Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, ………….2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в
публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ГАЛИНА АВРАМОВА, като
разгледа докладваното от съдията търговско дело № 38 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл. 226,ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с
§22 от ПЗР на КЗ.
Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова молба с молба с вх.№ 2950/22.04.2019
година (с пощенско клеймо от 19.04.2019 година), подадена от Е.И.К., ЕГН **********, Б.И.К., ЕГН **********, М.И.К., ЕГН **********, Я.И.К., ЕГН **********, И.И.К., ЕГН **********, В.Н.В., ЕГН *********** и Ц.Н.В., ЕГН **********, чрез
пълномощник- адвокат А.С.И. от САК, съдебен адрес: *** срещу ЗК „***” АД, ЕИК ***, седалище гр.***,
представлявано от Н.Г.И., Н.Г. К., Д.С.Т., с цена на иска 360 000 лева,
предявен като частичен от 1 120 000 лева, предявен за по 30 000
лева за всеки починал роднина на ищец, като частичен от по 100 000 лева,
за причинени неимуществени вреди, с посочено правно основание чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) във вр. с § 22 КЗ.
В исковата молба ищците
излагат , че на 24.04.2016 година, около 12:35 часа,
на пътя между гр. Л.и с. П., при управление на МПС „Фолксваген” модел
„Венто", с per. № ***, водачът Д.К.К.нарушил правилата за
движение по пътищата, като с превишена за пътния участък скорост, губи контрол
над управлението, навлиза в насрещната пътна лентата и се блъска в движещия се
срещу него и в противоположна посока автобус марка „Бова” с per. № ***, управляван
от К.И.И.. В резултата на описаното ПТП загиват
водачът на л.а. „Фолксваген”, модел „Венто”, с per. № *** - Д.К.К.и
пътниците в същото МПС: В.И.К., Т.И. З., Т.Т.И.
и Н.В. ***. Сочат, че в пряка връзка с
описаното ПТП е причинен деликт на наследниците на В.И.К., Т.И. З. и Т.Т.И.,
изразяващ се в неимуществените вреди, в следствие загубата на близък роднина.
Загиналите в ПТП са сестри на Е.И.К., Б.И.К., М.И.К., Я.И.К. и И.И.К..Загиналото
в ПТП дете Т.Т.И. е брат на ищците В.Н.В. и Ц.Н.В..
Твърдят, че приживе ищците и починалите са създали
трайна и дълбока емоционална връзка, която е прекъсната от трагичния инцидент.
Загубата на близък роднина е довела до значителни морални и душевни страдания,
неудобства и негативни промени в личния живот на увредените лица. Свързана е с
тежки и неприятни изживявания за ищците, тъй като е прекъсната особено близката
им връзка с починалите, като действително търпят от смъртта им неимуществени
вреди. Те са живеели заедно, като са създали трайна и особено близка връзка
помежду си. Били са сплотено и задружно семейство. Имали са много близки и
позитивни отношения, което е създало с времето трайна и дълбока емоционална
връзка между всички. Смъртта на В.И.К., Т.И. З. и малолетния Т.Т.И. е донесла
големи душевни страдания на всички ищци от преждевременната им загуба, които
продължават и към настоящия момент. Практически животът им се променя драстично,
като те преживяват силни душевни и емоционални терзания от загубата на своя
близък. Необратимо е разрушена особено близка семейна връзка, създадена и
продължила от раждането до трагичния инцидент. Душевните и емоционални
страдания за ищците са неизмерими и представляват неимуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване.
Предвид обстоятелството, че в трагичния инцидент
Е.И.К., Б.И.К., М.И.К., Я.И.К. и И.И.К. са загубили две сестри, поради тази
причина тези ищци претендират обезщетения за понесените душевни страдания от загубата
на всяка от сестрите им- Т.И. З.и В.И.К..
Сочат, че гражданската отговорност на водачите на
лек автомобил „Фолксваген" модел „Венто", с per. № ***, към
24.04.2016 година е била покрита по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" в ЗК "***" АД, ЕИК ***, с полица
№ BG 05/115002857190, с период на действие от 20.11.2015 година до 19.11.2016
година. Застрахователното дружество е отчело и регистрирало посочената полица в
публичния регистъра към Гаранционен фонд, видно от който тя е действаща към датата
на ПТП и не е прекратявана и тези данни, съгласно чл. 295 ал. 7 КЗ /отм./ имат
задължителна удостоверителна сила.
Изтъкват, че е отправено писмено искане до
застрахователното дружество на база съществуващите до момента документи относно
ПТП, доброволно да определи и изплати обезщетение, но им било отказано с общо
изявление, неподкрепено с конкретни аргументи.
С оглед изложеното считат, че за тях възниква
интерес да потърсят правата си по съдебен ред.
Молят ответникът по настоящия иск – ЗК "***" АД, ЕИК ***, сключил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", с
полица № BG 05/115002857190, за лек автомобил
„Фолксваген" модел „Венто", с per. № ***, с период
на действие от 20.11.2015 година до 19.11.2016 година, за ПТП състояло се на
24.04.2016 година, да бъде осъден да заплати застрахователно обезщетение на
всеки от: Е.И.К.Б.И.К.,
М.И.К., Я.И.К. и И.И.К. сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като частичен от по 200 000
(двеста хиляди) лева или от по 30 000 (тридесет хиляди) лева, частичен от 100
000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва от 24.04.2016 година до датата
на окончателното изпълнение, за неимуществени вреди от загубата на техните
сестри Т.И. З.и В.И.К., а на
В.Н.В. и Ц.Н.В. на всеки сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева,
като частичен от 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законовата лихва от
24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, за неимуществени вреди
от загубата на техния малолетен брат Т.Т.И..
Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК сочат адвокатска сметка
по реда на чл. 39 ЗА.
Направени са доказателствени искания- за събиране на
гласни и писмени доказателства.
На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с
указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок,
задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор
или неупражняването на права, който е връчен редовно.
В срок е постъпил отговор на исковата молба с вх.№
4780/09.07.2019 г. от ответника ЗК „***”
АД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт – пълномощник Г.Г.П., в който
излага, че исковите претенции са недопустими.
На първо
място счита ,че подадената искова молба е нередовна, тъй като не е съобразена с
чл.127, ал.4 ГПК и посочената банкова сметка ***, с оглед изричната разпоредба
на чл.338 КЗ.
На
следващо място, прави възражение за местна подсъдност на делото, на основание
чл.119 ГПК и твърди, предвид разпоредбите на чл.105 и чл.108 ГПК, че спорът е
подсъден на Софийски градски съд, тъй като седалището на дружеството е в
гр.София.
Оспорва
претенцията за плащане на застрахователно обезщетение поради липса на всички основания за това.
Оспорва на посочената дата да е настъпило ПТП, в което са загинали близки на
ищците, оспорва механизма на ПТП и вината на водача, застрахован в „ЗК ***”АД,
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите увреждания при
роднините на ищците.
Не
оспорва, че към дата 24.04.2016 г. л.а. „Фолксваген Венто” с ДКН *** е бил
застрахован в „ЗК ***”АД със застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите.
При
условията на евентуалност, ако ищците докажат твърденията си, поддържа че
претенциите са неоснователни.
Позовава се на TP №1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, в
което бе разширен кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в следствие на загуба на близък. В конкретния случай твърди, че
житейската връзка между ищците и техните починали братя и сестри не може да се
определи като „особено близка”, което да обоснове присъждането на обезщетение и
че в тази насока липсват доказателства.Оспорва и твърдението, че ищците и
починалите им братя и сестри са живели на един и същи адрес в гр.Л..
Алтернативно
поддържа становище за силно завишен размер на претендираното обезщетение.
Счита, че е налице хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради съпричиняване от страна на пострадалите и
се позовава на ППВС № 17/1963 г. на ВС.
Определя като прекомерни по размер и не
отговарящи на изискването на чл.52 ЗЗД претенциите и се аргументира с
указанията на ВС, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно тълкуването на понятието „справедливост”
На
следващо място, моли и да бъде съобразена и нормата на чл.493а от КЗ, както и
тази на § 96 от ЗИДКЗ- Д.в. бр.101 от
Оспорва
иска за присъждане на лихви, поради неоснователност на главните искове.Отделно
от това сочи, че доколкото в чл.493а от КЗ във вр. с § 96 от ЗИДКЗ- Д.в. бр.101
от
Не
оспорва представените с исковата молба доказателства и моли да бъдат приети и представя
писмени доказателства.
Моли да бъде постановено решение, с
което да се отхвърлят исковете като недоказани по основание и размер, както и
да се присъдят разноските.
В допълнителна искова молба (вх.№ 5259/30.07.2019 г.), чрез
пълномощника им –адвокат А.И., ищците изразяват несъгласие с възраженията на
ответника. Оспорват като неоснователно възражението за нередовност на исковата
молба и за неподсъдност на спора на ЛОС, като се позовават на чл.2, ал.2 КЗ и
на чл.115, ал.2 ГПК. Поддържат твърденията в исковата молба, че приживе са
създали трайна и емоционална връзка с починалите, която е прекъсната с
трагичния инцидент. Не са съгласни и с възражението на ответника, че новите
разпоредби на КЗ, предвиждащи лимит на застрахователното обезщетение, са
приложими в конкретния случай.
Подаден е допълнителен отговор от ЗК”***”АД, в който се поддържа изложеното в
отговора на исковата молба и направените оспорвания.
С Определение № 447/19.09.2019 г. съдът е оставил без уважение
възражението на ЗК”***”АД за неподсъдност на делото, като е приел, че е
компетентен да се произнесе, съгласно чл.115, ал.2 ГПК, поради това, че
застрахователното събитие е настъпило в района на съда.
При проверка на легитимацията на
ищците съдът констатира, че към датата на подаване на исковата молба, всички са
навършили пълнолетие и са упълномощили адвокат да ги представлява.
В съдебно заседание ищците се представляват от адвокат А.И. от САК, който
поддържа исковата молба и представя в срок писмена защита.
Ответникът „ЗК -*** ” АД се
представлява от юрисконсулт К.З., който поддържа изразеното вече становище за
неоснователност на претенциите.
По искане на ищеца съдът е допуснал в съдебното заседание изменение в
петитума на исковата молба.
От събраните по делото писмени
доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обстоятелствата по
пътнотранспортното произшествие се установяват от материалите на воденото досъдебно
производство № 135/2016 година на РУ-МВР Л., Постановление от 11.11.2016
година по преписка № 988/2016 г. на
Окръжна прокуратура- Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по
дознание № 135/2016 г. и назначената по делото съдебна авто-техническа
експертиза на в.л. инж.Н.К., която съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвена.
Установено е, че на 24.04.2019 година, около 12,35 ч. по
път І-
По същото време в посока гр. Л.се движи автобус
марка "Бова", модел "Футура" с per. № ***, управляван
от К.И.И..
За лекия автомобил предстои десен завой, а за
автобуса- ляв. При достигане на десния завой от лекия автомобил, водачът му
губи контрол, не успява да задържи автомобила в траекторията на пътя и в
дясната си лента, а той продължава направо и с предна дясна част се удря косо в
предната част на автобуса, чийто шофьор се е опитал да го отклони надясно и
десните колела се оказват на десния банкет. Въпреки това, настъпва удар между
двете МПС. Лекият автомобил с маса
Експертът е приел, че скоростта на движение на лекия автомобил
"Фолксваген Венто" с per. № ***непосредствено преди
ПТП към момента
на удара е била най-вероятно около
В обратна посока откъм гр. Л.има пътен знак В24 - забранено изпреварването и пътен знак А1 - "Опасен завой надясно".
Мястото на удара е изцяло в насрещната за лекия автомобил
"Фолксваген" пътна лента за движение или в тази за движение на
автобуса.
Посочено е, че непосредствените причини за
възникване на процесното ПТП е състояние на водача под влияние на алкохол- в протокол
за химическа експертиза от изпратени за изследване проби е установено наличие
на алкохол в кръвта на водача Данаил Каменов - 0,6 промила и в урината - 1,0
промил (което пълномощникът на ищците оспорва), както и движение с несъобразена
скорост на автомобила при наближаващ завой с низходящ наклон при мокро пътно
платно, интензивен дъжд и почти пълен товар.Като трета възможна причина е
упоменато явлението „аквапланинг”, предвид липсата на следи от спиране или
странично занасяне.
Като условие за избягване на ПТП вещото лице е
посочило изискването водачът на автомобила да е квалифициран, да управлява с
пълна концентрация при непрекъснато владеене на автомобила и адекватно боравене
с уредите за управление, с отчитане товара на автомобила, техническите му
възможности, мокрото и хлъзгаво платно, валящия дъжд и да намали скоростта при
наближаване на завой с низходящ наклон.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че на пострадалите са причинени
увреждания, несъвместими с живота, а именно:
-на Т.И. З.: картина
на остра кръвозагуба - петна на Миноков, излив на кръв в гръдната и коремната
кухина, контузия на бял дроб и сърцето, разкъсана околосърдечна торбичка,
субарахноидален хематом, разкъсан черен дроб, двустранно счупени ребра,
счупване на кости на горни и долни крайници, охлузвания по лицето,
разкъсно-контузни рани по долните крайници.
Като непосредствена причина за смъртта на З.е посочена съчетаната черепно- мозъчна, гръдно-коремна травма, довела до излив на кръв в гръдната и коремна кухина и остра кръвозагуба.
- на В.И.К.: тежко
многофрагментно счупване на черепа с разкъсване и изтичане на мозъчно вещество,
излив на кръв в гръдната кухина /хематоракс/, излив на кръв в коремната кухина,
контузия на десен бял дроб, петна на Минаков под вътрешната обвивка на сърцето,
счупване на гръдната кост и на пет ребра в дясно, разкъсване на слезката,
разкъсване на черния дроб, открито счупване на костите на дясната подбедрица и
на лява раменна кост, закрито счупване на лява бедрена кост, разкъсвания и
охлузвания по лицето.
Непосредствена причина
за смъртта на К. е тежката, комбинирана черепно-мозъчна, гръдна и коремна
травми, довели до счупване на кости, увреждане на вътрешни органи, кръвоизливи
и кръвозагуба.
- на Т.Т.И.: честа и несъвместима с живота
черепно-мозъчна травма -многофрагментно счупване на черепните кости с
разкъсване на мозъчните обвивки и мозъчното вещество, прекъснат гръбначен
стълб, счупване на лява ключица.
Непосредствена причина
за смъртта на Т.И. е несъвместимо с живота нарушаване целостта на жизнено важни
органи - череп, мозък.
И
при тримата уврежданията са типични за ПТП и са в пряка връзка с процесното
ПТП.
От представените по делото
удостоверения за родствени връзки, издадени от Община Л., се установява, че починалите
при катастрофата на 24.04.2016 година Т.И. З.и В.И.К. са сестри на ищците: Е.И.К.,
Б.И.К., М.И.К., Я.И.К. и И.И.К..
Починалото дете Т.Т.И. е
едноутробен брат на ищците В.Н.В. и Ц.Н.В.
В производството са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Ц.Т.Х.заявява, че
познава И., майка му, баща му, сестрите му. Твърди, че родителите му- Ц.и И.са
били много болни и затова двете сестри В.и Т.са поддържала семейството, което е
било много бедно, живеело в две стаи в малка къщичка. Двете ходели да продават
по селата чаршафи и одеяла и така гледали майка си, баща си и децата. Скоро
след катастрофата и двамата родители са починали, а И. е събирал пари да ги
погребе. Поддържа, че до днес, на всички празници, които има в България братята
отиват на гробището. Децата са останали сираци „да се мъчат като кучета”. Свидетелката
описва, че В.е гледала своя брат И., защото е била по-голяма, а сега И.
подкрепя сестрите си. Не знае на колко години е била В..Твърди ,че им е тежко и
плачат.Никога не е виждала братя и сестри да влизат в разправии, да се карат
или бият. Заявява, че: „И. още страда и като идват празниците, реве момчето”.
Свидетелят С.Ю.А.е втори
братовчед на Е., неговата майка и нейния баща са брат и сестра. Твърди, че
живеят заедно от 30 години и са в съседни къщи. Т.и Е. се уважавали много,
помагали си. Според свидетеля Т.е била най-голяма от сестрите и е гледала всички
по-малки сестри, защото родителите им са били болни. Е. много тежко преживяла
смъртта им. Всеки ден ходят на гробища и носят цветя. Направили са всички
ритуали за погребението. Е. страда за всичките, за майка си и баща си. След
смъртта на Т.Е. станала по-добра, уважава всичките. А.заявява, че познава И. и
че за него се е грижела Т., голямата сестра, не познава свидетелката Ц.Х.. Познава
и М., който е брат на И., Б., Е., В.и Т.. Не знае името на мъжа на Т., както и
името на тяхното дете.
Свидетелката М.Я.З.е братовчедка с Е., Б., М., И., защото са деца на двама
братя. Познава и Б., Т.и В.. Описва, че е израснала с тях, живяла с тях в гр. Л.,
но е забравила адреса. Живее до тях, на ул.„Кокиче” № 1. Твърди, че Т.и В.са поддържали
сестра си Б., защото баща им бил болен. Двете са продавали стока по селата и са
поддържали цялото семейство, не ги е виждала да се карат. Със спечелените пари
купували храна, дрехи, лекарства, всичко. Б. не е ходела да продава,
защото е била малка. Описва, че Б. е
много зле след смъртта на Т.и В., още страда за тях и ходят на гробищата, спазва
ритуалите – 9 дни, 40 дни. С добро говори за сестрите си, че няма кой да ги
поддържа, нямат нищо. Т.е имала мъж, с когото се събирали и разделяли, но се
грижела за сестрите и за баща си.
Свидетелят В.Т.Й.заявява, че познава М., Т.и В., цялото семейство, живеят в
една махала в гр. Л..
Твърди, че М. и сестрите му – Т.и
В.са били в добри отношения, помагали си финансово. Тъй като родителите им били
болни и не можели да се грижат за тях, затова Т.и В.се грижели за братята си. Не
е виждала М. и сестрите му да се карат, да делят нещо, винаги са били заедно от
деца. От махалата събрали парите за погребението. М. много лошо преживял
смъртта им, до днес ходи на гробища, носи цветя. Все още му тежи. Сега не
работи. Свидетелката познава и Я., казва, че работи, когато го извикат някъде
на частно. Като по-голям и той се е грижел за семейството. За Т.заявява, че не
е имала мъж, но е имала дете, Т., на годинка и половина.
Свидетелят В.Ц.В.познава Я. и сестрите му от 4-5 години и е съседка. Също
твърди, че Т.и В.са се грижели за братята и сестрите си, защото майка им била
болна. Не е виждала Я. и сестрите му да се карат. Я. много лошо преживял
смъртта на Т.и В., плачел и страдал. Т.е гледала Я. защото е болен, с един
бъбрек и не работи. За Т.заявява, че е имала мъж, който е живеел в жилището
„през 2-3 дни”, но е работел.Другите братя и сестри също са работели, а М. не е
работел.
Свидетелят Н.Н. Т.декларира, че познава В., на когото е настойник от 2016
година, защото не е имало кой да го гледа,майка му и баща му са починали.В
момента В. е задържан от 2-3 месеца в затвора, но не е осъден. Познава и детето
Т.. Казва, че отношенията между В. и Т.били много добри. В. преживял много зле
смъртта на Т., страдал. Твърди, че докато Т.била жива, си е гледала детето. В.
гледал брат си Т.и го водел в парка. Бащата на детето, Н., също е починал, но
се е грижел за детето си. Сочи, че са живеели заедно, но не знае адреса. Не знае
с кого са живели там. В. е бил на 17 години, когато почина брат му. В. не е
женен и не е бил женен.
К.Н.К.
свидетелства, че познава Ц.В. и брат му Т.. Познавам ги от смъртта на майката и
братчето. Живеели заедно в една къща.Ц. се грижел много за брат си, обичал го.
Разхождал го по паркове, из махалата, купувал му, играел си с него. Това е било
през 2014-2015 година. Ц. преживял смъртта на брат си много тежко, променил се,
станал агресивен, съвсем различен. Спазвал ритуалите във връзка със смъртта на
брат си. Когато има празник отива на гробища и носи цветя. Свидетелката се
поправя, като заявява, че ги е познавала преди смъртта им. Заявява, че не живее
много близо до тях, а на една-две улици разстояние. Познава Т.и Н.и двамата не
са женени. Твърди, че имат дете В., Ц.. Нямат друго дете. След това се поправя,
че са имали и това дете, което е починало с тях. Не знае Ц. да е бил женен,
чула е, че е бил в интернат.
При така
изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Спорът е търговски и съдът е
сезиран от ищците Е.И.К., ЕГН **********, Б.И.К., ЕГН **********, М.И.К., ЕГН **********, Я.И.К.,
ЕГН **********, И.И.К., ЕГН **********, В.Н.В., ЕГН *********** и Ц.Н.В., ЕГН **********,
чрез пълномощник- адвокат А.С.И. от САК, съдебен адрес: ***, с предявени срещу ЗК „***” АД, ЕИК ***, субективно и обективно съединени:
-главни осъдителни искове с правно
основание чл.226 КЗ (отм.),ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на
обезщетение общо в размер на 360 000 лева, предявени като частични от
1 120 000 лева, предявени за по 30 000 лева за всеки починал
роднина на ищец, като частичен от по 100 000 лева, за причинени
неимуществени вреди, настъпили
вследствие на смъртта на В.И.К., Т.И. З. и Т.Т.И.
при ПТП, виновно причинено на 24.04.2016
година, от застрахован при
ответника по задължителна застраховка „ГО”, водач на МПС, Д.К.К.;
- акцесорни осъдителни искове
с правно основание чл.86 ЗЗД- за плащане на законна лихва върху всяка главница,
считано от 24.04.2016 г. до
окончателното й изплащане.
Ответникът не оспорва, че към 24.04.2016 г. л.а. „Фолксваген Венто” с
ДКН *** е бил застрахован в ЗК”***” АД със застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите и съдът приема наличието на пасивна процесуална легитимация.
В §22 от ПЗР от действащия Кодекс за
застраховането е регламентирано, че за застрахователни договори, сключени преди
влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс
на застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
този кодекс. Предвид сключването на застрахователния договор преди 01.01.2016 г. ( на
20.11.2015 г.), приложимата норма е чл.226, ал.1 КЗ (отм.), която регламентира
правото на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да поиска
обезщетение пряко от застрахователя. Със сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят- в случая „ЗК *** ” АД се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди- чл.223,
ал.1 КЗ (отм.).
Доколкото отговорността на ответника
е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, той отговаря за всички причинени от него вреди и при
същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
От материалите на досъдебното производство, Постановлението на ОП
–Ловеч и заключението на САТЕ може да се направи извод, че деянието е извършено
от Д.К.К.. Същият е имал техническа възможност да предотврати ПТП като
управлява автомобила при пълна концентрация, адекватно боравене
с уредите за управление, като отчита товара на автомобила, техническите му
възможности, мокрото и хлъзгаво състояние на пътното платно, дъжда и да намали
скоростта при наближаване на завой с низходящ наклон и по този начин да се
размине с насрещно движещия се автобус, като запази транслационното си движение
в полагащата му се пътна лента, без отклонение на направлението или загуба на странична устойчивост.
Деянието е противоправно, защото водачът е нарушил разпоредбите на ЗДвП,
движейки се с несъобразена с пътните условия скорост и навлязъл в лентата за
насрещно движение. Виновността му е несъмнена.
Ответникът е
направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалите за настъпването
на настъпилия вредоносен резултат, поради това, че не са поставили
обезопасителни колани, а Т.И. не се е намирал в предвиденото и задължително по
закон „столче за бебе”. Съдът не приема за доказано това твърдение, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че ударът между двете превозни
средства бил челен, много силен, при
значителна сумарна скорост, с връщане на автомобила назад, завъртане,
премачкване и същевременно натиск от горе, при което опазването на живота на
пътниците е под въпрос.
Съдът приема за установени в производството всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител
на вредата.
Не се оспорва от ответника съществуването на застраховка „Гражданска
отговорност” по отношение на автомобила, с който е причинено ПТП, поради което
искът по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) има основание.
Възражението на
ответника е, че ищците нямат право да получат обезщетение във връзка със
загубата на своите близки родственици.
Кръгът на лицата, които
са материалноправно легитимирани да
търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък,
не е изрично уредена в закона.
Задължителни за съдилищата, съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ, са тълкуванията
и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24.ХІ.1969 и г. и
Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/
В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2/30.11.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед на тези указания сестрите и възходящите на починалото лице са включени в кръга от правоимащи да получат обезщетение за неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е изложено, че между починалия и неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци може да съществува особено близка привързаност.В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик. Изразено е становище, че в тези случаи на получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и № 5/69 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките роднини на починалия.
Съобразявайки показанията на
свидетелите съдът приема, че ищците Е.И.К., Б.И.К., М.И.К., Я.И.К. и И.И.К. не доказаха съществуването на
особено близка житейска връзка и близка привързаност между тях и починалите при
катастрофата на 24.04.2016 година техни сестри Т.И. З.и В.И.К.. Посочените от тези
ищци свидетели Х., А., З., Й., В.и Х. заявяват, че сестрите на тези ищци- Т.З.и
В.К. са се грижели за тях, тъй като родителите им за били болни. Следва да се
има предвид обаче, че към датата на ПТП, ищците са били пълнолетни- на възраст
между 33 и 23 години и не се е налагало да бъдат отглеждани от по-големите си
сестри. Св.А.твърди, че Е. страда за всичките, и за своите родители, които са
починали скоро след катастрофата. Като последица сочи, че е станала „по-добра, уважава всичките”.Свидетелят, който е втори
братовчед на петимата ищци, заявява, че познава И. и че за него се е грижела Т.,
по-голямата му сестра, но не знае името на мъжа на Т., както и името на тяхното
дете. Свидетелката З.е първа братовчедка
на ищците Костови и макар да твърди, че е израснала с тях в гр.Л., не може да
каже техния адрес, защото го е забравила, макар да поддържа, че живее до
тях.Също заявява, че Т.и Е. са поддържали сестра си Б. като двете продавали
стока по селата, а Б. не е ходела с тях, защото е била малка, но през
Ищците В.Н.В. и Ц.Н.В. не доказаха съществуването на особено близка житейска връзка и близка привързаност между тях и починалия им едноутробен брат Т.И двамата са получили обезщетение от същия застраховател поради смъртта на родителите им Н.В.Н. и Т.И. З., видно от представените банкови преводни нареждания. От показанията на свидетелите Т.и К. не може да се направи извод, че претърпените от тях болки и страдания от смъртта на Т.надхвърлят по интензитет и продължителност обичайните, още повече, че съвпадат и със смъртта на родителите им. Свидетелят Т., макар и близък с В.В., не знае семейното му положение и твърди че не е женен и не е бил женен, което се опровергава от удостоверението за родствени връзки.Противоречиви са и показанията му относно съжителството на Т.с нейния съпруг, като заявява, че и двамата са се грижели за детето си Т., но не знае с кого са живели, нито техния адрес. Свидетелката К. също има противоречиви и объркани показания, тъй като първоначално твърди, че познава Ц. и брат му Т.от смъртта на майката и братчето, а после се поправя- че ги знае преди смъртта им.Твърди, че познава Т.и Н.и че двамата не са женени, че имат дете В. ,Ц. и нямат друго дете.След това отново се коригира, че са имали дете, което е починало.Не знае дали Ц. и бил женен, но е чула, че е бил в интернат. Няма категорични доказателства, че двамата ищци са живели заедно със семейството на Т., а и от Приложения на стр.72 от делото Протокол № 5/12.07.2016 г. на Органа по настойничество и попечителство при Община Л., се установява, че с решение № 154/22.03.2016 г. на Районен съд Сливен Ц.Н. е настанен във възпитателно училище интернат за срок до навършване на пълнолетие- 02.01.2019 г. Решението на съда е постановено преди датата на ПТП, което поставя под съмнение твърдението в исковата молба за особено близките отношения между Ц.В. и неговия брат Т..
Настоящият съд счита, че ищците не са провели пълно и главно доказване за съществуването на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с починалите и за настъпили в резултат на тяхната смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. В случая те не доказват съществуване на взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие, поради което съдът не може да формира обоснован извод, че вредите, които ищците са претърпели излизат извън традиционно присъщите за родствената връзка, за да подлежат на обезщетяване, съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Предявените главни искове за неимуществени вреди срещу застрахователя следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани и акцесорните искове за лихви, поради обусловеността
им от главните искове за обезщетение.
По
отношение на разноските:
На основание
чл.78,ал.3 и ал.8 ГПК ищците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в размер на 300.00
(триста) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от Е.И.К., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
чрез адвокат А.И. срещу „ЗК - *** ” АД , ЕИК ***, седалище гр.***, представлявано от Д.Т.-
изпълнителен директор и Н.Г.- главен изп.директор, иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр.
с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като
частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева или по 30 000 (тридесет хиляди)
лева, като частичен от по 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва
от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, представляваща
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейните сестри Т.И.
З.и В.И.К., вследствие
на ПТП на 24.04.2016 година на ПП І-
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от Б.И.К., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
чрез адвокат А.И. срещу „ЗК - *** ” АД , ЕИК ***, седалище гр.***, представлявано от Д.Т.-
изпълнителен директор и Н.Г.- главен изп.директор, иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр.
с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като
частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева или по 30 000 (тридесет хиляди)
лева, като частичен от по 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва
от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, представляваща
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от загубата на нейните сестри Т.И.
З.и В.И.К., вследствие
на ПТП на 24.04.2016 година на ПП І-
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от М.И.К., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
чрез адвокат А.И. срещу „ЗК - *** ” АД , ЕИК ***, седалище гр.***, представлявано от Д.Т.-
изпълнителен директор и Н.Г.- главен изп.директор, иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр.
с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД
за заплащане на сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лева, като
частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева или по 30 000 (тридесет хиляди)
лева, като частичен от по 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва
от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, представляваща
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от загубата на неговите сестри Т.И.
З.и В.И.К., вследствие
на ПТП на 24.04.2016 година на ПП І-
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от Я.И.К., ЕГН **********,
съд.адрес: ***, чрез адвокат А.И. срещу „ЗК - *** ” АД , ЕИК ***,
седалище гр.***, представлявано от Д.Т.- изпълнителен директор и Н.Г.- главен
изп.директор, иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева, като частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева или
по 30 000 (тридесет хиляди) лева, като частичен от по 100 000 (сто хиляди) лева,
ведно със законната лихва от 24.04.2016 година до датата на окончателното
изпълнение, представляваща обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
загубата на неговите сестри Т.И. З.и В.И.К., вследствие на ПТП на
24.04.2016 година на ПП І-
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от И.И.К., ЕГН **********,
съд.адрес: ***, чрез адвокат А.И. срещу „ЗК - *** ” АД , ЕИК ***,
седалище гр.***, представлявано от Д.Т.- изпълнителен директор и Н.Г.- главен
изп.директор иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000
(шестдесет хиляди) лева, като частичен от 200 000 (двеста хиляди) лева или
по 30 000 (тридесет хиляди) лева, като частичен от по 100 000 (сто хиляди) лева,
ведно със законната лихва от 24.04.2016 година до датата на окончателното
изпълнение, представляваща обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
загубата на неговите сестри Т.И. З.и В.И.К., вследствие на ПТП на
24.04.2016 година на ПП І-
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от В.Н.В., ЕГН **********,
съд.адрес: ***, чрез адвокат А.И. срещу „ЗК - *** ” АД , ЕИК ***,
седалище гр.***, представлявано от Д.Т.- изпълнителен директор и Н.Г.- главен
изп.директор, иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет
хиляди) лева, като частичен от 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната
лихва от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, представляваща
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от загубата на неговия брат Т.Т.И., вследствие на ПТП на
24.04.2016 година на ПП І-
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и
недоказан, предявения от Ц.Н.В., ЕГН **********,
съд.адрес: ***, чрез адвокат А.И. срещу „ЗК - *** ” АД , ЕИК ***,
седалище гр.***, представлявано от Д.Т.- изпълнителен директор и Н.Г.- главен
изп.директор, иск по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 (тридесет
хиляди) лева, като частичен от 100 000 (сто хиляди) лева, ведно със законната лихва
от 24.04.2016 година до датата на окончателното изпълнение, представляваща
обезщетения за претърпени неимуществени вреди от загубата на неговия брат Т.Т.И., вследствие на ПТП на
24.04.2016 година на ПП І-
ОСЪЖДА Е.И.К., ЕГН **********, Б.И.К.,
ЕГН **********, М.И.К., ЕГН **********,
Я.И.К., ЕГН **********, И.И.К., ЕГН **********, В.Н.В., ЕГН *********** и Ц.Н.В., ЕГН **********, чрез
пълномощник- адвокат А.С.И. от САК, съдебен адрес: ***, да заплатят на „ЗК -
*** ” АД , ЕИК ***, седалище гр.***, представлявано от Д.Т.-
изпълнителен директор и Н.Г.- главен изп.директор, на основание чл.78, ал. 3 и ал.8 ГПК, разноски по делото в размер
на 300 (триста) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: