РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Бяла, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20234510200242 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. И. М., ЕГН ********** от с.К.В., обл.Р., ул.“И.В.“ № .,
чрез адв. К. Ц., против Наказателно постановление № 400 от 11.07.2023г., издадено от
директора на РДГ – Русе, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв., за извършено нарушение на чл.213,
ал.1, т.2 от ЗГ. С наказателното постановление било определено заплащането паричната
равностойност на липсващите вещи – 0,5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „акация“
в размер на 40,37лв. в приход на РДГ – Русе.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като необосновано,
недоказано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което
се иска неговата отмяна. В случай, че съдът приеме, че има нарушение, моли да се приложи
чл.28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да не се уважава. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 24.02.2023г. св. Р. получил телефонно обаждане от председателя на земеделска
кооперация „З.“ – Н.П. Същият му съобщил, че видял на камерите жалбоподателя, който
минал с каруца, натоварена с дърва и подал сигнал до полицията. Св. Р. отишъл пред домът
на жалбоподателя, където заварил пристигналите вече полицаи, жалбоподателя и каруцата с
дърва. В каруцата имало различни по размер дървета, между един и два метра дължина и с
диаметър над 3см, както и под 3см, което представлява вършина. Дървесината била без
поставена контролна горска марка и превозен билет. Без да извърши замерване на дървата,
1
св. Р. се разбрали с полицаите да пишат, че са установени половин пространствен кубик
дърва за огрев, акация. След проведен разговор с жалбоподателя разбрали, че дърветата били
превозвани от отд. 241к, където св. Р. по-рано го бил пуснал да събира дървета. Уговорката
била жалбоподателят да събира дърветата в сечището, да ги реди на фигури, след което
същите да се кубират от ДГС – Бяла и той да си ги закупи. Жалбоподателят обяснил, че това
са дърва, които не подлежат на маркиране и представляват клони, които взел да си пали
печката. Св. Р. вписал направените констатации в Констативен протокол № 014820 от
24.02.2023г., в който отразил, че жалбоподателят превозва 0,5 пр.куб.м. дърва от акация без
превозен билет и КГМ. Освен това на място пред къщата на жалбоподателя, св. Р. съставил
АУАН, за това че превозва дървесина без превозен билет, който обаче жалбоподателят
отказал да подпише. Същият подписал акта на 07.04.2023г., като вписал възражение
„згреших“, но отказал да получи препис от съставения АУАН, удостоверено с подпис на
свидетел. Дървесината не била иззета, а оставена на жалбоподателя.
Междувременно, паралелно с административнонаказателното производство, по повод
изготвена докладна записка от полицейските служители извършили проверката, била
образувана преписка. След извършване на проверка по същата, била изпратена към Районна
прокуратура – Русе, където с Постановление от 10.04.2023г. наблюдаващия прокурор се
произнесъл с отказ за образуване на досъдебно производство.
На 11.04.2023г., АНО изпратил административнонаказателната преписка на
основание чл.33, ал.2 то ЗАНН на РП – Русе, за извършване на проверка, с оглед наличие на
данни за извършено престъпление по чл.235 от НК.
На 11.07.2023г., въз основа на така съставения АУАН, било издадено и обжалваното
наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя на 20.07.2023г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Съдът намира, че административнонаказателното производство е опорочено, поради
допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
цялостна отмяна на така издаденото наказателно постановление.
На първо място, при установяване количеството дървесина превозвана от
жалбоподателя в конската каруца е допуснато грубо нарушение, като същата е била
измерена „на око“ и по данни на св. Р. била „уговорена“ с полицейските служители, колко
да бъде записана. Дървесината нито е била изброена, нито измерена, с каква дължина, с
каква дебелина е, като по този начин, предмета на нарушението не е установен по безспорен
начин.
На второ място, съставения констативен протокол, който е посочен като
доказателство в съставения АУАН, не е подписан от свидетелите, нито е бил предявен на
нарушителя.
На трето място, е налице нарушение при предявяване на АУАН, като от показанията
на св. Р. се установява, че нарушителят е отказал да подпише акта, което обстоятелство не е
удостоверено с подпис на свидетел. Впоследствие актосъставителят многократно посещавал
нарушителя и го увещавал да подпише АУАН, което в крайна сметка последният сторил. За
дата на предявяване на акта обаче е записана датата на съставянето му, което се оборва от
показанията на самият актосъставител. Оформената разписка пък съдържа поправки на
датата, като липсват подписи, удостоверяващи че лицата са запознати и са съгласни с
внесените поправки.
На четвърто място, АНО не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да
2
извърши проверка по законосъобразността и обосноваността на преписката, като
нарушенията в АУАН са били пренесени в издаденото НП. Освен това, АНО не е извършил
преценка за маловажност на случая, като в НП единствено се сочи бланкетно, че не са
налице предпоставки за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Още повече, неправилно в НП се
сочат като отегчаващи обстоятелства данни за предходни нарушения, въпреки че от справка
на РДГ – Русе се установява, че издадените по отношение на жалбоподателя наказателни
постановления от 31.08.2020г. са били отменени с решения на Районен съд – Бяла.
На последно място, по отношение заплащането паричната равностойност на
липсващите вещи – процесната дървесина, наказателното постановление е
незаконосъобразно. Дървесината, както беше установено, не е липсваща. Напротив, същата
е била установена, но не е била задържана, иззета или оставена на отговорно пазене на
нарушителя. Също така, липсва каквато и да е яснота относно начина на оценяване на
процесната дървесина и как се стига до сумата 40,37лв. Посоченото в НП основание за
определяне паричната равностойност на предмета на нарушението, а именно чл.275, ал.2 от
ЗГ, урежда постъпването на сумите в бюджета на Изпълнителна агенция по горите, а не
създава правомощия за определяне парична равностойност на липсващи вещи – предмет на
нарушението. Въобще в Закона за горите липсва уредена подобна хипотеза. Законът урежда
отнемане в полза на държавата на вещите – предмет на нарушението (чл.273, ал.1 от ЗГ), но
в случая не е постановено такова отнемане, а заплащане равностойността на липсващи
вещи. Поради това наказателното постановление в тази част е постановено в противоречие с
материалния закон.
Изложеното обосновава единствено извод за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, поради което съдът счита, че то следва да бъде отменено
изцяло.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на жалбоподателя се
следват разноски за производството. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, заплатеното възнаграждение е в размер на 500лв., които следва да бъдат
присъдени на жалбоподателя.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 400 от 11.07.2023г., издадено от директора
на РДГ – Русе, с което на Х. И. М., ЕГН ********** от с.К. В., обл.Р., ул.“И. В.“ № ., на
основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
500лв., за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и е определено заплащането
паричната равностойност на липсващите вещи – 0,5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид
„акация“ в размер на 40,37лв. в приход на РДГ – Русе.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите, със седалище в гр.С., бул. "Х. Б." № .да
заплати на Х. И. М., ЕГН ********** от с.К. В., обл.Р. ул.“И. В.“ № ., сумата 500лв.,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _________/п/______________
3