№ 866
гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100510984 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.07.2023 г., гр.д. 52022/2022 г., СРС, 53 с-в се осъжда на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Л.М. С. да
плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2 382,92 лв. -
главница за топлинна енергия през периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г. за
имот с аб. № 208531, ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от
393,76 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.09.2022 г.,
сумата от 45,65 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.
08.2019 г. до м. 04.2021 г. и сумата от 450 лв. - разноски в исковото
производство, като отхвърля исковете за останалата им част.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
бланкетна въззивна жалба от ответника по тях Л.М. С.. Намира решението за
неправилно. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на
друго, с което да се отхвърлят исковете.
1
Въззиваемият – ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Въззивната жалба е изцяло бланкетна. Поддържа се само общо
оплакване за неправилност на решението. При липса на ясна конкретика за
това по отношение на кои точно релевантни за спора факти, доказателствени
средства и приложими разпоредби, първоинстанционният съд формира
необосновани и неправилни изводи, това оплакване е формално.
Неуточненият характер на твърдения порок в решението води до
невъзможност за упражняване на инстанционен контрол върху него. С
оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.
269, изр. 2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност
на решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в
жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. извършените от последния процесуални
2
действия се изчерпват с подаване на бланкетен отговор на жалбата и
бланкетна молба, с които формално претендира уважаване на исковете и
възлагане на разноски.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.07.2023 г., гр.д. 52022/2022 г., СРС, 53
с-в в частта, с която се осъжда на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Л.М. С. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 2 382,92 лв. - главница за топлинна енергия през периода от м. 08.2019 г.
до м. 04.2021 г. за имот с аб. № 208531, ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба – 27.09.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 393,76 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 08.09.2022 г., сумата от 45,65 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от м. 08.2019 г. до м. 04.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3