Решение по дело №6226/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         №

         

гр. София, 20.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на осми февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 6226/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 240 ГПК.

Образувано е по молба от 11.03.2019 г. на Ц.К. чрез адв. А.Ч. за отмяна на влязло в сила неприсъствено Решение № 37959 от 12.02.2019 г. по гр.д. № 64106/2017 г. на СРС в частта, с която Ц.Х.К. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2076,07 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – м. 04.2016 г., отразени в общи фактури за съответни отоплителни сезони, посочени в диспозитива на същото решение, 386,95 лв. - законна лихва за забава върху главницата от 15.09.2014г. до 03.08.2017 г., 32,19 лв. - главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г., 7,25 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и 683,05 лв., представляваща ½ част от направените по делото разноски в общ размер на 1366,09 лв.

Твърди, че решението е неправилно на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и призовките за съдебно заседание от 10.08.2020 г. по подробно изложени съображения. Иска отмяна на акта в съответна атакувана част.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е подаден отговор на молбата от „Т.С.“ ЕАД. В молба от 24.01.2020 г. ищецът оспорва бланкетно молбата за отмяна, без да излага съображения.  

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С атакуваното решение е прието, че са налице предпоставките на          чл. 238, ал. 1 ГПК за неговото постановяване срещу молителя.

С Определение от 16.11.2017 г. по гр.д.№ 64106/2017 г. на СРС молителят Ц.К. е конституиран като наследник по закон на починалата ответница П.Д.с посочване на адрес за призоваване съгласно справка от Национална база данни "Население" (I - 31, 42).

В разписка от 21.08.2018 г. към съобщение за връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея връчителят е отбелязал, че при посещения на адреса без посочване на конкретни дати лицето не е намерено (I - 49г). В разписка от 22.10.2018 г. към съобщение за връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея връчителят е отбелязал, че при посещения на конкретни дати на адреса за повече от 1 месец лицето не е намерено (I - 56). В разписка от 28.01.2019 г. към призовка за участие в открито съдебно заседание връчителят е отбелязал, че при посещения на конкретни дати на адреса в рамките на 1 месец не е установено лице за връчване на призовката, каквато констатация е отразена и останалите две разписки по отношение на съответните горепосочени съобщения, като е посочено, че е оставено съобщение, без да е търсен контакт с определени лица (I - 60). С определение от 06.12.2018 г. по гр.д. № 64106/2017 г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание не е констатирано фингирано връчване на препис от исковата молба на ответника Ц.К..      

Когато адресът, посочен по делото, съвпада с единствения регистриран адрес на ответника - постоянния и настоящия адрес, и ответникът не е намерен на него и на адреса няма лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК, което да не е от кръга на заинтересованите лица по чл. 42, ал. 3 от ГПК, и да се съгласи да получи съобщението със задължение да го предаде на ответника, следва да се пристъпи към призоваването му чрез уведомление по чл. 47 ГПК. Когато посочените предпоставки в поредността им са удостоверени с обвързваща сила от връчителя, съдът следва да приеме, че са се осъществили и призоваването е редовно (Определение № 155 от 11.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6226/2014 г., III г. о.; Определение № 433 от 12.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2012 г., II г. о.).

 

Връчителят е длъжен да удостовери в съобщението всички действия във връзка с връчването, включително и обстоятелствата, относими към приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК - по сведения от кои лица, индивидуализирани чрез посочване на имената и адресите, или друг начин е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението (Решение № 79 от 14.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1256/2016 г., II г. о.; Решение № 235 от 20.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5037/2015 г., I г. о.; Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г. о.; Решение № 231 от 15.10.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4270/2014 г., I г. о.).

В първата разписка липсва удостоверяване за посещения на адреса три пъти съгласно правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК. Не са посочени конкретни дати, за да се направи извод за спазване на горното правило. В останалите две разписки липсва удостоверяване, че е залепено уведомление на вратата или на пощенската кутия по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, че съответните книжа са оставени в канцеларията на съда, както и че те могат да бъдат получени в 2-седмичен срок от залепването на уведомлението (чл. 47, ал. 2 ГПК). Само на основание на това, че липсва залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК, се извежда, че е опорочена процедурата по връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, както и по призоваването на молителя като ответник за първото открито съдебно заседание пред СРС. На следващо място, липсва и резолюция на съдията-докладчик, че ответникът се счита уведомен съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по редовността на връчването на препис от исковата молба и на призоваването с оглед отразените в съобщенията и призовката обстоятелства, нито е разпоредил прилагането на правило за фингирано връчване на съответните книжа. При това положение съдът не изследва останалите предпоставки за надлежно осъществяване на процедурата по уведомяване на ответника за производството срещу него по чл. 47 ГПК (дали са събрани по надлежния ред данни от съответно лице, че ответникът не живее на адреса с оглед неприлагане на правилото за три посещения на адреса съгласно чл. 4,7 ал. 1 ГПК) и назначаването на особен представител на разноски на ищеца. Налице е ненадлежно връчване както на препис от исковата молба, така и на призовките за съдебно заседание на молителя за производството пред СРС. По тези съображения следва да се приеме, че неспазването на разпоредбата на чл. 47 ГПК в конкретния случай е довело до нарушаване на правото на участие на молителя по делото, а това е основание по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение в частта, с която исковете срещу него са уважени.

С оглед на гореизложеното, атакуваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав от етапа - изпращане на препис от исковата молба на ответника Ц.Х.К. за отговор в едномесечен срок от съобщението        (чл. 131 ГПК).  

 

По разноските в отменителното производство

Искането на молителя за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно. Производството по чл. 240 от ГПК по отмяна на неприсъствено решение е по извършването на извънинстанционен контрол, независим от функционалната подсъдност. Решението по чл. 240 от ГПК не формира сила на присъдено нещо и не разрешава спора по същество, а при уважаване на молбата по чл. 240 от ГПК само се възстановява висящността на процеса. Именно във възстановения исков процес при новото разглеждане на спора от първоинстанционния съд при приложение нормата на чл. 78 ГПК и с оглед изхода по съществото на спора следва да бъде разпределена отговорността за разноски по делото, включително и за сторените в настоящото производство разноски (т. 4 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

 

По изложените съображения, съдът

 

Р Е  Ш И :

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК неприсъствено Решение № 37959 от 12.02.2019 г. по гр.д. № 64106/2017 г. на СРС В ЧАСТТА, с която Ц.Х.К. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2076,07 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – м. 04.2016 г., отразени в общи фактури за съответни отоплителни сезони, посочени в диспозитива на същото решение, 386,95 лв. - законна лихва за забава върху главницата от 15.09.2014г. до 03.08.2017 г., 32,19 лв. - главница, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г., 7,25 лв. - законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, ведно със законната лихва за забава върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и 683,05 лв., представляваща ½ част от направените по делото разноски в общ размер на 1366,09 лв.

ВРЪЩА делото на СРС за процедиране съгласно дадените указания.  

 

Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД -трето лице-помагач на ищеца.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.