№ 201
гр. Дупница, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20251510100219 по описа за 2025 година
С. В. К., ЕГН **********, чрез адвокат Л. Б., съдебен адрес: гр. ***, е предявил
срещу „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7, управители С.Н.,
Я.Ч. и Н.Л., иск с правна квалификация чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, обективно
съединен при условия на евентуалност с иск с правна квалификация чл.22 от ЗПК вр. чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че
договор за потребителски кредит № 40027836576 от 26.08.2024 г. е недействителен на
основание чл.22 ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; при условия на евентуалност искането е за
признаване за установено по отношение на ответника, че уговорената в част 6 от сключения
между страните договор за потребителски кредит № 40027836576 от 26.08.2024 г. клауза за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е нищожна.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 26.08.2024 г. като заемополучател сключил със „Профи кредит
България“ ЕООД като заемодател договор за потребителски кредит № 40027836576,
съгласно който кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 3500 лева за срок от 36
месеца, като ГПР е посочен в размер на 49, 06 %, а сумата за връщане била 6 135, 74 лв.
Впоследствие ищецът установил, че дължи възнаграждение за купена допълнителна услуга
„Фаст“ - 1575 лева и възнаграждение за купена допълнителна услуга „Флекси“ - 2765 лева.
По този начин общият размер на задължението възлизал на 10475, 74 лева.
Ищецът счита договора за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради
нарушение на изискванията на чл.19 ЗПК, изразяващо се в невключването в размера на ГПР
на възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“. При
условия на евентуалност счита за нищожни клаузите за заплащане на възнаграждение за
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
В постъпилия отговор се оспорват предявените искове и се твърди, че при
1
сключването на договора са спазени всички законови изисквания, както и действителността
на клаузите за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Не
се оспорва, че възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в ГПР, като се
изразява становище, че то не следва да се включва в размера на ГПР по договора, а
невключването му не води до недействителност на договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 40027836576 от
26.08.2024 г., той е сключен при следните параметри: сума на кредита: 3500 лева, срок на
кредита 36 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49. 06 % и годишен лихвен процент
/ГЛП/ 41 % при лихвен процент на ден 0. 11 %. Уговорено е сумата по кредита да бъде
предоставена чрез банков превод по посочена в договора банкова сметка.
При сключването на договора са купени и пакети от допълнителни услуги – пакет
услуги "Фаст" на стойност 1575 лева и пакет услуги "Флекси" на стойност 2765 лева.
Общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни услуги е в размер на 10475,
74 лева, а на ежемесечната вноска - в размер на 290, 99 лева.
Съгласно чл.15.1 от Общите условия допълнителната услуга "Фаст" представлява
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а съгласно
чл.15.2 от Общите условия допълнителната услуга "Флекси" предоставя право да се променя
погасителния план - при определени условия е възможно отлагане на погасителни вноски,
намаляване на размера на погасителни вноски, промяна на датата на падежа на
погасителните вноски.
Съгласно чл.12, ал.1 от Общите условия при просрочване на плащане на месечна
вноска кредиторът начислява лихва за забава в размер на основния лихвен процент,
увеличен с 10% годишно, изчислен за всеки ден забава върху размера на просроченото
плащане.
В чл.12, ал.2 от Общите условия е уговорена възможност за прекратяване на договора
при просрочване на две последователни месечни вноска в пълен размер, като е необходимо
писмено уведомление до длъжника.
С доклада по делото е прието за безспорно сключването между страните на договор за
потребителски кредит 40027836576 от 26.08.2024 г., получаването от заемателя на сумата по
него и поемането на задължение за връщане на посочените в договора суми; че
възнаграждението за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ не е включено в ГПР, в ГПР е
включен единствено разход за възнаградителна лихва.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит,
характеристиката му на потребителски по смисъла на чл.9 от ЗПК, получаването от
заемателя на сумата на кредита и поемането от него на задължение за връщане на
посочените в договора суми.
Ищецът следва да докаже фактическите основания, водещи до твърдяната от него
нищожност на договора.
Основателен е доводът на ищеца, че при посочването на ГПР в договора е следвало
да бъде включен и размерът на възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, чл. 3, б. Ж от Директива
2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на купилия тези услуги потребител
2
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита на потребителя" по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения чл. 3, б.
И, когато купуването на посочените услуги се оказва задължително за получаване на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да имат възможност потребителите да се
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляване на
този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се
приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор,
както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, пар. 2, б. Ж
и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това
СЕС е постановил, че чл. 4, пар. 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на купилия тези услуги потребител право на приоритет при разглеждане на
искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможност да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява
техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на
тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.
От доказателствата по делото и твърденията на страните е видно, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване на договора,
като плащането е разсрочено и включено като част от погасителната вноска по кредита.
Следователно споразумението за описаните услуги е по сключения договор за
потребителски кредит /те са инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната
вноска включва освен главница и възнаградителна лихва и възнаграждение по тези
допълнителни услуги/.
В този смисъл изключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в
договора като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за
допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се надхвърля максималния размер на ГПР, въведен в
ЗПК.
Предвид изложеното съдът приема, че гореописаните допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“ са инкорпорирани в договора като конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Поради това те е следвало да бъдат включени в
ГПР, който в този случай безспорно надхвърля максималния размер, въведен в ЗПК.
Установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно
уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в
разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това
води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на
тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има
същата последица, както и непосочването им /Решение № 50013 от 5.08.2024 г. на ВКС по т.
д. № 1646/2022 г., II т. о., ТК.
3
По делото е установено неточното посочване на ГПР по кредита /предвид
невключването в него на разходите за услуги „Фаст“ и „Флекси“/ и това обуславя
недействителността на процесния договор за кредит по смисъла на чл.22 във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК. Следователно предявеният иск е основателен.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по делото за държавна такса в размер на 419, 03 лв.
При определянето на дължимото на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение съдът не е обвързан от Наредба 1/2004 г. на Висшия
адвокатски съвет, съобразно даденото от СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДФЕС /според което национална правна
уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и чл. 78, ал. 5 ГПК ограничава конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС/. Преценката за размера на
възнаграждението следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото
/делото не е с правна или фактическа сложност/ и с цената на предявения иск по смисъла на
чл.69, ал.1, т.4 ГПК, която е сравнително висока. Защитаваният имуществен интерес е на
значителна стойност, което обуславя и по-висок размер на адвокатското възнаграждение; при
договаряне на адвокатско възнаграждение клиентът и адвокатът съобразяват и размера на
защитавания интерес, наред с фактическата и правната сложност на случая. Предвид
конкретните обстоятелства по разглеждането на делото, съдът определя на адвокат Л. Б. на
основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на С. В. К. в общ размер на 900 лв. по двата предявени иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения между С. В. К., ЕГН **********, и
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, договор за потребителски кредит №
40027836576 от 26.08.2024 г.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на С. В. К.,
ЕГН **********, разноски по делото в размер на 419, 03 лв.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат
Л. Б. на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на С. В. К. в общ размер на 900 лв. по двата предявени иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4