Р Е Ш Е Н И Е
Номер 30.07.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.07. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1253 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
474/16.04.2019г., постановено по гр.д. № 5141/2018г. по описа на Районен съд –
гр. С.З., с което „Е.” ЕАД е осъден да заплати на „В.” ЕООД сумата от 182,16
лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.",
ИТ№ 2939032, за периода 01.10.2013г, - 31.12.2013г., ведно със законната лихва,
върху сумата, считано от 12.10.2018г. до окончателното й изплащане и разноски в
размер на 690 лв.
Въззивникът
„Е.” ЕАД излага съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови
друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират
се разноските пред двете инстанции, като е представен списък. Прави искане на
основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размера на претендираното
адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се намали до
минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения..
В
законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия,
чрез адв.М., с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е
представен списък с разноските и договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния
съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че основната му дейност е по
водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване,
проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
Област С.З. и Община Т.. Същият бил потребител на ел.енергия относно
притежавания обект с ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с.О., Община Т.,
присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод В. 20 kW,
собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се
извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на
консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения
на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение /НН/. Ответникът притежавал
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-
11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, наричан по-долу за краткост ЕВН, и осъществявал дейност по
снабдяване на Потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. През периода от
01.10.2013г. до 31.12.2013г. ищцовото дружество
заплатило на ответното дружество суми, представляващи такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „О.",
намираща се в общ. Т.:
- за м. октомври 2013г. - 29,70 лв. по фактура №
**********/15.10.2013Г., както и 31,68 лв. по фактура №
**********/31.10.2013г., представляващи начислени от ответника във фактурите
такси за достъп до разпределителната мрежа;
за м. ноември 2013г. - 29,70 лв. по фактура №
**********/15.11.2013г., както и 29,70 лв. по фактура № **********/30.11.2013
г., представляващи начислени от ответника във фактурите такси за достъп до
разпределителната мрежа;
за м. декември 2013г. - 29,70 лв. по фактура №
**********/15.12.2013г„ както и 31,68 лв. по фактура № **********/31.12.2013г.,
представляващи начислени от ответника във фактурите такси за достъп до
разпределителната мрежа.
По всички посочени фактури ищецът заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал претенции и
същите не били предмет на настоящата искова молба. Посочените суми били
измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/
в Помпена станция „О.". Счита се, че измерването по този начин и конкретно
на това място, било незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на
недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на
ДКЕВР, цената за ползване на мрежата се разделяла на два компонента - цена за
достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба, относима
за процесния период, в случая чл. 186, ал. 3 и чл. 18д от Правилата за търговия
с електрическа енергия (ПТЕЕ) (ДВ, бр. 59/28.07.2009 г., отм. ДВ
бр.64/17.08.2010 г.) съответно чл. 26, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия (ДВ, бр. 64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.),
клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната
мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за
достъп и пренос по_електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за
съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната
мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор, съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР
цени. Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване е на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя 'ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на
потребителя към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба №6/09.06.2004
г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Т." 20 kV, след която подстанция започвал
собственият на ищеца Електропровод „В. 20 kV с дължина от около 7,700 км,
започвал от Подстанцията и достига до ЗРУ 20 kV /киловолта/
на Помпена станция „**", като от същия електропровод имало отклонение с
дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV /киловолта/
на Помпена станция „О.". И електропроводът „В. 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити
разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се намирали ЗРУ, били
собственост на „В." ЕООД. С оглед на това, измервателното средство,
отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на
тази граница - т.е. между Подстанция „Т." 20 kV и Електропровод “В. 20 kV, в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самите ЗРУ на ПС „О." и ПС „**". Във връзка с
изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, „В." ЕООД отправяло неколкократни
писмени искания от „**" АД с искане за промяна на мястото и нивото на
измерване. С Писмо изх. №1748/23.10.2008г., в отговор на изпратено от ответника
писмо, дружеството изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с
приложени документи, за обекти Подстанция „Т." - извод „В./ т.е. за
електропровод “В.; Извод„Рила", В.-З., ПС „Х.". След получаване на
това писмо от страна на ответника по отношение на всички останали обекти в
писмото била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията
се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод “В. това
не било сторено. Във връзка с това от дружеството било изпратено и следващо
Писмо изх. № 2013/05.12.2008г., с което изрично се посочвало желание да бъде
изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на
средно напрежение в Подстанция гр.Т., като били посочени изрично и измервателните
точки за двата обекта, за които е изисква промяната, а именно: ИТ № 2939032 -
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., ИТ 293903 “В." с. ** /сега с наименование
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „**” с.**. В отговор на това искане било изпратено Писмо изх. №
01/09.01.2009г., с което ответното дружество уведомявало, че следва да се
предоставят документи за собственост на Електропровод 20 kV, извод “В.. Това искане се счита
за необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008г., ищцовото дружеството изпратило по отношение на
електропровод “В. всички необходими документи. “В." ЕООД било собственик
Електропровод „В. 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с.О. на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ ,ДАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и
съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и
съоръженията. Независимо, че дружеството е собственик на имотите и съоръженията,
даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, „**" АД
не изпълнявало задълженията си и продължавало да измерва ел. енергия на ниво
ниско напрежение за целия процесен период.
Собствеността на Електропровод “В. 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с.О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „**",
и на намиращите се в тях ЗРУ се счита за безспорно от ищцовото
дружество, тъй като същите били собственост на дружеството от 29.12.1995г.,
когато били включени в капитала на дружеството по силата на Заповед №
135/12.12.1995Г. на Кмета на Община Т., с която на основание чл.2 от Наредбата
за държавни имоти се предоставя на „В." ЕООД гр. С.З., и на Акт за
приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на
дружеството. За тях бил подписан Акт обр.16 и
издадено Разрешение за ползване N9 261/09.09.1995г. В случай, че ответникът е
бил изпълнил законовите си задължения и уважил искането за промяна на мястото и
нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите
ЗРУ на ПС „О." и ПС „**", на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Т." 20 kV, заплатената от „В." ЕООД такса за достъп по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца
-Помпена станция „О.", ИТ № 2939032, нямало да бъде дължима и съответно
-заплатена. За ищцовото дружеството възниквал правен
интерес да предяви към ответника иск за заплащане на платените суми за такса за
достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъде осъден да
заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е получил от ищеца.
Ищецът “В." ЕООД имал качеството на „потребител" по смисъла на § 1,
т. 416 от ДР на Закона за енергетиката. При това положение била налице
възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично
приемала, че когато ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги"
по смисъла на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката, възможността за
изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била предвидена само за потребителски
спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита на потребителите, а
следвало да намери приложение „за всички спорове между потребители и доставчици
на услуги". С оглед на изложеното правилно и в съответствие с нормата на
чл.113 ГПК се счита предявената искова претенция пред Старозагорския Районен
съд - по седалище на ищеца.
Моли се съдът да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 182.16 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „О.",
ИТ №2939032 за периода 01.10.2013г. — 31,12.2013г,, ведно със законната лихва
от датата на плащане на съответната сума до дата на връщане на сумата от
ответника на ищеца. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от ответника, с който искът се
оспорва изцяло по основание и размер. Претендира се, че сумите, предмет на
исковата претенция, са дължими и основателно начислени по сметката на ищеца и
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, не правели сумите
недължими. Ответникът, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си
при публично известни Общи условия /ОУ/. Действащите ОУ през процесния период
били ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Ответникът бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
извършвал дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал, 1, т.
10 от ЗЕ) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно разпоредбата
на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една обособена територия се издавала само една
лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител. Според
разпоредбата на ч/. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от
2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ,
бр. 54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.): „Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна
мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия.", а
според ал. 4 на същия член -„Публикуваните общи условия влизат в сила за
крайните клиенти без изрично писмено приемане". По силата на чл. 7, т. 1
от ОУ и чл. 4 от договора ответникът поел задължение да снабдява с електрическа
енергия обектите на ищеца с кл.№ ********** и няколко
места на потребление (ИТН), едно от които - процесното
ИТН 2939032. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ и чл.18 от договора при неплащане в срок на
дължими суми, клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си по ОУ ответникът
доставил в обекта на ищеца за периода от 01.10.2013г. до 31.12.2013г,
електроенергия, пренесена от „Е.Ю." ЕАД, като за стойността на доставената
ел.енергия и предоставените мрежови услуги, вкл. и услугата „достъп да
електроразпределителната мрежа", издал месечните фактури, представени с
отговора на исковата молба, стойността на част от които съставлява исковата
сума. Действително ищецът бил клиент на ответника, явяващ се краен снабдител по
смисъла на ЗЕ и на „Е.Ю." ЕАД (електроразпределително дружество). Като
такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни ОУ /чл. 98а от ЗЕ/. Между ищеца и „Е.Ю." ЕАД по силата
на ОУ бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната
мрежа. Разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ
било определено като „транспортиране на електрическа енергия през
разпределителните мрежи". Дейността „разпределение на електрическа
енергия" също подлежала на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от
ЗЕ), а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служела за
разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „**" ЕАД, като притежател на Лицензия №Л-140-07 от
13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия, извършвало
услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР
цени, като спазвало следния основен принцип: на всички клиенти услугата
разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура
била в съответствие със ЗЕ, Закона за акцизите и. данъчните складове и
Правилата за търговия с електрическа енергия. Обектите на ищеца били
присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е.Ю."
ЕАД. Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от
9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи при приложима и
при спазване, на действащата, към момента на присъединяването нормативна
уредба. Доставената електрическата енергия в процесиите шест фактури била остойностена, съгласно действащите в процесния период
Решения на КЕВР - решение на ДКЕВР №Ц-25/29.07.2013 г. (в сила от 01.08.2013г.)
и решение на ДКЕВР №Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от 30.12.2013г.). За първи път с
Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008г., влизали в сила
нови цени, както следва: цена за достъп до електроразпределителната мрежа; цени
за пренос на електрическа енезгия през
електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни
зони, за стопански потребители и за битови потребители. Т.е. „цена за
мрежа" се разделяла на два отделни компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електрическата енергия през
електроразпределителната мрежа. При така издаденото Решение №Ц-021/26.06.2008г.
на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа ставала
задължителна, заплащала се от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа и отразявала всички разходи, които „Е.Ю."
ЕАД извършвало за осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като
оперативно управление, управление на режима на работа на мрежата, разходи по
осигуряване и поддържане на измервателните групи, като в тази цена не се
включвала стойността на присъединителни съоръжения и разходите за тяхното
поддържане. Тези разходи били включени в цената за пренос. Цената за пренос
през електроразпределителната мрежа се заплащала от всички потребители,
съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която бил присъединен
обектът им (Средно напрежение или Ниско напрежение) и отразявала всички
разходи, които „Е.Ю." ЕАД извършва за физическото пренасяне, трансформация
и разпределение на консумираните от потребителите количества електрическа
енергия. Самото разделяне на „цена мрежа" на два компонента, а именно -
„цена достъп" и „цена пренос", било продиктувано от стремежа да се
приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и
покриващи единствено реалните разходи на мрежовия оператор. Това разбиране било
възприето и от КЕВР, която имала правомощието, съгласно ЗЕ, да одобрява цените,
предложени от енергийните предприятия. Решенията на КЕВР били задължителни,
както за енергийните предприятия, така и за техните потребители. В ценовото
решение, цитирано по-горе, разграниченията, които държавният регулаторен орган
извършва за първи път, били: по потребители - в зависимост от вида им (бит или
стопански), нивото на напрежение на консумираната електроенергия (високо,
средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две или
три скали). По отношение на цената за достъп, /стр. 6, т.6 от Решението/
разграничение нямало - цената за достъп е относима
към всички потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа. Това
били всички потребители, които консумират електроенергия на средно или ниско
напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на
присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на
електроенергия) не е релевантно по отношение на дължимостта
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Тя била дължима от всеки
клиент на лицензионната територия на „Е.Ю." ЕАД. Такъв се явявал и ищецът.
Всички мрежови разходи, включени във формирането на „цена достъп", били
дължими от клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, тъй като
покривали предоставяните към него услуги, а именно - достъп до мрежа средно
напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно управление,
измерване, диспечиране и т.н. Водещото било, че клиентът
(независимо, от кого се снабдява с електроенергия), е мрежови клиент на „Е.Ю."
ЕАД, тъй като консумира в границите на лицензионната територия; на дружеството,
на ниво на напрежение, за което само и единствено „Е.Ю." ЕАД има издадена
лицензия. Т.е. доставката на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа" не била прекъсвана, тъй като в спорния период имало консумация на
електроенергия в обектите на ответното дружество. А ползването на услугата „достъп
до електроразпределителната мрежа" било обвързана оперативно и
технологично с консумацията на електроенергия. Нещо повече - дори в обектите да
не се извършвала консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото
те били присъединени към електроразпределителната мрежа и можело във всеки един
момент да започнат да консумират електроенергия, се приемало, че услугата
достъп им е предоставена (т.е. предоставена им е възможността да консумират електроенергия
чрез достъпа до електроразпределителната мрежа). Впоследствие от 2008г до днес
единственото разграничение, което държавният регулаторен орган въвел по
отношение на определяне на размера на цената за достъп, бил в зависимост от
вида на клиента /небитов или битов/. Такова било и в решенията на КЕВР,
послужили за определяне на цената за достъп, вписана в процесиите фактури.
Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "Е."ЕАД
фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато
изпълнение, като издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп
по определените от ДКЕВР цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и
от приложените към делото фактури, издадени на ищеца, било видно, че те
отговарят на изискванията на ОУ. Или процесиите суми били дължими на „Е."ЕАД,
тъй като услугата достъп до електроразпределителната мрежа била предоставена от
„Е.Ю." ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата
и задълженията по тях. Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор
и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите
на „Е."ЕАД и „Е.Ю." ЕАД били лицензионно, финансово и юридически
свързани до степен, изискваща да спазват общи правила за поведение. Общите
условия и на мрежовия оператор, и на крайния снабдител били съобразени с
логиката, по която е изграден и функционира т.нар. регулиран пазар на доставка
и пренос на електрическа енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа
енергия" (ПТЕЕ) КЕВР създала задължителни за лицензиантите
норми на поведение, съобразно които били задължени да оформят и своите тьрговско-лицензионни отношения - както между самите тях,
така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители. Например - в чл.
28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР последователно
въвеждал и утвърждавал правилото че потребителите на крайните снабдители, които
използват разпределителните мрежи при публично известни обши условия, заплащат
всички мрежови услуги на крайния снабдител, а Крайният снабдител събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп,
други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от
крайния снабдител количество електрическа енергия. Изложената фактическа и
правна. обстановка обосновавала неоснователността на възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период. Сумите по процесиите фактури били
основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била
неоснователна. Поради изложеното се счита че исковете по чл.55, ал.1 от ЗЗД за
всяка от сумите, посочени в исковата молба, са неоснователни. Претендират се
разноски.
Не е спорно по делото, че ЕВН ЕС притежава
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и осъществява дейност
по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на ЕВН ЕС
/включително през процесния период/, като ЕВН ЕС се явява краен снабдител. Не е
спорно, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008г., ЕВН ЕС се е задължил да
снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, с кл.
№ ********** и няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2939032.
Не се спори по делото, че ищецът е собственик на
Помпена станция „О.", с. О., Община Т., на намиращото се в нея ЗРУ и на
електропровод „В. 20кУ. Това се установява и от представените по делото писмени
доказателства: Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Т.; Акт за
приемане и предаване на основни средства от Община Т. на В. - С.З. на следните
обекти и принадлежностите им: Трафопост 1x630 към П.С. Д., Трафопост 1x400 към
П.С. О., електропровод 20 кв. от подстанция Т. до П.С. Д. с отклонение към П.С.
О., Кабелно захранване на П.С. Д. и П.С. Орещник от
съответния трафопост; извадка от инвентаризационен опис.
Считано от 01.07.2008г. с Решение №
Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата,
се разделя на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа
и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
ЕВН ЕР е изпратил до ищеца писмо с изх. №
6053-30/24.09.2008г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от
26.06.2008г. на ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект
по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени
електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН
ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане
на Решението на ДКЕВР в сила, В писмото е посочено, че все още не са получили
от ищеца документи, удостоверяващи собствеността на ищеца върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да
бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен
обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите,
актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа,
свързани с изграждането на електропровода - разрешение за строеж, протокол за
дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др.
В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх. № 1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Т. - извод
“В.. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Т. за
предоставяне за експлоатация и поддържане на обект - ПС Д. - ел. провод и трафопостове на В. - С.З.; извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на
съоръжението; официална скица на ел. провода,
актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.
С писмо до ЕВН ЕС, с изх. № 2013/05.12.2008г.
ищецът е изявил желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в
самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр. Т. на ИТ № 2939032 ПС „О.", с. О.
/процесния/ и на ИТ № 2939033 В. с. **, които се захранват от ел. провод 20 kV “В. собственост на ищеца.
С отговор на писмото, с изх. № 01/09.01.2009г. ЕВН
ЕС изисква от ищеца документи за собственост на ел. провод
20 kV извод “В. п/с Т..
По делото е разпитан в качеството на свидетел А.Р.О.
/работещ в ищцовото дружество от 1993г., от 2007г. -
началник в “Централно управление", като специалист отдел ЕМО/. Свидетелят
заявява, че когато през 2008г. при ищеца пристигнало писмо от ЕВН ЕР, с което
се изисквала идентификация на обекти на потребителите, чиито електропроводи са
тяхна собственост, подготвили документи за доказване на собственост за ПС „О.",
ПС “Д.", захранвани от един електропровод, ПС „К.", ПС „З." и ПС
„Х.". Към края на годината представили писмо със събраните документи, с
които удостоверявали собственост за тези обекти. Единствено за ПС „Х." не
могли да докажат собственост, за другите успели, което включвало Акт 16 за
приемане на електропровода и трафопостовете към съответните станции, акт на
Общината, актуална скица за електропроводите и счетоводни книжа, в които са
описани същите съоръжения. За два от обектите - ПС „З." и ПС „К." им
признали собствеността и таксите, които били начислявани за пренос по
електроразпределителната мрежа отпаднали и им били възстановени със задна дата.
За ПС „О." казали, че не могат да докажат собственост, въз основа на тези
документи. За ПС „О." открили пълната документация. Получавали писма, че
не могат да докажат собственост и трябва в техните съоръжения да изградим за
своя сметка килии за мерене. Собствеността официално не била призната, но през
2014г. получили писмо във връзка с Европейски проект за опазване на популацията
на царския орел в района на Т., като предлагали всички въздушни линии, включително
и електропровод „В., собственост на В., да се превърнат в кабелни линии. Не
били представяли различни документи, тъй като нямали други документи. Във
връзка с проекта, ЕВН направили кабелни захранвания навсякъде и захранили ПС „О."
кабелно, тогава започнали да начисляват такса пренос до обект на средно
напрежение, вече електропроводът бил изключен, но променили нивото на
напрежение от ниско на средно.
От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза се установява следното: ако
се приеме, че електропровод „В. 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на
ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР Юг, нито при монтирана измервателна
група на страна ниско напрежение в ПС „О.", нито при монтирана измервателна
група на страна средно напрежение в подстанция „Т.". ЕВН ЕР Юг няма
никаква собственост по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и
не може да претендира за такса достъп на процесния обект до
електроразпределителната мрежа.
От приетото по делото заключение на съдебноикономическата експертиза се установява, че ЕВН ЕС е
издал на ищеца процесиите 6 бр. фактури, както следва: № **********/15.10.2013
г., № **********/31.10.2013г., № **********/15.11.2013г., № **********/З0.11.2013г.,
№**********/15.12.2013г. и № **********/31.12.2013г. Фактурите са платени от
ищеца по банков път с платежни нареждания. Няма неразплатен остатък по
фактурите. Общият размер на платените по тези фактури суми за „такса достъп до
ел. разпределителна мрежа" до обект ПС "О.", ИТН 2939032 е
182,16 лв. Ако се приеме, че ищецът не дължи такса достъп до ел.
разпределителна мрежа до обект на ниско напрежение - ПС "О." ИТН
2939032, за периода 01.10.2013г. - 31.12.2013г., то размерът на недължимо
платените от ищеца суми за такса достъп до този обект е 182,16 лв. Съгласно
нормативната уредба и Решенията на КЕВР, дължимите суми за определяне цената за
такса достъп до ел. разпределителна мрежа се формират, като определената при
сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена
мощност /120 кВт/ се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период
/0,0165/. За процесния период 01.10.2013г. - 31.12.2013г. изчислената цена
достъп на ИТН 2939032, при мощност 120 kW, е 92 /дни/ х 0,0165 /цена за
достъп/ х 120 /мощност/ = 182,16 лв. без ДЦС. От ЕВН ЕС правилно е изчислена и
фактурирана към “В." ЕООД цената за достъп до електроразпределителната
мрежа. Цена за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база
предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи
от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на
напрежение, на което е присъединен обектът.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ответникът.
В настоящия случай отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6 от
9.06.2004 г. За присъединяване на производители и потребители на електрическа
енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила
за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собствения му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя
изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т.
о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По
тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата,
определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г.
(отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от заключението на съдебно –
техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите
на електропровод „В. в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение.
Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на
средно напрежение, включваща токови и напреженови
трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за
дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В. в подстанция „Т." чрез
обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това
въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в
частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените,
не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът
намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за
"достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал
дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на
параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради
това и с оглед неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза ищецът
не дължи такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект на ниско напрежение
- ПС "О." ИТН 2939032, за периода 01.10.2013г. - 31.12.2013г. в
размер на 182,16 лв. Предвид гореизложеното въззивният
съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение
за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер
на 1 200 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. – 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “М. и съдружници”
е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв.
х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение
в размер на 468 лв. Предвид фактическата и правна сложност настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в
размер на 468 лв. е прекомерно и следователно следва да бъде намалено до
минимално предвидения размер от 360 лв.
Въззивникът “Е.” ЕАД
следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 474/16.04.2019г., постановено по гр.д. №
5141/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. П.*** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.З., *** направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. по
банковата сметка на „В.” ЕООД ***
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.