Р Е Ш Е Н И Е
Номер 262580
01.12.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Стела
Грозева
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 4560 по
описа за 2020 година.
Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът К.Г.Ж. твърди, че е сключил с дружеството
ответник договор за кредит от ******** година. Излага подробно доводи, че
договорът противоречи на разпоредбите на ЗПК, конкретно чл.11, ал.1, точки 9,
10 и 12, поради което е недействителен по смисъла на ЗПК. Освен това се сочи,
че по договора е била заплатена сума по клауза, уговаряща възнаграждение за
допълнителни услуги. Тази клауза противоречала на изискванията на ЗПК, тъй като
не била включена в годишния процент на разходите, а възнаграждението, уговорено
в нея, не се дължало за услуги, които са допълнителни по смисъла на ЗПК.
Предвид това тя също била недействителна. С оглед изложеното ищецът счита, че
заплатената от него сума от 100 лева, представляваща възнаграждение за
допълнителни услуги е недължима, поради което ответникът следва да бъде осъден
да я върне.
В хода на производството е допуснато изменение на
иска, чрез увеличаването му до 389,64 лв. / лист 48/.
Ответното дружество „Профи Кредит България” не отрича
факта на сключване на договора, както и че е получило визираната в исковата
молба сума. Излага обаче подробни доводи, свързани с това, че както целият
договор, така и клаузата, уреждаща допълнителни услуги, са действителни. Моли
искът да бъде отхвърлен.
Съдът намери за установено следното:
На ******* между ищеца и ответното дружество сключен
договор за кредит № *********, по силата на който била представена сумата 2300 лв.
със срок на погасяване 30 месеца, възнаградителна лихва 38,70 % годишно и ГПР
от 45,72 %. Общо дължимата сума по кредита била 3579,95 лв. / лист 24 /. Уговорено било ищецът да ползва и пакет допълнителни
услуги, за които се дължало възнаграждение в размер на 1981,20лв. Тази сума
следвало да бъде разсрочено платена с вноски от 66,04 лв. на месец. Така общата
сума, която следвало да се заплати във връзка с кредита възлизала на 5561,15лв.
Характерът на допълнителните услуги се изразявал в следното – приоритетно
разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна дата на падеж; улеснена процедура по получаване на
допълнителни парични средства .
Установява се от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза, че в ищецът е извършил погашения на обща
стойност 3061,40лв. На ****** са заплатени 188,80 лв., от които 66,04 лв. за
допълнителни услуги. На ****** ищецът е платил предсрочно 2872,60 лв. с което е
погасил изцяло текущите задължения по кредита. От тях 323,60 лв. са отнесени за
възнаграждението за допълнителни услуги. Така общо заплатената на това
основание сума възлиза на 389,64 лв. /лист 44 - 45/.
При така установените
факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено
основание, следва да го върне.
Безспорно е, че между ищцата
и дружеството ответник е сключен договор за кредит, придружен и със
споразумение за заплащане на допълнителни услуги. Установи се, че във връзка с
това ищцата е заплатила на ответника 389,64 лв.
Основателни са доводите, че сумата уговорена като
възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги е била недължимо
платена.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат
свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът
счита, че посочените в споразумението допълнителни услуги са само възможности
за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща за тях. Така както
е уговорено съдържанието на допълнителните услуги, създава привидност, че
замополучателят не бил могъл да води преговори и да постига допълнителни
уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати такса, която е значителна
по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че въобще ще
бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по
допълнителни услуги, тоест събирането им е обусловено от предоставянето на
конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно определена – съгласно
чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като
цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на
допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като
по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на
годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че
таксата е със само 319 лв. по-малка от главницата. Последното налага извод, че
клаузата уреждаща таксата за допълнителни услуги е неравноправна по смисъла на
чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Това
прави клаузата уговаряща възнаграждението за допълнителни услуги нищожна.
С оглед изложеното съдът счита, че сумата 389,64лв. е
платена при начална липса на основание и следва да бъде върната на ищеца. Искът
е основателен и следва да се уважи изцяло.
По
разноските:
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда деловодни разноски в размер
на 50 лв. държавна такса и 80 лв. възнаграждение за вещо лице.
Процесуалният представител на ответника е предоставил
безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и
съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата 360 лв. представляваща адв. хонорар с
включен ДДС.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В да
заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на К.Г.Ж. ЕГН ********** с адрес ***
сумата 389,64лв. /триста осемстотин и девет лева и 64ст./ платена без основание
от ищцата по нищожна клауза уговаряща възнаграждение за пакет допълнителни
услуги към договор за кредит № **************, ведно със законната лихва върху
сумата считано от ********* до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати, на
осн. чл.78, ал.6 ГПК, в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт и
сметка на Пловдивския районен съд сумата 50лв. /петдесет лева/ държавна такса и
80 лв./ осемдесет лева/ разходи за експертиза платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на
Адвокатско дружество „**********“, БУЛСТАТ ********* с адрес: ***************,
на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 360 лв. с ДДС /триста и
шестдесет лева / представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.