№ 1341
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330202456 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0023735
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага
имуществена санкция от 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал. 1, т.
2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на „БУЛМЕС“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Г. СТ. Т..
В жалбата и допълнителна молба се излагат доводи за незаконосъобразност
на атакувания фиш, въз основа на които се прави искане за неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР-Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е
депозирано становище, в което чрез представляващ излага аргументи за
потвърждаване на електронния фиш. Прави искане за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата. Претендира и разноски по делото.
1
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП
преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваният електронен фиш е издаден за установено нарушение с
автоматизирано техническо средство „CORDON-M2“ MD 1196 за това, че на
19.10.2020 г. в 10:57 часа в гр.Пловдив, на „Асеновградско шосе” срещу № 1,
в посока юг е управляван товарен автомобил „Сеат Инка“ с регистрационен
номер ** **** **, регистриран в България и не спрян от движение, за който
няма сключена застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, Протокол от проверка № 10 – С-ИСИС/21.02.2020г.,
известие за вписване на видео-радарна система CORDON-M2 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване към БИМ, справка за
собственици на превозното средство, справка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Съдът кредитира цитираните писмени
доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и
допринасящи за разкриване на обективната действителност.
Според чл. 638, ал.4 КЗ: „Когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика
на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената
санкция по ал. 1.“ На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът
намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния
фиш, описаният в него товарен автомобил е извършвал движение, без да е
имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Това обстоятелство е
било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с
издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ,
приложено по делото и валидно към датата на нарушението. Приложеният
снимков материал се цени – чл.189, ал.15 ЗДвП, тъй като не е оспорен.
2
Същият е доказателство за управление на автомобила. Цитираните правни
норми съотнесени към конкретиката на настоящия административноправен
спор, налагат извод за спазени изисквания при издаването на процесния
електронен фиш. Същият правилно е издаден по отношение на собственика
на моторното превозно средство, като се доказва от справка за регистрация на
МПС, че именно санкционираното дружество е собственик на автомобила,
респективно за дружеството е имало задължение да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, каквато валидно сключена към датата
на установяване на нарушението е нямало, видно от справка в Гаранционен
фонд и от справката за прекратена регистрация. При служебна проверка
съдът установи, че тaкава няма и към настоящия момент.
В ЕФ е описано извършването на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ,
изразяващо се в неизпълнение на задължението да се сключи договор за
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от лицето, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. Ето защо не би могло да се
ангажира отговорността на представляващия дружеството като физическо
лице, т. к. не той е собственик на описаното във фиша МПС, а
представляваното от него дружество, което е различен
административнонаказателноотговорен правен субект и което единствено е
имало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
Нещо повече, фактът, че се налага "имуществена санкция", като е посочено
ЮЛ- собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при
управление на МПС, собственост на ЮЛ, е ангажирана отговорността именно
на ЮЛ.
В ЕФ точно е посочено и правното основание за наложената имуществена
санкция, а именно чл. 638, ал. 4 от КЗ, който представлява материално -
правна разпоредба, комуникираща с регламентиращата процедурата по
установяване на нарушението с АТСС норма на чл. 647, ал. 3 КЗ, и
представляваща основанието за ангажиране административнонаказателната
отговорност на собствениците на моторните превозни средства, управлявани
без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "ГО". Тази норма препраща досежно вида и размера на
наказанията към чл. 638, ал. 1 от КЗ, чиято т. 2 предвижда имуществена
санкция във фиксиран по закон размер от 2000 лева, приложима по
3
отношение на собствениците – юридически лица. Разпоредбата на чл. 638, ал.
4 от КЗ /посочена като основание за реализиране на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя в случая/ е категорична, че при
установено управление на МПС без сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, отговорността се понася от собственика на МПС под
формата на налагане на глоба или имуществената санкция по ал. 1. Изричното
посочване на имуществената санкция като наказание за нарушението по тази
разпоредба ясно сочи, че законодателят включва в кръга на субектите на
нарушението и юридическите лица, независимо от факта кое физическо лице
е управлявало автомобила. Началният текст на нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ
"Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено... "/
пък дава отговор на въпроса за формата на акта, с който следва да се
реализира административнонаказателната отговорност на съответното лице, а
именно: електронен фиш. В настоящия случай е налице управление на
описаното в ЕФ МПС в момента и на мястото, посочени в този ЕФ, което се
установява от наличните по преписката документи, като за целите на
производството не е наложително да се установява конкретното лице – водач.
Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ също подкрепя правния извод за правилно
ангажираната с ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от вида
на субекта /физическо или юридическо лице/. Съдържащата се в тази
разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал. 5
ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е крайно показателно, че
законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6
КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния
момент, а определя като субект на това нарушение собственика на това МПС.
Именно определянето на собственика на МПС като субект на нарушенията по
чл. 638, ал. 4 и 6 КЗ позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС.
При издаване на ел. фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на
представляващия юридическото лице. Неоснователно е възражението, че ЕФ
е връчен на друго лице, неоправомощено за това, тъй като жалбоподателят е
получил ЕФ на 08.03.2021 г. и за него от този момент е започнал да тече срок,
в който е могъл да упражни правото си на жалба, а от тук и всички права са
му били съхранени.
При конкретният вид АТСС, а именно такова, временно разположено на
4
определен участък от пътя, наредбата въвежда и изискването да има снимка
на местоположението на АТСС. Съдът намира, че представената от
въззиваемата страна снимка изпълва това условие, като не създава съмнение
за разположението на АТСС CORDON M2 MD1196. В случая са налице
всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха по-горе.
Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ В-46 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване, а макар и в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. да не е било попълнено полето удостоверяващо, че техническото средство
е преминало метрологична проверка, то от приложения по делото Протокол
от проверка № 10 – С-ИСИС/21.02.2020г. несъмнено се доказава, че му била
извършена последваща техническа проверка и нарушението е извършено в
срока на валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за
което е попълнен протокол за използване на АТСС, който съдът намира за
редно да отбележи, че е изключително подробен, прегледен и при
съставянето му не са допуснати никакви нарушения, още по-малко
съществени такива. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, статичността на
режима на измерване, като е налице и удостоверение и подпис, че
техническото средство е настроено съобразно изискванията на производителя,
началото и края на работата по час и минута и броя на установените
нарушения. Тъй като върху изображенията от АТСС липсва номер, затова не е
и посочен номер на първо и последно статично изображение, което тъй като
това са технически характеристики на конкретните АТСС, не представлява
нарушение на процесуалните правила. Също така този факт по никакъв начин
не се е отразил на правото на защита на санкционираното лице, доколкото
посочените в протокола начало и край на работа, отразени в часове и минути,
обхващат и часа на извършване на разглежданото нарушение, като деянието,
неговият извършител и вина са безспорно доказани. Нещо повече, според
практиката на Административен съд-Пловдив Протоколът по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си
функции, дори и без в него да са посочени номерата на първото и последното
статични изображения, стига надлежно да са попълнени останалите
5
съществени реквизити - така Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2774 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н.
д. № 1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В тази
насока и няма съмнение за настоящия състав, че видеоконтролът е
осъществен обективно и обжалваният електронен фиш е издаден
законосъобразно.
Размерът на санкцията предвидена в закона е фиксиран такъв, поради
което обсъждането на въпросът за нейната справедливост е безпредметно.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение
нарушението, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално.
Липсват съставомерни вреди, т. е. законодателят е възприел, че самото
нарушение е с достатъчно висока степен на обществена опасност. Крайната
цел на контрола е недопускане движение на МПС без валидна застраховка
ГО.
По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба
разноски в полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Такива са
претендирани от въззиваемата страна, поради което на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН следва да бъдат присъдени. Като прецени ниската фактическа и
правна сложност на казуса и почти липсващия интензитет на процесуални
усилия положени от въззиваемата страна то съдът счита, че следва да
определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер – 80 лв.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия Г №
0023735 издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се налага
имуществена санкция от 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането /КЗ/, на основание чл. 638, ал.4, вр. чл.638, ал. 1, т.
2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на „БУЛМЕС“ ЕООД, ЕИК *********,
6
представлявано от Г. СТ. Т..
ОСЪЖДА „БУЛМЕС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Г. СТ.
Т. да заплати сумата от 80 лв. на ОД на МВР Пловдив, представляваща
направените в съдебното производство разноски за юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7