Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-ти състав, в
публичното заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14317/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от В.С.И., с която са предявени срещу ЗАД „ОЗК
З.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата от 26000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от произшествие, осъществено на 12.01.2018 г. Претендира
законната лихва от 10.05.2018 г. до окончателното плащане и разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при
произшествие, осъществило се на 12.01.2018г.г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за
неимуществените вреди – претърпени болки, страдания и стрес от процесното ПТП
понесени вследствие травматични увреждания.
Ответникът
оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва застрахованият водач да е
извършил нарушение на правилата за движение, с което да е причинил
произшествието, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
От приложения по делото Констативен протокол от 13.01.2018г. и авто-техническата експертиза се установява, че на 12.01.2018г. около 19:30 ч. в гр. София, на ул. „Габрово“ на пешеходната пътека след кръстовището с ул. „Пловдив“, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Ситроен“, модел C3, с рег. № ******, управляван от М.В.В., и пешеходеца В.С.И., при следния механизъм: лекият автомобил се е движил в гр. София, по ул. „Габрово“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Скопие“ по ул. „Габрово“, в района на бл. 379, със скорост не по-висока от 40 км./час; от дясно на посоката на движение на автомобила се е намирала пострадалата в процес на движение – като е предприела действия за пресичане на платното за движение пред автомобила, а водачът му не е възприел своевременно предприетото пресичане и е настъпил удар - автомобилът е ударил с предна дясна част в зоната на преден десен калник пресичащия пешеходец. Ударът е нанесен с кинетичната енергия на автомобила при скорост на движение не по-висока от 40 км/ч. В мястото на настъпване на събитието има хоризонтална напречна маркировка тип „М8.1“ (пешеходна пътека с широки непрекъснати линии тип „Зебра“, успоредни на оста на пътя – чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка). Събитието е настъпило в работен ден и на място и в час с висока интензивност на пътните потоци. Причина за настъпване на произшествието е от субективен характер – в следствие на действията на водача на лекия автомобил. Тъй като ударът е настъпил изцяло върху пешеходната пътека, съдът приема, че водачът е нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 ЗДвП – не е изпълнил задължението си при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилия на пешеходната пътека или преминаващия по нея пешеходец, като намали скоростта или спре.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, че от произшествието ищцата В.С.И. е получила травматични увреждания: мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана на главата в лява теменно-тилна област,
контузия на гръдния кош без данни за травматични увреди на гръдни и коремни
органи, контузия на таза, контузия и навяхване на десен глезен. Травмите кореспондират
на механизма на произшествието. Мозъчното сътресение е протекло без пълна
загуба на съзнание, със зашеметяване и умерени изразена общомозъчна
симптоматика, реализиран е медико-биологичен признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, останалите травматични увреждания са причинили
болки и страдания за срок до 20 дни. След оказана спешна медицинска помощ от
екип на ЦСМП – София, пострадалата е настанена за лечение във ВМА – МБАЛ София,
Клиника по неврохирургия, проведено е 5-дневно болнично лечение за периода
12.01-16.01.2018г., раната на главата е обработена хирургично, проведено е
комплексно медикаментозно и инфузионно лечение; изписана е с подобрение,
нормален неврологичен статус, указание за прием на медикаменти за 7 дни. Периодът
за възстановяване на увредите е до 30-40 дни като в този срок ищцата е търпяла
болки и страдания, значителни в първите 7-10 дни и умерени в останалия период,
като вещото лице е установило, че към момента на изготвяне на експертизата ищцата
се намира в добро общо състояние, ясно съзнание, адекватна, критична,
ориентирана, с нормален неврологичен статус, с минимален белег на лявата
задно-теменна област на главата, не се очакват допълнителни усложнения, към
настоящия момент ищцата е напълно възстановена. Ищцата твърди за често, през
ден главоболие със стягащ характер, за което не са провеждани контролни
прегледи и изследвания, поради което, съдът приема твърденията за недоказани.
Установява се от показанията на Т.И.–
съпруг на ищцата, че след произшествието се е наложило да използва отпуск по
болест за период от 45 дни. След това се е върнала на работа, но се е
страхувала да излиза сама и да пресича. Към датата на разпита ищцата вече е
възстановена, няма оплаквания от глезена, болки в гърдите и главоболие.
По изложените съображения съдът
приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на
водача на лекия автомобил марка „Ситроен“, модел C3, с рег. №
******, което
съдът намира за противоправно – в нарушение на чл. 119, ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че от писмените
доказателства по делото и от съдебно-медицинската експертиза безпротиворечиво
се установява причинната връзка между извършеното ПТП и травмите на ищцата. Поради
това, следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от М.В.В. при управление на автомобил марка „Ситроен“,
модел C3, с рег. № ******.
Безспорно е по делото, че към
момента на процесното ПТП за автомобил марка „Ситроен“, модел C3, с рег. №
****** е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и
ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът
приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи физически
болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти: вида на уврежданията, интензитет и продължителност на болката, периода
на възстановяване и наличието на пълно възстановяване. Съобразно така
посочените критерии обезщетението на ищцата В.С.И. следва да отчита средния характер на увреждания – мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, временно разстройство за здравето,
неопасно за живота, продължителността на болките и страдания до 20 дни и
периодът на възстановяване до 30-40 дни като в този срок ищцата е търпяла
болки и страдания, значителни в първите 7-10 дни и умерени в останалия период и
настъпилото пълно възстановяване, както и преживеният страх след инцидента. Справедливото обезщетение възлиза на
сумата от 10000 лв.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване. Ответникът се позовава на неправомерно поведение на
пешеходеца, който е имал възможност да забележи приближаващия автомобил и
въпреки това не е предприел действия за предотвратяване на произшествието. Съдът
приема, че ищцата не е била длъжна да съобразява поведението си, изхождайки от
предположение, че водачът няма да изпълни задължението си да я пропусне при
пресичане върху сигнализирана пешеходна пътека. Съгласно разясненията, дадени в
т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира
за възможна опасност на пътя, поради което, появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки – пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. При
използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека пешеходецът
пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място,
като това право се упражнява при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП.
По делото не се установи пешеходецът да е пресичала в нарушение на посочените
разпоредби. По изложените съображения възражението за съпричиняване е
неоснователно.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото е приложена молба с вх. № на ответника от 23.01.2018г., с
която ищецът
го е уведомил за извършено ПТП и и за претенцията за плащане на обезщетение, като с последваща молба с вх. № на ответника от 10.05.2018г. са
приложени документи във връзка с молбата от 23.01.2018 г., поради което, претенцията за
лихва за забава от 10.05.2018 г. е основателна.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските за държавна такса и експертизи,
съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 515,38 лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 503,85 лв. за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита – определено съобразно съотношението уважена –
отхвърлена част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 372,31 лв. - разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Поради което Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК:******, да заплати на В. С. И., ЕГН **********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 10000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 12.01.2018 г., заедно със законната лихва от 10.05.2018 г. до
окончателното изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 515,38 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 26000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.” АД, ЕИК:******, да заплати на адв. В.В.О., ЕГН **********, на основание чл.38 ЗА, сумата от 503,85 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА
В. С. И., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК:******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 372,31 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: