№ 437
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330208219 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 7497 от 18.11.2021 г. на
Началника на отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, с
което на Г. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
2500,00 /две хиляди и петстотин / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата не се оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
Релевира се единствено възражение в насока, че НП следва да се отмени, тъй
като процесното МПС било управлявано от жалбоподателя в служебно
качество. Алтернативно поддържа се искане за намаляване размера на
наложената глоба до минималния такъв. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и
основателността на въззивната жалба. По същество се противопоставя на
възраженията на жалбоподателя, като моли атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
изменение. Съображенията в тази насока са следните:
В процесните АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на
нарушението по които липсва спор между страните:
На 25.10.2021 г. , в 09,23 часа, на път I – 8, км. 208 + 650 в посока
Пазарджик – Пловдив, жалбоподателят управлявал и осъществявал движение
на МПС с три оси марка „Ивеко“, модел „АД380Т“, с рег. № ***.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва:
При измерено разстояние между осите 1,37 метра, сумата от натоварването
на ос на двойната ос на МПС е 26, 860 тона, при максимално допустимо
натоварване 19 тона, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата.
Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW – KR №
118873 и ролетка 1308/ 18 /5м/, като ППС превозвало пясък.
Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7,
ППС е тежко.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че същото е
извънгабаритно по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП движението на извънгабаритни
и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване
на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, жалбоподателят не
е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
2
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3,
т. 2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а"
от ЗП.
Към момента на проверката жалбопадателят е осъществявал движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Наредбата, респективно тежко по чл. 3, т. 2 от Наредбата без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на
раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата.
За установеното против жалбоподателя бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ с № 0008191 от 25.10.2021 г. за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закон за пътищата, вр. чл. 37, ал.
1, т. 1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал с
изричното отбелязване, че няма възражения. Получил и препис от него.
Въз основа на съставения акт, било издадено обжалваното НП, с което на
В. на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено административно наказание -
глоба в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр.
чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС. В постановлението било отразено, че
нарушението е извършено за първи път.
Така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, изцяло споделима от
настоящата съдебна инстанция се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото писмени доказателства – трудов договор №
11592/ 13.05.2021 г., копия на лична карта и свидетелство за регистрация на
3
МПС част II, Заповед № РД – 11 – 1232/ 28.10.2021 г., Заповед № РД – 11 –
1267/ 17.10.2019 г.; разписка, ЕС декларация за съответствие, Сертификат за
съответствие; Заявление № АУ000293 – 19072/ 16.04.2021 г. , Приложение №
1 към заявлението за проверка, Протокол за проведено обучение, както и от
гласните доказателства – показанията на актосъставителя З.. Последните
съдът кредитира изцяло като логични, последователни и съответни на
останалите доказателстевни източници, поради което базира фактическите си
изводи и въз основа на тях.
От правна страна съдът намира следното:
При извършена проверка на обжалвания акт, съдът не установи пороци,
които да са основание за неговата отмяна. При съставяне на АУАН и издаване
на НП са спазени процесуалните правила и норми. Тези актове са издадени от
оправомощени органи, в кръга на тяхната материална и териториална
компетентност. В тях ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна
са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи,
които определят и индивидуализират административното нарушение,
вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и
съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при
издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до
тяхната отмяна.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено
от жалбоподателя В. нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС във вътрешността на страната съответните служби за контрол при
МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа
съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската
4
техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал.3.
Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било
претеглено с надлежното техническо средство, видно от приложените по
делото сертификати за одобрен тип и извършена проверка и съгласно
изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило претоварване,
а и същото не е било оспорено. Резултатите са снети от компетентен орган,
предвид наличния протокол, относно извършено обучение за боравене с
техническото средство. Законосъобразността и начина на измерването се
потвърждава от показанията на разпитания по делото свид. З..
На следващо място, процесното ППС отговаря на легалната дефиниция на
"извънгабаритни ППС", съгласно Параграф 1, т. 1 от ДР на Наредбата, където
е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/ или тежките ППС
по чл. 3. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
този вид МПС, когато рaзстоянието между тези две оси е от 1, 3 включително
до 1, 8 м., то сумата от нaтовaрвaнията на ос, нa една двойнa ос, следва да
бъде сумата от 18 t (19 t). Предвид измереното се достига до извод, че
управляваното от жалбоподателя ППС е било претоварено на двойната ос с
разликата от 19 000 кг. до 26 860 кг.
Въпреки това жалбоподателят е управлявал процесното ППС, на
посочените в АУАН и НП време и място, ползвайки същия път без
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност
от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя
(АПИ).
Нарушението е извършено виновно, тъй като *** е бил абсолютно наясно,
че процесното ППС е пренатоварено, разполагайки с кантарна бележка какво
и колко всъщност превозва.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и е наложено наказание по реда чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, според
която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
5
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности - движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
В аспект на горното изцяло неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че субект на нарушението следва да бъде превозвачът, а не
наказаният водач на ППС, тъй като същият е изпълнявал служебните си
ангажименти. Субект на нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП може
да бъде както превозвач, така и лицето, което фактически е извършило
дейността по ползване на пътя, в случая водачът на ППС.
В разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП за субект на нарушението е изискано
да бъде всяко физическо лице, което управлява МПС в нарушение на
установената забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства, а предвид нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП, водачът, като физическо
лице, е измежду административнонаказателно отговорните лица в това му
качество. Освен това в квалификацията на нарушение е направена връзка с
нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, която изрично предвижда
водачите като административнонаказателноотговорни лица в тези случаи. Все
в тази връзка и с оглед пълнота на изложението следва да се подчертае, че
жалбоподателтят, в качеството на водач на ППС, е бил длъжен да знае, дали
последното е "тежко" и при наличие на такива данни, да не допуска движение
в обхвата на пътя, ако няма разрешение за това, респ. не е заплатил
необходимите такси. В този смисъл не са малко на брой местата от пътната
инфраструкрура, които са забранени за преминаване от МПС над определен
тонаж, за такова обстоятелство следва да индикират и самите превозни
документи, в които са отразени подобни данни. Ето защо всеки един
професионален шофьор от съответната категория, е длъжен да знае колко
тежко е ППС, което управлява, за да съобразява това. В противен случай
всеки нарушител би черпил права от собственото си противоправно
поведение.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случай. Напротив прави впечатление, че
6
измереният тонаж на осите е с над почти 7 тона от разрешените 19. От друга
страна накърнените обществени отношения са с особена важност -
надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете за повреждане
и преждевременно износване на пътната инфраструктура.
Предвид на това настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно.
Както вече беше посочено, за така извършеното от жалбоподателя
административно нарушение е предвидено административно наказание
"глоба" в размер от 1000 до 5000 лева.
При определяне на размера на наказанието, следва да вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние
на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай,
административнонаказващият орган е наложил наказание глоба в размер от
2500 лева. Никъде в наказателното постановление обаче наказващият орган
не е посочил как е определил именно в такъв размер следващото се на
нарушителя наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за
отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по индивидуализация на
наказанието остава скрита както за жалбоподателя, така и за съда.
Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал решението си да
наложи санкция в максималния размер – 2500 лева, която значително
надвишава предвидения от закона минимум.
Безспорно, административнонаказващият орган няма задължение във всеки
случай да налага най-лекото предвидено наказание, тъй като това би
противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият
орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение трябва да
бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи
мотиви за това си решение и то именно след извършването на изрична
преценка по чл. 27 ЗАНН, като същите да бъдат закрепени в издаденото
наказателно постановление. В случая не се касае за допуснато процесуално
нарушение, което да е от категорията на съществените и правото на
жалбоподателя да разбере за извършването на какво административно
нарушение е наказан, не е било ограничено. Единственият път за
отстраняване на констатирания недостатък е чрез изменение на НП в частта
му относно размера на наложеното наказание, който да бъде намален до
7
предвидения в закона минимум, доколкото въззивната инстанция няма как
вместо административнонаказващия орган за първи път да излага мотиви
досежно размера на наложената имуществена санкция, респективно да
замести липсващите такива.
По изложените съображения НП следва да се измени, като размерът на
наложеното административно наказание "глоба", следва да бъде намален до
предвидения в закона минимум от 1000 лева.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя
на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 80,00 лв. за осъществената
защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, както и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7497 от 18.11.2021 г. на
Началника на отдел "Контрол по РПМ", Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София, с
което на Г. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
2500,00 /две хиляди и петстотин / лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
"а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административното наказание "глоба" от 2500,00 /две хиляди
и петстотин / лева на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Г. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ сумата от 80,00
/осемдесет/ лева, представляващи разноски за защита от юрисконсулт в
производството пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
8
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9