е насрочил предаването на
детето на 01.09.2020 г. от 10.00 часа, като е уведомил взискателя да плати 60
лв. държавна такса. Таксата е внесена.
Съгласно протокол от 01.09.2020 г. детето е предадено на бащата,
а е върнато на 08.09.2020 г. в 10 часа според друг протокол, като е приложена
и квитанция за нова такса, платена от взискателя.
С молба от 05.10.2020 г. от взискателя е поискано да се съберат
направените разноски, като се наложи запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника.
Изпратена е покана за ДИ до длъжника за сумата от 144 лв.
разноски, както и 17.28 лв. такса по чл.53 от ТДТ по ГПК или общо 161.28 лв.
Същата е връчена на П. на 19.01.2021 г.
С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите
в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.
2, т. 7 от ГПК, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, обективиран в
съобщение до длъжника, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение
№3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че с
поведението си не е дала повод за завеждане на изпълнителното дело – точно
в обратна насока са описаните действия. Нещо повече – последователното
поведение, насочено към системно нарушаване на режима на лични
отношения между бащата и детето е продължил и след разглеждания период,
като на длъжника са наложени и глоби, с цел преустановяването му.
Независимо от постигнатата спогодба, майката е решавала кога да се
предостави детето на бащата. Именно тя е направила и искането детето да се
предаде и да се върне от ДСИ, което е наложило и внасянето на таксите от по
60 лв. съответно на 01.09.2020 г. и на 08.09.2020 г. Независимо, че искането
изхожда от нея, таксите са заплатени от взискателя. Тъй като длъжникът с
поведението си е станал причина за тези разноски, той ги дължи на
взискателя, както и таксата за образуване на изпълнителното дело – 24 лв. или
общо 144 лв.
С ПДИ длъжникът е уведомена, че ако изпълни задължението си в
срока за доброволно изпълнение не се дължи таксата по чл.53 от ТДТ по ГПК,
посочена в ПДИ – 17.28 лв. Това обаче не е направено, а е депозирана
жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство.
3
Посочените такси се дължат от длъжника по аргумент от чл. 79, ал.
1 ГПК, според която разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с
изключение на изрично посочените случаи, а настоящият не е от тези,
визирани в т.1 – т.3. Длъжникът не само с поведението си е станал причина за
завеждане на делото, но и сам е инициирал внасяне на допълнителни разноски
от взискателя. Жалбата е неоснователна, като следва да се остави без
уважение, а постановлението на ДСИ за разноските, инкорпорирано в покана
за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 19.01.21 г., по
изпълнително дело №3145/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд Пловдив,
III район, с което е уведомена, че има задължения по изпълнителното дело в
общ размер на 161.28 лв., от които 144 лв. допълнителни разноски и такса в
размер на 17.28 лв. по Тарифа за ДТ по ГПК, дължими към 18.12.2020 г., е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Неоснователно е и искането за вдигане на запора, тъй като в ГПК
изрично са посочени случаите, в които длъжникът може да обжалва
действията на съдебния изпълнител. Посоченото, доколкото не се твърди
несеквестируемост, не е от тях.
С разпореждане от 25.01.2021 г. молбата на длъжника за
възлагане на разноските в тежест на взискателя е оставена без уважение, тъй
като съгласно ГПК всички такси и разноски по изпълнителното дело са за
сметка на длъжника, наложен е запор върху банковата сметка на П. и е
изпълнен. Съобщението е връчено на длъжника на 19.03.2021 г. /л.119 от
изпълнителното дело/.
С определение №510/07.07.2021 г. по в.гр.д. №1417/21 г.
настоящият състав се е произнесъл по жалба с вх. №2619/31.03.2021 г. по
описа на ДСИ на П. против разпореждане от 25.01.2021 г. на ДСИ по делото,
като е приел, че е недопустима и е прекратил производството по делото. ДСИ
разполага с възможността да се произнесе по искане за изменение на
постановения от него акт относно разноските, но не е бил компетентен да се
произнася по искането за отмяна на разноските, което е направил. Актът му
се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноските, инкорпорирано в
покана за доброволно изпълнение, получена на 19.01.21 г., по изпълнително
дело №3145/2019 г. по описа на ДСИ при Районен съд Пловдив, III район, с
което Р. Д. П. е уведомена, че има задължения по изпълнителното дело в общ
размер на 161.28 лв., от които 144 лв. допълнителни разноски и такса в размер
4
на 17.28 лв. по Тарифа за ДТ по ГПК, дължими към 18.12.2020 г.
ОТМЕНЯ разпореждане от 25.01.2021 г., с което ДСИ се е
произнесъл по молбата на длъжника по изпълнително дело №3145/2019 г. по
описа на ДСИ при РС Пловдив Р. Д. П. за възлагане на разноските в тежест на
взискателя ИВ. ИЛ. УШ. като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в съответствие с чл.437, ал.4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5