Решение по дело №528/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8556
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Соня Николова Найденова
Дело: 20191100500528
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………………./……….12.2019 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през  2019 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                               мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   528  по    описа   за  2019  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 456446 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 14376/2018 г. на СРС, 126 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Л.Р.С. дължи на „Т.С.” ЕАД, следните суми: 938,25 лева, представляваща цена на доетавена топлинна енергия в периода декември 2014 г. - април 2017 г. в имот с аб. № 13338 и 46,63 лева, предетавляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, заедно със законната лихва от 19.12.2017 г. до погасяване на задълженията, като Е отхвърлЕН иска за стойност на потребена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 111168 лева и за периода май 2014 г. - ноември 2014 г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата  169,94 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. - 05.12.2017 г. и за сумата 8,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период. Със същото решение е осъдена Л. Р.С., да заплати на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 567,32 лева за разноски в исковото и заповедното производство, и обратно е  осъдено „Т.С.” ЕАД да заплати на Л. Р.С. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 115,82 лева - разноски в исковото производство.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ищеца -  „Т.с.“ ЕООД.

            Това решение е обжалвано в срок от ответницата Л.Р.С. чрез пълномощник адв.М.Д., в частите, в които е прието за установено, че ответницата дължи парични суми на ищеца, с оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно, и не в съответствие със събраните по делото доказателства е приел, че ответницата има качеството на собственик на посочения от ищеца недвижим имот, доколкото събраните по делото писмени доказателства били неправилно кредидитари от съда. Оспорва и да имало валидне договор между ищеца и третото лице-помагач последното да извършва отчитания на индивидеалрните топлинни разпределители и на водомерите за топла вода за исковия период, както и оспорва извода да не е бил осигуряван достъп до имота за такова отчитане, което обуславяло служено начисляване на ТЕ. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалваните части исковете да се отхвърлят изцяло. Прави се  и искане за разноски по списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна-ищец и третото лице-помагач, не са взела становище по жалбата в  срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с  писмена молба слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за защита от юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Предмет на въззивното производство е само решението на първоинстанционния съд в частите, в които са били отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваните части, е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на оценка на приетите по делото писмени доказателства, и поведението на ищеца според дадените му указания по чл.183 от ГПК, и е приел, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по доставка и потребление за исковия период на ТЕ между ищеца и ответницата, като последната е доказано да е собственик на имота от писмо от МВР Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, според което с договор за продажба от 21.07.1993 г. ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот, а и този факт бил потвърден и от представения към исковата молба протокол от ОС на етажните собственици в процесната сграда, в който ответникът е положил подписа си за собственик на процесния имот. Така е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ , сочещ отвтеницата като собственик да е потребител на ТЕ,  е възникнало облигационно договорно /неформално/ правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързвали ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника, СРС е счел да е от значение единствено към доказването на размера на иска.

Въз основа на приетите заключения на СТЕ е приел, при отчтане на частично погасяване по давност, че искът за главница цена на ТЕ е основателен за периода декември 2014 г. - април 2017 г. цената на доставената в имота топлинна енергия възлиза на 938,25 лева и за услуга дялово разпределение 46,63 лева.

 По наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Изложените в обжлаваното решение мотиви за основателност на иска за главница цена на ТЕ и дялово разпределение, като неправилни и необосновани, не се подкрепят от възизвния съд.

Оплакването на въззивницата за неустановяване по делото тя да е собственик на процесния имот, въззивнитя съд намира за основателно.

Ищецът поддържа с исковата молба, че с ответницата са се намирали в облигационни отношения, поради качеството на ответвницата на собственик на описания в исковата молба топлоснабден жилищен имот в сграда-етажна собственост.

В отговора си по чл.131 от ГПК ответницата е оспорила тя да е собственик на този имот.

С проекто доклада по чл.140 от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно отношение между страните, ккато и му е указано да заяви най-късно в първото открито съдебно заседание пред СРС дали ще се ползва от сопорените от ответницата с отговора на исковата молба три писмени доказателства като приложения към исковата молба -договор за топлинно счетоводство, протокол от Ос на ЕС, молба-декларация за откриване на партида, като е указал и последицата при липса на отговор, ще се приеме, че те няма да се ползват като доказателства по делото. В първото открито съдебно заседание на 5.06.2018 г. е установено, че поделото не се намира посочената с исковата молба като приложено доказателство молба-декларация за откриване на партида, но и предвид липсата на отговор от ищеца по дадените му указания с определението по чл.140 от ГПК е отказал съда да открие производство по отношение на такъв докумен по чл.193 от ГПК. С въззивната жалба ищецът не е направил оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение по събиране на доказателствата, ищецът също няма оплаквяния пред възивния съд по доказателствата-няма отговор навъззивна жалба, поради които въззивният съд се произнася при преценка на същия доказателствен материал, като наличния по делото и допустим с оглед последицата по чл.193, ал.2 от ГПК по отношение на молба-декларация за откриване на партида.  

Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са годни да установят правото на собственост/вещното право на ползване  на ответницата върху процесното жилище, описано в издаваните от ищеца  фактури за исковите суми. Представените от ищеца писмо от МВР Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, и списък на абонатите в плока като приложение към протокол от ОС на ЕС на бл.******, София /неподписан протокола/, в който се намира процесното жилище, не са такива документи, тъй като не се ползват с такава материална удостоверителна сила - същите не попада сред документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост съгласно чл.77 от ЗС  и  чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени договори в нотариална форма, други писмени договори за придобиване на държавен или общински имот, др. актове по силата на закона : съдебни решения за признаване право на собственост, постановленияза възлагане при публична продан. Протоколът от решение на ОС на ЕС би имал  /ако  и да  подписан от оправомощените лица съгласно нормативната уредба/ удостоверителна стойност относно присъствалите лица и взетите решения, но не и отонсно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС, поради което не може от него да се установи качеството собственик/нито потребител на ТЕ на ответницата. такава доказателствена стойност няма и писмото от МВР, доколкото то няма характер на договор за продажба на недвижим имот, и е недопустимо да замества договор за продажба, тъй като не се твърди договорът да е изгубен/унищожен, а и няма такъв официален удостоверителен характер. Не са събрани, следователно, годни доказателства ответницата да е придобила правото на собственост върху процесното жилище преди или по време на исковия период, при което предявеният срещу нея иск за главница- за  цена на ТЕ и за услуга дялово разпределение, както са уважени,  на предявеното основание-наличие на облигационно отношение възникнало по силата на закона и при ОУ поради качеството собственик на топлоснабдено жилище в ЕС на ответниците, без да е необходимо сключване на нарочен писмен договор, са неоснователни и  подлежащи на отхвърляне. Подаването на писмена молба-декларация от ответницата също не е установено, тъй като се прилага последицата по чл.193, ал.2 от ГПК спрямо такъв документ, но въззивният съд съобрази  и обстоятелството, че с исковата си молба ищецът не е посочил такова основание за възникване на облигационна връзка с ответницата, а именно не е посочил възникване на облигационна връзка въз основа на молба-декларация и приемане от ищеца, а се е позовал на  възникване на облигационната връзка по силата на ЗЕ само поради качеството на собственик на ответницата. Съдът не може да разширява предмета на делото с факти, които не са били наведени от ищеца като основание на иска.

Липсата на валидно възникнала облигационна връзка между ищеца и ответниците на предявеното основание, прави безпредметно обсъждането на другите наведени от ответниците възражения с отговорите на въззивните им жалби.

Ето защо въззивният съд намира правоизключващото възражение на ответницата за основателно и доказано, поради което същата не се явава надлежна страна в материалното правотоношение по договор за продажба на ТЕ за битови нужди при общи условия като собственик на  посоченото в исковата молба жилище в сграда-етажна собственост, и предявените срещу нея искове следва да се отхвърлят като неоснователни. При този извод въззивният съд не обсъжда другите оплаквания по въззивната жалба, нито да се обсъждат другите събрани по делото доказателства относно размера на доставената ТЕ за жилището и нейната цена.

Поради несъвпадане изводите на двете инстанции относно основателност на предявените искове, решението в обжалваните части, в които исковете са били уважени, вкл. и в частта за разноските, защото като последица от въззивното решение, исковете се явяват изцяло неоснователни.

По разноските за въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и изхода на спора, ответницата-жалбоподател има право на разноски, които ищецът дължи на основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид изхода на спора, но и в рамките на претендираните такива, съобразно списъка по чл.80 от ГПк, представен пред въззивния съд, който сочи на 2х440лв. за адвокатско възнаграждение/ за двете съдебни инстанции/ и още 25лв. за държ.такса по жалбата. С оглед направено от ищеца възражение пред въззивния съд по чл.78, ал.5 от ГПК, въззивният съд намира същото са основателно, и намалява размера на претендираното адв. възнаграждение за ответницата за 300лв. за въззивната инстанция, като съобрази ,че обжалваемие интерес по жалбата е под 1000лв., и няма фактическа иправна сложност на спора пред въззивния съд. Относно адв.възнаграждение пред СРС, ищецът не  енаправли своевременновъзражение за прекомерност до приключване на устните прения пред първата инстанция, при което същото се дължи в пълен размер както е предявен от 440 лв., като плащането на сумите в брой и за двете съдебни инстанции е удостоверено с договорите за правна помощ, представени по делото. Или се дължат общо 765 лв. разноски за двете съдебни инстанции.

Воден от изложеното, СГС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 456446 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д. № 14376/2018 г. на СРС, 126 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Л.Р.С. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите 938,25 лева, представляваща цена на доетавена топлинна енергия в периода декември 2014 г. - април 2017 г. в имот с аб. № 13338 и 46,63 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, заедно със законната лихва от 19.12.2017 г. до погасяване на задълженията, и в частта за разноските по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК,  ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Л.Р.С., ЕГН ********** съдебен адрес: ***-адв.М.Д., искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за признаване за установено, че Л.Р.С. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата 938,25 лева, представляваща цена на доетавена топлинна енергия в периода декември 2014 г. - април 2017 г. в имот с аб. № 13338 и сумата 46,63 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение в посочения период, заедно със законната лихва от 19.12.2017 г. до погасяване на задълженията, за топлоснабдено жилище на адрес гр. София, жк.******.

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на Л.Р.С., ЕГН **********  Е. П. Ц., ЕГН **********, /с горепосочени за тях седалище и съдебен адрес /, сумата от 765 лева за направени разноски за за двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ ЕООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.

                                                                                                    

                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.